Индия от началото на Кали-йуга е под влиянието на имперсонализмът и Шива и Майа. Европейците, като поклонници на Брахма, отдавна са изгубили връзката си с него, и поради нахлуване на Римското християнство, версия на юдаизмът, който е небрахманизъм, или -духовен профанизъм. В Индия днес има не-повече от 5 храма на Брахма и то с доста съмнителна автентичност. Нахлуването в Индия от страна на юдейските колонизатори, които се наричат "християнски" и на другата версия на юдаизмът-ислямът, я прави доста зависима от демонизмът.
В САЩ преди Прабхупада(а и след него!!) са се подвизавали всякакви гуру-та без ученическа последователност, а просто защото са подочули нещо и са си сложили роба или доти, са приемани за "екзотични" представители на "Тъмната Индия" от илюминизраните европейци, минали през шко-уловката на Римското Християнство, версия на Юдаизмът. Прабхупада ги нарича bogus-gurus-всички те, които нямат основа на ученическа последователност в предаване на автентичността на ВЕДАическото Знание. Съвсем логично е те да не могат да тълкуват и да показват с личен пример КРАЙНАТА ЦЕЛ и Пътят до Нея на своите ученици. Илюминати се нуждае точно от bogus-гуру-та, тъй като неавтентичността би осигурила още по-голяма каша за коктейлът на масонарията: Майавади "Ню-ейдж" и фалшивите "светци" на илюзията си(в кали-юга), медитиращи в нихилото, "Кундалини-вдигачи" и прочие "източни" гурута, "познавачи" на шастрите, или отричащи ги, заменящи ги с мъдрости, на "всеки си е бог", са залели Западният свят, като "реклама" на "Източният Мистицизъм".
Прабхупада бива отровен 1977 г. с живак и арсеник, от най-приближените си ученици(Judas Disciples), които са с ашкеназко-рептилско(ново-юдейско) потекло. Илюминати разграбва богатството на организацията, придобито от дарения, и предназначено да разпространява автентичността на Кришна и начинът на живот на вайшнавите, като взема пълен контрол над управлението на обществото, дискредитирайки го пред Западният свят и светът, жигосвайки го като "секта", въвличайки го в обществени скандали с употреба на наркотици, злоупотреба с деца-педофилия и хомосексуализъм. Започва да променя автентичните книги на Прабхупада.
Посетете http://www.harekrsna.org/ , както каналът в You-Tube - Mukunda das.
Dear Sirs;
We the undersigned:-
(2) Hotra das, Aruna das, (Austria)
(3) Ganapati das, Vishvakshena das, (Benelux)
(4) Jagannatha Mishra das, (NL)
(5) Sabda das & his wife, (Sweden)
(6) Jaya Jagannatha das, (USA)
(7) Yamaraja das, Dattatreya das, Matangi dd, (France)
(8).................ect.,
Wish to formally lodge a bill of indictment against:
(2) Jayapataka Swami, aka Gordon John Erdman, (USA/India)
(3) Satsvarupa das Goswami, aka Steven Guarrino (USA)
(4) Bhavananda das, aka Charles Bacis, (AU)
(5) Bhakticaru Swami, (an Indian citizen)
(6) Satadhanya das, aka Stanley Fedderof, (USA/India)
(7) Jayadvaita swami, aka Jay Israel, (USA)
(8) Kirtanananda ex-swami, Rameshvara ex-swami,
(9) Hari sauri ex-swami
INDICTMENT: Conspiracy; Pre-Meditated-Murder; Murder In The First Degree; Usurping assets (et al.).
Prabhupāda: “One pound of flesh.” The Jews were criticized long, long ago.
....................
..........................
Prabhupāda: They are so bold that, Shylock?
 |
| Вечният Хабиру |
....това, което Илюминати, може би, не знаят е, че Прабхупада отдавна е оторизирал своят приемственик в парам-пара веригата ОЩЕ преди да тръгне за мисията си в Западният свят, 1965-та.....?...
Някой ме е отровил - Част 9
ОТ: НИТЯНАНДА ДАС
Изтеглете цялата книга като HTML ZIP файл
Изтеглете електронната книга: Някой ме е отровил
Фактите за отравянето
на Шрила Прабхупада с арсен,
част 9 - - Глава 17 до Глава 20
„И така, както Кришна беше опитан да бъде убит... И Господ Исус Христос беше убит.
Така могат да убият и мен.“ (Шрила Прабхупада, 3 май 1976 г., Хонолулу)
„ Единствената ми молба е на последния етап да не ме измъчват и да ме убиват “
(от SPC, том 36, 3 ноември 1977 г., записан разговор в стая)
Част 9
НЯКОЙ МЕ Е ОТРОВИЛ
ГЛАВА 17 ДО ГЛАВА 20
ГЛАВА 17:
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ЗДРАВНАТА БИОГРАФИЯ ОТ 1977 Г.
В записаните си спомени за Шрила Прабхупада, Тамал Кришна Госвами си спомня, че Шрила Прабхупада е развил „настинка“ в Ню Вриндаван по време на посещението си там от 22 юни до 2 юли 1976 г. Тамал заявява, че тази настинка е белязала началото на влошаване на здравето, което той е наблюдавал, когато Шрила Прабхупада е дошъл на посещение в Ню Йорк на 9 юли. Шрила Прабхупада обаче се разболява за първи път на 4 май 1976 г. в Хавай, денят след като Тамал пристига там, за да обсъди със Шрила Прабхупада безсмислието на указанието му да отиде в Китай. По времето, когато Шрила Прабхупада напуска Ню Йорк на 20 юли за Европа и Индия, биографията на Сатсварупа описва:
„Здравето на Шрила Прабхупада се влошаваше, както често се случваше, когато пътуваше много. Особено в Ню Йорк здравето му започна да се влошава... Старши преданоотдадени го умоляваха да си почине известно време, преди да замине за Англия и Индия. Той беше прекарал един много приятен ден във фермата на ИСКОН в Пенсилвания и преданоотдадените му предложиха да отиде там за два или три месеца, за да си почине, да възстанови здравето си и да пише.“
Сатсварупа разказва, че е имало ежедневни молби Шрила Прабхупада да остане, включително и в последния ден в Ню Йорк. „...дори когато напуснал стаята си и се качил в асансьора, няколко мъже го последвали, все още предлагайки му да не отива... Шрила Прабхупада останал весел досега, въпреки физическата си слабост и въпреки молбите на учениците си... “ Тогава Шрила Прабхупада казал: „Искам благословията да продължи да се бори за Кришна, точно както Арджуна.“ (Саб:6.208)
На касета Тамал заявява, че Шрила Прабхупада „никога не се е възстановил напълно“ от болестта си в Ню Йорк. (Тамал Кришна Госвами е бил GBC на храма в Ню Йорк по това време.) Дневникът на Хари Саури описва болестта в Ню Йорк по-добре, отколкото биографията на Сатсварупа. Шрила Прабхупада се разболява тежко часове след напускането на Ню Йорк, оставайки болен през следващия месец в Европа. След като се възстановява от болестта от юли до август, няма по-сериозни здравословни проблеми до януари 1977 г. Но когато Тамал отива в Маяпур през февруари 1977 г., Шрила Прабхупада е още по-слаб, отколкото когато Го е видял за последен път в Ню Йорк.
От биографията на Сатсварупа Госвами четем за неясни здравословни проблеми преди 1977 г., като например подуване на ръцете и краката, които са били влошени от напредналата възраст и утежненията на постоянните пътувания и проповеднически ангажименти. Сатсварупа отбелязва, че Шрила Прабхупада е бил уж леко болен от диабет, въпреки че няма официално поставена диагноза в този смисъл. Вероятно това схващане идва от посещението му в болница „Белвю“ през 1967 г. по време на инфаркта на Шрила Прабхупада. Той не е имал сериозни сърдечни проблеми след пристъпите през 1965 и 1967 г. Имал е обичайните настинки и от време на време бронхит, а за кратко се е разболял тежко във Вриндаван през 1974 г. Шрила Прабхупада е бил много регулиран и съзнателен в хранителните си навици, за да поддържа оптимално храносмилане и здраве. Той е получавал масажи ежедневно и е правил редовни сутрешни разходки за доброто си здраве.
В „Дневникът“ на Т.К.Г. здравословното състояние и медицинското състояние на Шрила Прабхупада не са ясно дефинирани, освен с неясни и противоречиви така наречени диагнози, като например „вътрешна треска“ , което е напълно безсмислено. В края на книгата на Тамал оставаме объркани относно това каква болест е сполетяла Шрила Прабхупада. За да илюстрираме това, вижте Глава 42 : „Парад на лекарите, леченията и погрешните диагнози“. На 5 ноември 1997 г. Абхирам Прабху публикува писмо в интернет, в което обобщава знанията и опита си като медицинска сестра на Шрила Прабхупада, но то е и много ограничено. Диагнозата „воднянка“ в него също е напълно неадекватна. Воднянката е бъбречно заболяване, което, както ще видим, само частично обяснява медицинското състояние на Шрила Прабхупада. (Вижте Глави 18, 32 )
Медицинската история на Шрила Прабхупада от 1977 г. е слабо документирана и записана и въпреки че е бил прегледан от „парад“ алопатични и аюрведични лекари, много от имената им и повечето от леченията им са неизвестни. Биографията на Сатсварупа е бегла, като дава само най-кратка здравна информация. В разказите на Сатсварупа и Тамал четем за периодични влошавания на здравето и за общи симптоми като подуване и липса на апетит, за различни неопределени хапчета, тоници и тъмни слънчеви очила. По този начин целият въпрос изглежда малко мистериозен и повече от малко разочароващ.
По-конкретно, от какво е страдал Шрила Прабхупада? Проблеми с бъбреците? Какво е било конкретното заболяване или неразположение и каква е била причината за него? За да проучи физическите симптоми на Шрила Прабхупада и по този начин да може да диагностицира болестта Му, авторът е събрал информация от всички налични източници в една синтезирана здравна биография , съдържаща се в следващите глави.
Ще видим, че Шрила Прабхупада със сигурност е имал проблеми с бъбреците, но също така, че е имал всички признаци на хронично отравяне с арсен. Следващите глави ще илюстрират разликата между бъбречно заболяване и отравяне с арсен и ще покажат, че и двете състояния са присъствали в тялото на Шрила Прабхупада, съдейки по симптомите, описани в сложна и дълга здравна история от май 1976 г. до ноември 1977 г.
Прегледът на здравословното състояние на Шрила Прабхупада през 1977 г., представен в глави 20 до 31, създава впечатление за ампутиран подход към здравеопазването, съчетан с решително избягване на всякаква квалифицирана медицинска помощ или оценка. Не е имало последователен или интелигентен подход за справяне със здравословните проблеми на Шрила Прабхупада. Разбираемо е, че Шрила Прабхупада е бил предпазлив в отношенията си с болници и лекари, тъй като западната медицинска професия може също толкова лесно да съсипе здравето на човек, колкото и да го възстанови. Въпреки това е имало достатъчно средства и контакти, за да се осигури широк избор от квалифицирани и отзивчиви лекари, без да се налагат инжекции и операции. Вместо това, ужасите и недостатъците на съвременната медицина са били многократно описвани на Шрила Прабхупада в това, което почти изглежда като решителен опит да отклони Шрила Прабхупада от всякаква подходяща медицинска помощ. Защо? Имало ли е нещо, което да се скрие, което само съвременните западни медицински техники биха могли да открият? Тамал беше особено категоричен в обезкуражаването на използването на лекари и лекарства, факт, който може да се види ясно в Книгите с разговори, но не и в Дневника на ТКГ .
Иронично е, че 22 години след като Шрила Прабхупада многократно е бил обезкуражаван от Тамал Кришна да се възползва от подходяща медицинска помощ, самият Тамал, чрез съвременната медицина, е диагностициран с напреднал рак на простатата. На 26 януари 1999 г. Тамал наема най-добрите лекари и хирургически процедури в модерна западна болница с надеждата да се излекува. (Изглежда, че е така.) Защо Тамал не послуша съвета, който даде на Шрила Прабхупада, и не отиде във Вриндаван, за да мантрува и да умре от недоверие към западната медицина и лекари? Защо този очевиден двоен стандарт?
В най-добрия случай изглежда, че болногледачите на Шрила Прабхупада са стояли безпомощно, може би дори донякъде безполезно, докато Шрила Прабхупада е умирал поради неразбрани здравословни проблеми и поредица от противоречиви погрешни диагнози. Може да изглежда неправдоподобно, че избягването на съвременната медицина е било умишлено и необходимо, за да се предотврати откриването на истинската причина за влошаващото се здраве на Шрила Прабхупада, а именно отравянето. И все пак, за това е тази книга; и подобно заключение може би не е чак толкова безумно. Всъщност, за съжаление, изглежда е твърде вярно.
Според наличните сведения, Шрила Прабхупада вече е бил в отслабено състояние на 26 февруари, когато е получил първия и много сериозен пристъп на заболяване от 1977 г. След това сериозното влошаване на здравето на Шрила Прабхупада е белязано от серия от резки, повтарящи се и внезапни спадове през май, юли, септември и октомври, илюстрирани на по-късна графика. Всеки спад е довел до нарастваща слабост и невъзможност за хранене или смилане на храна.
Можем да разберем, че Шрила Прабхупада най-вероятно е имал слаби бъбреци, но както ще видим в здравната му биография, е имало физически симптоми, несъвместими с бъбречно заболяване, диабет или лошо храносмилане - трите заболявания, които обясняват лошото здраве на Шрила Прабхупада през последната му година.
Абхирам Прабху, който е служил на Шрила Прабхупада като негов медицински сестра от 25 юли до 16 октомври 1977 г., отбелязва, че Прабхупада е бил активно ангажиран със собствените си здравни грижи. Той е казвал, че за голямо огорчение на близките му, подходът на Шрила Прабхупада е бил да приема помощта на всеки, който се е отзовал с искрена добра воля, очевидно приемайки, че такъв човек е изпратен от Кришна за тази цел. Хари Саури също предлага своя анализ по тази тема в Приложение 21. Въпреки това остава ясно, че Шрила Прабхупада е бил сериозен по отношение на възстановяването на здравето Си. Това се доказва от това, че е призовал определени лекари от миналото Си и как е помнил или е изобретил лекарства и лечения, които да използва в стремежа си към подобряване на здравето. Той обаче е бил по-склонен към естествени и аюрведични процедури и лечения.
През цялата 1977 г. Шрила Прабхупада поверявал грижите за здравето Си предимно на Своите слуги, в зависимост от тяхната най-добра преценка и уговорки. Въпреки че понякога предприемал някои действия относно здравето Си, като цяло Шрила Прабхупада спазвал препоръките и решенията на Тамал Кришна и, в по-малка степен, на другите Си слуги и членовете на GBC. Това било особено вярно по-късно през 1977 г. Срещите и решенията на GBC относно здравето на Шрила Прабхупада били в съответствие с акцента на Тамал върху избягването на лекари и истинската медицинска помощ.
Обобщението е, че Тамал сам е ръководил до голяма степен хода на здравните грижи на Шрила Прабхупада през 1977 г. Тамал е филтрирал новините, писмата, гостите. Тамал е управлявал ситуацията със силна ръка и е бил здраво позициониран като настойник, съветник и личен секретар на Шрила Прабхупада. Тамал е бил горе-долу под контрол, поне от външна гледна точка. Той е имал голяма свобода в определянето и управлението на здравните грижи на Шрила Прабхупада, плановете за пътувания и взаимодействието му с външния свят от предани, гости и лекари.
Освен наличните писмени източници, допълнителна информация за физическите симптоми на Шрила Прабхупада е получена от спомените на отделни предани, като Дристадюмна, Удаянанда, Бхагуат, Сура, Прадюмна и други. По-голямата част от информацията е събрана от „Книгите с разговори“, базирани на действителни записи на касети на Шрила Прабхупада. Тези записани разговори в стаята предоставят много подробности и „останалата част от историята“ в много инциденти, лошо или не документирани от Тамал или Сатсварупа.
Всяко лекарство, предприето за възстановяване на здравето на Шрила Прабхупада, обаче не доведе до трайни резултати. Адридхарана, в записано интервю (което беше откраднато и в крайна сметка попадна в GBC), си спомни, че е изпитвал чувство на разочарование от тези различни и неефективни опити за здравеопазване. Някои, включително Адридхарана, се надяваха, че ще се намери квалифициран лекар, който ще може да лекува Шрила Прабхупада последователно, докато не се излекува. Вече беше имало редица различни практикуващи (вижте Глава 42 ) някои добри, някои лоши, всички, които идваха и си отиваха, а леченията и лекарствата също идваха и си отиваха. Адридхарана намери и доведе последния кавираджа, за да лекува Шрила Прабхупада в края на октомври 1977 г. Въпреки звездната квалификация на последния кавираджа, леченията му бяха неефективни, или защото беше твърде късно, или защото беше поставил грешна диагноза на заболяването. Беше и двете ...
Защо всяко ново лечение скоро беше прекратявано, едно след друго? Защо имаше нежелани реакции почти ВСЕКИ път, когато Шрила Прабхупада започваше ново лечение? Резултатът беше многократното отхвърляне на лекари, лекарства и лечения, едно след друго. Бхавананда и Тамал бяха „облекчени“ , че Шрила Прабхупада реши да умре спокойно, без повече занимания с „борбата за живот“. Възможно ли е нещо непознато за нас да е причинило тези нежелани реакции, освен самите различни лекарства? Или е странно съвпадение? (вижте Глава 40 )
Постепенно здравето на Шрила Прабхупада се влоши и той най-накрая реши да приключи забавленията си в този свят на 14 ноември 1977 г. Сега знаем, че е имало отравяне на Шрила Прабхупада (виж Глава 33 ), което, разбира се, се е случило само с разрешението на Върховния Господ. Шрила Прабхупада може би е знаел за това по-рано от ноември, а може би не. (виж Приложение 18 ) Знаем, че Шрила Прабхупада е знаел, че е отровен, защото е казал точно това няколко дни преди изчезването си.
Последните забавления на Шрила Прабхупада имат много подобен привкус на разпятието на Исус Христос, където чистият преданоотдаден доброволно приема Божието решение без протест. Шрила Прабхупада може би е знаел, че е бил отровен през 1977 г., и липсата на Неговия протест или по-ранно признание за това може да се разбира като Неговото предаване на плана на Кришна, докато, от безграничната Си милост, все още приема служба от онези, които са били Неговите отровители.
Както бе посочено по-горе, симптомите на заболяването на Шрила Прабхупада през 1977 г. са документирани на части в различни публикации. Информацията от всички източници е комбинирана в една изчерпателна, синтезирана здравна биография от този автор в глави 20 до 31. Тази синоптична хроника предоставя солидна основа за оценка и диагностициране на заболяването на Шрила Прабхупада чрез анализ на симптомите.
Разбираме, че Шрила Прабхупада е имал слаби или проблемни бъбреци много преди сериозното си заболяване през 1977 г. Дали Шрила Прабхупада е имал симптоми на бъбречно заболяване през 1977 г.? Да. Но имаше ли допълнителни симптоми, които не се срещат при бъбречно заболяване? Да, отново. Симптомите на бъбречно заболяване са описани в Глава 18 и след преглед можем да установим със сигурност, че със Шрила Прабхупада се е случвало нещо повече от просто бъбречно заболяване. Въпреки че симптомите показват, че Шрила Прабхупада е имал проблеми с бъбреците, има много симптоми, които трябва да се отдадат на някаква друга причина, и тази книга установява, че другата причина е хронично отравяне с арсен.
Същият процес, използван за установяване на правилната диагноза на заболяването на Шрила Прабхупада чрез изследване на физическите симптоми, е приложен към диабета в Приложение 7. Симптомите на диабет НЕ съвпадат със симптомите, които Шрила Прабхупада е показал , тъй като има няколко симптома на диабет, които Шрила Прабхупада определено не е показал, като например затлъстяване и прекомерен глад. Определено има някаква друга причина освен диабета, която предизвиква симптомите, които Шрила Прабхупада е имал. Тази книга показва, че причината е хроничното отравяне с арсен.
Пълен и обобщен анализ на симптомите ще бъде направен след здравната история, в Глава 32. Първо обаче ще изучим симптомите на бъбречно заболяване и отравяне с арсен. По този начин, когато читателят премине към здравната история в Глави 20-31 , той ще знае какво да разпознае като причинено от бъбречно заболяване, отравяне с арсен или и двете.
ГЛАВА 18:
СИМПТОМИ НА БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ
При изучаване на различните видове бъбречни заболявания става ясно, че Шрила Прабхупада не е проявявал симптомите на уретрит, цистит, бъбречно увреждане, кисти, тумори, камъни в бъбреците, камъни в пикочния мехур или остра бъбречна недостатъчност. Виждаме, че общата диагноза за някакъв вид бъбречно заболяване, недостатъчност или неправилно функциониране е разумно синоним на симптомите на Шрила Прабхупада. Видовете бъбречни заболявания, които Шрила Прабхупада може да е имал , съдейки по физическите му симптоми, са следните:
1. Уремия
2. Пиелонефрит
3. Гломерулонефрит
4. Хронична бъбречна недостатъчност
5. Краен стадий на бъбречна недостатъчност
(И всичко това, трябва да се отбележи, може да бъде причинено от отравяне с арсен).
Водянка
На Шрила Прабхупада е поставена диагноза водянка, но това е много повърхностно разбиране на истинската природа на Неговото заболяване. Водянка е друго име за оток или подуване на тялото поради нарушена бъбречна функция. Водянката е по-скоро симптом, отколкото заболяване и, както ще видим от пълното изследване на физическите симптоми на Шрила Прабхупада, по никакъв начин не описва напълно състоянието на Шрила Прабхупада през 1977 г. Трябва да се отбележи, че водянката може да е резултат или от отравяне с арсен, или от бъбречно заболяване.
Бъбречните заболявания могат да бъдат причинени от диабет, злоупотреба с наркотици, високо кръвно налягане и, наред с други неща, отравяне с тежки метали. Хроничната или постепенна бъбречна недостатъчност може да покаже малко или никакви симптоми в началото. Леката или умерена бъбречна недостатъчност може да покаже само леки симптоми и обикновено са настъпили големи увреждания, преди симптомите да станат много очевидни. Метаболитният отпадъчен продукт, наречен урея, се увеличава в кръвта поради неспособността на бъбреците да го елиминират от тялото. Нефритът (инфекция или увреждане на бъбреците) причинява подуване на тялото, наречено оток.
Списък на симптомите на бъбречно заболяване, които Шрила Прабхупада е показал през 1977 г., е даден в следващата глава. Симптомите на бъбречно заболяване са забележително подобни на тези при хронично отравяне с арсен, с една отличителна черта. Тази черта е, че отравянето с арсен често води до допълнителни симптоми, несъвместими с бъбречно заболяване. Тези симптоми, уникални за хроничното отравяне с арсен, са ясно наблюдавани в здравната история на Шрила Прабхупада от 1977 г. и са описани в глави 20-31. Освен това, когато симптомите на хронично отравяне с арсен бъдат потвърдени чрез действителен анализ на косата, както е направено (вижте Глава 33 ), тогава не може да има съмнение в точността на тази диагноза. Тези две потвърждаващи доказателства, съчетани с много други потвърждаващи доказателства, не оставят почти никакво съмнение.
Това, което наблюдаваме във физическите симптоми на Шрила Прабхупада, е следното:
1. Всичките му симптоми са съвместими с отравяне с арсен.
2. Много от симптомите на ХИ са несъвместими с бъбречно заболяване.
Ако бяхме установили, че всички симптоми съвпадат с бъбречно заболяване и много от тях са несъвместими с отравяне с арсен, щеше да е съвсем различна история. Но това не беше така. Следователно, хроничното отравяне с арсен е правилната диагноза без съмнение. Не забравяйте, че отравянето с арсен причинява бъбречно заболяване или го влошава, когато вече е налице. Добър пример, който трябва да се има предвид, е сравнението как храните с високо съдържание на холестерол причиняват сърдечни заболявания и по подобен начин арсенът ще причини бъбречно заболяване.
Различните видове бъбречни заболявания проявяват доста различни симптоми. Например, хроничната бъбречна недостатъчност не води до подуване или оток, характерни за нефрит. Въпреки това, бъбречните заболявания често са „сложни“ и е налице повече от едно разстройство. Не можем точно да диагностицираме какъв вид бъбречно заболяване може да е имал Шрила Прабхупада, поради усложнението от интоксикация с арсен и липсата на медицински изследвания.
В следващата глава, в Раздел Първи, са изброени всички симптоми на бъбречно заболяване, наблюдавани при Шрила Прабхупада, общо 24. Всички те са и симптоми на отравяне с арсен. Истината е, че много от тези 24 симптома може да са се дължали единствено на отравяне с арсен и да не са имали нищо общо с конкретното бъбречно заболяване, което Шрила Прабхупада е имал. Въпреки че много от тези 24 симптома вероятно са били причинени от отравяне с арсен, тъй като те са синоним на бъбречно заболяване, сами по себе си те не установяват отравяне с арсен. Например, липсата на апетит може да се дължи на арсен, а не на проблеми с бъбреците. Но, за да се направи консервативно научно представяне, тези симптоми са поставени в списъка на съвместните симптоми на бъбреци/арсен (а именно Раздел Първи).
Въпреки това, все още имаме отделен списък (Раздел втори) с 21 допълнителни симптома, които са уникални само за отравяне с арсен. Следователно, общо има 45 симптома на отравяне с арсен, което поставя много силна диагноза. Откриваме убедителни аргументи за отравяне с арсен, когато съдим по симптомите както в Раздел първи, така и в Раздел втори (изброени в следващата глава).
Тъй като Шрила Прабхупада е имал години наред подуване на крайниците си, много е вероятно Той да е имал някакво бъбречно увреждане или заболяване, което се е влошило значително през 1977 г. Позоваването на Абхирам за обратно налягане на урината, причиняващо увреждане на бъбреците ( Приложение 4 ), не обезсилва и не противоречи на сценарий за отравяне с арсен; то е напълно съвместимо със случай на хронично отравяне с арсен. Въпросът е, че състоянието на бъбреците Му е било влошено, ако не и напълно причинено, от отравянето с арсен. Досега беше лесно да се диагностицира погрешно заболяването на Шрила Прабхупада от 1977 г. просто като „проблеми с бъбреците“. Новите доказателства, представени в тази публикация, обаче доказват, че това е било хронично отравяне с арсен .
ГЛАВА 19:
Симптоми на отравяне с арсен
ЗАЩО АРСЕН?
Шрила Прабхупада е проявявал симптоми на отравяне, както самият Той е заявявал два пъти. Но коя отрова? Има много отрови, които са ефективни при причиняване на смърт. Факторите, които са накарали автора да разгледа отравянето с арсен като най-подходящо за симптомите на Шрила Прабхупада, както е проучено в неговата здравна история от 1977 г., са следните:
1. Мнението на аюрведическия лекар, д-р Мехта, подробно описано по-долу
2. Арсенът е вековен метод за предпочитане при отравяне в политиката и интригите, през Средновековието и в Индия (вижте Приложение 14 )
3. Арсенът е леснодостъпен в Индия
4. Обратните изказвания (вижте Глава 37-38 ) разкриват отравяне с арсен
5. Установено е, че симптомите на Шрила Прабхупада са били невероятно подобни на тези на Наполеон.
6. Отравянето с арсен е много трудно за разпознаване и изглежда като бъбречно заболяване и нормално „старческо“ влошаване на физическото здраве.
Д-р Мехта, аюрведичен лекар, живеещ в Хюстън, е видял няколко снимки на Шрила Прабхупада от последните му дни, а също така е гледал документалния видеоклип за последните месеци на Шрила Прабхупада, озаглавен „Последният урок“. Д-р Мехта е практикуващ аюрведичен лекар от 1948 г. Неговите обобщаващи коментари са:
„Изражението и симптомите на лицето, очите и начинът на говорене ми показват, че Шрила Прабхупада е бил отровен, най-вероятно с арсен или живак. Самият той е казал, че е бил отровен, потвърдено от бледостта на лицето и как естественият цвят на тялото е изчезнал. Това е много трудно за разбиране от обикновения човек; само опитното око може да каже.“
Шрила Прабхупада, както ще видим, ясно показа симптомите на отравяне с арсен, а не само симптомите на бъбречна недостатъчност. Симптомите на бъбречна недостатъчност определено присъстваха и се наблюдават многократно. Съществуват обаче много други много ясно изразени симптоми, които са синоними на интоксикация с арсен, и тези симптоми не се срещат при никое състояние на бъбречно заболяване или диабет. Нека отново заявим, че интоксикацията с арсен води до бъбречна дисфункция и недостатъчност. По този начин е толкова лесно да се сбърка отравянето с арсен с бъбречно заболяване, тъй като много, може би около половината, от симптомите са идентични или сходни.
След консултация с д-р Стопфорд от катедрата по токсикология на университета Дюк, беше потвърдено също, че много от симптомите на Шрила Прабхупада не могат да бъдат обяснени с бъбречни или диабетни заболявания, а с най-голяма сигурност могат да бъдат приписани на отравяне с арсен. Анализът на симптомите е много важен елемент от изследването на причината за „смъртта“ на Шрила Прабхупада.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ:
Хроничното и острото отравяне се различават по това, че хроничното означава излагане на вещества за продължителен период от време в по-малки количества, а острото е едновременно. Субакутното отравяне е между двете. Тъй като здравето на Шрила Прабхупада се е влошило в продължение на десет месеца, хроничното отравяне е съвместимо с Неговата здравословна история, докато острото отравяне може да се отнася до последните дни, а субакутното отравяне се отнася до забележими и драстични влошавания в Неговото здраве.
Арсенът се среща в природата в ниски нива и е бил често срещан замърсител на околната среда през ХХ век. В различните си химични форми той може да бъде силно отровен и всъщност се използва от хиляди години за убиване на други хора, в политически интриги, отмъщение, убийство, война и елиминиране на предполагаеми врагове. В медицината арсеновите съединения са полезни на Запад поне от времето на Хипократ през V век пр.н.е. В днешно време арсенът се използва за лечение на кожни заболявания, анемия, сифилис и други заболявания.
Арсенът е естествен елемент, притежаващ както метални, така и неметални физични и химични свойства. По химично поведение той наподобява азот, фосфор, антимон и бисмут. В природата съществува като елемент, а също и в стабилни съединения, тривалентни (-3 или +3) и петвалентни (+5). Свързва се ковалентно с повечето неметали (особено кислород и сяра) и с метали като кадмий и олово. По биохимично поведение той наподобява фосфора, конкурирайки се с фосфорните аналози за местата на химично свързване. Токсичността на различните арсенови съединения при бозайниците се простира в широк диапазон, определен отчасти от уникалните биохимични действия на всяко съединение, но също и от абсорбируемостта и ефективността на биотрансформацията и разпределението.
Арсините (газообразни) са най-отровни, следвани плътно от арсенити и арсенати (неорганични тривалентни съединения). Неорганичните петвалентни съединения са малко по-малко токсични от арсенитите, докато органичните (метилирани) петвалентни съединения представляват най-малка опасност от арсеналите, с широко разпространение в пестициди. Неорганичният арсенит като арсенов триоксид е най-разпространената природна форма и е и най-токсичната форма на арсен освен газообразния арсен. Смята се, че металът арсен е нетровен поради неразтворимостта му във вода или телесни течности. При животните и растенията арсенът се свързва с водород или въглерод, за да образува органични съединения.
Петвалентните арсенови съединения са относително водоразтворими и се абсорбират през лигавиците, докато тривалентните арсенови съединения, имащи известна водоразтворимост, но по-голяма липидна (мазниноразтворимост), се абсорбират по-лесно през кожата. Арсенитовите соли са по-разтворими във вода и се абсорбират по-добре от оксида. Експериментални данни показват висока степен на стомашно-чревна абсорбция както на тривалентните, така и на петвалентните форми на арсен, като повечето съединения надвишават 90% скорост на абсорбция. Най-голямата абсорбция се осъществява предимно в тънките черва и дебелото черво.
В текста на Голдфранк се казва: „Без вкус и мирис, арсенът се абсорбира добре през стомашно-чревния, дихателния и парентералния път.“ Поглъщането е обичайната причина за отравяне, а ефективността на чревната абсорбция зависи от: физическата форма на съединението, неговите характеристики на разтворимост, стомашното pH, стомашно-чревната подвижност и чревните микробни трансформации.
След като се абсорбират, много арсенови съединения се натрупват и причиняват обширни токсични увреждания на клетките на бъбреците, черния дроб, далака, белите дробове, сърцето, нервната система, кръвоносните съдове, стомашно-чревния тракт и други тъкани. Много по-малки количества се натрупват в мускулната и нервната тъкан, но причиняват големи токсични увреждания и там. Ако жертвата преживее отравяне с арсен след първите няколко дни, черният дроб и бъбреците показват дегенеративни промени.
При арсена са разпознати два биохимични механизма на токсичност:
1. обратими комбинации с тиолови групи, съдържащи се в тъканни протеини и ензими
2. заместване на арсенови йони с фосфат в много реакции, включително тези, които са критични за окислителното фосфорилиране.
Смята се, че арсенът причинява токсичност, като се комбинира със сулфхидрилни (-SH) ензими и пречи на клетъчния метаболизъм.
Повечето арсенови съединения са безвкусни и без мирис. Арсеновият триоксид (As2O3) е бил честа причина за случайно отравяне, тъй като е леснодостъпен, практически безвкусен и има вид на захар като бял кристален прах. Арсеновият триоксид, известен още като арсенов оксид, бял арсен или просто арсен, е изключително токсичен и е една от най-смъртоносните известни отрови , като от 60 до 200 милиграма са фатални. Това се равнява на около 1/300 от унция или теглото на една четвърт от самозалепваща се листовка с размери 3 на 3 инча. Арсенът също е бил използван и се съхранява по целия свят за военни цели като отровен газ. Арсенът се извлича от природата чрез топене на арсенопирит, който се среща широко по света.
Децата, ембрионите, хронично болните и възрастните хора са по-чувствителни към интоксикация с арсен . Видът на съединението, дозировката, здравословното състояние и продължителността на експозиция са критични фактори. Арсеновите съединения често се срещат в търговския сектор в обработен дървен материал , консерванти за дърво, пестициди, хербициди, фунгициди, багрила и бои, и често присъстват в замърсен тютюн и някои стари народни средства. Трипарсамид, карбазон и арсфенамин са някои от арсеновите съединения, използвани в медицината за лечение на заболявания като чревни паразити, сифилис, псориазис и дизентерия.
При отравяне с арсен, анализът на урината може да разкрие протеинурия, хематурия и пиурия. Екскрецията на арсен в урината варира обратнопропорционално на периода след експозиция, но ниските нива на екскреция могат да продължат месеци след експозицията. В случаи на предполагаема арсенова токсичност, при които измерванията на арсен в урината падат под приетите токсични нива, анализът на косата и ноктите може да позволи поставяне на диагноза. Поради високото съдържание на сулфхидрил в кератина, високи концентрации на арсен се отлагат в косата и ноктите. Хроничното поглъщане на малки количества арсен, както се подозира в случая с отравянето на Шрила Прабхупада, води до най-високи концентрации в косата, ноктите и кожата, тъкани, които са богати на протеини, съдържащи цистеин. Хронично натрупване се наблюдава и в белите дробове.
Отлагането в проксималните части на косата може да се открие в рамките на 30 часа след поглъщане, а арсенът остава фиксиран на това място в продължение на години (в случая на Наполеон, 150 години). Косата расте със скорост от 0,4 мм на ден (половин инч на месец), докато нокътят расте с 0,1 мм на ден. Пълното подновяване на нокътя на ръката отнема 3-4 месеца, докато ноктите на краката изискват 6-9 месеца растеж. Поради химическото си сходство с фосфора, арсенът се отлага в костите и зъбите и се задържа там за дълги периоди.
Хората елиминират и детоксикират неорганичния арсен чрез метаболитен процес на метилиране, при което се получава какодилова киселина (диметиларсинова киселина) като основен продукт на екскреция в урината. Биометилирането може бързо да се насите, което води до отлагане на нарастващи количества арсен в меките тъкани. В противен случай арсенът може да се елиминира по много пътища (изпражнения, урина, пот, мляко, коса, кожа, бели дробове), въпреки че по-голямата част се екскретира с урината. Полуживотът на екскреция с урината е от 3 до 5 дни, през което време се нанасят големи щети на вътрешните тъкани и органи. Друга половина от останалото количество се елиминира в рамките на още една седмица, следващият полуживот - след още един месец и т.н. По този начин, след 6 седмици все още остава около 10 до 15% от първоначалното количество в урината. По този начин многократните дози ще започнат да се натрупват бързо в тялото, въпреки процеса на елиминиране. С натрупването на арсен, тялото губи способността си да го елиминира, което утежнява токсичното натрупване и скоростта на вътрешно разрушаване на тъканите и органите.
При еднократни или остри отравяния с арсен, той се отлага в цялото тяло в повечето органи и тъкани. Ако има хронично отравяне с повтарящи се дози за дълъг период от време, ефективността на елиминирането от организма драстично намалява и арсенът се натрупва много по-трайно във вътрешните органи и тъкани. Кръвта, черният дроб, мозъкът, сърцето и бъбреците са основен приоритет при прочистването на организма, докато арсенът се изтласква чрез урината и се отделя в косата, ноктите и кожата, доколкото е възможно. Хроничното отравяне постепенно води до сериозни необратими щети на способността за производство на кръв, бъбреците и черния дроб, мозъка и сърцето, централната нервна система, прогресирайки от периферията навътре, и мускулната система, наред с други области на остро увреждане.
Някои от симптомите на отравяне с арсен могат да се наблюдават и при други заболявания, което затруднява откриването му от лекар и лесно се диагностицира погрешно като по-често срещани заболявания, като например бъбречно заболяване. (вижте Приложение 13 ) Хроничното (ниско ниво) отравяне с арсен от многократно поглъщане на токсични количества обикновено има коварно (незабележимо или дискретно) начало на клиничните ефекти и е много трудно за лекар да го разпознае.
Отравянето с арсен може да се открие чрез изучаване на симптомите на пациента или чрез изследване на тъканни проби, коса, нокти, зъби или урина. Началото на стомашно-чревните симптоми може да е толкова постепенно, че възможността за отравяне с арсен лесно би била пренебрегната. Като цяло, интоксикацията с арсен не е била обстойно проучена поради рядкостта си и ефектите ѝ не са напълно известни.
Наблюдавайки упоритото нежелание на Шрила Прабхупада да приема храна или напитки в продължение на много месеци и предвид факта, че самият Шрила Прабхупада е заявил, че е отровен, е интересно да цитираме текста на Голдфранк със следния съвет:
„Във всички случаи, ако има съмнение за убийство, пациентите трябва да бъдат посъветвани да не приемат храна или напитки от когото и да било. Посетителите трябва да бъдат внимателно наблюдавани, а хранителните продукти отвън трябва да бъдат забранени.“
ОПИСАНИЕ НА СИМПТОМИТЕ:
Признаците и симптомите на отравяне с арсен варират в зависимост от количеството и формата на погълнатия продукт; скоростта на абсорбция, метаболизма и екскрецията; и времето на поглъщане (хронично, подостро или остро). Основните прояви на отравяне с арсен са стомашно-чревни нарушения и водят до четири най-често срещани симптома: удебеляване на кожата, промяна в цвета на кожата, подуване и мускулна слабост. В хронични случаи кожните прояви може да не се появят с години. Когато отравянето е по-остро, симптомите обикновено започват с гадене, повръщане, коремна болка и диария, които могат да бъдат подобни на оризова вода или холера. Могат да се появят стомашно-чревни улцерозни лезии и кръвоизлив.
Отравянето с арсен води до постепенно начало на кожни, кръвни и неврологични прояви, както и до по-малко драматични стомашно-чревни симптоми. Първоначално пациентите (или жертвите) съобщават за прогресивна слабост, анорексия и гадене. При продължителен прием на малки дози може да се наблюдава повишено слюноотделяне, възпаление в устата, хрема, повръщане, диария, загуба на тегло и много други симптоми. Малките и многократни дози отравяне с арсен могат в крайна сметка да доведат до смърт или напълно разрушено здраве след много месеци или години, както е било при Наполеон Бонапарт и неговия син, херцогът на Райхщат. (Вижте Глава 34 : Наполеон: История на случая)
Сърдечно-съдовата нестабилност често съпътства или бързо следва тези симптоми. Намаляването на вътресъдовия обем, капилярната течливост, миокардната дисфункция и намаленото системно съдово съпротивление допринасят за последващата хипотония или ниско кръвно налягане. Пациентите с тежко отравяне могат също бързо да развият остра енцефалопатия с делириум, гърчове, кома, аритмии, треска, белодробен оток, дихателна недостатъчност, хепатит, рабдомиолиза, хемолитична анемия, остра бъбречна недостатъчност и смърт. Енцефалопатията може да се развие в рамките на няколко дни след остро поглъщане и се дължи на подлежащ мозъчен оток и фокални микрохеморагии.
Може да се появи треска и да подсили погрешната диагноза за сепсис или отравяне на кръвта от патогенни микроорганизми. Може да се развие хепатит. В много случаи е наблюдавана остра бъбречна недостатъчност. Етиологията може да бъде многофакторна, включително бъбречна исхемия, вторична на хипотония, индуцирана от миоглобинурия и хемоглобинурия недостатъчност, бъбречна кортикална некроза и директен токсичен ефект върху бъбречните тубули. Изчерпването на глутатиона, което може да съществува при алкохолици и недохранени пациенти, може да засили нефротоксичността на арсена. Възможни са също едностранна парализа на лицевия нерв, остър панкреатит, перикардит и плеврит. Арсенът може да причини и смърт на плода при бременни жени.
Пациенти с отравяне с арсен, които протичат по-леко, могат да развият персистиращ гастроентерит и лека хипотония, което налага хоспитализация и интравенозно приложение на течности в продължение на дни. Този продължителен курс е нетипичен за повечето вирусни и бактериални чревни заболявания (грип и др.) и трябва да предупреди лекаря да обмисли токсичност от арсен, особено ако гастроентеритът се повтори. Пациентите могат да се оплакват от метален вкус. Миризмата на чесън в дъха на арсен е типична.
Арсенът дразни лигавиците. Раздразнените лигавици могат да изглеждат като фарингит или ларингит, което води до погрешна диагноза на инфекция на горните дихателни пътища . Сухата, надраскана кашлица и натрупването на слуз са често срещани, което налага допълнително кашляне за изплюване на слузта. Други респираторни симптоми включват хрипове, хемоптиза, диспнея, болка в гърдите и петнисти интерстициални инфилтрати. Отново съществува възможност за погрешна диагноза на бронхит, вирусна пневмония, грип, настинка или персистираща инфекция на горните дихателни пътища. Обикновено може да се наложи няколко посещения в болница, преди да се постави правилна диагноза в случай на хронично отравяне с арсен.
Допълнителни признаци и симптоми могат да се развият субакутно в дните до седмиците след острия токсичен епизод. Периферната невропатия, дължаща се на аксонална дегенерация, обикновено се развива 1-3 седмици след поглъщане на арсен. Сензорните симптоми преобладават рано, като пациентите се оплакват от „мравучкане“ или болки, подобни на електрически шок, в долните крайници. В началото може да има намалено или липсващо вибрационно или позиционно усещане в крайниците. С напредването на невропатията симптомите включват изтръпване, мравучкане и мравучкане с физически находки за намалена до липсваща болка, допир, температура и дълбоки сухожилни рефлекси с разпределение тип „чорап-ръкавица“. Може да се появи облитериращо артериално заболяване в краката и стъпалата. Може да се появи болестта на Черната крачка, вид гангрена на крайниците, както е често срещано в югозападен Тайван поради силно замърсена вода от кладенци.
Могат да се развият или да персистират енцефалопатични симптоми като главоболие, объркване, намалена памет, промяна в личността, раздразнителност, халюцинации, делириум и гърчове. Може да се появи мозъчен оток. По време на този подостър период са съобщени случаи на парализа на шести черепномозъчен нерв и двустранна сензорно-неврална загуба на слуха. Повърхностното докосване на крайниците може да предизвика силни или дълбоки болки. Дифузният, симетричен болезнен неврит започва в периферните крайници и прогресира проксимално. Той включва също отчетлива мускулна и двигателна слабост и атрофия, вероятно проявяващи се като възходяща отпусната парализа, имитираща синдрома на Guillain-Barre.
Освен това са описани продължителни ефекти върху централната нервна система. Съобщава се за анормални електрокардиограми, увреждане на периферните кръвоносни съдове и увреждане на черния дроб. Много видове рак могат да последват отравяне с арсен: на кожата, белия дроб, черния дроб, костите, бъбреците, пикочния мехур и други, често до 30 до 50 години по-късно. На практика всички части на човешкото тяло са засегнати от отравяне с арсен. Лабораторните тестове за диагноза трябва да включват пълна кръвна картина, изследвания на чернодробната и бъбречната функция, както и нива на арсен в кръвта и урината. Коремната рентгенография (рентгенова снимка) може да покаже рентгеноконтрастно съдържание след поглъщане на арсен. Имайте това предвид, когато четете за това как д-р Гопал искал да донесе рентгенов апарат в стаята на Шрила Прабхупада във Вриндаван през октомври 1977 г. Такава рентгенова снимка би могла да покаже голямо бяло петно в черния дроб или корема, тъй като арсенът е рентгеноконтрастен.
Дерматологичните лезии могат да включват петниста алопеция (косопад), лезии с херпесен вид в устната кухина, дифузен сърбящ макулен обрив и мускулеста, несърбежна десквамация. Линиите на Мийс по ноктите, хоризонтални бели линии с диаметър 1 или 2 мм, които представляват отлагане на арсен, се появяват в около 5% от случаите на остри или хронични случаи. В случаите, когато се открият линии на Мийс, е необходимо забавяне от 30-40 дни след поглъщане, за да се разпрострат видимо линиите отвъд луналите на ноктите. Може да се развие оток на лицето и периферните органи, както и изпотяване. Могат да се развият множество дерматологични лезии.
Други потенциални токсични прояви включват панцитопения, нефропатия, умора, анорексия със загуба на тегло, както и персистиране на остри стомашно-чревни симптоми. При хронично излагане на ниски нива на арсен могат да се развият или да персистират много подостри симптоми, включително главоболие, хронична енцефалопатия, периферна сензомоторна невропатия, неразположение, хронична кашлица и периферен оток. Стомашно-чревните симптоми може да отсъстват, въпреки че са съобщени случаи с колики в корема, гадене и персистираща диария. Други резултати от отравяне с арсен могат да бъдат увреждане на белите дробове, евентуална атрофия и дегенерация на крайниците, терминални хипоксични конвулсии (при остро отравяне) поради липса на кислород, достигащ до тялото, тежко увреждане на кръвта (хемолиза) и костния мозък, което води до намаляване на кръвообращението и невъзможност за регенериране на тъканите.
Най-често се наблюдава бавно, частично възстановяване от периферна невропатия, като леките случаи имат по-добра прогноза. В серия от случаи от 40 пациенти, проследявани за различни периоди от време, 60% са постигнали частично възстановяване в рамките на 5 месеца до 5 години, 15% са постигнали пълно възстановяване от 40 дни до 6 години, докато 5% не са постигнали възстановяване в рамките на 5 години. Останалите или са изгубени от проследяване, или са починали. Подобрението в периферната невропатия често е съпроводено с преходни силни болки в крайниците. Пациентите, които развиват енцефалопатия, може да се възстановят трудно.
Минималната летална експозиция на погълнат арсен е само около един милиграм на килограм тегло. Доза от 200 милиграма обикновено би била летална за възрастен, но като се има предвид теглото на Шрила Прабхупада, много по-малка доза би била летална. При арсенов газ е настъпила незабавна смърт при 150 части на милион. Тези цифри показват изключителната токсичност на арсена.
Докато разглеждаме здравната история, имайте предвид следните описания на хронично отравяне с арсен в ниски нива. Частичен преглед на такива общи състояния е:
1. Основните прояви са стомашно-чревни нарушения
2. Първоначално жертвите съобщават за прогресивна слабост, анорексия и гадене.
3. Малки и многократни дози отравяне с арсен могат в крайна сметка да доведат до смърт или пълно разрушаване на здравето след много месеци или години.
4. Раздразнените лигавици могат да изглеждат като фарингит или ларингит, което води до погрешна диагноза инфекция на горните дихателни пътища . Сухата, надраскана кашлица и натрупването на слуз са често срещани.
5. Токсичните прояви включват нефропатия, умора, анорексия, загуба на тегло
Макар че виждаме, че Шрила Прабхупада е проявявал някои симптоми, противоречащи на бъбречно заболяване, и много, противоречащи на диабет, виждаме също, че:
Шрила Прабхупада не е имал никакви симптоми, различни от тези на отравяне с арсен. Съвпадението на физическите симптоми на Шрила Прабхупада с хроничното отравяне с арсен е доста очевидна и удивителна. Здравната история в глави 20-31 е много убедителна, показвайки, че Шрила Прабхупада е проявявал симптоми на отравяне с арсен . Трябва да се помни, че отравянето с арсен причинява бъбречно заболяване.
СПИСЪК СЪС СИМПТОМИ:
Пълен списък от симптоми, които се проявяват по различен начин при отравяне с арсен, са:
РАЗДЕЛ ПЪРВИ:
Симптоми, често срещани при бъбречно заболяване и отравяне с арсен
Симптомите, които са общи както за отравяне с арсен, така и за различни бъбречни заболявания, са отбелязани с "AK" за арсен/бъбреци. Между отравяне с арсен и бъбречно заболяване може да има някои фини разлики в някои от симптомите, но те са достатъчно сходни, за да представят и двете.
AK1 ЛИПСА НА АПЕТИТ, ЗАГУБА НА ТЕГЛО, АНОРЕКСИЯ
АК2 ПОВЪРЩАНЕ, ГАДЕНЕ, „СКЛОННОСТ КЪМ ПОВЪРЩАНЕ“
АК3 ДИАРИЯ И РЕДКИ ИЗПРЕДЕЛИЯ
AK4 КОРЕМНИ СПАПКИ, СТОМАШНА БОЛКА поради възпаление на стомаха и червата
АК5 ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СЛАБОСТ, ЛИПСА НА ЕНЕРГИЯ , АНЕМИЯ, започваща с изразена обща умора (ниски дози арсен)
АК6 ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ : хипертония
AK7 ПРИПАДЪЦИ , СПАЗМИ и конвулсии
AK8 Генерализиран сърбеж (парестезия): изтръпване, парене; необичайни кожни усещания, особено на крайниците; желание за разтриване, четкане или масажиране на тялото за облекчение
AK9 СТОМАТИТ: възпаление и разязвяване на лигавиците на устата и хранопровода
AK10 ПРОМЕНИ В ЦВЕТА НА КОЖАТА : Бронзиращо, пожълтяващо оцветяване
AK11 ПРОГРЕСИВНА МУСКУЛНА СЛАБОСТ (електромиография)
AK12 МУСКУЛНИ БОЛКИ ИЛИ КРАМПИ, ГЕНЕРАЛИЗИРАНИ
AK13 МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА УРИНА; рядко или често
AK14 ЗАТРУДНЕНИЯ ПРИ УРИНИРАНЕ : или невъзможност за уриниране (анурия)
AK15 БЪБРЕЧНА НЕРАЗПОЛОЖИТЕЛНОСТ (бъбречна недостатъчност или увреждане)
AK16 ПРОМЯНА НА ЦВЯТ ИЛИ ОТЛИВКИ В УРИНАТА: хематурия (кръв), протеинурия (протеин) или овални мастни капчици в урината; мътна, кафява
AK17 ЕДЕМ : подуване на тъканите
AK18 АПАТИЯ , ОТПАДЛОСТ, ЛЕТАРГИЯ
АК19 ТРЕСКА
AK20 НЕПРИЯТЕН ВКУС Без вкус или метален вкус в устата
AK21 БЕЗСЪНИЕ ИЛИ ЛОШ СЪН
AK22 СЪРЦЕБИЕ (забавена кардиомиопатия) и увреждане на сърцето поради директно токсично действие и електролитни нарушения.
AK23 НЕРЕГУЛЯРЕН ТОПЛИНЕН СЪРЦЕП: камерна аритмия, електрокардиографски аномалии, като удължен QT интервал
AK24 ВИСОКА ПУЛСНА ЧЕСТОТА : тахикардия: ускорен сърдечен ритъм и понякога забавен пулс поради различни количества арсен
РАЗДЕЛ ВТОРИ:
Симптоми, характерни за отравяне с арсен, а не за бъбречни заболявания
Тези симптоми, уникални само за отравяне с арсен, а НЕ за бъбречно заболяване, са изброени в Раздел втори и са отбелязани с „ А “ за арсен.
A1 ФОТОБОБИЯ : изключителна чувствителност на очите към светлина
A2 ДРЪХНАЛ, СЛАБ ИЛИ НЕЗАВИСЕН ГЛАС : болки в гърлото,
възпален фаринкс и ларинкс, удебелени гласни струни
A3 СЛУЗ И КАШЛИЦА : отделяне на слуз, запушване със слуз; възпаление и дразнене на дихателната и носната лигавица, упорита суха кашлица, хрема
А4 БЕЗПОКОЙСТВИЕ, РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ, МЪРТЯНЕ И ОБЪРТАНЕ
A5 ХИПЕРКЕРАТОЗА : Анормално уголемяване на удебелени кожни участъци
A6 ЛИГНООТДЕЛЯНЕ : прекомерно слюноотделяне
A7 ХИПОТЕРМИЯ : студенина в тялото, особено в крайниците; лошо кръвообращение в крайниците поради периферна съдова недостатъчност
A8 КОНЮНКТИВИТ : сълзене на очите, слуз в очите, сълзене на очите
A9 ЗАГУБА НА ЗРЕНИЕ поради увреждане на мозъка или зрителния нерв
A10 ОБИЛЕН СЪН: необичайно дълъг и дълбок сън или нарушение на ритъма на съня; сънливост, редуваща се с безсъние
A11 ПРОМЕНИ В ПОВЕДЕНИЕТО или промени в нрава, като например необичайни емоционални прояви, несигурност, депресия, чувствителност, плачливост, преувеличен оптимизъм. Склонност към периоди на емоционалност, изразяваща се в плачливост.
A12 ПСИХИЧНО НАРУШЕНИЕ ИЛИ ЗАГУБА НА ПСИХИЧНИ ФУНКЦИИ поради енцефалопатия (увреждане на мозъка)
A13 ЗАПЕК (редуващ се с диария)
A14 ЗАГУБА НА СЛУХА : дизестезия, увреждане на сетивата
A15 Нездравословно храносмилане поради запушване на жлъчните пътища и чревно увреждане
A16 ПРИПАДЪК, ЗАМАЯНЕ
A17 ВНЕЗАПНА СЛАБОСТ ИЛИ КОЛАПС НА КРАКАТА, СЛАБОСТ В МУСКУЛИТЕ НА ПРАЦЦАТА, особено в ранните етапи, поради мастна дегенерация на мускулите, затруднено ходене
A18 БОЛЕЗЕН ИЛИ НАРУШЕНО ФУНКЦИОНИРАЩ ЧЕРЕН ДРОБ ИЛИ СЛЕЗАК
A19 ЛИПСА НА МУСКУЛНА КООРДИНАЦИЯ (атаксия)
A20 ПАРАЛИЗА НА И БОЛКИ В КРАКАТА (моторни и сензорни) поради увреждане на нервите (периферен неврит и невропатия), болки или изтръпване
A21 РАЗХЛАБВАНЕ И ЗАГУБА НА ЗЪБИ или нокти, кървене, подуване на венците
РАЗДЕЛ ТРЕТИ:
Списък със симптоми, характерни само за отравяне с арсен, а не за бъбречно заболяване, които не са били проявявани от Шрила Прабхупада, доколкото ни е известно в момента. Допълнителна информация може да потвърди наличието на още симптоми.
1. Миризма на чесън от дъха, потта или изпражненията
2. Ексфолиативен дерматит: Люспеста, лющеща се, възпалена кожа (след около 3 години при отравяне с арсен на ниски нива)
3. Линии на Мийс: Напречни бели ивици от арсенови отлагания по ноктите
4. Често главоболие; делириум, кома
5. Кървене от носа (епистаксис)
6. Силна жажда и загуба на течности
7. Парализа на очните мускули (офталмоплегия) поради увреждане на мозъка
8. Мехури и отворени рани, обикновено при по-остри или продължителни отравяния (Шрила Прабхупада е имал „рани от залежаване“)
9. Дисфагия : затруднено преглъщане (от записите изглежда, че преглъщането и пиенето на Шрила Прабхупада са били трудни).
10. Пареза (частична парализа) до квадриплегия (парализа от врата надолу)
Шрила Прабхупада не можел да движи краката или торса си към края на болестта Си, но това може би се е дължало и на изключителна слабост.
11. Анестезия: загуба на тактилна или кожна чувствителност, изтръпване
12. Изчезване на фините косми по тялото, което води до много гладка кожа
При отравяне с арсен или при всяко друго медицинско състояние, не всички възможни симптоми може да са проявени и вероятно няма да са налице. Това беше потвърдено отново след консултация с д-р Пейдж Хъдсън, пенсиониран главен съдебен лекар и съдебен патолог. Един отдаден каза, че тъй като Шрила Прабхупада не е показал видимо изпотяване (симптом на отравяне с арсен), следователно отравянето с арсен не може да е причина за Неговото лошо здраве. Това не е начинът за диагностициране или разбиране на медицински състояния, освен за тези, които търсят да подкрепят своите съзнателни или несъзнателни предразсъдъци. Нека читателят се опита да остави тези предразсъдъци настрана в търсене на цялата истина и нищо друго освен истината.
Библиографски източници: за гл. 17, 18, 32, 33, приложение 7, 11, 12, 13, 14, 22.
1. Интернет /re: Симптоми на отравяне с арсен и живак
2. Принципи на вътрешната медицина на Харисън , McGraw-Hill, 14-то издание
3. Фармакологични основи на терапията: Гудман и Гилман, Макгроу-Хил, 9-то издание, стр. 1660-1661
4. Наръчник на Merck за медицинска информация , домашно издание от 1997 г.
5. Бъбреци и пикочни пътища: Наръчник с източници за заболявания и разстройства , ред. Л. М. Рос, 1997 г.
6. Наръчник по отравяния: Превенция, диагностика и лечение , 12-то издание, Драйсбах и Робъртсън, стр. 221-224.
7. Убийството в Света Елена , Weider & Forshufvud, John & Wiley, 1978, 1995 (преразгледан)
8. Токсикология на опасните материали: Клинични принципи на екологичното здраве, ред. от Съливан и Кригер, Уилямс и Уилкинс
9. Токсикологични спешни случаи на Голдфранк, 6-то издание, Appleton & Lange
10. Уебсайт: http://hammock.ifas.ufl.edu/txt/fairs/15460
11. Poisindex (R) Токсикологични терапии: Арсен
12. „Пълен преглед в токсикологията“, 2-ро издание, Питър Д. Брайсън, публикация в Аспен, 1989 г.
13. Тежките елементи: химия, въздействие върху околната среда и ефекти върху здравето, Джак Е. Фъргюсън, Pergamon Press
14. „Пълен преглед на токсикологията за спешни клиницисти“, 3-то издание, д-р Питър Д. Брайсън, Taylor & Francis Publishing, 1996 г.
15. Медицинска токсикология на Еленхорн: Диагностика и лечение на човешки отравяния, 2-ро издание, д-р Матю Дж. Еленхорн, Williams & Wilkins
16. Казуси при отравяне, д-р Шърли К. Остерхаут, Medical Examination Publishing Co., Inc., 1981 г.
17. Основи на токсикологията от Лумис, 4-то издание, Тед А. Лумис, А. Уолъс Хейс, Academic Press, 1996
18. Основна токсикология, Основи, Целеви органи и Оценка на риска, 3-то издание, Франк К. Лу, Taylor Francis Publishing, 1996
19. Наръчник за токсикологични спешни случаи, Ерик К. Ноджи, Габер Д. Келен, Year Book Medical Publishers, Inc., 1989
20. Наръчник по токсикология на металите, 2-ро издание, том II: Специфични метали, ред.: Ларс Фриберг, Гунар Ф. Нордберг, Велимер Б. Воук, Elsevier (публикувано), 1987
21. Казуси в екологичната медицина: Токсичност на арсена, Министерство на здравеопазването и социалните услуги на САЩ, 1990 г.
22. Наръчник на отровителите, Реймънд Т. Бонд, Райнхарт и Ко, Инк., 1951 г.
23. Арсен, Комитет по медицински и биологични ефекти на замърсителите на околната среда, Национална академия на науките (публикация), 1977 г.
24. Casarett и Doull's Toxicology, 4-то издание, изд.: Mary O. Amdur, Ph.D., John Doull, Ph.D., Curtis D. Klaassen, Ph.D., Pergamon Press, 1991
25. Разпореждане с токсикологични лекарства и химикали при човека, от Базелт и
Крейви, 4-то издание, публикувано през 1995 г. от Института по химическа токсикология.
26. Момичето на проповедника: Животът и престъпленията на Бланш Тейлър Мур, Джим Шутце
27. „Смъртна присъда“ от Джери Бледсоу (Разказ за престъпленията на Велма Барфийлд)
Случаите, в които даден симптом е уникален само за отравяне с арсен и не е причинен от бъбречно заболяване или диабет, ще бъдат идентифицирани и ще имат префикс „ А“. Например, фотофобията е причинена от арсен, а не от бъбречна недостатъчност, като е посочена като симптом на арсен (А1) , а слюноотделянето е отбелязано в здравната история с (А6) .
В следващия дълъг разказ за здравословното състояние на Шрила Прабхупада, читателят е помолен да изучи различните физически симптоми и да ги сравни със списъците по-горе. Ще откриете случай на хронично отравяне с арсен.
Шрила Прабхупада страдал от лошо храносмилане, упорити настинки, слуз, кашлица и слаби бъбреци. Дали това се дължало на отравяне с арсен или на естествени причини?
ГЛАВА 20: ЗДРАВНА ХРОНИКА:
ДЕКЕМВРИ 1975 - ДЕКЕМВРИ 1976
Да се реконструират точно и пълно подробностите от здравословното състояние на Шрила Прабхупада през 1976-7 г., тоест преди двадесет и две години, е предизвикателство. Няма един-единствен източник, който да описва напълно лекарствата или здравословното състояние на Шрила Прабхупада, или различните лекари, които са посещавали Прабхупада, техните диагнози и лечения.
Следващото синоптично, синтезирано хроникиране се основава на:
1. Шрила Прабхупада Лиламрита , том 6, от Сатсварупа дас Госвами
2. Дневникът на Т.К.Г. от Тамал Кришна Госвами
3. Разговори със Шрила Прабхупада , том 29-36, архиви на Бхактиведанта (преписи на действителни записи на касети от 1977 г.)
4. Мемоарите на Абхирам Прабху, записани през ноември 1978 г. (Архив)
5. Мемоарите на Шрутирупа Прабху, записани през октомври 1978 г. (Архиви)
6. ИСКОН през 70-те години на миналия век от Сатсварупа дас Госвами (1997)
7. Писма от Шрила Прабхупада (Кралско тайландско ББТ)
8. Писма от Тамал Кришна Махарадж и други (Архиви)
9. Малката червена поредица „Нектар на Прабхупада“ на Сатсварупа (5 тома)
10. Разни други второстепенни биографични източници
Полученото смесване на всички разкази всъщност предостави голямо количество медицинска информация, особено идваща от записите на касети. Този разказ за болестта на Шрила Прабхупада през 1977 г. ни позволява да разгледаме внимателно историческите факти, за да установим точно от какво медицинско състояние е страдал Шрила Прабхупада. Първо ще се върнем накратко назад към 1976 г. до по-ранните причини за лошото здраве на Шрила Прабхупада. Има индикации, че отравянето на Шрила Прабхупада може да е започнало през 1976 г. По този начин прикритието на убиец би било генерирано от дълга предишна история на заболяване, което започва постепенно, намалява и се засилва и в крайна сметка завършва със смърт. През 1976 г. симптомите на заболявания в Хавай, Ню Вриндаван, Ню Йорк и Лондон са съвместими с отравяне с арсен, но биха могли да бъдат просто слаби бъбреци на Шрила Прабхупада и проявите на бъбречни проблеми. Тъй като вече потвърдихме отравяне с арсен чрез анализ на косата през октомври 1977 г. (вижте Глава 33 ), е съвсем естествено да се запитаме кога или колко далеч назад е започнало отравянето. Преценката не е взета за 1976 г.; тази информация е част от здравната биография и е включена за бъдеща разследваща работа.
20 декември 1975 г.
„Прабхупада не се чувства добре; подуването на краката, стъпалата и ръцете му го притеснява. Да видиш тялото му подпухнало от течност е много обезпокоително. По време на масажа му натиснах леко стъпалото на Прабхупада с палец, за да му покажа отока. Остави вдлъбнатина за няколко минути. Прабхупада каза, че това се дължи на уремия, токсично състояние, причинено от отпадъчни продукти в кръвта, които обикновено се отделят с урината. Това му прави много трудно да се изкачва по стълбите към апартамента си, когато се връща от храма. И все пак той понася неудобството без оплакване и отхвърля гледката на вдлъбнатината с усмивка и поклащане на глава.“ (Дневник на Тран, том 1)
24 ДЕКЕМВРИ 1975 Г.
Сутрешна разходка, Бомбай
Д-р Пател : Взехте ли това хапче за отделяне на повече урина?
Прабхупада : Да.
Д-р Пател : Всеки ден или..., да или не.
Прабхупада : Минавам (смее се).
Д-р Пател : Да, господине, но имате оток на крака, и имам предвид, когато...
Прабхупада : Излекувано е. Една таблетка, две таблетки, излекуваха.
(С:18.52)
КОМЕНТАР НА АВТОРА: Това установява, че Шрила Прабхупада почти сигурно е имал проблеми с бъбреците много преди да започне отравянето с арсен. КРАЙ
МАЙ 1976 г.
В 1:00 ч. сутринта на 4 май 1976 г. в Хавай, Шрила Прабхупада позвънил на звънеца Си и Хари Саури и Пуста Кришна Свами се втурнали да присъстват на повикването на Негова Божествена Милост. „Изглеждайки изтощен, Прабхупада ни информира, че е болен и няма да се разхожда обичайно, нито ще проведе сутрешния час по Бхагаватам. Той отново има проблеми с уремия, използвайки тоалетната всеки час. Краката му са силно подути и страда от пристъпи на замаяност.“ По съвпадение, Тамал Кришна Госвами и Дристадюмна пристигнали от Ню Йорк „с писмен доклад, за да дадат на Шрила Прабхупада за своите проповеднически начинания в Китай. След фестивала Маяпур, когато Шрила Прабхупада заповядал на Тамал Кришна Махарадж да започне нещо в Китай, те много сериозно изучават книги...“ Докладът подробно описвал огромните трудности, които щели да се срещнат при опитите да се проповядва в Китай. Тамал казал, че перспективата е безнадеждна, казвайки: „Може би ще е възможно след петдесет години.“ Шрила Прабхупада каза: „Тогава се откажете. Ако е твърде трудно, не губете време.“
По този начин мисията до Китай била отменена. Дристадюмна си помислил, че когато било описано как християните са прибягнали до носене на Библии в балони по океана от стотици мили от брега, надявайки се някои от тях да достигнат до китайските крайбрежни селяни, Шрила Прабхупада бил впечатлен от трудността на китайската програма на Тамал. Шрила Прабхупада продиктувал писмо до секретаря си за всички американски GBC, с което възстановил Тамал на задълженията му отпреди Маяпура като ръководител на пътуващите групи на Радха Дамодар и като попечител на BBT за Северна Америка. Тамал се завърнал в Лос Анджелис на 7 май и скоро след това сменил Мадхудвиша като GBC за зоната на Ню Йорк.
Хари Саури описва, че на 8 май в Хавай Шрила Прабхупада „сега се чувствал малко по-добре“. В продължение на няколко дни той приемал по половин таблетка диуретик дневно и подуването изчезнало. На 10 май Шрила Прабхупада се оплакал, че не спи добре, защото „се чувства зле, има световъртеж и отделя твърде много урина“.
Докато беше в Хавай, Шрила Прабхупада правеше редовни сутрешни разходки и драстично увеличи преводите си на Бхагаватам, като същевременно прекарваше часове на ден с Хаягрива по предстоящата книга „Диалектически спиритуализъм“. На 22 май обаче Шрила Прабхупада почиваше дълго следобед и „се оплака от слабост, причинена от сърцебиене“. След това Шрила Прабхупада посети Лос Анджелис, Детройт и Торонто, като на 21 юни отиде в Ню Вриндаван. След болестта си в Хавай, Шрила Прабхупада нямаше други сериозни здравословни проблеми, освен кратка и лека настинка и сериозен зъбобол в Торонто.
ЮНИ - ЮЛИ 1976 г.
В предговора на своя „Трансцендентален дневник“, том 3, Хари Саури Прабху заявява: „...предупредителните знаци за влошаващото се здраве на Негова Божествена Милост се засилваха. Той страдаше от пристъпи на зъбобол, високо кръвно налягане, сърцебиене, бъбречни заболявания и грип със стоическо безразличие и неуморно продължаваше напред въпреки отслабващото си физическо състояние.“
На 23 юни в Ню Вриндаван Хари Саури описва: „Прабхупада каза много малко по време на разходката си и часът беше кратък. Той изпитва обезпокоително сърцебиене, а уремията му е причинила отново подуване на краката и стъпалата му... (но) лицето му вече не е подуто.“
На 24 юни Шрила Прабхупада отново получи сърцебиене и не излезе на разходка. На 25 и 26 юни отново нямаше сутрешни разходки и сърцето на Шрила Прабхупада „все още му създаваше проблеми“. На 28 юни Шрила Прабхупада почувства „напрежение в сърцето“, докато се возеше в пикап по неравен път. По-късно той каза: „Дори в това слабо (състояние)... съм много слаб в днешно време. Все още работя... Мисля, че няма да мога да се разхождам. Тази сутрин сърцето ми биеше твърде бързо.“
На 30 юни Хари Саури описва: „Шрила Прабхупада отново не се чувстваше добре днес и имаше пепеляво бледо лице... Разходи се само за много кратка разходка...“ и отбелязва, че Шрила Прабхупада е помолил Прадюмна Прабху да изнесе урок. В края той говори няколко минути, за да направи някои коментари. „Когато Шрила Прабхупада не е в състояние да говори за философията на Кришна съзнанието, това наистина е сериозен проблем.“ По-късно сутринта Шрила Прабхупада започва да се чувства по-добре. На следващия ден обаче Шрила Прабхупада пропуска разходката си и урокът му е кратък, може би петнадесет минути. „Той все още е слаб и запушен със слуз... Не яде много от нищо...“ На 2 юли няма сутрешна разходка, а на 3 юли здравето му „все още не е добро“. На 4 юли Хари Саури описва: „Дихателната му система е доста блокирана със слуз, което прави гласа му понякога пресипнал и дрезгав.“
Шрила Прабхупада пристигна в Ню Йорк на 9 юли и беше посрещнат от Тамал Кришна Госвами като GBC и Ади Кешава Свами като президент на храма. На 12 юли в 2:15 ч. сутринта Шрила Прабхупада повикал Хари Саури. „...той изглеждал много болен. Беше измършавял и се оплаквал от силни болки в гърдите и невъзможност да почива или да работи. Той вече бил променил диетата си на обикновена кичари заради тези симптоми, но проблемът продължавал... Въпреки болестта си през нощта, Шрила Прабхупада все пак се разходил тази сутрин.“ По обяд Шрила Прабхупада отново се оплакал от болки в гърдите, които той отдал на „прекалено много тревожност“. Следобед Шрила Прабхупада имал болка в крака, който Хари Саури масажирал почти два часа.
На 14 юли „болест принуди Прабхупада да отмени следобедния си даршан“. Рано сутринта на 16 юли, докато посещаваше фермата Гита Нагари, Шрила Прабхупада отново повика Хари Саури в стаята Си. Шрила Прабхупада седеше на бюрото Си, но не използваше диктофона. „Той беше пребледнял и ми каза, че изпитва силна болка в бъбреците и не може да превежда. Проблемът беше същият...“ По-късно същия ден, обратно в Ню Йорк, д-р Бхагат, пожизнен член, прегледа Шрила Прабхупада. Диагнозата беше много високо кръвно налягане, слабо сърце и уремия, която вероятно се дължи на бъбречен камък. Предписани бяха диуретик, антибиотик, обезболяващо, хапчета за сън и психотропен релаксант. Не трябваше да се приемат и захар, нито сол. Шрила Прабхупада обаче не приемаше никакви лекарства и не промени диетата си.
На 20 юли Шрила Прабхупада „сега има тежка настинка, която се влошава“, което накара Шрила Прабхупада да вземе само суха вана и да пропусне масажа си. Старши предани насърчиха Шрила Прабхупада да отложи планираното си заминаване за вечерта, за да може да си почине и да се възстанови без трудностите при пътуването. Шрила Прабхупада не можа да бъде убеден да остане. Нощният полет до Лондон беше много, много тежък за Шрила Прабхупада. „Измъчван от тежка настинка, Прабхупада прекара почти целия полет легнал, кашляйки големи количества слуз на всеки няколко минути.“ Той почти не се помръдна повече от шест часа.
Слизайки от самолета, Шрила Прабхупада вървеше бавно, несигурно и колебливо. Беше много болен. По пътя към храма се наложи да спре два пъти край пътя, за да може Шрила Прабхупада да повърне. „Беше тревожно, защото се състоеше повече от гъста, жълта жлъчка и слуз, отколкото от хранителни отпадъци. “ Пристигайки в имението Бхактиведанта, Шрила Прабхупада отиде директно в стаите си и „веднага си почина за останалата част от деня“. Почивайки си до следващата сутрин, Шрила Прабхупада „изглежда се е възстановил малко ... Имаше сърцебиене “, беше много слаб, успя да изяде само две лъжици плодове, отказа масаж, не обядва освен няколко хапки кичари и помоли Харикеш да се направят уговорки за незабавното му връщане в Бомбай. Шрила Прабхупада отново почиваше целия следобед, все още много болен. На 23 и 24 юли здравето му се подобри малко и „настинката“ отстъпи.
Напрежението от проповядването, качването по стълбите и лекциите отслабило Шрила Прабхупада и на 26 юли Той почивал цяла сутрин, „въпреки че днес е започнал да яде повече“. Когато Джордж Харисън го посетил и го попитал за здравето Му, Шрила Прабхупада отговорил: „Имам болест на стареещите, кашлица и настинка, затова кашлям.“ На 27 юли Хари Саури отбелязва, че Шрила Прабхупада все още кашлял и бил пълен със слуз. На следващия ден Шрила Прабхупада отлетял за Париж и „поне е достатъчно добре, за да ходи и да възобнови пътуванията си“. В първата си нощ във Франция Той възобновил преводаческата си работа, първата, откакто напуснал Ню Йорк седмица по-рано.
Във фермата във Франция, Шрила Прабхупада е съобщил на 30 юли:
„...все още слаб и след много кратка сутрешна разходка... Той все още е пълен със слуз и често променя диетата си, за да ускори възстановяването.“ На 31 юли Хари Саури описва: „Откакто пристигнахме, Прабхупада почива до късно сутринта, след 7 часа. Не е правил пълна сутрешна разходка, откакто напусна Ню Йорк. Тази сутрин яде много малко за закуска. Той също ни каза да положим всички необходими усилия, за да го предпазим от настинка. Той каза, че „При старо тяло това означава разредена кръв и това се превръща в слуз. А когато има твърде много слуз, тя блокира сърцето и това е много опасно.“ Той прекара последните няколко дни, седейки тихо в стаята си, но поне отново си прави масаж на слънце и се къпе добре.“
АВГУСТ - ОКТОМВРИ 1976 Г.
На 1 август Шрила Прабхупада се почувствал достатъчно силен, за да направи кратка обиколка на френската ферма. На 3 август Хари Саури казва: „Беше хубаво да го видя да се храни с апетит, въпреки че не беше много. Апетитът му сякаш се увеличава и той поиска пресни плодове и мляко с Чявана-праш за сутринта. „И когато се почувствам малко по-добре, някой ден можем да вземем пури и...“ На следващия ден Шрила Прабхупада поискал малко бада, приготвена с паста дал и малко прах от листа от нийм, която не бил ял от април в Бомбай. Късно на 4-ти Шрила Прабхупада „...замълчал за известно време, от време на време все още кашляйки, но поне не отделял тежката слуз само преди няколко дни.“
На 9 август в Техеран Шрила Прабхупада отново яде бада , която съдържа листа от нийм, нещо, което той обясни, че е много полезно за поддържане на добър апетит. На 11 август Хари Саури отбеляза, че Шрила Прабхупада се храни редовно, въпреки постенето до обяд поради деня на явяването на Бог Баларам. „Здравето му винаги е лошо и дори пропускането на едно хранене би било много вредно за тялото му.“
Обратно в Бомбай на 14 август, „д-р Пател, партньорът на Шрила Прабхупада в разходките в Бомбай, се появи... за да излезе на плажа Джуху с Прабхупада. Въпреки това, поради постоянното подуване на краката на Прабхупада, причинено от неправилно функциониращите му бъбреци, той не се чувстваше в състояние да го направи...“
На 15 август Шрила Прабхупада дал един от зъбите си на Хари Саури по негово искане. Той се бил разхлабил и Шрила Прабхупада просто го извадил от устата си предната вечер и го сложил в чекмеджето на бюрото си. Хари Саури казва: „Прабхупада се опитва да лекува болестта си, като променя подправките в диетата си. На сутринта той инструктирал Палика да (сготви)... Бяхме много щастливи да го видим как яде и той ни каза, че подправките са му дали добър апетит.“ В Хайдерабад, на 19 август: „Всички постим половин ден (денят на Вяса-пуджа), но за съжаление Шрила Прабхупада също на практика трябва да пости. Той има лошо храносмилане и кашля много слуз. Ял е само много малко плодове за закуска и просто хичари и кисело мляко за обяд.“
На 22 август Хари Саури казва: „Храмословните проблеми на Прабхупада продължават и затова за обяд той избра да яде само задушени зеленчуци и кхичари, с малко количество гхи в отделна купа.“ Отбелязва се също, че месец след като се разболява при напускането на Ню Йорк, Шрила Прабхупада „...все още не излиза на сутрешните си разходки“. На 27 август в Ню Делхи „физическото здраве на Шрила Прабхупада е все още слабо и затова той се възползва от възможността за малко заслужена почивка“. На следващия ден, по време на сутрешната си разходка, той „все още се чувстваше слаб. Той седеше през по-голямата част от времето на пейка... Откакто се завърна от Европа, здравето му определено се подобри“.
Във Вриндаван на 11 септември Хари Саури заявява: „Здравето на Прабхупада не е много добро. Той страда от високо кръвно налягане от няколко дни, а днес го боли зъб. Всъщност, изглежда, че страда от общ спад в здравето и силите. По това време миналата година той крачеше енергично по пътя всяка сутрин поне час и изглеждаше доста пълен с енергия. Сега рядко прави такива разходки.“ Шрила Прабхупада се разходил по покрива и се напрегнал, за да направи последните няколко крачки, коментирайки: „Сега съм стар.“ Харикеш също забелязал, че мускулният тонус на Шрила Прабхупада е намалял.
На 13 септември е отбелязано, че Шрила Прабхупада е имал „големи затруднения да говори в момента поради високото си кръвно налягане“. Занятията му ставали забележимо по-кратки. На 19 и 20 септември Шрила Прабхупада се чувствал доста зле поради „високо кръвно налягане“. От разказите на Хари Саури не се разбира точно какво е довело до тази неофициална диагноза за високо кръвно налягане. На 30 септември Хари Саури отново споменава проблемите с високото кръвно налягане. В нощта на 7 октомври Шрила Прабхупада се оплакал от болки в гърдите.
Горната информация е получена от Трансценденталния дневник на Хари Саури Прабху, томове 2, 3 и 4. Том 5, който ще започне
с 9 октомври 1976 г., все още не е публикувана към момента на това издание, но се очаква с голям ентусиазъм. Имаме много малко информация за здравето или дейностите на Шрила Прабхупада между 9 октомври 1976 г. и 8 януари 1977 г., тъй като Сатсварупа Махарадж не е включил нищо в биографията си от 20 юли 1976 г. до 9 януари 1977 г. Единственият известен източник на информация в момента са касетъчните записи, преписани в Книгите с разговори.
26 ДЕКЕМВРИ: В Бомбай Гирирадж, Срутасрава и д-р Пател обсъждаха предизвикателствата, представени от американските депрограмисти.
Гирирадж : А след това Ади Кешава Махарадж ще отиде със свами? Чандра Свами, някакъв индийски свами в Америка. Той ще отиде с Ади Кешава Махарадж на среща с новия президент на Съединените щати на 27 януари.
Шрила Прабхупада : Той ще види?
Гирирадж : Да, Джими Картър... Значи Ади Кешава Махарадж и този индийски санняси ще направят представителство пред новия президент.
Шрила Прабхупада : Кой е този индийски свами?
Шрутасрава : Името му е Чандра Свами.
Шрила Прабхупада : Чандра Свами? И така, защо...?
Гост : Той е млад мъж.
Шрила Прабхупада : Той сигурно е Маявади. Възползва се от това.
Гост : Той е човек, който следва Тантра.
Шрила Прабхупада : И така, какви са тези глупости? Това не трябва да бъде... Той не трябва да придружава. Той се възползва от това.
Гост : Той е пряко свързан и с министър-председателя, този млад мъж. Чандра Свами. (Con:28.72-3)
27 ДЕКЕМВРИ: На следващия ден Чандра Свами отново е споменат от Шрила Прабхупада, който очевидно е бил информиран за благосклонността на Чандра Свами към ИСКОН, защото това е единствената организация, която обръща християните обратно към индуизма. Отбелязва се също, че Чандра Свами е говорил с Индира Ганди за ИСКОН по този въпрос и че Гопал Кришна Свами също го е познавал доста добре. След това Шрила Прабхупада отбелязва, че „(Чандра Свами) е казал, че „не се интересувам много от Харе Кришна...“ , но че оценява обръщането обратно към индуизма на много хора. (Con:28.120-1)
РЕЗЮМЕ 1976: Шрила Прабхупада е прекарал няколко дни в Хавай през май, подновяване на заболяването в Ню Вриндаван и по-сериозно заболяване в Ню Йорк през юли, което се е влошило след напускането на Ню Йорк и е продължило месеци в Европа и Индия. Европейското заболяване се е характеризирало с обща слабост, сърцебиене, подуване, лош апетит и симптоми, подобни на респираторна инфекция - кашлица, настинка и слуз. Това със сигурност е необичайна комбинация от симптоми, които се срещат едновременно: храносмилателни, сърдечни и дихателни. Възможно ли е отравянето с арсен на Шрила Прабхупада да е започнало през 1976 г.? Симптомите, особено тези при напускането на Ню Йорк, изглеждат напълно съвместими с тази възможност. Признава се, че Шрила Прабхупада е бил стар и е имал дългогодишна слабост в бъбреците, но въпреки това откриваме, че периодът на заболяване от май до август 1976 г. наподобява отравяне с арсен, ако съдим по симптомите.
Тъй като сега знаем, че през октомври 1977 г. е имало отравяне, е естествено да се запитаме колко рано може да е започнало. (вижте Глава 33 ) Колко отдавна във времето е започнало отравянето? Симптомите подкрепят възможността то да е започнало още на 4 май 1976 г., когато Тамал и Дристадюмна са посетили Шрила Прабхупада в Хавай.
Шрила Прабхупада напусна този смъртен свят на 14 ноември 1977 г.
Но Той живее вечно в Своите наставления и Неговите последователи винаги ще живеят с Него.
„Лошо разсъждава онзи, който казва, че вайшнавите умират,
докато ти все още живееш в звука!
Вайшнавите умират, за да живеят, а живите се опитват
да разпространяват Святото име наоколо“
( Шрила Бхактивинода Тхакура )
HARE KṚṢṆA HARE KṚṢṆA KṚṢṆA KṚṢṆA HARE HARE
HARE RĀMA HARE RĀMA RĀMA RĀMA HARE HARE
