понеделник, 10 май 2010 г.

ГЛАВА 16 : Божествената и демоничната природа

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Божествената и демоничната природа

















ТЕКСТ 1-3

шрй-бхагаван у-вач-а
абхайам саттва-самшуддхир
джнана-йога-вйавастхитих данам
дамаш на йаджнаш ча
свадхйайас тапа арджавам
ахимса сатйам акродхас тйагах ьиантир
апаишунам дайа бхутешв
алолуптвам мардавам хрйр ачапалам
теджах кшама дхртих шаучам адрохо
 нати-манита бхаванти сампадам
 даивйм абхиджатасйа бхарата

шрй-бхагаван У-вач-а—Бог, Върховната Личност, каза; абхайам— безстрашие; саттва-самшуддхих—пречистване на съществуването; джнана—в знание; йога—за свързване; вйавастхитих—положението: данам—благотворителност; дамах—контролиране на ума;ча—и; йаджнах—извършването на жертвоприношение; ча—и; свадхйайах—изучаване на ведическата литература; тапах—въздържание; арджавам—простота; ахимса—ненасилие; сатйам— честност; акродхах.—освободен от гняв; тйагах.—отречение; шантих—спокойствие; апаишунам—без желание за търсене на недостатъци; дайа—милост; бхутешу—към всички живи същества; алолуптвам—освобождаване от алчност; мардавам—благородство; хрйх—скромност; ачапалам—решителеност; теджах—енергичност; кшама—снизходителност; дхртих—сила на духа; шаучам— чистота; адрохах—освобождение от завистта; на—не; ати-манита—очакване на почит; ихивинти—са; сампиоам—качества; даи- вйм—трансценденталната природа; абхиджатасйа—на човек, който е роден в; бхарата—о, сине на Бхарата.

Бог, Върховната Личност, казва: „ Безстрашие; пречистване на съществуването; развиване на духовно знание; благотворителност; себеконтрол; извършване на жертвоприношения; изучаване на Ведите; въздържание; простота; ненасилие; честност; превъзмогване на гнева; отречение; спокойствие; нежелание за търсене на недостатъци; състрадание към всички живи същества; свобода от алчност; благородство; скромност; твърда решителност; енергичност; сила на духа; свобода от завист и от силно желание за почести — тези трансцендентални качества, о, сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.

ПОЯСНЕНИЕ: В началото на петнадесета глава беше разтълкувано баняновото дърво на този материален свят. Страничните корени, излизащи от него, бяха сравнени с дейностите на живите същества — някои благоприятни, а други неблагоприятни. В девета глава бяха обяснени девите, т.е. съществата с божествена природа, а също и асурите, невярващите, т.е. демоните. И така, според ведическите обреди, дейностите, извършвани в гуната на доброто, са благоприятни за напредъка по пътя на освобождението. Такива дейности са известни като даивй пракрти, трансцендентални по природа. Личности, които са установени в трансценденталната природа, правят прогрес по пътя на освобождението. От друга страна, тези, които действуват в гуните на страстта и невежеството, нямат никаква възможност да постигнат освобождение. Те трябва или да останат в този материален свят като човешки същества, или да деградират до животински форми и до по-низши форми на живот. В настоящата шестнадесета глава Господ обяснява трансценденталната природа и качествата, които я съпътствуват, а също и демоничната природа и нейните качества. Той обяснява предимствата и недостатъците на течи качества.
Много важна дума тук е абхиджатаейа, отнасяща се до човек, който е роден с трансцендентални качества или религиозни наклонности. Създаването на дете в религиозна атмосфера е известно във ведическите писания като Гарбхадхана-самскара. Ако родителите искат да имат дете с благочестиви качества, те трябва да следват десетте принципа, препоръчани за социалния живот на човешкото същество. От предишните глави на Бхагавад-гйта научихме, че сексуалният живот за зачеване на добро дете е Самият Кршна. Сексуалният живот не е порицаван, при условие, че се спазват принципите на Кршна съзнание. Поне тези, които са в Кршна съзнание, не трябва да зачеват деца като кучета и котки. Те трябва да създават деца, които ще станат Кршна осъзнати. Това е предимството на децата, родени от баща и майка, ангажирани изцяло в Кршна съзнание.
Според социалната институция, известна като варнашрама-дхарма, обществото се разделя на четири социални и на четири професионални класи, или касти. Тази институция разделя човешкото общество не според произхода на членовете му, а според квалификацията, която те са придобили чрез образованието си. Целта й е да поддържа мира и благоденствието на обществото. Споменатите тук качества са обяснени като трансцендентални и са предназначени да помогнат на човека да напредва в духовното разбиране, за да може да се освободи от материалния свят.
В институцията варнашрама един саннйасй, т.е. такъв, който се е отрекъл от света, е считан за главата, или духовния учител на всички останали социални съсловия и духовни стъпала. Един брахмана е приеман за духовен учител на другите три класи в обществото: кшатрии, вайшии и шудри, докато саннйасй, който стои на върха на институцията, е смятан за духовен учител дори на брахманите. Най-важното качество на един саннйасй е безстрашието. Тъй като един саннйасй трябва да бъде сам, без никаква поддръжка или гаранция за поддръжка, той трябва просто да се уповава на милостта на Бога, Върховната Личност. Ако някой мисли: „Когато изоставя връзките си, кой ще ме протектира?" — той не трябва да се отрича от света. Човек трябва да бъде напълно убеден, че Кршна, или Бог, Върховната Личност, в Своя локализиран аспект, като Параматма, е винаги в него, че вижда всичко и винаги знае какво човек възнамерява да прави. Той трябва да е твърдо убеден, че Кршна, като Параматма, ще се погрижи за душата, която Му се е отдала. Той трябва да мисли: „Никога няма да бъда сам, дори ако живея в най-гъстата гора. Кршна ще бъде с мен и ще ме покровителствува изцяло." Такава убеденост се нарича абхайам, безстрашие. Това състояние на ума е необходимо за личността, която се е отрекла от света.
След това човек трябва да пречисти съществуването си. Много правила и предписания трябва да се следват, когато човек се отрече от света. Най-важното от тях е, че на саннйасй е строго забранено да влиза в близки отношения с жени. На него не му се разрешава да говори с жена на усамотено място. Господ Чаитанйа е бил пример за съвършен саннйасй. Когато е бил в Пури, Неговите преданоотдадени-жени не са можели да се доближат даже да Му отдадат почитанията си. Те са били съветвани да Му се покланят от разстояние. Това не означава, че саннйасите мразят жените; това означава, че те си налагат ограничението да нямат близък контакт с жени. Човек трябва да следва правилата и предписанията на съответното жизнено стъпало, за да пречисти съществуването си. На един саннйасй са строго забранени интимните отношения с жени и притежанието на богатство за сетивно наслаждение. Самият Господ Чаитанйа е бил съвършен саннйасй и от живота Му научаваме, че е бил много стриктен по отношение на жените. Въпреки че е считан за най-щедрата инкарнация на Бога, понеже е приемал за ученици най-падналите обусловени души, Той стриктно е следвал правилата и предписанията за жизненото стъпало на саннйасй по отношение на общуването с жени. Веднъж един от Неговите приближени, Чхота Харидаса, погледнал похотливо една млада жена. Господ Чаитанйа бил толкова стриктен, че го отстранил от обществото на личните Си придружители. Той казал: „За саннйасй или за всеки, който се старае да се измъкне от ноктите на материалната природа, който се опитва да се издигне до духовната природа и да се завърне вкъщи, обратно при Бога, стремежът към жени и материални притежания за сетивно задоволяване — дори ако не им се наслаждава, а само се стреми към тях с такова намерение — е толкова осъдителен, че е по-добре такъв човек да се самоубие, отколкото да се опита да удовлетвори тези непозволени желания." И така, това са начините за пречистване.
Следващият пункт е джнана-йога-вйавастхити — развиване на знание. Животът на саннйасй е предназначен за разпространяване на знание сред семейните и другите хора, които са забравили истинския си живот, същността на който е духовният напредък. Един саннйасй трябва да се прехранва, като проси от врата на врата, но това не означава, че той е просяк. Смирението е едно от качествата на трансцендентално установената личност. И от истинско смирение един саннйасй ходи от врата на врата — не толкова да проси, а за да се среща със семейните и да ги пробужда за Кршна съзнание. Това г дългът на един саннйасй. Ако наистина е напреднал и духовният учител му е наредил това, той трябва да проповядва Кршна съзнание с логика и разбиране. Но ако не е напреднал до такава степен, той не трябва да се отрича от света. Ако по една или друга причина никой се е отрекъл от света, без достатъчно знание, той трябва да отдаде изцяло на слушане от авторитетен духовен учител, за да развие знание. Един саннйасй, т.е. човек, който се е отрекъл от света, трябва да притежава безстрашие, саттва-самшуддхи (чистота) и джнана-йога (знание).
Следващото качество е благотворителността. Тя е предназначена ча семейните. Те трябва да изкарват прехраната си по честен начин и да използуват петдесет процента от приходите си за разпространяването на Кршна съзнание по целия свят. Семейните трябва да дават милостиня на институциите, които извършват такава дейност. Подаянието трябва да се дава на подходящ получател. Има различни видове благотворителност, както ще бъде обяснено по-късно — благотворителност в гуната на доброто, в гуната на страстта и в гуната на невежеството. В писанията се препоръчва благотворителността в гуната на доброто, а благотворителността в гуната на страстта и невежеството не се препоръчва, тъй като това е просто пилеене на пари. Материална подкрепа трябва да се оказва единствено за разпространяване на Кршна съзнание по целия свят. Такава благотворителност е в гуната на доброто.
Дама (себеконтролът) не е предназначен само за другите жизнени стъпала на религиозното общество. Той е от първостепенно значение за семейните. Въпреки че има съпруга, семейният не трябва да използува сетивата си за излишен сексуален живот. За него има ограничения дори и в сексуалния живот — той трябва да бъде предназначен единствено за създаване на деца. Ако някой не иска да има деца, не трябва да се наслаждава на сексуален живот със съпругата си. В съвременното общество хората се наслаждават на сексуален живот, като използуват противозачатъчни средства или още по-отвратителни методи, за да избегнат отговорността, свързана с отглеждането на деца. Това качество не е трансцендентално, а демонично. Ако някой, въпреки че е семеен, иска да напредва в духовно отношение, трябва да контролира сексуалния си живот и да не зачева деца, при положение, че целта му не е да служи на Кршна. Ако може да създава деца, които ще бъдат Кршна осъзнати, той може да създава стотици. Ако обаче няма тази възможност, не трябва да има сексуален живот единствено за сетивно наслаждение.
Жертвоприношението е друга дейност, която трябва да се извършва от семейните, защото тя изисква много пари. Тези, които са на останалите жизнени стъпала, а именно брахмачарйа, ванапрастха и саннйаса, нямат пари. Те живеят от просия. Затова извършването на различни видове жертвоприношения е прадназначено за семейните. Те трябва да извършват жертвоприношенията агни-хотра, както се препоръчват във ведическата литература, но тези жертвоприношения в днешно време са много скъпи и затова нито един семеен не може да ги изпълнява. Най-доброто жертвоприношение за тази епоха се нарича санкйртана-йаджна. Тази санкйртана-йаджна, повтарянето на Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, е най-доброто и най-евтиното жертвоприношение. Всеки може да го извършва и да извлече полза от него. И така, тези три принципа — благотворителност, сетивен контрол и извършване на жертвоприношения — са предназначени за семейните.
Свадхйайа, т.е.изучаването на Ведите, е предназначено за брахмачарйа, или за периода, в който човек учи. Брахмачарйте не поддържат връзки с жени. Те трябва да се въздържат от сексуален живот и да ангажират ума си в изучаване на ведическата литература за развиване на духовно знание. Това се нарича свадхйайа.
Тапас, или въздържанието, е предназначено най-вече за живота в уединение. Човек не трябва да остава семеен през целия си живот. Той винаги трябва да помни, че има четири жизнени стъпала: брахмачарйа, грхастха, ванапрастха и саннйаса. След семейния живот грхастха човек трябва да се оттегли. Ако живее сто години, двадесет и пет от тях той трябва да използува за обучение, двадесет и пет за семеен живот, двадесет и пет за живот в усамотение и двадесет и пет за жизненото стъпало на отречението. Такива са регулиращите принципи на ведическата религиозна дисциплина. Човек, който се е оттеглил от семейния живот, трябва да практикува въздържание по отношение на тялото, ума и езика. Това се нарича тапасйа. Цялото варнашрама общество е предназначено за тапасйа. Без тапасйа, или въздържание, нито едно човешко общество не може да постигне освобождение. Теорията, че в живота няма нужда от въздържание, че човек може да продължава да спекулира и всичко ще бъде много хубаво, не се препоръчва нито във ведическата литература, нито в Бхагавад-гйта. Такива теории са измислени от показни спиритуалисти, които се опитват да спечелят повече последователи. Ако те проповядваха ограничения, правила и предписания, хората нямаше да бъдат привлечени. Затова тези, които искат да имат последовател в името на религията само за да направят впечатление, не внасят ограничения в живота на учениците си, нито пък в собствения си живот. Но този метод не се одобрява от Ведите.
Що се отнася до браминското качество простота, то е принцип, който трябва да се следва не само на дадено жизнено стъпало, а от всеки член на обществото, бил той в брахмачарй аьирама, грхастха аьирама, ванапрастха аьирама или саннйаса аьирама. Човек трябва да бъде много естествен и искрен.
Ахимса означава да не се спира напредъкът в живота на което и да е живо същество. Човек не трябва да мисли, че щом духовната искра никога не може да бъде убита, дори и след освобождаването от тялото, няма нищо лошо в това да се убиват животни за сетивно наслаждение. Хората сега са пристрастени към яденето на животни, въпреки че има изобилие от зърнени храни, плодове и мляко. Убиването на животни не е необходимо. Това предписание важи за всеки. Когато няма друг избор, човек може да убие животно, но то трябва да бъде принесено в жертва. Във всички други случаи, когато има предостатъчно храна за хората, тези, които желаят да напреднат по пътя на духовната реализация, не трябва да извършват насилие над животните. Истинска ахимса означава да не се спира напредъкът в живота на никого. Животните също напредват в еволюционния си цикъл, като преминават от една категория животинска форма на живот в друга. Ако едно животно бъде убито, еволюцията му се задържа. Ако едно животно е било в дадено тяло определен брой дни или години и бъде преждевременно убито, то трябва да се върне отново в същата форма на живот, за да изживее останалите си дни и да се издигне до други форми на живот. Затова прогресът на животните не трябва да бъде спиран само за да се задоволи нечий език. Това се нарича ахимса.
Сатйам. Тази дума означава, че човек не трябва да изопачава истината заради личния си интерес. Във ведическата литература има няколко трудни пасажа, но смисълът им трябва да се разбере с помощта на авторитетен духовен учител. Това е методът за разбиране на Ведите,  означава, че човек трябва да слуша от авторитети, а не да прави тълкувания, продиктувани от личен интерес. Има толкова много коментари върху Бхагавад-гйта, в които се дават погрешни обяснения на автентичния текст. Трябва да се предава истинският смисъл на думата, а той трябва да се научи от авторитетен духовен учител.
Акродха означава да се възпира гневът. Дори ако го предизвикват, човек трябва да търпи, защото разгневи ли се веднъж, цялото му тяло се замърсява. Гневът е продукт  на гуните на страстта и похотта, така че човек, който е трансцендентално установен, трябва да сдържа гнева си. Апаишунам означава, че човек не трябва да търси грешки у другите или да се опитва да ги поправя, без това да е необходимо. Разбира се, ако крадецът бъде наречен крадец, това не е търсене на грешки. Но да бъде наречен крадец един честен човек, е тежко провинение за този, който напредва в духовния живот.
Хрй означава, че човек трябва да бъде много скромен и не трябва да извършва отвратителни постъпки. Ачапалам, решителността, означава човек да не се тревожи или разочарова, когато се опитва да постигне нещо. Опитът може да се провали, но човек не трябва да се отчайва. Той трябва да продължава да напредва с търпение и решителност.
Думата теджас е използувана тук във връзка с кшатриите. Кшатриите трябва да бъдат винаги много силни, за да могат да защищават слабите. Те не трябва да се обявяват за ненасилници. Ако е необходимо, те трябва да употребяват насилие. Но личност, която е способна да сломи врага си, при някои обстоятелства може да прости. Тя може да извини малките оскърбления.
Йаучам означава чистота —- не само на ума и на тялото, но и на- постъпките на човека. Това особено важи за търговците; те не трябва да действуват на черния пазар. Нати-манита, неочакването на почести, се отнася за шудрите, класата на работниците, която е считана според ведическите писания за най-нископоставената от четирите класи. Шудрите не трябва да се възгордяват от някакъв неоснователен престиж или почит. Те трябва да останат в собственото си положение. Дълг на шудрите е да почитат представителите на по-висшите класи, за да се поддържа редът в обществото.
Всички двадесет и шест качества, изброени тук, са трансцендентални. Човек трябва да ги развива, според позицията си в обществото и в духовния живот. Смисълът на това е, че дори когато материалните условия на живот са много жалки, ако хората от всички класи развиват тези качества чрез практикуване, всеки ще може постепенно да се издигне до най-висшето ниво на трансценденталната реализация.






ТЕКСТ 4

дамбхо дарпо 'бхиманаш
ча кродхах парушйам ева
ча аджнанам чабхиджатасйа
 партха сампадам асурйм

дамбхах—гордост; дарпах—високомерие; абхиманах—суета; ча- —и кродхах—гняв; парушйам—жестокост; ева—несъмнено; ча- —и; аджнанам—невежество; ча—и; абхиджатасйа—на човек, който е роден; партха—о, сине на Пртха; сампадам—качествата; асурйм—демоничната природа.

Гордост, високомерие, суета, жестокост и невежество — тези качества принадлежат на демоничните личности, о, сине на Пртха.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих е описан прекият път към ада. Демоните искат да демонстрират религиозност и напредък в духовното знание, въпреки че не следват никакви принципи. Те винаги са високомерни и горди с това, че притежават някакво образование или голямо богатство. Те искат да бъдат боготворени от другите и изискват почитания, въпреки че не ги заслужават. Те силно се разгневяват от дреболии и говорят грубо и невнимателно. Те не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Вършат всичко по каприз, в съответствие със собствените си желания и не признават никакъв авторитет. Тези демонични качества са заложени у тях още от зачеването на телата им в утробата на майката и докато растат, демоните проявяват всички тези неблагоприятни качества.





ТЕКСТ 5

даиви сампад вимокшайа
 нибандхайасури мата ма ьиучах
 сампадам даивйм абхиджато 'си пандава

даивй—трансцендентални; сампат—ценни качества; вимокшайа—предназначени за освобождение; нибандхайа—за робство; асурй—демонични качества; мата—се считат; ма—не; ьиучах—безпокой се; сампадам—ценни качества; даивйм—трансцендентални; абхиджатах—роден от; аси—ти си; пандава—о, сине на Панду.

Трансценденталните качества водят към освобождение, а демоничните — към робство. Но ти не се безпокой, о, сине на Панду, защото си роден с божествени качества.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ Кршна насърчава Арджуна, като му казва, че той не е роден с демонични качества. Намесата на Арджуна в сражението не е демонична, защото той предварително е обмислил всички „за" и „против". Той е размислил дали такива уважавани личности като Бхйшма и Дрона трябва да бъдат убити или не, така че не действува под влиянието на гнева, фалшивия престиж или жестокостта. Следователно Арджуна няма качества на демон. За кшатрийата (воина) изпращането на стрели срещу врага е трансцен- дентално, а неизпълнението на този дълг е демонично. И така, няма причини Арджуна да скърби. Всеки, който следва регулиращите принципи на съответните жизнени стъпала, е трансцендентално установен.





ТЕКСТ 6


двау бхута-саргау локе 'смин
даива асура ева на даиво
вистарашах прокта асурам партха ме шрну

двау—две; бхута-саргау—сътворени живи същества; локе—в света; асмин—това; даивах—божествено; асурах—демонично; ева— несъмнено; на—и; даивах—божественото; вистарашах—най-подробно; проктах—казах; асурам—демоничните; партха—О, сине на Пртха; ме—от Мен; шрну—просто чуй.

О, сине на Пртха, в този свят има два вида сътворени същества. Едните се наричат святи, а другите — демонични. Вече ти обясних божествените качества с подробности. Сега чуй за демоничните.

ПОЯСНЕНИЕ: След като уверява Арджуна, че е роден с божествени качества, Господ Кршна описва поведението на демоните. Обусловените живи същества се делят на две класи. Едните са родени с божествени качества и водят регулиран живот, което означава, че следват препоръките на писанията и авторитетите. Човек трябва да изпълнява задълженията си, като се ръководи от авторитетните писания. Такъв манталитет е наречен божествен. Оня, който не следва регулиращите принципи, както са формулирани в писанията, и действува по каприз, се нарича демон, или асура. Няма друг критерий за определяне природата на човека, освен следването на регулиращите принципи от писанията. Във ведическата литература се посочва, че и полубоговете, и демоните са родени от Праджапати. Единствената разлика между тях се състои в това, че едните следват ведическите предписания, а другите — не.





ТЕКСТ 7

праврттим на ниврттим на
джана на видур асурах на шаунам
 напи нанаро на сатйам тешу видйате

праврттим—като постъпва правилно; на—също; ниврттим—като не постъпва правилно; на—и; джанах—личности; на—никога; видух—знаят; асурах—с демонични качества; на—никога; ша- учам—чистота; на—нито; апи—също; ча—и; ачарах—поведение; на—никога; сатйам—истина; тешу—в тях; видйате—има.

Тези, които са демонични, не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави.   У тях не може да се открие нито чистота, нито правилно поведение, нито истина.

ПОЯСНЕНИЕ: Във всяко цивилизовано общество има някакъв сбор от дадени в писанията правила и закони, които са следвани от самото начало. Особено сред арйаните (тези, които приемат ведическата цивилизация и които са известни като най-напредналите цивилизовани хора) за демонични се смятат всички, които не следват наставленията на писанията. Затова тук се казва, че демоните нито познават правилата на писанията, нито пък са склонни да ги следват. Повечето от тях не ги знаят, но дори и да ги знаят, не ги изпълняват. Те нямат вяра, нито пък желаят да действуват в съответствие с ведическите предписания. Демоните не са чисти нито външно, нито вътрешно. Човек трябва винаги да се грижи да поддържа тялото си чисто, като се къпе, като мие зъбите си, като се бръсне, сменя дрехите си и т.н. Що се отнася до вътрешната чистота, за поддържането й човек трябва винаги да помни святите имена на Бога и да повтаря Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Демоните не обичат тези правила за външна и вътрешна чистота и не ги следват.
Има много правила и предписания, определящи поведението на човека. Те са изложени в Ману-самхита. Законите за наследството и много други закони водят началото си от тази книга. В Ману-самхита се казва, че на жената не трябва да се дава свобода. Това не означава, че жените трябва да бъдат третирани като роби; те са по- скоро като деца. На децата не се дава свобода, но това не означава, че те са роби. Сега демоните пренебрегват тези препоръки и мислят, че на жените трябва да се дава свободата, която имат мъжете. Обаче това не е подобрило състоянието на обществото в света. В действителност жената трябва да бъде покровителствувана на всеки етап от живота си. В детството си тя трябва да бъде покровителствувана от баща си, в младостта си — от своя съпруг, а в старостта — от порасналите си синове. Според Ману-самхита това е правилното поведение в обществото. Но съвременното възпитание създава изопачена представа за живота на жената и затова днес женитбата в човешкото общество на практика е въображаема. Моралът на жените в днешно време също не е твърде висок. Това показва как демоните не приемат никакви инструкции, полезни за обществото. И понеже не следват опита на великите мъдреци, както и правилата и предписанията, утвърдени от тях, обществото на демоничните хора се намира в плачевно състояние.





ТЕКСТ 8

асатйам апратиштхам те
джагад ахур анишварам апараспара-самбхутам
 ким анйат кама-хаитукам

асатйам—нереално; апратиштхам—без основание; те—те; джагат—космическото проявление; ахух—казват; анйшварам— без контрольор; апараспара—без причина; самбхутам—възникнала; ким анйат—няма друга причина; кама-хаитукам—това е единствено поради похот.

Те казват, че този свят не е реален, че няма основание, че няма Бог, който контролира. Те казват, че светът е създаден от сексуалното желание и че той няма друга причина, освен похотта.

ПОЯСНЕНИЕ: Демоните смятат, че светът е фантасмагория. Няма причина и следствие, няма контрольор, няма цел: всичко е нереално. Те казват, че това космично проявление възниква от случайни материални действия и реакции. Те не мислят, че светът е създаден от Бога с определена цел. Те имат своя собствена теория, че светът е възникнал по собствен начин и че няма основания да се вярва, че зад него стои Бог. За тях няма разлика между дух и материя и те не приемат Върховния Дух. Всичко е само материя и целият космос е само купчина от невежество. Според тях всичко е пустота и всяко съществуващо проявление е плод на невежественото ни възприемане. Те приемат, че всяко проявление на разнообразие е признак на невежество, също както в съня си можем да създадем много неща, които в действителност не съществуват, и когато се събудим, да видим, че всичко е просто сън. Но всъщност, въпреки твърдението им, че животът е сън, демоните много умело се наслаждават на този сън. Така вместо да придобиват знание, те все повече и повече потъват в страната на сънищата си. Те правят извода, че както едно дете е резултат от сексуалното общуване между мъжа и жената, така и този свят е роден без всякаква душа. Според тях живите същества са създадени само чрез комбиниране на материя и за съществуването на душа и дума не може да става. Както много живи същества се появяват от потта и от мъртвото тяло без никаква причина, така целият жив свят е произлязъл от материалните комбинации на космичното проявление. Следователно материалната природа е причината на това проявление и друга причина не съществува. Те не вярват на думите на Кршна в Бхагавад-гйта: майадхйакшена пракртих суйате са-чарачарам. — „Под Моето ръководство се движи целият материален свят." С други думи, демоните не притежават съвършено знание за сътворяването на света; всеки от тях има някаква собствена теория. За тях всички тълкувания на писанията са еднакво добри, защото те не вярват в общоустановеното разбиране на писанията.




ТЕКСТ 9

етам дрштим аваштабхйа
наштатмано 'лпа-буддхайах прабхавантй
угра-карманах кшайайа джагато 'хитах

етам—това; дрштим—виждане; аваштабхйа—като приема; нашта—след като са изгубени; атманах—те самите; алпа-буддхайах—нискоинтелигентните; прабхавантй—благоденствие; угра-карманах—заети с дейности, които причиняват страдания; кшайайа—за разрушение; джагатах—на света; ахитах—неблаготворни.

Като следват такива заключения, демоните, които сами се погубват и нямат никакъв разум, се заемат с неблаготворни и ужасни дейности, предназначени да унищожат света.

ПОЯСНЕНИЕ: Демоните се заемат с дейности, които ще доведат света до гибел. Тук Господ казва, че те са нискоинтелигентни. Материалистите, които нямат представа за Бога, си мислят, че са напреднали. Но според Бхагавад-гйта те са неинтелигентни и лишени от всякакъв разум. Те се опитват да се наслаждават на този материален свят в най-висша степен и затова постоянно изобретяват различни неща за сетивно наслаждение. Тези материалистически изобретения са считани за напредък на човешката цивилизация, но резултатът е, че хората стават все по-агресивни и по-агресивни, все по-жестоки и по-жестоки: жестоки към животните, жестоки и към другите човешки същества. Те не знаят как да се държат помежду си. Убиването на животни е широко разпространено сред демоните. Такива хора са врагове на света, защото рано или късно ще измислят или създадат нещо, което ще доведе до разрушението на всичко. В този стих косвено се предсказват ядрените оръжия, с които целият свят днес е толкова горд. Всеки миг може да избухне война и тези атомни оръжия могат да създадат хаос. Такива неща се създават единствено за унищожението на света, както е посочено тук. Такива оръжия се изобретяват в човешкото общество вследствие на неговото безбожие; те не са създадени за мир и процъфтяване на света.





ТЕКСТ 10

камам ашритйа душпурам
дамбха-мана-маданвитах мохад
грхйтвасад-грахан правартанте 'шучи-вратах

камам—похот; ашритйа—приемат подслона на; душпурам—ненаситна; дамбха—от гордост; мана—и фалшив престиж; мадаан- витах—завладени от самонадеяност; мохат—от илюзия; грхйтва—като вземат; асат—непостоянни; грахан—неща; правартанте—те процъфтяват; ашучи—за нечистото; вратах.—признат открито.

Приемайки подслон в ненаситната похот, завладени от горделива самонадеяност и фалшив престиж, демоните, които са в илюзия, са заети винаги в нечисти дела, привлечени от преходното.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук се описва демоничният начин на мислене. Похотта на демоните няма насищане. Те ще увеличават все повече и повече ненаситните си желания за материална наслада. Въпреки че винаги са изпълнени с тревоги, породени от приемането на временни неща, те продължават да се занимават със същите дейности, защото са в илюзия. Те нямат знание и затова не могат да кажат, че вървят по погрешен път. Понеже приемат преходни неща, тези демонични хора си създават собствен Бог, съчиняват си собствени химни и ги пеят по съответен начин. Крайният резултат е, че те все повече и повече се привързват към две неща: сексуалното наслаждение и трупането на материално богатство. В тази връзка много важна е думата аьиучи-вратах, „нечисти обети". Демоничните хора са привлечени единствено от виното, жените, хазарта и яденето на месо; това са техните ашучи, нечисти навици. Подбуждани от похот и фалшив престиж, те създават някакви религиозни принципи, които не са одобрени във ведическите предписания. Независимо че демоничните хора са най-отвратителните, светът по изкуствен начин създава за тях фалшиви почести. Въпреки че вървят към ада, те считат себе си за много напреднали.




ТЕКСТ 11-12

чинтам апаримейам
ча пралайантам
 упашритахкамопабхога-парама
етавад ити нишчитах
аша-паша-шатаир баддхах
кама-кродха-парайанах
 йханте кама-бхогартхам
анйайенартха-санчайан

чинтам—страхове и тревоги; апаримейам—неизмерими; ча—и; пралайа-антам—до момента на смъртта; упашритах—след като са се подслонили в; кама-упабхога—сетивно наслаждение; пара-мах—най-висшата цел; етават—така; ити—по този начин; нишчитах—след като са убедени; аша-паша—оплетени в мрежата на надеждата; шатаих—от стотици; оабдхах—като са привързани: кама—похот; кродха—и гняв; парайанах—винаги в такова настроение на ума; йханте—те желаят; кама—похот; бхога—сетивна наслада; артхам—с цел да; анйайена—незаконно; артха—на богатство; санчайан—натрупване.

Те вярват, че в човешката цивилизация няма нищо по-важно от наслаждаването на сетивата. Така до края на живота те остават пълни с неизмерими тревоги. Оплетени в мрежата на стотици и хиляди желания, завладени от похот и гняв, по незаконни начини те печелят пари за сетивно наслаждение.

ПОЯСНЕНИЕ: Демоните приемат, че наслаждаването на сетивата е крайната цел на живота и поддържат това схващане до смъртта си. Те не вярват, че съществува живот след смъртта и че хората получават различни видове тела в зависимост от своята карма, т.е. от дейностите си в този свят. Плановете им в живота са безброй, те съставят план след план и всеки от тях остава неизпълнен. Аз имам личен опит с човек, който имаше такъв демоничен манталитет. Дори в момента на смъртта той помоли лекаря да удължи живота му с още четири години, защото не си бил осъществил плана. Такива глупави хора не знаят, че лекарят не е в състояние да удължи живота им дори с един миг. Когато дойде уреченият час, желанията на човека не се взимат под внимание. Законите на природата не позволяват на човек да се наслаждава дори секунда повече от отреденото му.
Демоничният човек, който не вярва в Бога или Свръхдушата вътре в себе си, извършва всякакви видове грехове само за да наслади сетивата си. Той не знае, че има свидетел, който се намира в сърцето му. Свръхдушата наблюдава дейностите на индивидуалната душа. Както се казва в Упанишадите, две птици стоят на едно и също дърво. Едната от тях действува, като се наслаждава на плодовете по клоните или страда от тях, а другата е само свидетел. Но личност, която е демонична, няма знанието на ведическите писания, нито пък има някаква вяра. Затова тя се чувствува свободна да прави всичко за наслаждение на сетивата си, независимо от последствията.






ТЕКСТ 13-15


идам адйа майа лабдхам
 имам прапсйе
маноратхам идам астйдам апи
ме бхавишйати пунар дханам
асау майа хатах шатрур
 ханишйе чапаран
 апи йшваро 'хам ахам бхогй
 сиддхо 'хам балаван сукхй
адхйо 'бхиджанаван асми ко 'нйо 'сти садрйло
 майа йакшйе дасйами
модишйа итй аджнана-вимохитах

идам—това; адйа—днес; майа—от мен; лабдхам—спечелено; имам—това; прапсйе—ще спечеля; манах-ратхам—според желанията си; идам—това; асти—има; идам-—това; апи—също; ме— мое; бхавишйати—то ще се увеличи в бъдеще; пунах—отново; дханам—богатство; асау—това; майа—от мен; хатах—беше убит; ьиатрух—неприятел; ханишйе—ще убия; ча—също; апаран—другите; апи—несъмнено; йшварах—господарят; ахам—аз съм; ахам—аз съм; бхогй—наслаждаващият се; сиддхах—съвършен; ахам—аз съм; бала-ван—силен; сукхй—щастлив; адхйах—богат; абхиджана-ван—обкръжен от аристократични роднини; асми—-аз съм; ках—който; анйах.—друг; асти—има; садршах—като; майа—мен; йакшйе—ще жертвувам; дасйами—ще давам милостиня; модишйе—ще се наслаждавам; ити—така; аджнана-—от невежество; вимохитах—заблуден.

Демоничната личност мисли: „ Днес притежавам голямо богатство и ще спечеля според плана си още. Толкова много неща ми принадлежат сега, а в бъдеще те ще стават все повече и повече. Той е мой враг и аз го убих, и другите ми врагове също ще бъдат убити. Аз съм господарят на всичко. Аз съм наслаждаващият се, аз съм съвършен, силен и щастлив. Аз съм най-богатият и съм заобиколен от аристократични роднини. Няма друг толкова силен и щастлив, колкото мен. Ще извърша жертвоприношения, ще дам някаква милостиня и така ще се наслаждавам." По този начин подобни хора са заблуждавани от невежеството.





ТЕКСТ 16

анека-читта-вибхранта
моха-джала-самавртах прасактах
 кама-бхогешу патанти нараке 'шучау

анека—многобройни; читта—от тревоги; вибхрантах—объркани; моха—на илюзии; джала—от мрежата; самавртах—обкръжени; прасактах—привързани; кама-бхогешу—към сетивно задоволяване; патанти—те се плъзгат надолу; нараке—към ада; ашучау—нечисти.

И така объркани от различни грижи, оплетени в мрежата на илюзията, те се привързват твърде силно към сетивното наслаждение и падат в ада.

ПОЯСНЕНИЕ: Желанието на демоничния човек да трупа пари няма граници. Тази жажда е неограничена. Той мисли единствено за това, колко голямо е имуществото, което притежава в момента, и проектира как да използува богатството си, за да го увеличи в бъдеще. Поради тази причина той не се колебае да действува по всички греховни начини и да участвува в афери на черния пазар, за да забогатява незаконно. Той е омаян от нещата, които вече притежава — земя, семейство, къща и банкова сметка, — и постоянно крои планове, как да ги увеличи. Той вярва в собствените си сили и не знае, че всичко, което печели, се дължи на миналите му добри дела. На него му е дадена възможността да натрупа всички тези неща, но той няма представа, че причините за това се крият в миналото. Той си мисли, че цялото му богатство се дължи на собствените му усилия. Демоничните личности вярват в силата на собствените си дейности, а не в закона за кармата. Според закона за кармата, човек се ражда във високопоставено семейство, става богат, високообразован или много красив поради добрите дела, които е извършил в миналото си. Демоните мислят, че всички тези неща са случайни и се дължат на личните способности на човека. Те не схващат аранжимента, който стои зад многообразието от хора, красота и образование. Всеки, който се опитва да съперничи на такъв демоничен човек, е негов враг. Има много демонични хора и всеки един от тях е враг на останалите. Тази враждебност се задълбочава все повече и повече — между отделните хора, след това между семействата, между общностите и най-накрая между народите. Затова в целия свят постоянно съществуват конфликти, войни и вражди.
Всяка демонична личност мисли, че може да живее за сметка на другите. Обикновено демоничният човек се мисли за Върховен Бог, а демоничните проповедници казват на последователите си: „Защо търсите Бога някъде другаде? Вие самите сте Бог! Можете да правите всичко, каквото пожелаете. Не вярвайте в Бога. Отхвърлете Бога. Бог е мъртъв." Това са демоничните проповеди.
Въпреки че демоничната личност вижда по-богати и по-влиятелни хора от нея самата, тя си мисли, че никой не е по-богат и по-влиятелен от нея. Що се отнася до издигането до по-висшите планетарни системи, тя не вярва в извършването на йаджни, т.е. жертвоприношения. Демоните мислят, че могат да изобретят свой собствен метод за йаджна и да конструират машина, с която да могат да достигнат всяка по-висша планета. Най-красноречив пример за такъв демон е Равана. Той предлага на хората план за стълба, по която всеки да може да достигне райските планети, без да извършва жертвоприношенията, предписани във Ведите. По същия начин в сегашната епоха демоничните личности се стремят да достигнат до по-висшите планетарни системи с помощта на механични средства. Това са примери, които говорят за обърканост. Резултатът е, че без да знаят, тези хора вървят към ада. Тук санскритската дума моха-джала е особено важна. Джала означава „мрежа"; също като рибите, уловени в мрежа, те нямат никакъв изход.







ТЕКСТ 17


атма-самбхавитах стабдха
дхана-мана-маданвитах йаджанте
 нама-йаджнаис те дамбхенавидхи-пурвакам

атма-самбхавитах—самодоволни; стабдхах—нагли; дхана-мана- —от богатство и фалшив престиж; мада—в илюзия; анвитах— завладени; йаджанте—те извършват жертвоприношения; нама— само на име; йаджнаих—с жертвоприношения; те—те; дамбхе- на—от гордост; авидхи-пурвакам—без да следват каквито и да било правила и предписания.

Самодоволни и винаги нагли, заблудени от богатство и фалшив престиж, понякога те горделиво извършват формални жертвоприношения, без да следват каквито и да било правила и предписания.

ПОЯСНЕНИЕ: Като се мислят, че са над всичко в света, като пренебрегват всякакви авторитети и писания, демоните понякога извършват т.нар. религиозни или жертвени ритуали. И тъй като не вярват в авторитета на никого, те се много нагли. Това се дължи на илюзията, породена от натрупването на богатство и фалшив престиж. Понякога такива демони приемат ролята на проповедници, заблуждават хората и стават известни като религиозни реформатори или като инкарнации на Бога. Те си играят на жертвоприношения, почитат полубоговете или измислят свой собствен Бог. Хората ги обявяват за Бог и ги почитат, а глупавите ги смятат за напреднали в религиозните принципи, или в принципите на духовното знание. Демоничните личности приемат дрехата на хората, които са се отрекли от света, и облечени в нея, извършват всякакви глупости. В действителност има толкова много ограничения за личността, която се е отрекла от този свят. Демоните не обичат такива ограничения. Те мислят, че какъвто и път да създаде някой, това е негов, собствен път и няма такова нещо като стандартен път, който човек е длъжен да следва. Тук специално се набляга на думата авидхи-пурвакам, която означава незачитане на правилата и предписанията. То се дължи единствено на невежеството и илюзията.





ТЕКСТ 18


аханкарам балам дарпам камам
 кродхам ча самшритах мам атма-пара-дехешу
 прадвишанто 'бхйасуйаках

аханкарам—лъжливо его; балам—сила; дарпам—гордост; камам—похот; кродхам—гняв; ча—също; самшритах—след като са се подслонили в; мам—Мен; атма—в техните собствени; пара—и в други; дехешу—тела; прадвишантах—като богохулствуват; абхйа- суйаках—завистливи.

Объркани от лъжливо его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела и в телата на другите, и хулят истинската религия.

ПОЯСНЕНИЕ: Една демонична личност, която винаги е против върховенството на Бога, не е склонна да вярва в писанията. Както писанията, така и съществуването на Бога, Върховната Личност, пораждат завист у нея. Причина за това е т. нар. „престиж", натрупаното богатство и силата на демоничната личност. Тя не знае, че сегашният живот е подготовка за следващия и понеже не знае това, тя в действителност завижда на собственото си себе и на себето у другите. Тя извършва насилие върху телата на другите и върху собственото си тяло. Тя не се съобразява с върховния контрол на Божествената Личност, понеже не притежава знание. Тъй като завижда на писанията и на Бога, Върховната Личност, тя намира лъжливи аргументи срещу съществуването на Бога и отхвърля авторитета на писанията. Тя се мисли за независима и пълновластна във всяка дейност. Такава личност мисли, че тъй като никой не може да се сравнява с нея по сила, власт или богатство, тя може да действува по всякакъв начин и никой не може да я спира. Ако се появи враг, който е в състояние да попречи на усъвършенствуването на сетивните й дейности, тя съставя план за погубването му чрез собствена сила.





ТЕКСТ 19

таи ахам двишатах круран самсарешу
 нарадхаман кшипамй аджасрам
 ашубхан асурйшв ева йонишу

тан—тези; ахам—аз; двишатах—завистливи; круран—злонамерени; самсарешу—в океана на материалното съществуване; нара-адха-ман—най-низшите сред човечеството; кшипами—поставям; аджасрам—завинаги; ашубхан—неблагоприятни; асурйшу—демонични; ева—несъмнено; йонишу—в утробите.

Завистливите и злонамерените, най-низшите сред хората — тях Аз непрекъснато хвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно се посочва, че поставянето на дадена индивидуална душа в точно определено тяло е изключително право на върховната воля. Демоничната личност може да не се съгласи да приеме върховенството на Господа и може да действува по собствен каприз, но следващото й раждане ще зависи от решението на Бога, Върховната Личност, а не от нея самата. В Шрймад- Бхагаватам, Трета песен, се казва, че след смъртта индивидуалната душа е поставяна в утробата на някоя майка, където получава определен вид тяло под контрола на по-висшата сила. Затова в материалния свят откриваме толкова много форми на живот: животни, насекоми, хора и т.н. Всички те са предварително създадени от по- висшата сила. Те не са случайни. Що се отнася до демоните, тук ясно се казва, че те се поставят непрекъснато в утробите на демони и по този начин продължават да остават завистливи, най-низши от човешкия род. Смята се, че такива демонични човешки форми винаги са пълни с похот и омраза и винаги са агресивни и нечисти. Много видове хищници в джунглата принадлежат към демоничните форми на живот.






ТЕКСТ 20


асурим йоним апанна мудха
 джанмани джанмани мам
апрапйаива каунтейа тато
йантй адхамам гатим

асурйм—демонични; йоним—видове; апаннах—получавайки; мудхах—глупавите; джанмани джанмани—в раждане след раждане; мам—Мен; апрапйа—без да достигнат; ева—несъмнено; каунтейа—о, сине на Кунтй; татах—след това; йанти—отиват; адхамам—осъдени; гатим—местоназначение.

Като се раждат многократно в демонични форми на живот, о, сине на Кунтй, такива личности не могат никога да Ме достигнат. Постепенно те деградират до най-отвратителните форми на съществуване.

ПОЯСНЕНИЕ: Известно е, че Бог е милостив към всички, но тук узнаваме, че Той никога не е милостив към демоните. Ясно се казва, че демоните живот след живот биват поставяни в утробите на подобни демони и като не постигат милостта на Върховния Господ, деградират все повече и повече, докато накрая получат тела на котки, кучета и свине. Тук определено се казва, че такива демони на практика нямат възможност да спечелят милостта на Бога на никой етап от следващия си живот. Във Ведите се посочва също, че такива личности постепенно затъват повече и повече, докато станат кучета и свине. Във връзка с това човек може да не се съгласи с твърдението, че Бог е милостив към всички, щом като не е милостив към тези демони. Като отговор на това във Веданта-сутра намираме изявлението, че Върховният Господ не мрази никого. Поставянето на асурите, т.е. на демоните, на най-ниското стъпало на живот, е само друго проявление на милостта Му. Понякога Върховният Господ убива асурите, но тава също е добро за тях, защото от ведическата литература узнаваме, че всеки, който е убит от Върховния Господ, постига освобождение. В историята има примери за много асури — Равана, Камса, Хиранйакашипу, — заради които Господ се явява в различни инкарнации — само за да ги убие. Следователно Бог проявява милост и към асурите, ако те имат достатъчно късмет да бъдат убити от Него.






ТЕКСТ 21

три-видхам наракасйедам
дварам нашанам атманах
камах кродхас татха лобхас
тасмад етат трайам тйаджет

три-видхам—от три вида; наракасйа—за ада; и дам—това; дварам—врата; нашанам—пагубно; атманах—за себето; камах,—похот; кродхах—гняв; татха—както и; лобхах—алчност; тасмат— следователно; етат—тези; трайам—три; тйаджет—човек трябва да изостави.

Има три врати, които водят към този ад — похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги изостави, защото те водят до деградиране на душата.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук се описва началото на демоничния живот. Човек се опитва да удовлетвори похотта си и когато не успее, възникват гневът и алчността. Един разумен човек, който не иска да деградира до формите на демоничен живот, трябва да се опита да изостави тези врагове, които могат да погубят себето дотам, че да няма никаква възможност за освобождение от материалното тяло.




 ТЕКСТ 22


етаир вимуктах каунтейа тамо-двараис
трибхир нарах ачаратй
атманах шрейас тато йати парам гатим

етаих—от тези; вимуктах—като са освободени; каунтейа—о, сине на Кунтй; тамах-двараих—от вратите на невежеството; три- бхих—на трите вида; нарах—личност; апарати—извършва; атма-нах—за себето; шрейах—благословия; татах—след това; йати— той отива; парам—до върховната; гатим—цел.

Човек, измъкнал се от трите врати, които водят към ада, о, сине на Кунтй, извършва дейности, благоприятни за себереализацията, и по този начин постепенно достига най-висшата цел.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек трябва да се предпазва от враговете на човешкия живот: похотта, гнева и алчността. Колкото повече се освобождава от тях, толкова повече съществуването му се пречиства. Тогава той може да следва правилата и предписанията, дадени във ведическата литература. Като следва регулиращите принципи за човешкия живот, той постепенно се издига до платформата на духовната реализация. Ако някой е щастлив посредством тази практика да се издигне до платформата на Кршна съзнание, успехът му е гарантиран. Във ведическата литература са предписани начините за действие и съответните последици от тях, които дават възможност на човек да достигне до нивото на пречистване. Целият метод се основава на отказ от похотта, алчността и гнева. Чрез усъвършенствуване на знанието си за този процес човек може да се издигне до най- високата позиция на себереализацията. Себереализацията става съвършена в преданото служене. В преданото служене освобождението на обусловената душа е гарантирано. Затова според ведическата система има четири стъпала на духовно развитие и четири социални подразделения, които се наричат кастова система и система за духовен живот. Има различни правила и предписания за различните касти или обществени класи и ако човек ги следва, автоматично ще са издигне до най-високото ниво на духовна реализация. Несъмнено, тогава той може да получи освобождение.





ТЕКСТ 23

йах шастра-видхим утсрджйа
вартате кама-каратах на са сиддхим
 авапноти на сукхам на парам гатим

йах—всеки; шастра-видхим—правилата от писанията; утсрджйа—като се отказва от; вартате—остава; кама-каратах—да действува по каприз в похот; на—никога; сах—той; сиддхим— съвършенство; авапноти—достига; на—никога; сукхам—щастие; на—никога; парам—върховния; гатим—стадий на съвършенство.

Този, който отхвърля наставленията на писанията и действува според собствените си прищевки, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел.

ПОЯСНЕНИЕ: Както беше описано, шастра-видхи, или наставленията на шастрите, се дават за различни касти и духовни стъпала в човешкото общество. Всеки би трябвало да следва тези правила и предписания. Ако някой не ги следва, а действува по прищявка съобразно с похотта, алчността и желанията си, никога няма да постигне съвършенство в живота. С други думи, човек, който знае всички тези неща на теория, но не ги прилага в собствения си живот, трябва да бъде считан за най-низшия сред човешкия род. В човешката форма на живот от живото същество се очаква да бъде разумно и да следва предписанията, с помощта на които може да се издигне до най-висшата платформа. Ако не ги следва, то деградира. Ако следва правилата, предписанията и моралните принципи, но накрая не успее да разбере Върховния Господ, цялото му знание пропада. И дори ако приема, че Бог съществува, но не се заема да Му служи, опитите му се провалят. Следователно човек трябва да се издигне постепенно до платформата на Кршна съзнание в преданото служене. Само така, а не по друг начин, той ще може да достигне най-висшия стадий на съвършенство.
Думата кама-каратах е много важна. Човек, който съзнателно нарушава правилата, действува, подтикван от похот. Той знае, че нещо е забранено, но въпреки това го прави. Това се нарича действие по прищявка. Той знае, че нещо трябва да се направи, но не го прави. Такъв човек е своеволен. Съдбата на такива личности е да бъдат наказвани от Върховния Господ. Те не могат да постигнат съвършенството, за което е предназначен човешкия живот — пречистване на собственото съществуване. Този, който не следва правилата и предписанията, не може да се пречисти, нито може да достигне истинско щастие.





ТЕКСТ 24

тасмач чхастрам праманам те
карйакарйа-вйавастхитау джнатва
 шастра-видханоктам карма картум ихархаси

тасмат—следователно; шастрам—писанията; праманам—доказателство; те—твоят; карйа—дълг; акарйа—и забранени дейности; вйавастхитау—с решителност; джнатва—знаейки; шастра—на писанията; видхана—правилата; уктам—както се казва; карма— работа; картум—се върши; иха—в този свят; архаси—ти трябва.

Следователно човек трябва да разбере кое е дълг и кое не е дълг, като изхожда от правилата в писанията. Знаейки тези правила и предписания, той трябва да действува така, че постепенно да се издигне.

ПОЯСНЕНИЕ: Както се посочва в петнадесета глава, всички правила и предписания на Ведите са предназначени за опознаване на Кршна. Ако някой разбере Кршна от Бхагавад-гйта и се установи в Кршна съзнание, като се заеме с предано служене, той е постигнал най-висшето съвършенство на знанието, предлагано от ведическата литература. Господ Чаитанйа Махапрабху е направил този процес много лесен. Той моли хората просто да повтарят Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, да служат предано на Господа и да ядат остатъците от храната, предложена на Божеството. Всеки, който е непосредствено зает в тези дейности на предаността, трябва да се счита, че е изучил цялата ведическа литература. Той е достигнал съвършен резултат. Разбира се, дейностите на хората, които не са в Кршна съзнание или не са ангажирани в предано служене, т.е. не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави, е необходимо да се определят според препоръките на Ведите. Човек трябва да действува в съответствие с Ведите, без аргументи. Това се нарича следване принципите на шастрите, т.е. писанията, шacmpume не притежават четирите главни недостатъка, които могат да бъдат наблюдавани при обусловената душа: несъвършени сетива, склонност към измама, неизбежно допускане на грешки и постоянно пребиваване в илюзия. Тези четири главни недостатъка, присъщи на обусловената душа, лишават човек от възможността да дава правила и предписания. Затова предписанията, които са изложени в шастрите, са над тези недостатъци и се приемат без изменение от всички светци, ачарии и велики души.
В Индия има много направления в духовната наука, които обикновено се свеждат до две основни: имперсонализъм и персонализъм. Но представителите и на двете групи водят живот според принципите на Ведите. Без да следва принципите на писанията, човек не може да се издигне до съвършено ниво. Затова който разбере смисъла на шастрите, наистина е щастлив.
Причината за всички падания в човешкото общество е нежеланието да се следват принципите за разбиране на Бога, Върховната Личност. Това е най-голямата грешка в живота на човека. Затова майа, материалната енергия на Бога, Върховната Личност, постоянно ни безпокои под формата на тристранни страдания. Тази материална енергия се състои от трите гуни на материалната природа. Човек трябва да се издигне поне до гуната на доброто, преди да може да му се открие пътят за разбирането на Върховния Господ. Ако човек не се издигне до нивото на гуната на доброто, той остава в невежество и страст, които стават причина за демоничен живот. Ония, които са в гуните на страст и невежество, иронизират писанията, святите хора и правилното разбиране на Бога, Върховната Личност. Те не се подчиняват на инструкциите на духовния учител и пренебрегват правилата, дадени в писанията. Въпреки че слушат за величието на преданото служене, те не са привлечени от него. Така те измислят свой собствен начин за издигане. Това са някои от недостатъците на човешкото общество, които водят до демоничен начин на живот. Ако обаче човек е напътствуван от истински, авторитетен духовен учител, който може да го води по пътя към съвършенството, тогава животът му е успешен.





Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шестнадесета глава
на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Божествената и демоничната природа".