Глосар

γλώσσα

език





А

Аватара —  букв. „този, който се спуска"; цялостна или частична упъл­номощена инкарнация на Бога, която идва от духовното цар­ство със специална мисия.

Авидйа — невежество.

Агнихотра-йаджна — церемониално огнено жертвоприношение, което се извършва във ведическите ритуали.

Акарма — „бездействие"; действие в преданост, от което човек не търпи никакви реакции.

Ананда — духовно блаженство.

Апара-пракрти — низшата, материална енергия на Бога (матери­ята).

Арйан — цивилизован последовател на ведическата култура; човек, чиято цел е духовният напредък.

Арча-виграха — формата на Бога, която е проявена посредством материални елементи; напр. рисунка или статуя на Кршна, която се обожава у дома или в храма. Представен в тази фор­ма, Бог лично приема обожание от Своите преданоотдадени.

Арчана — процедури, които се следват при обожанието на арча-виграха.

Асура — човек, който се противопоставя на служенето на Бога.

Атма — себето. Атма може да се отнася до тялото, ума, интелекта или Върховното Себе, но обикновено обозначава индивиду­алната душа.

Аханкара — лъжливо его, посредством което душата погрешно се идентифицира с материалното тяло.

Ахимса — ненасилие.

Ачарйа — човек, който учи с личния си пример; духовен учител (букв. "не-движим", непроменящ се ; "чарйа"-"движим")

Ачинтйа-бхедабхеда-таттва — учението на Бог Чаитанйа за „не­въобразимата едновременност на еднаквост и различие" на Бога и Неговите енергии.

Ашрами — четирите духовни стъпала според ведическата общест­вена ситема: брахманарйа (период на обучение), грхастха (се­меен живот), ванапрастха (оттегляне) и саннйаса (отречение).

Аштанга-йога — „осморният път", който се състои от йама и ни-йама (морална практика), асана (телесни пози), пра-найама (контрол над дишането), пратйахара (оттегляне на сетивата), дхарана (устойчивост на ума), дхйана (медитация) и самадхи (дълбоко съзерцание на Вишну в сърцето).

Б

Брахма — първото сътворено същество във вселената; ръководен от Бог Вишну, той създава всички форми на живот във все­лената и управлява гуната на страстта.

Брахмаджйоти — духовно сияние, което се излъчва от трансценденталното тяло на Бог Кршна и осветява духовния свят.

Брахма-джиджнаса — изследване на духовното знание.

Брахмалока — жилището на Бог Брахма, най-висшата планета в този свят.

Брахман — (1) индивидуалната душа;
                        (2) безличностният всепроникващ аспект на Върховния;
                        (3) Бог, Върховната Личност;
                        (4) махат-таттва, или тоталната материална субстанция.

Брахмана — член на най-интелигентната класа хора, според веди­ческото деление на обществото на четири професионални кла­си.

Брахма-самхита — текст, който е открит от Чаитанйа Маха-пра-бху в Южна Индия; в него са записани молитвите на Бог Брахма, отправяни към Бог Кршна.

Брахмачарй — ученик, който спазва обета за безбрачие, според ведическата обществена система (вж. Ашрами).

Буддхи-йога — друго название на бхакти-йога (предано служене на Кршна), което посочва, че тази йога е най-висшето при­ложение на разума (будхи).

Бхава — екстаз; стадий на бхакти, който предшествува чистата лю­бов към Бога.

Бхагаван — „Този, който притежава всички съвършенства"; Вър­ховният Бог, който е резервоар на цялата красота, сила, слава, богатство, знание и отречение.

Бхакта — преданоотдаден.

Бхакти — предано служене на Върховния Бог.

Бхакти-йога — свързване с Върховния Бог чрез предано служене.

Бхакти-расамрта-синдху — ръководство по предано служене, на­писано на санскрит от Шрйла Рупа Госвамй през шестнадесети век.

Бхарата — цар в древна Индия, прадядо на Пандавите.

Бхйшма — знатен генерал, почитан като „дядо" на династията Ку-РУ.

В

Ваишйа — член на класата на търговците и земеделците, една от четирите класи според ведическото разделение на обществото.

Ваишнава — преданоотдаден на Върховния Бог.

Ваикунтха — вечни планети в духовния свят.

Ванапрастха — човек, който се е оттеглил от семейния живот, за да практикува по-голяма степен на отречение (според веди­ческата обществена система).

Варнашрама-дхарма — ведическата обществена система, която ор­ганизира обществото в четири професионални и четири ду­ховни разделения (варна и ашрама).

Васудева — бащата на Бог Кршна.

Ваасудева — Кршна, синът на Васудева.

Веданта-сутра — философски трактат, написан от Вйасадева; със­тавен е от кратки сентенции, които съдържат същността на Упанишадите.

Веди — четирите първоначални писания (Рг, Сама, Атхарва и Йаджур).

Видна — знание.

Викарма — дейност, извършена против наставленията на писани­ята; греховна дейност.

Вират-рупа или Вишва-рупа — вселенската форма на Върховния Господ.

Вйасадева — съставителят на Ведите и авторът на Пураните, Махабхарата и Веданта-сутра.

Врндавана -— трансценденталното жилище на Бог Кршна. То се нарича също и Голока Врндавана или Кршналока. Градът Врндавана в Матхура, област в Уттар Прадеш, Индия, където Кршна се е появил преди пет хиляди години, е проявление на жилището на Кршна в духовния свят.

Г

Гандхарви — небесни певци и музиканти измежду полубоговете.

Гарбходакашайй Вишну — вж. Пуруша-аватари.

Гаруда — човекът-птица, който носи Бог Кршна.

Голока — Кршналока, вечното жилище на Бог Кршна.

Госвамй — свамй; човек, който е напълно способен да контролира сетивата си.

Грхастха — женен човек, който живее според ведическата общес­твена система.

Гуни — трите гуни, или качества, на материалния свят: добро, страст и невежество.

Гуру — духовен учител (букв."върховна светлина", "ру"- "светлина")

Д

Двапара-йуга — вж. Йуги.

Дева — полубог или богоподобен човек.

Джйва (Джйватма) — вечната индивидуална душа.

Джйана — трансцендентално знание.

Джнана-йога — път за духовна реализация посредством умозрител­но философско търсене на истината.

Джнанй — последовател на джнана-йога.

Дхарма — (1) религиозни принципи;
                      (2) вечното естествено зани­мание на човека (преданото служене на Бога).

Дхйана — медитация.

И

Индра — цар на райските планети и господствуващо божество на дъжда.

Й

Йаджна — жертвоприношение.

Йамараджа — полубог, който наказва грешниците след смъртта.

Йога — духовна дисциплина, която свързва човек с Върховния.

Йога-майа — вътрешна духовна енергия на Бога.

К

Кала — време, прозвище за Господ Шива.

Кали-йуга — „епоха на кавги и лицемерие", която е започнала пре­ди повече от пет хиляди години и продължава общо чети­ристотин тридесет и две хиляди години, (вж. Йуги)

Карма — материални дейности, с които човек си навлича после­дици.

Карма-йога — път за реализация на Бога посредством посвещаване резултатите от дейностите на Бога.

Кармй — човек, зает в карма (плодоносна дейност); материалист.

Кршналока — върховното жилище на Бог Кршна.

Куру — потомци на Куру, по-специално синовете на Дхртараштра, които застават срещу Пандавите.

Кшйродакашайй Вишну — вж. Пуруша-аватари.

Л

Лйла — трансцендентално „забавление", или дейност, извършвана от Върховния Бог.

Лока — планета.

М

Майа — илюзия; енергия на Върховния Бог, която мами живото същество, така че то да забрави духовната си същност и Бога.

Майавадй — имперсоналист.

Мантра — трансцендентален звук или ведически химн.

Ману — полубог, който е баща на човечеството.

Маха-мантра — великата мантра Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Ра­ма, Харе Харе.

Махатма — „велика душа"; освободена личност, която е напълно Кршна-осъзната.

Махат-таттва — цялата материална енергия.

Мукти — освобождение от материалното съществуване.

Муни — мъдрец.

Н

Наишкарма — другото название на а-карма.

Нарайана — четириръката форма на Бог Кршна, който властвува на Ваикунтха планетите; Бог Вишну.

Нирвана — освобождение от материалното съществуване.

Ниргуна — без признаци или качества; във връзка с Върховния Бог терминът означава, че Той е отвъд материалните качес­тва.

О

Ом (Омкара) — свещена сричка, която представя Абсолютната Ис­тина.

П

Пандави — петте сина на цар Панду: Йудхиштхира, Бхйма, Арджуна, Накула и Сахадева.

Панду — брат на Дхртараштра и баща на братята Пандави.

Параматма — Свръхдушата; локализиран аспект на Върховния Бог; обитаващият в нас свидетел и водещият, който съпътствува всяка обусловена душа.

Парампара — ученическа последователност.

Пракрти — енергия или природа.

Пранайама — дихателният контрол като средство за напредък в йога.

Прасадам — посветена храна; храна, предложена с преданост на Бог Кршна.

Пратйахара — отдръпване на сетивата като средство за напредък в йога.

Према — чиста, спонтанна предана любов към Бога.

Пртха — Кунтй, съпруга на цар Панду и майка на Пандавите.

Пурани — осемнадесетте исторически допълнения към Ведите.

Пуруша-аватари — главни експанзии на Бог Вишну, които осъщес­твяват сътворяването, поддържането и унищожението на ма­териалните вселени. Каранодакашайй Вишну (Маха-Вишну) лежи в Причинния океан("КАРА-на") и издишва безброй вселени; Гарбходакашайй Вишну влиза във всяка вселена и създава раз­нообразието; Кшйродакашайй Вишну (Свръхдушата) влиза в сърцето на всяко сътворено същество и във всеки атом.

Р

Раджо-гуна — гуната на страстта.

Ракшаси — вид демони-човекоядци.

Рама — (1) име на Бог Кршна, което означава „източник на цялото наслаждение";
                 (2) Бог Рамачандра, инкарнация на Кршна ка­то съвършен и справедлив цар.

Рупа Госвамй — предводител на шестимата Госвамй на Врндавана, които са главните последователи на Шрй Чаитанйа Маха-пра-бху.

С

Сагуна — „притежаване на признаци или качества"; по отношение на Върховния Бог терминът посочва, че Той има духовни, трансцендентални качества.

Садху — светец или Кршна-осъзнат човек.

Самадхи — транс; пълно потъване в съзнание за Бога.

Самсара — цикъл на повтарящо се раждане и смърт в материалния свят.

Санатана-дхарма — вечната религия; преданото служене.

Санкйртана — групово възпяване на Бога, по-специално чрез пов­таряне на святото Му име.

Саннйаса — жизнено стъпало на отречението заради духовен нап­редък.

Саннйасй — човек, който е приел жизненото стъпало на отрече­нието.

Санкхйа — (1) аналитично разграничаване на душата и материята;
                        (2) пътят на преданото служене, както е описан от Бог Капила, сина на Девахути.

Сатйа-йуга — вж. Йуги.

Саттва-гуна — гуната на доброто.

Сач-чид-ананда — вечен, блажен и пълен със знание.

Свамй — човек, който е напълно способен да контролира сетивата си; човек, който е приел жизненото стъпало на отречението.

Сваргалока — райските материални планети, обителта на полу-боговете.

Сварупа — първоначалната духовна форма или органически при­същата на душата позиция.

Смаранам — помнене (на Бог Кршна) с преданост; една от деветте основни форми на бхакти-йога.

Смрти — разкрити писания, допълнения към Ведите, напр. Пураните.

Т

Тамо-гуна — гуната на невежеството.

Трета-йуга — вж. Иуги.

У

Упанишади — сто и осем философски трактата, които са във Ве­дите.

Ч

Чаитанйа Махапрабху — инкарнация на Бог Кршна през епохата на Кали, която се появява в Навадвйпа, Западен Бенгал, в края на петнадесети век и въвежда йуга-дхарма (основната религиозна система за епохата)— груповото повтаряне на святите имена на Бога.

Чаитанйа-чаритамрта — биография на Шрй Чаитанйа Махапрабху, написана от Кршнадаса Кавираджа на бенгалски в края на шестнадесети век.

Чандала — кучеядец; непринадлежащ към никаква каста.

Чандра — божество, което господствува на Луната (Чандралока).

Чатурмасйа — спазване на самоограничения по време на дъждов­ния сезон в Индия.

Ш

Шанкара (Шанкарачарйа) — велик философ, който е създал уче­нието за а-дваит(недуализма), като подчертава безличностната природа на Бога и еднаквостта на всички души с недиференцирания Брахман.

Шастра — разкрито писание; ведическа книга.

Шива — полубог, който управлява гуната на невежеството (тамо-гуна) и унищожава материалния космос.

Шраванам — слушане за Бога; една от деветте основни форми на предано служене.

Шрймад-Бхагаватам — Пурана, или история, специално написана от Вйасадева, за да даде задълбочено разбиране за Бог Шрй Кршна.

Шрути — Ведите (говорими).

Шудра —- член на класата на работниците, която е една от четирите класи според ведическото разделение на обществото.

Указания

за

санскритското

произношение

През вековете санскритският език е използувал различни азбуки. Най-широко употребяваният в Индия начин на писане се нарича дева-нага-рй, което означава буквално писменост, използувана в „столицата на полубоговете". Азбуката деванагарй се състои от 48 знака: 13 гласни и 35 съгласни. Древните санскритски граматици са я подредили по практически лингвистични признаци и този ред е приет от всички западни учени. Транслитерацията, използувана в тази книга, е съобразена със системата за обозначаване произношението на звуците в санскритския език*, приета от учените през последните петдесетина години.
-----
* "сан-с-крит", букв. "симетрично-формиран".