вторник, 30 ноември 2010 г.

Трансцендентален персонализъм - глава 5




Трансцендентален персонализъм

Глава Пета




Трансценденталният разказ Шримад-Бхагаватам
"Под разказ разбирам описание на събитие от историята на човечеството, което придава смисъл на миналото, обяс­нява настоящето и носи напътствия за бъдещето. Истори­чески разказ, чиито принципи помагат на дадена култура да организира институциите си, да развива идеалите си и да открие пълномощия за действията си." (Нийл Поустман, Технополия, стр. 172)
"Живеем във време, когато се приема, че всички системи, властвали някога в света и поддържали ... интелектуалния живот - от теологии до идеологии - преживяват тежък крах. Това води до настроение на скептицизъм, до агностицизъм във възгледите, понякога до отегчение от света и ни­хилизъм, при който дори и най-конвенционалните умове за­почват да поставят под въпрос и разликите в стойностите, и стойността на разликите". (Ървинг Хоу, Новата републи­ка, 18 февруари 1991)
Основно положение в настоящата книга е, че взема­нето на решения (изборът между истина и грешка) е същностна черта на личността. Предишната глава показа, че за да вземем истински удовлетворителни ре­шения, ние се нуждаем от трансцендентална интели­гентност. В тази глава се обсъжда най-добрият източ­ник на трансцендентална интелигентност, чрез кой­то душата може да избере своето пълно удовлетворе­ние. Този източник е разказът, известен като Шримад-Бхагаватам ("прекрасното описание на Върховната Личност, Бхагаван").
Шримад-Бхагаватам е известен още и като Бхагавата Пурана. Пураната се определя като "това, което съществува от древни времена" (ясмат пура хи анати идам пуранам, от Ваю Пурана 1.123) и като "разказ, съ­държащ летописи от древни времена" (пуратанася калпася пуранани видурбудха от Матся Пурана 53.63). Чхандогя упанишад 7.1.2 заявява, че Пураните са пета­та Веда (итихаса-пуранам панчамам веданам ведам). А и най-изтъкнатите авторитети на ведическото зна­ние приемат Пураните за автентични. Рамануджа-ачария например пише следното във Ведартха-санграха 216: итихаса-пуранайо ведопабримханайо, "Итихасите [исторически произведения като Махабхарата] и Пураните, чиято цел е да разширят Ведите, въплъща­ват същата истина"; а в своя Шарирака-бхашя Шанкара-ачария пише: тасмат самуламитихасапуранам, "следователно Итихасите и Пураните са авторитет­ни".
Четирите Веди, 108-те Упанишади, Итихасите и Пураните били събрани и редактирани преди 5000 годи­ни от великия мъдрец Кришнадваипаяна Вяса. След като завършил Шримад-Бхагаватам, Вяса го обявил за "зрелия плод от дървото на желанията на ведическата литература" (нигама-тсипа-тарор галитам пхалам) и единствената същност (васту) на всички негови про­изведения. Той запитал: ким ва параи, "Каква нужда има от друга литература?"
Така Шримад-Бхагаватам представлява отделен клас от останалите ведически писания, съставени от Вяса. В него обстойно е описана Върховната Душа на Вселената, от която се появили Брахма и Шива (вж. Бхаг. 12.5.1); там се съдържа каймакът на цялата ведическа литература и историята на Вселената (вж. Бхаг. 1.3.41); подобно на слънце Шримад-Бхагаватам разп­ръсква мрака на невежеството, обгърнал света в епоха­та на Кали (вж. Бхаг. 1.3.43); той отхвърля религията, мотивирана от материализма и предлага най-висшата истина, чрез която за благото на всички реалността се различава от илюзията (вж. Бхаг. 1.1.2); сред всички Пурани Шримад-Бхагаватам е лишена и от най-малкото петънце несъвършенство (вж. Бхаг. 12.13.18); от нача­лото до края Шримад-Бхагаватам представя разкази, насърчаващи отречението от материалния живот, както и нектарни описания на трансценденталните забавления на Шри Кришна, които даряват чистите преданоотдадени и полубоговете с екстаз (вж. Бхаг. 12.13.11); Шримад-Бхагаватам е изпълнен с раса (вж. Бхаг. 1.1.3)
Върховната Личност е същността
В предишната глава се запознахме с митичните ка­чества на човешките дела. Всеки от нас иска изкустве­но да подражава на Кришна като герой в чудните забав­ления на съпружеска любов, геройски приключения, смях, ужаси и така нататък. Умовете ни са омаяни от литература, исторически епоси, биографии, поезия, пи­еси, филми и новинарски репортажи, защото имаме вътрешно присъщата нужда да вкусим нектара от раз­казите и описанията на герои, тяхната борба и три­умф.
Думата за нектар на санскрит е амрита, което оз­начава още "безсмъртен" или "вечен". Смисълът е, че щом една история не е способна да избави човека от смъртта, невъзможно е в нея да има истински нектар. Историята може да бъде "из истинския живот" или "ху­дожествена измислица", но ако нейната способност да вдъхва живот е само временна - ако не е способна да из­дигне душата изцяло над този свят на раждане и смърт - тогава тя е просто мит.
В светските истории умът, непрестанно изпълнен с желание да Вкуси безсмъртната същност, открива само сянката на нектара. Поради нуждата от нещо по- добро той лакомо облизва историите за тристранния Космос също както Нагите лакомо облизвали изплете­ната от трева рогозка, върху която някога бил поста­вен съд с нектар: Гаруда донесъл на Нагите (небесни змии) гърне с райски нектар, за да освободят майка му от робство. Той поставил гърнето върху рогозка, изп­летена от трева. Преди да изпият нектара, змиите се изкъпали в свещена река. Но докато се къпели, Индра, владетелят на рая, си взел гърнето обратно. На змии­те не им останало нищо друго, освен яростно да бли­жат тревата с надеждата, че може и да вкусят една- две разлети капки. Ала от близането на островърхите стръкчета трева само се раздвоили езиците им.
Харе катхам еба катхасу сараж. в Шримад-Бхагава­там 3.5.15 се потвърждава, че великолепието на Вър­ховната Личност е същността на всички теми за раз­говор, както медът е есенцията от сладостта на мно­жество цветя. В Шримад-Бхагаватам 3.9.11 се казва, че Кришна е шpyma-uкшuma, видим чрез слуха. Докато чистият преданоотдаден медитира в сърцето си върху избрано описание на Бога, дадено в трансценденталния разказ, Богът се явява в дълбините на сърцето му. В Шримад-Бхагаватам 2.8.5 се казва, че трансценденталното описание на забавленията на Кришна предс­тавлява Негово звуково въплъщение. Изчиствайки вся­каква зараза от сърцето, този звук установява слуша­теля във вечна любовна връзка с Бога. Така слушателят е способен да съсредоточи ума си изключително и само върху Кришна, без намесата на материални мании. В мига на смъртта той напуска тялото си в освободено съзнание (кришне нивешя нисангам манас тякшйе калеварам, из Шримад-Бхагаватам 2.8.3). Следователно, както се потвърждава и в Шримад-Бхагаватам 3.5.15, само разказът за Върховната Личност е достатъчен за доброто на хората по целия свят.
Разказът и смисълът на живота
Защо разбираме, че естеството на златото го отде­ля от останалите земни субстанции като например камъчета и скали? Отговорът е, че се доверяваме на приет в целия свят разказ, който го изтъква като нещо специално. "Златото е рядък жълт метал" - това е норма със силата на закон, чийто произход и обосно­ваност не можем нито да проследим, нито да оспорим. Златото не само е рядко срещано, то има и висока стойност. Но къде е скътана тази стойност? Стой­ността няма да се намери при научно изследване на атомите на златото. В действителност стойността на златото е скътана при Кришна, при същността на всичко съществуващо. Ала повечето от нас нямат представа за Кришна. Нашата представа за редкостта и стойността на златото идва от традиционните разкази.
След като разпознаят и оценят стойността на зла­тото, хората се наслаждават да го притежават. Защо? Може да се отговори, че тяхното наслаждение се корени в основното изкривено желание да подражават на владетеля на всички богатства, Кришна. Ако аз си мисля, че съм Кришна, тогава ще си мисля и че всичко ценно по право е мое, за да му се наслаждавам. Вярно. И все пак повечето хора не съзнават, че подражават на Кришна; те нямат никакво съзнание за Кришна. Те просто изиграват разкази, в които се описва как злато­то е нещо желано и как герои и героини винаги са му се наслаждавали. Ако нямаше подобни разкази, не бихме могли да определим какво всъщност представлява зла­тото, нито каква е стойността му, нито как да се наслаждаваме на вкуса от неговото притежаване.
Тези примери изясняват как разказите придават смисъл на човешкия живот. Разказите ни разкриват за­коновата норма на нашия свят (дхарма), стойността на нашия свят (артха) и наслаждението от нашия свят (кама). Приели ролите на наслаждаващи се на све­та обаче, ние откриваме, че светът е място на стра­дание и робство. Това е така, защото човешкото съзна­ние неумолимо се стреми отвъд дхарма, артха и кама, за да постигне освобождение (мокша). Понеже тежест­та на света смазва човека (докато вижда, че всичко, в което е вярвал по отношение на живота досега, е лъ­жовно и потискащо), той отхвърля всички разкази, придавали смисъл на неговия живот. Забележете добре: именно така човек отхвърля "нашия свят" - като отх­върля разказа за света, в който е вярвал.
Светът на имената
Шрила Прабхупада пише:
"Цялото материално творение е само жонгльорство с имена; всъщност то не е нищо повече от едно объркващо творение от материи като земя, вода и огън. Сградите, ме­белите, колите, бунгалата, мелниците, фабриките, заводи­те, мирът, войната, че дори и най-висшето съвършенство на материалната наука, а именно атомната енергия и елек­трониката - всичко това са само объркващи имена на мате­риални елементи със съпътстващите ги резултати от действията в трите проявления."
Представителите на едно движение сред съвремен­ните интелектуалци, известни като постмодернисти, изглежда са адаптирали тази ведическа истина към собствената си програма. Според тяхното гледище мо­дерната епоха - обхващаща приблизително първата половина на двадесети век - се характеризира с вярата в стабилна материална реалност, която дава изнача­лен смисъл на човешкия език. Вие и аз може да не сме съгласни дали дървото пред нас е бук или бреза само по­ради невежество по отношение на тази реалност. Пра­вилното име се определя от предмета, от самото дър­во. Може да е бук, бреза или нещо друго, обаче дървото притежава фактическо битие, което диктува правил­ното му име.
Постмодернистите отричат това. Те твърдят, че през втората половина на двадесети век реалността се превръща в художествена измислица. Езикът вече не е карта, получена въз основа на фактическа област. Така наречената фактическа област сама по себе си е език. А езикът разказва своя история с множество зна­чения в зависимост от нашето тълкуване. Няма тъл­куване, което да е правилното. Съвсем правилно ще е да назовете един бук с която искате буква от А до Я, по­неже произходът на английската дума за букbeechсе проследява назад до готическата дума bоkа, означава­ща "буква от азбуката". Един бук може и да е бреза, ако ви изглежда белезникав, тъй като изначалното значе­ние на английската дума за бреза "birch" е "светло дър­во". Оттук следва, че нормите, стойностите и удовол­ствията не са въпрос на самите неща, а на тяхното представяне и значения - тоест въпрос на имена.
Постмодернистичните норми, стойности и удоволс­твия са преднамерено изкуствени: солариуми с елект­рически лампи за получаване на загар, беззахарни подс­ладители, безкофеиново кафе, мазнина без мазнина и създадена от компютри синтетична реалност. Рекла­мата обявява всяко едно от тези неща за подобрение на реалността. Но какво представлява реалността? Да вземем за пример слънчевия загар. Нормата, стойност­та и удоволствието от загара - дори получения на слънце - са все символични. В "нашия" свят загарът оз­начава свобода (и, обикновено, богатство и сексуална сила). Като се появи със загар през зимата в един обгър­нат от мъгли северен град като Лондон, човек заявява: "Докато ти се бъхтиш като роб в офиса, аз си прекар­вам дните почти гол, излегнат на плажа, заобиколен от пищни красавици."
Но в един друг свят от други времена, когато арис­тократът, потънал в разкош, имал модния за тога­вашните времена блед тен на кожата, понеже не бил принуден да напуска прекрасния си дом, загарът носел друго послание: "Скъсвам се от работа, за да си изкар­вам прехраната на полето, под жарките лъчи на слън­цето." Така в наше време да показваш загар, получен под лампите в солариума, означава изкуствено да пред­ставяш нещо (т.е. свобода), което думата "загар" пона­чало представя само изкуствено. В действителност за­гарът - конкретна промяна на цвета на материално­то тяло - няма нищо общо със свободата. Дали тялото се променя под лампите в солариума, поради робския труд в полето или през ваканцията в Рио, то все така подлежи на раждане, смърт, болести и старост.
Хиперреалност
Спомням си как моят баща ми разказваше за Втора­та световна война: "От филмите никога няма да разбе­реш какво беше войната." Това е модернизъм. За модер­ниста Втората световна война бе действително пре­живяване, опит, а филмите за нея - несъвършена симу­лация. По време на войната в Персийския залив в бри­тански вестник се публикуваха избрани цитати от из­казвания на американски пилоти, бомбардирали Багдад. Един от тях бе казал: "Беше точно като във филмите!" Това е постмодернизъм. Постмодернистите използват термина хиперреалност за "света като копие без ори­гинал" - мрежа от символични асоциации (войната като филм за войната), която не се отнася до никакво крайно значение. Шрила Прабхупада използва термина "нереална реалност". Санскритският термин е майа.
Гледището на постмодернистите е, че модернисти­те вярват в едно първоначално преживяване или опит заради смътната вътрешна необходимост да се вкоп­чат в нещо солидно, понеже им липсва твърда вяра в Бога, която модернизмът е разрушил чрез технология­та. Да, при липсата на вяра и знание за Бога, за същ­ността на всичко, как е възможно светът да се възпри­ема такъв, какъвто е? С нашето безбожно преживяване на света можем само да го възприемаме според това, което сме.
Но ако светът - неговите норми, стойности и удо­волствия - е мрежа от художествени измислици без Бог отвъд, тогава къде намира подслон човешката необхо­димост от мокша? В безсмислието. В Дяволът и доб­рият Господ Бог френският философ на екзистенциализ­ма Жан-Пол Сартър пише:
"Светът сам по себе си е порок; ако приемате света, вие също сте порочен. Ако се опитате да го промените, тогава се превръщате в екзекутор. Зловонието на света се носи чак до небесата."
"Светът сам по себе си е порок" (греховност). Така Сартър осъжда нормите, стойностите и удоволствия­та на света като греховни лъжи. Отвъд тази грехов­ност той не вижда нищо. Светът няма смисъл; той просто вони на противоречие чак до небесата. Избереш ли да го промениш, започваш да вониш по същия начин.
Сартър признава, че и самият той вони на противоре­чие. "А аз продължавам да пиша - оплаква се той в Ду­мите. - Какво друго мога да правя?"
Смисълът и освобождението
рите 'ртхам ят пратийета
на пратийета чатмани
тад видяд атмано майам
ятхабхасо ятха тама
"О, Брахма, всичко, което привидно има някаква стой­ност, не е реално, ако не е свързано с Мен. Знай, че това е заб­луждаващата Ми енергия [майа], отблясъкът на светлина­та в мрака". (Шримад-Бхагаватам 2.9.34)
Представете си частен детектив, който претърсва тайнствена тъмна къща с помощта на джобно фенер­че. Завивайки покрай един ъгъл, той се озовава в дълъг коридор. На стената в дъното на коридора е окачено го­лямо огледало. Щом светлината от фенерчето се отра­зява в него, детективът изкрещява и посяга към оръ­жието си. Взел е своето отражение за друг човек с фе­нерче в ръка. Понеже не успява да свърже светлината в огледалото със светлината от фенерчето в ръката си, той изпада в заблуда, в илюзия. Така отразената свет­лина придобива собствен живот и човекът е обзет от страх. Когато осъзнава, че светлината в дъното на ко­ридора е само отражение, страхът му се разсейва от знанието, прогонило илюзията.
Хората често говорят за "нашия свят". Това, което имат предвид под "свят", всъщност е само един разказ за норми, стойности и удоволствия. "Нашият свят" е отражение на духовните норми, стойности и удоволс­твия на Кришна. Отражението е безжизнен дубликат без дълбочина. Да си в майа, означава да си мислиш, че "нашият свят" притежава свой собствен живот и дъл­бочина на смисъла.
Ако нормите, стойностите и удоволствията на моя свят изчезват със смъртта на тялото, тогава те не са нищо повече от един разказ, написан на мокрия пя­сък, миг преди да плисне поредната вълна. Недоволни дори от тази крайност, скептици като Сартър отри­чат светските разкази като напълно лишени от вся­каква истина, във всеки един момент. Те винаги лъжат, понеже прикриват голата, първична и обикновено неизречена цел на човешкия живот - експлоатацията. Сар­тър открива, че "героят" (човечеството) е враждебно настроен прелъстител, участващ в заговор, чиято ис­тинска цел е господството. Но този страховит образ на човечеството е само отражение, също като отраже­нието на човека с фенерчето в огледалото. Неговата "реалност" е грешка, невъзможност да се види връзка­та между човечеството и Кришна. И наистина, когато човек прави тази грешка, животът му изглежда кате­горично материалистичен. Но материализмът не е ис­тинското състояние на човечеството. Това е майа. Всъщност човекът е вечен слуга на Кришна.
Нашата истинска самоличност е освободеното ни състояние без страх от образа, отразен в огледалото. Ние постигаме това състояние веднага щом свържем отражението с реалността. Докато не успяваме да ус­тановим тази връзка, не можем да се избавим от стра­ха. Зловещият образ в огледалото продължава да живее поради невежеството ни. По същия начин ние не можем да се освободим от екзистенциалния страх, преследвал Сартър, докато не проумеем, че нашите разкази за нор­ми, стойности и удоволствия не са нищо друго, освен отражения на един трансцендентален разказ или метаразказ. Да се отхвърлят светските разкази, не е дос­татъчно. Това не оставя никакъв смисъл в живота, ос­тавя само състоянието на абсолютно безсмислие, кое­то терзаело Сартър. Освобождението (мокша) се пос­тига когато дхарма, артха и кама се проумеят пра­вилно.
Ведическата дхарма или законова норма свързва всичко в живота с Върховната Личност. Тази връзка се нарича още самбандха (връзка, спойка). Дхармата - ко­ято на английски обикновено се превежда като "reli­gion" ["религия" на български] (от латинското religare, "свързвам отново" или "свързвам силно") - е предназна­чена да се проумее в човешката форма на живот. Имен­но поради разбирането на дхарма човешкият живот се различава от животинския, точно както дхармата на златото го отличава от камъни и скали. Шрила Праб­хупада обяснява:
"Самбандха означава, че трябва да знаем какво е нашето взаимоотношение с Бога, с Кришна. Това се нарича самбанд­ха. Всички говорят за Бог. Това е човешката природа. Във всяка цивилизована форма на човешкото общество има няка­къв религиозен принцип за разбиране на Бога. Това е факт. Ето защо в човешката форма на живот това е основният въпрос. Нарича се брахма-джигяса. "Каква е моята връзка с Бога? Какво съм аз? Защо страдам в този материален свят? Има ли някакво решение?" Това е работата на човешката форма на живот. А не да се подражава на животните - как да се храним добре, как да живеем добре, как да се съвкупляваме добре и как да се защитаваме. Това са животински нак­лонности."
Щом се разбере конкретната дхарма на човечество­то, стойността или артха на човешката форма може да се прояви в действията. Стойността на златото не е просто в разбирането какво е злато, а и в търговски­те дейности, чрез които златото се купува и продава. По същия начин стойността на човешкия живот се проявява в дейности на предано служене, които се на­ричат абхидхея.
"Гяните - те просто се опитват да разберат. Не. Може­те все така да разбирате, но ако не стигнете до абхидхея - абхидхея е реално действие, самбандха е разбиране - така че, ако не стигнете до платформата на действието, абхид­хея, тогава само разбирането няма да ви помогне."
Купуването и продаването на злато цели сетивно удоволствие (кама). По същия начин взаимоотно­шенията в преданото служене целят духовно блаженс­тво. Крайната цел се нарича прайоджана.
"Самбандха се отнася до установяването на изначална­та връзка на човека с Върховната Божествена Личност, аб­хидхея се отнася до действията в съответствие с тази ор­ганическа връзка, а прайоджана е крайната цел на живота - да се развива любов към Бога (према пумартхо махан)"
Да бъдеш вечно установен в прайоджана, по всяко време, на всякакви места и при всякакви обстоятелст­ва - това е истинската мокша (освобождение). Освобо­дената душа се нарича парамахамса.
"Самбандха, абхидхея. Когато човек наистина обича Бога, тогава може да разбере висшия ранг на любовните вза­имоотношения между Радха и Кришна във Вриндавана. Това е третата степен [прайоджана]. А четвъртата степен е парамахамса - този, който вечно се наслаждава. Щом човек е напълно потопен в океана на любовта към Бога, при всякак­ви обстоятелства в живота той ще се наслаждава на Криш­на. Кришна присъства винаги. Това означава, че присъства в Своето име, присъства в Своята форма, присъства в Своите лила, присъства в Своите принадлежности."
За да обобщим: истински свободен е този, който раз­бира дхарма (законовата норма на живота или религи­ята) като връзката на всичко с Кришна, чиято единс­твена арпгха (стойност в живота) е служене на Кришна и чиято единствена кама (желание, наслада в живо­та) е любовта към Кришна.
Парамахамса
"Думата сара-бхритам ["онези, които приемат същ­ността на живота"] означава парамахамси. В смесица от мляко и вода хамсата, или лебедът, е способен да избере мля­кото и да остави водата. По същия начин хората, които са се заели с духовен живот и Кришна-съзнание и са разбрали, че Кришна е животът и душата на всички, просто по природа не могат в никой момент да се откажат от кришна-катха или темите за Кришна."
Шримад-Бхагаватам е като мляко, светските раз­кази за дхарма, артха и кама са като вода. Дори разка­зите от други ведически текстове се разводняват в сравнение с Шримад-Бхагаватам. Затова парамахамсите ги оставят настрана. Космосът вибрира от без­крайните катха (теми), даващи смисъл в живота на безброй живи същества; ала само парамахамсите попи­ват същността на всички теми, кришна-катха. Тези издигнати чисти преданоотдадени (споменати в пре­дишните глави като Махаджани и махатми) са съвър­шени личности. Примерът с лебеда ясно определя това съвършенство: парамахамсите правят съвършен из­бор. Те не са неутрални монисти. Във всяко време, на всяко място, при всякакви обстоятелства те избират съвършената дхарма пред несъвършената дхарма, съ­вършената стойност пред несъвършената стойност, съвършеното блаженство пред несъвършеното блажен­ство. И как успяват да правят съвършения избор при всяка своя житейска стъпка? Отговорът е много прост. Парамахамсите са вечно погълнати от трансценденталния разказ Шримад-Бхагаватам. Така при всякакви ситуации те избират същността на всичко - Кришна. В отговор Кришна ги избира да получат Него­вата особена милост. Той им отдава Себе Си.
На външен вид мнозина парамахамси са приели отречение, а други заемат положение с богатство и власт. Сред първите са великите мъдреци Нарада Муни, Шива и Шукадева Госвами. Сред вторите са вели­ки владетели като Амбариша, Дхрува и Прахлада. Раз­ликата в тяхното положение - спокоен ашрама в гора­та или величествен палат - е само външна. При всяка ситуация единственото притежание на един парама­хамса е Бог Кришна.
Веднъж един йоги на име Дурваса, живеещ в крайно суров аскетизъм и надарен с невероятни мистични сили, проявил нетърпимост към цар Амбариша заради някаква въображаема грешка. За да накаже царя, той откъснал кичур от косата си и създал горящ демон. Ала Амбариша, вечно вглъбен в помнене на Бога, не се раз­вълнувал ни най-малко. Внезапно се появил един блес­тящ диск от духовна енергия и за миг унищожил демо­на. Сетне това лично оръжие на Бог Кришна, известно като чакра, подгонило Дурваса из цялата Вселена. По­неже бил посветен в хиперпространственото придвиж­ване, този йоги напуснал Вселената и стигнал в духов­ния свят Ваикунтха. Там той приел подслон в лотосовите нозе на Върховната Личност, владетеля на чакрата. Но Богът заповядал на Дурваса да се завърне на зе­мята и да потърси подслон в нозете на Амбариша. И едва когато направил това, великият йоги бил спасен.
От материална гледна точка Дурваса, приелият отречение йоги, бил по-висш от Амбариша, светския вла­детел. Но всъщност Амбариша нямал нищо общо с ма­териалния свят. Кришна бил единственото му прите­жание. фактът, че бил закрилян от собствената чакра на Бога, доказва, че Амбариша е толкова извисен, колко­то и обитателите на духовния свят. Когато Дурваса приел подслон при Амбариша, за него било дори по-добре, отколкото да намери подслон при Бога.
В Шримад-Бхагаватам 10.1.4 парамахамсата се отъждествява с нивритта-таршаи или нивритта- тришна - напълно освободен от материални желания. Ако човек не е нивритта-тришна, той не може да вку­си нектара на Шримад-Бхагаватам. Материалистичният ум е твърде силно привързан към светските раз­кази. Шрила Прабхупада казва, че докато трансценденталистът чете Шримад-Бхагаватам, материалистът чете вестника. И все пак, ако един материалист смирено слуша Шримад-Бхагаватам, представен от чист преданоотдаден, това действа като духовно ле­карство, което лекува неговата привързаност към светските теми. Колкото повече се пречиства сърцето му, толкова по-силно умът му възприема кришна-кат­ха като абхирама, силно удовлетворяващи. Доколкото човек избира кришна-катха пред светските теми, до­толкова напредва в духовно отношение.
Има един вид хора обаче, които никога не избират да слушат кришна-катха. Те се наричат пашугхна - дума с две значения. Ако пашу се приеме в смисъл на "живот­но", пашугхна означава човек, който убива животни, ка­сапин. Следователно този, който обича да убива живот­ни, който живее от ядене на месото им, не изпитва привличане към темите за Кришна. Ако пашу се приеме в смисъл на "душата" или "Аз-а", пашугхна означава чо­век, избрал да извърши "духовно самоубийство". Четири­те греховни навика се сравняват с отрова; този, който знае, че тези занимания провалят духовния му напре­дък, но продължава да пие от отровата, убива възмож­ността да стане Кришна-осъзнат в сегашния си жи­вот.

Откъде идват лошите ни навици?
Някои гяна обичат да умуват над въпроса как, на първо място, душата изпада в материализъм, щом като всички сме по начало Кришна-осъзнати?
За да получим смислен отговор, въпросът трябва да се постави така: "Откъде поначало идват греховните навици, които живот след живот задържат душата в материалното съществуване?" Отговорът е, че те произхождат от трансценденталния разказ за собст­вените забавления на Кришна. Дейностите на Кришна обаче не трябва никога да се разглеждат като незакон­ни или другояче непристойни. Когато Той открадва одеждите на девойките гопи, докато се къпят в река Ямуна, когато избягва от бойното поле преди битката с армията на Джарасандха, когато отвлича принцеса Рукмини от сватбата й с Шушупала, Той не извършва кражба, сексуален тормоз или престъпление, нито пък проявява страхливост. Всички тези действия са съвър­шени. Откъде знаем това? Знаем го, защото при слуша­нето за тези и всички останали трансцендентални за­бавления на Бога освободените парамахамси получа­ват трансцендентално удоволствие. Ако един материалист смирено слуша тези разкази от парамахамсите, сърцето му постепенно ще се пречисти от греховните си навици. Такава е силата на забавленията на Кришна. Ала придобие ли душата склонност да заеме позицията на Бога в Неговите забавления, същият този разказ се превръща в сценарий на нейната заблуда и робство. Та­кава е силата на забавленията на Кришна.
Забавленията на Кришна са изпълнени с блаженство. Въпросът си остава: как ще изберем да вкусим това блаженство - като възхваляваме Неговите забавления, или като им подражаваме? Резултатите не са еднакви. Като подражаваме, ние забравяме Кришна, защото вли­заме 6 роля, различна от тази на Негов вечен слуга. В книгата си В търсене на просветление Шрила Прабху­пада казва:
"И така, понеже сме поискали да играем ролята на Криш­на, на върховния наслаждаващ се, Кришна ни дава възмож­ност - "Добре, почувствай се като Мен". Чувството, че "аз съм господарят, аз съм владетелят, аз съм Кришна, аз съм Бог" се създава от Кришна. ... Затова в материалния свят всеки играе някаква роля. "Искам да съм министър-председа­тел." "Искам да съм философ." "Искам да съм учен." Опитват се да играят всички тези роли и Кришна им дава възмож­ност: "Добре". Но всички тези неща са глупости. Само сън.... Затова нашият контакт с материята е просто като сън."
От Шримад-Бхагаватам 5.25.1 научаваме, че предс­тавата "аз съм наслаждаващият се и този свят е пред­назначен да му се наслаждавам" се поражда в съзнание­то на душата от една форма на Бог Кришна, наречена Ананта. Ананта означава "безкраен"; тази форма на Бога е безкрайна духовна змия с неизброими глави, пок­рити с качулки като на кобрите. Както се казва в Шри Чаитанл-бхагавата: сахасравадане кришна-яша нирантара, с всяка от хилядите си усти Бог Ананта прославя в песни великолепието на Кришна. Върху меки­те извивки на Ананта лежи Бог Вишну в йога-нидра (мистичен сън). Вишну сънува делата на материалния свят, чиято основа е в безкрайния разказ на Ананта за забавленията на Шри Кришна. В своя коментар към Шримад-Бхагаватам 4.29.83 Шрила Прабхупада пише:
"Материалният свят се появява от сънищата на Маха-Вишну. Истинското, реалното битие е духовният свят. Но когато у душата възникне желанието да подражава на Вър­ховната Божествена Личност, тя попада в царството на съ­новиденията - в материалния свят."
В Шримад-Бхагаватам (Трета песен, глава осма) се разкрива, че великите парамахамси като четиримата Кумари имат привилегията да слушат Шримад-Бхага­ватам непосредствено от Бог Ананта. Като парама­хамси Кумарите са вечно будни за присъствието на Бога. На спящите души, за които "будното състояние" е само сън, същият разказ им звучи като мита за ма­териалното съществуване - едно проблясващо в мрака на безсъзнанието отражение на реалността, една кос­мическа игра на сенки, в която аз се опитвам да бъда ге­роят:
"Това, което е нощ за всички живи същества, е време за пробуждане на себеконтролиращия се. И това, което е време за пробуждане за всички живи същества, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ." (Бхагавад-гита 2.69)
Да превърнем Богът в единствената ни необходимост
В първа глава научихме, че съществуват благочести­ви личности в проявлението на доброто. Те са лишени от четирите греховни навика. Затова се смята, че зна­нието и моралът са ги освободили. Обаче поради невни­мание понякога попадат в плен на илюзорната енергия. Това означава, че не са действително свободни от нави­ка да зависят от тристранния Космос. Те все още "се нуждаят" от възприемането на природата, телата и умовете си и от обществени взаимоотношения. В про­цеса на удовлетворяването на тези нужди в проявлени­ето на доброто и най-малкото невнимание по отноше­ние на духовната им самоличност може да причини раз­рив. Махараджа Бхарата е такъв пример. Докато из­вършвал духовна практика в гората, той бил очарован от едно еленче и се привързал към него. Понеже умрял, мислейки за него, трябвало да се прероди в същия живо­тински Вид.
Щом дори за Махараджа Бхарата било трудно да изостави навика на материалното съществуване, как­во ли е нашето положение? За щастие в Шримад-Бхага­ватам 2.3.10 се казва, че във всяко едно положение - акама (лишено от желания), сарва-кама (изпълнено с жела­ния) или мокша-кама (изпълнено с желание за освобож­дение) - човек трябва да се опитва да обожава пурушам парам, Върховната Личност. Друг стих ни убеждава, че Той лично ще се погрижи за нашите така наречени нуж­ди в материалния свят и ще ни доведе до подслона на Своите лотосови нозе, където единствената необходи­мост е преданото служене:
сатям дишати артхитам артхито нринанаив
артхадо ят пунар артхита ята 
сваям видхатте бхаджатам аниччхатаиччхапидханам ниджа-пада-паллавам
"Върховният Бог изпълнява материалните желания на преданоотдадения, който се обърне към Него с такива моти­ви, но Той не дарява благословии, които ще накарат предано­отдадения да моли за още. И все пак Богът охотно дава на преданоотдадения подслон в Своите лотосови нозе, дори чо­векът да не се стреми към Него, и този подслон удовлетво­рява всичките му желания. Това е особената милост на Вър­ховната Личност." (Шримад-Бхагаватам 5.19.27)
В Шримад-Бхагаватам са дадени множество приме­ри за това как различните лични нужди се пречистват от Кришна-съзнание и слагат край на съновиденията на майа. Ето четири примера за преданоотдадени, пос­тигнали съвършенство като удовлетворявали нуждите си единствено в Кришна. Приканвам читателя да срав­ни тези примери с това как хората търсят освобожде­ние В добро, страст и невежество и в единство с Бога (сшр. 39 - 49). Дхрува постигнал в Кришна-съзнание това, което инструменталистите търсят в проявле­нието на страстта. Вритра постигнал в Кришна-съз­нание това, което нихилистите търсят в проявление­то на невежеството. Девахути постигнала в Кришна-съзнание това, което добродетелните философи тър­сят в проявлението на доброто. А гопите постигнали истинско единение с Върховната Личност.
Успехът на Дхрува
Дхрува, малък принц с неукротимата нужда да ус­пее, бил син на цар Уттанапада, който имал две съпру­ги. Царят бил по-силно привързан към другата си съп­руга, а не към майката на Дхрува. Когато царицата- фаворитка подхвърлила, че Дхрува не може да наследи бащиния си трон, защото не бил роден от нея, момче­то, решено да придобие мистични сили и така да си спе­чели положението на цар на всички царе във Вселената, напуснало двореца и отишло в гората, за да практику­ва йога. Понеже било само петгодишно, мъдрецът Нарада се изпълнил със състрадание към него. Най-напред той посъветвал принца да приеме своя житейски жре­бий като Божия воля. Но амбицията на Дхрува била не­укротима. Тогава Нарада насочил момчето към гората на добродетелността Мадхувана на брега на река Ямуна - едно от най-скъпите за Бог Кришна места на земя­та - и там да медитира и да служи на трансценденталната форма на Върховната Личност, като повтаря мантрата ом намо бхагавате васудебая.
Дхрува бързо напреднал до съвършената степен на йога. Бил тъй усърден в аскетизма и тъй страстно със­редоточен върху формата на Бога, че след шест месеца постигнал силата, с която Богът поддържа Космоса.
Когато спрял собственото си дишане по метода, извес­тен като пранаяма, Дхрува преустановил движението на прана навсякъде. Помолен от изплашените полубого­ве, Върховната Личност се явил, за да укроти това из­пълнено с необикновена решимост момче; тогава Дхру­ва прекъснал своята Йога-практика и във възвишен екс­таз се хвърлил в лотосовите нозе на Бога. Осъзнал, че Богът е единствената цел в живота, Дхрува съжалявал за амбицията си да бъде царят на всички царе. Но по Своята милост Богът го наградил да царува на плане­тата, която е Негов дом в тази Вселена. Тази планета е Полярната звезда (Stella Polaris), известна във веди­ческите писания като Вишнулока или Дхрувалока. Тя е оста на Вселената; всички звезди и планети се въртят с огромна скорост в орбита около нея. Макар Дхрувало­ка да се намира в рамките на материалната Вселена, тя е вечна обител.
Понеже бил благословен с отговорността да управля­ва обителта на самия Бог, Дхрува бил уверен, че непрес­танно ще Му служи лично. Преди това той преценявал успеха си от гледна точка на собствената си власт и влияние, но след като се пробудил за присъствието на Бога, постигнал своя истински успех - да служи на веч­ната власт и влияние на Бог Кришна.
Демонът Вритра
Знаменитото постижение на Дхрува се разказва в Четвърта песен на Шримад-Бхагаватам; Шеста песен представя описанието на Вритра. Той бил асура (де­мон) и толкова грамаден, че формата му закривала всички звезди и планети в небето - затова името му оз­начава "този, който покрива всичко". Както Дхрува бил обзет от стремежа да успее най-много от всички във Вселената, така Вритра бил обзет от стремежа да се противопостави на вселенския ред, представен от полубога Индра. Космосът се управлява от полубоговете, предвождани от Индра, владетеля на светкавиците и дъжда. Някога Индра безразсъдно убил Вишварупа, жре­цът на жертвоприношенията в райското царство. Раз­гневеният баща на Вишварупа, Твашта, създал страхо­вития Вритра от свещения огън. Вритра се заклел, че ще отмъсти за смъртта на брат си. Той застанал на­чело на ордите асури от низшите планети и ги повел в мощно въоръжено нападение срещу Индра и полубогове­те.
И все пак в сърцето си Вритра бил чист преданоот­даден. В предишния си живот той бил Читракету, уче­ник на Нарада Муни, проклет от Парвати (съпругата на Шива) да стане демон. Макар проклятието да про­менило матрицата на Читракету от форма на благо­честив цар във формата на страшен враг на полубого­вете, желанието му да служи на духовния си учител Кришна си останало непокътнато. Както се казва в Бхагавад-гита, духовният напредък никога не се губи. Духовният напредък на Читракету се проявявал във Вритра по най-забележителни начини.
Когато армията на полубоговете, покровителства­ни от Върховния Бог, разгромила армията на демони­те, Вритра предал на своите воини трансцендентално знание. Ала уплашени за живота си, демоните отказали да продължат битката. Полубоговете ги нападнали в гръб. Вритра гневно упрекнал полубоговете, че наруша­ват воинския кодекс на почтения бой. С една ръка той ги смазал, както побеснял слон стъпква бамбукова го­ричка. Облечен с божествена ризница и владеещ до съ­вършенство непобедимата ваджра (оръжието-гръмотевица), Индра застанал пред безстрашния Вритра. Вритра наругал Индра задето жестоко посякъл безг­решния му брат Вишбарупа. И Все пак той насърчил Ин­дра да го убие, заявявайки, че умре ли на бойното поле, със сигурност ще постигне лотособите нозе на Бога. Вритра казал още на Индра, че Върховният Бог забра­нява на Своите преданоотдадени да се стремят към три-варга (светските дхарма, артха и кама).
Демоните поначало завиждат на полубоговете за тяхната религиозност, великолепие и райски удоволст­вия. Вритра обаче не завиждал на Индра; съжалявал го, защото знаел, че докато той самият се бие, за да се ос­вободи от този свят, Индра се бие, за да остане в све­та и да се наслаждава на три-варга. Така мотивите на Вритра да се изправи срещу Индра са чисти, съвсем раз­лични от мотивите на обикновените демони.
Дори след като ръката му била отсечена от ваджра-та, Вритра поразил Индра с удар, който избил оръжие­то от ръцете му. След това той насърчил зашемете­ния Индра да бъде храбър. Силно впечатлен, Индра за­почнал да обсъжда трансцендентални Въпроси с него. Сетне двамата отново възобновили боя; Индра отся­къл и другата му ръка, ала Вритра разширил устата си така, че тя изпълнила небето, поглъщайки и Индра, и огромния му слон. Най-после успокоен, че е отмъстил за брат си, Вритра изпаднал в транс, съсредоточен върху Върховния Бог, и прекъснал всякаква връзка с тялото си. Междувременно Индра разпорил корема на Вритра, излязъл оттам и отсякъл главата му. Всички полубого­ве станали свидетели на това как сияйната искра на душата напуснала разрушеното тяло на Вритра, за да се завърне обратно у дома, обратно при Бога.

Девахути и Капиладева
Историята на Девахути, красивата и непорочна дъ­щеря на император Сваямбхува Ману, се разказва в тpeта песен на Шримад-Бхагаватам. Тя се омъжила за ве­ликия мъдрец Кардама Муни, син на Брахма; дълго вре­ме двамата останали бездетни, защото предано изпъл­нявали религиозни обреди в гората. Когато пожелали да имат деца, с мистичната си сила Кардама създал прек­расен въздушен палат, за да живеят в него. Там Девахути родила девет дъщери. Тогава, следвайки ведическата система, Кардама се приготвил да се отрече от се­мейните си привързаности, за да се усъвършенства в духовния живот. Разтревожена, Девахути го помолила най-напред да й даде син. Доводът й бил, че деветте им дъщери ще се омъжат и ще заминат със съпрузите си; единствено синът би могъл да й осигури истинска закрила и утеха при отсъствието на съпруга й.
Както Дхрува се стремял към успех, а Вритра - към противопоставяне, така Девахути се стремяла към сигурност. Ала тя била твърде интелигентна и мате­риалните удобства не можели да я удовлетворят. Каза­но е, че самият баща става син под друга форма. Поонеже съпругът й бил велик мъдрец, Девахути пожелала трансцендентален син, който чрез трансценденваално знание би я избавил от всякаква несигурност. Кардама Муни посъветвал жена си да обожава Върховната Лич­ност. Той предрекъл, че заради нейното благочестиво u предано служене източникът на цялото трансцеден­тално знание, Самият Бог, ще се роди като неин син.
И така, Девахути забременяла. Брахма, творецът, пристигнал в дома на Кардама Муни, за да благослови семейството. Той уредил деветте девойки да се омъ­жат за деветима велики мъдреци и казал на Девахути, че Върховният Бог наистина е влязъл в утробата и под формата на Бог Капиладева.
След като Бог Капиладева се появил на този свят, Той дал на баща Си позволение да напусне дома и да отиде в гората, като го благословил където и да отиде, винаги да вижда Неговата трансцендентална форма. Той уверил Кардама Муни, че ще остане при майка Си, за да я поведе през дверите на духовния живот, като й предаде трансцендентално знание. "По този начин - рекъл Богът, - тя ще се освободи от всякакъв страх."
След като съпругът й заминал, Девахути обяснила тревогите си на Капиладева. Тя била дълбоко отврате­на от копнежите на сетивата си, които я задържали в мрака на телесната представа за живота. Заради вли­янието на фалшивото его тя се занимавала с илюзорни дейности, свързани със собственото й тяло и телата на роднините й. Девахути заявила, че Капиладева е ней­ното трансцендентално зрение и духовното слънце, ко­ето разпръсква цялото невежество във Вселената. Тя искала да научи за сад-дхарма (вечната дхарма) или действието, от което душата не може никога да се от­каже, дори когато се е откъснала от всички материал­ни занимания.
Отговаряйки на високо интелигентните въпроси на майка Си, Капиладева казал, че чистите преданоотда­дени са освободени от материалните нещастия, защо­то непрекъснато възхваляват и слушат за великолепи­ето и славата на Бога, което подхранва в ума мисли за Неговите нектарни забавления. Той я посъветвал да се привърже към такива преданоотдадени, защото тази връзка се противопоставя на материалното привърз­ване. В такова приятелство разговорите на теми, свързани със забавленията на Върховната Личност, но­сят удовлетворение за слуха и сърцето, повеждат чове­ка по пътя на освобождението към непреклонна вяра в Кришна, пораждат привързаност към Него и накрая към предано служене.
Така приятелството с чисти преданоотдадени (сад- ху-санга) е ключът, който отваря вратата от света на съновиденията на майа към реалността на вечните забавления на Кришна. Приятелството с великия мъд­рец Нарада Муни освободило Дхрува от неговата всепоглъщаща амбиция и Вритра от неговата страшна отмъстителност. Садху-санга определя и двамата да станат лични приятели на Бога. По същия начин, по милостта на светия си съпруг, Девахути добила Вър­ховния Бог като син, Който я приел за Своя духовна уче­ничка. Така Богът премахнал несигурността на Дева­хути по два начина: Той лично я закрилял като Своя майка и й дарил вечната сигурност на трансценденталното знание.
Гопите от Шри Вриндавана
"Отношенията на гопите с Кришна се смятат за най-висши. Чаитаня Махапрабху е препоръчал: рамя качид упасана враджа-вадху-варгена я калпита. Враджа-вадху, гопи­те, девойките от Вриндавана, обожават Кришна в най-възвишените любовни занимания. Те не знаят нищо друго освен Кришна. За Кришна биха пожертвали всичко - честта си, престижа си, съпрузите си, синовете си, семействата си. Това е стандартът на гопите."
Както Бог Капиладева станал син на Девахути, така и Кришна станал възлюбеният на младите пастирки на кравите в духовната обител, известна като Враджа или Вриндавана. Обикновено младите жени са обзети от нужда да отдадат сърцето си на мъжа, когото обо­жават. Понякога жената се омъжва заради дълга си и по-късно среща истинския мъж на своето сърце. Тя не може да се преодолее: чувствата й я повличат в прелю­бодеяние. В материалния свят невярната жена се смя­та за паднала. Но в духовния свят гопите са почитани като най-висшите от всички преданоотдадени, въпре­ки че напускат съпрузите си, за да бъдат с друг. Но този друг е Бог Кришна.
Като танцуват с Кришна, прегръщат Го и Го целу­ват, гопите прославят съвършената пълнота на веч­ната връзка, която всяка душа, независимо дали го зна­ем, или не, има с Кришна: връзката между женската ду­ховна енергия с изначалния и единствен наслаждаващ се мъж. Когато тази връзка се осъществява, шестте божествени съвършенства, вътрешно присъщи на вся­ка душа, процъфтяват в трансцендентност и допри­насят за безграничното съвършенство, показвано от Шри Кришна в обителта на Неговите забавления, Шри Вриндавана. Земята, небето, горите, изпълнени с цве­тя, птиците, кравите и пастирите - жени и мъже, - които възхваляват, обичат и служат на Кришна неп­рестанно, са вечните, всезнаещи, вечно блажени въплъ­щения на богатството, славата, красотата, знание­то, силата и отречението на техния най-скъп Бог.
Всички дейности във Вриндавана са раса, интимни­те лични взаимоотношения между Кришна и всеки пре­даноотдаден. Всяка дума е песен, всяка стъпка е танц, всяко нещо е концентриран нектар, а времето винаги е сега, никога не минава дори за половин миг. Вриндавана е състоянието на абсолютно единение с Кришна, което обаче не отрича, а напротив очертава още по-ярко ин­дивидуалността.
Шри Чаитаня Махапрабху се появил в Индия преди около 500 години, за да подтикне хванатите в капана на тристранния Космос души да вкусят расата във Вриндавана-лила на Кришна точно така, както го вкусват обитателите на Вриндавана. Методът на Бог Чаита­ня е нама-санкиртана, общото възпяване на светите имена на Бога: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе, Харе/ Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе и смиреното редовно слушане на Шримад- Бхагаватам и Бхагавад-гита.
Ненакърним персонализъм
Понякога сухите гяни показват интерес към забав­ленията на Бог Кришна. Но ако се вкопчат в предста­вата, че вече знаят нещо и не възприемат разказа сми­рено, навикът им да свеждат цялото възприятие до безличностни аксиоми ще провали целия процес. Шушка-гяните, които тълкуват Кришна-съзнанието безличностно, са известни като Майавади.
Терминът майавади се отнася до философ на илюзи­ята, на майа. Убеден, че всичко възприемано от съзна­нието обезателно е илюзорно, той се стреми да обясни възприятието и опита единствено от гледна точка на пракрити. Той признава съществуването на пуруша (душата), но не може да признае, че мисленето, чувстването, желанието и възприятието са вътрешно при­същи на душата. Според неговата философия това са покрития на съзнанието, а самото съзнание е лишено от всякакъв предмет. То знае, но в действителност не знае нищо. Мисленето, чувстването, желанието и въз­приятието са само майа. И така, какво представлява разказът Шримад-Бхагаватам за един Майавади? Сло­ва, които се разтварят в безименно, безформено съзна­ние.
Шримад-Бхагаватам обаче е звуковата инкарнация на Кришна. Кришна има три проявления - Брахман, Параматма и Бхагаван: Неговото безличностно сияние, Неговата форма като Свръхдушата, поддържаща тристранния Космос, и Неговата изначална форма като владетел на всички съвършенства. Човекът, кой­то разбира Шримад-Бхагаватам безличностно, може да се потопи в безличностното сияние на Бога. Но как­то вече беше обяснено, това няма да удовлетвори Аз-а. Защо? Защото ние сме личности, които не могат да се сведат до нищо по-низше.
Материалната матрица на опита ни пасва като ръ­кавица. С други думи, можем да мислим, да чувстваме, да желаем и да възприемаме материално само защото съзнанието е потенциално личностно. В сегашното ни състояние личностният потенциал на душата е огра­ничен до способността ни да правим избор. Когато из­берем Бхагаван Шри Кришна, ние едновременно избира­ме и своята пълна трансцендентална личност, която разцъфва в раса.
В своя коментар към Бхагавад-гита 4.10 Шрила Прабхупада пише, че имперсонализмът произлиза от страх. Макар и отвратена от материалния живот, ду­шата може да се бои да се отдаде на Бог Кришна, защо­то си мисли, че Кришна е друга личност, досущ като нея в паднало състояние. В материалното състояние на личността ние не можем да се доверим нито на себе си, нито на друг. Ние се правим на богове, а нашите "за­бавления" са просто митове. Ала Кришна е истинската Върховна Личност и Неговите забавления са вечна реал­ност. Той не е като това, в което ние сме се превърна­ли, като се правим на Него - враждебно настроени пре­лъстители, участващи в някакъв заговор.
В Шримад-Бхагаватам 4.9.8 се казва, че Кришна е артха-бандху, приятелят на нещастните, единствено­то им убежище от неволите на материалното същест­вуване. Той е маха-каруника (10.28.14), извънредно ми­лостив; парипати динан, защитникът на безпо­мощния преданоотдаден; праната-ватсала (10.38.36) и прапанна-варада (3.9.23), благожелателят, благодете­лят на отдадените души и икинчана витта (1.8.27), Този, който се превръща в притежание на онези, които нямат нищо друго. Ако никога, не забравяме колко силни са желанието и възможностите на Бога да ни избави и не забравяме, че всъщност ние никога не се отделяме от Него, ще станем напълно безстрашни:
"О, Върховни Господи, Ти не си обикновено живо същество, появило се в този материален свят в резултат на плодонос­ни дейности. Затова Твоето появяване или раждане в света не е причинено от нищо друго, освен от способността Ти за наслаждение. По същия начин живите същества, които са част от Теб, нямат причина да се боят от нещастия като раждане, смърт и старост, освен ако тези живи същества не са водени от Твоята външна енергия." (Шримад-Бхагаватам 10.2.39)
Да се обърнем към Източникът
Всяка година в света се публикуват 300 000 нови кни­ги на светски теми. Но думите в повечето от тях из­бягват Кришна. Докато ги четем, умовете ни може да изпитат вълнение, потиснатост или отегчение; но не­зависимо от това такива книги не са способни да издиг­нат ума към трансцендентално удовлетворение. Наис­тина в някои от тях се потвърждава съществуването на Бога, но Богът прави повече от това просто да съ­ществува. Именно това "повече" Го прави всепривличащ. Над и отвъд всички книги за божествено открове­ние именно това "повече" се разкрива в Шримад-Бхага­ватам.
"За хора, които имат естествен вкус към разбиране­то на книги като Бхагавад-гита и Шримад-Бхагава­там - пише Шрила Прабхупада - преданото служене е по-лесно, отколкото за онези, които просто са свикна­ли с умствени спекулации и аргументативни процеси." Следователно интелигентните хора, които искат да узнаят това "повече" за Бога се присъединяват към об­ществото на преданоотдадените, които споделят този вкус. Щом човек научи от преданоотдадените как да се наслаждава на тази велика литература, той ста­ва истински щастлив. "В настоящия момент има огро­мен образователен напредък - казва Шрила Прабхупада в една своя лекция - и все пак хората са нещастни. Мла­дежите преживяват особено разочарование. Защо? От­говорът е, защото няма знание за Бога."
"Всичко е там, в Шримад-Бхагаватам и Бхагавад-гита - как можем да обичаме, какви са проявленията на любовта, как можем да удовлетворим Бог, как можем да говорим с Бог и т.н. Всичко е там. Ние трябва прос­то да се възползваме от тази необятна информация." Настоящата книга, Трансцендентален персонализъм, е просто една покана към читателя да се обърне към из­точника.
Макар всички живи същества да са благословени от Бога с някакво ниво на интелигентност, Шримад-Бха­гаватам 11.17.19 ни информира, че човешкият вид е на­дарен със способността да цени освобождението пове­че от сетивното наслаждение. Това бе темата на пър­ва глава на Трансцендентален персонализъм. В Шри­мад-Бхагаватам 7.14.37 се заявява, че понеже Кришна създава пурите (телата) на всички живи същества във Вселената и след това заживява в тези тела като Параматма, Той се нарича Пуруша. Това бе темата на втора глава. Трета глава се занимаваше с ума. В Шримад-Бхагаватам 4.18.5 се казва, че този, който се зани­мава с умствени спекулации, си измисля свой собствен път и така се отклонява от авторитета на великите преданоотдадени, а провалът го следва навсякъде. Чет­върта глава беше за съвършения и изкривения инте­лект. В Шримад-Бхагаватам 6.17.31 се казва, че изцяло ангажираните в служене на Върховния Бог преданоот­дадени естествено притежават съвършен трансцен­дентален интелект и пълна непривързаност към све­та. Така те не се интересуват от материалната двойнственост. Настоящата, последна глава разглеж­да самия Шримад-Бхагаватам, източника на безсмър­тния нектар за Бхагаван и Неговите чисти преданоот­дадени, бхагаватите. В Шримад-Бхагаватам 2.2.37 се казва, че онези, които пият този нектар, пречистват замърсената цел на своя живот и се завръщат обратно у дома, обратно при Богът.


КРАЙ на книгата !









Защо понятието "хиндуизъм" е нон-сенс?- в по-долното клипче авторът на по-горната книга застъпва ВЕДАическата теза за Трансцеденталният дуализъм и Патерното Начало, докато неговият опонент застъпва тезата за Монизмът и матерното начало(Абрахамските религии за "бог, като безличностен дух", са в невежство, поставяйки нещата като комбинация-"бъркоч"(CONCOCTION) на горните две становища- Моно свят с Мъжко доминиране, клуминиращо в диктат със заповеди, дължащо се на извънкласовият им характер на следване на паднали духове в матрицата).
И двете коренно-противоположни становища в по-долният клип, се водят за "хинду"-изъм(р.хИнд):



В експозето на Сухотра Свами всичко е вярно с изключение на това, че Кали няма смислова връзка с демонът Кали и векът на Кали. Тя има връзка дори с Калия-много-главата серпентина, върху чиито глави Кришна танцува. Този акт на Кришна значи благородство при пощадяване на негативният аспект на материалната природа, чиито място е в адските планети и долните земи("Утробата на Вишну"), както и фактът за ТРАНСЦЕДЕНТАЛНИЯТ ДУАЛИЗЪМ, който съществува на всяко ниво- Дух-материя(Шива-Майа) в материалният свят, както и Бог-душа(Кришна-Радха) - в Трансцеденталният!
Иначе всичко друго, което спомена Сухотра Свами е точно така- всяко една една душа със съзнанието е частнична и различна потенция на Кришна. Самите душИ се отличават помежду си по тази потенция също, а да не говорим, че те събрани заедно никога няма да стигнат потенцията на Кришна! Всяко една дума носи потенция(тъй като носи значение), но пълната потенция носи САМО Кришна, тъй като Той е трансцедентален и изначален(уникален).
Потенцията на Кришна е неограничена-над 100%, тъй като Той не е релативен, а- Абсолютен, а за матер. свят Вишну го презентира със 100% потентност, като САТ-гуна аватар, всички аватари на Кришна носят до 93% потентност от Вишну(Рама има толкова), Шива(гуна-аватар за ТАМАС) има 84% потенция, Брахма(гуна-аватар за Раджас) има 78%, а всички деви, вкл. Майа имат от 78% до 0%, като 0% потентност има Кали.
Иначе да- Сам Кришна казва, че е създал всички духовни иматерилани светове, но е ТЕХЕН ИЗТОЧНИК- НЕПОВТОРИМ, УНИКАЛЕН! Също и самите основни 8 матер. елемнета Кришна казва, че са Негова НИЗША енергия. Дори В ТЯХ има градация по степен на плътност и инертност между самите матер. елементи - земя, вода, огън, въздух, етер, ума, разум и его.
Кришна казва, че ОТВЪД тази НЕГОВА градирана матер.(низша) енергия е енергията на живото същество- "джива-атма", която е Висшата Му енергия. Т.е. твърдението на Кали-баба, че "ВСИЧКО Е ЕДНО"- И АНИМИРАНО(ОДУШЕВЕНО) И НЕАНИМИРАНО(НЕОДУШЕВЕНО), е НЕВЕЖЕСТВО(ТАМАС).
Какъв е ефетът от такова грубо уеднаквяване и смесване на матер. енергии и безличностният характер на енергиите? "Всичко бива едно" след разграждане до безкрайност в У-Тробата на Вишну- там нематер. атми и матер. атоми стоят редом в махат-таттва(латентност -непроявенст в матрицата) и чакат Ново проявление в матрицата, и съобразно ИНДИВИДУАЛНАТА СИ КАРМА атми-те(индивидуалните душИ) попадат в различни материални светове с различни материални тела, изградени от комбинация на различни материални елементи. Т.е . - ТОВА СЪЗНАНИЕ, КОЕТО ПРИЕМА ЗА "У-СТОЙ" МАТЕРИНСКАТА ЕНЕРГИЯ-МАЙА, ЦИКЛИ ВЕЧНО В САМСАРА -КРЪГ ОТ ПРЕРАЖДАНИЯ, като влиза многократно в утробите на Майа, под формата на различни нейни тела, исъщоб в Трансцеденталната Утроба на Вишну след голям цикъл на РАЗРУШЕНИЕ СЛЕД КАЛИ(гр. Хаос)-"Нощите на Брахма".
  • В "Утробата и на Вишну"- Шива-Линга или в утробата на Майа- "Йони"- душата се намира в състояние на НЕ-СЪЗНАВАНЕ(БЕЗ-СЪЗНАВАНЕ)-СПЯЩО СЪЗНАНИЕ, НА КОЯТО Е СИМВОЛ И КАЛИ!! Несъзнаването е състояне на душата подобно на съзнанието на атомите в неживата материя-несъзнаван транс в материята, поради липса на индивидуалност. Подобно състояние изпитва душата, когато спи, въплътена в новородено-няма още будно или свръх-съзнание, но все още не може да се възползва от опитът си от прераждания от сънищното, натрупан в подсъзнанието. Други състояния на съзнанието по-долу: 
  • Сънищо със сънища/мечти, т.нар. "Астрално съзнание" на нагите, известно като "ПОД-СЪЗНАНИЕ, архетипно съзнание", "колективно несъзнавано";
  • Будно съзнание(на Будха и Брахма, познато, като "просетление в матрицата, достигайки най-високите и нива-Брахма-лока, това съзнание е известно под понятието "Човешко съзнание"), както и
  • Свръх-съзнание на Духовен екстаз в Трансцедентлният свят, реализиран от Чайтанйа Махапрабху.
Съзнанието е степента на Осъзнаване на Върховната Изначална/предначална Трансцедентална Личност или още състояние на "разсъбличане" на душата от обвързаността и с  материята(гуни-"въженца") и цикличните условности.
Нещо повече- дуализмът и поли-измът на Майа, материалната енергия, е с двойствен характер, дължащ се на Времето и Духът в материята-Маха-дева Шива. Не случйно- Лунният харатер на двойката Шива-Майа се манифестира с вплетеният сърп(серпентина) в косите на Шива. Женският, материалният аспект е спътник(Луна) на Духът(Сатурн)-Мъжкият, а Луната-Полумесец е израз на това(както и Рогата на Бикът). Луната е свързана с циклите в материята-приливи отливи и менструалните цикли в женската утроба от Майа. ЗА ТОВА КАЛИ ИЗИСКВА КЪРВАВИ ЖЕРВОПРИНУШЕНИЯ, за да вкара душата отново в утробата си.
Символът на Майа е Луната-материалната утроба на жената, а  символът на Шива е Сатурн-Трансцеденталната Утроба на Вишну-"U-Terra, U-terus". Утробата на Майа- Кали изисква кървави жертвопринушения, а Утробата на Вишну-Шива пушек. (за това предствителите на лунните сатурниански култове на Кали и Абрахамските религии-принасят жертва ВСЕИЗГАРЯНИЯ НА ПЛЪТ, като самият дух Йах/Аллах казва, че такава миризма е "сладка арома за него").

На какво е символ изплезеният кървясъл език на Кали(който пунтира и Кали-баба)? - Изплезеният кървясъл език е символ на ПЕРЕВЕРЗИЯ(обръщане всичко с главата на долу и с  вътрешността-навън: "Wearing the inside-out"). В частност, е  символ на вечно-зеещата Утроба, вечно-незадовлена жена с материя и сексуални сетивности, тъй като сексът е  висша степен на сетивно наслаждение).
Кали е неблагоприятното лице на Майа и е конзортът на Шива-духът в матрицата.за това Кали на Краят на матер. цикъл беснее върху трупът на съпругът си Шива-Съзнанието. Кали е още Върховна Илюзия- Маха Майа.


Μήτρα(Митра) на гръцки  означва Утроба(Uterus, U-terra). "Майка" е μητέρα(Ми-Терра).
U-Ma е майката на Вишну(U), а  арабите често я наричат О-ма-майка(0) на преражданието(8) на Духът(1) в матрицата(0)- 10810810810180180........
1+0+8=9
  • 9 е числото на "Пуруша", буквално "Наслаждаващият се" - Бог(Духът)-навиваща се галактика(спирала)-"Вдишване на Вишну"-"in-hale".
  • 6 е числото на Пракрити - Душа(Материята) - развиваща се галактика(спирала)-"Издишване на Вишну"-"ex-hale"




 Благоприятното лице на матер. енергия се нарича Йога-Майа(Лакшми-Радха), конзорът-спътник на Кришна. Тя помага на душата да се осъзнае за Трансцеденталният дуалистичен свят още преди неблагоприятните матер. цикли да са дошли, като така душата става НЕДОКОСНАТА ОТ МАТЕРИЯТА (както е  Самият Кришна- "неповторим" значи "нецикличен"- "нематериален").

Евангелието на Андрей (апокрифно) 5:1-3



Андрей попита Исуса за начините за проповядване. Исус отговори:
"На север не ходете при езичниците, защото те са безгрешни и нямат пороци и греховете на Израел. Здравите нямат нужда от лекар("Врач", Ви-радж), а - болните ... "

Единственото нещо, за което Кали-баба е прав е, че Кения и Танзания(Източна Африка) са част от дравидските Кали-култове, тъй като са наследени от потънал континент в Индийският океан - Лемурия или "митичният"(не-днешният!!!) о-в Ланка на демонът Равана. В Индия са съсредоточени в южните части на днешна Индия и Калкутта("Кали-култа", градът на Кали). Ланка не е митичен, а - реален континент, познат в дравидските(тамилските) сказания като Кумари Кандам...