Трансцендентален персонализъм - глава 4

Трансцендентален персонализъм

Глава Четвърта

Тайната, която управлява всички неща

Всяка душа е неделима частица от изначалната ду­ховна природа на Кришна. Нашето "материално същес­твуване" е само отражение на тази природа. Ние на­пълно сме забравили съвършенството на изначалното си положение. Защо вземаме отражението за съвършен­ство? Това е въпрос на вкус. По навик гледаме на живо­та в светлината на собствения си вкус към сетивно наслаждение, вместо в светлината на вкуса на Бог Кришна към трансцендентално удоволствие. Вкусът към сетивно наслаждение съсредоточава вниманието ни върху отражението, защото там наслаждението изглежда по-лесно постижимо. По-нататък този вкус изкривява отражението и го превръща в маниакална заблуда.

Да предположим например, че се излежавам на брега на една река, под дърво, отрупано с вкусни наглед пло­дове. Плодовете, отразени във водата, изглеждат на една ръка разстояние, а плодовете в клоните над мен - по-трудно достъпни. Ако ме обсеби представата за от­ражението на плодовете във водата и напълно забравя истинското дърво над главата си, умът ми ще създаде изкривено впечатление - ще си представям, че плодове­те във водата са реални. Но това е майа. Посегна ли да си набера от тях, просто ще падна в реката. Така майа е моят лъжовен умствен модел на това, което възприемам като отражение върху материалната енергия.

Този лъжовен модел приемаме за знание. Когато въз основа на лъжовното знание правим планове за действие, това се нарича кубуддхи, интелект, увреден от ма­териални желания. Ръководени от кубуддхи, ние се опитваме чрез мислите, чувствата и волята си да от­крием начини за наслаждение на своите лъжовни сетив­ни възприятия, като сляпо посягаме към "нови идеи" в метафизическото царство на акаша формите. Това се нарича въображение.

Когато вниманието на обществото като цяло е зае­то с удовлетворяване на сетивата за сметка на удов­летворяването на Кришна, мезокосмосът се превръща в място, където се струпват демони; по същия начин, когато въображението на отделния индивид се стиму­лира от безбожно сладострастие, демоничните струк­тури преминават от акаша в микрокосмоса. Тези структури придобиват твърдата форма на чувства, които трябва да внушат действия. Но структурите, благоприятстващи греховния живот с помощта на мо­дерните технологии, които изникват в ума по неизвес­тни (т.е. демонични) влияния, са всъщност проекти­те за нашето самоунищожение. Това е кубуддхи. Той за­мърсява микрокосмоса и мезокосмоса с пъклен матери­ализъм.

На макрокосмическо ниво обаче материята сама по себе си не е демонична или пъклена. Материята е енер­гия на Бога. Единственият ни проблем с материята е индивидуалният и колективният вкус към това да й се наслаждаваме. Когато знанието и интелектът са за­разени с този низш вкус, ние изпадаме в майа и вълни­те на времето ни помитат. Чистото знание обаче е възприемане на материята като енергия, която не е предназначена за нашето наслаждение. Чистият инте­лект (субуддхи) ни показва как да използваме тази енер­гия според вкуса на Кришна по начин, който да Го удов­летворява. Понеже той е източникът и средството за съществуване на всичко в Космоса, съществува начин дори продуктите на кубуддхи (напр. модерните техно­логии) да бъдат използвани в служенето. Това е пътят на буддхи-йога.

В зависимост от това как използваме физическото тяло и неговите сетивни обекти, можем да издигнем съзнанието или да го покварим. Шрила Прабхупада дава пример с момче, което пуска хвърчило. Хвърчилото е закрепено с въже за пръчка; момчето я върти в ръце и я използва като макара. Ако го наблюдаваме от разстоя­ние, не можем да кажем дали навива въжето и сваля хвърчилото, или развива въжето и го издига по-високо. За да узнаем разликата, необходима ни е "вътрешна ин­формация".

Пръчката се сравнява с човешкото тяло. Когато с пръчката хвърчилото се издига, това се сравнява с действия, управлявани от субуддхи, а когато хвърчило­то се сваля надолу - с действия, управлявани от кубуд­дхи. "Вътрешната информация", определяща разлика­та между двете, е висшият интелект, недостъпен за нашето въображение. Шримад-Бхагаватам 3.5.51 опре­деля този висш интелект като свачакшу, "Неговия ли­чен план", защото Господ го разкрива на онези, към кои­то Той лично е благосклонен. Както Шрила Прабхупада обяснява в своя коментар, на едно ниво Неговият план дава на обусловените души, пожелали това, възмож­ност да се наслаждават на сетивно удовлетворение; но на висше ниво той им помага да осъзнаят, че са създа­дени за трансценденталното сетивно наслаждение на Бога, а не за своето индивидуално сетивно наслаждение. Този план е наситен с върховна добродетел, понеже чрез него се създава Вселената (вират). Низшето му ниво (улесняване на благочестивото удовлетворяване на се­тивата в системата варнашрама-дхарма) се нарича апара-видя; трансценденталното ниво (пробуждането на любовта към Бога) се нарича пара-видя. Субуддхи оз­начава интелигентността този двустранен план да се приложи на практика и така човек да се издигне обрат­но у дома, обратно при Бога.

В речника едно от определенията на английската дума intelligence [интелект, интелигентност] е "съби­рането на секретна, скрита, тайна информация"; оттук организации като ЦРУ и Моссад се наричат intelligence services [разузнавателни служби]. Въз основа на такова разузнаване правителствата избират каква политика да водят. В своите всекидневни дела хората също разбират "помъдряването" (т.е. да станеш инте­лигентен) като процес, при който правиш избор в съот­ветствие с "вътрешна информация". Съвършеното вътрешно знание е непогрешимият план на Върховна­та Личност за всичко във Вселената. Този план разкри­ва нашия вечен личен интерес. Той се нарича гухя-гухл-тамам, "най-тайнствената от всички тайни". Но за да осъществим този план, ние се нуждаем от решител­ност, а решителността се подхранва от добродетелност - от живот, лишен от грях. В Бхагавад-гита 2.44 интелигентността, съчетана с решителни действия, се нарича вявасаятмика-буддхи. Като знаем точно какво Кришна иска от нас и изпълняваме Неговия план с решителност, ние побеждаваме "вълка, скрит вътре в нас".

Както видяхме в предишната глава, да се пренебрег­ва планът на Бога и да се измисля някакъв собствен план, е заболяване на душата. Това е авидя (невежест­во), напълно откъснато от пара и апара-видя. Заболя­ването авидя е лъжовният дух на егоцентризма, чийто симптом е двояката мания "Аз" и "мое". В материалния свят "Аз" е висшата концепция. В действителност нищо материално не може да бъде "мое" - това е прос­то умствена измислица - но "Аз-ът" наистина същест­вува. Затова е по-интелигентно "мое" да се остави нас­трана, за да може "Аз-ът" да се освободи чрез непривързаност и самоанализ. Само рядко срещаният и истинс­ки щастлив интелектуалец стига дотам да узнае тай­ната "аз принадлежа на Кришна". Бидейки отражение, материалният свят представлява обърнат наопаки образ на духовния свят. Ако в материалния свят кон­цепцията "Аз" е висша спрямо "мое", в духовния свят вярно е обратното.

Планът на Кришна е да се премине дори отвъд освобождението

Според Бхакти-расамрита-синдху концепцията "аз принадлежа на Кришна" (практически известна като тадия-буддхи) представлява само началото на преда­ността пара. Тадия-буддхи управлява хора, които по­лучават подслон при Кришна поради желанието си да се освободят от материалната зараза. Те подчиняват се­тивата и умовете си, като проумяват, че всичко при­надлежи само на Кришна. Ала от тадия-буддхи още по- поверителна е концепцията за мамата-буддхи, "Криш­на е мой". Само чрез мамата-буддхи се разбира пъл­ният смисъл на индивидуалните черти, съставляващи личността на Кришна: Той отдава Себе Си такъв, ка­къвто е, на преданоотдадения, който Го обича такъв, какъвто е.

Това е окончателният план зад всичко. Материални­те сетивни обекти са привлекателни само защото от­разяват съвършенствата на Кришна - богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Отражение­то представлява временен дубликат без дълбочината на съществуването. Когато застана пред огледало, ли­цето ми се дублира по форма, но не и като субстанция или същност. Когато се отдръпна, отражението вече не съществува. Така моето отражение не живее незави­симо от погледа ми. По същия начин материалният свят не притежава независимост от погледа на Вър­ховната Личност. Както Шрила Прабхупада пише в своя увод към Шри Чаитаня-чаритамрита, Ади-лила, глава 5, Богът "отправя Своя поглед към материална­та енергия и чрез отражението на Своето трансцендентално тяло Той се слива с материалните елемен­ти".

Космическата форма на Върховната Личност е от­ражение на Неговата изначална трансцендентална субстанция, хвърлено върху материята. Субстанция­та е вечна, изпълнена със знание и блаженство, докато отражението е преходно, изпълнено с невежество и не­щастие. Материалната природа приема форма само за времето, в което духовната форма на Бога се отразява в нейните елементи. Когато Той оттегля Своя взор, природата се връща обратно в първичното си непроявено състояние, известно като прадхана.

Да се опитваш да притежаваш отражение, безспор­но не е твърде интелигентно. По-интелигентно е, след като знаеш, че сетивните обекти не съществуват из­вън Кришна, да се откажеш от опитите си да предявя­ваш претенции към тях. Материалният свят си оста­ва привлекателен, тъй като в него се отразява съвър­шенството на Кришна. Така сетивата могат да завла­деят дори и по-интелигентния човек. Следователно най-интелигентно е да се насочим изцяло отвъд сетив­ните обекти и да притежаваме Този, който е източни­кът на цялото привличане, резервоарът на цялото удо­волствие.

Човек може да премине от другата страна на сетив­ните привличания чрез любовна преданост (према-бхакти). Когато вечната духовна идентичност на една душа процъфтява в према-бхакти, нейното екстатич­но Кришна-съзнание прелива извън пределите на мат­рицата на светския опит. Кришна я приема в най-ин­тимните Си забавления - онези, които споделя само със Своите доверени приятели в духовното царство. Вечна­та ни духовна самоличност е най-тайният, най-повери- телният план на Кришна за всеки един от нас. Най- таен е, защото за да участва в този план, човек тряб­ва да се откаже от всички останали - включително и от плана да се освободи от материалното съществува­не.

Себелюбие отвъд Аз-а

Да обичаш Кришна, означава завинаги да Го избереш като единствен обект на своето себелюбие. Единстве­ното, от което преданоотдаденият се интересува, е Кришна; той не се интересува от собственото си поло­жение, било то райско, адско, освободено, или не. Шрила Прабхупада разказва как гопите, пастирките, прия­телки на Кришна, поднесли праха от своите лотосови нозе, за да се положи като лекарство на главата Му. Кришна имал главоболие и само прахът от нозете на Неговите преданоотдадени можел да Го излекува. Ала онези преданоотдадени, които малко повече се интере­сували от своя "аз", се въздържали от страх, че би било оскърбително прахът от техните нозе да се положи върху главата на Върховния Бог. Бояли се, че в резул­тат те ще загубят положението си на освободени души. Гопите обаче знаят само, че Кришна е техният любим. Без да се замислят за каквито и да било грехов­ни последствия, те с радост Му донесли праха от нозе­те си като лек. Подобна чистота в служенето на Бога не позволява и най-малката тревога за собственото ос­вобождение.

За да обясни концепцията мамата, Шрила Прабху­пада пише в Шри Чаитаня-чаритамрита: "Когато пре­даноотдаденият чувства: "Богът е моят господар" и му отдава служене, събужда се Кришна-съзнанието". Мамата-буддхи е любовната убеденост на преданоотдадения, че Върховната Личност е моят господар, моят подслон, моето единствено притежание - мой. Когато в изблик на емоционална интимност жената казва на съпруга си: "Ти си мой", той намира собствени­ческата й привързаност за много приятна и става иг­рачка в ръцете й. По същия начин и Кришна се наслаж­дава на любовното чувство за собственост на Негови­те преданоотдадени: ваше курванти мам бхактя, "с преданото си служене Моите преданоотдадени Ме пос­тавят под своя контрол". (Шримад-Бхагаватам 9.4.66)

Сред любимите примери е отношението между май­ка Яшода и Бог Кришна. Тя обича Кришна във ватсаля-раса - с родителска любов. Вечно пленена от тъмния оттенък на кожата на Бога, от Неговата прекрасна фигура, от мекотата Му, от благите Му слова, от простотата Му, от Неговата свенливост, от милосър­дието Му и от готовността Му да поднесе почитани­ята Си към по-възрастните, Яшода си мисли: "Кришна е мой син". И Кришна, тази Върховна Личност, от кого­то се пораждат хиляди вселени, се поставя под пълния контрол на нейната любов - дотам, че за наказание, ко­гато е непослушен, тя Го връзва с въже. Затова Той е известен като Дамодара - Този, който е вързан през ко­рема от любовта на майка си - същия корем, който точно в този миг поддържа живота на всички в Космо­са.

Не-преданоотдадените се стремят да станат Бог, било личностно (като предявяват претенции, че Него­вата космическа енергия в трите проявления е тяхна собствена) или безличностно (като се потапят в Него­вото сияние на Брахман). Но чистият преданоотдаден, който си мисли: "Кришна е моят господар, моят прия­тел, моят син, моят любим", е по-велик и от Бог, защо­то това отношение на лично служене подчинява Криш­на, Върховната Личност. Това е тайната, която управ­лява всички неща в духовния свят.

Но защо отношението мамата се нарича буддхи? Буддхи се определя като разграничителната способ­ност на съзнанието, чрез която например човек се от­казва от авидя заради видя и сетне се отказва от апа-ра-видя заради пара-видя. В духовния свят обаче така­ва двойнственост няма. Там всичко е пара, трансцендентално. И въпреки това там интелектът функцио­нира като проявление на духа.

В Шримад-Бхагаватам 3.27.18 се обяснява, че инте­лектът е неотделим от духа също както мирисът е не­отделим от почвата и вкусът е неотделим от водата. Ако буддхи действа изначално на духовната платфор­ма, изначалният обект на неговото разграничение трябва изцяло да премине отвъд двойнствеността дух и материя. Този изначален буддхи е мамата-буддхи, който избира служене на Върховната Духовна Личност, Кришна, като свой единствен личен интерес, оставяй­ки настрана други трансцендентални фактори, които биха могли да възпрепятстват по някакъв начин слу­женето. Понякога екстатична любов обзема личния слуга на Кришна на име Дарука, докато вее с ветрило на Бога. Той обаче така сериозно се отнася към своето служене, че сдържа своя екстаз, смятайки го за пречка. Така духовният екстаз се управлява от решителност, породена от мамата-буддхи.

Но понякога духовният екстаз се оказва твърде мо­щен. Дори Господ Кришна е поразен; унесен в Своята любов към гопите, Той понякога понечва да издои бика вместо кравата. И гопите понякога са така унесени и

разсеяни 6 мисли за Кришна, че подобно на деца се обли­чат, както им падне. Естеството на трансценденталния персонализъм е да се възбудят трансцендентални чувства, които понякога са неконтролируеми. В мате­риалния свят личностните взаимоотношения могат да кулминират до неконтролируеми емоционални сце­ни; и все пак това е сянката. Но във всеки случай ясно е, че да бъдеш личност, означава да преминеш през ня­какъв вид борба - материална или духовна - между ин­телекта и емоциите. Имперсоналистът се стреми към окончателното прекратяване на тази борба.

Мамата-буддхи е изначалният интелект на човека като жител на духовния свят: раболепен слуга като Дарука или приятел като Судхама, голи родител като Яшода, или съпруга като Шримати Радхарани, Лалита и Вишакха. Такъв интелект се улеснява от Йогамайа, вътрешната духовна енергия на Кришна, която свърз­ва преданоотдадения с Него.

Чрез управлението на Йогамайа трансценденталните съвършенства на Бога и Неговите преданоотдадени се сливат в едно, за да създават нови и нови начини да се споделя любов. Махамайа, външната материална енергия, която ни отделя от Кришна, има противопо­ложната функция. В материалния свят живите същес­тва използват кубуддхи, за да планират ограниченото си експлоатиране на материалните съвършенства с цел сетивно наслаждение. За съжаление рано или късно Махамайа слага край на всякакви подобни планове. Но ако един преданоотдаден в материалния свят прави планове, за да удовлетворява сетивата на Кришна, Йо­гамайа надделява над Махамайа, за да даде специална закрила на този преданоотдаден, на неговите прите­жания и дела. Начинът, по който един чист преданоот­даден използва пари, сгради и дори технология, не бива никога да се отъждествява с начина, по който един материалист използва същите неща. Йогамайа смята този преданоотдаден за участник в лила или любовни­те забавления на Кришна.

В лила преданоотдаденият открива все нови и нови възможности възторжено да отдава служене според своята собственическа любов към Кришна, защото е ос­вободен от собственическа похот към материалните обекти.

ананя-мамата вишнау        мамата према-сангата

бхактир итй учяте бхииша- прахладоддхава-нарадаи

"Когато човек развие непоколебимо чувство за притежа­ние или собственическо чувство [мамата] по отношение на Бог Вишну, или с други думи, когато човек мисли, че само Вишну и никой друг е единственият обект на любовта - та­кова пробуждане авторитети като Бхишма, Прахлада, Уддхава и Нарада наричат бхакти [преданост]". (Нарада-пан-чаратра, цитирано в Бхакти-расамрита-синдху 1.4.2)

Бхеда-буддхи

Мамата-буддхи и тадия-буддхи са в йога (връзка) с Върховната Личност. Представите за "аз" и "мое", кои­то не са в йога с Върховния, произтичат от бхеда-буд­дхи или "отделен интелект". Според Шрила Прабхупада бхеда-буддхи има три фази: "Кришна е различен от мен"; "Кой е Кришна?"; "Аз съм Кришна". Те са очевидни дори при Брахма, създателя, а какво остава за другите живи същества. В Шримад-Бхагаватам 3.32.12-15 се потвърждава, че Брахма е толкова издигнат, че след унищожението на Вселената той получава подслон при първия пуруша (Маха-Вишну).

Четириглавият Брахма от нашата Вселена е един от безбройните Брахми от безбройните вселени; кога­то Маха-Вишну вдиша в тялото си тези вселени и ги разтвори в Своята ачит-шакти, всички тези Брахми получават подслон при Върховната Личност. Но души­те, които са се насладили на положението на творци, са склонни да се мислят за независими от Вишну: "Кришна е различен от мен."

Действителна разлика между Кришна и индивидуал­ната душа наистина има: Кришна е господарят, а ду­шата е Негов слуга. Представата бхеда-буддхи е: "Кришна е различен господар от мен - аз сам съм си гос­подар." Когато Бог издишва нови вселени и отделното материално битие се появи отново, индивидуалните Брахма-души, засегнати от бхеда-буддхи, се изкушават да напуснат компанията на Бога, за да заемат предиш­ното си положение. Тези, които наистина напускат, се смятат за паднали в материалното битие поради на­вика да приемат себе си за причината, пораждаща фи­ните и грубите процеси на творението.

Когато преди 5000 години Кришна лично слязъл на зе­мята, бхеда-буддхи заблудил Брахма от нашата Вселена по отношение на самоличността на Бога. Брах­ма се запитал: "Кое е това малко краварче Кришна? На­истина ли е Върховната Личност?" И се опитал да про­вери могъществото на Бога, като с мистична сила тайно отвлякъл Неговите приятели пастирите и тех­ните крави. Така Брахма направил опит да наложи себе си като господар на всички мистици: "Аз съм Кришна." Обаче Кришна пресъздал всички пастири и крави еднак­ви с откраднатите от Брахма. Всеки един от тях представлявал самия Кришна, всемогъщия източник на безбройни Брахми и вселени. Когато проумял тази смайваща истина, Брахма признал собствената си нез­начителност и изцяло се отдал на Кришна.

Не бива да забравяме, че Брахма е най-издигнатата душа във Вселената. Дори неговият бхеда-буддхи е ведически, понеже той е въплъщение на ведическия звук (шабда), който регулира низшия (апара) аспект от пла­на на Кришна, даващ възможност на обусловените души да удовлетворяват своите сетива отделно от Него според закона на карма и наказващ грешниците за нарушаване на този закон. Така, като помощник на Кришна в този план, Брахма олицетворява и утвържда­ва духа на свобода на волята, който е в основата на ця­лото материално творение. Щом той може да изпадне под влиянието на бхеда-буддхи, какво остава за нас, обикновените души?

В Шримад-Бхагаватам 4.24.61 Шива заявява: яд-бхeда-буддхи сад иватма-дустхая, "концепцията бхеда-буддхи е причината за цялото нещастие на душата [в материалното творение]". В космическото творение обикновените души, които следват бхеда, по навик търсят сетивно наслаждение. Като последствие те трябва да понасят страданията на въплътения в тяло живот - раждане, смърт, болести и старост. Но тези преживявания на телесни удоволствия и мъки са изкуствени. И наистина от гледна точка на пара кон­цепцията бхеда, управляваща материалния живот, сама по себе си е изкуствена. В истинската личност, в душата тя просто подхранва една изкуствена зависи­мост от безличните механични функции на материя­та. Истинската интелигентност започва веднага щом човек проумее, че душата е независима от материята и зависима от Кришна.

Изкуствен интелект

Алан Туринг (1912-1954) е блестящ английски мате­матик. През 1949 г. той изнамира доказателство, кое­то днес често се цитира от защитниците на изкуст­вения машинен интелект. Това е така нареченият тест Туринг. Ако ти, скъпи читателю, си чул нещо за него, навярно знаеш, че според теста Туринг щом един компютър - водейки разговор чрез размяна на печата­ни в момента съобщения - може да убеди едно човешко същество, че той също е човешко същество, тогава ма­шинният интелект е доказан. И наистина един компю­търен специалист на име Джоузеф Вайзенбаум създава точно такава компютърна програма. Наречена ЕЛИЗА тя действа като терапевт, предназначена е да накара човека, който я използва, да говори за своето душевно състояние. След като били информирани, че са "разгова­ряли" с компютър, а не с терапевт, някои хора отказа­ли да повярват, че е възможно с една "проста" машина да се постигне такова ниво на общуване.

В първоначалната форма на своите доводи обаче Ту­ринг не е предлагал среща между човек и машина. Той си представял игра между трима души, двама от които са скрити в отделни стаи. Тези двама, мъж и жена, тряб­вало да бъдат разпитани от третия играч и да се опи­тат чрез писмени въпроси и отговори да го убедят, че и двамата са жени. Ако по време на играта един компю­тър поеме ролята на един от скритите играчи и успее най-малкото да убеди разпитващия, че е човек (без зна­чение мъж или жена), това би било достатъчно показа­телно за интелекта на машината. Оттук можем да заключим, че според убеждението на Туринг, интелек­тът е тъждествен със симулация или скриването на истинската природа. Ако един мъж или една жена успее да симулира, че е от противоположния пол, той или тя притежава интелигентност. Оттук следва също, че ако една машина успее да симулира човешко същество, тя също притежава интелект. Махаджана Прахлада нарича симулирането на интелигентност атад-дхия-хам (Шримад-Бхагаватам 7.9.17). А-тад или а-тат оз­начава "неистина", дхи означава "интелигентност", а ахам означава "аз". Атад-дхияхам означава интелиген­тността, чрез която приемам една неистина за тъж­дествена със самия себе си.

Но истинската интелигентност според Ведите (Риг веда 1.164.16) вижда отвъд симулирането: стрия сатис-тал у ме пумса аху пашяд акшанван на вичетаддхра, "казват, че това са мъже, макар че всъщност те са жени. Само този, който има очи [т.е. интелигент­ност], знае това, а не слепецът [т.е. неинтелигентният]". Или, както казва Шрила Прабхупада:

"Макар да са се облекли като пуруши [мъже], тези живи същества не са пуруши. Те са висша пракрити [жени], но не и пуруша. Опитват се да бъдат пуруша. Това се нарича илю­зия. Ако една жена се облича като мъж и иска да постъпва като мъж, това е изкуствено. По същия начин и живото съ­щество не е пуруша, то е пракрити. Но понеже иска да се наслаждава на този материален свят, природата му е дала одежди като на пуруша и то в заблуда се опитва да се нас­лаждава на също такава пракрити."

Думата пуруша, която в пълния си смисъл означава наслаждаващ се мъж, може да се използва само по отно­шение на Кришна. Той се наслаждава на всички остана­ли живи същества. Така правилното определение за тях е "висша пракрити"; или пракрити ме парам, както Бог Кришна ги нарича в Бхагавад-гита 7.5, "Моята висша духовна природа", различна от низшата материална природа.

Друго определение на думата пракрити е "жена". Ка­зано в духовен смисъл, всяка душа е жена. Това не озна­чава, че изначалната духовна форма на всяка душа е на трансцендентална жена (като майка Яшода напри­мер). Това означава, че изначалният план за всички души е да удовлетворяват сетивата на Кришна, също както и планът, управляващ красотата на жените в материалния свят, е да бъдат привлекателни за сети­вата на мъжете.

Изначалната форма на "женската душа" може да е форма на духовна жена или мъж, но и в двата случая тази форма няма нищо общо с физиката и биологията. Тя е безусловната преданост, вътрешно присъща на тези форми, на които Кришна се наслаждава. Когато една душа избере да удовлетворява "себе си" вместо Кришна, тя получава одежди от материалната приро­да и се превръща в наслаждаваща се машина - физичес­ко тяло, оборудвано с резци (зъби), тръби (вени), мехове (бели дробове), лостове, ръчки, пластини и сглобки (кос­ти). Няма значение дали биологическите одежди са мъжки, или женски. Желанието и на двата пола се уп­равлява от един и същ измамлив интелект. Всеки, кой­то се отъждествява с физическото тяло, в духовен смисъл е жена, преструваща се, че е изначалният мъж, Върховният Пуруша, Шри Кришна.

Пуруша като "герой"

Прастарият избор - да действаме като механични пуруши, вместо да служим на истинския Пуруша - ни е подтикнал да се превърнем в герои и героини на собст­вените си митове. Ето какво пише в своята книга Кре­щящата нужда от митове един от най-изтъкнатите психиатри в света, Роло Мей:

"Героят е мит в действие. ... Героят е носител на наши­те стремежи, идеали, вярвания. ... Именно това придава та­кава важност на героизма; то отразява собственото ни чув­ство за самоличност, а оттук се оформя и собственият ни героизъм."

Макар да няма доказана етимологическа връзка, за­бележително е, че английската дума myth [на български "мит"] (от гръцката muthos) е подобна на английската дума mouth [на български "уста"], понеже митът е раз­каз - история, произлизаща от устата. Мей твърди, че е неправилно митовете да се омаловажават като из­мислици, защото е убеден, че те водят началото си от исторически събития, които по-късно се превръщат в разкази, притежаващи огромна сила и даващи ориен­тир в реалността за милиони хора.

Изначалният герой е Кришна, лила-пурушоттама (върховният наслаждаващ се на божествени забавле­ния). Както от биенето на мляко се получава масло, така забавленията на Кришна разбиват вечното царс­тво на Брахман, за да се получат дванайсетте трансцендентални емоционални състояния, известни като раси: (1) раудра (гняв); (2) адбхута (удивление); (3) шрин-гара (съпружеска любов); (4) ха ся (смях); (5) вира (геройс­тво); (6) дайа (състрадание); (7) дася (служене); (8) сак-хя (приятелство); (9) бхаянака (ужас); (10) бибхаста (потрес); (11) шанта (неутралност); (12) ватсаля (ро­дителско чувство).

Кришна-лила са вечно проявени в духовния свят. От време на време Той ги проявява в този свят като ис­тински исторически събития, както е направил преди 5000 години във Вриндавана, Матхура, Дварака и Курукшетра. Тези събития били прославени от устата на ве­ликата душа Шукадева Госвами и описани в Шримад- Бхагаватам ("прекрасния разказ за Божествената Лич­ност"). Понеже забавленията на Кришна представля­ват окончателната реалност, докато ги слушали, ог­ромно множество преданоотдадени се освободили от илюзорните митове на материалното съществуване и в тях се вляла духовната интелигентност да изберат Бога като единствен герой, господар, приятел, син и

съпруг.

Кришна-лила са стандартът за геройските постъп­ки, които хората навсякъде приемат с почести. В ду­ховния свят преданоотдадените участват пряко в Кришна-лила. В материалния свят всички се управля­ват от един таен план изкуствено да се превърнат в Кришна. И затова те имитират изначалната интели­гентност, определяща какво е герой. Когато Кришна-лила измамливо се имитират от облечени в механични костюми "герои", това е мит. Митовете се изпълня­ват в един театър, отделен (бхеда) от Кришна - теа­търа на тристранния Космос. За декорите, актьорс­кия състав и костюмите се грижи материалната енер­гия. В този театър на материалния свят всеки отде­лен индивид се надява да бъде аплодиран като съвърше­ния господар, родител, приятел, син или дъщеря и лю­бим.

За да "успеем", да станем "звезди" в театъра на ма­териалния свят, трябва да оформим живота си според доминиращите разкази на нашето време - разкази, вну­шаващи състрадание и уважение. Като пример Роло Мей изрежда следните теми на тези разкази: Индиви­дуализъм, Великия мит за Новите земи (Америка), Пъ­туване през ада, Ценността на отчаянието, Величие и Трагедия, Оцеляване и така нататък. Тези внушител­ни теми се повтарят непрекъснато в историята, ли­тературата, биографиите, поезията, театъра и кино­то. Когато се срещнат в реалния живот, те се превръ­щат в "забележителна новина" - "драмите от истинс­кия живот" тутакси получават най-видно място в ме­диите, върху екрана на глобалното съзнание. Всички са наелектризирани от борбите на живите, дишащи герои от плът и кръв.

И всички искат самите те да бъдат такива живи, дишащи герои от плът и кръв. Колкото и скромно да е положението ни, всеки един от нас играе понякога ко­мична, понякога трагична роля в драмата на истинс­кия живот, поставена сред нашия семеен и приятелски кръг. Но откъде ни прихваща тази амбиция за митичес­ки статут? Както Шекспир пише в Макбет:

"А всички наши вчера са светили по пътя на глупци към мухъла на гроба. Пф, угасвай свещице кратка. Тоз живот е само една нещастна, движеща се сянка актьор бездарен, който се явява, измъчва и изпъчва своя час на сцената и след това изчезва. История, разказана от луд със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл..."[1]

В матрицата на светския опит смъртта прерязва всички връзки с останалите. Тогава какво представля­ва другия човек за мен, освен поредица образи? И какво друго представлявам самият аз, освен същата пореди­ца? Потенциалната възможност за смъртта на всеки човек го обгръща вътре в него самия; всеки един само­тен "герой" за кратко участва в образите-сенки на себе си заедно с останалите, като повечето от тези образи са безвкусни и отегчителни, а всички са безсмислени. И внезапно всичко свършва.

Отвъд булото на страха

В Шримад-Бхагаватам 11.2.37 се казва:

бхаям двитиябхинивешата сяд

ишад апетася випаряйо 'смрити

 тан-маяято будха абхяджет там

бхактяикайешам гуру-деватма

"Когато живото същество е привлечено от материална­та природа, завладява го страх. Материалната енергия раз­деля неговото съзнание от Върховната Божествена Лич­ност. Така представата му за живота се преобръща наопа­ки. Вместо да бъде вечен слуга на Кришна, то става съпер­ник на Кришна. Това се нарича изкривена интелигентност [випаряйо 'смрити]. За да унищожи тази грешка, този, кой­то е действително учен и напреднал, обожава Върховната Божествена Личност като свой духовен учител, като обожаемо Мурти и като източник на живота. Така той обо­жава Бога чрез процеса на искрено, чисто, предано служене."

Тук виждаме задълбочен анализ на психологията на материалния интелект или симулирането. В най-дъл­бокото кътче на всяко сърце се крие мрачна тайна: аз не съм това, което се правя, че съм. Аз не съм Кришна, изначалният герой. Един величествен мит виси над всички мои действия - митът, че индивидуалната душа може да съперничи на Бога. Но това е илюзия. Аз не съм и никога няма да стана наслаждаващ се или кон­трольор на материята. Сам не мога да направя нищо нито за своето благо, нито за благото на други живи същества. Аз просто симулирам иззад завесата на прастария страх - страха от онова, което накрая из­лага на показ истината за цялото представление: смъртта.

В материалния свят претенцията, преструвката е това, което минава за интелигентност. Колкото по-хитро се преструвам, че съм Бог, толкова по  интелигентен изглеждам. Но истинската интелигентност е това, което дръпва завесата, скриваща моето мъничко представление от самия мен. Колкото симулиращите души се боят от смъртта, толкова се боят и от зна­нието, разкриващо Аз-а. В Бхагавад-гита Кришна зая­вява, че Той е и знанието за Аз-а, и всепоглъщащата смърт. И така, симулантите всъщност се боят от Кришна.

Трагедията на Едип цар

Ужасът от знанието за себе си е една от темите на Oedipus Tyrannus (Едип цар), написана преди 2500 годи­ни от гръцкия драматург Софокъл. Зигмунд Фройд вяр­вал, че на рудиментарния, но вечен език на душата пи­есата ни говори за "гласа вътре в нас, който е готов да признае непреодолимата сила" на тази история като символ на собственото ни затруднено положение.

Главният герой Едип бил намерен като новородено от един овчар в планината Цитарион. Глезените му били вързани един за друг с верига и затова го нарекли Едип, което означава "възпален крак". Осиновили го вла­детелите на Коринт цар Полиб и царица Меропа и той пораснал като благороден принц. Понеже Полиб не раз­крил истинския му произход, Едип вярвал, че е син и нас­ледник на царя.

Един ден Едип чул слухове, че не е истинският син на Коринтския владетел. Младежът упорито желаел да научи истината и въпреки увещанията на баща си, че действително е негов син, отишъл при Делфийския ора­кул, за да разсее съмненията си. Но вместо да хвърли светлина върху миналото му, оракулът предрекъл ужасно бъдеще: той щял да убие баща си и да се ожени

за майка си.

За да избегне Възможността да извърши тези прес­тъпления, Едип не се завърнал в Коринт. По време на своето пътуване той срещнал група мъже на един кръс­топът. Единият от тях, сановник в колесница, го уда­рил, докато се разминавали. Последвал бой. Вземайки групата за банда крадци, Едип убил човека в колесница­та и всички негови спътници, освен един, и продължил да се скита, докато пристигнал в Тива (недалеч от Атина).

Тива била нападната от Сфинкса, чудовище с глава и гръд на жена, тяло на лъв и криле на птица. Кацнало на една скала извън града, то карало пристигащите път­ници да отговорят на следната гатанка: "Кое е това нещо, което сутрин ходи на четири крака, следобед - на два и вечер - на три?" И убивало всеки, който не успя­вал да отговори. Когато Едип отговорил: "Това е чове­кът - като бебе той пълзи на четири крака, като въз­растен върви изправен на два и когато остарее, се под­пира на бастун", Сфинксът се самоубил. Понеже неот­давна владетелят на града, Лай, бил убит по време на пътуване, благодарните тиванци издигнали принц Едип за свой цар. Йокаста, жената на убития цар, Едип взел за своя жена. Тя му родила двама сина и една дъще­ря, Антигона.

Минало време и страшна чума поразила Тива - зара­зени били всички растения, всички крави и жени се раз­болели. За да открие причината за чумата, Едип изпра­тил своя шурей Креон да попита оракула в Делфи. Креон се завърнал с тревожната новина, че чумата е порази­ла Тива, понеже в града се бил подслонил убиецът на предишния цар, Лай. Едип незабавно започнал разследва­не, като заплашил всеки, който е помогнал на убиеца или е скрил истината, с тежко наказание. Той проклел убиеца - който и да бил той - да води живот, изпълнен

със страдание.

Отначало заподозрян в убийството на цар Дай бил Креон, защото той щял да наследи трона, ако Едип не бил победил Сфинкса. Но след като събрал показанията на различни свидетели, Едип скоро научил, че цар Лай бил убит от неизвестен човек на някакъв кръстопът. Сетне научил, че години по-рано Йокаста му била роди­ла син. Но царят изоставил новороденото в планината Цитарион, защото според пророчеството това дете щяло да убие собствения си баща. От Коринт пристиг­нал пратеник, за да съобщи, че цар Полиб е умрял. Пра­теникът разкрил още, че Едип не бил истински син на Полиб, а бил намерен в планината Цитарион.

Чувайки това, Йокаста помолила Едип да прекрати разследването си. Когато той отказал, тя сама отне­ла живота си, макар причината за самоубийството й все още да не била ясна за Едип. Най-накрая единстве­ният оцелял от спътниците на цар Лай заявил, че не друг, а самият Едип е убил Лай и че изоставеният на планината Цитарион син на Лай бил осиновен от цар Полиб. Така чудовищната истина най-сетне била разк­рита: Едип бил убиецът на своя баща и съпруг на своя­та майка. Дълбоко отвратен от себе си, Едип си избол очите и тръгнал на доброволно заточение, придружен от Антигона.

Ведически анализ

В началото на двадесети век името Едип придобива всекидневна употреба, което се дължи на теорията на Фройд за "Едиповия комплекс". Фройд открива, че като младеж изпитвал полово влечение към майка си и рев­ност към баща си; оттук той заключава, че пиесата на Софокъл е символ на "всеобщо събитие от ранното дemство". Други водещи психиатри, Включително и някои от по-известните ученици на Фройд, обаче с право не се съгласяват с теорията за Едиповия комплекс. Защо трябва личните проблеми на Фройд с баща му и майка му да бъдат обявени за всеобщо събитие от живота на всеки? И все пак историята на Едип наистина подсказ­ва едно всеобщо събитие - събитие по-фундаментално и по-значително от детската мания на някакъв виенс­ки доктор.

Фройд пише, че съдбата на Едип "ни вълнува само за­щото тя би могла да бъде и наша собствена съдба, за­щото още преди да се родим, оракулът ни налага прок­лятието, което тежи над самия него". Новороденият Едип бил изоставен, понеже още преди да се роди, ораку­лът предупредил баща му, че неговият син ще узурпира трона. Какво мрачно проклятие тегне над нас още отпреди раждането ни в този живот?

Ние сме души, подхранващи скритата склонност да узурпираме властта на Върховния Баща. Тази склон­ност е очевидна в силното ни привличане и желание да притежаваме и да се наслаждаваме на Неговата прак­рити (женската материална природа). Тъй като полу­чаваме телата си от тази природа, всъщност тя е наша майка. С атеистичните си идеологии ние се опит­ваме да "убием" Бога. Трагедията на Едип черпи психо­логическата си сила от една скрита истина, валидна за всеки един от нас: че в духовен смисъл ние сме виновни за (преднамерено) отцеубийство и кръвосмешение с майка си.

Пишейки за проклятието, тегнещо над нас още отп­реди раждането ни, Фройд има предвид похотта, която според него заразява всеки син с полово влечение към майка му. Похотта, както Шри Кришна обяснява в Бхагавад-гита 3.39, е вечният враг на душата. Тя пок­рива духовното знание и разгаря сетивата. Така тя ни заставя да извършваме най-покварени действия, без дори да го осъзнаваме. Такова угаждане на похотта от предишни животи определя съдбата ни да се раждаме в общество, невежо за ведическите принципи, в общест­во, което насърчава свободното общуване между мъже и жени. Според ведическите предписания матриват пара-дарешу: на всяка жена, различна от законната съпруга, мъжът трябва да гледа като на майка и на всеки мъж, различен от законния съпруг, жената тряб­ва да гледа като на син. Следователно в теорията на Фройд има нещо вярно все пак. Всъщност днес безброй­ни едиповци са проклети още отпреди да се родят да имат полови отношения със своите майки. Следват ги тежки кармични последствия, също както чумата пос­ледвала Едип в град Тива.

И какво, ако според добра карма човек се роди в кул­тура на морал и знание? Този, който е добре обучен да поддържа половите отношения в законните граници, е истински щастлив. Но все пак си остава фактът, че нашият костюм - биологически мъжко или женско тяло - не е истинският ни Аз. Трагедията Едип цар мрачно внушава, че престоят в тялото от раждането до смъртта не е нищо повече от един ден в мащабите на космическото време. При никакви обстоятелства, нито "морални", нито "неморални", преобличането в чо­вешко тяло за един ден не може да превърне вечната душа в наслаждаваща се на материята. Да си мислим, "аз съм този, който се наслаждава", докато сме в тяло, което остарява и умира, само по себе си е проклятието на похотта над душата.

Щом душата започне да проумява това, майа (илю­зията) се опитва да я повлече отново назад към неве­жеството, като я зове: "там, където невежеството е блаженство, е глупаво да си мъдрец". Това не е нищо дру­го, освен страхът от духовно знание, представен в молбата на Йокаста към Едип да преустанови разследва­нето преди ужасната истина да излезе наяве. Нейното самоубийство представлява края, който духовното знание предвещава за материалното щастие. За чове­ка, привързан към материалното щастие, знанието, че всъщност не той е този, който се наслаждава на пракрити, срива всичко.

Онова, което прави светлината на себепознанието в Едип цар толкова ужасна, е, че Едип наистина се оказ­ва виновен. Като наказание той се лишава от зрението си, за да прекара живот във вечна тъма. Това ни при­помня предупреждението на Ишопанишад, мантра 9: тато бхуя ива те тамо йа у видяям рата, "онези, кои­то принадлежат към културата на така нареченото знание, влизат в по-страшен мрак [от онези, които са в невежество]". Шрила Прабхупада обяснява:

"Шри Ишопанишад ни учи да не правим едностранчиви опити да спечелим борбата за съществуване. ... Трябва да развиваме културата на духовното знание, за да можем из­цяло да се освободим от жестоките ръце на смъртта. Това не означава, че всички дейности за поддържане на тялото трябва да се прекратят. Не става въпрос за прекратяване на дейностите, също както когато човек иска да се излекува от треска, не става въпрос високата температура да се свали до нула."

Ведическото знание не води до чувство за вина и себеунижение. Не е достатъчно като Едип да открия, че сегашната ми самоличност на съпруг на собствената ми майка (материалната природа) е лъжовна. Ведичес­кото знание поправя тази лъжовна самоличност. Тя не може да бъде поправена чрез осакатяване на сетивни­те възприятия, както правят някои йоги, следващи су­ров аскетизъм. Трябва пълноценно да се възстанови ис­тинската самоличност. Ведическото знание ангажира сетивата по отношение на тази истинска самолич­ност положително. Такава положителна ангажираност възстановява духовното здраве, пречиства самолич­ността от всякакви следи от грях и вина и извежда ду­ховно удовлетворение от дълбините на душата. Тази ангажираност се нарича мукунда-сева, "предано служе­не на Мукунда [Кришна, който награждава Своите пре­даноотдадени с освобождение]":

ямадибхир йога-патхаи

кама-лобха-хато муху

мукунда-севая ядват татх

атмаддха на шамяти

"Вярно е, че като ограничава сетивата си с помощта на йога, човек може да се освободи от безпокойството на жела­нията и похотта, но това не е достатъчно, за да бъде удов­летворена душата, защото това [удовлетворение] се получа­ва само от преданото служене на Божествената Личност." (Шримад-Бхагаватам 1.6.35)

От похот към удовлетворение

Душата се вкопчва в телесните одежди на "героя", "наслаждаващия се" с надеждата за удовлетворение. Нашите надежди за удовлетворение обаче са всъщност надежди за освобождение от материята, понеже душа­та се освобождава от цялото материално нещастие само чрез пълно удовлетворение. Преданото служене е методът за духовно удовлетворение. Следователно това е и методът за освобождение на душата от по­хот.

Шри Чаитаня-чаритамрита отъждествява похот­та (кама) с ашанта (неудовлетвореност). Неудовлет­ворената душа изпитва силно желание за бхукти (се­тивни удоволствия), мукти (пълно избавление от сети­вата) и сиддхи (усъвършенстване чрез йога). Ала вмес­то да възстановят изначалната блажена самоличност на душата, тези методи само удължават лъжовната роля на душата като съпруг на материалната енергия: в първия случай те допринасят за привързването към материята, във втория - за отрицанието на матери­ята, а в последния - за придобиването на мистична власт над материята. Практикуващите тези методи полагат огромни усилия само за да се нагласят в лъжов­ните си позиции на господари на материята. Но те не постигат истинско удовлетворение. Дори прочутият йоги Вишвамитра, след като в продължение на хиляди години въздържал сетивата си, паднал покорен от оча­рованието на прекрасната Менака. Такова привличане към телесните удоволствия доказва отсъствието на духовно удовлетворение. В следните стихове от Шримад-Бхагаватам 9.4.66-67 Върховната Личност разкри­ва тайната на вечното удовлетворение:

"Както целомъдрените жени поставят под контрол неж­ните си съпрузи чрез своето служене, чистите преданоотда­дени, които еднакво се отнасят към всички и са изцяло при­вързани към Мен в дълбините на сърцето си, Ме поставят под своя пълен контрол."

"Моите преданоотдадени, които са вечно удовлетворени от участието си в любовно служене на Мен, не се интересу­ват дори от четирите вида освобождение [салокя, сарупя, самипя и саршти], въпреки че със служенето си ги постигат автоматично. А какво да говорим за някакво тленно щастие като издигането до висши планетарни системи?"

Тук Богът сравнява Себе Си с нежен съпруг (сат-пати), а Своите преданоотдадени с целомъдрени жени (сатп-стрия), свързани с Него в брака на преданото слу­жене. Докато един не-преданоотдаден йоги не може да постави под контрол дори собствените си сетива, чис­тите преданоотдадени поставят под контрол Върхов­ната Личност. Ключът към подчинението на Бога е пълното удовлетворение на Неговите преданоотдадени от служенето, сравнимо с удовлетворението, което из­питва целомъдрената жена в служенето на своя съп­руг. Доказателство за удовлетворението, споменато в горния цитат, е сама-даршана или еднаквото отноше­ние към всички. Чистият преданоотдаден вижда всяко живо същество като вечна искрица от духовната енер­гия на Бога. Той не се сприятелява с една въплътена душа и не враждува с друга въз основа на някакви смет­ки за материална изгода ("този доставя удоволствие на сетивата ми, а онзи - не"). Вместо това чистият пре­даноотдаден благородно помага на душите да се събу­дят за истинската си същност като слуги на Кришна. Това се нарича апаракя-буддхи. Усилията му да доведе душите до подслона на Кришна произтичат естестве­но от горещата привързаност към Кришна в дълбини­те на сърцето му. Както казва Шрила Прабхупада:

"В своята любов към Кришна преданоотдаденият иска да види Неговите имена, разпространени навсякъде. Той иска имената на Неговия Бог да се прославят навсякъде. Това е любовта. Ако обичам някого, иска ми се той да бъде просла­вен по целия свят."

В днешния свят действат множество мисии, целя­щи да обединят хората. За съжаление те призовават към обединение на платформата на материалното тяло. Понеже то е подчинено на смъртта, телесната представа ме изолира от всички останали същества. Под господството на тленността личните връзки са просто сантименталност - "докато смъртта ни раз­дели". Разпространението на вечната слава на Кришна сред всички живи същества сваля бариерите на смърт­та, изолиращи хората един от друг, и ни обединява като духовни личности в любовта към Бога.

Най-Великото удовлетворение за един преданоотда­ден е да прославя името, формата, качествата и забав­ленията на Бог Кришна. Това надминава дори интереса от освобождение. Съществуват четири вида оконча­телно освобождение: салокя - живот във върховната обител на Кришна; сарупя - постигане на вечна духов­на форма като тази на Самият Кришна; самипя - лично общуване с Бога; и саршти - споделяне с Бога на Него­вите трансцендентални съвършенства от безгранично богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. В тези четири вида освобождение се крие неограниченото и вечно разнообразие от свободен избор, което всяка душа търси. Но щом отсъства възможността да прос­лавя Кришна, за преданоотдадения дори и тези четири възможности за свобода не са удовлетворяващи.

Убеждението, че "Кришна, а не собственото ми осво­бождение е крайната цел", е истинското изпитание за любовта. То означава, че преданоотдаденият наистина е възвърнал изначалната си духовна природа на цело­мъдрена жена, служеща за наслаждение на Върховната Личност, без всякакви следи от представата "аз съм съпругът на съвършенството и щастието". В Шримад- Бхагаватам 9.4.64 Богът заявява: "Без преданоотдаде­ни, за които Аз съм единствената цел, нямам желание да се наслаждавам на Своето трансцендентално бла­женство и върховните Си съвършенства". Както за един преданоотдаден освобождението не носи удовлет­ворение без любовното служене на Кришна, така и за Кришна освобождението не носи удовлетворение без Не­говите любими преданоотдадени. Научи ли тази тайна, човек постига ниво на удовлетворение, което премина­ва изцяло отвъд окови и освобождение.

натянтикам виганаянти апи те прасадам
кимв аняд арпита-бхаям бхрува уннаяис те  

йе 'нга твад-ангхри-шарана бхавата катхая
киртаня-тиртха-яшаса кусала раса-гя

"Хората, получили подслон в Твоите лотосови нозе [твад-ангхри-шарана], тези вещи познавачи на раса [кусала раса-гя], съсредоточени единствено в достойните за възхвала раз­кази за Твоето чисто великолепие, не се интересуват дори от освобождението, смятано за най-великата Ти милост. Как тогава да видят стойност в материални блага като господство в рая, където само повдигането на веждите Ти всява страх?" (Шримад-Бхагаватам 3.15.48)