понеделник, 29 ноември 2010 г.

Трансцендентален персонализъм - глава 3


Трансцендентален персонализъм

Глава Трета








Отвъд мита за трудността
"Едно от най-ефективните средства, непрекъснато из­ползвано от интелектуалците, за да утвърждават своята роля на фактори на заблуждението, е разгласяването на това, което може да се нарече "мита за трудността". ... Ние все още сме склонни да вярваме, че "законите" на човеш­ката природа са тайни, мистериозни, скрити и недостъпни и че могат да се формулират само посредством неразбирае­ми теории или чрез построяването на абстрактни модели на "ума".
Този цитат от наскоро излязла книга със заглавие Защо Фройд греши? посочва неуспеха на мислителите от XX век да намерят решение на тристранно затруд­неното положение, в което се намира човечеството - в индивидуалния живот, в колективния живот и в приро­дата и Вселената. В Неудобството на културата Зигмунд Фройд свежда произхода на всички проблеми на чо­вечеството до тези три положения. Той и мнозина дру­ги интелектуалци са убедени, че освобождението от това тристранно страдание е възможно само когато човечеството открие истината за себе си. Но както бе обяснено в предишната глава, за мислители, невежи по отношение на Върховната Личност, истината е окул­тна. Изправен пред някаква загадка, изследователски настроеният ум е свикнал да спекулира. И така в про­дължение на хиляди години човечеството е развило бо­гата гама от теории, с които да атакува загадката на човешкото положение. Както подсказва този цитат обаче, измислянето на теории само затруднява човеш­кото положение още повече. И все пак всяко ново поко­ление продължава спекулативното търсене на освобож­дение от тристранните страдания. Както отбелязва Шрила Прабхупада, "цялата човешка цивилизация се опитва да се освободи от затрудненията."
Човешкият живот и животинският живот
Както при низшите форми на живот, така и ние, чо­вешките същества, много се занимаваме с хранене, спа­не, съвкупление и самозащита. Разликата е, че низши­те форми на живот са много по-нечувствителни към неудобствата, отколкото човешките същества. Дър­вото стои на едно място стотици години, без да се оп­лаква. Без изобщо да се питат защо, през всеки размно­жителен сезон мъжките животни редовно се борят в двубои с риск тежко да се наранят и дори да умрат. Ди­вите твари са доволни да живеят по дърветата, във високите треви или в дупки под земята. За цивилизова­ните човешки същества подобни условия са ужасно неп­риемливи. И търсейки средство да се отървем от таки­ва условия, ние даже се организираме в цивилизация.
Спасението от недоволството обаче не е само въп­рос на подобрени условия на живот. Ние, хората от съв­ременния свят, сме благословени с множество екстра­вагантни удобства. Но въпреки че се храним, спим, съвкупяваме се и се защитаваме със забележителна из­тънченост, тревогата, съмнението и презрението към себе си продължават да гризат сърцата ни. Защо? Защото не сме свободни. Хванати сме в капан между че­тирите стени на раждането, старостта, болестите и смъртта.
Животните нямат и смътна представа как да тър­сят решение на проблема със старостта, болестите и смъртта, докато такова решение ревностно се търси от цели легиони човеци-интелектуалци. Несъмнено чо­вешките същества са натоварени да изпълнят по-значителна мисия в живота от животните.
Според плана на Кришна за човешкото общество предназначението на интелектуалците - брахманите - е да посочат на останалите класи пътя към освобож­дението от всякакви затруднения. Истинската свобода е вимукти или духовно освобождение от клеша-трая, тристранните страдания в човешкото положение. Но в Шримад-Бхагаватам 5.5.2 се поставя условието, че само служенето на брахмана, който е махатма (чист преданоотдаден на Върховната Личност), може да отвори вратата към вимукти: махат-севам дварам ахур вимуктес.
Духовният късмет
Методът на освобождение, проповядван от махат­мите, е постоянното прославяне на величието на Кришна (сататам киртаянто мам). Харе Кришна маха-мантра - Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе/ Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе - е най-простата и въпреки това най-пълна вибрация на Неговото величие.
Материалното положение на душата е подобно на съня. Личността на душата е заспала за своята истин­ска природа. Личността е определена като съзнателно същество, имащо способността да прави избор между възможни преживявания. Спящият човек може да изби­ра само между преживявания в съня си; по същия начин и заспалата духовна душа може да избира само между материални преживявания. Чистият звук на маха-мантрата събужда душата за духовното усещане и преживяване на любовта към Бога.
Но ако душата не се отърси напълно от лошия си навик да сънува в скута на материята, напълно е възмож­но след като е била събудена от трансценденталния звук, отново да потъне в сън. Безопасното положение е мантра-йога, при която съзнанието постоянно, ден и нощ, вибрира от сричките на Божието име. Това е веч­ният ведически метод на освобождение чрез звука, улес­нен за съвременната епоха на упадък. В предишни епо­хи се препоръчвали множество мантри в тази епоха - само една - най-лесната и въпреки това, най-мощната: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе/ Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. "Къде е тук трудността? - питаше Шрила Прабхупа­да. - Те обаче не желаят да го правят. Затова са нещас­тни. Но е възможно, стига човек да има късмет."
Шрила Прабхупада казва, че чрез духовен късмет душата се заема с практиката на повтаряне на Харе Кришна. Духовният късмет не зависи от трите вида материален късмет (добър, лош и смесен), обяснени в първа глава. Полубоговете доставят материален къс­мет според кармата на човека. Но да определят духов­ния късмет на дадена душа, е извън тяхната компе­тентност. Кришна дава духовен късмет чрез махатмите, установени в прослава на Неговото величие.
Чрез материален късмет човек постига високо поло­жение във Вселената - ражда се сред полубоговете или в аристократично семейство на земята. Радва се на го­ляма известност в обществото. В индивидуален план животът му е украсен с богатство, образование и кра­сива външност. Смесеният късмет дава средно косми­ческо, обществено и индивидуално положение. Лошият късмет носи съответното низше положение. Но във всеки случай, ако човек не го влече да слуша и пее за Кришна, той е нещастен, защото всички положения в материалния свят са временни. Добрият материален късмет неизбежно ще се промени в лош. Всъщност на­шето вечно нещастие е, че не сме свободни. Просто да променим материалния си статут от лош към добър не е вимукти.
Когато човек придобие духовно щастие, той вижда всички материални положения като еднакви. Той не же­лае и не се бои от никое от тях:
нараяна-пара сарве             на куташчана бибхяти
сваргапаварга-наракешв       апи туляртха-даршина
"Човек, отдаден на Върховната Личност, не се бои от нищо. Издигането към райското царство, обречеността на ада и освобождението от материалните окови - за преданоотдадения всичко това изглежда едно и също."  
(Шримад-Бхагаватам 6.17.28)
Как така преданоотдаденият възприема всяко материално положение, райско или адско, като едно и също дори с освобождението'? Така е заради неговия лич­ностен поглед към реалността. Той вижда макро-, мезо- и микрокосмоса единствено като външни одежди на Върховната Личност. Дали човек е в рая, в ада или по средата, неговото положение се осланя на Кришна, вър­ховната освободена личност. Както когато човек стъ­пи върху камък, тухла или дърво, той всъщност стъп­ва върху земята, понеже по своята същност и трите са земя, така където и да се намира човек в Космоса, всъщност той винаги е при Кришна. В Бхагавад-гита Кришна убеждава Арджуна, че този, който вижда Бога навсякъде и всички неща в Него, никога не е загубен за Него. Колкото по-силно е привлечен към Кришна, толкова по-непривързан е преданоотдаденият към всичко, което представлява мания за душата, попаднала в ка­пана на материята - включително и манията за осво­бождаване от материята.
В Шримад-Бхагаватам Махаджана Брахма изрича прочут стих, който съдържа фразата стхане стхита шрути-гатам тану-ван-манобхир (Бхаг. 10.14.3). Обяснявайки го, Шрила Прабхупада казва:
"Който и да си ти, няма нужда да се променяш. Много е трудно да промениш положението си. По-добре е да си оста­неш в своето положение, но да слушаш за Кришна."
Хората, попаднали в капана на трудностите, естес­твено желаят свобода. Мисията на всяко човешко съ­щество е да се освободи. Но ако в своята мания да бъде свободен човекът смени едно материално положение с друго, той ще срещне нови трудности. Ако преместиш тежкия товар от едното рамо на другото, това може временно да те облекчи, но няма да те освободи от то­вара.
Въпросът не е дали материалният ни късмет е до­бър, или лош, нито дали положението ни е високо, или ниско. Трябва да се освободим от бремето на материя­та. В чистия звук на имената на Кришна и разказите за Него ние преживяваме все по-интензивно самото ни битие като освободени личности в общуване с Върхов­ната Освободена Личност и Неговите освободени прия­тели.
Докато се наслаждава на собственото Си Божестве­но блаженство, Кришна поддържа безбройни материал­ни светове без всякакво усилие. Той е изпълнен с толко­ва желание да сподели Своето блаженство с души, кои­то се обръщат към Него в любовна преданост, че поема отговорността за материалното им благоденствие, като запазва това, което имат, и им доставя онова, което им липсва. Има много чисти преданоотдадени, които служат в матрицата на материалното тяло и ум. Но в това положение те не знаят трудности - в действителност те носят телата си със същата леко­та, с която Богът носи Вселената. Капиладева ги сравнява с пияни мъже, които не знаят дали са облечени. Вътрешно те пият нектара на бхакти-раса, а външно ги поддържа Върховният Контрольор на материята, времето и полубоговете.
В глава шеста от Първа песен на Шримад-Бхагава­там Нарада Муни обяснява, че докато в екстатична любов чистият преданоотдаден медитира върху Бога, Неговата духовна форма изплува от сърцевината на съзнанието дълбоко в сърцето. Всяко едно от сетивата на преданоотдадения се наелектризира от присъствието на Бога и със свой собствен живот слухът, осезанието, зрението, вкусът и обонянието се устремяват да Му отдадат служене. Така преданоотдаденият преминава дори отвъд ограниченията на проявлението на доброто. Опиянени от прекия контакт с личностната форма на Кришна, сетивата му никога не се възбуждат от близостта с материални сетивни обекти. Напълно удовлетворен от преданото служене, умът му не се ин­тересува от умствени спекулации относно въртящо­то се колело на материалното щастие. Както посочва Нарада Муни, Господ поема отговорността за кармическата съдба на преданоотдадения.
Лошият навик да се спекулира
Шрила Прабхупада обяснява друга фраза от прочутия стих на Брахма така:
"Брахма е най-висшето живо същество в тази Вселена. Той е казал: "Човек трябва да се откаже от глупавия навик да прави умозрителни заключения": гяне праясам удапася. Човек трябва да се смири. Не трябва да позира, че знае нещо, че може да размишлява, че може да измисля, да изоб­ретява. Така наречените учени просто спекулират и прахосват усилия. Вие не можете да направите нищо. Всичко вече е подредено. Не можете да промените закона. Можете само да видите как той действа."
Възбуденият ум ни подтиква да променим положени­ето си - във Вселената, в обществото или поне в сами­те нас. Свещените писания сравняват ума с бурен вя­тър или с буен, необуздан кон. Макар умът да се нуждае от промяна, промяната не удовлетворява ума. Промя­ната се осъществява така и така - живот след живот ние променяме нашите космически, обществени и умс­твени положения, като понякога приемаме формата на Брахма, понякога на мравка. Ала през всичките тези промени умът все си остава неудовлетворен. Шрила Прабхупада наричаше това утопизъм - безкрайно търсене на несъществуващо място или Утопия (от гръцки оu "не" и topos "място"). Неудовлетвореността на ума просто ни движи из кръга на раждане и смърт.
Човешки навик е да прибягваме до умствени спекула­ции, за да се облекчим от утопичната тревожност. Спекулациите пораждат "нови открития", а новите открития раздуват гордостта от човешкия прогрес. Но гордостта стои зад утопичната тревожност на ума: "положението, в което се намирам сега, не е доста­тъчно добро за мен". Така от новите открития се раж­дат нови тревоги. Например през 1895 г. Рьонтген открива рентгеновите лъчи и така бележи революция в медицинската и стоматологичната диагностика. Днес всяка година научаваме за застрашителен брой хора, които в резултат на рентгенови снимки в медицината и стоматологията се разболяват от рак.
Спекулативното знание се нарича гяна. Това е гяна, различна от онази, която Господ Кришна предал на своите ученици Арджуна и Уддхава. Божията система на гяна-йога не е насочена към промяната на човешкото положение. Тя учи как чрез знание и отречение, под ръководството на духовен учител, умът и сетивата да се пречистят. Но както казват Олицетворените Веди (.Шримад-Бхагаватам 10.87.33), за този, който напуска лотосовите нозе на своя духовен учител, опитът да умиротвори ума си е изпълнен с нещастия. Той среща множество препятствия и никога не постига успех. Опитът да се умиротвори ума със средства, различни от милостта на гуру и Кришна, е точно този вид гяна, който Брахма ни заповядва да прекратим. Според горните думи на Шрила Прабхупада този вид гяна може да се разпознае по пет признака: 1) липса на смирение, понеже човек си мисли, че вече притежава знание; 2) навика да се спекулира; 3) навика да се изобретява нещо ново; 4) навика да се променя закона (дхарма), 5) изнурително прахосване на време.

Сухо знание и ведическо знание
Логиката в основата на спекулативната гяна е много различна от истинското предназначение на Ведите, проповядвани от Брахма, комуто Господ Кришна възло­жил да бъде гуру на всички истински ведически гуру. Ведическата цел е ратир-атман, развиването на привличане към Върховната Душа. Бог Кришна казва, че ако някой овладее ведическото знание, но не изпитва прив­личане към Бога, той е като човек, който отглежда кра­ва, която не дава мляко. Така спекулативната гяна се нарича шушка-гяна или сухо знание.
Логиката на шушка-гяна свежда ведическото учение до безличностни аксиоми. Аксиомите са основни прави­ла на мисълта, които по всеобщо мнение са неоспорими - те са просто "дадени", макар имперсоналистите да не признават необходимостта от Личност, която ги дава. Целта на този сух анализ никога не е раса, а раса е неизменно личностна. И така, понеже от самото на­чало поощряват безличностното тълкувание, шушка- гяните не се покоряват на целта, известена от най-великите ведически авторитети, Бог Кришна и Неговия син Брахма. Както изтъква Шрила Прабхупада, гяните си мислят, че много добре знаят всичко.
Шушка-гяна има две фази: пурва (низша) и уттара (висша). На степента пурва се изучава траи-видя (тристранно знание). Траи-видя се обяснява по различни начини като трите Веди (Риг, Яджур и Сама), като мана (ума), прана (жизнената сила) и вак (ведическата звукова вибрация), като адхидаивика, адхибхаутика и адхятмика (трите космически нива, на които всяко материално нещо съществува едновременно) и като три-варга (трите материални цели: дхарма - религиозно благочестие, артха - богатство и кама - сетивно наслаждение). Във всеки случай, както Кришна казва на Арджуна в Бхагавад-гита 2.45, траи-видя се отнася до наслаждаването на трите проявления на природата: траи-гуня-вишая веда. Целта е чрез насочена нагоре промяна в положението да се достигнат висши косми­чески измерения на сетивното наслаждение.
На степента уттара траи-видя се свежда до безлич­ностен Брахман, окончателната аксиома на шушка-гяна. Под Брахман гяните разбират всепроникващото духовно сияние, наричано брахмаджйоти. Също както лъчите светлина струят от слънцето, така и брахма­джйоти се излъчва от трансценденталната форма на Кришна (макар гяните да не знаят, че Кришна е неговият източник). Ако чрез йога успее да потисне влиянието на материалния ум и сетива, имперсоналистът изживява великолепието на Божието знание като поток блестяща светлина, с който неговата индивидуална самоличност се слива. Целта тук е положението да се промени, като "станеш Бог".
Шрила Прабхупада казва, че един гяна е склонен да спекулира. На степента пурва гяните спекулират за материално издигане чрез жертвени ведически ритуали. На степента уттара спекулациите от степента пурва се отричат и гяни спекулира, че се е слял в едно с Бога, с безличностния абсолют. Шрила Прабхупада казва, че гяните искат да измислят. Те измислят безличностна представа за реалността. Шрила Прабхупада казва още, че гяните искат да променят закона. Според Бог Кришна върховният закон или дхарма е душата да Му се отдаде в чиста преданост. Гяните се опитват да го променят така, че да означава сливане на душата с безличностния абсолют. И накрая, Шрила Прабхупада казва, че гяните изнурително прахосват времето. Авякта хи гатир духкхам дехавадбхир авапяте: "напредъкът към безличностната цел е труден за въплътените души" (Бхагавад-гита 12.5). Дори ако един шушка-гяни успее да постигне брахмаджйоти, постоянното му невежество за Върховната Личност отвъд светли­ната го оставя духовно неудовлетворен. Заради необходимостта от раса неговите личностни желания го притеглят отново надолу в света на времето: арухя криччхрена парам падам mama патанти адхо 'надри- та-юшмад-ангхрая. (Шримад-Бхагаватам 10.2.32)
Затова Кришна казва, че за да стане един гяни гяна-ван, истински мъдър, със знанието, че Върховната Личност е всичко и на степента пурва, и на степента уттара, са нужни много, много раждания. Тази промяна в сърцето идва, когато гяни е благословен от общу­ването си с някой махатма, който да коригира безлич­ностната му перспектива. От махатма гяни научава, че "аз принадлежа на Кришна" и престава да спекулира "аз съм Бог". Така сам той се превръща в махатма.

Методът на съвременните шушка-гяни
Гяните на западната цивилизация не се придържат към ведическото знание. Обаче те действително целят да променят положението на човека в света, като култивират научно и философско знание и смятат, че за това култивиране умствените спекулации са sine qua nоn. Наистина те вярват, че същностната сърцевина на човешкото съзнание са умствените спекулации. "Абстрактното, теоретичното или научното мислене, които ние наричаме разум, съставлява основното съдържание, ядрото на човешкото съзнание," е казал д-р Асен Кожаров в своята реч пред Световния конгрес по философия през 1973.
Човешките спекулации обаче не са съвършени. Как да се различи истината от грешката? "Понякога може да има грешки - пише математикът от Оксфордския университет Роджър Пенроуз, - но грешките са поправими. Важен е фактът, че има един безличностен (идеален) стандарт, спрямо който грешките могат да се преценяват." Пенроуз казва, че нашите спекулации трябва да се сведат до една безличностна истина. Това е аксиома, "даденост", дадена от никого, правило, което не трябва да се оспорва - и не питайте защо.
И така, съвременните системи на знанието се основават върху идеологията на имперсонализма. Дадена идеология представлява поредица аксиоми, които ние едва съзнаваме. Тя безмълвно насочва усилията ни да придадем форма и съгласуваност на света. Сухите фи­лософи и на Изток, и на Запад са насочвани от една и съща идеология. Другото общо нещо между тях е фал­шивото им смирение. Източният гяни привидно се смирява пред ведическото учение, но намерението му е да го експлоатира, за да промени положението си и да се превърне от човек в Бог. Западният гяни изглежда привидно смирен пред Космоса и природата. Но неговото намерение също е да стане Бог.
Франсис Бейкън е един от първите "съвременни" мислители; макар да е живял преди четири века (1561- 1626), неговите писания за знанието и постигането му се приветстват и днес. В своята книга Явленията във Вселената той твърди, че смирението изисква човечес­твото покорно да се вгледа в "обема на творението" с ум, изцяло пречистен от мнения, идоли и фалшиви пред­стави. По същия начин високо ерудираният Т. X. Хъксли (1825-1895) съветва хората да се смирят пред факта на природния свят и кротко да следват "накъдето и към каквито и бездни да води природата, в противен случай нищо няма да научите". Това е друга аксиома на съвременния метод на знанието: човек може да научи истината само ако отвори ума си. Какво се има пред­вид под отваряне на ума? Да се изпразни от личностни стойности, като добро и зло, свято и несвято - и по този начин съзнанието да се сведе до пространство, което да бъде заето от материални "факти".
Самонадеяността на "отворения ум"
Умът трябва да бъде отворен, защото има да свър­ши много работа. Подобно устата на огромен питон, той трябва да налапа цялата Вселена парченце по пар­ченце. Колкото повече поглъща Вселената, толкова по­вече се издува от "знание". Едно изказване на астронома и математика Пиер-Симон дьо Лаплас (1749-1827) изяснява, че това действително е дневният ред на западния гяни:
"Един ум, който 6 определен момент знае всички сили, чрез които природата оживява и положението на всички тела, от които е съставена, ако е достатъчно необятен, за да включи тези данни в своя анализ, би могъл да обхване дви­женията и на най-големите тела във Вселената, и на най- малките атоми в една-единствена формула; за него нищо не би било неопределено; и бъдещето, и миналото биха били пред очите му."
Съвсем ясно: умът трябва да бъде "необятен", за да погълне "движенията и на най-големите тела, и на най- малките атоми във Вселената". Така науката се надя­ва да постигне знание, подобно на Божието и да стане господар на природата. Но данните, които умът ми поглъща, идват от моята матрица на опита. Данни­те, които твоят ум поглъща, идват от твоята мат­рица. Несъмнено в много отношения опитът от Вселената на един човек е подобен на опита на друг. Но винаги остават значителни разлики. Независимо колко се опитваме да се смирим пред творението, моите дан­ни никога не ще могат да бъдат тъждествени с твои­те. Независимо колко се опитвам да пречистя ума си от мнения, идоли и фалшиви представи, това, което аз мисля за Космоса, и това което ти мислиш, никога няма да бъде едно и също.
Докато пиша тези думи, пред мен стои майският брой от 1997 г. на списанието Scientific American. На страница 14-та има статия, озаглавена "Изчезващ свят" - тя представлява дебат между астрономи за това дали една планета, открита през 1989 г. в орбита около звездата 51 Пегас, е реалност или мираж. Чии макрокосмически данни са верни и чии - погрешни?
Дали истината се определя по преценка на обществото?  
"В крайна сметка истината пребивава в колективната преценка на хората, които са ангажирани със съгласуваност и последователност" - отговаря професорът по физика Алан Кроумър в Необикновеният здрав разум, наскоро написана от него книга за научния метод. Аксиомата тук е, че човекът никога не може да преценява кое е истина на макрокосмическо ниво. Макрокосмическите данни трябва да се сведат до мезокосмическото ниво. С други думи, ако искаме знание за Вселената, трябва да се смирим пред обществото. Както твърди Кроумър, "науката, както и демократичната политика, е обществена дейност". Той нарича нау­ката "продължение на реториката". Можем да достиг­нем до единно разбиране за разнообразните ни преживя­вания само чрез демократичната обмяна на гледища посредством езика. Като победител обществото коро­нясва най-добрия аргумент, възникнал в резултат на тази обмяна. Но макар аргументът-победител да е ко­ронован като "истина", обществената преценка едва ли гарантира, че истината е точно коронованият аргумент-победител. Историята неведнъж е показвала, че научната общност подава короната на неверен аргу­мент.
До 1800 година по всеобща преценка на учените бе не­възможно от небето да падат камъни. През 1768 г. голям брой френски селяни станали свидетели на метеор, който се разбил в земята точно в тяхната област. Там, където се стоварил метеорът, всички видели с очите си камък, паднал от небето. Обаче членът на Френската академия на науките Антоан Лавозие, дошъл четири години по-късно да изследва мястото, твърдял, че този камък винаги си е бил там, а селяните просто видели как го удря светкавица. Научната об­щност короновала неговия аргумент като победител.
Учените искат да господстват над природата (да "погълнат Вселената"). А какво най-вече управлява вни­манието на общество, което се стреми към господст­во? Властта, а не истината. Даден аргумент може да има силата да победи просто защото потвърждава предразсъдъците на мнозинството ("от небето не па­дат камъни"). Може да има силата да победи, защото противоположните аргументи са още по-слаби. Може да има силата да победи поради невежеството на об­ществото или поради фалшифициране на изборни резул­тати или разширяване на влияние.
Истината разсейва невежеството. Научната общ­ност страда от неудобен недостиг на обяснения, кои­то да разсеят невежеството. Британският научен журнал Focus (броят от август и септември 1996 г.) публикува "Сто големи загадки, на които светът на науката не може да отговори". Сред тях са следните: Съ­ществува ли Бог? От какво човешките същества полу­чават съзнание? Какво свързва хората с Космоса? Как­во представлява времето? От какво е направена Вселената? Откъде идват галактиките? Откъде ид­ват океаните? Как е започнал животът на земята? Защо е трудно да се бутат тежки неща? Как точно действа анестезията? Каква е идеалната хранителна диета? Защо съществува сексът? Защо хората спят? Какво точно представлява комплексността?
Обществена истина и обществено доверие
Въпреки подобни пропуски в собственото си знание, научната общност приема за даденост, че притежава властта да решава вместо останалия свят кое е и кое не е валидно знание: еволюцията е, креационизмът не е; редукционализмът е, витализмът не е; натурализмът е, вярата в свръхестественото не е. И защо? Еволюцията, редукционализмът и натурализмът са верни слуги на икономическия детерминизъм. Също като капаци­те, които селянинът слага на очите на коня, за да тег­ли товара си право напред, без да се разсейва, тези "ис­тини" помагат на общественото съзнание да се съсре­доточи върху икономическото развитие като единст­вена цел в живота. Което е добро за икономиката, е доб­ро и за науката.
И въпреки това обществото вече не приема научни­те "истини", както някога. Например докато учените непоколебимо се съгласяват, че за една година Земята прави пълна обиколка около Слънцето, по-малко от пет­десет процента сред възрастното население в САЩ приемат това за истина. Наскоро публикувани книги като Светът, населен от демони: науката като свещ в мрака на Карл Сейгън (1996) изразяват тревогата на водещи учени от намаляващия респект на обикновения човек към така наречените научни факти.
Става даже по-лошо: намаляващият респект може да се свърже и с широко разпространеното подозрение, че учените на върха са включени в някакъв световен за­говор, за да мамят обществото. Холивуд насърчава тази параноя с филми и сериали, радващи се на огромен успех (Досиетата X, Теория на конспирацията, Мъже в черно и т.н.). Дали всичко това е само шоу-бизнес и ма­сова заблуда? Някои учени също свидетелстват, че има нещо тревожно. През 1996 г. един атомен физик публикува книга, документираща съществуването на MJ-12 - таен съвет по въпросите за НЛО, за който се твърди, че бил основан от водещи американски учени, правителствени експерти и военни офицери през 1946 г.. Макар според твърденията на официалната догма да няма такива неща като летящи чинии, управлявани от извънземни хуманоиди, MJ-12 навярно са натрупали физи­чески доказателства (дори тела) от катастрофирали НЛО.
Също през 1996 г. един микробиолог публикува книга, документираща, че официалната догма за СПИН е лъжа. Няма доказателство, че вирусът HIV причинява СПИН; авторът твърди, че вирусът HIV е набеден, за­щото други вирусни епидемии като полиомиелита са били спрени чрез глобална ваксинация - а разработване­то на ваксина срещу вируса, който изплашеното гло­бално общество си мисли, че причинява СПИН, със си­гурност ще донесе огромни печалби. Неговата книга също така обвинява лекарите, които лекуват СПИН със стандартните лекарства - азидотимидин (ATZ), дидеоксицитидин (ddC) и дидеоксиинозин (ddl) - в съзнателно отравяне на пациентите.
Доколко реални са тези обвинения, е извън нашата главна тема. Важното е, че подобни обвинения са тема на игрални и документални филми, новинарски емисии, специални предавания, статии във вестници, корици на списания, радио- и телевизионни интервюта със специ­ално поканени гости, семинари, разговори по Интернет и фантастични истории от таблоидите. Това доказва, че обществото далеч не е убедено, че науката - поне тази на високо ниво, финансирана от правителствата - е открита, демократична и в този смисъл "обществе­но" вярна.
Дори теориите за грандиозната конспирация да под­лежат на оспорване, това не прави "нормалната" наука достойна за доверие. През 1995 г. Британската служба за справки и информация от научната библиотека пуб­ликува документиран преглед на обществения произход на измамата в науката. Анкети сред научната общ­ност, проведени от списание New Scientist (1976 и 1987), British Medical Journal (1988), Обществото на универси­тетските хирурзи (1989), Американската асоциация за напредък в науката (1992), списанието American Scientist (1993) и журнала Science, Technology and Human Values {1994), докладват, че сред професионалистите из­мамата (фалшифициране и манипулиране на данни) и плагиатството се срещат тревожно често. Установени са пет главни причини за измама: личностни фактори, натискът да се публикува, трескавата академична надпревара, комерсиализмът и натискът от страна на спонсори. Като се изключат тези пет причини, в наука­та със сигурност не би имало никаква обществена дей­ност. И въпреки това, когато запитат учените, те признават, че всяко едно от тези неща поражда безмилостност, нечестност и непреодолими препятствия.
Микрокосмически мистицизъм
Човешкото знание не само е изпълнено със спорове, то представлява и един безкраен порой от информация, който с всеки изминат ден става все по-разнообразен. Да погълне всичко това, е извън умствения капацитет на отделния учен. Дори цялата научна общност не може да го проумее. Този проблем се нарича "фрагментация на знанието". Никак не е чудно, че някои съвременни гяни избягват от научната обществена дей­ност в едно мистично царство отвъд реториката и споровете, изцяло отвъд езика. В лекция, изнесена в Ка­лифорнийския университет в Санта Барбара, прочутият внук на Т. X. Хъксли, Олдъс (1894-1963) казва:
"Просветленият индивид стига отвъд граматиката. Той преживява това, което може да се нарече "опит, преминаващ отвъд граматиката", който му позволява да живее в божествения континуум на света и да види едното непрестанно проявяващо се в множеството. Просветленият човек е, така да се каже, след възникването на езика; той живее везика и след това преминава отвъд него."
Според гледището на Хъксли знанието, обменяно чрез средствата на езика, неизбежно подвежда. За да стигне отвъд грешката, човекът трябва да премине отвъд езика, който се обръща само към "множеството" извън нас самите. Трябва да сведем стремежа си към знание до неизреченото "едно" в рамките на микрокос­моса. Всичко, проявено като множеството извън, е само едното вътре. Мистикът се смирява пред това едно - неговия собствен Аз - знаейки, че то е истина­та.
Докоснахме се до три аксиоми на съвременното знание: 1) отвореният индивидуален ум може постепенно да погълне Вселената или 2) отвореният (т.е. демократичният) колективен ум на обществото може постепенно да погълне Вселената, или 3) просветленият ум може да познае себе си като едно с Вселената.
В нито един от тези методи не може да се открие особена смиреност. Всеки един от тях е израз на преу­величена вяра в мощта на човешкия ум. Всеки един се оказва умствена измислица, чиито корени са във фал­шивото его, в духа заболял от "аз" и "мое". Първият ме­тод се опитва чрез знание да превърне света в "мой", а вторият - в "наш" (което е просто сбор от множество "мой"). Третият се опитва да отърве съзнанието от разликата между "аз" и "света". "Докато човек слугува на умствени измислици - обяснява Шрила Прабхупада, - не може напълно да се освободи от заболяването "аз" и "мое"." Заболяването "аз" и "мое" е болестта на бун­тарството срещу Истината - Върховната Личност. В съзнанието то се явява като дух на фалшиво господст­во над материята и е коренът на нашето материално съществуване.




"Нашият свят" е свят на умствени спекулации
"Материалното творение е предназначено за непокорни души, които не желаят да се подчинят на Върховния Бог. Техният стремеж към господство, макар че това господст­во е илюзорно, се нарича лъжливо его. Лъжливото его се проя­вява в трите гуни на материалната природа и съществува единствено в умствените спекулации."
Ние живеем в свят на умствени спекулации, казва Шрила Прабхупада в този откъс от коментара към Шримад-Бхагаватам 3.5.29. Той със сигурност не казва, че самото творение не е нищо повече от състояние на собствения ми ум. Енергии като огън и вода наистина съществуват в обективната реалност. Но те не съ­ществуват така, както ние си мислим, че съществу­ват - като обекти на нашето егоистично щастие и не­щастие. В студената зима например умът асоциира горящия в печката огън с щастие, а водата в реката - с нещастие. В горещото лято умът придава на огъня и водата точно противоположните значения. Тези пред­стави за огъня и водата съществуват само в умстве­ните спекулации. Затова, както Шрила Прабхупада обяснява в Посланието на Бога, светът такъв, какъв­то ние го познаваме, е "просто субективен — тоест обект на нашите субективни сетивни възприятия така, както те се отнасят до нашия процес на мислене, чувстване и желание."


Трите проявления на природата се плискат из пред­ставите ни за "аз" и "мое" като вълните на мислите, чувствата и желанията. Светът на умствените спекулации - който Шрила Прабхупада нарича "нереална реалност" - се проявява в тези вълни. Вълните на мис­лите например заливат представата "този свят е мой" с любопитство за множеството възможни начини той да се възприема. Вълните на чувствата разпреде­лят "моите" сетивни възприятия от света в отдел­ни категории като положителни, отрицателни и двусмислени. Интелигентността (буддхи) измисля начини да помага на сетивата да влизат в контакт с положителните обекти, да избягват отрицател­ните и да изследват двусмислените. Вълните на же­ланието тласкат "моите сетива" да направят нещо по отношение на тези чувства и планове. Когато по­желаем нещо да се случи, чувството ни за господст­во над творението става откровено очевидно.
Мислите, чувствата и желанията обуславят ду­шата да вярва, че тя самата контролира законите, които управляват "нейния" свят. Докато пиша това изречение например, аз си мисля, че в стаята е горе­що и задушно. Зная, че според физическия закон ярко­то лятно слънце нагорещява затворената стая. Чувствам, че трябва да променя това положение, като стана и отворя прозореца. И желаейки това да стане, тялото ми действително става, отваря про­зореца и в стаята се влива свеж въздух. Но тази моя сила на волята над законите на Космоса е илюзорна, защото всъщност не зная какъв е законът, който се опитвам да променя.
Законът е карма и аз не зная какви страдания или удоволствия ми е предопределено да получа чрез рабо­тата, която извършвам в момента. Зная със сигур­ност, че съм в тази гореща стая и че имам възмож­ности за избор - мога просто да си седя тук и да по­насям жегата или пък да направя нещо. Щом избера да направя нещо, матрицата реагира на желанието ми. Преживявам опита от ставането, отиването до прозореца, посягането и завъртането на дръжката и отварянето на прозореца. Но докато става всичко това, аз не мога със сигурност да предрека накъде ме води материалната природа. Не зная дали моята цел - да се разхладя със свеж въздух - е наистина това, ко­ето съдбата ми е определила. Бризът може да донесе отвратително зловоние и да ме принуди веднага да затворя прозореца. Може да влетят комари и да ме раз­сеят повече и от жегата. Усилието да отворя прозоре­ца може да причини инфаркт. И накрая, която и въз­можност да избера в рамките на матрицата, тя няма съществено да промени положението ми. Дали ще отво­ря прозореца, или не, аз не променям закона на карма. Ако е предопределено да страдам в тази стая, ще си страдам по един или друг начин. Както казва Шрила Прабхупада: "Всичко вече е подредено. Не можете да промените закона. Можете само да гледате как той действа."
Интелектуалният бунт срещу Върховната Личност
Съвременната цивилизация страда от злочестата склонност да превръща човешкия ум в идол. Хората са предразположени да вярват, че прочутите учени при­тежават удивителната сила от блокче кристална ло­гика да изваят съвършен модел на света - логичен свят, който ще бъде чистата форма на реалността. Но понеже интелектуалците са в затруднено положе­ние, техните така наречени логични светове също са изпълнени с трудности. С малко повече изтънченост интелектуалците просто правят това, което и по-низшите твари правят: мисловно налагат собствени­те си субективни ценности върху това, което възприе­мат сетивата им. Тези ценности завършват с физическите занимания хранене, сън, съвкупляване и самозащита, които на свой ред завършват със смърт.
Не, "всъщност" ние не живеем в логичните светове на мъртви и умиращи учени и философи. Всъщност ние живеем във Върховната Личност. Пуруша еведам сарвам: "всичко това е Той". Предназначението на истинската класа на интелектуалците, на брахманите е да ни научат на точното и правилно разбира­не за Бога като Източник и Контрольор на Вселената. Познаем ли Го наистина, ще Го познаем и като единственото ни средство да се освободим от властта на смъртта. Но когато интелектуалците са заразени от заболяването "аз" и "мое", те дейст­ват като фактори на заблуждение. Те съчиняват мисловни модели, които да заемат мястото на Вър­ховната Личност. Сетне, действайки като жреци, те повеждат останалата част от обществото към преклонение пред тези модели като пред идоли.
Да вземем за пример един съвременен идол - кос­мическата наука. Търговци и работници от водещи­те нации правят жертвоприношения пред този идол във формата на данъци, събирани от администра­торите. Хитрите учени, конструктори на ракети взимат това богатство и церемониално го изстрел­ват в небето. Понякога те защитават това прахосническо начинание, обяснявайки, че е мотивирано от преклонение пред огромния Космос. Но това прекло­нение е измамно. Истинското намерение зад прекло­нението пред идола на космическата наука е завла­дяването на Вселената. За да завладее Вселената, човечеството трябва да намери някакъв начин да се освободи от властта на Върховната Личност, пред­ставена от законите на материалната природа. Това е невъзможно. Но когато интелектуалецът действа като фактор на заблуждението, той убеж­дава обществото да повярва в невъзможното: "Ня­кои хора виждат нещата такива, каквито са, и каз­ват - защо?; аз мечтая за неща, които никога не са били, и казвам - защо не?"
Във Ведите е записана историята за някой си Тришанку, шудра, който с помощта на брахмана Вишвамитра, владеещ мистическа сила, се опитал със земното си физическо тяло да проникне в небесното царство сварга. Тришанку обаче не успял; законите на природата не позволили. Законът е, че в следващия си живот чо­век може да постигне рая, ако на земята избере да жи­вее живот в добро. Урдхвам гаччханти саттва-стха: "След напускане на земното тяло човекът, установен в гуната на доброто, се издига нагоре, за да получи свръх- човешко тяло в райския свят" - заявява Бхагавад-гита 14.8.
Бъдещето на лошата наука
Днешните космически учени се надяват с машини да постигнат това, което Вишвамитра не успял да постигне с мистическа сила. Алан Кроумър прави следното отрезвяващо наблюдение:
"От идеята, че някои ден космическите кораби ще могат да летят от звезда до звезда, става чудесна научна фантас­тика, но лоша наука. Законите на физиката и свойствата на материята ограничават скоростта на космическите кора­би, като правят междузвездното пътуване невъзможно в каквото и да е разумно време."
(Необикновеният, здрав разум, 1993, стр. 184)
Лошата наука обаче получава големи пари. Докато някои учени харчат невероятни суми за машини, с които да завладеят Космоса, други харчат пари за механичното завладяване на микрокосмоса, което се популяризира от филми като Робокоп, Терминатор и Джони Мнемоник. Надеждата е да се разработят човешко тяло и ум, подобрени от компютъризирани протези: крайници, надарени с огромна сила и скорост; изкустве­ни очи, които виждат далеч отвъд видимия спектър; имплантирани нервни тъкани, които правят възмож­на пряката връзка с компютърни мрежи и моментал­ното вкарване на данни в мозъка.
Научното бъдеще на мезокосмоса (човешкото общес­тво) е технополия, дефинирана от теоретика на комуникациите Нийл Поустман като "подчиняването на всички форми на културен живот на върховната власт на техниката и технологията". Поустман обяснява:
"Технополията е състояние на културата. Тя е също и състояние на ума. Тя се състои от обожествяване на техно­логията, което означава, че културата търси своето пот­върждение в технологията, намира своето удовлетворение в технологията и приема заповеди от технологията. Това изисква развитието на нов вид обществен ред и по необходи­мост води към бързото разпадане на много от онова, което се свързва с традиционните вярвания." (Технополия, 1992)
От много десетилетия насам сценариите за "нов об­ществен ред" са основна тема в научната фантастика. Навярно най-широко известните произведения от този тип са Един храбър нов свят, 1984 и написаната наско­ро Този прекрасен ден (в която се предрича, че светът ще бъде управляван от гигантски компютър). Всяка книга описва високоавтоматизирано общество, в което всички имат работа, престъпността е изкоренена, обществените роли са изцяло стереотипни... и човешкият живот няма смисъл. Както разсъждава един от героите в Този прекрасен ден: "Във Вселената машини­те са у дома си; хората са чужденци".
Да, ние сме духовни чужденци в една материална Вселена. Ето защо в крайна сметка искаме да се махнем оттук. Тук машините са у дома си, понеже светът функционира според карма - безличностния закон за действие и резултат. Хората естествено търсят ос­вобождение от карма. Както научихме от първата гла­ва, те се опитват или да се откъснат от нея, или да я променят, или да я отрекат. Западната наука представлява програма за промяната й. Тя се надява да пос­трои света наново - най-напред с мисловни модели, сетне с физически машинарии. Но това е акт на непо­корство срещу плана на Кришна. Невъзможно е човечес­твото да се освободи от законите на материалната природа чрез непокорство. Именно този дух на непокор­ство е заболяването на душата, а негов симптом са умствените спекулации.
Независимост няма
Човешкото същество желае свобода от законите на материалната природа, защото по своята същност то не е материално. То е духовна душа. Има обаче две ка­тегории душа - върховна и подчинена. Ние спадаме към категорията на подчинените. За свободата си от зако­ните на природата ние сме във вечна зависимост от Кришна, Върховната Душа. Докато не изберем да полу­чим подслон при Него, по навик ще зависим от Негова­та външна енергия, материята. Но зависимостта от материята ни поставя под нейния контрол. Шрила Прабхупада пише: "Тази материална енергия се нарича още Дурга, което показва, че тя е силата, отвъд която се преминава много трудно. Никой не може да превъзхожда законите на Дурга, независимо какви детински планове прави." В Бхагавад-гита Бог Кришна заявява, че подчинената личност може да прекоси трудностите на материалното съществуване само когато напълно се подслони при Върховния.
Цитатът, с който започва тази глава, внушава погрешностша на предположението, че висшето знание е "тайно, мистериозно, скрито и недостъпно". За висше­то знание съвсем не е необходимо да е мистериозно. На­шият проблем обаче е, че ние объркваме знанието с ум­ствените спекулации. Чиста спекулация е например, че човечеството е предопределено да подчини законите на природата; и все пак това е водещият принцип на на­учния прогрес. Старостта, болестите и смъртта и сега си остават все така проблем, както са били преди 2500 години, когато гърците са положили основите на западната наука. Така че наистина е тайно, мистери­озно, скрито и недостъпно да се проумее как един ден тези проблеми ще бъдат решени от западната наука. Мисловните модели на един свят, усъвършенстван от научния и технологическия прогрес, Шрила Прабхупада нарича "шарлатанство без ясно обяснение".
Представата, че човешкият ум може да измисли на­чин да победи законите на природата, е основана върху представата, че умът е независим от законите на при­родата. Това е така нареченото картезианско предположение (по името на Рене Декарт, "бащата на съвременната философия", който вярвал, че умът е дух, а не материя), че когато се усъвършенства, рационалната мисъл може да превърне човека в господар и собственик на материалната природа. Цялата съвременна научна и техническа мисъл води началото си от това предпо­ложение.
Проблемът на човешкото положение
Научното и техническото мислене "обективира" проблемите. Това означава просто, че всички проблеми и техните решения се разглеждат като външни спрямо ума обекти. Това не е неразумно по отношение на проблеми в обикновената (лаукика) сфера на човешкия живот. Например, ако една вечер всички лампи в къщата ми изгаснат, разумно е да приема, че проблемът и него­вото решение са обективно електрически. Няма да е твърде полезно, ако приема, че проблемът и неговото решение са субективни - тоест съществуват вътре в моя ум: "Лампите изгаснаха точно когато през ума ми мина една злобна мисъл. Сега ще си мисля само добри мисли, за да се запалят отново."
Но когато мислим за решението на проблема на човешкото положение, обективирането няма да свърши работа. Аз и моят ум сме част от този проблем, част сте и ти, и твоят ум. Следователно решението - осво­бождението - не е обект, който умът да намери "някъ­де там", във външния свят. Той не може и да моделира теоретично решение, което да има някаква надежда за успех, тъй като проблемът е самият ум. Вътрешните ни ментални функции (мислене, чувстване и желание), чрез които се опитваме да решим обективни проблеми, са самата причина, породила оковите, от които ние, човешките същества, се мъчим да се освободим.
В основата на работата на ума лежи Върховната Личност. Той живее в сърцето на всяко живо същество и наблюдава неговите намерения спрямо материална­та Му енергия. Почти всички живи същества в този свят желаят да бъдат независими господари на мате­рията. Истинският Господар позволява на Своята ма­териална енергия чрез трите си проявления да заблуж­дава материалистичните души с вълните на мислите, чувствата и желанията. Желанието поражда карма или действията на сетивата; те се "записват" от по­лубоговете, които улесняват душата да преживява действията на сетивата. Кармическите данни от човешкия живот са най-значителни. Те са свидетелства­та, преценявани от Върховната Личност в момента на смъртта. Претегляйки добрите, лошите и смесените действия на душата, Той определя подходящото след­ващо раждане. Според преценката на Бога полубогове­те оформят следващата матрица на опита на тази душа.
"По този начин живото същество приема друго грубо тяло и получава определен вид уши, очи, език, нос и осезание, които са групирани около ума. Така то се наслаждава на оп­ределен кръг сетивни обекти." (Бхагавад-гита 15.9)
Човешкото "знание", което не се вслушва във Върхов­ния Бог и Неговия закон на карма, отвежда душата все по-дълбоко в океана на раждането и смъртта. Прогресивността на съвременната наука е мит. Всъщност тя представлява форма на невежество, което прави чо­вешкия живот още по-труден.
В Тринадесета глава, стихове 8-12 от Бхагавад-гита Бог Кришна излага в резюме елементите на истинско­то знание. Има двайсет елемента. По думите на Шри­ла Прабхупада един от тях - постоянното, искрено, предано служене на Кришна - е "най-важният пункт". Както бе обяснено по-горе, преданото служене на Криш­на започва със слушане и прославяне на Неговото име и великолепие. Когато преданото служене е постоянно (нитям) и искрено (авябхичарини), функциите на сетивата и ума прекратяват всякаква зависимост от материята и се свързват пряко с трансцендентността.
Вместо да се занимава с "модел на ума", изработен чрез умствени спекулации, например един чист преданоотдаден медитира върху трансценденталната форма на Бога. Формата на Бог Кришна никога не е мате­риална. Но както бе обяснено в предишната глава, за да поддържа живите същества в пределите на материал­ното творение, Той приема одеждите на тристранния Космос. По същия начин, за да можем ние, които живеем в творението, да медитираме върху Него, Кришна приема форма, която да поддържаме чрез лично служе­не, като готвене, чистене и украсяване. Тази форма се нарича Мурти (арча-виграха). Преданоотдадените изработват Мурти от камък, метал, дърво или с бои, според конкретните предписания, дадени във ведическите свещени книги. Така макар трансцендешпността да е забулена за нашите сетива, ние можем да Го видим, да Го докоснем и да Му отдадем служене.
"Материята" е трансцендентална
Възможно е някой да попита: "Но как може нещо - това "Мурти"- да бъде трансцендентално, след като е направено от камък, метал, дърво или бои? Това са само материални съставки, съществуващи изцяло в рамките на нашия светски опит." И все пак при окон­чателния анализ всичко, което наричаме "материално", преминава отвъд нашия опит. Ние нямаме опит за това откъде произхожда материята, нито за това как материалният свят се е оформил в матрицата на на­шия опит. Ако си мислим, че знаем всичко за Мурти, съдейки по това, което знаем за материята, разсъждаваме доста глупаво. Какво знаем за материята изобщо? Докато за получаването на знание зависим от недодя­ланите инструменти на ума и сетивата си, можем да узнаем само нашето невежество за материята. Преди няколко години двама учени публикуваха книга, озагла­вена Митът за материята. Общият й смисъл е, че кол­кото повече науката изучава материята, толкова повече материята изчезва. Ако не можем да кажем нищо повече за това какво в действителност представлява материята, тогава човешкото знание за материята несъмнено не стига по-далеч от невежеството.
Ведическият звук предава чрез слуха ни знание, кое­то идва отвъд границите на нашите ум и сетива. Този звук разкрива, че материята 1) е енергията на Върхов­ния Бог; 2) може да бъде възприемана от нас само защо­то Неговата божествена форма я конкретизира; 3) е предназначена да бъде включена в служене Нему. Трансценденталният източник на материята става самоочевиден веднага щом престанем да мислим за материята по своя обикновен, обичаен, невежествен начин и я включим в служене на личностната форма на Бог Криш­на.
Как ние мислим за материята, се вижда обикновено по навиците ни, свързани с храненето. Според гледната точка на инструменталиста всеки къс материя, кой­то може да се погълне и смели, се класифицира като храна. Но това е животинско. Ведите предупреждават за много видове "храна", които не са подходящи за кон­сумация от хора - месо, риба и яйца например. За чо­вешките същества Бог доставя шест групи храни - плодове и зеленчуци, зърнени храни, бобови растения, ядки, мляко и захар. Те са предназначени да се предлагат като жертвоприношение пред Мурти. Човешкото същество трябва да яде само остатъците от такава поднесена храна, наречени прасадам (Божия милост). Ако не прави това, тогава всичко, което яде, дори да е вегетарианец, потопява съзнанието му във вълните на материалистичните мисли, чувства и желания. Живот след живот той си остава в капана на матрицата на светския опит, неспособен да осъзнае изначалната си самоличност като освободен приятел на Върховната Личност.
Прасадамът, повтарянето на святото име на Бога и обожаването на Мурти подхранват едно пречистено състояние на битието, наречено васудева-саттва, което надминава дори материалното проявление на доброто. Материалното добро е несигурно. Хората отъждествяват доброто с моралността, но както отбелязва съвременният философ франсис Шефлър, моралът "е аспект от човешката психология и обществени взаимо­отношения, а не система от твърдения" - което означава просто, че хората с материално съзнание не могат да фиксират моралността към определен постоянен стандарт. Хората определят моралното поведение според състоянието на своя ум и състоянието на свое­то общество -ас времето тези състояния, разбира се, се променят. Отвъд етиката, установена от времето, стои вечният кодекс на ягя или жертвоприношението, който се среща например в Чхандогя упанишад: пурушо вава ягя, "целият живот на човека трябва да премине като жертвоприношение за Върховния". Бог Кришна предупреждава онези, които не следват ведическата система на жертвоприношение, че техният човешки живот е отишъл напразно. А онези, които я следват, постигат вечната върховна атмосфера на чисто доб­ро.
Душата, установена във Васудева-саттва, е освобо­дена от заболяването "аз" и "мое". Вследствие на това тя не се заблуждава от спекулации за макро-, мезо- и микрокосмоса. Тя знае, че всички планети във Вселена­та са собственост на Кришна. Знае, че жертвоприно­шенията на човешкото общество са предназначени единствено за наслаждението на Кришна. Знае, че Кришна е приятелят, живеещ в сърцето на всеки отде­лен индивид. Както Кришна потвърждава в Бхагавад- гита 5.29, това знание освобождава душата от тристранните мъки на материалния живот. Веднага щом се освободи от наказанията на трите проявления, вълните на трансценденталното привличане тласват преданоотдадената душа към Кришна.


Пречистване на съзнанието от умственото идолопоклонство    
Кришна-съзнание е съзнание, пречистено от идолопоклонството на ума, което е прекъснало нашата индивидуална връзка с Върховната Личност. В чисто съзнание е самоочевидно, че звукът на святото име, видът на Мурти и вкусът на Неговия прасадам по никакъв начин не се различават от чистата духовна форма на Самия Бог. Доказателството е, че от тези възприятия в сърцето избликва потокът на раса. Екстазът на раса усилва духовния набор от индивидуални черти, оформящи личността, като разкрива безграничната дълбочи­на на нейната интимна, любовна връзка с Бога в сърцето й, Шри Кришна. Ето защо бхакти, личното предано служене на Върховния Господ, изразено като слушане и възпяване на Неговото великолепие, служене на Неговата форма Мурти и приемане на прасадам, представляват най-важният елемент на трансценденталното знание.
Трябва да се приеме обаче, че преданоотдаденият неофит не притежава духа на всеотдайна преданост, срещан у махатмите. Възможно е той да действа воден повече от механично чувство за дълг, отколкото от бхакти. Възможно е да служи на Бога от страх от смъртта или болести. Възможно е да се опитва да из­купи греховете си. Възможно е да е жертва на матери­ална загуба или преместване и да няма къде другаде да отиде. Възможно е да се стреми към признание сред обществото на преданоотдадените. Възможно е да е над­менен. Възможно е да търси отмъщение срещу някой, който го е оскърбил. Възможно е мотивите му да са сек­суална неудовлетвореност или безпомощност, гняв сре­щу обществото или отвращение от самия себе си. Или пък е възможно да смята, че може съвсем спокойно да си живее така - да отдава по малко служене в една ду­ховна общност, където е намерил подслон.
Човек с подобни мотиви очевидно има нещо друго на ум, а не просто Кришна-съзнание: а именно, издигнати на олтара на "аз" и "мое" мисловни идоли - идолопоклонството на материалната привързаност. Всичко това възпира напредъка на неофита, защото, както се обяснява в Шримад-Бхагаватам, човек може да повтаря святото име с истинско чувство само когато е освободен от такава привързаност.
Ето защо Господ препоръчва и останалите деветна­десет елемента на знанието - за да може материално привързаната личност бързо да преодолее всички труд­ности по пътя на чистата преданост. Първият от деветнадесетте е аманитвам или смирение. Това не е лъжовното смирение на спекулаторите. Целта на знани­ето в Бхагавад-гита не е нито "смирено" да поглъщаме материалния свят, нито да мислим себе си за едно с всичко останало. Целта е да станем чисти преданоотдадени на Кришна. За да постигнем това, трябва да признаем, че ние сме Негови вечни смирени слуги.
Това смирение трябва да се прояви на практика. Обръщането към чист преданоотдаден духовен учител е друг елемент от практикуването. Истинският духо­вен учител не е "фактор на заблуждението". Той преобръща нашите мисловни идоли, като ни учи на елементите на истинското знание, сред които са ненасилието, търпимостта, простотата, чистотата, устойчивостта, себеконтролът, отречението от обектите на сетивното наслаждение, отсъствието на лъжливо его, осъзнаването, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини, непривързаността, уравновесеността при приятни и неприятни събития, приемането на важността на себереализацията и философско­то търсене на Абсолютната Истина.
Всички неприятности, от които страдаме в този свят, се дължат на избора, който сме направили 6 поле­то на материалните дейности. В полето на духовните дейности обаче се разкрива, че "материята" е дух.



           sine qua поп (лат.) - обезателно условие. - Б. пр.