петък, 14 май 2010 г.

ГЛАВА 17 : Видовете вяра

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Видовете вяра


















ТЕКСТ 1

арджуна увача
йе шастра-видхим утсрджйа
 йаджанте шраддхайанвитах
тешам ништха ту ка кршна
 саттвам ахо раджас тамах

арджунах увача—Арджуна каза; йе—личности, които; шастра-видхим—правилата от писанията; утсрджйа—като се отказват от; йаджанте—почитат; шраддхайа—пълна вяра; анвитах—притежавана от; тешам—от тях; ништха—вярата; ту—но; ка—какво; кршна—о, Кршна; саттвам—в добро; ахо—или още; раджах—в страст; тамах—в невежество.

Арджуна пита: „О, Кршна, какво е положението на личностите, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, дали са в страст или са в невежество?"

ПОЯСНЕНИЕ: В четвърта глава, тридесет и девети стих, се казва, че личност, която вярва в определен вид обожание, постепенно се издига до платформата на знанието и достига най-висшия съвършен стадий на мир и благоденствие. В шестнадесета глава се заключава, че човек, който не следва принципите, формулирани в писанията, се нарича асура, демон, а този, който следва с вяра правилата, се нарича дева, т.е. полубог. И така, какво е положението на човек, който следва с вяра правила, непосочени в писанията? Кршна трябва да отговори на този въпрос на Арджуна. В добро, в страст или в невежество са тези, които създават някакъв вид Бог, като избират за тази цел човешко същество и го почитат с вяра? Тези личности достигат ли съвършения стадий на живот? Възможно ли е те да се установят в истинско знание и да се издигнат до най-висшия стадий на съвършенство? Дали тези, които не следват правилата на писанията, но вярват в нещо и почитат богове, полубогове и хора, постигат успех в усилията си? Арджуна поставя тези въпроси на Кршна.





ТЕКСТ 2

шрй-бхагаван увача
три-видха бхавати шраддха
 дехинам са свабхава-джа саттвикй
 раджасй наива тамасй чети там шрну

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; три-видха— три вида; бхавати—става; шраддха—вярата; дехинам—на въплътените; са—това; сва-бхава-джа—в съответствие със своята гуна на материалната природа; саттвикй—в гуната на доброто; раджасй—в гуната на страстта; на—също; ева—несъмнено; тамасй—в гуната на невежеството; ча—и; ити—така; там—това; шрну— чуй от Мен.

Бог, Върховната Личност, казва: „ В съответствие с гуните на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде три вида: в добро, в страст или в невежество. Сега слушай за това.

ПОЯСНЕНИЕ: Всички, които знаят правилата и препоръките на писанията, но от леност отказват да ги следват, се намират под влияние на гуните на материалната природа. В съответствие с предишните си дейности в гуната на доброто, страстта или невежеството те придобиват природа с определено качество. Контактуването на живото същество с различните гуни на природата продължава вечно. Понеже живото същество е в контакт с материалната природа, то придобива различни видове манталитет според връзката си с материалните гуни. Но тази природа може да бъде променена, ако човек общува с авторитетен духовен учител и следва неговите правила и писанията. Постепенно човек може да промени положението си от невежество в добро и от страст в добро. Изводът е, че сляпата вяра, в определена гуна на природата, не може да помогне на никого да се издигне до нивото на съвършенството. Човек трябва да обмисли нещата внимателно, с разум, като общува с авторитетен духовен учител. Така той ще може да промени положението си, като премине в по-висша гуна на природата.





ТЕКСТ 3

саттванурупа сарвасйа шраддха
бхавати бхарата шраддха-майо 'йам
пурушо йо йач-чхраддхах са ева сах

саттва-анурупа—в съответствие със съществуването; сарвасйа— на всеки; шраддха—вярата; бхавати—става; бхарата—о, сине на Бхарата; шраддха—вяра; майах—пълно с; а йам—това; пурушах— живо същество; йах—което; йат—която като има; шраддхах— вяра; сах—така; ева—несъмнено; сах—той.

О, сине на Бхарата, според съществуването на човека под влиянието на различни гуни на природата, той развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гуни.

ПОЯСНЕНИЕ: Всеки, независимо какъв е той, има определен вид няра. Но неговата вяра е вяра в добро, в страст или в невежество в зависимост от природата, която е придобил. Според вярата си човек контактува с точно определени личности. В действителност всяко живо същество, както се посочва в петнадесета глава, по произход е откъсната неразделно свързана с Върховния Господ частица. Следователно по произход то е трансцендентално спрямо всички гуни на материалната природа. Но когато човек забрави връзката си с Бога, Върховната Личност, и влезе в контакт с материалната природа н обусловен живот, той създава собственото си положение чрез общуване с разновидностите на материалната природа. Възникналите по този начин изкуствена вяра и съществуване са само материални.
Въпреки че човек може да бъде воден от някакво впечатление или схващане за живота, по произход той е ниргуна, т.е. трансцендентален. Следователно той трябва да се пречисти от материалното замърсяване, което е натрупал, за да възстанови отново връзката си с Върховния Господ. Единственият път за връщане, който може да бъде следван без страх, е Кршна съзнание. Ако някой се установи в Кршна съзнание, този път гарантира издигането му до съвършено ниво. Но ако той не приеме този път на себереализация, със сигурност ще попадне под влиянието на гуните на природата.
Думата шраддха, т.е. вяра, е много важна в този стих; шраддха, вярата, води началото си от гуната на доброто. Човек може да вярва в полубог, в някакъв създаден Бог или в някаква въображаема измислица. Предполага се, че силната вяра поражда дейности в материалното добро. Но в материално обусловения живот дейностите не са напълно пречистени. Те са смесени и не са в чистото добро. Чистото добро е трансцендентално; в пречистеното добро човек може да разбере истинската природа на Бога, Върховната Личност. Докато вярата на човек не се установи изцяло в пречистеното добро, тя е подложена на замърсяване от гуните на материалната природа. Замърсяващите гуни на материалната природа достигат до сърцето. Следователно вярата на човек се установява в зависимост от това, с коя гуна на материалната природа е свързано сърцето му. Трябва да знаем, че ако сърцето на човек е в гуната на доброто, вярата му също е в гуната на доброто. Ако сърцето е в гуната на страстта, вярата също е в гуната на страстта. И ако сърцето на човек се намира в гуната на невежеството (илюзията), неговата вяра е замърсена по същия начин. И така, в този свят откриваме различни видове вяра, на които съответствуват различни видове религии. Истинският принцип на религиозната вяра е установен в гуната на чистото добро, но понеже сърцето е замърсено, срещаме различни видове религиозни принципи. Така в съответствие с различните видове вяра има и различни видове почитания.






ТЕКСТ 4

йаджанте саттвика деван
йакша-ракшамси раджасах претан
 бхута-ганамш чанйе
 йаджанте тамаса джанах

йаджанте—почитат; саттвиках—тези, които са в гуната на доброто; деван—полубогове; йакша-ракшамси—демони; раджасах— тези, които са в гуната на страстта; претан—духовете на мъртвите; бхута-ганан—призраци; на—и; анйе—други; йаджанте— почитат; тамасах—в гуната на невежеството; джанах—хората.

Хората в гуната на доброто почитат полубоговете, в гуната на страсттадемоните; а тези, които са в гуната на невежеството, почитат призраци и духове.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Бог, Върховната Личност, описва различните видове почитатели според външните им дейности. Съгласно наставленията на писанията трябва да се обожава само Бог, Върховната Личност, но всички, които не са много добре запознати с правилата от писанията или не вярват в тях, почитат различни обекти в съответствие със специфичното си положение в гуните на материалната природа. Тези, които се намират в гуната на доброто, обикновено почитат полубоговете. Полубогове са Брахма, Шива и други като Индра, Чандра и бога на Слънцето. Има различни полубогове. Хората, които са в доброто, почитат даден полубог с определена цел. По същия начин тези, които са в гуната на страстта, почитат демоните. Спомням си, че по време на Втората световна война един човек в Калкута почиташе Хитлер, защото благодарение на тази война беше натрупал огромно богатство чрез сделки на черния пазар. По подобен начин тези, които са в гуната на страстта и невежеството, обикновено избират някой могъщ човек за Бог. Те мислят, че всеки може да бъде почитан като Бог и че резултатите ще бъдат едни и същи.
Тук ясно се описва, че тези, които са в гуната на страстта, почитат и създават такива богове; а които са в гуната на невежеството, в тъмнина, почитат духовете на умрелите. Понякога хората почитат гроба на някой умрял човек. Служенето, свързано със секса, също е в гуната на тъмнината. Също така в някои от отдалечените села на Индия има хора, които почитат призраци. Виждал съм как в Индия хората от по-низшите социални групи понякога отиват в гората и ако знаят, че в някое дърво живее призрак, почитат това дърво и му принасят жертви. Тези различни видове отдаване на почит в действителност не са обожание на Бога. Обожанието на Бога е за личности, които са трансцендентално установени в чистото добро. В Шрймад-Бхагаватам (4.3.23) се казва: саттвам вишуддхам васу-дева-шабдитам — „Когато някой е установен в чистото добро, той обожава Васудева." Смисълът е, че всички, които са напълно пречистени от материалните гуни на природата и са трансцендентално установени, могат да обожават Бога, Върховната Личност.
За имперсоналистите се предполага, че се намират в гуната на доброто, и почитат пет вида полубогове. Те почитат безличностната форма на Вишну в материалния свят, известна като философски образ на Вишну. Вишну е експанзия на Бога, Върховната Личност, но имперсоналистите, понеже не вярват в Бога, Върховната Личност, си въобразяват, че Вишну формата е само друг аспект на безличностния Брахман. По същия начин те мислят, че Господ Брах- ма е безличностната форма в материалната гуна на страстта. И така, понякога те описват пет вида богове, достойни за почитане, но понеже мислят, че действителната истина е безличностният Брахман, в крайна сметка те се отказват от всички обекти на почитане. В заключение може да се каже, че общуването с личности, които са с трансцендентална природа, може да пречисти различните качества на материалните гуни на природата.





ТЕКСТ 5-6

ашастра-вихитам гхорам
тапйанте йе тапо джанах
 дамбхаханкара-самйуктах
 кама-рага-баланвитах
каршайантах шарйра-стхам
 бхута-грамам ачетасах мам
 чаивантах шарйра-стхам
 тан виддхй асура-ншйчайан

а-шастра—не в писанията; вихитам—ръководени; гхорам—вредни за другите; тапйанте—понасят; йе—тези, които; тапах—въздържания; джанах-—личности; дамбха—от гордост; аханкара—и егоизъм; самйуктах—обхванати; кама—от похот; рага—и привързаност; бала—от силата; анвитах—подтиквани; каршайантах— измъчвайки се; шарйра-стхам—намиращи се в тялото; бхута-гра- мам—комбинацията от материални елементи; ачетасах—като имат погрешно мислене; мам—Мен; ча—също; ева—несъмнено; антах—вътре в; шарйра-стхам—установени в тялото; тан—тях; виддхи—да разберат; асура-нишчайан—демони.

Всички, които от надменност и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и покаяния, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави; които измъчват материалните елементи на тялото, а също и Свръхдушата в него, трябва да бъдат приемани за демони.

ПОЯСНЕНИЕ: Има личности, които си изработват начини за въздържание и покаяние, непосочени в правилата на писанията. Например гладуването с някакво скрито намерение, като преследване на чисто политически цели, не се споменава в наставленията на писанията. Писанията препоръчват постене за духовен напредък, а не за достигане на някакви политически или обществени цели. Според Бхагавад-гйта личностите, които се подлагат на такива въздържания, със сигурност са демонични. Техните дейности противоречат на правилата, дадени в писанията, и не са благоприятни за хората. Всъщност те действуват, водени от надменност, фалшиво его, похот и привързаност към материалното наслаждение. Тези дейности смущават не само комбинацията от материални елементи, от които е съставено тялото, но и самия Бог, Върховната Личност, който живее в него. Такива непрепоръчани от авторитети пости и въздържания за постигане на някакви политически цели, разбира се, са много обезпокоителни за другите. Ведическата литература изобщо не ги споменава. Една демонична личност може да мисли, че по този начин ще застави противника си или другите партии да изпълняват собствените й желания, но понякога човек умира от такъв пост. Бог, Върховната Личност, не одобрява такива действия. Той казва, че всички, които се обвързват с подобни дейности, са демони. Такива демонстрации са оскърбителни за Бога, Върховната Личност, защото се извършват в несъответствие с ведическите предписания. В тази връзка е важна думата ачетасах. Хората с нормален ум трябва да се подчиняват на наставленията на писанията. Тези, които не са в такова положение, пренебрегват писанията и не им се подчиняват. Те измислят свои собствени начини за въздържания и покаяния. Човек винаги трябва да помни как свършват демоничните хора — това беше описано в предишната глава. Господ ги заставя да се раждат в утроби на демонични майки. Затова те ще живеят с демоничните си принципи живот след живот, без да знаят за връзката си с Бога, Върховната Личност. Ако тези личности имат щастието да бъдат напътствувани от духовен учител, който да ги води по пътя на ведическата мъдрост, ще могат да се измъкнат от това оплитане и накрая ще постигнат върховната цел.





ТЕКСТ 7

ахарас тв апи сарвасйа три-видхо
 бхавати прийах йаджнас тапас
 татха данам тешам бхедам имам шрну

аxapax—храната; ту—несъмнено; апи—също; сарвасйа—на всеки; три-видхах—три вида; бхавати—има; прийах—скъпо; йадж-нас  —-жертвоприношение; тапах—въздържание; татха—също; данам—милостиня; тешам—за техните; бхедам—различията; имам—това; шрну—чуй.

Дори храната, която всеки предпочита, е три вида, според трите гуни на материалната природа. Същото се отнася и за жертвоприношенията, въздържанията и благотворителността. Сега чуй за разликата между тях.

ПОЯСНЕНИЕ: В зависимост от различното установяване в гуните на материалната природа има разлика в начина, по който хората се хранят и извършват жертвоприношения, въздържания и благотворителност. Това не се осъществява на едно и също равнище. Тези, които могат да разберат аналитично в какви гуни на материята се намират определени дейности, са наистина мъдри. Но хората, които считат, че всички видове жертви, храна или милостиня са еднакви, не могат да правят разлика и са глупаци. Има мисионери, които проповядват, че човек може да прави, каквото му хареса, и да постигне съвършенство. Но тези глупави наставници не действуват в съответствие с напътствията на писанията. Те измислят пътища и заблуждават хората.




ТЕКСТ 8

айух-саттва-баларогйа
сукха-прити-вивардханах
 расйах снигдхах стхира
хрдйа ахарах саттвика-прийах

айух—продължителността на живот; саттва—съществуването; бала—сила; арогйа—здраве; сукха—щастие; прйти—и задоволство; вивардханах—като увеличават; расйах—сочна; снигдхах—мазна; стхирах—трайна; хрдйах—приятна за сърцето; ахарах—храна; саттвика—на този, който е в доброто; прийах—вкусна.

Храните, ценени от тези, които са в гуната на доброто, увеличават продължителността на живота, пречистват човешкото съществуване и дават сила, здраве, щастие и удовлетворение. Тези храни са сочни, мазни, пълноценни и приятни за сърцето.






ТЕКСТ 9


катв-амла-лаванатй-ушна
- тикшна-рукша-видахинах
 ахара раджасасйешта
 духкха-шокамайа-прадах

кату—горчива; амла—кисела; лавана—солена; ати-ушна—много гореща; тйкшна—-люта; рукша—суха; видахинах—изгаряща; ахарах—храна; раджасасйа*—на човека, който е в гуната на страстта; иштах—вкусна; духкха—нещастие; шока—страдание; амайа— болест; прадах—причинява.

Храни, които са твърде горчиви, твърде кисели, солени, люти, силно подправени, сухи или горещи, се ценят от тези, които са в гуната на страстта. Такива храни причиняват нещастие, страдание и болест.

------
*Арабски: "رجل раджол/rajol"- мъж,  امرأة "мара"-жена.






ТЕКСТ 10


 йата-йамам гата-расам
пути парйушитам ча йат
уччхиштам апи чамедхйам
 бходжанам тамаса-прийам

йата-йамам—храна, сготвена три часа преди да бъде ядена; гата- расам—безвкусна; пути—мирише лошо; парйушитам—развалена; ча—също; йат—тази, която; уччхиштам—остатъци от храна; апи—също; ча—и; амедхйам—не е за докосване; бхо-джанам— храна; тамаса—за човека, който е в гуната на тъмнината; прийом—приятна.

Храна, която е приготвена повече от три часа, преди да бъде ядена; храна, която е безвкусна, разлагаща се и воняща; храна, съставена от остатъци и продукти, които не трябва да се докосват, е приятна на тези, които са в гуната на невежеството.

ПОЯСНЕНИЕ: Предназначението на храната е да увеличи продължителността на живота, да пречисти ума и да даде телесна сила. Това е единствената й функция. В миналото велики авторитети са избрали храните, които са полезни за здравето и увеличават продължителността на живота — например млечните продукти, захарта, ориза, пшеницата, плодовете и зеленчуците. Тези храни са много ценени от хората в гуната на доброто. Някои други храни, като печената царевица и меласата, въпреки че не са много вкусни, могат да бъдат направени приятни, като се смесят с мляко или други храни. Тогава те са в гуната на доброто. Всички тези храни са чисти по природа. Те са напълно различни от нещата, които не трябва да се докосват, като месото и алкохола. Мазните храни, споменати в осми стих, нямат нищо общо с животинската мазнина, която се получава от закланите животни. Животинската мазнина е на разположение под формата на мляко — най-удивителната храна. Млякото, маслото, сиренето и другите подобни продукти доставят животинска мазнина във вид, който изключва всяка необходимост от убиване на невинни създания. Това убиване продължава единствено поради жестокия начин на мислене. Цивилизованият начин за получаване на необходимата мазнина е чрез млякото. Унищожаването на животни е присъщо за форми, по-низши от човешката. Протеин има в изобилие в разцепения грях, в дала, в пълноценното брашно и т.н.
Храните в гуната на страстта, които са горчиви, много солени, много горещи или смесени с много червен пипер, причиняват страдание, защото намаляват слузта в стомаха, а това води до болести. Храните, които не са пресни, са в гуната на невежеството, или мрака. Всяка храна, която е приготвена повече от три часа преди да бъде ядена (с изключение на прасадам, т.е. храната, предложена на Господа), е в гуната на невежеството. Понеже се развалят, тези храни миришат лошо, което често привлича хората от тази гуна, но отблъсква ония, които са в гуната на доброто.
Остатъците от храна могат да се ядат само когато са част от ястие, предложено най-напред на Върховния Господ или са вкусени от святи личности, особено от духовния учител. В противен случай остатъците от храна са в гуната на мрака и водят до увеличаване на заразите и болестите. Такива храни, въпреки че са много вкусни за хората от гуната на невежеството, не са желани, нито докосвани от хората, които са в гуната на доброто. Най-хубавата храна е остатъкът от това, което е предложено на Бога, Върховната Личност. В Бхагавад-гйта Върховният Господ казва, че Той приема ястия от зеленчуци, брашно и мляко, когато Му ги предлагат с преданост. Па-трам пушпам пхалам тойам. Разбира се, предаността и любовта са главните неща, които Бог, Върховната Личност, приема. Но се посочва също, че прасадам трябва да бъде приготвян по специален начин. Всяка храна, която е приготвена според препоръките на писанията и е предложена на Бога, Върховната Личност, може да се яде дори ако е сготвена дълго преди това, защото е трансцендентална. Следователно за да направи храната анти-септи-чна*, годна за ядене и вкусна за всички, човек трябва най-напред да я предложи на Бога, Върховната Личност.
-------
* "септа" идва от "septa"- санскр. число за седем, свързващо се с последният ден от седмичният цикъл, пра-лайа, разрушението и Господ Шива, гуна-аватарът за ТАМах-гуна, гуната на мракът и невежеството. Духовният Сатурн, Светата Яма-"САТ Урна". 'Септична яма' означава яма за нечистотии, предназначени за разлагане на органични отпадъци.. Оттук английsкото - "pit"-яма, което в българския произлиза от Йама-Yama-санскр. дев на смъртта и адските планети-"адхо-локас".  Санскритското  , "Септа" е дало произход и на Европейските наименования на числото  'седем', част от които гръцкото "епта/ефта-επτά";  σάπιος-сапиос"гнил", КАКТО и на семистките 'себа/саба', обозначение за числото 7, което дава "КРАЙ на малък цикъл в материята". За връзка в произходът на наименованията на числата в различните езици - справка ТУКА!







ТЕКСТ 11



апхалаканкшибхир йаджно видхи-дишто
 йа иджйате йаштавйам евети
 манах самадхайа са саттвиках


апхала-аканкшибхих—от тези, които са лишени от желание за резултата; йаджнах—жертвоприношение; видхи-диштах—в съответствие с напътствието на писанията; йах—която; иджйате—се извършва; йаштавйам—трябва да се извърши; ева—несъмнено; ити—така; манах—ума; самадхайа—като се установи; сах—то; саттвиках—в гуната на доброто.

От жертвоприношенията, в природата на доброто е това жертвоприношение, което е извършено като дълг в съответствие с наставленията на писанията, от личности, които не желаят награда.

ПОЯСНЕНИЕ: Общата тенденция е да се принасят жертви с някаква користна цел, но тук се казва, че жертвоприношенията трябва да се извършват без такива желания. Те трябва да се изпълняват от чувство за дълг. Да вземем за пример ритуалите в храмовете и църквите. Обикновено те се изпълняват с цел материална изгода и не са в гуната на доброто. Човек би трябвало да отива в храма или църквата от чувство за дълг, да отдава почит на Бога, Върховната Личност, и да предлага цветя и храна. Всички мислят, че няма полза да ходят в храма само за да обожават Бога. Но обожаването с цел икономически облаги не се препоръчва в правилата на писанията. Всеки би трябвало да отива само да отдаде почит на Божеството. Това ще постави човека в гуната на доброто. Дълг на всеки цивилизован човек е да следва инструкциите на писанията и да почита Бога, Върховната Личност.






ТЕКСТ 12

абхисандхайа ту пхалам дамбхартхам
 апи чаива йат иджйате бхарата-шреилтха
 там йаджнам виддхи раджасам

абхисандхайа—като желае; ту—но; пхалам—резултата; дамбха— гордост; артхам—поради; апи—също; ча—и; ева—несъмнено; йат—това, което; иджйате—се извършва; бхарата-шрештха—о, първи сред Бхаратите; там—това; йаджнам—жертвоприношение; ниддхи—знай; раджасам—гуната на страстта.

О, първи сред всички Бхарати, трябва да знаеш, че жертвоприношението, извършвано за материална изгода или от горделивост, е и гуната на страстта.

ПОЯСНЕНИЕ: Понякога жертвоприношенията и ритуалите се извършват с цел издигане до райското царство или за материални изгоди в този свят. Такива жертвоприношения или ритуални церемонии са в гуната на страстта.





ТЕКСТ 13


видхи-хинам асрштаннам мантра-хинам
 адакшинам шраддха-вирахитам
 йаджнам тамасам паричакшате

видхи-хйнам—без напътствията на писанията; асршта-аннам—без раздаване на прасадам-, мантра-хйнам—без пеене на ведически химни; адакшинам — без възнаграждаване на свещеници; шраддха—вяра; вирахитам—без; йаджнам—жертвоприношения; тамасам—в гуната на невежеството; паричакшате—трябва да се счита.

Всяко жертвоприношение, което се изпълнява, без да бъдат зачитани напътствията на писанията, без да се раздава прасадам [духовна храна], без да се пеят ведически химни, без възнаграждаване на свещеници и без вяра, се счита, че е в гуната на невежеството.

ПОЯСНЕНИЕ: Вярата в гуната на тъмнината, или невежеството, е в действителност безверие. Понякога хората почитат даден полу-бог единствено за да спечелят пари и след това да ги пропилеят за развлечения, като пренебрегват наредбите на писанията. Такива церемониални прояви на религиозност не се приемат за искрени. Всички те са в гуната на невежеството, пораждат демоничен начин на мислене и не са от полза за човешкото общество.




ТЕКСТ 14

дева-двиджа-гуру-праджна- пуджанам
 шаучам арджавам брахмачарйам
 ахимса ча шарйрам тапа учйате

дева—на Върховния Господ; двиджа—брахманите-, гуру—духовният учител; праджна—и почитаните личности; пуджанам—почитането; шаучам—чистота; арджавам—простота; брахмачарйам— въздържание от сексуален живот; ахимса—ненасилие; ча—също; шарйрам—отнасящи се до тялото; тапах—въздържание; учйате*—се казва, че е.

Въздържанието по отношение на тялото се състои в о-бож-аването** на Върховния Господ, почитането*** на брахманите, духовния учител и по-високопоставените от нас, като бащата и майката, а също и в чистотата, простотата, въздържанието от сексуален живот и ненасилието.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Върховният Бог обяснява различните видове въздържания и покаяния. Най-напред Той обяснява въздържанията и покаянията, които се отнасят до тялото. Човек би трябвало да отдава или да се научи да отдава почит на Бога или на полубоговете, на съвършените и квалифицирани брахмани, на духовния учител, на по-високопоставените — баща, майка — и на всяка личност, която е компетентна във ведическото знание. На тях би трябвало да се отдава подходяща почит. Човек трябва да поддържа вътрешна и външна чистота и да се научи да се държи естествено. Той не трябва да прави нищо, което не е одобрено от правилата в писанията. Той не трябва да се отдава на сексуален живот извън семейния живот, защото в писанията сексът е разрешен единствено в брака и при никакви други обстоятелства. Това се нарича въздържание от сексуален живот. Това са покаянията и въздържанията, които се отнасят до тялото.
------
* българският глагол "уча" идва от санскритската дума "учайа"(увача)-"казвам", която има за корен санскритската дума "вак"(вач)-"реч";
** adore(Engl) - "о-бож-авам"
*** respect (Engl)- "почитам"




ТЕКСТ 15

анудвега-карам вакйам сатйам
 прийа-хитам на йат свадхйайабхйасанам
 чаива ван-майам тапа учйате

анудвега-карам—необезпокояващи; вакйам—думи; сатйам—честен; прийа—скъпи; хитам—благоприятни; ча—също; йат—което; свадхйайа—на изучаването на Ведите; абхйасанам—практикуване; ча—също; ева—несъмнено; вак-майам—на гласа; тапах— въздържание; учйате—се казва, че е.

Въздържанието по отношение на речта се състои в произнасяне на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят другите, а също и в постоянното цитиране на ведическата литература.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек не трябва да говори така, че да смущава ума на другите. Разбира се, когато един учител говори, той може да казва истината заради обучението на учениците си, но той не трябва да говори по този начин с другите, които не са негови ученици, ако това възбужда умовете им. Това е покаяние по отношение на говоренето. Освен това човек не трябва да говори глупости. В духовните среди се говорят само неща, които са потвърдени в писанията. Човек трябва винаги да цитира авторитетни писания, за да подкрепи това, което казва. В същото време речта трябва да бъде много приятна за слуха. Такива дискусии могат да донесат най-голяма полза за човека и за напредъка на човешкото общество. Ведическата литература е безкраен източник и човек трябва да я изучава. Всичко това се нарича покаяние на словото.





ТЕКСТ 16

манах-прасадах саумйатвам маунам
 атма-виниграхах бхава-самшуддхир
 итй етат тапо манасам учйате

манах-прасадах—удовлетворение на ума; саумйатвам—без да бъде двуличен с другите; маунам—сериозността; атма—на себето; ви-ниграхах—-контрол; бхава—на природата на човека; самшуддхих—пречистване; ити—така; етат—това; тапах—въздържание; манасам—на ума; учйате—се казва, че е.

А удовлетворението, простотата, сериозността, себеконтролът и пречистването на собственото съществуване са въздържанието на ума.

ПОЯСНЕНИЕ: Да се направи умът въздържан, означава той да стане непривързан към сетивното наслаждение. Той трябва да бъде обучен по такъв начин, че винаги да мисли за доброто на другите. Най-доброто възпитание за ума е сериозността на мислите. Човек не трябва да се отклонява от Кршна съзнание и винаги трябва да избягва сетивното наслаждение. За да пречисти природата си, човек трябва да стане Кршна осъзнат. Умът може да бъде удовлетворен единствено като бъде отвлечен от мисли за сетивно наслаждение. Колкото повече мислим за сетивна наслада, толкова повече умът ни става неудовлетворен. В настоящата епоха ненужно, по всевъзможни начини ангажираме ума си в сетивно задоволяване и така не му даваме възможност да бъде удовлетворен. Най-добрият начин за действие е да обърнем ума към ведическата литература, която е пълна с удовлетворяващи разкази, като разказите в Пураните и Махабхарата. Човек може да се възползува от това знание и по такъв начин да се пречисти. Умът трябва да се освободи от двуличието и човек трябва да мисли за благоденствието на всички. Мълчание означава човек винаги да мисли за себереализацията. В този смисъл личността в Кршна съзнание съблюдава съвършено мълчание. Контрол над ума означава човек да откъсва ума от сетивното наслаждение. Човек трябва да бъде прям в отношенията си и чрез това да пречисти съществуването си. Всички тези качества, взети заедно, съставляват въздържанието в дейностите на ума.





ТЕКСТ 17

шраддхайа парайа таптам тапас тат
 три-видхам нараих апхалаканкшибхир
 йуктаих саттвикам паричакшате

шраддхайа—с вяра; парайа—трансцендентална; таптам—изпълнени; тапах—въздържания; тат—това; три-видхам—три вида; нараих—от хора; апхала-аканкшибхих—които не желаят плодовете; йуктаих—се заемат; саттвикам—в гуната на доброто; паричакшате—се нарича.

Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от хора, които не очакват материална изгода, а се ангажират единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто.





ТЕКСТ 18

саткара-мана-пуджартхам тапо
дамбхена чаива йат крийате тад
иха проктам раджасам чалам адхрувам

сат-кара—уважение; мана—чест; пуджа—и почитане; артхам— заради; тапах—въздържание; дамбхена—с гордост; ча—също; ева—несъмнено; йат—което; крийате—се извършва; тат—това; иха—в този свят; проктам—се казва; раджасам—гуната на страстта; чалам—неустойчиво; а-дхрува-м*—временно.

Покаяние, което се извършва от горделивост и с цел да се спечели уважение, почит и преклонение, е в гуната на страстта. То не е постоянно.

ПОЯСНЕНИЕ: Понякога покаянието и въздържанието се извършват, за да се привлекат хората, да се спечели тяхната почит, уважение и преклонение. Личности, които се намират в гуната на страстта, подреждат нещата така, че да бъдат почитани от подчинените си, като им позволяват да им мият краката и да им предлагат скъпи неща. Такива отношения, изкуствено създавани чрез извършване на покаяния, са в гуната на страстта. Резултатите им са временни; те могат да продължат известно време, но не са постоянни.
----
* "а-дхрува-м" има за корен "Дхрува"- Полярната звезда, която се счта за относително неподвижна в материланият космос и има полу-духовен характер, като се счита за резиденция на Вишну. С префикс  "а" се обизначава омонимът на думата. Ако "Дхрува" е "не-подвижна", то "а-Дхрува" ще е "подвижно", "непостоянно".





ТЕКСТ 19

мудха-грахенатмано йат пидаиа
крииате тапах парасйотсаданартхам
 ва тат тамасам удахртам

мудха—-глупавият; грахена— с усилие; атманах—на собственото си себе; йат—който; пйдайа—чрез мъчение; крийате—се извършва; тапах—покаяние; парасйа—за другите; утсадана-артхам— за да причини унищожение; ва—или; тат—това; тамасам—в гуната на мрака; удахртам—се казва, че е.

Покаянието, което човек извършва от глупост, чрез себеизтезание или с цел да унищожи другите или да им навреди, се счита, че е в гуната на невежеството.



ПОЯСНЕНИЕ: Има примери за глупави покаяния, предприемани от демони като Хиранйакашипу, който се е подлагал на тежки покаяния, за да стане безсмъртен и да убие полубоговете. Той се молел за това на Брахма, но в крайна сметка бил убит от Бога, Върховната Личност. Приемането на покаяния за достигане на нещо, което е невъзможно, е със сигурност в гуната на невежеството.







ТЕКСТ 20

датавйам ити йад данам
 дийате 'нупакарине
деше кале ча патре ча тад
данам саттвикам смртам

датавйам—достоен да му бъде дадено; ити—така; йат—този, който; данам—благотворителност; дййате—се дава; анупакарине—без да желае нещо в замяна; деше—на подходящо място; кале—в подходящо време; ча—също; патре—на подходяща личност; ча—и; тат—това; данам—благотворителност; саттвикам—в гуната на доброто; смртам—се счита.

Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без да се очаква нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гуната на доброто.

ПОЯСНЕНИЕ: Ведическата литература препоръчва милостиня да се дава на личност, която е ангажирана с духовни дейности. Няма препоръки за безразборно даване на милостиня; винаги трябва да се взема под внимание духовното съвършенство. Затова се препоръчва милостиня да се дава на местата за поклонение, при лунно или слънчево затъмнение, в края на месеца, на квалифициран брахмана, на ваишнава (преданоотдаден) или в храмовете. Такава милостиня трябва да се дава, без да се очаква нещо в замяна. Понякога от състрадание хората дават милостиня на някой бедняк, но ако той не я заслужава, тогава няма духовен напредък. С други думи, безразборното даване на милостиня не се препоръчва във ведическата литература.




ТЕКСТ 21

йат ту пратйупакарартхам пхалам
 уддишйа ва пунах дййате ча
 париклиштам тад данам раджасам смртам

йат—това, което; ту—но; прати-упакара-артхам—за да се получи нещо в замяна; пхалам—резултат; уддишйа—като желае; ва—или; пунах—отново; дййате—се дава; ча—също; париклиштам—неохотно; тат—-това; данам—благотворителност; раджасам—в гуната на страстта; смртам—се разбира, че е.

За благотворителност, която се извършва с цел получаване на нещо в замяна, с желание за кармични резултати или с неохота, се казва, че е благотворителност в гуната на страстта.

ПОЯСНЕНИЕ: Понякога благотворителни дейности се извършват с цел издигане до райското царство, а понякога с голямо безпокойство и последващо съжаление: „Защо дадох толкова много!" Понякога благотворителната дейност се извършва по задължение или по молба на по-високопоставени личности. Тези видове милостиня са в гуната на страстта.
Има много благотворителни фондации, които предлагат даренията си на институции, които служат единствено за сетивно наслаждение. Такава милостиня не се препоръчва във ведическите писания. Единствената благотворителност, която е предписана, е благотворителността в гуната на доброто.





ТЕКСТ 22


адеша-кале йад данам апатребхйаш
 на дййате асат-кртам
аваджнатам тат тамасам удахртам

а-деша—на нечисто място; кале—в нечисто време; йат—това, което; данам—благотворителност; апатребхйах—на недостойни личности; ча—също; дййате—се дава; асат-кртам—без уважение; аваджнатам—без подходящо внимание; тат—това; тамасам—в гуната на мрака; удахртам—се казва, че е.

А за милостиня, която се дава на нечисто място, в неподходящо време, на недостойна личност или без съответното внимание и уважение, се казва, че е дадена в гуната на невежеството.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук не се поощряват пожертвованията, които ще се използуват за опиати, алкохол и хазарт. Този вид благотворителност е в гуната на невежеството. Няма полза от такава милостиня, напротив, тя насърчава хората, които извършват грехове. Ако някой дава милостиня на подходяща личност, но без уважение и внимание, за този вид милостиня също се казва, че е в гуната на мрака.





ТЕКСТ 23

ом тат сад ити нирдешо брахманас
 три-видхах смртах брахманас тена
 ведаш ча йаджнаш ча вихитах пура

ом—обозначаване на Върховния; тат—това; cam—вечно; ити— така; нирдешах—означаване; брахманах—на Върховния; три-видхах—тристранно; смртах—се считат; брахманах—брахманите-, тена—с това; ведах—ведическата литература; ча—също; йаджнах—жертвоприношение; ча—също; вихитах—използувани; пура—някога.

От началото на сътворяването трите думи ом тат сат са използувани за означаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези три символични представяния са използувани от брахманите, когато пеят ведическите химни, и по време на жертвоприношенията за удовлетворяване на Върховния.

ПОЯСНЕНИЕ: Вече бе обяснено, че покаянието, жертвоприношението, благодеянието и храните се разделят на три категории — в гуната на доброто, на страстта и на невежеството. Но независимо дали са първа, втора или трета класа, всички те са обусловени, замърсени от гуните на природата. Когато са насочени към Върховния — ом тат cam, Бога, Върховната Личност, вечния, — те стават средство за духовно издигане. В правилата на писанията е посочена същата цел. Тези три думи — ом тат cam — обозначават преди всичко Абсолютната Истина, Бога, Върховната Личност. Във ведическите химни винаги можем да открием думата ом.
Човек, който действува, без да следва правилата на писанията, няма да постигне Абсолютната Истина. Той ще постигне някакъв временен резултат, но не крайната цел на живота. Заключението е, че благотворителните дейности, жертвоприношенията и покаянията трябва да се извършват в гуната на доброто. А когато се извършват в гуната на страстта или невежеството, те несъмнено са от по-ниско качество. Трите думи ом тат cam се произнасят заедно със святото име на Върховния Господ, т.е. ом тат вишнох. Винаги, когато се изричат ведически химни или святото име на Върховния Господ, се добавя ом. Това е указание на ведическата литература. Тези три думи са взети от ведическите химни. Ом итй етад брахмано недиш- тхам нама (Рг Веда) посочва първата цел. След това тат твам аси (Чхандогйа Упанишад 6.8.7) посочва втората цел. А сад ева саумйа (Чхандогйа Упанишад 6.2.1) посочва третата цел. Взети заедно, те стават ом тат cam. В миналото, когато Брахма, първото сътворено живо същество, е извършвал жертвоприношения, той е обозначил с тези три думи Бога, Върховната Личност. Затова същият принцип винаги е бил следван от ученическата последователност. И така, този химн е от голямо значение. Ето защо Бхагавад-гйта препоръчва всяка извършена работа да се посвещава на ом тат cam, т.е. на Бога, Върховната Личност. Когато някой извършва отречение, благотворителна дейност и жертвоприношение с тези три думи, той действува в Кршна съзнание. Кршна съзнание — това са научно обосновани трансцендентални дейности, които дават възможност на човек да се върне вкъщи, обратно при Бога. Няма загуба на енергия, когато се действува по такъв трансцендентален начин.




ТЕКСТ 24


тасмад ом итй удахртйа
йаджна-дана-тапах-крийах правартанте
 видханоктах сататам брахма-вадинам

тасмат—следователно; ом—като се започне с ом; ити—така; удахртйа—обозначава; йаджна—от жертвоприношение; дана— благотворителност; тапах—и покаяние; крийах—изпълненията; правартанте—започват; видхана-уктах—в съответствие с наредбите на писанията; сататам—винаги; брахма-вадинам—на трансценденталистите.

Затова трансценденталистите, които се заемат с извършване на жертвоприношения, благотворителна дейност и покаяние в съответствие с правилата на писанията, започват винаги с ОМ, за да постигнат Върховния.

ПОЯСНЕНИЕ: Ом тад вишнох парамам падам. (Рг Веда 1.22.20) Лотосовите крака на Вишну са най-висшата платформа на предаността. Ако всяко нещо се извършва заради Бога, Върховната Личност, това гарантира съвършенството на цялата дейност.





ТЕКСТ 25

тад итй анабхисандхайа пхалам
йаджна-тапах-крийах
дана-крийаш ча вивидхах
 крийанте мокша-канкшибхих

тат—това; ити—така; анабхисандхайа—без желание; пхалам— кармичен резултат; йаджна—от жертвоприношение; тапах—и покаяние; крийах—дейности; дана—на благотворителност; крийах— дейности; ча—също; вивидхах—различни; крийанте—се извършват; мокига-канкшибхих—от всички, които наистина желаят да постигнат освобождение.

Човек трябва да извършва различни видове жертвоприношения, покаяния и благотворителност с думата „тат", без да желае кармични резултати. Целта на тези трансцендентални дейности е той да се освободи от материалното оплитане.

ПОЯСНЕНИЕ: За да може да се издигне до духовната позиция, човек не трябва да действува за някаква материална изгода. Дейностите трябва да бъдат извършвани заради крайната цел — пренасяне в духовното царство, обратно вкъщи, обратно при Бога.





ТЕКСТ 26-27


сад-бхаве садху-бхаве ча сад итй етат
 прайуджйате прашасте кармани
татха сач-чхабдах партха йуджйате
йаджне тапаси дане ча стхитих сад
 ити чочйате карма чаива тад-артхййам
 сад итй евабхидхййате

сат-бхаве—в смисъла на природата на Върховния; садху-бхаве—в смисъла на природата на преданоотдадените; ча—също; cam—думата cam; ити—така; етат—това; прайуджйате—се използува; прашасте—в истински; кармани—дейности; татха—също; сат- шабдах—звукът cam; партха—о, сине на Пртха; йуджйате—се използува; йаджне—при жертвоприношения; тапаси—в покаяние; дане—в благотворителност; ча—също; стхитих—положението; cam—Върховния; ити—така; ча—и; учйате—се произнася; карма—работа; ча—също; ева—несъмнено; тат—заради това; артхййам—предназначено; cam—Върховния; ити—така; ева—несъмнено; абхидхййате—се обозначава.

Абсолютната Истина е целта на жертвоприношението в преданост и това се посочва с думата „сат".  „Сат" се нарича също и изпълнителят на такива жертвоприношения, както и всички дейности, свързани с жертвоприношението, покаянието и благотворителността, които според абсолютната природа се извършват, за да удовлетворят Върховната Личност, о, сине на Пртха.

ПОЯСНЕНИЕ: Думите прашасте кармани, т.е. „предписани задължения", означават, че има много дейности, предписани във ведическата литература, които са методи за пречистване от деня на зачеването до края на човешкия живот. Такива пречистващи методи се използуват заради крайното освобождение на живото същество. Във всички тези дейности се препоръчва човек да произнася ом тат cam. Думите сад-бхаве и садху-бхаве обозначават трансценденталното положение. Дейността в Кршна съзнание се нарича саттва, а човек, който е напълно осъзнат за дейностите в Кршна съзнание, се нарича садху. В Шрймад-Бхагаватам (3.25.25) се казва, че трансценденталните теми стават разбираеми при общуване с преданоотдадени. Думите, които са употребени, са сатам прасангат. Без добро общуване човек не може да постигне трансцендентално знание. Когато се посвещава някоя личност или й се дава свещеният шнур, тя произнася думите ом тат cam. По същия начин обектът на всички видове йаджна е Върховният, ом тат cam. Думата тад-артхййам означава служене на всичко, което представя Върховния, включително такова служене, като готвене, помагане в храма на Господа или някакъв друг вид работа за разпространяване величието на Господа. Така тези върховни думи ом тат cam се употребяват при най- различни случаи, за да направят всички дейности съвършени и всяко нещо завършено.






ТЕКСТ 28

ашраддхайа хутам даттам тапас т
аптам кртам ча йат асад итй учйате
партха на ча тат претйа но иха

а-шраддхайа—без вяра; хутам—принесени като жертва; даттам—дадени; тапах—отречение; таптам—-изпълнено; кртам— извършено; ча—също; йат—това, което; а-сат—фалшиво; ити—- така; учйате—се казва, че е; партха—о, сине на Пртха; на—никога; ча—също; тат—това; претйа—след смъртта; на у—нито; иха-—в този живот.

О, сине на Пртха, жертвоприношенията, покаянията или благотворителните дейности, които са извършвани без вяра във Върховния, са временни. Те се наричат „ асат" и са безполезни както в този, така и в следващия живот."

ПОЯСНЕНИЕ: Всичко, извършено без трансцендентална цел — независимо дали е жертвоприношение, благотворителност или покаяние, — е безполезно. Ето защо в този стих се заявява, че такива дейности са отвратителни. Всичко трябва да се прави за Върховния, в Кршна съзнание. Без такава вяра и без подходящо ръководство никога не може да има някакъв резултат. Всички ведически писания съветват да имаме вяра във Върховния. Крайната цел на следването на ведическите предписания е разбирането на Кршна. Никой не може да постигне успех, без да следва този принцип. Следователно най-добрият път е да действуваме от самото начало в Кршна съзнание под ръководството на авторитетен духовен учител. Това е начинът, по който се постига успех във всичко.
В обусловеното си положение хората са привличани от това да почитат полубогове, духове или йакши като Кувера. Гуната на доброто е по-съвършена от гуната на страстта и невежеството, но този, който непосредствено се посвети на Кршна съзнание, става трансцендентален спрямо трите гуни на материалната природа. Въпреки че има процес за постепенно издигане, директното приемане на Кршна съзнание посредством общуване с чисти преданоотдадени е най-добрият път. Той се препоръчва в тази глава. За да постигне успех по този начин, човек трябва най-напред да намери авторитетен духовен учител и да се обучи под негово ръководство. Тогава той може да постигне вяра във Върховния. Когато тази вяра с течение на времето узрее, тя се нарича любов към Бога. Тази любов е крайната цел на живите същества. Следователно човек трябва да се обърне непосредствено към Кршна съзнание. Това е посланието на тази седемнадесета глава.





Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седемнадесета глава
на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Видовете вяра".