ГЛАВА 18 : Съвършенството на отречението

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Съвършенството на отречението

ТЕКСТ 1

арджуна увача

саннйасасйа маха-бахо таттвам

 иччхами ведитум тйагасйа

 ча хршйкеша пртхак кеши-нишудана

арджунах увача—Арджуна казва; саннйасасйа—на отречението; маха-бахо—о, силноръки; таттвам—истината; иччхами—аз желая; ведитум—да разбера; тйагасйа—за отречението; ча—също; хршйкеша—о, господарю на сетивата; пртхак—различно; кешии-ишудана—о, убиец на демона Кешй.

Арджуна казва: „О, силноръки, желая да разбера целта на отречението [тйага] и на жизненото стъпало на отречението от света [саннйаса], о, убиец на демона Кешй, господарю на сетивата."

ПОЯСНЕНИЕ: В действителност Бхагавад-гйта завършва със седемнадесета глава. Осемнадесета глава излага в резюме разглежданите преди това теми. Във всяка глава на Бхагавад-гйта Господ подчертава, че преданото служене на Бога, Върховната Личност, е най-висшата цел в живота. В осемнадесета глава се обобщава, че преданото служене е най-поверителният път към знанието. В първите шест глави се отделя особено внимание на преданото служене: йогинам апи сарвешам... — „От всички йогй или трансценденталисти най-добър е този, който вътре в себе си винаги мисли за Мен." Следващите шест глави разкриват чистото предано служене, неговата природа и дейности. В последните шест глави се описват знанието, отречението, дейностите на материалната и трансценденталната природа и преданото служене. Стигаме до извода, че всички дейности трябва да се извършват във връзка с Върховния Господ, представен от думите ом mam cam, които обозначават Вишну, Върховната Личност. Третата част на Бхагавад-гйта показва, че единствено преданото служене и само то е крайната цел на живота. Тази истина се доказва чрез цитиране на ачарии от миналото, а също и на Брахма-сутра и Веданта-сутра. Някои имперсоналисти си мислят, че имат монопол върху знанието на Веданта-сутра, но в действителност Веданта-сутра е предназначена за разбиране на преданото служене, защото е съставена от Самия Господ и Той е този, който я знае. Това се описва в петнадесета глава. Целта на всяко писание и на всяка Веда е преданото служене. Това се обяснява в Бхагавад- гйта.

Както във втора глава се дава кратък обзор на цялото съдържание, така в осемнадесета глава се излагат накратко всички напътствия. Посочва се, че целта на живота трябва да бъде отречението и достигането на трансцендентална позиция по отношение на трите гуни на природата. Арджуна иска да изясни двете главни теми на Бхагавад-гйта: отречението (тйага) и жизненото стъпало на отречението от света (саннйаса). Затова той пита за значението на тези две думи.

В този стих са важни двете думи, с които е назован Върховният Господ — Шрй Хршйкеша и Кешй-нишудана. Хршйкеша е Кршна — господарят на всички сетива, който винаги може да ни помогне да постигнем спокойствие на ума. Арджуна Го моли да обобщи всичко по такъв начин, че той да може да запази равновесие. Той все още има някои съмнения, а съмненията винаги са сравнявани с демони. Затова той нарича Кршна Кешй-нишудана. Кешй е бил най-страшният демон, който Господ Кршна е убил, и сега Арджуна очаква от Кршна да убие и демона на съмнението.

ТЕКСТ 2

шрй-бхагаван увача

камйанам карманам нйасам

 саннйасам кавайо видух

сарва-карма-пхала-тйагам

 прахус тйагам вичакшанах

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; камйанам—-с желание; карманам—на дейностите; нйасам—отречение; саннйасам—жизненото стъпало на отречение от света; кавайах—учените; видух—знаят; сарва—на всички; карма—дейности; пхала—от резултати; тйагам—отречение; прахух—наричат; тйагам—отречение; вичакшанах—опитния.

Бог, Върховната Личност, казва: „ Изоставянето на дейностите, основани на материално желание, е това, което великите образовани хора наричат отричане от света [саннйаса]. А отказването от резултатите от всички дейности е това, което мъдрите наричат отречение [тйага].

ПОЯСНЕНИЕ: Човек трябва да се откаже да извършва дейности за резултати. Това е инструкцията на Бхагавад-гйта. Но дейностите, които водят към напредък в духовното знание, не трябва да бъдат изоставяни. Това ще се изясни в следващите стихове. Във ведическата литература са предписани много методи за извършване на жертвоприношения с някаква определена цел. Има жертвоприношения, които се извършват за раждане на добър син или за издигане до по-висши материални планети, но жертвоприношенията, породени от желания, трябва да бъдат прекратени. Човек обаче не трябва да се отказва от жертвоприношенията за пречистване на сърцето или за напредък в духовната наука.

ТЕКСТ 3

тйаджйам доша-вад итй еке

карма прахур манишинах.

йаджна-дана-тапах-карма

на тйаджйам ити чапаре

тйаджйам—трябва да се изоставят; доша-ват—като зло; ити— така; еке—една; карма—работа; прахух—те казват; манйшинах— велики мислители; йаджна—от жертвоприношение; дана—благотворителност; тапах—и покаяние; карма—дейности; на—никога; тйаджйам—трябва да се изоставя; ити—така; на—и; апаре—другите.

Някои учени заявяват, че всички видове кармични дейности трябва да бъдат изоставени като несъвършени. Но други мъдреци твърдят, че жертвоприношението, благотворителността и покаянието никога не трябва да бъдат пренебрегвани.

ПОЯСНЕНИЕ: Във ведическата литература има много дейности, които са обект на спор. Например казва се, че едно животно може да бъде убито в жертвоприношение, но някои твърдят, че убиването на животни е отвратително. Въпреки че във ведическата литература се препоръчва убиването на животни в жертвоприношение, животното не се счита за убито. Жертвоприношението е предназначено да даде нов живот на животното. Понякога животното, което е убито в жертвоприношение, получава нова животинска форма, а друг път веднага се издига до човешка форма на живот. Но мненията на мъдреците са различни. Едни казват, че убийството на животни трябва да се избягва, други казват, че за определено жертвоприношение това е добро. Тези различни мнения относно извършването на жертвоприношения сега ще бъдат разяснени от Самия Господ.

ТЕКСТ 4

нишчайам шрну ме татра тйаге

 бхарата-саттама тйаго хи пуруша-вйагхра

 три-видхах сампракйртитах

нишчайам—сигурност; шрну—чуй; ме—от Мен; татра—в това отношение; тйаге—по въпроса за отречението; бхарата-сат-тама—о, най-добър сред всички Бхарати; тйагах—отречение; хи—несъмнено; пуруша-вйагхра—о, тигър сред човешките същества; три-видхах—от три вида; сампракйртитах—се заявява.

О, най-добър сред всички Бхарати, сега чуй мнението Ми за отречението. О, тигър("Ви-АгРа") сред хората, в писанията се заявява, че отречението е три вида.

ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че има различни мнения за отречението, тук Бог, Върховната Личност, Шрй Кршна, дава Своето мнение, което трябва да приемем за окончателно. В края на краищата Ведите са различни закони, дадени от Господа. Тук Господ присъствува лично и думата Му трябва да се приеме за решаваща. Господ казва, че процесът на отречението трябва да се разглежда от гледна точка на гуните на материалната природа, в които се извършва.

ТЕКСТ 5

йаджна-дана-тапах-карма на

 тйаджйам карйам ева тат йаджно

 данам тапаш чаива паванани манйшинам

йаджна—от жертвоприношение; дана—благотворителност; тапах—и покаяние; карма—дейност; на—никога; тйаджйам—трябва да се изоставя; карйам—трябва да се направи; ева—несъмнено; тат—това; йаджнах—жертва; данам—милостиня; тапах—покаяние; ча—също; ева—несъмнено; паванани—пречистващи; манйшинам—дори за великите души.

Жертвоприношението, благотворителността и покаянието не трябва да се изоставят; те трябва да бъдат извършвани. В действителност жертвоприношението, благотворителността и покаянието пречистват дори великите души.

ПОЯСНЕНИЕ: Йогите трябва да извършват дейности за напредъка на човешкото общество. Има много методи за пречистване, които помагат на човешкото същество да напредне в духовния живот. Сватбената церемония например се счита за едно от тези жертвоприношения. Тя се нарича виваха-йаджна. Трябва ли един саннйасй, който се е отрекъл от света и се е отказал от семейните връзки, да поощрява сватбената церемония? Тук Господ казва, че всяко жертвоприношение, което е предназначено за благополучието на хората, не трябва никога да се изоставя. Виваха-йаджна, сватбената церемония, е предназначена да регулира човешкия ум, така че той да може да стане умиротворен с цел духовен напредък. Повечето от хората трябва да бъдат насърчавани за тази виваха-йаджна дори от личности, които са се отрекли от света. Саннйасй не трябва да общува с жени, но това не означава, че един мъж, който се намира на по- ниско жизнено стъпало, не трябва да приема съпруга чрез сватбена церемония. Всички предписани жертвоприношения са предназначени за постигане на Върховния Господ. Следователно човек, който е на по-низш етап, не трябва да ги отхвърля. Благотворителността също е предназначена за пречистване на сърцето. Ако милостинята се даде на подходяща личност, както бе описано по-горе, това води към напредък в духовния живот.

ТЕКСТ 6

етанй апи ту кармани сангам

 тйактва пхалани ча картавйанйти

 ме партха нишчитам матам уттамам

етани—всички тези; апи—несъмнено; ту—но; кармани—дейности; сангам—общуване; тйактва—като се отказва; пхалани—резултати; ча—също; картавйани—трябва да се извършват като дълг; ити—така; ме—Мое; партха—о, сине на Пртха; нишчитам— окончателно; матам—мнение; уттамам—най-доброто.

Всички тези дейности трябва да се извършват без привързаност или очакване на резултат. Те трябва да се изпълняват от чувство за дълг, о, сине на Пртха. Това е окончателното ми мнение.

ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че всички жертвоприношения пречистват, човек не трябва да очаква никакъв резултат от извършването им. С други думи, всички жертвоприношения, които са предназначени за материален напредък в живота, трябва да бъдат изоставени, а жертвоприношенията, които пречистват съществуването и издигат човека на духовно ниво, не трябва да се прекратяват. Всичко, което води към Кршна съзнание, трябва да се поощрява. В Шрймад-Бхагаватам се казва, че всяка дейност, която води към предано служене на Господа, трябва да се приема. Това е най-висшият критерий на религията. Един преданоотдаден на Господа трябва да приема всякакъв вид работа, жертвоприношение или благотворителност, която ще му помогне в изпълняване преданото служене на Господа.

ТЕКСТ 7

нийатасйа ту саннйасах кармано

 нопападйате мохат тасйа

паритйагас тамасах. парикйртитах

нийатасйа—предписани; ту—но; саннйасах—отречение; карма-нах—от дейности; на—никога; упападйате—е заслужено; мохат—от илюзия; тасйа—от тях; паритйагах—отречение; тамасах—в гуната на невежеството; парикйртитах—се заявява.

Предписаните задължения никога не трябва да бъдат отричани. Ако човек изостави предписаните си задължения поради илюзия, такова отречение е в гуната на невежеството.

ПОЯСНЕНИЕ: Работата за материално наслаждение трябва да се изостави, но се препоръчва работата, която издига човек до духовна дейност. Такава работа е например готвенето за Върховния Господ, предлагането на храна на Господа, а след това приемането на храната. Казва се, че личност, която се е отрекла от света, не трябва да готви за себе си. Готвенето за самия себе си се забранява, но не се забранява готвенето за Върховния Господ. По същия начин, един саннйасй може да извършва сватбена церемония, за да помогне на ученика си да напредва в Кршна съзнание. Ако някой отхвърля такива дейности, трябва да знаем, че той действува в гуната на тъмнината.

ТЕКСТ 8

духкхам итй ева йат карма

кайа-клеша-бхайат тйаджет

 са кртва раджасам тйагам

наива тйага-пхалам лабхет

духкхам—нещастен; ити—така; ева—несъмнено; йат—който; карма—работа; кайа—за тялото; клеша—смущение; бхайат—от страх; тйаджет—изоставя; сах—той; кртва—след като е направил; раджасам—в гуната на страстта; тйагам—отречение; ева—несъмнено; тйага—на отречението; пхалам—резултатите; лабхет—печели.

За всеки, който изостави предписаните си задължения, защото са неприятни или поради страх от телесни неудобства, се казва, че се е отрекъл в гуната на страстта. Такова действие никога не води до издигане в отречението.

ПОЯСНЕНИЕ: Личност, която е в Кршна съзнание, не трябва да изоставя печеленето на пари от страх, че извършва кармични дейности. Ако човек работи и използува парите си в Кршна съзнание, или ако чрез ставането си рано сутрин може да издигне трансценденталното си Кршна съзнание, той не трябва да престава да прави това от страх или защото тези дейности са неприятни. Такова отречение е в гуната на страстта. Резултатът от работата в гуната на страстта е винаги жалък. Ако човек с такова състояние на духа отхвърля работата, той никога няма да постигне резултата от отречението.

ТЕКСТ 9

карйам итй ева йат карма

 нийатамкрийате 'рджуна сангам
тйактвапхалам чаива са
тйагах саттвико матах

карйам—това трябва да се направи; ити—така; ева—наистина; йат—което; карма—работа; нийатам—предписани; крийате—се извършват; арджуна—о, Арджуна; сангам—общуване; тйактва— като изостави; пхалам—резултата; ча—също; ева—несъмнено; сах—това; тйагах—отречение; саттвиках—в гуната на доброто; матах—по Мое мнение.

О, Арджуна, когато някой извършва предписания си дълг единствено защото той трябва да бъде извършен, и се отказва от всякакво материално общуване и всяка привързаност към резултата, неговото отречение е в гуната на доброто.

ПОЯСНЕНИЕ: Предписаните задължения трябва да бъдат извършвани с такова настроение на ума. Човек трябва да действува, без да се привързва към резултата; той трябва да се разграничава от формите на работата. Един човек, който е в Кршна съзнание и работи във фабрика, не свързва себе си с работата и с работниците във фабриката. Той просто работи за Кршна и когато жертвува резултата за Кршна, действува трансцендентално.

ТЕКСТ 10

на двештй акушалам карма

 кушале нанушаджджате тйагй

 саттва-самавишто

медхавй чхинна-самшайах,

на—никога; двештй—мрази; акушалам—неблагоприятна; карма—работа; кушале—към благоприятна; на—нито; анушаджджате—се привързва; тйагй—отричащият се; саттва—в добро; самавиштах—погълнат; медхавй—неинтелигентен; чхинна—след като отсече; самшайах—всички съмнения.

Личност, която приема отречение с разум; която е установена в гуната на доброто; която не мрази неблагоприятната работа, нито се привързва към благоприятната, тя няма никакви съмнения относно работата.

ПОЯСНЕНИЕ: Една личност в Кршна съзнание или в гуната на доброто не мрази никого и нищо, което безпокои тялото й. Тя работи на подходящо място и в подходящо време, без да се страхува от неприятните последствия от дълга си. Такава личност, която е установена в трансценденталността, е най-интелигентната и отвъд всякакви съмнения относно дейностите си.

 

 

 

 

 

ТЕКСТ 11

на хи деха-бхрта шакйам

тйактум карманй ашешатах

 йас ту карма-пхала-тйагй

са тйагйтй абхидхййате

 

на—никога; хи—несъмнено; деха-бхрта—от въплътената; шакйам—е възможно; тйактум—да се отрече; карманй—дейности; ашешатах—напълно; йах—всеки, който; ту—но; карма—на работа; пхала—от резултата; тйагй—отреклият се; сах—той; тйагй—отреклият се; ити—така; абхидхййате—се казва.

 

За въплътеното същество в действителност е невъзможно да изостави всички дейности. Но за този, който се отказва от плодовете па дейността, се казва, че наистина се е отрекъл.

 

ПОЯСНЕНИЕ: В Бхагавад-гйта се казва, че човек никога не може да престане да работи. Следователно този, който работи за Кршна и не се наслаждава на кармичните резултати, който предлага всичко на Кршна, е наистина отречен. Има много членове на Международното общество за Кршна съзнание, които работят в учреждения, фабрики или другаде, и всичко, което спечелят, дават на Обществото. Такива високо издигнати в духовно отношение хора са наистина саннйасй и са се отрекли от света. Тук ясно се описва как да се откажем от плодовете на работата си и с каква цел да се отказваме от тях.

ТЕКСТ 12

аништам иштам мишрам
 чатри-видхам карманах
пхалам бхаватйатйагинам претйа
 на ту саннйасинам квачит

аништам—които водят към ада; иштам—които водят към рая; мишрам—смесени; ча—и; три-видхам—трите вида; карманах—на работа; пхалам—резултатът; бхавати—идва; атйагинам—за всички, които не са се отрекли; претйа—след смъртта; на—-не; ту— но; саннйасинам—за отречението от света; квачит—по всяко време.

Този, който не е в отречение, след смъртта получава тристранните резултати от дейността — желаното, нежеланото и смесеното. Но няма резултат, който да причинява страдание на тези, които са се отрекли от света.

ПОЯСНЕНИЕ: Личността в Кршна съзнание, която действува в знание за връзката си с Кршна, е винаги освободена. Затова след смъртта си тя не се наслаждава и не страда от резултатите на делата си.

ТЕКСТ 13

панчаитани маха-бахо каранани

 нибодха ме санкхйе кртанте

 проктани сиддхайе сарва-карманам

панча—пет; етани—тези; маха-бахо—о, силноръки; каранани— причини; нибодха—просто разбери; ме—от Мен; санкхйе—във Веданта, крта-анте—в заключение; проктани—се казва; сиддхайе—за съвършенство; сарва—на всички; карманам—дейности.

О, силноръки Арджуна, според Веданта има пет причини за изпълнението на всяка дейност. Сега научи за тях от Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Може да възникне въпросът: щом всяка извършена дейност трябва да има някакви реакции, как тогава една личност в Кршна съзнание нито страда, нито се наслаждава на реакциите от работата си? За да покаже как е възможно това, Господ цитира Веданта философията. Той казва, че за всяка дейност има пет причини и човек трябва да се съобразява с тях, ако иска да постигне успех. Санкхйа е стълбът на знанието, а Веданта е крайната точка от стълба на знанието — и това се приема от всички ачарии, дори и от Шанкара. Затова такъв авторитет трябва да се вземе пред вид.

Върховният контрол е поверен на Свръхдушата. Както се посочва в Бхагавад-гйта, сарвасйа чахам хрди саннивиштах. Тя ангажира всеки в определени дейности, като му напомня за неговите минали действия. А дейностите в Кршна съзнание, които се извършват под ръководството й отвътре, не носят никакви реакции както в този живот, така и в живота след смъртта.

ТЕКСТ 14

адхиштханам татха карта

каранам на пртхаг-видхам
 вивидхаш на пртхак чешта
даивам чаиватра панчамам

адхиштханам—мястото; татха—също; карта—работникът; каранам—инструментите; ча—и; пртхак-видхам—на различни видове; вивидхах—различни; на—и; пртхак—отделни; чештах—усилия; даивам—Върховният; на—също; ева—несъмнено; атра—тук; панчамам—петият.

Мястото на действието [тялото], извършителят, различните сетива, различните видове усилия и накрая Свръхдушата — това са петте фактора на дейността.

ПОЯСНЕНИЕ: Думата адхиштханам се отнася до тялото. Душата вътре в тялото действува, за да осъществи резултати от дейността; затова е известна като карта, „извършител". Това, че душата е познавачът и извършителят, се посочва в шрути. Еша хи драшта срашта (Прашна Упанишад 4.9). То се потвърждава също и във Веданта-сутра със стиховете джно 'та ева (2.3.18) и карта шастрартхаваттват (2.3.33). Инструментите за действие са сетивата и чрез тях душата действува по различни начини. Усилията за всяка една дейност са различни. Но всички дейности на човека зависят от волята на Свръхдушата, която присъствува в сърцето като приятел. Върховният Господ е най-висшата причина. При тези обстоятелства човек, който действува в Кршна съзнание под ръководството на Свръхдушата, намираща се в сърцето, не се обвързва от някаква дейност. Ония, които са в пълно Кршна съзнание, всъщност не са отговорни за дейностите си. Всичко зависи от Върховната воля, Свръхдушата, Бога, Върховната Личност.

ТЕКСТ 15

шарира-ван-манобхир йат

кармапрарабхате нарах

нйаййам вавипарйтам ва
панчаите тасйа хетавах

шарйра—с тялото; вак—слово; манобхих—и ума; йат—която; карма-—-работа; прарабхате—започва; нарах—една личност; нйаййам—правилна; ва—или; випарйтам—противоположната; ва— или; панча—пет; ете—всички тези; тасйа—нейните; хетавах— причини.

Тези пет фактора са причината за всяка правилна или неправилна дейност, която човек извършва с тяло, ум или слово.

ПОЯСНЕНИЕ: Думите „правилна" и „неправилна" са от голямо значение в този стих. За правилна се счита работата, която се извършва в съответствие с предписаните наставления от писанията, а за неправилна — работата, която се извършва в разрез с правилата на писанията. Тези пет фактора са необходими за цялостното осъществяване на всяка дейност.

ТЕКСТ 16

татраивам сати картарам

атманамкевалам ту йах пашйатй
акрта-буддхитван

 на са пашйати дурматих

татра—там; евам—така; сати—като е; картарам—работникът; атманам—той самият; кевалам—единствен; ту—но; йах—всеки, който; пашйати—вижда; акрта-буддхитват—поради неинтелигентност; на—никога; сах—той; пашйати—не вижда; дурматих— глупав.

Следователно оня, който се мисли за единствен извършител, като не взима под внимание петте фактора, със сигурност не е много интелигентен и не може да вижда нещата такива, каквито са.

ПОЯСНЕНИЕ: Един глупак не може да разбере, че Свръхдушата стои в него като приятел и насочва дейностите му. Въпреки че материалните причини са мястото, работещият, усилието и сетивата, решаващата причина е Върховният, Божествената Личност. Човек трябва да вижда не само четирите материални причини, но също и върховната действена причина. Този, който не вижда Върховния, мисли себе си за извършител.

ТЕКСТ 17

йасйа наханкрто бхаво буддхир

 йасйа на липйате хатвапи

са имал локан на ханти

 на нибадхйате

йасйа—човек, чиито; на—никога; аханкртах—от лъжливо его; бхавах—природа; буддхих—разум; йасйа—човек, чиито; на— никога; липйате—е привързан; хатва—като убива; апи—дори; сах—той; иман—в този; локан—свят; на—никога; ханти—убива; на—никога; нибадхйате—не се оплита.

Оня, който не е подтикван от лъжливо его и чийто разум не е объркан, даже и да убива хора в този свят, не убива. Той не се обвързва с дейностите си.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Господ информира Арджуна, че желанието му да не се сражава е породено от лъжливо его. Арджуна се мисли за извършител на дейностите, но не взема под внимание върховното одобрение отвътре и отвън. Ако човек не знае, че съществува висше разрешение, защо действува? Но този, който познава инструментите за работа, себе си като работник и Върховния Господ като върховен разрешаващ, е съвършен в извършването на всичко. Такава личност никога не е в илюзия. Личната дейност и отговорност възникват от лъжливото его и безбожието, т.е. от липсата на Кршна съзнание. Всеки, който действува в Кршна съзнание под ръководството на Свръх душата или на Бога, Върховната Личност, дори когато убива, не убива. Той дори не е подложен на реакциите от това убийство. Когато един войник убива по заповед на по-висш офицер, никой не го съди за това. Но ако войникът убива на своя отговорност, със сигурност ще бъде съден от съда.

ТЕКСТ 18

джнанам джнейам париджната

 три-видха карма-чодана каранам

 карма картети три-видхах

 карма-санграхах

джнанам—знанието; джнейам—целта на знанието; париджната— познавачът; три-видха—три вида; карма—работа; чодана—стимулът; каранам—сетивата; карма—работата; карта—извършителят; ити—така; три-видхах—на три вида; карма—на работа; сангра-хах—натрупването.

Знанието, обектът на знанието и познавачът са трите фактора, които мотивират действието, а сетивата, работата и извършителят са трите съставни части на действието.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Има три вида подбуди за всекидневната работа: знанието, обектът на знанието и знаещият. Инструментите за работа, самата работа и работещият се наричат съставни части на работата. Всяка работа, извършвана от което и да е човешко същество, притежава тези елементи. Преди човек да започне да действува, е налице някакъв импулс, който се нарича вдъхновение. Решението, до което се стига, преди да се осъществи дадена работа, е фината форма на работата. След това работата приема формата на действие. Най-напред човек трябва да премине през психологичните процеси на мислене, чувствуване и желание, и това се нарича подбуда. Вдъхновението за работа е едно и също, когато идва от писанията и от инструкциите на духовния учител. Когато вдъхновението и работникът са налице, истинската дейност се реализира с помощта на сетивата и на ума, който е центърът на всички сетива. Съвкупността от всички съставни части на дейността се нарича натрупване на работата.

ТЕКСТ 19

джнанам карма на карта на

тридхаива гуна-бхедатах пронйате

 гуна-санкхйане йатхавач чхрну танй апи

джнанам—знание; карма—работа; ча—също; карта—работник; ча—също; тридха—от три вида; ева—несъмнено; гуна-бхедатах—в съответствие с различните гуни на материалната природа; пронйате—се казва; гуна-санкхйане—в съответствие с различните гуни: йатха-ват—такива, каквито са; шрну—слушай; тани— всички те; апи—-също

В съответствие с трите различни гуни на материалната природа има три вида знание, дейности и вършители на дейностите. Сега чуй за тях от Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: В четиринадесета глава бяха описани трите разделения на материалната природа. В тази глава се казва, че гуната на доброто дава светлина, гуната на страстта е материална, а гуната на невежеството води до мързел и безделие. Всички гуни на материалната природа обвързват; те не са източници на освобождение.

Дори в гуната на доброто човек е обусловен. В седемнадесета глава бяха описани различните видове обожание от различните видове хора в отделните гуни на материалната природа. В този стих Господ казва, че желае да говори за различните видове знание и работници и за самата работа според трите материални гуни.

ТЕКСТ 20

сарва-бхутешу йенаикам бхавам

 авйайам икшате авибхактам

 вибхактешу тадж джнанам

 виддхи саттвикам

сарва-бхутешу—във всички живи същества; йена—от което; екам—човек; бхавам—положение; авйайам—нетленен; йкшате— човек вижда; авибхактам—неделима; вибхактешу—разделен на безброй много; тат—това; джнанам—знание; виддхи—знай; саттвикам—в гуната на доброто.

Трябва да разбираме, че знанието, посредством което се вижда една и съща неделима духовна природа във всички живи същества, въпреки че те са разделени на безброй много форми, се намира в гуната на доброто.

ПОЯСНЕНИЕ: Личност, която вижда една и съща духовна душа във всяко живо същество, независимо дали то е полубог, човешко същество, животно, птица, звяр, водно животно или растение, притежава знание в гуната на доброто. Във всички живи същества има една и съща духовна душа, въпреки че те имат различни тела, съответствуващи на предишната им дейност. Както се описа в седма глава, проявлението на жизнената сила във всяко тяло се дължи на по-висшата природа на Върховния Господ. Да се вижда във всяко тяло тази единна по-висша природа, тази жизнена сила, означава да се вижда в гуната на доброто. Тази жизнена енергия е нетленна, въпреки че телата са тленни. Различията, които се възприемат, са свързани с тялото. Понеже има много форми на материално съществуване в обусловения живот, жизнената сила изглежда разделена. Това безличностно знание е един от аспектите на себереализацията.

ТЕКСТ 21

пртхактвена ту йадж джнанам

 нана-бхаван пртхаг-видхан ветти

сарвешу бхутешу тадж

джнанам виддхи раджасам

пртхактвена—поради разделяне; ту—но; йат—което; джнанам—знание; нана-бхаван—разнообразни положения; пртхакви-дхан—различни; ветти—знае; сарвешу—във всички; бхутешу— живи същества; тат—това; джнанам—знание; виддхи—трябва да се знае; раджасам—от гледна точка на страстта.

Трябва да знаеш, че знанието, посредством което човек вижда, че във всяко отделно тяло има различен вид живо същество, е в гуната на страстта.

ПОЯСНЕНИЕ: Схващането, че материалното тяло е живото същество и че с разрушаването на тялото се разрушава и съзнанието, се нарича знание в гуната на страстта. Според това знание телата се различават едно от друго вследствие на развиването на различни видове съзнание. С други думи, не съществува отделна душа, която проявява съзнание. Самото тяло е душата и извън тялото няма отделна душа. Според това знание съзнанието е временно. Или пък няма индивидуална душа, а една всепроникваща душа, пълна със знание, докато тялото е проявление на временно невежество. Или още че извън това тяло няма определена индивидуална или върховна душа. Всички тези схващания се считат за продукт на гуната на страстта.

ТЕКСТ 22

йат ту кртсна-вад екасмин

карйе сактам ахаитукам

ататтвартха-вад алпам

ча тат тамасам удахртам

йат—това, което; ту—но; кртсна-ват—като всичко; екасмин—в едно; карйе—работа; сактам—привързан; ахаитукам—без причина; ататтва-артха-ват—без знание за реалността; алпам—много оскъдно; ча—и; тат—това; тамасам—в гуната на мрака; удахртам—се казва, че е.

Знанието, чрез което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено най-важната, без да познава истината, е много оскъдно и е в гуната на мрака.

ПОЯСНЕНИЕ: „Знанието" на обикновения човек е винаги в гуната на мрака, или невежеството, защото всяко живо същество в обусловения живот се ражда в гуната на невежеството. Човек, който не развива знание с помощта на авторитети или на наставленията от писанията, притежава знание, което не надхвърля границите на тялото. Той не е загрижен да действува в съответствие с напътствията на писанията. За него Бог са парите; за него знание означава удовлетворяване на телесните нужди. Такова знание няма връзка с Абсолютната Истина. То в известна степен е като знанието на обикновените животни, т.е. знание за ядене, спане, самозащита и съвкупление. Такова знание се описва тук като продукт на гуната на мрака. С други думи, знание, което се отнася до духовната душа отвъд това тяло, се нарича знание в гуната на доброто; знание което създава много теории и учения посредством светска логика и умствени спекулации, е продукт на гуната на страстта; и знание, което се отнася само до грижите за удобството на тялото, е в гуната на невежеството.

ТЕКСТ 23

нийатам санга-рахитам

 арага-двешатах

 кртам апхала-препсуна карма йат

 тат саттвикам учйате

нийатам—регулирано; санга-рахитам—без привързаност; арага-двешатах— без любов или омраза; кртам—направено; апхала- препсуна— от някой без желание за кармични резултати; карма— действие; йат—което; тат—това; саттвикам—в гуната на доброто; учйате—се нарича.

Казва се, че действието, което е регулирано и се извършва без привързаност, без любов или отвращение и без желание за кармични резултати, е в гуната на доброто.

ПОЯСНЕНИЕ: Регулираните професионални задължения, както са предписани в писанията от гледна точка на различните жизнени стъпала и класи в обществото, изпълнявани без привързаност и чувство за собственост, следователно без каквато и да е любов или отвращение, в Кршна съзнание, за удовлетворяването на Върховния, без себенаслаждаване, се наричат действия в гуната на доброто.

ТЕКСТ 24

йат ту камепсуна карма саханкарена

 ва пунах крийате бахулайасам

 тад раджасам удахртам

йат—това, което; ту—но; кама-йпсуна—от човек с желания за кармични резултати; карма—работа; са-аханкарена—с его; ва— или; пунах—отново; крийате—се извършва; бахула-айасам—с голям труд; тат—това; раджасам—в гуната на страстта; удахртам—се казва, че е.

Но действието, извършвано с голямо усилие от човек, който се стреми да удовлетвори желанията си, или действието, продиктувано от лъжливо его, се счита за действие в гуната на страстта.

ТЕКСТ 25

анубандхам кшайам химсам

анапекшйа на паурушам мохад

 арабхйате карма йат

тат тамасам учйате

анубандхам—от бъдещо робство; кшайам—разрушение; химсам—в нещастие за другите; анапекшйа—без отчитане на последиците; на—също; паурушам—себесанкциониращ се; мохат— от илюзия; арабхйате—е започната; карма—работа; йат—която; тат—това; тамасам—в гуната на невежеството; учйате— се казва, че е.

Казва се, че действието, което се извършва в илюзия, като се пренебрегват правилата от писанията, без загриженост за бъдещото обвързване или за насилието, или за страданието, причинено на другите, е в гуната на невежеството.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек трябва да отговаря за действията си пред държавата или пред представителите на Върховния Господ, наричани йама-дути. Безотговорната работа е вредна, защото разрушава регулиращите принципи на писанията. Тя често се основава на насилие и причинява страдания на другите живи същества. Такава безотговорна дейност се извършва въз основа на личния опит. Това се нарича илюзия. А цялата тази илюзорна дейност е продукт на гуната на невежеството.

ТЕКСТ 26

мукта-санго 'нахам-вади

дхртй-утсаха-саманвитах

 сиддхй-асиддхйор нирвикарах

 карта саттвика учйате

мукта-сангах—освободен от всякакво материално общуване; ан-ахам-вадй—без лъжливо его; дхрти—с решителност; утсаха—с голям ентусиазъм; саманвитах—квалифициран; сиддхи—в съвършенство; асиддхйох—в провал; нирвикарах—без промяна; карта—работник; саттвиках—в гуната на доброто; учйате—се казва, че е.

Човек, който изпълнява дълга си, без да се свързва с гуните на материалната природа, без лъжливо его, с голяма решителност и ентусиазъм, и който е еднакво устойчив и в успех, и в провал, действува в гуната на доброто.

ПОЯСНЕНИЕ: Една личност в Кршна съзнание е винаги трансцендентална спрямо материалните гуни на природата. Тя не очаква резултат от възложената й работа, защото е над лъжливото его и гордостта. И въпреки това винаги е ентусиазирана, докато завърши тази работа. Тя не се тревожи от неприятностите, които трябва да понесе; тя винаги е ентусиазирана. Тя не се интересува от успеха или провала, приема еднакво нещастието и щастието. Този работник се намира в гуната на доброто.

ТЕКСТ 27

раги карма-пхала-препсур

лубдхо химсатмако 'шучих

харша-шоканвитах карта

 раджасах парикйртитах

рагй—твърде много привързан; карма-пхала—към резултата от работата; препсух—като желае; лубдхах—алчно; химса-атмаках— винаги завижда; ашучих—нечист; харша-шока-анвитах—подчинен на радост и тъга; карта—този работник; раджасах—в гуната на страстта; парикйртитах—бива обявен.

За работника, който е привързан към работата и плодовете й; който желае да се наслаждава на тези плодове; който е алчен, винаги завистлив, нечист и смущаван от радост и печал, се казва, че е в гуната на страстта.

ПОЯСНЕНИЕ: Една личност се привързва прекалено много към определен вид работа или към резултата, защото е привличана твърде силно от материализма или домашното огнище, съпругата и децата. Такава личност няма желание за издигане в живота. Тя просто се грижи да направи този свят възможно най-удобен в материално отношение. Обикновено тя е много алчна и мисли, че всичко, постигнато от нея, е вечно и никога няма да бъде загубено. Такава личност завижда на другите и е готова да извърши всякакви злини за наслаждение на сетивата си. Следователно тя е нечиста и не се грижи дали спечеленото от нея е чисто или нечисто. Тя е много щастлива, ако работата й е успешна и много нещастна, ако няма успех. Такъв е работникът в гуната на страстта.

ТЕКСТ 28

айуктах пракртах стабдхах шатхо

наишкртико 'ласах вишадй

дйргха-сутрй ча карта тамаса учйате

айуктах—без позоваване на напътствията от писанията; пракртах—материално; стабдхах—упорит; шamxax—лъжлив; наишкртиках—вещ в наскърбяването на другите; аласах—мързелив; вишадй—мрачен; дйргха-сутрй—който отлага; ча—също; карта— работник; тамасах—в гуната на невежеството; учйате—се казва, че е.

За работника, който винаги е зает с дейности, които противоречат на наставленията, дадени в писанията; който е материалист, твърдоглавец и мошеник; който изкусно оскърбява другите; който е мързелив, винаги мрачен и отлага нещата, се казва, че действува в гуната на невежеството.

ПОЯСНЕНИЕ: В писанията намираме указание за това, какъв вид работа би трябвало да се извършва и какъв не трябва. Тези, които не зачитат указанията, се ангажират в работа, която не трябва да се извършва. Такива личности обикновено са материалисти. Те работят в съответствие с гуните на природата, а не съобразно с напътствията на писанията. Такива работници не са много любезни и в повечето случаи са лукави и опитни в оскърбяването на другите. Те са много мързеливи и въпреки че имат някакви задължения, не ги извършват правилно, като ги отлагат за по-късно. Затова те имат мрачен вид. Винаги се помайват; нещо което може да бъде направено за час, те протакат с години. Тези работници се намират в гуната на невежеството.

ТЕКСТ 29

буддхер бхедам дхртеш наива гунатас

 три-видхам шрну прочйаманам
ашешена пртхактвена дхананджайа

буддхех.—на разума; бхедам—различията; дхртех—устойчивостта; ча—също; ева—несъмнено; гунатах—в гуните на материалната природа; три-видхам—-на трите вида; шрну—просто чуй; прочйаманам—както се описа от Мен; ашешена—с подробности; пртхактвена—различно; дхананджайа—о, завоевателю на богатства.

О, завоевателю на богатства, моля те, чуй това, което подробно ще ти разкажа за различните видове разбиране и решителност в съответствие с гуните на материалната природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Сега, след като е обяснил знанието, обекта на знанието и познавача във всяко от трите подразделения в съответствие с гуните на материалната природа, Господ обяснява по същия начин разума и решителността на работника.

ТЕКСТ 30

праврттим ча ниврттим ча
карйакарйе бхайабхайе бандхам
мокшам ча йа ветти буддхих
 са партха саттвикй

праврттим—като прави; ча—също; ниврттим—като не прави; ча—и; карйа—каквото трябва да се прави; акарйе—и каквото не трябва да се прави; бхайа—страх; абхайе—и безстрашие; бандхам—робство; мокшам—освобождение; ча—и; йа—това, което; ветти—знае; буддхих—като разбира; са—това; партха—о, сине на Пртха; саттвикй— в гуната на доброто.

О, сине на Пртха, разбирането, въз основа на което човек знае какво трябва и какво не трябва да върши, от какво трябва да се страхува и от какво не трябва, кое обвързва и кое освобождава, е н гуната на доброто.

ПОЯСНЕНИЕ: Извършването на дейности според напътствията на писанията се нарича правртти, т.е. извършване на дейности, които заслужават да бъдат изпълнени. Дейностите, които не са предписани, не трябва да се извършват. Човек, който не познава напътствията на писанията, се оплита в дейностите и последиците на работата. Разбиране, което дава възможност за разграничаване посредством разума, се намира в гуната на доброто.

ТЕКСТ 31

йайа дхармам
адхармам ча карйам
 чакарйам ева ча айатхават
праджанати буддхих
 са партха раджасй

йайа—с което; дхармам—принципите на религията; адхармам— за безверие; ча—и; карйам—това, което трябва да се прави; ча— също; акарйам—това, което не трябва да се прави; ева—несъмнено; ча—също; айатха-ват—несъвършено; праджанати—знае; буддхих—разум; са—това; партха—о, сине на Пртха; раджасй—в гуната на страстта.

О, сине на Пртха, разбирането, което не прави разлика между религия и безверие, между действие, което трябва да се извършва, и действие, което не трябва да се извършва, е в гуната на страстта.

ТЕКСТ 32

адхармам дхармам ити йа

манйате тамасаврта сарвартхан

 випарйтамш ча буддхих

 са партха тамасй

а-дхармам—безверие; дхармам—религия; ити—така; йа—което; манйате—мисли; тамаса—с илюзия; аврта—покрити; сарва-ар-тхан—всички неща; випарйтан—в погрешна посока; ча—също; буддхих—разум; са—това; партха—о, сине на Пртха; тамасй—в гуната на невежеството

Разбирането, което приема безверието за религия и религията за безверие; което е под влияние на илюзията и мрака; което винаги насочва в погрешна посока, о, Партха, е в гуната на невежеството.

ПОЯСНЕНИЕ: Разумът в гуната на невежеството винаги действува по начин, обратен на верния. Той приема религии, които в действителност не са религии и отхвърля истинската религия. Хората, които са в невежество, смятат великата душа за обикновен човек, а обикновения човек за велика душа. Те мислят истината за неистина и приемат неистината като истина. При извършването на всички дейности те просто избират грешния път. Следователно техният разум е в гуната на невежеството.

ТЕКСТ 33

дхртйа йайа дхарайате

манах-пранендрийа-крийах

йогенавйабхичаринйа

дхртих са партха саттвикй

дхртйа—решителност; йайа—с която; дхарайате—човек поддържа; манах—на ума; прана—живота; индрийа—и сетивата; крийах—дейностите; йогена—с йога техниката; авйабхичаринйа—без прекъсване; дхртих—решителност; са—тази; партха—о, сине на Пртха; саттвикй—в гуната на доброто.

О, сине на Пртха, непоколебимата решителност, която е устойчиво поддържана с помощта на йога техниката и която по такъв начин контролира дейностите на ума, живота и сетивата, е решителност в гуната на доброто.

ПОЯСНЕНИЕ: Йога е начинът, по който можем да разберем Върховната Душа. Всеки, който неотклонно и с решителност е установен във Върховната Душа; който концентрира ума си, живота си и дейностите на сетивата си върху Върховния, се ангажира в Кршна съзнание. Този вид решителност е в гуната на доброто. Думата авйабхичаринйа е много важна, защото означава, че личностите, които са заети в Кршна съзнание, никога не биват отклонявани от някаква друга дейност.

ТЕКСТ 34

йайа ту дхарма-камартхан дхртйа

 дхарайате 'рджуна прасангена

пхалаканкшй дхртих са партха раджасй

йайа—от която; ту—но; дхарма—религиозност; кама—сетивно наслаждение; артхан—и преуспяване; дхртйа—с решителност; дхарайате—човек поддържа; арджуна—о, Арджуна; прасангена— поради привързаност; пхала-аканкшй—като желае кармични резултати; дхртих—решителност; са—тази; партха—о, сине на Пртха; раджасй—в гуната на страстта.

Но решителността, с която човек силно се стреми към кармичните резултати на религията, благосъстоянието и сетивното наслаждение, е в природата на страстта, о, Арджуна.

ПОЯСНЕНИЕ: Личност, която винаги желае кармични резултати от религиозните или икономическите дейности; чието единствено желание е сетивното наслаждение и която ангажира ума, живота и сетивата си по този начин, е в гуната на страстта

ТЕКСТ 35

йайа свапнам бхайам шокам вишадам

 мадам ева ча на вимунчати

дурмедха дхртих са партха тамасй

йайа—с която; свапнам-— сън; бхайам—страх; шокам—скръб; вишадам—мрачност; мадам—илюзия; ева—несъмнено; ча—също; на—никога; вимунчати—-човек изоставя; дурмедха—неинтелигентна; дхртих—решителност; ся—това; партха—о, сине на Пртха; тамасй—в гуната на невежеството.

А решителността, с която не могат да бъдат преодолени сънят, страхът, скръбта, мрачността и илюзията — тази неинтелигентна решителност, о, сине на Пртха, е в гуната на мрака.

ПОЯСНЕНИЕ: Не трябва да се прави изводът, че една личност в гуната на доброто не спи. Тук „сън" означава да се спи много. Сънят винаги присъствува, независимо дали в гуната на доброто, страстта или невежеството; той е нещо естествено. Но ония, които не могат да преодолеят излишния сън; които не могат да отхвърлят гордостта от това, че се наслаждават на материални неща; които винаги мечтаят за господство над материалния свят и чийто живот, ум и сетива са ангажирани по този начин, се счита, че имат решителност, която е в гуната на невежеството.

ТЕКСТ 36

сукхам тв иданим три-видхам шрну

 ме бхаратаршабха абхйасад рамате

 йатра духкхантам ча нигаччхати

сукхам—щастие; ту—но; иданйм—сега; три-видхам—за три вида; шрну—чуй; ме—от Мен; бхарата-ршабха—о, най-добър сред всички Бхарати; абхйасат—като практикува; рамате—човек се наслаждава; йатра—където; духкха—на нещастията; антам— края; ча—също; нигаччхати—достига.

О, най-добър сред всички Бхарати, сега те моля да чуеш от Мен за трите вида щастие, на които обусловената душа се наслаждава и с чиято помощ понякога се освобождава от всички нещастия.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Обусловената душа непрекъснато се опитва да се наслаждава на материално щастие. По този начин тя дъвче вече сдъвканото. Но понякога, докато се наслаждава, чрез общуване с велика душа тя се освобождава от материалното оплитане. С други думи, обусловената душа е винаги заета с някакъв вид сетивно наслаждение, но когато с помощта на благоприятно общуване разбере, че това е само повторение на едно и също нещо, и се пробуди за своето истинско Кршна съзнание, тя понякога успява да се освободи от това т. нар. „щастие".

ТЕКСТ 37

йат тад агре вишам ива

паринаме 'мртопамамтат сукхам

саттвикам проктам

атма-буддхи-прасада-джам

йат—което; тат—това; агре—в началото; вишам ива-—като отрова; паринаме—накрая; амрта—нектар; упамам—сравнен с; тат—това; сукхам—щастие; саттвикам—в гуната на доброто; проктам—се казва; атма—в себето; буддхи—от разума; прасада- джам—породено от удовлетворяването.

Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за себереализация, е щастие в гуната на доброто.

ПОЯСНЕНИЕ: В стремежа си към себереализация човек трябва да следва много правила и предписания, за да контролира ума и сетивата си и да концентрира ума си върху себето. Всички тези процедури са много трудни, горчиви като отрова, но ако някой успешно следва предписанията и достигне трансцендентална позиция, той започва да пие истински нектар и да се наслаждава на живота.

ТЕКСТ 38

вишайендрийа-самйогад йат mam

агре 'мртопамам паринаме вишам

 ива тат сукхам раджасам смртам

вишайа—на обектите на сетивата; индрийа—и сетивата; самйо- гат—от комбинирането; йат—което; тат—тoва; агре—в началото; амрта-упамам—точно като нектар; паринаме—накрая; вишам ива—като отрова; тат—това; сукхам—щастие; раджасам—в гуната на страстта; смртам—се счита.

Щастието, което се поражда от контакта на сетивата с техните обекти и в началото е като нектар, а накрая като отрова, е в природата на страстта.

ПОЯСНЕНИЕ: Млад мъж среща млада жена и сетивата го карат да я гледа, да я докосва и да има сексуални отношения с нея. В началото това може да бъде много приятно за сетивата, но накрая или след известно време става като отрова. Двамата се разделят, има скръб, има печал и т.н. Такова щастие е винаги в гуната на страстта. Щастие, което произтича от взаимодействието на сетивата с техните обекти, е винаги причина за нещастие и непременно трябва да се избягва.

ТЕКСТ 39

йад агре чанубандхе ча сукхам

моханам атманах нидраласйа-прамадоттхам

 тат тамасам удахртам

йат—това, което; агре—в началото; ча—също; анубандхе—накрая; ча—също; сукхам—щастие; моханам—-илюзорно; атманах—на себато; нидра—сън; аласйа—мързел; прамада—и илюзия; уттхам—създаденото; тат—това; тамасам—в гуната на невежеството; удахртам—се казва, че е.

А за щастието, което е сляпо за себереализацията, което от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията, се казва, че е в природата на невежеството.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който се наслаждава на мързела и съня, със сигурност е в гуната на мрака, невежеството, но и този, който няма представа как да действува и как да не действува, също е в гуната на невежеството. За една личност, която е в гуната на невежеството, всичко е в илюзия. За нея няма щастие нито в началото, нито накрая. За личност в гуната на страстта в началото може да има някакво ефимерно щастие и накрая нещастие, но за личност в гуната на невежеството има само нещастие — както в началото, така и в края.

ТЕКСТ 40

на mam асти пртхивйам ва

диви девешу ва пунах саттвам

 пракрти-джаир муктам йад

 ебхих сйат трибхир гунаих

на—не; тат—това; асти—има; пртхивйам—на земята; ва—или; диви—в по-висшата планетарна система; девешу—сред полубоговете; ва—или; пунах—отново; саттвам—съществуване; пракрти-джаих—родено от материалната природа; муктам—освободен; йат—това; ебхих—от влиянието на тези; сйат—е; трибхих—три; гунаих—гуни на материалната природа.

Няма създание, нито тук, нито сред полубоговете на по-висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три гуни, родени от материалната природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Господ излага накратко тоталното влияние на трите гуни на материалната природа върху цялата вселена.

ТЕКСТ 41

брахмана-кшатрийа-вишам шудранам

 ча парантапа карманй правибхактани

 свабхава-прабхаваир гунаих

брахмана—на брахманите, кшатрийа—кшатриите; вишам—и ваишиите; шудранам—на шудрите; ча—и; парантапа—о, ти, който побеждаваш враговете; карманй—дейностите; правибхактани—се разделят; свабхава—собствената им природа; прабхаваих— родена от; гунаих—от трите гуни на материалната природа.

O, усмирителю на врагове, разликата между брахманите, кшатриите, ваишиите и шудрите се определя от качествата, породени от собствената им природа в съответните материални гуни.

ТЕКСТ 42

шамо дамас тапах шаучам кшантир

 арджавам ева ча джнанам виджнанам

 астикйам брахма-карма свабхава-джам

шамах—умиротвореност; дамах—себеконтрол; тапах—въздържание; шаучам—чистота; кшантих—търпимост; арджавам—честност; ева—несъмнено; ча—и; джнанам—знание; ви-джнанам— мъдрост; астикйам—религиозност; брахма—на един брахмана; карма—дълг; свабхава-джам—родени от собствената му природа.

Умиротвореност, себеконтрол, въздържание, чистота, търпимост, честност, знание, мъдрост и религиозност — това са природните качества, чрез които действуват брахманите.

ТЕКСТ 43

шаурйам теджо дхртир дакшйам

 йуддхе чапй апалайанам данам

 йшвара-бхаваш ча кшатрам

 карма свабхава-джам

шаурйам—героизъм; теджах—сила; дхртих—решителност; дакшйам—находчивост; йуддхе—в сражение; ча—и; апи—също; апалайанам—не напуска; данам—щедрост; йшвара—ръководене; бха- вах—природата; ча—и; кшатрам—на един кшатрийа; карма— дълг; свабхава-джам—родени от собствената му природа.

Геройзъм, сила, решителност, находчивост, смелост в бой, благородство и умение да ръководят — това са природните качества на дейностите на кшатриите.

ТЕКСТ 44

крши-го-ракшйа-ваниджйам

ваишйа-карма свабхава-джам

паричарйатмакам карма

 шудрасйапи свабхава-джам

крши—като оре; го—на кравите; ракшйа—покровителство; ваниджйам—търговия; ваишйа—на един ваишйа-, карма—дълг; свабхава-джам—роден от собствената му природа; паричарйа—да служат; атмакам—се състои от; карма—дълг; шудрасйа—на един шудра; апи—също; свабхава-джам—роден от собствената му природа.

Земеделието, покровителството на кравите и търговията са естествената работа на ваишиите, а физическият труд и служенето на другите са предназначени за шудрите.

ТЕКСТ 45

сее сее карманй абхиратах

самсиддхим лабхате нарах

сва-карма-ниратах сиддхим

йатха виндати тач чхрну

сее сее—всеки своята собствена; кармани—работа; абхиратах— като следва; самсиддхим—съвършенство; лабхате—постига; нарах—един човек; сеа-карма—в собствения си дълг; ниратах—ангажиран; сиддхим—съвършенство; йатха—как; виндати—постига; тат—това; шрну—чуй.

Всеки може да стане съвършен, когато следва качествата на своята дейност. Сега те моля, чуй от Мен как може да стане това *.
--------
* от този контекст става ясно, че единствени, които не могат да постигнат съвършенство са извънкласовите- "чандала", "млечха", "явана", "ракшаси", "пишачи" и т.нат. Днес наследници на тези са абрахамските религии и т.нар. "деца на Абрахам", които са извратили дхармичната "санатана" на класите и са си сътворили собствени духове, които да следват. Несъмнено са духове от мрака, ТАМАС-гуна. Нескончаемите войни и революции, които водят абрахамските религии НЯМА нищо общо с класата на кшатриите, тъй като кшатриите са БЛАГО-РОДНИ, т.е.- те следват некръвни принципи на религията и не воюват срещу други освен само помежду си. Не избиват  деца, жени, старци. Класата на ваишите е класа, а не обикновено извънкласово селячество, тъй като не коли кравите, а ги покровителства!

ТЕКСТ 46

йатах праврттир бхутанам йена

сарвам идам татам сва-кармана

 там абхйарчйа сиддхим

 виндати манавах

йатах—от когото; праврттих—еманация; бхутанам—на всички живи същества; йена—от когото; сарвам—всичко; идам—това; татам—е проникнато; сва-кармана—посредством собствените си задължения; там—Него; абхйарчйа—като обожава; сиддхим—съвършенство; виндати—достига; манавах—човек.

Чрез обожаването на Господа, който е източник на всички същества и е всепроникващ, човек може да постигне съвършенство, като изпълнява собствената си работа.

ПОЯСНЕНИЕ: Както се посочва в петнадесета глава, всички живите същества са откъснати неразделно свързани с Върховния Господ частици. Той е източник на всички живи същества. Това се потвърждава и във Веданта-сутра: джанмадй асйа йатах. Следователно Върховният Господ е началото на живота на всяко живо същество. И както се казва в седма глава на Бхагавад-гйта, Върховният Господ чрез двете Си енергии, вътрешната и външната, е всепроникващ. Затова човек трябва да обожава Върховния Господ и Неговите енергии. Обикновено ваишнава преданоотдадените обожават Върховния Господ заедно с вътрешната Му енергия. Неговата външна енергия е извратено отражение на вътрешната Му енергия. Външната енергия е фон, а Върховният Господ чрез експанзията на пълната Си част като Параматма е навсякъде. Той е Свръхдушата на всички полубогове, на всички човешки същества, на всички животни, навсякъде. Следователно човек трябва да знае, че, като неразделно свързана с Върховния Господ частица, негов дълг е да Му служи. Всеки трябва да се ангажира в предано служене на Господа в пълно Кршна съзнание, както се препоръчва в този стих.

Всеки би трябвало да мисли, че е ангажиран в точно определен вид занимания от Хршйкеша — господаря на сетивата. И чрез резултата от работата, с която е зает, той трябва да обожава Бога, Върховната Личност, Шрй Кршна, Ако човек винаги мисли по този начин, в пълно Кршна съзнание, тогава по милостта на Господа ще стане напълно осъзнат за всичко. В това се състои съвършенството на живота. Господ казва в Бкагавад-гйта (12.7): тешам ахам самуддхарта. Самият Върховен Господ се грижи за спасяването на този преданоотдаден. Това е най-висшето съвършенство на живота. В каквато и професия да е ангажиран човек, ако служи на Върховния Господ, ще постигне най-висше съвършенство.

ТЕКСТ 47

шрейан сва-дхармо вигунах

пара-дхармат св-ануштхитат

свабхава-нийатам карма

курван напноти килбишам

шрейан—по-добре; сва-дхармах—своята собствена професия; вигунах—несъвършено изпълнен; пара-дхармат—отколкото професията на друг; су-ануштхитат—съвършено изпълнен; свабхава-нийатам—предписан в съответствие с природата на човека; карма— работа; курван—като се извършва; на—никога; апноти—достига; килбишам—греховни реакции.

По-добре е човек да се заеме със собствената си професия, въпреки че може да я извършва несъвършено, отколкото да приеме професията на друг и да я извършва съвършено. Задълженията, които се предписват в съответствие с природата на всеки човек, никога не пораждат греховни реакции.

ПОЯСНЕНИЕ: Предписаният дълг на всеки е даден в Бхагавад-гйта. Както вече се обсъди в предишните стихове, задълженията на един брахмана, кшатрийа, ваишйа и шудра са предписани, съобразно със специфичните им гуни на природата. Човек не трябва да следва чуждия дълг. Този, който по природа е привличан от работата, извършвана от шудри, не би трябвало изкуствено да претендира, че е брахмана, дори и да е роден в семейство на брахмана*. По този начин човек би трябвало да действува в съответствие със собствената си природа. Никоя дейност не е отвратителна, ако се извършва в служене на Върховния Господ. Предписаният дълг на един брахмана е несъмнено в гуната на доброто, но ако човек по природа не е в гуната на доброто, не трябва да следва предписания за брахмана дълг. За един кшатрийа, т.е. управник, има множество отблъскващи неща: той трябва да прибягва до насилие, за да убива враговете си и понякога трябва да лъже с дипломатическа цел. Насилие и двуличие съпътствуват политическите дела, но не е допустимо за един кшатрийа да изостави предписания си дълг и да се опитва да изпълнява задълженията на брахмана.

Човек трябва да действува за удовлетворяването на Върховния Господ. Арджуна например е кшатрийа, но се колебае дали да се сражава с противника. Ако сражението се води в интерес на Кршна, Бога, Върховната Личност, не е нужно човек да се страхува, че ще деградира. В търговската сфера понякога на търговеца също му се налага да лъже, за да си осигури печалба. Ако не прави това, той няма да има печалба. Понякога търговецът казва: „О, мой скъпи кли- енте, заради теб аз не печеля нищо." Но човек трябва да знае, че без печалба търговецът не би могъл да съществува. Затова уверенията му, че не печели, трябва да се приемат за чиста лъжа. Търговецът обаче не трябва да мисли, че щом упражнява професия, в която е задължително да се лъже, трябва да я изостави и да изпълнява задълженията на брахмана. Това не се препоръчва. Няма никакво значение дали човек е кшатрийа, ваишйа или шудра, ако чрез работата си служи на Бога, Върховната Личност. Дори брахманите, които изпълняват различни видове жертвоприношения, трябва да убиват животни, защото в тези церемонии се принасят в жертва животни.** По същия начин, ако един кшатрийа, който е ангажиран в собствената си професия, убива врага, той не извършва грях. В трета глава тези въпроси бяха обяснени подробно. Всеки човек трябва да работи за Иаджна, т.е. Вишну, Бога, Върховната Личност. Всичко, което се прави за лично сетивно наслаждение, е причина за обвързване.

Изводът е, че всеки би трябвало да се ангажира в съответствие със специфичната гуна на природата, която е придобил, и да реши да работи единствено за да служи на най-висшата кауза — Върховния Господ.

----------

*доказва, че класите са изградени на духовен принцип("санатана-дхарма"), а  HE - на кръвно-родствен!

** ВЕДАическите жертвопринушения на животни се различват КОРЕННО от тези, които се извършват от небраманите(а-брахманите)описани в Библията и Куранът. ВЕДАическите жертвопринушения са се извършвали от брахмани в началото на Двапара-юга, т.е. преди около няколко милиона години, като в началото на Кали-юга(преди около 5100 години) са АБСОЛЮТНО забранени първо от Кришна, после - от Будха! Принасяни са в жертва дребни, недъгави, болни животни, с цел да се реинкарнират в по-висши животни, като МЕСОТО ИМ НЕ СЕ Е КОНСУМИРАЛО от брахманите!!Богът Кришна абсолютно не изисква от преданоотдадените си животински жертвопринушения, които се изискват от Hеговата Велика Илюзия, oтвратителният аспкет на материланата природа, - Кали, а оторизираният аватaр на Кришна за Кали-юга- Будха, идва именно да заблуди извратените брахмани за ВЕДАическите писания, с цел да спре коленето на животни, които упадналите брахмани са извършвали с цел сетивна наслада.

ТЕКСТ 48

саха-джам карма каунтейа са-дошам

 апи на тйаджет сарварамбха хи

 дошена дхуменагнир ивавртах

саха-джам—роден едновременно; карма—дейност; каунтейа—о, сине на Кунтй; са-дошам—с грешка; апи—въпреки; на—никога; тйаджет—човек трябва да изостави; сарва-арамбхах—всички рискове; хи—несъмнено; дошена—с грешка; дхумена—с дим; агних,— огън; ива—както; авртах—покрит.

Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие се придружава от грешки. Затова човек не трябва да изоставя работата, която е породена от неговата природа, о, сине ка Кунтй, дори ако изпълнява тази работа с грешки.

ПОЯСНЕНИЕ: В обусловения живот всяка работа е замърсена от материалните гуни на природата. Дори ако човек е брахмана, той трябва да извършва жертвоприношения, при които е необходимо да се убиват животни. По същия начин един кшатрийа, колкото и благочестив да е, трябва да се сражава с враговете. Той не може да избегне това. Търговецът, колкото и благочестив да е, понякога трябва да крие доходите с цел да остане в бизнеса или пък трябва да търгува на черен пазар. Всички тези неща са необходимост; човек не може да ги избегне. По същия начин, ако някой е шудра и служи на лош господар, той трябва да изпълнява заповедите на господаря си, дори ако те са неправилни. Независимо от тези недостатъци човек би трябвало да продължава да изпълнява предписаните си задължения, защото те са породени от собствената му природа.

Тук е даден прекрасен пример. Въпреки че огънят е чист, край него има дим. Димът обаче не прави огъня нечист. Макар че в него има дим, огънят е считан за най-чистия от всички елементи. Ако човек предпочита да изостави работата на кшатрийа и да се заеме с професията на брахмана, той не може да е сигурен, че в работата на един брахмана няма неприятни задължения. Тогава човек може да стигне до заключението, че в материалния свят никой не може да се освободи напълно от замърсяването на материалната природа. В това отношение много подходящ е примерът с огъня и дима. Когато през зимата човек извади камък от огъня, димът понякога дразни очите и другите части на тялото, но независимо от неприятните условия човек трябва да използува огъня. По същия начин, той не трябва да изоставя собственото си занимание само защото в него има някои неприятни елементи. Напротив, човек би трябвало с решителност да служи на Върховния Господ посредством професионалния си дълг в Кршна съзнание. Тази е съвършената позиция. Когато се упражнява определен вид професия с цел да бъде удовлетворен Върховният Господ, всички недостатъци на тази специфична дейност се пречистват. Когато резултатите от работата се пречистят, като се свържат с преданото служене, човек става съвършен във виждането на себето вътре в себе си и това е себереализация.

ТЕКСТ 49

асакта-буддхих сарватра джитатма

 вигата-спрхах наишкармйа-сиддхим

 парамам саннйасенадхигаччхати

асакта-буддхих—с непривързан разум; сарватра—навсякъде; джита-атма—с контрол над ума; вигата-спрхах—без материални ' желания; наишкармйа-сиддхим—съвършенството на отсъствие на реакция; парамам—върховен; саннйасена—чрез отречение от света; адхигаччхати—човек достига.

Човек, който се самоконтролира и е непривързан и който не се интересува от никакви материални наслаждения, може да постигне чрез практикуване на отречение най-висшия съвършен стадий на освобождение от последиците.

ПОЯСНЕНИЕ: Истинско отречение означава човек винаги да приема себе си за неразделно свързана с Върховния Господ частица и по тази причина да мисли, че няма право да се наслаждава на резултатите от работата си. Тъй като е неразделно свързана с Върховния Господ частица, Върховният Господ трябва да се наслаждава на резултатите от дейностите му. Това всъщност е Кршна съзнание. Този, който действува в Кршна съзнание, е истински саннйасй, т.е. личност, която се е отрекла от света. От такъв начин на мислене човек с удовлетворен, защото всъщност действува за Върховния. Следователно той не е привързан към нищо материално и привиква да не се наслаждава на нищо, което е извън трансценденталното щастие, резултат от служенето на Господа. Предполага се, че един саннйасй е освободен от последиците на миналите си дейности, но всеки, който е в Кршна съзнание, автоматично постига това съвършенство, без дори да приема отречение. Това състояние на ума се нарича йога-рудха, или съвършения стадий на йога. Както се потвърждава в трета глава, йас тв атма-ратир ева сйат — човек, който е удовлетворен в себе си, не се страхува от какъвто и да е вид последица от дейностите си.

ТЕКСТ 50

сиддхим прапто йатха брахма

татхапноти нибодха ме самасенаива

 каунтейа ништха джнанасйа йа пара

сиддхим—съвършенство; праптах—като постига; йатха—както; брахма—Върховният; гщтха—така; апноти—човек постига; нибодха—опитай се да разбереш; ме—от Мен; самасена—накратко; ева—несъмнено; каунтейа—о, сине на Кунтй; ништха—стадият; джнанасйа—на знание; йа—-което; пара—трансцендентално.

О, сине на Кунтй, научи от Мен как човек, който е постигнал това съвършенство, може да достигне съвършения стадий, Брахман, стадия на най-висшето знание, като действува по начин, който сега ще изложа накратко.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ описва на Аржуна как човек може да достигне най-висшия съвършен стадий просто като се ангажира в изпълнение на предписания си дълг и върши това за Бога, Върховната Личност. Човек постига върховния стадий, Брахман, просто като се отказва от резултата от работата си за удовлетворяването на Върховния Господ. Това е начинът за себереализация. Истинското съвършснство на знанието е в постигане на чисто Кршна съзнание. Това е описано в следващите стихове.

ТЕКСТ 51-53

буддхйа вишуддхайа йукто дхртйатманам

нийамйа ча шабдадйн вишайамс тйактва

 рага-двешау вйудасйа чавивикта-севй

 лагхв-ашй йата-вак-кайа-манасах

дхйана-йога-паро нитйам

 ваирагйам самупашритах

аханкарам балам дарпам камам кродхам

париграхам вимучйа нирмамах

шанто брахма-бхуйайа калпате

буддхйа—с разум; вишуддхайа—напълно пречистен; йуктах—ангажиран; дхртйа—с решителност; атманам—себето; нийамйа— като се регулира; ча—също; шабда-адйн—като звук; вишайан— обектите на сетивата; тйактва—като се отказва; рйга—привързаност; двешау—и отвращение; вйудасйа—като изоставя; ча—също; вивикта-севй—като живее на усамотено място; лагху-ашй—като яде малко количество; йата—с контрол; вак—реч; кайа—тяло; манасах—и ум; дхйана-йога-парах—потънал в транс; нитйам— двадесет и четири часа в денонощието; ваирагйам—непривързаност; самупашритах—като се е подслонил; аханкарам—лъжливо его; балам—фалшива сила; дарпам—фалшива гордост; камам— похот; кродхам—гняв; париграхам—и приемане на материални неща; вимучйа—освободен от; нирмамах—без чувство за собственост; шантах—спокоен; брахма-бхуйайа—за себереализация; калпате—е квалифициран.

Този, който се пречиства посредством разума си и контролира ума си с решителност; който се отказва от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, контролира тялото, ума и способността си да говори и винаги е в състояние на екстаз; който е безпристрастен, освободен от лъжливо его, лъжлива сила, фалшива гордост, похот, гняв и от приемане на материални неща; който е освободен от фалшиво чувство за собственост и е умиротворен — такъв човек със сигурност се е издигнал до позицията на себереализацията.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато човек се е пречистил чрез разума, той се намира в гуната на доброто. По този начин контролира ума си и винаги е в екстаз. Той не е привързан към обектите за сетивно наслаждение и в дейностите си не проявява привързаност и отвращение. Такъв безпристрастен човек естествено предпочита да живее на усамотено място, не яде повече, отколкото му е необходимо, и контролира дейностите на тялото и ума си. Той няма лъжливо его, защото не се отъждествява с тялото. Нито пък има желание да направи тялото си пълно или силно чрез приемане на много материални неща. Тъй като такъв човек няма телесно схващане за живота, не е фалшиво горд. Той е удовлетворен от всичко, което му се предлага по милостта на Господа, и никога не изпитва раздразнение от отсъствието на сетивно наслаждение. Нито пък се стреми да се сдобие с обекти за сетивно наслаждение. Така, като се освободи напълно от лъжливото его, той загубва привързаността си към всички материални неща и това е стадият на себереализацията на Брахман. Този стадий се нарича брахма-бхута. Когато човек се освободи от материалното схващане за живота, той става спокоен и не може да бъде обезпокоен от нищо. Това е описано в Бхагавад-гйта (2.70):

апурйаманам ачала-пратиштхам

самудрам апах правишанти йадват

 тадват кама йам правишанти

сарве са шантим апноти на кама-камй

„Само човек, който не е обезпокояван от непрекъснатия прилив на желания в него, както океанът остава винаги неподвижен, въпреки че реките го пълтнят постоянно, само той може да постигне мир, а не човек, който се стреми да удовлетворява тези желания."




 
 

ТЕКСТ 54

брахма-бхутах прасаннатма на шочати

на канкшати самах сарвешу бхутешу

мад-бхактим лабхате парам

брахма-бху-тах—понеже е едно с Абсолюта; прасанна-атма—напълно щастлив; на—никога; шочати—скърби; на—никога; канкшати—желае; сама;-—еднакво разположени; сарвешу—към всички; бху-тешу—живи същества; мат-бхактим—предано служене на Мен; лабхате—постига; парам—трансцендентално;

Човек, който е така трансцендентално установен, незабавно реализира Върховния Брахман и става напълно щастлив. Той никога не скърби, нито желае да притежава нещо. Той е еднакво разположен към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: За имперсоналиста най-висшето постижение е да постигне брахма-бхута стадия, да "стане едно с Абсолюта". Но персоналистът, или чистият преданоотдаден, трябва да се издигне още по-високо, да се заеме с чисто предано служене. Това означава, че всеки, който е ангажиран в чисто предано служене на Върховния Господ, вече е на стадия на освобождението, наречен брахма-бхута, т.е. единство с Абсолюта. Без да бъде в единство с Върховния, човек не може да Му отдава служене. От абсолютна гледна точка няма разлика между обслужвания и слугата и все пак в по-висш духовен смисъл разлика съществува.

бхактйа мам абхиджанати йаван

йаьи наеми таттватах тато мам

таттвато джнатва вишате тад-анантарам

В материалистическото схващане за живота, когато човек действува с цел сетивно наслаждение, той постига страдание, а в абсолютния свят, когато се ангажира в чисто предано служене, няма нещастие. Преданоотдадените в Кршна съзнание нямат причина да скърбят или да желаят нещо. Тъй като Бог е удовлетворен, то и живото същество, което се ангажира в служене на Бога, в Кршна съзнание, става също удовлетворено. То е като река, която е пречистена от мръсните води. Понеже чистият преданоотдаден не мисли за нищо друго, освен за Кршна, той винаги е щастлив. Той не скърби за никаква материална загуба и не се стреми към печалба, защото е удовлетворен от служенето на Бога. Той няма желание за материално наслаждение, защото знае, че всяко живо същество е откъсната неразделно свързана с Върховния Господ частица и затова е вечен слуга. В материалния свят той не вижда някой като по-високопоставен, а друг като по-нископоставен; по-висшата и по-низшата позиция са ефимерни, а преданоотдаденият няма нищо общо с появяването и изчезването на преходното. За него камъкът и златото са с еднаква стойност. Това е стадият брахма-бхута и той се достига много лесно от чистия преданоотдаден. В този стадий на съществуване идеята за сливането с Върховния Брахман и унищожаването на собствената индивидуалност става ужасяваща, идеята за достигането на райското царство става фантасмагория, а сетивата са като счупени змийски зъби. Както човек не се страхува от змия със счупени зъби, така той не се страхува и от сетивата, когато те са автоматично контролирани. Светът е пълен със страдания за личността, която е заразена с материализъм, но за преданоотдадения целият свят е прекрасен като Ваикунтха, т.е. духовното небе. За един преданоотдаден и най- издигнатата личност в тази материална вселена не е по-значителна от мравката. Такъв стадий може да се постигне по милостта на Бог Чаитанйа, който проповядва чисто предано служене в тази епоха.

ТЕКСТ 55

бхактйа мам абхиджанати йаван

 йаьи наеми таттватах тато мам

таттвато джнатва вишате тад-анантарам

бхактйа—чрез чисто предано служене; мам—Мен; абхиджанати—човек може да познае; йаван—колкото; йах ча асми—какъвто съм Аз; таттватах—в истина; татах—след това; мам—Мен; таттватах—в истина; джнатва—като знае; вишате—той влиза; тат-анантарам—след това.

Човек може да Ме разбере такъв, какъвто съм в действителност, като Бога, Върховната Личност, единствено чрез предано служене. И когато посредством тази преданост Ме осъзнае напълно, той може да влезе в царството на Бога.

ПОЯСНЕНИЕ: Бог, Върховната Личност, Кршна, и неговите пълни части не могат да бъдат разбрани чрез умствени спекулации, от непреданоотдадени. Ако някой желае да разбере Бога, Върховната Личност, трябва да се заеме с чисто предано служене под ръководството на чист преданоотдаден. В противен случай истината за Бога, Върховната Личност, винаги ще остава скрита. Както вече се каза в Бхагавад-гйта (7.25), нахам пракашах сарвасйа — Той не се разкрива пред всеки. Никой не може да разбере Бога само чрез обширни научни познания или умствени спекулации. Единствено личност, която истински се ангажира в Кршна съзнание и предано служене, може да разбере какво е Кршна. Научните степени не са от полза.

Всеки, който е компетентен в науката за Кршна, е достоен да влезе в духовното царство, жилището на Кршна. Сливането с Брахман не означава загубване на индивидуалността. Предано служене има и докато то съществува, трябва да има Бог, преданоотдаден и метод на преданото служене. Такова знание никога не бива унищожавано, дори след освобождението. Освобождение означава освобождаване от материалното схващане за живота. В духовния живот съществува същото разграничаване и същата индивидуалност, но в чисто Кршна съзнание човек не би трябвало погрешно да мисли, че думата вишате, "влиза в Мен", подкрепя монистичната теория, според която човек става едно с безличностния Брахман. Вишате означава, че човек може да влезе в обителта на Върховния Господ и със своята индивидуалност да се ангажира в общуване с Него и да Му отдава служене. Зелената птица например каца на зеленото дърво не за да стане едно с него, а да се наслаждава на плодовете му. Имперсоналистите обикновено дават пример с реката, която се влива в океана и се слива с него. Това може да бъде източник на щастие за имперсоналиста, но персоналистът запазва личната си индивидуалност, както обитателите на океана. Когато се спуснем по-дълбоко в океана, откриваме толкова много живи същества. Повърхностното запознаване с океана не е достатъчно; човек трябва да придобие пълно знание за водните животни, които живеят в океанските дълбини.

В резултат на чистото си предано служене преданоотдаденият може да разбере трансценденталните качества и съвършенствата на Върховния Господ, каквито са в действителност. Както се казва в единадесета глава, само чрез преданото служене човек може да Го разбере. Тук се потвърждава същото: чрез предано служене човек може да разбере Бога, Върховната Личност, и да влезе в царството Му.

След постигане на стадия брахма-бхута (освобождение от материалните схващания) започва преданото служене чрез слушане за Господа. Когато човек слуша за Върховния Господ, стадият брахма- бхута се развива автоматично и материалното замърсяване — алчност и силно желание за сетивно наслаждение — изчезва. Тъй като похотта и желанията изчезват от сърцето на преданоотдадения, той се привързва все по-силно към служенето на Господа и чрез такава привързаност се освобождава от материалното замърсяване. На този етап от живота той може да разбере Върховния Господ. Това се потвърждава и в Шрймад-Бхагаватам. След освобождението процесът бхакти, т.е. трансценденталното служене, продължава. Веданта-сутра (4.1.12) потвърждава това: а-прайанат татрапи хи дрштам. Това означава, че след освобождението процесът на предано служене продължава. В Шрймад-Бхагаватам истинското освобождение в преданост се определя като възстановяване на собствената същност на живото същество, на собственото му органически присъщо положение. Вече бе обяснено що е органически присъщо положение: всяко живо същество е откъсната неразделно свързана с Върховния Господ частица. Следователно органически присъщото му положение е да служи. След освобождението това служене не се прекратява. Истинско освобождение е човек да се освободи от погрешното схващане за живота.

ТЕКСТ 56

сарва-карманй апи сада курвано

мад-вйапашрайах мат-прасадад авапноти

 шашватам падам авйайам

сарва—всички; кармани—дейности; апи—въпреки че; сада—винаги; курванах—като изпълнява; мат-вйапашрайах—под Моето покровителство; мат-прасадат—по Моята милост; авапноти—човек достига; шашватам—вечната; падам—обител; а-вйайам—нетленна.

Макар че е зает с всякакви дейности, Моят чист преданоотдаден под Моето покровителство и чрез Моята милост достига вечната Ми обител.

ПОЯСНЕНИЕ: Думата мад-вйапашрайах означава „под покровителството на Върховния Господ". За да се освободи от материалното замърсяване, чистият преданоотдаден действува под ръководството на Върховния Господ или Негов представител, духовен учител. За чистия преданоотдаден няма ограничения във времето. Той е постоянно, двадесет и четири часа в денонощието, стопроцентово зает с дейности под наставленията на Върховния Господ. Господ е много, много милостив към преданоотдадения, който е ангажиран по този начин в Кршна съзнание. Независимо от всички трудности, преданоотдаденият накрая по-пада в трансценденталната обител, т.е. Кршналока. Без съмнение, достъпът до там му е гарантиран. В тази върховна обител не се променя нищо, всичко е вечно, нетленно и изпълнено със знание.

ТЕКСТ 57

четаса сарва-кармани майи саннйасйа

 мат-парах буддхи-йогам упашритйа

 мач-читтах сататам бхава

 

четаса—с разум; сарва-кармани—всички видове дейности; майи— на Мен; саннйасйа—като отдаваш; мат-парах—под Моето покровителство; буддхи-йогам—дейности в преданост; упашритйа— като се подслониш в; мат-читтах—в съзнанието за Мен; сататам—двадесет и четири часа в денонощието; бхава—просто стани.

 

Във всички дейности се уповавай на Мен и действувай винаги под Моето покровителство. В такова предано служене, бъди напълно осъзнат за Мен.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Когато човек действува в Кршна съзнание, той не действува като господар на света. Точно като слуга, човек трябва да действува изцяло под ръководството на Върховния Господ. Слугата няма лична независимост. Той действува само по заповедите на господаря си. Слугата, който действува от името на върховния господар, е равнодушен към печалба и към загуба. Той просто изпълнява дълга си с вяра и преданост, съгласно нарежданията на Господа.

Някой може да възрази: Арджуна действува под личното ръководство на Кршна, но когато Кршна Го няма, как да действува човек? Ако някой действува според наставленията на Кршна в тази книга, а също и под ръководството на представител на Кршна, резултатът ще бъде същият. Санскритската дума мат-парах е много важна в този стих. Тя посочва, че човекът няма друга цел в живота, освен да действува в Кршна съзнание, само за удовлетворяването на Кршна. И докато действува по този начин, той трябва да мисли само за Кршна: „Това задължение ми е отредено от Кршна." Когато действува по такъв начин, той естествено трябва да мисли за Кршна. Това е съвършеното Кршна съзнание. Нужно е да се отбележи, че ако извърши нещо своеволно, човек не трябва да предлага резултата на Върховния Господ. Задължения от такъв род не влизат в преданото служене в Кршна съзнание. Човек трябва да действува по нареждане на Кршна. Това е много важен момент. Предписанията на Кршна идват посредством ученическата последователност и се дават от авторитетен духовен учител. Следователно наставленията на духовния учител трябва да се приемат за най-важния дълг в живота. Ако човек приеме авторитетен духовен учител и действува в съответствие с нарежданията му, съвършенството на живота му в Кршна съзнание е гарантирано.

ТЕКСТ 58

мач-читтах сарва-дургани мат-прасадат

 таришйаси атха чет твам аханкаран

 на шрошйаси винанкшйаси

мат—за Мен; читтах—като си в съзнание; сарва—всички; дургани—препятствия; мат-прасадат—по Моята милост; таришйаси—ти ще преодолееш; атха—но; чет—ако; твам—ти; аханкарат—според лъжливото его; на шрошйаси—не чуваш; винанкшйаси—ти ще бъдеш загубен.

Ако ти Ме осъзнаеш, по Моята милост ще преодолееш всички препятствия на обусловения живот. Но ако не действуваш с такова съзнание, а се влияеш от лъжливото его, като не се вслушваш в думите Ми, ще се погубиш.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който е в пълно Кршна съзнание, не е прекалено загрижен за дейностите по поддържане на съществуването си. Глупакът не може да проумее величието на освобождението от всички безпокойства. За човек, който действува в Кршна съзнание, Господ Кршна става най-близкия приятел. Кршна винаги се грижи за удобствата на приятеля Си и отдава Себе Си на приятеля Си, който с преданост се труди двадесет и четири часа в денонощието, за да удовлетвори Господа. Следователно човек не трябва да бъде увличан от лъжливото его, което е свързано с телесното схващане за живота. Човек не трябва погрешно да смята, че е независим от законите на материалната природа или че е свободен в действията си. Той вече е под властта на строгите материални закони, но щом започне да действува в Кршна съзнание, се освобождава от материалните затруднения. Трябва да се обърне особено внимание, че всеки, който не е активен в Кршна съзнание, се изгубва в материалния водовъртеж, в океана на раждането и смъртта. В действителност, никоя обусловена душа не знае какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави, но личност, която действува в Кршна съзнание, е свободна да действува, защото всичко й се внушава отвътре от Кршна и се потвърждава от духовния учител.

ТЕКСТ 59

йад аханкарайритйа на йотсйа

 ити манйасе митхйашиа вйавасцйас

 те пракртис твам нийокшйати

йат—ако; аханкарам—от лъжливо его; аиритйа—като се подслони; на йотсйе—аз няма да се сражавам; ити—така; манйасе—ти мислиш; митхйа ешах—всичко това е фалшиво; вйаваса- йах—решителност; те—твоя; пракртих—материалната природа; твам—ти; нийокшйати—ще ангажираш.

Ако не действуваш според Моите указания и не се сражаваш, ти ще бъдеш погрешно ръководен. Според природата си, ти трябва да вземеш участие в битката.

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна е воин, кшатрийа, по рождение. Следователно единственият му дълг е да се сражава. Но поради лъжливото си его той се страхува, че когато убие своя учител, своя дядо и приятелите си, ще си навлече греховни реакции. Всъщност той се смята за господар на действията си, като че ли той самият управлява добрите и лошите резултати от тази дейност. Той забравя, че Бог, Върховната Личност, е там и го инструктира да се сражава. Това е забравянето на обусловената душа. Върховната Личност дава наставления кое е добро и кое е лошо, а човек просто трябва да действува в Кршна съзнание, за да постигне съвършенство в живота. Никой не може да разбере каква е собствената си съдба така, както може Върховният Господ. Следователно най-добрият начин за действие е да се приемат указанията на Върховния Господ и да се действува. Никой не трябва да пренебрегва заповедта на Бога, Върховната Личност, или на духовния учител, който е представител на Бога. Човек би трябвало без колебание да изпълнява наставленията на Бога, Върховната Личност — това ще го спаси при всички обстоятелства.

ТЕКСТ 60

свабхава-джена каунтейа нибаддхах

 свена кармана картум неччхаси йан

мохат каришйасй аваьио 'пи тат

свабхава-джена—породена от собствената ти природа; каунтейа—о, сине на Кунтй; нибаддхах—обусловена; свена—от твоята собствена; кармана—дейности; картум—да правиш; на—не; иччхаси—ти искаш; мат—това, което; мохат—от илюзията; каришйаси—ти ще правиш; авашах—не по своя воля; апи—дори; тат—това.

Сега под влияние на илюзията ти се отказваш да действуваш под Моето ръководство. Но все едно, ти ще действуваш, подтикван от собствената си природа, о, сине на Кунтй.

ПОЯСНЕНИЕ: Ако човек отказва да действува под ръководството на Върховния Господ, той е насилен да действува от гуните, в които се намира. Всеки е под влиянието на определена комбинация от гуните на природата и действува по съответен начин. Но този, който доброволно приеме да бъде под ръководството на Върховния Господ, се прославя.

ТЕКСТ 61

ишварах сарва-бхутанам хрд-деше

 'рджуна тиштхати бхрамайан

 сарва-бхутани йантрарудхани майайа

йшварах—Върховният Господ; сарва-бхутанам—на всички живи същества; хрт-деше—в областта на сърцето; арджуна—о, Арджуна; тиштхати—обитава; бхрамайан—става причина за пътуване; сарва-бхутани—всички живи същества; йантра—на машина; ару- дхани—като са поставени; майайа—под влияние на материалната енергия.

Върховният Господ се намира в сърцето на всеки, о, Арджуна, и направлява странствуванията на всички живи същества, които като че ли се намират в машина, направена от материалната енергия.

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна не притежава най-висшето знание и решението му да се сражава или да не се сражава е основано на ограничената му преценка. Господ Кршна обяснява, че индивидуалната личност не е абсолют. Бог, Върховната Личност, т.е. Той, Самият Кршна, като локализирана Свръхдуша стои в сърцето и направлява живото същество. След като смени тялото си, живото същество забраня миналите си дела, но Свръхдушата, която знае миналото, настоящето и бъдещето, остава свидетел на всичките му дейности. Следователно всички дейности на живото същество се ръководят от Свръхдушата. Живото същество получава това, което заслужава, и е носено от материалното тяло, което е създадено от материалната енергия по нареждаме на Свръхдушата. Веднага щом живото същество бъде поставено в определен вид тяло, то е принудено да действува при условията, породени от това тяло. Човек, който се вози в скоростен автомобил] пътува по-бързо от този, който се движи с обикновен автомобил, макар че живите същества, шофьорите, са едни и същи. По същия начин, по нареждане на Върховната Душа материалната природа оформя определен вид тяло За даденото живо същество, така че то може да действува съобразно с желанията си в миналото си. Живото същество не е независимо. Човек не би трябвало да се смята за независим от Бога, Върховната Личност. Индивидуалната личност винаги е под контрола на Господа. Следователно дълг на човек е да Му се отдаде, и това е указанието на следващия стих.

ТЕКСТ 62

там ева шаранам гаччха сарва-бхавена

 бхарата тат-прасадат парам шантим

 стханам прапсйаси шашватам

там—на Него; ева—със сигурност; шаранам гаччха—отдаваш се; сарва-бхавена—във всяко отношение; бхарата—о, сине на Бхарата; тат-прасадат—по Негова милост; парам—трансцендентален; шантим—мир; стханам—жилището; прапсйаси—ти ще получиш; шашватам—вечно.

О, потомъко на Бхарата, отдай Му се напълно. С Неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.

ПОЯСНЕНИЕ: Живото същество трябва да се отдаде на Бога, Върховната Личност, който се намира в сърцето на всеки, и това ще го освободи от всички видове страдания на материалното съществуване. Чрез такова отдаване човек не само ще се избави от всички неволи в този живот, но накрая ще достигне и Върховния Бог. Във ведическата литература (Рг Веда 1.22.20) трансценденталният свят е описан като тад вишнох парамам падам. Тъй като цялото творение е царство на Бога, всичко материално всъщност е духовно, но парамам падам се отнася специално за вечната обител, която се нарича духовно небе, или Ваикунтха.

В петнадесета глава на Бхагавад-гйта се казва: сарвасйа чахам хрди саннивиштах — Господ се намира в сърцето на всеки. Така препоръката, че човек трябва да се отдаде на Свръхдушата, която се намира в него, означава, че той трябва да се отдаде на Бога, Върховната Личност, Кршна. Арджуна вече е приел Кршна за Върховния. В десета глава той приема Кршна като парам брахма парам дхама. Арджуна приема Кршна като Бог, Върховната Личност и върховната обител на всички живи същества, като се основава не само на личния си опит, но и на сведенията на великите авторитети, като Нарада, Асита, Девала и Вйаса.

ТЕКСТ 63

ити те джнанам акхйатам гухйад

гухйатарам майа вимршйаитад ашешена

 йатхеччхаси татха куру

ити—така; те—на теб; джнанам—знание; акхйатам—описано; гухйат—от поверително; гухйа-тарам—още по-поверително; майа—от Мен; вимршйа—като обмисляш; етат—за това; ашешена—изцяло; йатха—както; иччхаси—ти искаш; татха—това; куру—изпълняваш.

И така, Аз ти предадох още по-поверително знание. Добре обмисли всичко и после направи, каквото пожелаеш.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ вече е обяснил на Арджуна знанието за брахма-бхута. Човек, който се намира в брахма-бхута състоянието, е щастлив; той никога не се оплаква, нито пък желае нещо. Това се дължи на поверителното знание. Кршна разкрива също и знанието за Свръхдушата. Това също е Брахман знание, знание за Брахман, но е по-висше.

Тук думите йатхеччхаси татха куру — „Можеш да действуваш, както пожелаеш" — показват, че Бог не се намесва в малката независимост на живото същество. В Бхагавад-гйта Господ е обяснил как човек може във всяко отношение да издигне съществуването си. Най-добрият съвет, даден на Арджуна, е да се отдаде на Свръхдушата, която стои в сърцето му. В действителност всеки разумен човек би се съгласил да действува според наставленията на Свръхдушата. Това ще му помогне да се установи постоянно в Кршна съзнание, най-вишшясъвършен стадий на човешкия живот. Арджуна получава нареждането да се сражава непосредствено от Божествената Личност. Отдаването да Бога, Върховната Личност, е най-висшият интерес на живото същество; то не е интерес на Върховния. Преди да се отдаде, човек е свободен да обмисли това, доколкото позволява разумът му; това е най-добрият начин за приемане наставленията на Бога, Върховната Личност. Такива наставления идват също и от духовния учител, който е авторитетен представител на Кршна.

ТЕКСТ 64

сарва-гухйатамам бхуйах шрну

ме парамам вачах шито 'си ме

дрдхам ити тато вакшйами те хитам

сарва-гухйа-тамам—най-поверителното от всички; бхуйах—отново; шрну—само чуй; ме—от Мен; парамам—върховната; вачах— инструкция; иштах аси—ти си скъп; ме—на Мен; дрдхам—много; ити—така; татах—затова; вакшйами—Аз говоря; те—за твоя; хитам—полза.

Тъй като си Мой много скъп приятел, Аз ти разкривам най-висша- та Си инструкция, най-поверителното от всички знания. Чуй това от Мен, защото то е за твое добро.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ даде на Арджуна поверителното знание (знанието за Брахман), след това още по-поверителното (знанието за Свръхдушата в сърцето на всеки), а сега той му дава най-поверителната част на знанието: просто да се отдаде на Бога, Върховната Личност. В края на девета глава Той казва: ман-манах — „Просто винаги мисли за Мен." И тук се повтаря същата инструкция, за да се подчертае същността на учението на Бхагавад-гйта. Тази същност не може да бъде проумяна от обикновен човек, а само от този, който наистина е скъп на Кршна, от чистия преданоотдаден на Кршна. Това е най-важната инструкция в цялата ведическа литература. Това, което Кршна казва по този повод, е най-съществената част на знанието, и то трябва да бъде следвано не само от Арджуна, а от всички живи същества.

ТЕКСТ 65

ман-мана бхава мад-бхакто

мад-йаджи мам намаскуру мам

еваишйаси сатйам те

пратиджане прийо 'си ме

мат-манах—като мислиш за Мен; бхава—просто стани; мат-бхактах—Мой преданоотдаден; мат-йаджй—Мой обожател; мам—на Мен; намас-куру—отдавай почитта си; мам—на Мен; ева—несъмнено; ешйаси-—ти ще дойдеш; сатйам—наистина; те—на теб; пратиджане—Аз обещавам; прийах—скъп; аси—ти си; ме—на Мен.

Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. По този начин ти непременно ще дойдеш при Мен. Аз ти обещавам това, защото си Мой много скъп приятел.

ПОЯСНЕНИЕ: Най-поверителната част на знанието е, че човек трябва да стане чист преданоотдаден на Кршна, винаги да мисли за Него и да действува за Него. Човек не би трябвало да се отдава на формална медитация. Той трябва така да подреди живота си, че винаги да има възможност да мисли за Кршна. Той трябва да действува по такъв начин, че всичките му ежедневни дейности да са свързани с Кршна. Той трябва така да устрои живота си, че през всичките двадесет и четири часа в денонощието да мисли само за Кршна. Обещанието на Кршна е, че всеки, който е в такова чисто Кршна съзнание, със сигурност ще се върне в обителта на Кршна, където ще общува с Кршна лице в лице. Тази най-поверителна част на знанието е разкрита на Арджуна, защото той е скъп приятел на Кршна. Всеки, който следва пътя на Арджуна, може да стане скъп приятел на Кршна и да постигне същото съвършенство, както Арджуна.

С тези думи се подчертава, че човек трябва да концентрира ума си върху Кршна — върху съвършената Му двуръка форма на синекожо момче с прекрасно лице, с флейта в ръцете и пауново перо в косите. В Брахма-самхита и в други книги има описания на Кршна.

Човек трябва да съсредоточи ума си върху тази първоначална форма на Бога, Кршна. Човек не би трябвало да отклонява вниманието си към другите форми на Господа. Господ има много форми, например Вишну, Нарайана, Рама, Вараха и т.н., но преданоотдаденият трябва да концентрира ума си върху формата, в която Кршна се явява пред Арджуна. Концентрирането на ума върху формата на Кршна представлява най-поверителната част от знанието и тя е разкрита пред Арджуна, защото той е най-скъпият приятел на Кршна.

ТЕКСТ 66

сарва-дхарман паритйаджйа мам екам

шаранам враджа ахам твам сарва-папебхйо

 мокшайишйами ма шучах

сарва-дхарман—всички видове религии; паритйаджйа—като изоставиш; мам—на Мен; екам—единствено; шаранам—за да се отдадеш; враджа—иди; ахам—Аз; твам—ти; сарва—всички; папе-бхйах—от греховни реакции; мокшайишйами—ще освободя; ма— не; шучах—се безпокой.

Изостави всички видове религии и просто Ми се отдай. Аз ще те освободя от всички греховни последици. Не се страхувай.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ описа различните видове знание и религиозни техники — знанието за Върховния Брахман, знанието за Свръхдушата, знанието за различните видове жизнени стъпала и социални класи, знанието за жизненото стъпало на отречението, знанието за непривързаността, контрола над ума и сетивата, медитацията и т.н. Той описа по много начини различните видове религии. Сега, като обобщава съдържанието на Бхагавад-гйта, Господ казва, че Арджуна трябва да изостави всички методи, които Той му е обяснил, и просто да се отдаде на Кршна. Това ще го избави от всички видове греховни последици, защото Господ лично обещава да го покровителствува.

В осма глава се казва, че само личност, която се е освободила от всички греховни последици, може да се отдаде на обожание на Господ Кршна. Във връзка с това човек може да си помисли, че докато не се освободи от всички греховни последици, той не може да се заеме с процеса на отдаване. За да се разсеят подобни съмнения, тук се казва, че дори ако човек не е освободен от всички греховни последици, чрез метода на отдаването на Шрй Кршна той се освобождава автоматично. Не са нужни напрегнати усилия, за да се освободи човек от греховните реакции. Той трябва без колебание да приеме Кршна като върховния спасител на всички живи същества. Той трябва да Му се отдаде с вяра и любов. Методът на отдаване е описан в Хари-бхакти-виласа (11.676):

анукулйасйа санкалпах пратикулйасйа

варджанам ракшишйатйти вшивасо

гоптртве варанам татха атма-никшепа-карпанйе

 шад-видха шаранагатих

Съгласно този метод на преданост човек трябва просто да приеме религиозните принципи, които накрая ще го доведат до предано служене на Господа. Човек може да изпълнява определено предписано задължение според социалното си положение, но ако чрез изпълнението на дълга си не стигне до Кршна съзнание, всичките му дейности са напразни. Всичко, което не води до съвършения стадий па Кршна съзнание, трябва да се избягва. Човек трябва да е сигурен, че при всякакви обстоятелства Кршна ще го защити от всички трудности. Не е необходимо да мисли как да поддържа живота си. Кршна ще се погрижи за това. Ние винаги трябва да се смятаме за безпомощни и би трябвало да приемем Кршна за единствената основа на напредъка ни в живота. Щом човек се ангажира сериозно и предано служене на Господа в пълно Кршна съзнание, той веднага се освобождава от всички замърсявания на материалната природа. Има различни религиозни методи и пречистващи техники, които сс основават на натрупване на знание, медитация в мистичната йога гистема и т.н., но този, който се отдаде на Кршна, не трябва да изпълнява толкова много методи. Единствено отдаването на Кршна ще го избави от ненужното губене на време. По този начин човек може веднага да постигне напредък и да се освободи от всички греховни реакции.

Човек трябва да бъде привлечен от прекрасния образ на Кршна. Неговото име е Кршна, защото Той е всепривличащ. Този, който е привличан от образа на прекрасния, всесилния и всемогъщ Кршна, е щастлив. Има различни видове трансценденталисти — някои от тях са привличани от безличностния Брахман, други ги привлича аспекьт Свръхдуша и т.н., но който е привлечен от личностния аспект на Богът, Върховната Личност, и на първо място който е привлечен от Богът, Върховната Личност, Самия Кршна, е най-съвършеният трансценденталист. С други думи, преданото служене на Кршна, в пълно съзнание, е най-поверителната част на знанието и това е същността на цялата Бхагавад-гйта. Карма-йогйте, емпиричните философи, мистиците и преданоотдадените — всички те се наричат трансценденталисти, но този, който е чист преданоотдаден, е най-добрият от всички. Много важни са използуваните тук специални думи ма шучах — не се страхувай, не се колебай, не се безпокой. Човек мошучах — не се страхувай, не се колебай, не се безпокой. Човек може да се обърка относно това, как да изостави всички видове религии и просто да се отдаде на Кршна, но такова безпокойство е излишно.

ТЕКСТ 67

идам те натапаскайа набхактайа

кадачана на чашушрушаве вачйам

 на ча мам йо 'бхйасуйати

идам—това; те—от теб; на—никога; атапаскайа—на този, който не е въздържан; на—никога; а-бхактайа—на този, който не е преданоотдаден; кадачана—по всяко време; на—никога; ча—също; ашушрушаве—на този, който не е ангажиран в предано служене; вачйам—трябва да се каже; на—никога; ча—също; мам—на Мен; йах—всеки, който; абхйасуйати—е завистлив.

Това поверително знание никога не може да бъде обяснено на личности, които не извършват въздържания и не са отдадени, или не са ангажирани в предано служене, нито на личност, която Ми завижда.

ПОЯСНЕНИЕ: Тази най-поверителна част от знанието не трябва да се предава на личности, които не са преминали през въздържанията на религиозния метод, които никога не са се опитвали да служат предано в Кршна съзнание, които не са подпомагали поне един чист преданоотдаден и особено на тези, които смятат Кршна за историческа личност или завиждат на величието на Кршна. Понякога се случва демоничните личности, които завиждат на Кршна и Го почитат по съвсем различен начин, да обясняват Бхагавад-гйта по различен начин, за да правят бизнес. Но оня, който наистина желае да разбере Кршна, трябва да избягва такива коментари върху Бхагавад-гйта. В действителност смисълът на Бхагавад-гйта не може да бъде разбран от тези, които са склонни да доставят наслаждение на сетивата си. Дори ако човек не е склонен към сетивни наслаждения и строго следва предписанията, дадени във ведическите писания, но не е преданоотдаден, също не може да разбере Кршна. Дори ако човек позира, че е преданоотдаден на Кршна, но не се ангажира с дейности в Кршна съзнание, също не може да разбере Кршна. Има много хора, които завиждат на Кршна, защото в Бхагавад-гйта Той обяснява, че е Върховният и че никой не е равен на Него и не е над Него. Много личности завиждат на Кршна. На тях не трябва да разказваме Бхагавад-гйта, защото те не могат да я разберат. Не е възможно невярващите личности да разберат Бхагавад-гйта и Кршна. Без да разбере Кршна от авторитетен източник, т.е. от чист преданоотдаден, човек не трябва да се опитва да коментира Бхагавад-гйта.

ТЕКСТ 68

йа идам парамам гухйам мад-бхактешв

 абхидхасйати бхактим майи парам кртва

 мам еваишйатй асамшайах

йах—всеки, който; идам—това; парамам—най; гухйам—поверителна тайна; мат—от Мен; бхактешу—сред преданоотдадени; абхидхасйати—обяснява; бхактим—предано служене; майи—на Мен; парам—трансцендентално; кртва—като прави; мам—на Мен; ева—със сигурност; ешйати—идва; асамшайах—без съмнение.

За личност, която разяснява на преданоотдадените тази най-висша тайна, чистото предано служене е гарантирано и накрая тя ще се завърне при Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Обикновено се препоръчва Бхагавад-гйта да се обсъжда само между преданоотдадени, защото тези, които не са преданоотдадени, няма да разберат нито Кршна, нито Бхагавад-гйта. Течи, които не приемат Кршна такъв, какъвто е, и Бхагавад-гйта такава, каквато е, не трябва да се опитват да обясняват Бхагавад-гйта своеволно, защото ще извършат грешка. Бхагавад-гйта трябва да се обяснява на личности, които са готови да приемат Кршна като Бог, Върховна Личност. Тя може да бъде предмет на обсъждане само за преданоотдадените, а не за философите-спекулатори. Но всеки, който искрено се опитва да представи Бхагавад-гйта такава, каквато е, ще напредне в дейностите на преданото служене и ще достигне стадия на чистата преданост. В резултат на тази чиста преданост той със сигурност ще се върне вкъщи, обратно при Бога.

ТЕКСТ 69

на ча тасман манушйешу кашчин

ме прийа-крттамах бхавита на ча

ме тасмйд анйах прийатаро бхуви

на—никога; ча—и; тасмат—от него; манушйешу—сред хората; кашчит—всеки; ме—на Мен; прийа-крт-тамах—по-скъп; бхавита—ще стане; на—нито; ча—и; ме—на Мен; тасмат—отколкото той; анйах—друг; прийа-тарах—по-скъп; бхуви—в този свят.

В този свят няма слуга, който да Ми е по-скъп от него, а и никога няма да има по-скъп от него.

ТЕКСТ 70

адхйешйате ча йа имам дхармйам

самвадам авайох джнана-йаджнена

тенахам иштах сйам ити ме матих

адхйешйате—ще изучи; ча—също; йах—този, който; имам—този; дхармйам—свещен; самвадам—разговор; авайох—наш; джнана— на знание; йаджнена—чрез жертвоприношение; тена—от него; ахам—Аз; иштах—обожаван; сйам—ще бъда; ити—така; ме— Мое; матих—мнение.

И Аз заявявам, че всеки, който изучава този наш свещен разговор, ще Ме обожава посредством интелигентността си.

ТЕКСТ 71

шраддхаван анасуйаш ча ьирнуйад апи

йо нарах, со 'пи муктах шубхал локан

 прапнуйат пунйа-карманам

шраддха-ван—пълен с вяра; анасуйах—независтлив; ча—и; шр-нуйат—наистина; апи—несъмнено; йах—който; нарах—човек; сах—той; апи—също; муктах—като е освободен; ьйубхан—благоприятните; локан—планети; прапнуйат—той достига; пунйа- карманам—на благочестивите.

А всеки, който слуша с вяра и без завист, се освобождава от греховните реакции и достига благоприятните планети, където живеят благочестивите.

ПОЯСНЕНИЕ: В шестдесет и седми стих на тази глава Господ категорично забранява да се разказва Бхагавад-гйта на личности, които Му завиждат. C други думи, Бхагавад-гйта е само за преданоотдадени. Но понякога се случва така, че преданоотдаденият на Господа изнася открита лекция и е естествено аудиторията му да не е само от преданоотдадени. Защо тогава преданоотдадените изнасят открити лекции? Тук се обяснява, че макар и не всеки да е преданоотдаден, все пак има много хора, които не завиждат на Кршна. Те вярват в Него и в Бога, Върховната Личност. Ако слушат за Господа от авторитетни преданоотдадени, те веднага се освобождават от греховните реакции и след това достигат планетарните системи, където се намират всички праведни личности. Следователно просто като слуша Бхагавад-гйта, дори личността, която не се опитва да стане чист преданоотдаден, постига резултата на благочестивите дейности. Така чистият преданоотдаден на Господа дава възможност на всеки да се освободи от греховните последици и да стане преданоотдаден на Господа.

Обикновено тези, които са освободени от греховни реакции и са добродетелни, много лесно приемат Кршна съзнание. Тук е много важна думата пунйа-карманам. Тя се отнася до извършването на големи жертвоприношения, като ашвамедха-йаджна, която е посочена във ведическата литература. Личности, които честно изпълняват преданото служене, но не са чисти, могат да достигнат планетарната система на Полярната звезда, т.е. Дхрувалока, където царува Дхрува Махараджа. Той е велик преданоотдаден на Господа и контролира специалната планета, която се нарича Полярна звезда.

ТЕКСТ 72

каччид етан чхрутам партха

твайаикагреначетаса

каччид аджнана-саммохах

 пранаштас те дхананджайа

каччит—дали; етат—това; шрутам—чуто; партха—о, сине на Пртха; твайа—от теб; ека-агрена—с пълно внимание; четаса—с ум; каччит—дали; а-джнана—от невежество; саммохах—илюзията; пранаштах—изчезва; те—от теб; дхананджайа—о, завоевателю на богатства (Арджуна).

О, сине на Пртха, о, завоевателю на богатства, изслуша ли всичко внимателно? Разсеяха ли се сега невежеството и илюзията ти?

ПОЯСНЕНИЕ: Господ действува като духовен учител на Арджуна. Затова Неговото задължение е да попита дали Арджуна е разбрал цялата Бхагавад-гйта в истинската й същност. В противен случай Той е готов да обясни отново всяко положение или дори цялата Бхагавад-гйта, ако това се налага. В действителност всеки, който слуша Бхагавад-гйта от авторитетен духовен учител като Кршна или от Негов представител, ще установи, че цялото му невежество се разсейва. Бхагавад-гйта не е обикновена книга, написана от поет или белетрист. Тя е произнесена от Бога, Върховната Личност. Всеки човек, който е щастлив да чуе това учение от Кршна или от Негов авторитетен духовен представител, със сигурност ще стане освободена личност и ще се измъкне от мрака на невежеството.

ТЕКСТ 73

арджуна увача

нашто мохах смртир лабдха

 тват-прасадан майачйута

стхито 'сми гата-сандехах

каришйе вачанам тава

арджунах увача—Арджуна каза; наштах—се разсея; мохах—илюзия; смртих—-памет; лабдха—се възвърна; тват-прасадат—чрез Твоята милост; майа—от Мен; ачйута—о, непогрешими Кршна; стхитах—разположен; асми—аз съм; гата—отстранена; санде-хах—всички съмнения; каришйе—аз ще изпълня; вачанам—заповедта; тава—Твоята.

Арджуна казва: „Мой скъпи Кршна, о, непогрешими, илюзията ми изчезна. Благодарение на Твоята милост аз възвърнах паметта си. Сега съм непоколебим, освободен от съмнения и готов да действувам според Твоите инструкции."

ПОЯСНЕНИЕ: Органически присъщото положение на живото същество, представено от Арджуна, е че то трябва да действува по нареждане на Върховния Господ. Предназначението на живото същество е да се самоконтролира. Шрй Чаитанйа Махапрабху казва, че истинското положение на живото същество е положението на вечен слуга на Върховния Господ. Когато забрави този принцип, живото същество става обусловено от материалната природа, а когато служи на Върховния Господ, става освободен слуга на Бога. Органически присъщото на живото същество положение е да бъде слуга. То трябва да служи или на илюзорната майа, или на Върховния Господ. Ако служи на Върховния Господ, то е в естественото си положение, но ако предпочете да служи на илюзорната, външната енергия, то със сигурност ще попадне в робство. Понеже е в илюзия, живото същество служи на този материален свят. То е обвързано от похотта и желанията си, но въпреки това се смята за господар на света. Това се нарича илюзия. Когато човек е освободен, заблудата му се разсейва и той доброволно се отдава на Върховния, за да действува според Неговите желания. Последната илюзия, последната клопка, в която майа впримчва живото същество, е твърдението, че то е Бог. Живото същество мисли, че то вече не е обусловена душа, а е Бог. Живото същество е неинтелигентно и не разбира, че ако беше Бог, тогава нямаше да се съмнява. Това то не взема под внимание. И така, това е последната клопка на илюзията. В действителност да се освободи човек от илюзорната енергия, означава да разбере Кршна, Бога, Върховната Личност, и да се съгласи да действува по Негово нареждане.

В този стих много важна е думата моха. Моха се отнася до това, което е противоположно на знанието. Всъщност истинско знание е разбирането, че всяко живо същество е вечен слуга на Господа, но вместо да приеме това положение, живото същество мисли, че то не е слуга, а е господар на този материален свят, тъй като иска да господствува над материалната природа. Това е неговата илюзия. Тази илюзия може да бъде преодоляна по милостта на Господа или по милостта на чист преданоотдаден. Когато тази илюзия изчезне, човек се съгласява да действува в Кршна съзнание.

Кршна съзнание означава да се действува в съответствие с наставленията на Кршна. Обусловената душа, която е в илюзия под влиянието на външната материална енергия, не знае, че Върховният Господ е господарят, който е пълен със знание и е владетел на всичко. Той може да дари преданоотдадените с каквото пожелае. Той е приятел на всеки и е особено благосклонен към Своя преданоотдаден. Той контролира тази материална природа и всички живи същества. Той контролира също и неизтощимото време и е изпълнен с всички съвършенства и могъщества. Бог, Върховната Личност, може да отдаде Себе Си на преданоотдадения. Всеки, който не Го познава, е под влиянието на илюзията: той не става преданоотдаден, а слуга на майа. Арджуна обаче, след като изслушва Бхагавад-гйта от Бога, Върховната Личност, се освобождава напълно от илюзията. Той успява да разбере, че Кршна е не само негов приятел, но и Бог, Върховната Личност. И той наистина осъзнава Кршна. Следователно да се изучи Бхагавад-гйта, означава да се разбере Кршна в действителност. Когато една личност е в пълно знание, тя естествено се отдава на Кршна. Когато Арджуна разбира, че замисълът на Кршна е да намали населението, той се съгласява да се сражава според желанието на Кршна. Той отново взема оръжието си — стрелите и лъка, — за да се сражава по заповед на Бога, Върховната Личност.

ТЕКСТ 74

санджайа увача

итй ахам васудевасйа

партхасйа ча махатманах

самвадам имам ашраушам

 адбхутам рома-харшанам

санджайах увача—Санджайа каза; ити—така; ахам—аз; васудевасйа—-на Кршна; партхасйа—и Арджуна; ча—също; маха-атма-нах—-на великата душа; самвадам—разкриване; имам—това; ашраушам—съм чул; ад-бху-там—удивително; рома-харшанам—което прави косата да настръхне.

Санджайа каза: "Така аз чух разговора между двете велики души, Кршна и Арджуна. И толкова удивително е това послание, че косата ми настръхва.

ПОЯСНЕНИЕ: В началото на Бхагавад-гйта Дхртараштра запитва секретаря си Санджайа: "Какво става на бойното поле Куру-кшетра?" Цялото учение е предадено в сърцето на Санджайа, по милостта на неговия духовен учител, Вйаса. По този начин той успява да предаде смисъла на разговора на бойното поле. Диалогът е удивителен, защото никога по-рано не е имало толкова важен разговор между две велики души, а и няма да се състои отново. Той е изумителен, защото Бог, Върховната Личност, разказва на живото същество, Арджуна, великия преданоотдаден на Господа, за Себе Си и за Своите енергии. Ако следваме Арджуна, за да разберем Кршна, животът ни ще бъде щастлив и успешен. Когато Сайджайа си изяснява това напълно, той предава разговора на Дхртараштра. Заключението тук е следното: където са Кршна и Арджуна, там е победата.Gaia!

ТЕКСТ 75

вйаса-прасадач чхрутаван етад

 гухйам ахам парам йогам йогешварат

 кршнат сакшат катхайатах, свайам

вйаса-прасадат—по милостта на Вйасадева; шрутаван—чух; етат—този; гухйам—поверителен; ахам—аз; парам—върховния; йогам—мистицизъм; йога-йшварат—от господаря на целия мистицизъм; кршнат—от Кршна; сакшит—директно; катхайатах— като говори; свайам—лично.

По милостта на Вйаса аз чух този най-поверителен диалог непосредствено от господаря на целия мистицизъм — Кршна, който разговаряше лично с Арджуна.

ПОЯСНЕНИЕ: Вйаса е духовен учител на Санджайа и Санджайа признава, че по неговата милост е разбрал Бога, Върховната Личност. Това означава, че човек трябва да разбере Кршна не непосредствено, а с помощта на духовен учител. Духовният учител е очевиден посредник, но въпреки това преживяването всъщност си остава непосредствено. В това е тайната на ученическата последователност. Когато духовният учител е авторитетен, човек може да чуе Бхагавад-гйта директно, както Арджуна чува. Има много мистици и йогй по света, но Кршна е господарят на всички йога системи. Инструкцията на Кршна е ясно формулирана в Бхагавад-гйта: отдай се на Кршна. Оня, който постъпва по този начин, е най-големият йогй. Това се потвърждава в последния стих на шеста глава: йогинам апи сарвешам.

Нарада е пряк ученик на Кршна и духовен учител на Вйаса. Следователно Вйаса е авторитетен, колкото и Арджуна, защото принадлежи към ученическата последователност, а Санджайа е пряк ученик на Вйаса. Следователно по милостта на Вйаса са пречистени сетивата на Санджайа и той може непосредствено да вижда и чува Кршна. Личност, която непосредствено чува Кршна, може да разбере това поверително знание. Ако някой не е в ученическата последователност, той не може да чува Кршна. Неговото знание остава винаги несъвършено, поне що се отнася до разбирането на Бхагавад-гйта.

В Бхагавад-гйта са обяснени всички йога системи: карма-йога, джнана-йога и бхакти-йога. Кршна е господарят на целия този мистицизъм. Трябва да знаем, че както Арджуна е бил щастлив да разбере Кршна непосредствено, така по милостта на Вйаса. Санджайа също е имал способността да слуша непосредствено от Кршна. В действителност няма разлика в това как слушаме — непосредствено от Кршна или посредством авторитетен духовен учител като Вйаса. Духовният учител е представител също и на Вйасадева. Затова, според ведическата система, на рождения ден на духовния учител учениците извършват церемонията Вйаса-пуджа.

ТЕКСТ 76

раджан самсмртйа самсмртйа самвадам

 имам адбхутам кешаварджунайох

 пунйам хршйами ча мухур мухух

раджан—о, царю; самсмртйа—като си припомня; самсмртйа— като си припомня; самвадам—послание; имам—това; ад-бху-там— прекрасен; кешава—на Господ Кршна; арджунайох—и Арджуна; пунйам—благочестиво; хршйами—аз се наслаждавам; ча—също; мухух, мухух—повторно.

О, Царю, когато си припомням отново и отново този удивителен и свят диалог между Кршна и Арджуна, аз се вълнувам и се наслаждавам всеки миг.

ПОЯСНЕНИЕ: Разбирането на Бхагавад-гйта е толкова трансцендентално, че всеки, който се запознае с темите, обсъждани от Кршна и Арджуна, става добродетелен и не може да забрави този разговор. Това е трансценденталната позиция на духовния живот. С други думи, този, който слуша Бхагавад-гйта от верен източник, т.е. направо от Кршна, постига пълно Кршна съзнание. Резултатът от Кршна съзнание е, че човек става все по-просветлен и с трепет се радва на живота не само понякога, а всеки миг.

ТЕКСТ 77

тач ча самсмртйа самсмртйа рупам

 атй-адбхутам харех висмайо ме

махан раджан хршйами ча пунах. пунах

тат—това; ча—също; самсмртйа—като си припомня; самсмртйа—като си припомня; рупам—форма; ати—много; адбхутам—прекрасна; харех—на Господ Кршна; висмайах—чудо; ме— мой; махан—голям; раджан—о, Царю; хршйами—-аз се наслаждавам; ча—също; пунах пунах—отново и отново.

О, Царю, когато си припомням прекрасната форма на Господ Кршна, аз се удивлявам и все повече и повече се наслаждавам, отново и отново.

ПОЯСНЕНИЕ: Става ясно, че по милостта на Вйаса Санджайа също е видял вселенската форма на Кршна, показана на Арджуна. Тук се посочва, че Господ Кршна никога преди не е показвал тази си форма. Тя е била показана само на Арджуна, но независимо от това някои велики преданоотдадени също са я видели, и един от тях е бил Вйаса. Той е един от великите преданоотдадени на Господа и е считан за могъща инкарнация на Кршна. Вйаса открива всичко на своя ученик Санджайа, който многократно се наслаждава на спомена за прекрасната форма на Кршна, показана на Арджуна.

ТЕКСТ 78

йатра йогешварах крито йатра

партхо дханур-дхарах татра

 шрйр виджайо бхутир

дхрува нйтир матир мама

йатра—където; йога-йшварах—господарят на мистицизма; кршнах—Господ Кршна; йатра—където; партхах—синът на Пртха; дханух-дхарах—този, който носи лък и стрели; татра—там; гирйх—богатство; ви-джайах—победа; бху-тих—изключителна сила; дхрува—сигурно; нйтих—нравственост; матих мама—моето мнение.

Навсякъде, където е Кршна, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък, със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение.

ПОЯСНЕНИЕ: Бхагавад-гйта започва с въпросите на Дхртараштра. Той се надява, че синовете му, подпомагани от велики воини като Бхйшма, Дрона и Карна, ще победят. Той очаква, че победата ще бъде на негова страна. Но след като описва сцената на бойното поле, Санджайа казва на царя: „Ти мислиш за победа, но моето мнение е, че където са Кршна и Арджуна, там е и сполуката." Той открито потвърждава, че Дхртараштра не трябва да очаква победа. Победата е сигурна за Арджуна, защото Кршна е на негова страна. Tова, че Кршна става колесничар на Арджуна, е проява на друго съвършенство. Кршна притежава всички видове съвършенства и едно от тях е отречението. Има много примери за такива отречения, защото Кршна е господар на отречението.

В действителност, битката се води между Дурйодхана и Иудхиштхира. Арджуна се сражава от името на по-големия си брат Иудхиштхира. Понеже Кршна и Арджуна са на негова страна, победата на Иудхиштхира е сигурна. В това сражение трябва да се реши кой ще управлява света и Сайджайа предсказва, че властта ще премине на страната на Иудхиштхира. Тук е предсказано също, че след като спечели победата в тази битка, Иудхиштхира ще преуспява все повече и повече, защото той е не само праведен, но и високо морален. Той никога през живота си не е лъгал.
Има много личности, които са нискоинтелигентни и приемат Бхагавад-гйта като обсъждане на различни въпроси от двама приятели на бойното поле. Но такава книга не би могла да бъде писание. Някой може да възрази, че Кршна подтиква Арджуна да се сражава и това е неморално, но истинското положение на нещата е ясно изложено: Бхагавад-гйта е най-висшата инструкция за нравственост. Върховната нравственост е изразена в девета глава, тридесет и четвърти стих: ман-мана бхава мад-бхактах. Всеки трябва да стане преданоотдаден на Кршна и същността на всяка религия е отдаването на Кршна (сарва-дхарман паритйаджйа мам екам шаранам враджа). Инструкциите на Бхагавад-гйта представляват най-съвършеният религиозен метод и най-висшият морал. Всички други методи може да пречистват и да водят до този метод, но последната инструкция в Бхагавад-гйта — да се отдадем на Кршна — е последната дума на всяка религия и морал. Това е заключението, което се дава в осемнадесета глава.

От Бхагавад-гйта можем да разберем, че себеосъзнаването посредством философско разсъждение или медитация е възможен метод, но пълното отдаване на Кршна е най-висшето съвършенство. Това е същността на ученията на Бхагавад-гйта. Пътят на регулиращите принципи в съответствие със структурата на обществения живот и в рамките на различните религиозни направления може да е поверителен път към знание. Но въпреки че религиозните ритуали са поверителни, а медитацията и развиването на знание — още по-поверителни, отдаването на Кршна в предано служене, в пълно Кршна съзнание, е най-поверителната инструкция. Това е същността на осемнадесета глава.

Друг аспект на Бхагавад-гйта е, че Бог, Върховната Личност, Кршна, е реалната истина. Абсолютната Истина бива реализирана в три аспекта — като безличностен Брахман, като локализирана Парам-атма и най-накрая като Бог, Върховната Личност, Кршна. Съвършено знание за Абсолютната Истина означава съвършено знание за Кршна. Ако някой разбере Кршна, всички раздели на знанието стават неделими части от това разбиране. Кршна е трансценден- тален, защото винаги се намира в Своята вечна вътрешна енергия. Живите същества са проявени от Неговата енергия и са разделени на две категории — вечно обусловени и вечно освободени. Има безброй много такива живи същества и те са считани за съществени части от Кршиа. Материалната енергия е проявена в двадесет и четири подразделения. Творението е под влиянието на вечното време и е създавано и унищожавано от външната енергия. Това проявление на космичния свят многократно става видимо и невидимо.

В Бхагавад-гйта се обсъждат пет основни теми: Бог, Върховната Личност, материалната природа, живите същества, вечното време и всички видове дейности. Всичко зависи от Бога, Върховната Личност, Кршна. Всички схващания за Абсолютната Истина: безличностният Брахман, локализираната Параматма, както и всяко друго трансцендентално схващане — съществуват в категорията на разбирането на Бога, Върховната Личност. Въпреки че външно Бог, Върховната Личност, живото същество, материалната природа и времето изглеждат различни, нищо не се различава от Върховния. Но Върховният винаги се различава от всичко. Философията на Господ Чаитанйа се състои в „невъобразимата едновременност на еднаквост и различие". Тази философска система съдържа съвършено знание за Абсолютната Истина.

Живото същество в своята първоначална позиция е чист дух. То е също като атомна частица от Върховния Дух. По тази аналогия Господ Кршна може да бъде сравнен със слънцето, а живите същества — със слънчевата светлина. Понеже живите същества са междинна енергия на Кршна, те са склонни да влизат в контакт или с материалната, или с духовната енергия. С други думи, живото същество се намира между двете енергии на Господа и понеже принадлежи към по-висшата Му енергия, притежава частична независимост. Когато използува тази независимост правилно, то попада под прякото ръководство на Кршна. По този начин то достига естествената си позиция в енергията, която дава наслаждение.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху заключителната, осемнадесета глава на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Съвършенството на отречението".