Трансцендентален персонализъм
Глава Трета
Отвъд мита за трудността
"Едно от най-ефективните средства, непрекъснато използвано от интелектуалците, за да утвърждават своята роля на фактори на заблуждението, е разгласяването на това, което може да се нарече "мита за трудността". ... Ние все още сме склонни да вярваме, че "законите" на човешката природа са тайни, мистериозни, скрити и недостъпни и че могат да се формулират само посредством неразбираеми теории или чрез построяването на абстрактни модели на "ума".
Този цитат от наскоро излязла книга със заглавие Защо Фройд греши? посочва неуспеха на мислителите от XX век да намерят решение на тристранно затрудненото положение, в което се намира човечеството - в индивидуалния живот, в колективния живот и в природата и Вселената. В Неудобството на културата Зигмунд Фройд свежда произхода на всички проблеми на човечеството до тези три положения. Той и мнозина други интелектуалци са убедени, че освобождението от това тристранно страдание е възможно само когато човечеството открие истината за себе си. Но както бе обяснено в предишната глава, за мислители, невежи по отношение на Върховната Личност, истината е окултна. Изправен пред някаква загадка, изследователски настроеният ум е свикнал да спекулира. И така в продължение на хиляди години човечеството е развило богата гама от теории, с които да атакува загадката на човешкото положение. Както подсказва този цитат обаче, измислянето на теории само затруднява човешкото положение още повече. И все пак всяко ново поколение продължава спекулативното търсене на освобождение от тристранните страдания. Както отбелязва Шрила Прабхупада, "цялата човешка цивилизация се опитва да се освободи от затрудненията."
Човешкият живот и животинският живот
Както при низшите форми на живот, така и ние, човешките същества, много се занимаваме с хранене, спане, съвкупление и самозащита. Разликата е, че низшите форми на живот са много по-нечувствителни към неудобствата, отколкото човешките същества. Дървото стои на едно място стотици години, без да се оплаква. Без изобщо да се питат защо, през всеки размножителен сезон мъжките животни редовно се борят в двубои с риск тежко да се наранят и дори да умрат. Дивите твари са доволни да живеят по дърветата, във високите треви или в дупки под земята. За цивилизованите човешки същества подобни условия са ужасно неприемливи. И търсейки средство да се отървем от такива условия, ние даже се организираме в цивилизация.
Спасението от недоволството обаче не е само въпрос на подобрени условия на живот. Ние, хората от съвременния свят, сме благословени с множество екстравагантни удобства. Но въпреки че се храним, спим, съвкупяваме се и се защитаваме със забележителна изтънченост, тревогата, съмнението и презрението към себе си продължават да гризат сърцата ни. Защо? Защото не сме свободни. Хванати сме в капан между четирите стени на раждането, старостта, болестите и смъртта.
Животните нямат и смътна представа как да търсят решение на проблема със старостта, болестите и смъртта, докато такова решение ревностно се търси от цели легиони човеци-интелектуалци. Несъмнено човешките същества са натоварени да изпълнят по-значителна мисия в живота от животните.
Според плана на Кришна за човешкото общество предназначението на интелектуалците - брахманите - е да посочат на останалите класи пътя към освобождението от всякакви затруднения. Истинската свобода е вимукти или духовно освобождение от клеша-трая, тристранните страдания в човешкото положение. Но в Шримад-Бхагаватам 5.5.2 се поставя условието, че само служенето на брахмана, който е махатма (чист преданоотдаден на Върховната Личност), може да отвори вратата към вимукти: махат-севам дварам ахур вимуктес.
Духовният късмет
Методът на освобождение, проповядван от махатмите, е постоянното прославяне на величието на Кришна (сататам киртаянто мам). Харе Кришна маха-мантра - Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе/ Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе - е най-простата и въпреки това най-пълна вибрация на Неговото величие.
Материалното положение на душата е подобно на съня. Личността на душата е заспала за своята истинска природа. Личността е определена като съзнателно същество, имащо способността да прави избор между възможни преживявания. Спящият човек може да избира само между преживявания в съня си; по същия начин и заспалата духовна душа може да избира само между материални преживявания. Чистият звук на маха-мантрата събужда душата за духовното усещане и преживяване на любовта към Бога.
Но ако душата не се отърси напълно от лошия си навик да сънува в скута на материята, напълно е възможно след като е била събудена от трансценденталния звук, отново да потъне в сън. Безопасното положение е мантра-йога, при която съзнанието постоянно, ден и нощ, вибрира от сричките на Божието име. Това е вечният ведически метод на освобождение чрез звука, улеснен за съвременната епоха на упадък. В предишни епохи се препоръчвали множество мантри в тази епоха - само една - най-лесната и въпреки това, най-мощната: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе/ Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. "Къде е тук трудността? - питаше Шрила Прабхупада. - Те обаче не желаят да го правят. Затова са нещастни. Но е възможно, стига човек да има късмет."
Шрила Прабхупада казва, че чрез духовен късмет душата се заема с практиката на повтаряне на Харе Кришна. Духовният късмет не зависи от трите вида материален късмет (добър, лош и смесен), обяснени в първа глава. Полубоговете доставят материален късмет според кармата на човека. Но да определят духовния късмет на дадена душа, е извън тяхната компетентност. Кришна дава духовен късмет чрез махатмите, установени в прослава на Неговото величие.
Чрез материален късмет човек постига високо положение във Вселената - ражда се сред полубоговете или в аристократично семейство на земята. Радва се на голяма известност в обществото. В индивидуален план животът му е украсен с богатство, образование и красива външност. Смесеният късмет дава средно космическо, обществено и индивидуално положение. Лошият късмет носи съответното низше положение. Но във всеки случай, ако човек не го влече да слуша и пее за Кришна, той е нещастен, защото всички положения в материалния свят са временни. Добрият материален късмет неизбежно ще се промени в лош. Всъщност нашето вечно нещастие е, че не сме свободни. Просто да променим материалния си статут от лош към добър не е вимукти.
Когато човек придобие духовно щастие, той вижда всички материални положения като еднакви. Той не желае и не се бои от никое от тях:
нараяна-пара сарве на куташчана бибхяти
сваргапаварга-наракешв апи туляртха-даршина
"Човек, отдаден на Върховната Личност, не се бои от нищо. Издигането към райското царство, обречеността на ада и освобождението от материалните окови - за преданоотдадения всичко това изглежда едно и също."
(Шримад-Бхагаватам 6.17.28)Как така преданоотдаденият възприема всяко материално положение, райско или адско, като едно и също дори с освобождението'? Така е заради неговия личностен поглед към реалността. Той вижда макро-, мезо- и микрокосмоса единствено като външни одежди на Върховната Личност. Дали човек е в рая, в ада или по средата, неговото положение се осланя на Кришна, върховната освободена личност. Както когато човек стъпи върху камък, тухла или дърво, той всъщност стъпва върху земята, понеже по своята същност и трите са земя, така където и да се намира човек в Космоса, всъщност той винаги е при Кришна. В Бхагавад-гита Кришна убеждава Арджуна, че този, който вижда Бога навсякъде и всички неща в Него, никога не е загубен за Него. Колкото по-силно е привлечен към Кришна, толкова по-непривързан е преданоотдаденият към всичко, което представлява мания за душата, попаднала в капана на материята - включително и манията за освобождаване от материята.
В Шримад-Бхагаватам Махаджана Брахма изрича прочут стих, който съдържа фразата стхане стхита шрути-гатам тану-ван-манобхир (Бхаг. 10.14.3). Обяснявайки го, Шрила Прабхупада казва:
"Който и да си ти, няма нужда да се променяш. Много е трудно да промениш положението си. По-добре е да си останеш в своето положение, но да слушаш за Кришна."
Хората, попаднали в капана на трудностите, естествено желаят свобода. Мисията на всяко човешко същество е да се освободи. Но ако в своята мания да бъде свободен човекът смени едно материално положение с друго, той ще срещне нови трудности. Ако преместиш тежкия товар от едното рамо на другото, това може временно да те облекчи, но няма да те освободи от товара.
Въпросът не е дали материалният ни късмет е добър, или лош, нито дали положението ни е високо, или ниско. Трябва да се освободим от бремето на материята. В чистия звук на имената на Кришна и разказите за Него ние преживяваме все по-интензивно самото ни битие като освободени личности в общуване с Върховната Освободена Личност и Неговите освободени приятели.
Докато се наслаждава на собственото Си Божествено блаженство, Кришна поддържа безбройни материални светове без всякакво усилие. Той е изпълнен с толкова желание да сподели Своето блаженство с души, които се обръщат към Него в любовна преданост, че поема отговорността за материалното им благоденствие, като запазва това, което имат, и им доставя онова, което им липсва. Има много чисти преданоотдадени, които служат в матрицата на материалното тяло и ум. Но в това положение те не знаят трудности - в действителност те носят телата си със същата лекота, с която Богът носи Вселената. Капиладева ги сравнява с пияни мъже, които не знаят дали са облечени. Вътрешно те пият нектара на бхакти-раса, а външно ги поддържа Върховният Контрольор на материята, времето и полубоговете.
В глава шеста от Първа песен на Шримад-Бхагаватам Нарада Муни обяснява, че докато в екстатична любов чистият преданоотдаден медитира върху Бога, Неговата духовна форма изплува от сърцевината на съзнанието дълбоко в сърцето. Всяко едно от сетивата на преданоотдадения се наелектризира от присъствието на Бога и със свой собствен живот слухът, осезанието, зрението, вкусът и обонянието се устремяват да Му отдадат служене. Така преданоотдаденият преминава дори отвъд ограниченията на проявлението на доброто. Опиянени от прекия контакт с личностната форма на Кришна, сетивата му никога не се възбуждат от близостта с материални сетивни обекти. Напълно удовлетворен от преданото служене, умът му не се интересува от умствени спекулации относно въртящото се колело на материалното щастие. Както посочва Нарада Муни, Господ поема отговорността за кармическата съдба на преданоотдадения.
Лошият навик да се спекулира
Шрила Прабхупада обяснява друга фраза от прочутия стих на Брахма така:
"Брахма е най-висшето живо същество в тази Вселена. Той е казал: "Човек трябва да се откаже от глупавия навик да прави умозрителни заключения": гяне праясам удапася. Човек трябва да се смири. Не трябва да позира, че знае нещо, че може да размишлява, че може да измисля, да изобретява. Така наречените учени просто спекулират и прахосват усилия. Вие не можете да направите нищо. Всичко вече е подредено. Не можете да промените закона. Можете само да видите как той действа."
Възбуденият ум ни подтиква да променим положението си - във Вселената, в обществото или поне в самите нас. Свещените писания сравняват ума с бурен вятър или с буен, необуздан кон. Макар умът да се нуждае от промяна, промяната не удовлетворява ума. Промяната се осъществява така и така - живот след живот ние променяме нашите космически, обществени и умствени положения, като понякога приемаме формата на Брахма, понякога на мравка. Ала през всичките тези промени умът все си остава неудовлетворен. Шрила Прабхупада наричаше това утопизъм - безкрайно търсене на несъществуващо място или Утопия (от гръцки оu "не" и topos "място"). Неудовлетвореността на ума просто ни движи из кръга на раждане и смърт.
Човешки навик е да прибягваме до умствени спекулации, за да се облекчим от утопичната тревожност. Спекулациите пораждат "нови открития", а новите открития раздуват гордостта от човешкия прогрес. Но гордостта стои зад утопичната тревожност на ума: "положението, в което се намирам сега, не е достатъчно добро за мен". Така от новите открития се раждат нови тревоги. Например през 1895 г. Рьонтген открива рентгеновите лъчи и така бележи революция в медицинската и стоматологичната диагностика. Днес всяка година научаваме за застрашителен брой хора, които в резултат на рентгенови снимки в медицината и стоматологията се разболяват от рак.
Спекулативното знание се нарича гяна. Това е гяна, различна от онази, която Господ Кришна предал на своите ученици Арджуна и Уддхава. Божията система на гяна-йога не е насочена към промяната на човешкото положение. Тя учи как чрез знание и отречение, под ръководството на духовен учител, умът и сетивата да се пречистят. Но както казват Олицетворените Веди (.Шримад-Бхагаватам 10.87.33), за този, който напуска лотосовите нозе на своя духовен учител, опитът да умиротвори ума си е изпълнен с нещастия. Той среща множество препятствия и никога не постига успех. Опитът да се умиротвори ума със средства, различни от милостта на гуру и Кришна, е точно този вид гяна, който Брахма ни заповядва да прекратим. Според горните думи на Шрила Прабхупада този вид гяна може да се разпознае по пет признака: 1) липса на смирение, понеже човек си мисли, че вече притежава знание; 2) навика да се спекулира; 3) навика да се изобретява нещо ново; 4) навика да се променя закона (дхарма), 5) изнурително прахосване на време.
Сухо знание и ведическо знание
Логиката в основата на спекулативната гяна е много различна от истинското предназначение на Ведите, проповядвани от Брахма, комуто Господ Кришна възложил да бъде гуру на всички истински ведически гуру. Ведическата цел е ратир-атман, развиването на привличане към Върховната Душа. Бог Кришна казва, че ако някой овладее ведическото знание, но не изпитва привличане към Бога, той е като човек, който отглежда крава, която не дава мляко. Така спекулативната гяна се нарича шушка-гяна или сухо знание.
Логиката на шушка-гяна свежда ведическото учение до безличностни аксиоми. Аксиомите са основни правила на мисълта, които по всеобщо мнение са неоспорими - те са просто "дадени", макар имперсоналистите да не признават необходимостта от Личност, която ги дава. Целта на този сух анализ никога не е раса, а раса е неизменно личностна. И така, понеже от самото начало поощряват безличностното тълкувание, шушка- гяните не се покоряват на целта, известена от най-великите ведически авторитети, Бог Кришна и Неговия син Брахма. Както изтъква Шрила Прабхупада, гяните си мислят, че много добре знаят всичко.
Шушка-гяна има две фази: пурва (низша) и уттара (висша). На степента пурва се изучава траи-видя (тристранно знание). Траи-видя се обяснява по различни начини като трите Веди (Риг, Яджур и Сама), като мана (ума), прана (жизнената сила) и вак (ведическата звукова вибрация), като адхидаивика, адхибхаутика и адхятмика (трите космически нива, на които всяко материално нещо съществува едновременно) и като три-варга (трите материални цели: дхарма - религиозно благочестие, артха - богатство и кама - сетивно наслаждение). Във всеки случай, както Кришна казва на Арджуна в Бхагавад-гита 2.45, траи-видя се отнася до наслаждаването на трите проявления на природата: траи-гуня-вишая веда. Целта е чрез насочена нагоре промяна в положението да се достигнат висши космически измерения на сетивното наслаждение.
На степента уттара траи-видя се свежда до безличностен Брахман, окончателната аксиома на шушка-гяна. Под Брахман гяните разбират всепроникващото духовно сияние, наричано брахмаджйоти. Също както лъчите светлина струят от слънцето, така и брахмаджйоти се излъчва от трансценденталната форма на Кришна (макар гяните да не знаят, че Кришна е неговият източник). Ако чрез йога успее да потисне влиянието на материалния ум и сетива, имперсоналистът изживява великолепието на Божието знание като поток блестяща светлина, с който неговата индивидуална самоличност се слива. Целта тук е положението да се промени, като "станеш Бог".
Шрила Прабхупада казва, че един гяна е склонен да спекулира. На степента пурва гяните спекулират за материално издигане чрез жертвени ведически ритуали. На степента уттара спекулациите от степента пурва се отричат и гяни спекулира, че се е слял в едно с Бога, с безличностния абсолют. Шрила Прабхупада казва, че гяните искат да измислят. Те измислят безличностна представа за реалността. Шрила Прабхупада казва още, че гяните искат да променят закона. Според Бог Кришна върховният закон или дхарма е душата да Му се отдаде в чиста преданост. Гяните се опитват да го променят така, че да означава сливане на душата с безличностния абсолют. И накрая, Шрила Прабхупада казва, че гяните изнурително прахосват времето. Авякта хи гатир духкхам дехавадбхир авапяте: "напредъкът към безличностната цел е труден за въплътените души" (Бхагавад-гита 12.5). Дори ако един шушка-гяни успее да постигне брахмаджйоти, постоянното му невежество за Върховната Личност отвъд светлината го оставя духовно неудовлетворен. Заради необходимостта от раса неговите личностни желания го притеглят отново надолу в света на времето: арухя криччхрена парам падам mama патанти адхо 'надри- та-юшмад-ангхрая. (Шримад-Бхагаватам 10.2.32)
Затова Кришна казва, че за да стане един гяни гяна-ван, истински мъдър, със знанието, че Върховната Личност е всичко и на степента пурва, и на степента уттара, са нужни много, много раждания. Тази промяна в сърцето идва, когато гяни е благословен от общуването си с някой махатма, който да коригира безличностната му перспектива. От махатма гяни научава, че "аз принадлежа на Кришна" и престава да спекулира "аз съм Бог". Така сам той се превръща в махатма.
Методът на съвременните шушка-гяни
Гяните на западната цивилизация не се придържат към ведическото знание. Обаче те действително целят да променят положението на човека в света, като култивират научно и философско знание и смятат, че за това култивиране умствените спекулации са sine qua nоn. Наистина те вярват, че същностната сърцевина на човешкото съзнание са умствените спекулации. "Абстрактното, теоретичното или научното мислене, които ние наричаме разум, съставлява основното съдържание, ядрото на човешкото съзнание," е казал д-р Асен Кожаров в своята реч пред Световния конгрес по философия през 1973.
Човешките спекулации обаче не са съвършени. Как да се различи истината от грешката? "Понякога може да има грешки - пише математикът от Оксфордския университет Роджър Пенроуз, - но грешките са поправими. Важен е фактът, че има един безличностен (идеален) стандарт, спрямо който грешките могат да се преценяват." Пенроуз казва, че нашите спекулации трябва да се сведат до една безличностна истина. Това е аксиома, "даденост", дадена от никого, правило, което не трябва да се оспорва - и не питайте защо.
И така, съвременните системи на знанието се основават върху идеологията на имперсонализма. Дадена идеология представлява поредица аксиоми, които ние едва съзнаваме. Тя безмълвно насочва усилията ни да придадем форма и съгласуваност на света. Сухите философи и на Изток, и на Запад са насочвани от една и съща идеология. Другото общо нещо между тях е фалшивото им смирение. Източният гяни привидно се смирява пред ведическото учение, но намерението му е да го експлоатира, за да промени положението си и да се превърне от човек в Бог. Западният гяни изглежда привидно смирен пред Космоса и природата. Но неговото намерение също е да стане Бог.
Франсис Бейкън е един от първите "съвременни" мислители; макар да е живял преди четири века (1561- 1626), неговите писания за знанието и постигането му се приветстват и днес. В своята книга Явленията във Вселената той твърди, че смирението изисква човечеството покорно да се вгледа в "обема на творението" с ум, изцяло пречистен от мнения, идоли и фалшиви представи. По същия начин високо ерудираният Т. X. Хъксли (1825-1895) съветва хората да се смирят пред факта на природния свят и кротко да следват "накъдето и към каквито и бездни да води природата, в противен случай нищо няма да научите". Това е друга аксиома на съвременния метод на знанието: човек може да научи истината само ако отвори ума си. Какво се има предвид под отваряне на ума? Да се изпразни от личностни стойности, като добро и зло, свято и несвято - и по този начин съзнанието да се сведе до пространство, което да бъде заето от материални "факти".
Самонадеяността на "отворения ум"
Умът трябва да бъде отворен, защото има да свърши много работа. Подобно устата на огромен питон, той трябва да налапа цялата Вселена парченце по парченце. Колкото повече поглъща Вселената, толкова повече се издува от "знание". Едно изказване на астронома и математика Пиер-Симон дьо Лаплас (1749-1827) изяснява, че това действително е дневният ред на западния гяни:
"Един ум, който 6 определен момент знае всички сили, чрез които природата оживява и положението на всички тела, от които е съставена, ако е достатъчно необятен, за да включи тези данни в своя анализ, би могъл да обхване движенията и на най-големите тела във Вселената, и на най- малките атоми в една-единствена формула; за него нищо не би било неопределено; и бъдещето, и миналото биха били пред очите му."
Съвсем ясно: умът трябва да бъде "необятен", за да погълне "движенията и на най-големите тела, и на най- малките атоми във Вселената". Така науката се надява да постигне знание, подобно на Божието и да стане господар на природата. Но данните, които умът ми поглъща, идват от моята матрица на опита. Данните, които твоят ум поглъща, идват от твоята матрица. Несъмнено в много отношения опитът от Вселената на един човек е подобен на опита на друг. Но винаги остават значителни разлики. Независимо колко се опитваме да се смирим пред творението, моите данни никога не ще могат да бъдат тъждествени с твоите. Независимо колко се опитвам да пречистя ума си от мнения, идоли и фалшиви представи, това, което аз мисля за Космоса, и това което ти мислиш, никога няма да бъде едно и също.
Докато пиша тези думи, пред мен стои майският брой от 1997 г. на списанието Scientific American. На страница 14-та има статия, озаглавена "Изчезващ свят" - тя представлява дебат между астрономи за това дали една планета, открита през 1989 г. в орбита около звездата 51 Пегас, е реалност или мираж. Чии макрокосмически данни са верни и чии - погрешни?
Дали истината се определя по преценка на обществото?
"В крайна сметка истината пребивава в колективната преценка на хората, които са ангажирани със съгласуваност и последователност" - отговаря професорът по физика Алан Кроумър в Необикновеният здрав разум, наскоро написана от него книга за научния метод. Аксиомата тук е, че човекът никога не може да преценява кое е истина на макрокосмическо ниво. Макрокосмическите данни трябва да се сведат до мезокосмическото ниво. С други думи, ако искаме знание за Вселената, трябва да се смирим пред обществото. Както твърди Кроумър, "науката, както и демократичната политика, е обществена дейност". Той нарича науката "продължение на реториката". Можем да достигнем до единно разбиране за разнообразните ни преживявания само чрез демократичната обмяна на гледища посредством езика. Като победител обществото коронясва най-добрия аргумент, възникнал в резултат на тази обмяна. Но макар аргументът-победител да е коронован като "истина", обществената преценка едва ли гарантира, че истината е точно коронованият аргумент-победител. Историята неведнъж е показвала, че научната общност подава короната на неверен аргумент.
До 1800 година по всеобща преценка на учените бе невъзможно от небето да падат камъни. През 1768 г. голям брой френски селяни станали свидетели на метеор, който се разбил в земята точно в тяхната област. Там, където се стоварил метеорът, всички видели с очите си камък, паднал от небето. Обаче членът на Френската академия на науките Антоан Лавозие, дошъл четири години по-късно да изследва мястото, твърдял, че този камък винаги си е бил там, а селяните просто видели как го удря светкавица. Научната общност короновала неговия аргумент като победител.
Учените искат да господстват над природата (да "погълнат Вселената"). А какво най-вече управлява вниманието на общество, което се стреми към господство? Властта, а не истината. Даден аргумент може да има силата да победи просто защото потвърждава предразсъдъците на мнозинството ("от небето не падат камъни"). Може да има силата да победи, защото противоположните аргументи са още по-слаби. Може да има силата да победи поради невежеството на обществото или поради фалшифициране на изборни резултати или разширяване на влияние.
Истината разсейва невежеството. Научната общност страда от неудобен недостиг на обяснения, които да разсеят невежеството. Британският научен журнал Focus (броят от август и септември 1996 г.) публикува "Сто големи загадки, на които светът на науката не може да отговори". Сред тях са следните: Съществува ли Бог? От какво човешките същества получават съзнание? Какво свързва хората с Космоса? Какво представлява времето? От какво е направена Вселената? Откъде идват галактиките? Откъде идват океаните? Как е започнал животът на земята? Защо е трудно да се бутат тежки неща? Как точно действа анестезията? Каква е идеалната хранителна диета? Защо съществува сексът? Защо хората спят? Какво точно представлява комплексността?
Обществена истина и обществено доверие
Въпреки подобни пропуски в собственото си знание, научната общност приема за даденост, че притежава властта да решава вместо останалия свят кое е и кое не е валидно знание: еволюцията е, креационизмът не е; редукционализмът е, витализмът не е; натурализмът е, вярата в свръхестественото не е. И защо? Еволюцията, редукционализмът и натурализмът са верни слуги на икономическия детерминизъм. Също като капаците, които селянинът слага на очите на коня, за да тегли товара си право напред, без да се разсейва, тези "истини" помагат на общественото съзнание да се съсредоточи върху икономическото развитие като единствена цел в живота. Което е добро за икономиката, е добро и за науката.
И въпреки това обществото вече не приема научните "истини", както някога. Например докато учените непоколебимо се съгласяват, че за една година Земята прави пълна обиколка около Слънцето, по-малко от петдесет процента сред възрастното население в САЩ приемат това за истина. Наскоро публикувани книги като Светът, населен от демони: науката като свещ в мрака на Карл Сейгън (1996) изразяват тревогата на водещи учени от намаляващия респект на обикновения човек към така наречените научни факти.
Става даже по-лошо: намаляващият респект може да се свърже и с широко разпространеното подозрение, че учените на върха са включени в някакъв световен заговор, за да мамят обществото. Холивуд насърчава тази параноя с филми и сериали, радващи се на огромен успех (Досиетата X, Теория на конспирацията, Мъже в черно и т.н.). Дали всичко това е само шоу-бизнес и масова заблуда? Някои учени също свидетелстват, че има нещо тревожно. През 1996 г. един атомен физик публикува книга, документираща съществуването на MJ-12 - таен съвет по въпросите за НЛО, за който се твърди, че бил основан от водещи американски учени, правителствени експерти и военни офицери през 1946 г.. Макар според твърденията на официалната догма да няма такива неща като летящи чинии, управлявани от извънземни хуманоиди, MJ-12 навярно са натрупали физически доказателства (дори тела) от катастрофирали НЛО.
Също през 1996 г. един микробиолог публикува книга, документираща, че официалната догма за СПИН е лъжа. Няма доказателство, че вирусът HIV причинява СПИН; авторът твърди, че вирусът HIV е набеден, защото други вирусни епидемии като полиомиелита са били спрени чрез глобална ваксинация - а разработването на ваксина срещу вируса, който изплашеното глобално общество си мисли, че причинява СПИН, със сигурност ще донесе огромни печалби. Неговата книга също така обвинява лекарите, които лекуват СПИН със стандартните лекарства - азидотимидин (ATZ), дидеоксицитидин (ddC) и дидеоксиинозин (ddl) - в съзнателно отравяне на пациентите.
Доколко реални са тези обвинения, е извън нашата главна тема. Важното е, че подобни обвинения са тема на игрални и документални филми, новинарски емисии, специални предавания, статии във вестници, корици на списания, радио- и телевизионни интервюта със специално поканени гости, семинари, разговори по Интернет и фантастични истории от таблоидите. Това доказва, че обществото далеч не е убедено, че науката - поне тази на високо ниво, финансирана от правителствата - е открита, демократична и в този смисъл "обществено" вярна.
Дори теориите за грандиозната конспирация да подлежат на оспорване, това не прави "нормалната" наука достойна за доверие. През 1995 г. Британската служба за справки и информация от научната библиотека публикува документиран преглед на обществения произход на измамата в науката. Анкети сред научната общност, проведени от списание New Scientist (1976 и 1987), British Medical Journal (1988), Обществото на университетските хирурзи (1989), Американската асоциация за напредък в науката (1992), списанието American Scientist (1993) и журнала Science, Technology and Human Values {1994), докладват, че сред професионалистите измамата (фалшифициране и манипулиране на данни) и плагиатството се срещат тревожно често. Установени са пет главни причини за измама: личностни фактори, натискът да се публикува, трескавата академична надпревара, комерсиализмът и натискът от страна на спонсори. Като се изключат тези пет причини, в науката със сигурност не би имало никаква обществена дейност. И въпреки това, когато запитат учените, те признават, че всяко едно от тези неща поражда безмилостност, нечестност и непреодолими препятствия.
Микрокосмически мистицизъм
Човешкото знание не само е изпълнено със спорове, то представлява и един безкраен порой от информация, който с всеки изминат ден става все по-разнообразен. Да погълне всичко това, е извън умствения капацитет на отделния учен. Дори цялата научна общност не може да го проумее. Този проблем се нарича "фрагментация на знанието". Никак не е чудно, че някои съвременни гяни избягват от научната обществена дейност в едно мистично царство отвъд реториката и споровете, изцяло отвъд езика. В лекция, изнесена в Калифорнийския университет в Санта Барбара, прочутият внук на Т. X. Хъксли, Олдъс (1894-1963) казва:
"Просветленият индивид стига отвъд граматиката. Той преживява това, което може да се нарече "опит, преминаващ отвъд граматиката", който му позволява да живее в божествения континуум на света и да види едното непрестанно проявяващо се в множеството. Просветленият човек е, така да се каже, след възникването на езика; той живее везика и след това преминава отвъд него."
Според гледището на Хъксли знанието, обменяно чрез средствата на езика, неизбежно подвежда. За да стигне отвъд грешката, човекът трябва да премине отвъд езика, който се обръща само към "множеството" извън нас самите. Трябва да сведем стремежа си към знание до неизреченото "едно" в рамките на микрокосмоса. Всичко, проявено като множеството извън, е само едното вътре. Мистикът се смирява пред това едно - неговия собствен Аз - знаейки, че то е истината.
Докоснахме се до три аксиоми на съвременното знание: 1) отвореният индивидуален ум може постепенно да погълне Вселената или 2) отвореният (т.е. демократичният) колективен ум на обществото може постепенно да погълне Вселената, или 3) просветленият ум може да познае себе си като едно с Вселената.
В нито един от тези методи не може да се открие особена смиреност. Всеки един от тях е израз на преувеличена вяра в мощта на човешкия ум. Всеки един се оказва умствена измислица, чиито корени са във фалшивото его, в духа заболял от "аз" и "мое". Първият метод се опитва чрез знание да превърне света в "мой", а вторият - в "наш" (което е просто сбор от множество "мой"). Третият се опитва да отърве съзнанието от разликата между "аз" и "света". "Докато човек слугува на умствени измислици - обяснява Шрила Прабхупада, - не може напълно да се освободи от заболяването "аз" и "мое"." Заболяването "аз" и "мое" е болестта на бунтарството срещу Истината - Върховната Личност. В съзнанието то се явява като дух на фалшиво господство над материята и е коренът на нашето материално съществуване.
"Нашият свят" е свят на умствени спекулации
"Материалното творение е предназначено за непокорни души, които не желаят да се подчинят на Върховния Бог. Техният стремеж към господство, макар че това господство е илюзорно, се нарича лъжливо его. Лъжливото его се проявява в трите гуни на материалната природа и съществува единствено в умствените спекулации."
Ние живеем в свят на умствени спекулации, казва Шрила Прабхупада в този откъс от коментара към Шримад-Бхагаватам 3.5.29. Той със сигурност не казва, че самото творение не е нищо повече от състояние на собствения ми ум. Енергии като огън и вода наистина съществуват в обективната реалност. Но те не съществуват така, както ние си мислим, че съществуват - като обекти на нашето егоистично щастие и нещастие. В студената зима например умът асоциира горящия в печката огън с щастие, а водата в реката - с нещастие. В горещото лято умът придава на огъня и водата точно противоположните значения. Тези представи за огъня и водата съществуват само в умствените спекулации. Затова, както Шрила Прабхупада обяснява в Посланието на Бога, светът такъв, какъвто ние го познаваме, е "просто субективен — тоест обект на нашите субективни сетивни възприятия така, както те се отнасят до нашия процес на мислене, чувстване и желание."
Трите проявления на природата се плискат из представите ни за "аз" и "мое" като вълните на мислите, чувствата и желанията. Светът на умствените спекулации - който Шрила Прабхупада нарича "нереална реалност" - се проявява в тези вълни. Вълните на мислите например заливат представата "този свят е мой" с любопитство за множеството възможни начини той да се възприема. Вълните на чувствата разпределят "моите" сетивни възприятия от света в отделни категории като положителни, отрицателни и двусмислени. Интелигентността (буддхи) измисля начини да помага на сетивата да влизат в контакт с положителните обекти, да избягват отрицателните и да изследват двусмислените. Вълните на желанието тласкат "моите сетива" да направят нещо по отношение на тези чувства и планове. Когато пожелаем нещо да се случи, чувството ни за господство над творението става откровено очевидно.
Мислите, чувствата и желанията обуславят душата да вярва, че тя самата контролира законите, които управляват "нейния" свят. Докато пиша това изречение например, аз си мисля, че в стаята е горещо и задушно. Зная, че според физическия закон яркото лятно слънце нагорещява затворената стая. Чувствам, че трябва да променя това положение, като стана и отворя прозореца. И желаейки това да стане, тялото ми действително става, отваря прозореца и в стаята се влива свеж въздух. Но тази моя сила на волята над законите на Космоса е илюзорна, защото всъщност не зная какъв е законът, който се опитвам да променя.
Законът е карма и аз не зная какви страдания или удоволствия ми е предопределено да получа чрез работата, която извършвам в момента. Зная със сигурност, че съм в тази гореща стая и че имам възможности за избор - мога просто да си седя тук и да понасям жегата или пък да направя нещо. Щом избера да направя нещо, матрицата реагира на желанието ми. Преживявам опита от ставането, отиването до прозореца, посягането и завъртането на дръжката и отварянето на прозореца. Но докато става всичко това, аз не мога със сигурност да предрека накъде ме води материалната природа. Не зная дали моята цел - да се разхладя със свеж въздух - е наистина това, което съдбата ми е определила. Бризът може да донесе отвратително зловоние и да ме принуди веднага да затворя прозореца. Може да влетят комари и да ме разсеят повече и от жегата. Усилието да отворя прозореца може да причини инфаркт. И накрая, която и възможност да избера в рамките на матрицата, тя няма съществено да промени положението ми. Дали ще отворя прозореца, или не, аз не променям закона на карма. Ако е предопределено да страдам в тази стая, ще си страдам по един или друг начин. Както казва Шрила Прабхупада: "Всичко вече е подредено. Не можете да промените закона. Можете само да гледате как той действа."
Интелектуалният бунт срещу Върховната Личност
Съвременната цивилизация страда от злочестата склонност да превръща човешкия ум в идол. Хората са предразположени да вярват, че прочутите учени притежават удивителната сила от блокче кристална логика да изваят съвършен модел на света - логичен свят, който ще бъде чистата форма на реалността. Но понеже интелектуалците са в затруднено положение, техните така наречени логични светове също са изпълнени с трудности. С малко повече изтънченост интелектуалците просто правят това, което и по-низшите твари правят: мисловно налагат собствените си субективни ценности върху това, което възприемат сетивата им. Тези ценности завършват с физическите занимания хранене, сън, съвкупляване и самозащита, които на свой ред завършват със смърт.
Не, "всъщност" ние не живеем в логичните светове на мъртви и умиращи учени и философи. Всъщност ние живеем във Върховната Личност. Пуруша еведам сарвам: "всичко това е Той". Предназначението на истинската класа на интелектуалците, на брахманите е да ни научат на точното и правилно разбиране за Бога като Източник и Контрольор на Вселената. Познаем ли Го наистина, ще Го познаем и като единственото ни средство да се освободим от властта на смъртта. Но когато интелектуалците са заразени от заболяването "аз" и "мое", те действат като фактори на заблуждение. Те съчиняват мисловни модели, които да заемат мястото на Върховната Личност. Сетне, действайки като жреци, те повеждат останалата част от обществото към преклонение пред тези модели като пред идоли.
Да вземем за пример един съвременен идол - космическата наука. Търговци и работници от водещите нации правят жертвоприношения пред този идол във формата на данъци, събирани от администраторите. Хитрите учени, конструктори на ракети взимат това богатство и церемониално го изстрелват в небето. Понякога те защитават това прахосническо начинание, обяснявайки, че е мотивирано от преклонение пред огромния Космос. Но това преклонение е измамно. Истинското намерение зад преклонението пред идола на космическата наука е завладяването на Вселената. За да завладее Вселената, човечеството трябва да намери някакъв начин да се освободи от властта на Върховната Личност, представена от законите на материалната природа. Това е невъзможно. Но когато интелектуалецът действа като фактор на заблуждението, той убеждава обществото да повярва в невъзможното: "Някои хора виждат нещата такива, каквито са, и казват - защо?; аз мечтая за неща, които никога не са били, и казвам - защо не?"
Във Ведите е записана историята за някой си Тришанку, шудра, който с помощта на брахмана Вишвамитра, владеещ мистическа сила, се опитал със земното си физическо тяло да проникне в небесното царство сварга. Тришанку обаче не успял; законите на природата не позволили. Законът е, че в следващия си живот човек може да постигне рая, ако на земята избере да живее живот в добро. Урдхвам гаччханти саттва-стха: "След напускане на земното тяло човекът, установен в гуната на доброто, се издига нагоре, за да получи свръх- човешко тяло в райския свят" - заявява Бхагавад-гита 14.8.
Бъдещето на лошата наука
Днешните космически учени се надяват с машини да постигнат това, което Вишвамитра не успял да постигне с мистическа сила. Алан Кроумър прави следното отрезвяващо наблюдение:
"От идеята, че някои ден космическите кораби ще могат да летят от звезда до звезда, става чудесна научна фантастика, но лоша наука. Законите на физиката и свойствата на материята ограничават скоростта на космическите кораби, като правят междузвездното пътуване невъзможно в каквото и да е разумно време."
(Необикновеният, здрав разум, 1993, стр. 184)
(Необикновеният, здрав разум, 1993, стр. 184)
Лошата наука обаче получава големи пари. Докато някои учени харчат невероятни суми за машини, с които да завладеят Космоса, други харчат пари за механичното завладяване на микрокосмоса, което се популяризира от филми като Робокоп, Терминатор и Джони Мнемоник. Надеждата е да се разработят човешко тяло и ум, подобрени от компютъризирани протези: крайници, надарени с огромна сила и скорост; изкуствени очи, които виждат далеч отвъд видимия спектър; имплантирани нервни тъкани, които правят възможна пряката връзка с компютърни мрежи и моменталното вкарване на данни в мозъка.
Научното бъдеще на мезокосмоса (човешкото общество) е технополия, дефинирана от теоретика на комуникациите Нийл Поустман като "подчиняването на всички форми на културен живот на върховната власт на техниката и технологията". Поустман обяснява:
"Технополията е състояние на културата. Тя е също и състояние на ума. Тя се състои от обожествяване на технологията, което означава, че културата търси своето потвърждение в технологията, намира своето удовлетворение в технологията и приема заповеди от технологията. Това изисква развитието на нов вид обществен ред и по необходимост води към бързото разпадане на много от онова, което се свързва с традиционните вярвания." (Технополия, 1992)
От много десетилетия насам сценариите за "нов обществен ред" са основна тема в научната фантастика. Навярно най-широко известните произведения от този тип са Един храбър нов свят, 1984 и написаната наскоро Този прекрасен ден (в която се предрича, че светът ще бъде управляван от гигантски компютър). Всяка книга описва високоавтоматизирано общество, в което всички имат работа, престъпността е изкоренена, обществените роли са изцяло стереотипни... и човешкият живот няма смисъл. Както разсъждава един от героите в Този прекрасен ден: "Във Вселената машините са у дома си; хората са чужденци".
Да, ние сме духовни чужденци в една материална Вселена. Ето защо в крайна сметка искаме да се махнем оттук. Тук машините са у дома си, понеже светът функционира според карма - безличностния закон за действие и резултат. Хората естествено търсят освобождение от карма. Както научихме от първата глава, те се опитват или да се откъснат от нея, или да я променят, или да я отрекат. Западната наука представлява програма за промяната й. Тя се надява да построи света наново - най-напред с мисловни модели, сетне с физически машинарии. Но това е акт на непокорство срещу плана на Кришна. Невъзможно е човечеството да се освободи от законите на материалната природа чрез непокорство. Именно този дух на непокорство е заболяването на душата, а негов симптом са умствените спекулации.
Независимост няма
Човешкото същество желае свобода от законите на материалната природа, защото по своята същност то не е материално. То е духовна душа. Има обаче две категории душа - върховна и подчинена. Ние спадаме към категорията на подчинените. За свободата си от законите на природата ние сме във вечна зависимост от Кришна, Върховната Душа. Докато не изберем да получим подслон при Него, по навик ще зависим от Неговата външна енергия, материята. Но зависимостта от материята ни поставя под нейния контрол. Шрила Прабхупада пише: "Тази материална енергия се нарича още Дурга, което показва, че тя е силата, отвъд която се преминава много трудно. Никой не може да превъзхожда законите на Дурга, независимо какви детински планове прави." В Бхагавад-гита Бог Кришна заявява, че подчинената личност може да прекоси трудностите на материалното съществуване само когато напълно се подслони при Върховния.
Цитатът, с който започва тази глава, внушава погрешностша на предположението, че висшето знание е "тайно, мистериозно, скрито и недостъпно". За висшето знание съвсем не е необходимо да е мистериозно. Нашият проблем обаче е, че ние объркваме знанието с умствените спекулации. Чиста спекулация е например, че човечеството е предопределено да подчини законите на природата; и все пак това е водещият принцип на научния прогрес. Старостта, болестите и смъртта и сега си остават все така проблем, както са били преди 2500 години, когато гърците са положили основите на западната наука. Така че наистина е тайно, мистериозно, скрито и недостъпно да се проумее как един ден тези проблеми ще бъдат решени от западната наука. Мисловните модели на един свят, усъвършенстван от научния и технологическия прогрес, Шрила Прабхупада нарича "шарлатанство без ясно обяснение".
Представата, че човешкият ум може да измисли начин да победи законите на природата, е основана върху представата, че умът е независим от законите на природата. Това е така нареченото картезианско предположение (по името на Рене Декарт, "бащата на съвременната философия", който вярвал, че умът е дух, а не материя), че когато се усъвършенства, рационалната мисъл може да превърне човека в господар и собственик на материалната природа. Цялата съвременна научна и техническа мисъл води началото си от това предположение.
Проблемът на човешкото положение
Научното и техническото мислене "обективира" проблемите. Това означава просто, че всички проблеми и техните решения се разглеждат като външни спрямо ума обекти. Това не е неразумно по отношение на проблеми в обикновената (лаукика) сфера на човешкия живот. Например, ако една вечер всички лампи в къщата ми изгаснат, разумно е да приема, че проблемът и неговото решение са обективно електрически. Няма да е твърде полезно, ако приема, че проблемът и неговото решение са субективни - тоест съществуват вътре в моя ум: "Лампите изгаснаха точно когато през ума ми мина една злобна мисъл. Сега ще си мисля само добри мисли, за да се запалят отново."
Но когато мислим за решението на проблема на човешкото положение, обективирането няма да свърши работа. Аз и моят ум сме част от този проблем, част сте и ти, и твоят ум. Следователно решението - освобождението - не е обект, който умът да намери "някъде там", във външния свят. Той не може и да моделира теоретично решение, което да има някаква надежда за успех, тъй като проблемът е самият ум. Вътрешните ни ментални функции (мислене, чувстване и желание), чрез които се опитваме да решим обективни проблеми, са самата причина, породила оковите, от които ние, човешките същества, се мъчим да се освободим.
В основата на работата на ума лежи Върховната Личност. Той живее в сърцето на всяко живо същество и наблюдава неговите намерения спрямо материалната Му енергия. Почти всички живи същества в този свят желаят да бъдат независими господари на материята. Истинският Господар позволява на Своята материална енергия чрез трите си проявления да заблуждава материалистичните души с вълните на мислите, чувствата и желанията. Желанието поражда карма или действията на сетивата; те се "записват" от полубоговете, които улесняват душата да преживява действията на сетивата. Кармическите данни от човешкия живот са най-значителни. Те са свидетелствата, преценявани от Върховната Личност в момента на смъртта. Претегляйки добрите, лошите и смесените действия на душата, Той определя подходящото следващо раждане. Според преценката на Бога полубоговете оформят следващата матрица на опита на тази душа.
"По този начин живото същество приема друго грубо тяло и получава определен вид уши, очи, език, нос и осезание, които са групирани около ума. Така то се наслаждава на определен кръг сетивни обекти." (Бхагавад-гита 15.9)
Човешкото "знание", което не се вслушва във Върховния Бог и Неговия закон на карма, отвежда душата все по-дълбоко в океана на раждането и смъртта. Прогресивността на съвременната наука е мит. Всъщност тя представлява форма на невежество, което прави човешкия живот още по-труден.
В Тринадесета глава, стихове 8-12 от Бхагавад-гита Бог Кришна излага в резюме елементите на истинското знание. Има двайсет елемента. По думите на Шрила Прабхупада един от тях - постоянното, искрено, предано служене на Кришна - е "най-важният пункт". Както бе обяснено по-горе, преданото служене на Кришна започва със слушане и прославяне на Неговото име и великолепие. Когато преданото служене е постоянно (нитям) и искрено (авябхичарини), функциите на сетивата и ума прекратяват всякаква зависимост от материята и се свързват пряко с трансцендентността.
Вместо да се занимава с "модел на ума", изработен чрез умствени спекулации, например един чист преданоотдаден медитира върху трансценденталната форма на Бога. Формата на Бог Кришна никога не е материална. Но както бе обяснено в предишната глава, за да поддържа живите същества в пределите на материалното творение, Той приема одеждите на тристранния Космос. По същия начин, за да можем ние, които живеем в творението, да медитираме върху Него, Кришна приема форма, която да поддържаме чрез лично служене, като готвене, чистене и украсяване. Тази форма се нарича Мурти (арча-виграха). Преданоотдадените изработват Мурти от камък, метал, дърво или с бои, според конкретните предписания, дадени във ведическите свещени книги. Така макар трансцендешпността да е забулена за нашите сетива, ние можем да Го видим, да Го докоснем и да Му отдадем служене.
"Материята" е трансцендентална
Възможно е някой да попита: "Но как може нещо - това "Мурти"- да бъде трансцендентално, след като е направено от камък, метал, дърво или бои? Това са само материални съставки, съществуващи изцяло в рамките на нашия светски опит." И все пак при окончателния анализ всичко, което наричаме "материално", преминава отвъд нашия опит. Ние нямаме опит за това откъде произхожда материята, нито за това как материалният свят се е оформил в матрицата на нашия опит. Ако си мислим, че знаем всичко за Мурти, съдейки по това, което знаем за материята, разсъждаваме доста глупаво. Какво знаем за материята изобщо? Докато за получаването на знание зависим от недодяланите инструменти на ума и сетивата си, можем да узнаем само нашето невежество за материята. Преди няколко години двама учени публикуваха книга, озаглавена Митът за материята. Общият й смисъл е, че колкото повече науката изучава материята, толкова повече материята изчезва. Ако не можем да кажем нищо повече за това какво в действителност представлява материята, тогава човешкото знание за материята несъмнено не стига по-далеч от невежеството.
Ведическият звук предава чрез слуха ни знание, което идва отвъд границите на нашите ум и сетива. Този звук разкрива, че материята 1) е енергията на Върховния Бог; 2) може да бъде възприемана от нас само защото Неговата божествена форма я конкретизира; 3) е предназначена да бъде включена в служене Нему. Трансценденталният източник на материята става самоочевиден веднага щом престанем да мислим за материята по своя обикновен, обичаен, невежествен начин и я включим в служене на личностната форма на Бог Кришна.
Как ние мислим за материята, се вижда обикновено по навиците ни, свързани с храненето. Според гледната точка на инструменталиста всеки къс материя, който може да се погълне и смели, се класифицира като храна. Но това е животинско. Ведите предупреждават за много видове "храна", които не са подходящи за консумация от хора - месо, риба и яйца например. За човешките същества Бог доставя шест групи храни - плодове и зеленчуци, зърнени храни, бобови растения, ядки, мляко и захар. Те са предназначени да се предлагат като жертвоприношение пред Мурти. Човешкото същество трябва да яде само остатъците от такава поднесена храна, наречени прасадам (Божия милост). Ако не прави това, тогава всичко, което яде, дори да е вегетарианец, потопява съзнанието му във вълните на материалистичните мисли, чувства и желания. Живот след живот той си остава в капана на матрицата на светския опит, неспособен да осъзнае изначалната си самоличност като освободен приятел на Върховната Личност.
Прасадамът, повтарянето на святото име на Бога и обожаването на Мурти подхранват едно пречистено състояние на битието, наречено васудева-саттва, което надминава дори материалното проявление на доброто. Материалното добро е несигурно. Хората отъждествяват доброто с моралността, но както отбелязва съвременният философ франсис Шефлър, моралът "е аспект от човешката психология и обществени взаимоотношения, а не система от твърдения" - което означава просто, че хората с материално съзнание не могат да фиксират моралността към определен постоянен стандарт. Хората определят моралното поведение според състоянието на своя ум и състоянието на своето общество -ас времето тези състояния, разбира се, се променят. Отвъд етиката, установена от времето, стои вечният кодекс на ягя или жертвоприношението, който се среща например в Чхандогя упанишад: пурушо вава ягя, "целият живот на човека трябва да премине като жертвоприношение за Върховния". Бог Кришна предупреждава онези, които не следват ведическата система на жертвоприношение, че техният човешки живот е отишъл напразно. А онези, които я следват, постигат вечната върховна атмосфера на чисто добро.
Душата, установена във Васудева-саттва, е освободена от заболяването "аз" и "мое". Вследствие на това тя не се заблуждава от спекулации за макро-, мезо- и микрокосмоса. Тя знае, че всички планети във Вселената са собственост на Кришна. Знае, че жертвоприношенията на човешкото общество са предназначени единствено за наслаждението на Кришна. Знае, че Кришна е приятелят, живеещ в сърцето на всеки отделен индивид. Както Кришна потвърждава в Бхагавад- гита 5.29, това знание освобождава душата от тристранните мъки на материалния живот. Веднага щом се освободи от наказанията на трите проявления, вълните на трансценденталното привличане тласват преданоотдадената душа към Кришна.
Пречистване на съзнанието от умственото идолопоклонство
Кришна-съзнание е съзнание, пречистено от идолопоклонството на ума, което е прекъснало нашата индивидуална връзка с Върховната Личност. В чисто съзнание е самоочевидно, че звукът на святото име, видът на Мурти и вкусът на Неговия прасадам по никакъв начин не се различават от чистата духовна форма на Самия Бог. Доказателството е, че от тези възприятия в сърцето избликва потокът на раса. Екстазът на раса усилва духовния набор от индивидуални черти, оформящи личността, като разкрива безграничната дълбочина на нейната интимна, любовна връзка с Бога в сърцето й, Шри Кришна. Ето защо бхакти, личното предано служене на Върховния Господ, изразено като слушане и възпяване на Неговото великолепие, служене на Неговата форма Мурти и приемане на прасадам, представляват най-важният елемент на трансценденталното знание.
Трябва да се приеме обаче, че преданоотдаденият неофит не притежава духа на всеотдайна преданост, срещан у махатмите. Възможно е той да действа воден повече от механично чувство за дълг, отколкото от бхакти. Възможно е да служи на Бога от страх от смъртта или болести. Възможно е да се опитва да изкупи греховете си. Възможно е да е жертва на материална загуба или преместване и да няма къде другаде да отиде. Възможно е да се стреми към признание сред обществото на преданоотдадените. Възможно е да е надменен. Възможно е да търси отмъщение срещу някой, който го е оскърбил. Възможно е мотивите му да са сексуална неудовлетвореност или безпомощност, гняв срещу обществото или отвращение от самия себе си. Или пък е възможно да смята, че може съвсем спокойно да си живее така - да отдава по малко служене в една духовна общност, където е намерил подслон.
Човек с подобни мотиви очевидно има нещо друго на ум, а не просто Кришна-съзнание: а именно, издигнати на олтара на "аз" и "мое" мисловни идоли - идолопоклонството на материалната привързаност. Всичко това възпира напредъка на неофита, защото, както се обяснява в Шримад-Бхагаватам, човек може да повтаря святото име с истинско чувство само когато е освободен от такава привързаност.
Ето защо Господ препоръчва и останалите деветнадесет елемента на знанието - за да може материално привързаната личност бързо да преодолее всички трудности по пътя на чистата преданост. Първият от деветнадесетте е аманитвам или смирение. Това не е лъжовното смирение на спекулаторите. Целта на знанието в Бхагавад-гита не е нито "смирено" да поглъщаме материалния свят, нито да мислим себе си за едно с всичко останало. Целта е да станем чисти преданоотдадени на Кришна. За да постигнем това, трябва да признаем, че ние сме Негови вечни смирени слуги.
Това смирение трябва да се прояви на практика. Обръщането към чист преданоотдаден духовен учител е друг елемент от практикуването. Истинският духовен учител не е "фактор на заблуждението". Той преобръща нашите мисловни идоли, като ни учи на елементите на истинското знание, сред които са ненасилието, търпимостта, простотата, чистотата, устойчивостта, себеконтролът, отречението от обектите на сетивното наслаждение, отсъствието на лъжливо его, осъзнаването, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини, непривързаността, уравновесеността при приятни и неприятни събития, приемането на важността на себереализацията и философското търсене на Абсолютната Истина.
Всички неприятности, от които страдаме в този свят, се дължат на избора, който сме направили 6 полето на материалните дейности. В полето на духовните дейности обаче се разкрива, че "материята" е дух.
