Трансцендентален персонализъм
Ведически отговори за човешкото положение
За книгата
Предишната ми книга Същност и сянка бе съсредоточена върху множество основни проблеми на философията, представяйки тяхното решение от гледна точка на ведическото знание така, както съм го възприел от моя духовен учител, Негова Божествена Милост А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада. Настоящата книга, Трансцендентален персонализъм - ведически отговори за човешкото положение, се занимава само с един въпрос, който още от времето на Сократ западната философия нарича "прекрасен риск"*. Въпросът е: "Какво означава да бъдеш личност?"
=======
· Jean Wahl, The Phillosopher's Way, 1948, стр.231: „Тук можем да си припомним думите на Сократ – след като представя своите доказателства за безсмъртието на душата, той заключава, че те са като някаква Божествена магия, че въпросът все пак остава и че трябва да се поеме „прекрасен риск“ .Така ние трябва да се запитаме дали ще останем изцяло вътре в самите себе си, или ще поемем риска да преминем отвъд и да се обърнем към другите“ - Б.А.
А защо е рисковано да се търси отговор на този въпрос? Най-малкото понеже да се запита човек защо е личност, означава да признае, че не намира смисъл в живота. Все повече хора обаче поемат този риск. Д-р Чарлз Тарт, изтъкнат професор по психология в Дейвид Кампъс, Калифорнийски университет, докладва, че през 50-те години психо-терапевтите срещат един нов тип пациент, "преуспяващия недоволник". Според съвременните обществени стандарти тези личности се радват на успех - имат добра работа, доходи, семейство, обществото ги приема и уважава. Предполага се, че в нашето общество подобни блага трябва да носят щастие и "преуспяващият недоволник" знае, че според тези стандарти не би трябвало да има проблеми. И въпреки всичко той или тя намира, че животът е празен. "Преуспяващият недоволник" отива при психолог и пита: "Само това ли е животът? Няма ли нещо повече от пари, кариера, потребителски стоки, обществен живот? Къде е смисълът?" За тези хора обичайната терапия, основана на обичайните теории за природата на човека и личността, не притежава особено висока стойност. В психологията основният въпрос за дълбокия смисъл на живота си остава до голяма степен недокоснат.
Трансцендентален персонализъм предлага един необичаен отговор, получен от Ведически текстове като следния - Вишну пурана 1.12.69:
"О, Върховна Личност Вишну, Ти си източникът на всички трансцендентални качества - блаженство, вечност и знание. Тези качества са слети в едно като твое вътрешно присъщо свойство. Ти си душата на всички души. В материалния свят душите понякога се наслаждават на удоволствия, понякога страдат от болка, а понякога търпят смесица от болка и удоволствие. Това се дължи на тяхното съприкосновение с материята. Но тъй като Ти си над всички материални качества, у Теб не може да се открие такава относителност."
Трансцендентален персонализъм предлага един необичаен отговор, получен от Ведически текстове като следния - Вишну пурана 1.12.69:
хладини сандхини самвит твайй ека сарва-самстхитау
хлада-тапа-кари мишра твай но гуна-варджите
"О, Върховна Личност Вишну, Ти си източникът на всички трансцендентални качества - блаженство, вечност и знание. Тези качества са слети в едно като твое вътрешно присъщо свойство. Ти си душата на всички души. В материалния свят душите понякога се наслаждават на удоволствия, понякога страдат от болка, а понякога търпят смесица от болка и удоволствие. Това се дължи на тяхното съприкосновение с материята. Но тъй като Ти си над всички материални качества, у Теб не може да се открие такава относителност."
Да си личност, означава да си душа. Всяка душа е една от безкрайното множество духовни личности, подслонени във Вишну или Кришна, който е Върховната Личност. Той е източникът на вечното, всезнаещо блаженство. Тъй като сме мънички аспекти на Кришна ние естествено се стремим към пълнотата на личностното изживяване, на която се радва Той. За съжаление при нас, попадналите в цикъла на раждане и смърт, опитът да осъществим пълно разгръщане на личностния потенциал е възпрепятстван от съприкосновението ни с материята. Така вместо блаженство изпитваме удоволствие и болка. Вместо вечност изпитваме старост и смърт. Вместо знание изпитваме обърканост. Дори да постигнем завиден материален успех, ние си оставаме неудовлетворени. Затова философията ваишнава ни насочва да престанем да служим на собственото си удоволствие, а да служим на удоволствието на Върховния Бог. Като се научим да Го удовлетворяваме, Бог с любов ни издига към истинското ни трансцендентално положение.
И все пак дори личността да достигне това ниво отвъд докосването на материята, рискът си остава. Казано с думи из едно писмо на Шрила Прабхупада от 1972г., естеството на личността е да проявява несъвършенства. В духовния свят несъвършенства се срещат дори в любовните отношения във Вриндавана между Господ Кришна и гопите* (девойките пастирки), водени от Шримати Радхарани. Понякога гопите се карат за благосклонността на Кришна. Понякога в припрените си приготовления за срещата с Кришна те се намазват с кумкум и си слагат грим не там, където трябва, и също като деца обличат дрехите си в пълен безпорядък. Шрила Прабхупада заключава, че понеже преданоотдадените са хора, на пръв поглед винаги ще им липсва нещо. Разликата е там, че при тях тази липса е трансцендентална, защото единствената им програма за себе осъществяване се състои в служене на Кришна. При тях липсата може да се запълни единствено от Кришна. Ала колкото повече Кришна ги удовлетворява, толкова повече те се нуждаят от Него. И затова Му служат с все по-голямо любовно усърдие. Кришна отвръща на тази любов с все по-голяма милост. Тази размяна, известна като раса, става все по- блажена и така до безкрай.
"Ама този Кришна не е ли просто едно глупаво селянче?" Така си помислил могъщият Индра, цар на полубоговете в небето u повелител на дъжда. Той смятал изключителната преданост на жителите на Вриндавана към Кришна за грешка. Веднъж по желание на Кришна те дори прекъснали жертвоприношение в чест на Индра. Приемайки това за оскърбление, Индра опитал да ги удави до един в потоп от поройни дъждове. Но Господ Кришна повдигнал планината Говардхана с лекотата, с която селянчето си откъсва гъба, и в продължение на седем дена я държал на върха на лявото Си кутре. За всички преданоотдадени на Кришна планината послужила като огромен чадър. Сразен от кутрето на Кришна, Индра се отдал в лотосовите нозе на Бога.
Да, изключителната отдаденост в служене на Кришна наистина е рискована. Тя може дори да предизвика гнева на полубоговете. Но този риск е прекрасен, защото се поема заради най-прекрасния Шри Кришна. И в това е целият смисъл - да се прави всичко необходимо, за да се удовлетворява този очарователен младеж с тъмен оттенък на кожата, чийто опияняващ поглед и нежна усмивка побеждават всякакъв страх. Гопите рискуват своята репутация на съпруги и майки, когато, вслушвайки се в зова на Неговата флейта, изоставят домовете си, за да отидат при Него в облените от лунна светлина кадамбови горички на Вриндавана. За Него Арджуна рискува живота си на бойното поле Курукшетра. За Кришна на седемдесетгодишна възраст Шрила Прабхупада рискува живота си, като отплава към Ню Йорк на борда на парахода Джаладута. За Кришна членовете на Международното общество за Кришна съзнание наследяват от Шрила Прабхупада рискованата задача да разпространяват посланието Му в един продаден на материализма свят.
"Невежите хора не могат да оценят дейностите на Кришна-съзнание и затова Господ Кришна ни съветва да не ги безпокоим и да не губим ценно време. Но преданоотдадените на Господ са по-добродушни от Него, защото разбират целта Му. Затова поемат всякакви рискове и стигат дотам, че се обръщат към невежите хора, за да се опитат да ги включат в абсолютно необходимите за човешкото същество дейности на Кришна-съзнание."
"Ама този Кришна не е ли просто едно глупаво селянче?" Така си помислил могъщият Индра, цар на полубоговете в небето u повелител на дъжда. Той смятал изключителната преданост на жителите на Вриндавана към Кришна за грешка. Веднъж по желание на Кришна те дори прекъснали жертвоприношение в чест на Индра. Приемайки това за оскърбление, Индра опитал да ги удави до един в потоп от поройни дъждове. Но Господ Кришна повдигнал планината Говардхана с лекотата, с която селянчето си откъсва гъба, и в продължение на седем дена я държал на върха на лявото Си кутре. За всички преданоотдадени на Кришна планината послужила като огромен чадър. Сразен от кутрето на Кришна, Индра се отдал в лотосовите нозе на Бога.
Да, изключителната отдаденост в служене на Кришна наистина е рискована. Тя може дори да предизвика гнева на полубоговете. Но този риск е прекрасен, защото се поема заради най-прекрасния Шри Кришна. И в това е целият смисъл - да се прави всичко необходимо, за да се удовлетворява този очарователен младеж с тъмен оттенък на кожата, чийто опияняващ поглед и нежна усмивка побеждават всякакъв страх. Гопите рискуват своята репутация на съпруги и майки, когато, вслушвайки се в зова на Неговата флейта, изоставят домовете си, за да отидат при Него в облените от лунна светлина кадамбови горички на Вриндавана. За Него Арджуна рискува живота си на бойното поле Курукшетра. За Кришна на седемдесетгодишна възраст Шрила Прабхупада рискува живота си, като отплава към Ню Йорк на борда на парахода Джаладута. За Кришна членовете на Международното общество за Кришна съзнание наследяват от Шрила Прабхупада рискованата задача да разпространяват посланието Му в един продаден на материализма свят.
"Невежите хора не могат да оценят дейностите на Кришна-съзнание и затова Господ Кришна ни съветва да не ги безпокоим и да не губим ценно време. Но преданоотдадените на Господ са по-добродушни от Него, защото разбират целта Му. Затова поемат всякакви рискове и стигат дотам, че се обръщат към невежите хора, за да се опитат да ги включат в абсолютно необходимите за човешкото същество дейности на Кришна-съзнание."
Настоящата книга отговаря защо поемането на рискове за целите на Върховната Личност не бива да се отхвърля като глупост или фанатизъм. В Трансцендентален персонализъм се твърди, че собствената ни лична природа ни призовава да се издигнем в любов отвъд индивидуалните си граници към безграничната Върховна Личност и Нейните неотделими частици - душите, вдъхващи живот на всички големи и малки живи същества. Само любовта може да отведе индивида отвъд раниците на личността, без той да загуби индивидуалността си. Всякакви други опити да се премине отвъд границите на личността водят до имперсонализьм.
Казва се, че историята е философия, изучавана чрез примери. Сред свещените ведически писания на Индия на философия чрез исторически разкази учат Пураните. Сред Пураните най-прочута е Бхагавата пурана или Шримад-Бхагаватам – произведение, състоящо се от 18 000 санскритски стиха в дванадесет песни. Единадесетата песен съдържа дискусия за положението на човека, състояла се преди много хиляди години между един свят цар на име Махараджа Ними и деветима съвършени мистици, известни като Навайогендри. Друмила, един от деветимата мъдреци, предлага схващането за човешкото положение, което ще следвам в настоящата книга.
Друмила описва Вселената като гигантско тяло, направено от земя, вода, огън, въздух и етерно пространство. Това е тялото на Нараяна, Върховната личност, в която са подслонени всички живи същества. Бог Нараяна породил огромния Космос от Своята изначална духовна форма. Понеже Той прониква в Космоса и го приема за свое физическо тяло, Богът бил наречен Пуруша. В рамките на това вселенско тяло Той подредил звездите и планетите съвършено, като ги разделил на бхур, бхува и сва (груби, фини и райски). Трансценденталните сетива на Бога се разпростират из всички области. Те са източникът на познавателните и двигателните сетива на всички същества. Неговото безгранично съзнание е основата на тяхното ограничено знание. От неговия дъх се поражда тяхната телесна сила, сетивните способности и жизнените дейности. Той движи света, като активира трите проявления, чрез които действа материалната природа - добро, страст и невежество. В Него цялата Вселена се създава, поддържа и унищожава.
На друго място в същата песен от Шримад-Бхагаватам Бог Кришна казва на Уддхава, че за човешките същества е естествено да се опитват да проумеят това огромно космическо проявление, но същевременно то ги обърква. В своето объркване те измислят множество различни програми за постигане на щастие. Някои казват, че щастието може да се открие в религиозна благочестивост. Други го търсят в богатство, слава, сетивно наслаждение, морал или други високо ценени идеали. Кришна казва, че макар да е възможно тези усилия да носят временни плодове, окончателната награда в бъдещето е нещастие, защото всички те се основават на невежество. Дори когато се наслаждават на техните плодове, човешките същества се оплакват.
През различните епохи мислещите хора са стигнали дотам да приемат, че въпреки най-старателно полаганите усилия в живота в материалния свят има нещо дълбоко погрешно.
Попаднали в тази долина на мрака, какво ни обърква и тревожи в краткия миг на нашия човешки живот? Неизбежната смърт, различните религии, противоречивите теории на знанието, въпросите за греха и добродетелта, човешката свобода срещу човешката природа нуждите на индивида срещу нуждите на обществото, отношението на човека към планетата, стремителното нарастване на населението, бъдещето на света, войната и национализмът, ограниченията на езика, ирационалните импулси, които определят поведението ни, неизвестното.
И какъв е смисълът на всичко това? Философите отдавна се стремят да намерят отговор на този въпрос е измислени от самите тях теории. Според не-дуалистите на Изток истинският смисъл, който трябва да проумеем, е, че във Вселената има само един Аз - един всеобемащ Аз. Други мислители казват, че нашите проблеми са ни наложени от свръхестествени сили. А според трето гледище в затрудненото положение, в конно се намираме днес, ни е поставила веригата от действия, извършени от нас в предишни животи. Има и източни философи, които защитават материализма с твърдението, че материята е единствената причина, породила нашия свят. Те обаче са опровергавани от други, които твърдят, че причината не може да се изрази нито чрез аргументи, нито чрез въображение, нито чрез слово.
В различни периоди всички тези становища (споменати в Шримад-Бхагаватам 1.17.19 и 20) са имали свои защитници и в западния свят. Елинските философи (Ксенофан, Парменид и Зенон) в Древна Гърция проповядвали безличностен монизъм, като твърдели, че истинско е Едното Същество, а личността, движението и промяната са илюзии. В своите Илиада и Одисея Омир обрисува човечеството като предмет на два вида свръхестествена намеса - menos: положително могъщество, сила, проникновение или способност, която слиза у даден човек, за да го доведе до успехи, и ate: отрицателна пристрастеност или морална слепота, която слиза у даден човек, за да го доведе до гибел. Основните елементи от учението за карма очевидно присъстват в произведенията на двама прочути немски философи на волята: Шопенхауер и Ницше. Шопенхауер вярвал, че онова, което другите философи наричат Дух, е "волята", чрез която живите същества манипулират материята. Волята е източникът на всичко живо и вечният принцип на организация и дейност във Вселената. Тя също така прави живота нещастен. Ницше смятал, че волята движи "света в кръг, който се повтаря безкрайно много пъти". "Този живот, такъв, какъвто го живеете сега и вече сте го живели - пише той във Веселата наука - ще трябва да изживеете и още веднъж, и още безброй много пъти." През периода, обхващащ около четири десетилетия преди 1900 година Чарлз Дарвин, Хърбърт Спенсър, Ернст Хекел и Вилхелм Освалд поставят основите на съвременната идеология на научния материализъм, включваща еволюционната биология, представата, че материята спонтанно се организира сама, отрицанието a priori на възможността за знание извън сетивните възприятия, отрицанието а priori на личността на Бога, безсмъртието на душата и свободата на волята, определението на "доброто" като дейност, доставяща удоволствие, и свеждането на реалността до безлична физическа енергия. Мнозина учени обаче приемат твърдението на Дейвид Хюм, че науката не може да докаже защо нещо се случва. Науката може само да наблюдава, че дадени явления са следствия от други явления; и все пак точната връзка между причина и следствие остава вечно отвъд човешкото въображение, аргументи и слово.
Ведическото гледище обаче е, че и тези, и всички други умозрителни опити да се анализира, обясни и реши проблемът на човешкото положение задължително се провалят. В Шримад-Бхагаватам 11.23.49 се казва, че Човешкият интелект просто не е способен да реши тази задача. Той е сляп (андха-дхийо манушя). Тази слепота приема формата на фалшива обективност: ешо хам анйо 'ям ити бхрамена дуранта-паре тамаси бхраманти, "в своята заблуда, че това съм аз, а това е нещо друго, те се скитат из безкраен мрак".
За да анализираме нещо, трябва да го обективираме. Под "обективираме" имам предвид проблемът да се определи като съществуващ извън моя ум, като отделен обект на изследване - "това съм аз, онова е нещо друго". Но из не съм способен да обективирам човешкото положение, защото аз съм част от проблема на човечеството. Освен това, самият интелект - инструментът, с който предлагам да се изследва човешкото положение е проблем на човешката природа, тъй като човешкият интелект е натоварен от материални желания. Материалистичният интелект ни принуждава да се отнасяме към всичко и всички около нас като към обекти, предмети. В книгата Страхът от свободата психологът Ерих Фром пише:
"Индивидът се явява напълно снабден с биологически дадени импулси, които се нуждаят от удовлетворяване. За да ги удовлетвори, индивидът влиза във взаимодействия с други "обекти". Така другите индивиди са винаги средства за постигане на целта на даден човек - удовлетворяването на стремежите, които възникват у индивида сами по себе си, преди той да влезе в контакт с останалите."
Материалните обекти обаче не могат да удовлетворят духовната душа. Когато материалистичният интелект избира за обект на удовлетворение нещо, което не може да удовлетворява, интелектът просто създава "обективен проблем". Така проблемът на човешкото положение е просто илюзорно творение на интелекта, което безуспешно се опитва да удовлетвори желанията, но заради фалшивото его не може да приеме, че целият опит да се наслаждава на материята е безполезен. И така, интелектът ни мами: "Проблемът ти е някъде там, извън теб. Но не се тревожи, аз ще ти помогна да го решиш".
Има една история за едно село в Бенгал, което някакъв загадъчен среднощен крадец не оставял на мира. Селяните взели мерки за сигурност и не след дълго един от пазачите зърнал крадеца да се промъква през прозореца на една къща. Вдигнал тревога и цялото село се събрало пред къщата да хване негодника. "Дръжте крадеца! Дръжте крадеца!" - викали те. Ала хитрият крадец изтърчал навън от къщата, неистово сочейки към нещо зад тълпата. "Ей го там! - крещял той. - "Дръжте го! Ще избяга!" Докато селяните се мотаели в тъмното и викали "Дръжте крадеца!", самият крадец се измъкнал.
В края на всяка глава в Същност и сянка имаше цели страници с бележки. В Трансцендентален персонализъм няма никакви бележки. Не винаги съм посочвал и точните източници на цитираните писания и изказвания на Шрила Прабхупада. Мнозина сред моите читатели са членове на Международното общество за Кришна-съзнание, които разполагат с компютърната програма Vedabase на ВВТ* . С тази чудесна програма може лесно да се проверят всички думи, които приписвам на Шрила Прабхупада. За читателите, които не са членове на ИСКОН** или нямат програмата Vedabase, щателното внимание от моя страна към всяка една подробност, свързана с използваните цитати, вероятно би превърнало четенето в изморителна и досадна работа. И все пак по навик винаги отбелязвам съответната глава и стих от цитираните шастри, преведени от Шрила Прабхупада. По-малко внимание съм обръщал обаче при отбелязването от кои точно коментари, лекции, интервюта, утринни разходки, разговори и писма са някои цитати.
Сухотра Свами Шри Рамачандра-виджая
(11 октомври, 1997)
Алтенбург на Хохрайн, Германия
Какво е положението на човека?
Казва се, че историята е философия, изучавана чрез примери. Сред свещените ведически писания на Индия на философия чрез исторически разкази учат Пураните. Сред Пураните най-прочута е Бхагавата пурана или Шримад-Бхагаватам – произведение, състоящо се от 18 000 санскритски стиха в дванадесет песни. Единадесетата песен съдържа дискусия за положението на човека, състояла се преди много хиляди години между един свят цар на име Махараджа Ними и деветима съвършени мистици, известни като Навайогендри. Друмила, един от деветимата мъдреци, предлага схващането за човешкото положение, което ще следвам в настоящата книга.
Друмила описва Вселената като гигантско тяло, направено от земя, вода, огън, въздух и етерно пространство. Това е тялото на Нараяна, Върховната личност, в която са подслонени всички живи същества. Бог Нараяна породил огромния Космос от Своята изначална духовна форма. Понеже Той прониква в Космоса и го приема за свое физическо тяло, Богът бил наречен Пуруша. В рамките на това вселенско тяло Той подредил звездите и планетите съвършено, като ги разделил на бхур, бхува и сва (груби, фини и райски). Трансценденталните сетива на Бога се разпростират из всички области. Те са източникът на познавателните и двигателните сетива на всички същества. Неговото безгранично съзнание е основата на тяхното ограничено знание. От неговия дъх се поражда тяхната телесна сила, сетивните способности и жизнените дейности. Той движи света, като активира трите проявления, чрез които действа материалната природа - добро, страст и невежество. В Него цялата Вселена се създава, поддържа и унищожава.
На друго място в същата песен от Шримад-Бхагаватам Бог Кришна казва на Уддхава, че за човешките същества е естествено да се опитват да проумеят това огромно космическо проявление, но същевременно то ги обърква. В своето объркване те измислят множество различни програми за постигане на щастие. Някои казват, че щастието може да се открие в религиозна благочестивост. Други го търсят в богатство, слава, сетивно наслаждение, морал или други високо ценени идеали. Кришна казва, че макар да е възможно тези усилия да носят временни плодове, окончателната награда в бъдещето е нещастие, защото всички те се основават на невежество. Дори когато се наслаждават на техните плодове, човешките същества се оплакват.
През различните епохи мислещите хора са стигнали дотам да приемат, че въпреки най-старателно полаганите усилия в живота в материалния свят има нещо дълбоко погрешно.
"... защото в света, прострял се пред нас
подобно страна на мечтите -
тъй разнообразна, прекрасна и млада,
няма истинска радост, ни любов, ни светлина,
ни сигурност, ни покой, ни утеха в скръбта
и в него сме ние попаднали сякаш в долина на тъма,
помитани от тревоги объркани, бягства, борба,
там, гдето армиите на невежеството
се сблъскват в нощта".
(из Брегът на Доувър от Матю Арнолд, 1822-1888)
Попаднали в тази долина на мрака, какво ни обърква и тревожи в краткия миг на нашия човешки живот? Неизбежната смърт, различните религии, противоречивите теории на знанието, въпросите за греха и добродетелта, човешката свобода срещу човешката природа нуждите на индивида срещу нуждите на обществото, отношението на човека към планетата, стремителното нарастване на населението, бъдещето на света, войната и национализмът, ограниченията на езика, ирационалните импулси, които определят поведението ни, неизвестното.
И какъв е смисълът на всичко това? Философите отдавна се стремят да намерят отговор на този въпрос е измислени от самите тях теории. Според не-дуалистите на Изток истинският смисъл, който трябва да проумеем, е, че във Вселената има само един Аз - един всеобемащ Аз. Други мислители казват, че нашите проблеми са ни наложени от свръхестествени сили. А според трето гледище в затрудненото положение, в конно се намираме днес, ни е поставила веригата от действия, извършени от нас в предишни животи. Има и източни философи, които защитават материализма с твърдението, че материята е единствената причина, породила нашия свят. Те обаче са опровергавани от други, които твърдят, че причината не може да се изрази нито чрез аргументи, нито чрез въображение, нито чрез слово.
В различни периоди всички тези становища (споменати в Шримад-Бхагаватам 1.17.19 и 20) са имали свои защитници и в западния свят. Елинските философи (Ксенофан, Парменид и Зенон) в Древна Гърция проповядвали безличностен монизъм, като твърдели, че истинско е Едното Същество, а личността, движението и промяната са илюзии. В своите Илиада и Одисея Омир обрисува човечеството като предмет на два вида свръхестествена намеса - menos: положително могъщество, сила, проникновение или способност, която слиза у даден човек, за да го доведе до успехи, и ate: отрицателна пристрастеност или морална слепота, която слиза у даден човек, за да го доведе до гибел. Основните елементи от учението за карма очевидно присъстват в произведенията на двама прочути немски философи на волята: Шопенхауер и Ницше. Шопенхауер вярвал, че онова, което другите философи наричат Дух, е "волята", чрез която живите същества манипулират материята. Волята е източникът на всичко живо и вечният принцип на организация и дейност във Вселената. Тя също така прави живота нещастен. Ницше смятал, че волята движи "света в кръг, който се повтаря безкрайно много пъти". "Този живот, такъв, какъвто го живеете сега и вече сте го живели - пише той във Веселата наука - ще трябва да изживеете и още веднъж, и още безброй много пъти." През периода, обхващащ около четири десетилетия преди 1900 година Чарлз Дарвин, Хърбърт Спенсър, Ернст Хекел и Вилхелм Освалд поставят основите на съвременната идеология на научния материализъм, включваща еволюционната биология, представата, че материята спонтанно се организира сама, отрицанието a priori на възможността за знание извън сетивните възприятия, отрицанието а priori на личността на Бога, безсмъртието на душата и свободата на волята, определението на "доброто" като дейност, доставяща удоволствие, и свеждането на реалността до безлична физическа енергия. Мнозина учени обаче приемат твърдението на Дейвид Хюм, че науката не може да докаже защо нещо се случва. Науката може само да наблюдава, че дадени явления са следствия от други явления; и все пак точната връзка между причина и следствие остава вечно отвъд човешкото въображение, аргументи и слово.
Ведическото гледище обаче е, че и тези, и всички други умозрителни опити да се анализира, обясни и реши проблемът на човешкото положение задължително се провалят. В Шримад-Бхагаватам 11.23.49 се казва, че Човешкият интелект просто не е способен да реши тази задача. Той е сляп (андха-дхийо манушя). Тази слепота приема формата на фалшива обективност: ешо хам анйо 'ям ити бхрамена дуранта-паре тамаси бхраманти, "в своята заблуда, че това съм аз, а това е нещо друго, те се скитат из безкраен мрак".
За да анализираме нещо, трябва да го обективираме. Под "обективираме" имам предвид проблемът да се определи като съществуващ извън моя ум, като отделен обект на изследване - "това съм аз, онова е нещо друго". Но из не съм способен да обективирам човешкото положение, защото аз съм част от проблема на човечеството. Освен това, самият интелект - инструментът, с който предлагам да се изследва човешкото положение е проблем на човешката природа, тъй като човешкият интелект е натоварен от материални желания. Материалистичният интелект ни принуждава да се отнасяме към всичко и всички около нас като към обекти, предмети. В книгата Страхът от свободата психологът Ерих Фром пише:
"Индивидът се явява напълно снабден с биологически дадени импулси, които се нуждаят от удовлетворяване. За да ги удовлетвори, индивидът влиза във взаимодействия с други "обекти". Така другите индивиди са винаги средства за постигане на целта на даден човек - удовлетворяването на стремежите, които възникват у индивида сами по себе си, преди той да влезе в контакт с останалите."
Материалните обекти обаче не могат да удовлетворят духовната душа. Когато материалистичният интелект избира за обект на удовлетворение нещо, което не може да удовлетворява, интелектът просто създава "обективен проблем". Така проблемът на човешкото положение е просто илюзорно творение на интелекта, което безуспешно се опитва да удовлетвори желанията, но заради фалшивото его не може да приеме, че целият опит да се наслаждава на материята е безполезен. И така, интелектът ни мами: "Проблемът ти е някъде там, извън теб. Но не се тревожи, аз ще ти помогна да го решиш".
Има една история за едно село в Бенгал, което някакъв загадъчен среднощен крадец не оставял на мира. Селяните взели мерки за сигурност и не след дълго един от пазачите зърнал крадеца да се промъква през прозореца на една къща. Вдигнал тревога и цялото село се събрало пред къщата да хване негодника. "Дръжте крадеца! Дръжте крадеца!" - викали те. Ала хитрият крадец изтърчал навън от къщата, неистово сочейки към нещо зад тълпата. "Ей го там! - крещял той. - "Дръжте го! Ще избяга!" Докато селяните се мотаели в тъмното и викали "Дръжте крадеца!", самият крадец се измъкнал.
Човечеството се вслушва в "обективния" интелектуализъм също както селото се вслушало в крадеца. И в двата случая "обектът", определен за виновник, представлява въображаема измислица, създадена от истинския виновник: "Това съм аз, проблемът е нещо друго".
Според Ведите не може да има ясно съзнание за нашето положение, без да се приеме общността на съзнанието на Върховната Душа и безкрайното множество индивидуални души, възникващи от Нея. Моят интелект предполага, че "Аз" съм изначалният субект и всичко около мен - цялата материя - е обект на моето удовлетворение. Но това е егоистично, нереално схващане. Абсолютното схващане е, че аз съм духовен обект на любовта на Бога. И също както всички други души моето предназначение е да удовлетворявам Неговите желания. В мантри 6 и 7 от Шри Ишопанишад се казва:"Този, който вижда всичко в неговата връзка с Върховния Бог, който вижда всички живи същества като неотделими частици от Него и който вижда Върховния Бог във всичко, никога не мрази нищо и никого."
"Този, който винаги вижда всички живи същества като духовни искрици, едни и същи по качество с Бога, той истински знае нещата. Какво може да бъде за него илюзия или тревога?"
Така Ведите разкриват, че нашата тревожност за положението ни в този свят се основава на илюзия. Истинската основа на съществуването на света е неразрушимата, вечна връзка на всички същества с Върховното Същество. Да се пренебрегва този основен факт, означава да се понасят страданията на материалното съществуване. В своите думи от Шримад-Бхагаватам 3.9.6 и 9 Брахма напълно изяснява това:
"O, Господи, хората в този свят, обременени от житейски тревоги и грижи, изпитват постоянен страх. Те вечно се опитват да запазят своето тяло, приятели и богатство, изпълнени са с печал и порочни желания, търпят унижения и скъпернически градят всичките си начинания върху тленните представи за "аз" и "мое". И ще останат измъчвани от такива тревоги, докато не приемат подслон в Твоите лотосови нозе."
"O, Господи, материалните страдания нямат реално съществуване за душата. Но въпреки това, докато обусловената душа гледа на тялото като на средство за получаване на сетивно наслаждение, тя не може да се освободи от оковете на материалните страдания, тъй като се намира под влиянието на външната Ти енергия."
Трансцендентален персонализъм - ведически отговори за човешкото положение изследва проблема за човешкото съществуване в този дух. Разрешението е да съществуваш заедно с Бога и всички живи същества като трансцендентална личност - това е истинското състояние на съществуване на всеки. Да, и вашето, и моето предназначение е да удовлетворяваме желания - личните желания на Кришна, на Бога. Само така ще можем и вие, и аз да бъдем удовлетворени. Докато не успяваме да удовлетворим желанията по трансценденталния метод, нашите не контролирани сетива и умове ще ни държат в какавидата на индивидуалната субективност като в капан:
"Глупавото, затворено в тялото живо същество, неспособно да контролира сетивата и ума си, е принудено да действа противно на своите желания според влиянията на проявленията на материалната природа. То е като копринената буба, която използва собствената си слюнка, за да създаде какавида, оказва се затворена в нейния капан и не може да излезе. Живото същество само се хваща в мрежата на своите плодоносни дейности и после не може да намери начин да се освободи. Така то е вечно объркано и умира отново и отново." (Шримад-Бхагаватам 6.1.52)Находчивият пример с какавидата от Шримад-Бхагаватам ни изяснява съвременната философска представа, известна като "матрица на опита" и обяснена изчерпателно в първата глава на тази книга. Уловено в какавидата на субективното знание, живото същество изпитва "затлъстяване, слабост, физическо и мисловно нещастие, жажда, глад, страх, кавги, желание, старост, сън, привързаност, гняв, оплакване, илюзия и се отъждествява с тялото", а според Шримад-Бхагаватам 5.10.10 никое от тези неща няма нищо общо с истинската личност, с душата. Затова Бог Кришна казва на Уддхава самсритир на ту вастави: "материалното съществуване няма същност". (Шримад-Бхагаватам)
Ако направите второто, естествената ми реакция - "Откъде знаете?" - ще ви накара да прибегнете до 1) или 3). Ако направите третото, потегляте към една безкрайна регресия: трябва да подкрепите първото си твърдение ("всеки индивид е свободен да изразява своето мнение") с второ, например "всеки индивид е неприкосновен". Но аз отново мога да отвърна с: "Това е само ваше мнение". И отново имате три възможности за реакция. Ако настоявате на мнението си (възможност 2 и после 3), трябва да изложите още едно твърдение, този път "всички отделни индивиди са равни".
Това е безкрайно - движим се в логически затворен кръг. В края на краищата собствената ви философия ми дава правото да изложа мнението си, че всяко твърдение, което излагате, не е нищо повече от ваше мнение - защото това е мое мнение като отделен индивид и вие трябва да ми позволите да го изразя.
Друг съвременен философ, Емануел Левинас, отбелязва:
"Философията е неотделима от скептицизма: той я следва като сянка, която го отпъжда, като го опровергава, само, за да го открие отново в краката си."
В какавидата на светския опит няма окончателни доказателства или опровержения. Всичко, което твърдим, че е "истинско", винаги е открито за съмнение - а ние имаме само три възможни начина да реагираме. Пито една от тези реакции не изяснява изказаното от нас съмнение (между другото, това е логическа формулировка, наречена трилема на Агрипа).
Да предположим, че вие и аз водим спор. Вие твърдите, че съждението "всеки индивид трябва да е свободен да изразява своето мнение" е вярно. Аз отговарям: "Това е само ваше мнение." Можете: 1) да откажете да отговорите; 2) да настоявате на това, което сте казали: "Не, това е вярно"; 3) да изкажете ново твърдение, с което да защитите становището си. Ако направите първото, за мен мълчанието ви ще е знак на съгласие.Ако направите второто, естествената ми реакция - "Откъде знаете?" - ще ви накара да прибегнете до 1) или 3). Ако направите третото, потегляте към една безкрайна регресия: трябва да подкрепите първото си твърдение ("всеки индивид е свободен да изразява своето мнение") с второ, например "всеки индивид е неприкосновен". Но аз отново мога да отвърна с: "Това е само ваше мнение". И отново имате три възможности за реакция. Ако настоявате на мнението си (възможност 2 и после 3), трябва да изложите още едно твърдение, този път "всички отделни индивиди са равни".
Това е безкрайно - движим се в логически затворен кръг. В края на краищата собствената ви философия ми дава правото да изложа мнението си, че всяко твърдение, което излагате, не е нищо повече от ваше мнение - защото това е мое мнение като отделен индивид и вие трябва да ми позволите да го изразя.
Можете да опитате да се измъкнете от затворения кръг, като цитирате различни доказателства в своя подкрепа: "Опитът показва, че това е вярно", "Това е разумно", "Ерих Фром казва, че човешкото съществуване и свободата са неделими" и дори "Шрила Прабхупада казва, че ако уважаваме Кришна, уважаваме всеки, дори и мравката". На всеки един от тези отговори аз мога да отвърна, че тези доказателства потвърждават истинността на твърдението "всеки индивид е свободен да изразява своето мнение" само според вашето мнение. Отново сте изправен пред три възможности за избор.
От ведическа гледна точка опитът (пратякша), разумът (анумана) и свидетелствата на светски авторитет като Ерих Фром не са само очевидно доказателство (свата-прамана). Следователно няма начин въз основа на тях да се установи една сигурна истина. Но нека предположим, че приемаме думите на Шрила Прабхупада за неоспорими. Все пак аз мога да изкажа съмнение за това, което се нарича доказателствена връзка: Приемам твърдението на Шрила Прабхупада "ако уважаваме Кришна, уважаваме всеки, дори и мравката", но поставям под въпрос как вие се опитвате да го свържете като доказателство със собственото си твърдение: "всеки индивид е свободен да изразява своите мисли". Отново сте изправени пред три възможности за избор.
Докато се обсъжда какво вие или аз предлагаме да се проумее в мрака на нашите материални какавиди, спорът няма да има край, даже и да цитираме безупречни авторитети. Това е така, защото твърденията на безупречните авторитети не се отнасят до светското разбиране.
Известна е историята за петимата слепци, на които човек с нормално зрение казал: "Пред вас стои слон - Кажете ми що за създание е това". Петимата докоснали различни части от тялото на слона и скоро започнали разгорещен спор за това какво всъщност е слонът — "дърво" (казал слепецът, който докоснал крака на слона), "голяма змия" (казал слепецът, който докоснал хобота) и така нататък. Следвайки авторитета на виждащия човек, петимата приели, че загадъчното същество е "слон", но поради своята слепота те все пак не могли да разберат какво представлява слонът в действителност.
 |
Сухотра Свами Suhotra Swami или Suhotra Dasa, (роден Roger Terrence Crowley, 11 Декември 1950, Holyoke, Massachusetts - 8 Април, 2007, Mayapur, India). Ваишнава автор, философ и един от водещите гуру в Международно общество за Кришна съзнание (ИСКОН). Бил е комисар на "управителното тяло" (GBC), посвещаващ духовен учител (гуру-дикша и саннйаси) в ISKCON. Също е служил като председател на на GBC. Откакто се присъединява към ИСКОН Сухотра Свами е прекарва голяма част от времето си с преподавателска дейност и обучение в Европа, особено в Германия и Източна Европа. Сухотра Свами е автор на няколко книги, посветени на Гаудия-философията Ваишнава и Веданта. В младежките си години, той се присъединява към Хипи-движението в Детройт и по-късно на Харе-Кришна движението. През 1972 г. става ученик на Бхактиведанта Свами Прабхупада, получаване на име Сухотра даса/Suhotra Dasa. През 1983 Suhotra Dasa приема брахманският сан саннйаса. През 1991 г. той става член на Управителният съвет на ИСКОН. През следващите години той е лидер на ИСКОН в няколко европейски страни: Норвегия, Финландия, Белгия, Холандия, Люксембург, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, България и Гърция. През 1996 г. той е избран за GBC председател. От март 2003 г. той е и член на Консултативният съвет по ШАСТРИТЕ (ВАС), сформиран от GBC. След 2000-та година бива считан от "Анти-клевентическата асоциация на Прабхупада(PADA)" за "упаднал гуру"(загубил част от квалификацията си), но все още- "bona-fide" , не-"bogus" ! |
