ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Йога на Върховната Личност
ТЕКСТ 1
шрй-бхагаван увачa
урдхва-мулам адхах-шакхам ашваттхам
прахур авйайам чхандамси йасйа
парнани йас там веда са веда-вит
шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; урдхва-мулам—с корените нагоре; адхах—надолу; шакхам—клоните; ашваттхам—баняново дърво; прахух—се казва; авйайам—вечно; чхандамси—ведическите химни; йасйа—на което; парнани—листата; йах—всеки, който; там—това; веда—знае; сах—той; веда- вит—познавач на Ведите.
Бог, Върховната Личност, казва: „ Известно е, че има безсмъртно баняново дърво, което расте с корените нагоре и с клоните надолу и чиито листа са ведическите химни. Който познава това дърво, познава и Ведите."
Оплитането в материалния свят тук се сравнява с баняново дърво. За човек, който е зает с кармични дейности, баняновото дърво няма край. Той минава от един клон на друг, от него на втори, от втория на трети. Дървото на този материален свят е безкрайно и който е привързан към него, няма възможност да се освободи. Ведическите химии, предназначени за усъвършенствуване на човека, са листата на това дърво. Корените на това дърво растат нагоре, защото започват от най-висшата планета в тази вселена, където живее Брахма. Ако някой успее да разбере това неразрушимо дърво на илюзията, ще може да се измъкне от него.
Трябва да бъде разбран този метод на освобождение. В предишните глави беше обяснено, че има много методи, с чиято помощ човек може да намери изход от материалното оплитане. И навсякъде до тринадесета глава се вижда, че преданото служене на Върховния Господ е най-добрият начин. И така, основният принцип на преданото служене е непривързаност към материалните дейности и привързаност към трансценденталното служене на Господа. Начинът, по който се сломява привързаността към материалния свят, се разглежда в началото на тази глава. Корените на материалното съществуване растат нагоре. Това означава, че то започва от всеобщата материална субстанция, от най-висшата планета на вселената. Тя дава началото на цялата вселена с множество клони, които представляват различните планетарни системи. Плодовете представляват резултатите от дейностите на живите същества: религия, преуспяване, сетивно наслаждение и освобождение.
В този свят няма пример за дърво, което да расте с корените нагоре и клоните надолу, но такова дърво съществува. Можем да го открием край водоемите. Там ще видим как дърветата на брега се отразяват във водата с корените нагоре и клоните надолу. С други думи, дървото на този материален свят е само отражение на истинското дърво на духовния свят. Това отражение на духовния свят е в желанието, точно както отражението на дървото е във водата. Желанието е причината нещата да са установени в тази отразена материална светлина. Човек, който иска да се измъкне от материалното съществуване, трябва посредством аналитично изучаване напълно да опознае това дърво. Тогава той ще може да прекъсне връзката си с него.
Тъй като е отражение на истинското дърво, това дърво е негово точно копие. Всичко е там, в духовния свят. Имперсоналистите считат Брахман за корена на материалното дърво и от корена, според санкхйа философията, водят началото си пракрти, пуруша, трите гуни, петте груби елемента (панча-маха-бхута), десетте сетива (да- шендрийа), умът и т.н. По такъв начин те разделят целия материален свят на двадесет и четири елемента. Ако Брахман е центърът на всички проявления, този материален свят се явява сектор от 180 градуса от кръга с този център, а другата част от кръга, която обхваща другите 180 градуса, представлява духовният свят. Материалният свят е изопачено отражение, следователно в духовния свят трябва да има същото разнообразие, но съществуващо реално. Пракрти е външната енергия на Върховния Господ, а пуруша е Самият Върховен Господ и това се обяснява в Бхагавад-гйта. Щом това проявление е материално, то е временно. Отражението е временно, защото понякога може да бъде видяно, а понякога не. Но източникът на отражението е вечен. Материалното отражение на реално съществуващото дърво трябва да бъде отсечено. Когато за една личност се казва, че знае Ведите, предполага се, че знае как да унищожи привързаността си към този материален свят. Ако някой познава този метод, той наистина познава Ведите. Човек, който е привлечен от ритуалните предписания на Ведите, е привлечен от прекрасните зелени листа на дървото. Той не знае целта на Ведите. Целта на Ведите, разкрита от Самата Божествена Личност, е да се отсече това отразено дърво и да се достигне истинското дърво на духовния свят.
ТЕКСТ 2
адхаш чордхвам прасртас тасйа шакха
гуна-праврддха вишайа-правалах адхаш
на муланй анусантатани
карманубандхйни манушйа-локе
адхах—надолу; ча—и; урдхвам—нагоре; прасртах—простиращи се; тасйа—неговите; шакхах—клони; гуна—от гуните на материалната природа; праврддхах—развити; вишайа— обекти на сетивата; правалах—вейките; адхах—надолу; на—и; мулани—корени; анусантатани—разпрострели се; карма—към работа; анубандхй- ни—привързани; манушйа-локе—в света на човешкото общество.
Клоните на това дърво се разпростират надолу и нагоре, подхранвани от трите гуни на материалната природа. Вейките са обектите на сетивата. Това дърво има също и корени, които се спускат надолу и са свързани с кармичните дейности в човешкото общество.
ПОЯСНЕНИЕ: Тук се дава по-нататъшно описание на баняновото дърво. Клоните му се разпростират във всички посоки. В по-ниските му части има различни проявления на живи същества: хора, животни, коне, крави, кучета, котки и т.н. Те се намират върху по- долните части на клоните, а върху по-горните части са по-висшите живи същества: полубоговете, гандхарвите и много други по-висши форми на живот. Както дървото се храни с вода, така това дърво се подхранва от трите гуни на материалната природа. Понякога срещаме обширни пространства неплодородна земя, която има нужда от повече вода, а понякога пространства, покрити с богата зеленина. По същия начин там, където преобладава определена гуна на материалната природа, съобразно с нея се появяват и различните форми на живот.
Вейките на това дърво са считани за сетивните обекти. Чрез развиване на различни гуни на природата ние развиваме различни сетива и чрез тях се наслаждаваме на многообразието от сетивни обекти. Върховете на клоните са сетивата — ушите, носа, очите и т.н., които са привързани към това да се наслаждават на различни сетивни обекти. Вейките са звукът, формата, допирът и т.н. — сетивните обекти. Страничните корени са привързаностите и антипатии- те, които са странични продукти от различните видове страдания и сетивни наслаждения. Смята се, че склонността към благочестиви и неблагочестиви постъпки се развива от тези странични корени, разпростиращи се във всички посоки. Истинският корен се намира на Брахмалока, а другите са в човешките планетарни системи. След като на по-висшите планетарни системи човек се наслади на резултатите от добрите си дела, той слиза отново на тази земя и подновява кармата си, т.е. кармичните дейности за ново издигане. Тази планета на човешки същества е полето на дейностите.
ТЕКСТ 3-4
на рупам асйеха татхопалабхйате
нанто на чадир на ча сампратиштха
ашваттхам енам су-вирудха-мулам
асанга-шастрена дрдхена чхиттва
татах. падам тат паримаргитавйам
йасмин гата на нивартанти бхуйах
там ева чадйам пурушам прападйе
йатах праврттих прасрта пуранй
на—не; рупам—формата; асйа—на това дърво; иха—в този свят; татха—също; упалабхйате—може да бъде възприета; на—никога; антах—край; на—никога; ча—също; адих—начало; на— никога; ча—също; сампратиштха—основата; ашваттхам—баняново дърво; енам—това; су-вирудха—здраво; мулам—вкоренено; асанга-шастрена—с оръжието на непривързаността; дрдхена—силен; чхиттва—като отсича; татах—след това; падам—място; тат—това; паримаргитавйам—трябва да се издири; йасмин—където; гатах—като отиде; на—никога; нивартанти—те се връщат; бхуйах—отново; там—при Него; ева—несъмнено; ча—също; адйам—първоначалната; пурушам—Божествената Личност; прападйе—се отдават; йатах—от която; праврттих—началото; прасрта—се размножава; пуранй—много старо.
Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва то, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече това здраво вкоренило се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което, веднъж достигнал го, никога няма да се върне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си, от когото всичко се размножава от незапомнени времена.
ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се казва, че истинската форма на това баняново дърво не може да бъде разбрана в този материален свят. Щом коренът е насочен нагоре, продължението на истинското дърво е на другия край. Когато е оплетен в материалните експанзии на дървото, човек не може да види нито докъде се простира то, нито къде е началото му. Но все пак човек трябва да открие причината. „Аз съм синът на моя баща, баща ми е син на тази и тази личност и т.н." Изследвайки по този начин, човек стига до Брахма, който е създаден от Гарбходокашайй Вишну. Най-накрая, когато човек стигне до Бога, Върховната Личност, изследването завършва. Човек трябва да открие първоизточника на това дърво, Бога, Върховната Личност, като общува с личности, които имат знание за Бога, Върховната Личност. Тогава, посредством разбиране, човек постепенно се откъсва от лъжливото отражение на действителността и чрез знание може да прекъсне връзката си с него и да се установи на истинското дърво.
Във връзка с това думата асанга е много важна, защото привързаността към сетивно наслаждение и господство над материалната природа е много силна. Човек трябва да се научи на непривързаност посредством обсъждане на духовната наука, която се основава на авторитетни писания, и да слуша личности, които наистина притежават знание. В резултат на такива разисквания в общество на пре- даноотдадени човек достига Бога, Върховната Личност. И първото нещо, което трябва да направи, е да Му се отдаде. Тук е описано мястото, от което, веднъж достигнал го, човек никога не се връща към неистинското, отразено дърво. Бог, Върховната Личност, Кршна, е първоначалният корен, от който е произлязло всичко. За да спечели благосклонността на Божествената Личност, човек просто трябва да Му се отдаде, а това е резултат от извършването на предано служене: слушане, повтаряне на светите имена, и т.н. Той е причината за появата на материалния свят. Това вече беше обяснено от Самия Бог. Ахам сарвасйа прабхавах — „Всичко води началото си от Мен." Следователно за да се измъкне от клоните на силното баняново дърво на материалния свят, човек трябва да се отдаде на Кршна. Веднага щом се отдаде на Кршна, той автоматично се откъсва от това материално проявление.ТЕКСТ 5
нирмана-моха джита-санга-доша
адхйатма-нитйа винивртта-камах
двандваир вимуктах сукха-духкха-самджнаир
гаччхантй амудхах падам авйайам тат
них—без; мана—фалшив престиж; мохах—й илюзия; джита— след като са победили; санга—в общуване; дошах—грешките; адхйатма—с духовното знание; нитйах—във вечността; винивртта—откъснат; камах—от похот; двандваих—от двойственостите; вимуктах—освободен; сукха-духкха—щастие и нещастие; сам-джнаих—наричани; гаччхантй—достигат; амудхах—необърквани; падам—положение; авйайам—вечно; тат—това.
Личности, които са освободени от фалшив престиж, илюзия и лъжливо общуване; които разбират вечното; у които няма вече материална похот; които са освободени от двойственостите на щастие и нещастие и, без да са объркани, знаят как да се отдадат на Върховната Личност, достигат това вечно царство.
ПОЯСНЕНИЕ: Тук много добре е описан процесът на отдаването. Първото условие е човек да не бъде заблуден от гордост. Обусловената душа е горда, защото се мисли за господар на материалната природа. Затова й е много трудно да се отдаде на Бога, Върховната Личност. Човек трябва да развива истинско знание и така да разбере, че не той е господарят на материалната природа; Господарят е Бог, Върховната Личност. Когато човек се освободи от заблуждението, предизвикано от гордостта, той може да започне процеса на отдаването. Този, който винаги очаква почит в материалния свят, не може да се отдаде на Върховната Личност. Гордостта се дължи на илюзията, защото въпреки че човек идва, остава тук за кратко време и после си отива, той има глупостта да си представя, че е господар на свста. По такъв начин той усложнява всичко и винаги има неприятности. Целият свят действува под влиянието на това заблуждение. Хората смятат, че Земята, това земно кълбо, принадлежи на човешкото общество и са я разделили, с измамното впечатление, че те са собствениците. Човек трябва да се освободи от лъжливата представа, че този свят е собственост на човешкото общество. Когато се освободи от тази невярна представа, той ще се освободи от всяко лъжливо общуване, породено от привързаност към семейство, общество или нация. Такива несъвършени връзки привързват човека към материалния свят. След като премине този стадий, човек трябва да развива духовно знание. Той трябва да развие знание за това, кое в действителност е негова собственост и кое не му принадлежи. Когато получи разбиране за нещата такива, каквито са, човек се освобождава от всички двойствености като щастие и нещастие, удоволствие и страдание. Той се изпълва със знание и тогава е възможно да се отдаде на Бога, Върховната Личност.
ТЕКСТ 6
на ma бхасайате сурйо на шашанко
на паваках йад гатва на нивартанте
тад дхама парамам мама
на—не; тат—това; бхасайате—се осветява; сурйах— слънцето; на—нито; шашанках—луната; на—нито; паваках—огън, електричество; йат—където; гатва—като отидат; на—никога; нивартанте—те се връщат; тат дхама—тази обител; парамам—върховно; мама—Мое.
Тази Моя върховна обител не се осветява нито от слънце, нито от луна, нито от огън, нито от електричество. Личностите, които я достигат, никога не се връщат в този материален свят.
ПОЯСНЕНИЕ: Тук се описва духовният свят, обителта на Бога, Върховната Личност, Кршна, известна като Кршналока, Голока Врндавана. В духовното небе няма нужда от слънчева и лунна светлина, от огън и електричество, защото всички планети са самоосветени. В нашата вселена има само една самоосветяваща се планета — Слънцето, — докато в духовното небе всички планети са самоосветяващи се. Блестящото сияние на тези планети (наричани Ваикунтха) образува блестящото небе, известно с името брахмаджйоти. В действителност сиянието се излъчва от планетата на Кршна, Голока Врндавана. Част от това блестящо сияние е покрита от махат-таттва, т.е. от материалния свят. Другата, по-голямата част от това блестящо небе, е пълна с духовни планети, наричани Ваикунтха, главната от които е Голока Врндавана.
Докато живото същество се намира в този печален материален свят, то води обусловен живот, но щом достигне духовното небе, отсичайки фалшивото извратено дърво на материалния свят, то постига освобождение. Тогава вече не съществува опасност да се върне обратно. В обусловения си живот живото същество се смята за господар на този материален свят, а в освободеното си състояние то влиза в духовното царство и става приближен на Върховния Господ. Там се наслаждава на вечно блаженство, вечен живот и пълно знание. Човек би трябвало да бъде възхитен от тези сведения. Той трябва да желае да се пренесе в този вечен свят и да се освободи от лъжливото отражение на реалността. На този, който е твърде силно привързан към материалния свят, му е много трудно да преодолее привързаността си, но ако се заеме с Кршна съзнание, той получава възможност постепенно да се откъсне от нея. Човек трябва да общува с преданоотдадени, които са в Кршна съзнание. Той трябва да търси обществото на хора, посветили се на Кршна съзнание, и да се научи как да отдава предано служене. По този начин той може да преодолее привързаността си към материалния свят. Човек не може да стане безразличен към привлекателността на материалния свят просто като се облече в шафранена дреха. Той трябва да се привърже към преданото служене на Господа. Следователно той трябва да се отнесе много сериозно към преданото служене, както се описва в дванадесета глава. И това е единственият начин да се измъкне от лъжливото проявление на истинското дърво. В четиринадесета глава се обяснява, че материалната природа замърсява всички техники. Само преданото служене е описано като чисто трансцендентално.
Думите парамам мама са много важни тук. В действителност всяко кътче е собственост на Върховния Господ, но духовният свят е парамам, изпълнен с шест съвършенства. Катха Упанишад (2.2.15) също потвърждава, че в духовния свят няма нужда от слънчева и лунна светлина или от звезди (на татра сурйо бхати на чандра- таракам), защото цялото духовно небе се осветява от вътрешната енергия на Върховния Господ. Това духовно жилище може да бъде достигнато единствено чрез отдаване и по никакъв друг начин.
ТЕКСТ 7
мамаивамшо джива-локе джива-бхутах
санатанах манах-шаштханйндрийани
пракрти-стхани каршати
мама—Моите; ева—несъмнено; амшах—откъснати частици; джйва-локе—в света на обусловения живот; джйва-бхутах—обусловеното живо същество; санатанах—вечно; манах—с ума; шаштха-ни—шестте; индрийани—сетива; пракрти—в материалната природа; стхани—установено; каршати—се бори усилено.
Живите същества в този обусловен свят са Мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят много упорита борба с шестте сетива, едно от които е умът.
ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно е предадена индивидуалността на живото същество. Живото същество е вечно откъсната неразделно свързана с Върховния Господ частица. Това не означава, че то приема индивидуалност в обусловения живот, а в освободеното си състояние става едно с Върховния Господ. То остава вечно откъснато. Ясно се казва — санатанах. Според изложението на Ведите, Върховният Господ се проявява и дава началото на безброй много експанзии, от които първоначалните се наричат вишну-таттва, а вторичните — живи същества. С други думи, вишну-таттва е лична експанзия, а живите същества са отделени експанзии. Чрез личната Си експанзия Бог се проявява в различни форми, като Господ Рама, Нрсимхадева, Вишнумурти и всички господствуващи Божества на Ваикунтха планетите. Отделените експанзии, живите същества, са вечни слуги. Личните експанзии на Бога, Върховната Личност, индивидуалните проявления на Бога, съществуват винаги. По същия начин отделените експанзии, живите същества, имат своя индивидуалност. Като откъснати неразделно свързани с Върховния Господ частици, живите същества също притежават определена част от Неговите качества и едно от тях е независимостта. Всяко живо същество, като индивидуална душа, има своя лична индивидуалност и съвсем малка независимост. Когато използува неправилно тази независимост, живото същество става обусловена душа, а когато я използува правилно, остава вечно освободено. И в двата случая то е вечно в качествено отношение, какъвто е и Върховният Господ. В освободеното си състояние живото същество не е под влиянието на материалните условия и е заето с трансцендентално служене на Господа. В обусловения живот то е контролирано от материалните гуни на природата и забравя трансценденталното любовно служене на Господа. В резултат на това то трябва да се бори упорито, за да поддържа съществуването си в материалния свят.
Всички живи същества (не само хората, кучетата и котките, но и по-великите контрольори на материалния свят — Брахма, Господ Шива и дори Вишну) са частици, неразделно свързани с Върховния Господ. Всички те са вечни, а не временни проявления. Думата кар-шати („борба" или „здраво вкопчване") е много важна. Обусловената душа е така обвързана, като че ли е окована с железни вериги. Тя е обусловена от лъжливото его, а умът е главната действуваща сила, която я отвежда в материалното съществуване. Когато умът е в гуната на доброто, дейностите на човека са добри. Когато умът е в гуната на страстта, дейностите са обезпокояващи, а когато умът е в гуната на невежеството, човек минава към по-низшите форми на живот. От този стих става ясно, че обусловената душа е покрита от материално тяло, ум и сетива. Когато тя се освободи, т.е. когато материалната й обвивка умре, духовното й тяло проявява индивидуалните си качества. В Мадхйандинайана-шрути се дава следната информация: са ва еша брахма-ништха идам шарйрам мартйам атисрд- жйа брахмабхисампадйа брахмана пашйати брахмана шрноти брах-манаиведам сарвам анубхавати. Тук се казва, че когато едно живо същество напусне материалното си въплъщение и влезе в духовния свят, то възстановява духовното си тяло, с което може да види лице в лице Бога, Върховната Личност. То може да слуша и да говори лично с Върховната Личност и може да Я разбере такава, каквато е. От смрти можем да научим също, че на духовните планети всеки живее в тяло, подобно на тялото на Бога, Върховната Личност (ва- санти йатра пурушах. сарве ваикунтха-муртайах). Що се отнася до телесната конструкция, няма разлика между живите същества, които са неразделно свързани с Бога частици, и експанзиите на вишну- мурти. С други думи, когато се освободи, живото същество получава духовно тяло по милостта на Бога, Върховната Личност.
Думите мамаивамшах („откъснати неразделно свързани с Върховния Господ частици") имат също голямо значение. Една част, откъсната от Върховния Господ, не е парче, отчупено от някакъв материален предмет. Още във втората глава разбрахме, че духът не може да се насече на парчета. Този къс не може да се възприеме материално. Той не е като материята, която може да се нареже на парчета и отново да се съедини. Тази концепция не е приложима тук, защото е употребена санскритската дума санатана („вечен"). Откъснатата частица е вечна. В началото на втора глава също се казва, че във всяко индивидуално тяло присъствува откъсната от Върховния Господ частица (дехино 'смин йатха дехе). Когато се освободи от оковите на тялото, тази откъсната частица възстановява първоначалното си духовно тяло в духовното небе на духовна планета и се наслаждава на общуване с Върховния Господ. Оттук става ясно, че живото същество, което е откъсната неразделно свързана с Върховния Господ частица, в качествено отношение е еднакво с Бога, както златните частици са също злато.
ТЕКСТ 8
шарйрам йад авапноти йач чапй
уткраматшиварах грхйтваитани
самйати вайур гандхан ивашайат
В материалния свят живото същество пренася различните си схващания за живота от едно тяло в друго, както въздухът носи различни аромати. По този начин то получава определен вид тяло и отново го напуска, за да получи друго тяло.
ПОЯСНЕНИЕ: Тук живото същество е описано като йшвара, контрольор на собственото си тяло. Ако иска, то може да смени тялото си с по-висше тяло, и ако иска, може да премине в по-низша форма на живот. Налице е малка независимост. Измененията, които тялото претърпява, зависят от живото същество. По време на смъртта съзнанието, което то е създало, ще го заведе в следващия вид тяло. Ако е оформило съзнанието си като съзнание на котка или куче, то със сигурност ще смени тялото си с кучешко или котешко. Ако е насочило съзнанието си към божествени качества, ще приеме формата на полубог. И ако човек е в Кршна съзнание, той ще се пренесе на Кршналока, в духовния свят, и ще общува с Кршна. Не е вярно твърдението, че след унищожението на това тяло всичко свършва. Индивидуалната душа преминава от едно тяло в друго и сегашното й тяло, сегашните й дейности са основа за формирането на следващото й тяло. Човек получава друго тяло в зависимост от кармата си и трябва да напусне това тяло в точно определено време. Тук се казва, че финото тяло, което носи зачатието на следващото тяло, развива друго тяло в следващия живот. Този процес на превъплъщаване от тяло в тяло и на страдание, докато душата е в тяло, се нарича каршати, или борба за съществуване.
ТЕКСТ 9
шротрам чакшух спаршанам ча
расанам гхранам ева ча адхиштхайа
манаш чайам вишайан упасевате
шротрам—уши; чакшух-—очи; спаршанам—допир; ча—също; расанам—език; гхранам—обоняние; ева—също; ча—и; адхиштхайа—като е установен; манах—ума; ча—също; айам—той; вишайан—сетивни обекти; упасевате—се наслаждава.
По този начин живото същество приема друго грубо тяло и получава определен вид уши, очи, език, нос и сетиво за допир, които са групирани около ума. Така то се наслаждава на определен кръг сетивни обекти.
ПОЯСНЕНИЕ: С други думи, ако живото същество опорочи съзнанието си с качествата на котките и кучетата, в следващия си живот ще получи тяло на котка или куче, за да се наслаждава. Първоначалното съзнание е чисто като вода. Ако смесим водата с някаква боя, цветът й се променя. По същия начин съзнанието е чисто, защото духовната душа е чиста. Но то се променя според връзката с материалните качества. Истинското съзнание е Кршна съзнание. Следователно когато човек е установен в Кршна съзнание, неговият живот е чист. Но ако съзнанието му е покварено от някакъв вид материален начин на мислене, в следващия живот той получава съответно тяло. Не е задължително да получи човешко тяло. Той може да получи тяло на котка, куче, свиня, полубог или някаква друга форма от всичките 8 400 000 вида.
ТЕКСТ 10
уткрамантам стхитам вапи бхунджанам
ва гунанвитам вимудха нанупашйанти
пашйанти джнана-чакшушах
уткрамантам—-като напусне тялото; стхитам—поставен в тялото; ва апи—или; бхунджанам—като се наслаждава; ва—или; гуна-анвитам—под влиянието на гуните на материалната природа; ви-мудхах—глупавите личности; на—никога; анупашйанти— могат да видят; пашйанти—могат да видят; джнана-чакшушах—всички, които имат очите на знанието.
Глупаците не могат да разберат нито как едно същество може да напусне тялото си, нито на какъв вид тяло те се наслаждават, омагьосани от гуните на материалната природа. Но личността, чиито очи са отворени от знанието, може да види всичко това.
ПОЯСНЕНИЕ: Думата джнана-чакшушах е много важна. Без знание човек не може да разбере нито как едно живо същество напуска сегашното си тяло, нито какъв вид тяло ще получи в следващия си живот, нито дори защо живее в даден вид тяло. За това се изискват огромни познания върху Бхагавад-гйта и подобни на нея книги. Тези познания трябва да бъдат получени от авторитетен духовен учител. Щастлива е личността, която е подготвена да възприеме тези неща. Всяко живо същество напуска тялото си при определени обстоятелства, живее при определени обстоятелства и се наслаждава при определени обстоятелства под омаята на материалната природа. Като резултат от това то изживява различни видове щастие и нещастие в илюзията, че изпитва сетивна наслада. Личности, които постоянно са подмамвани от похот и желания, изгубват способността си да разберат смяната на тялото и престоя си в определено тяло. Те не могат да проумеят това. Всички, които са развили духовно знание, могат да разберат, че духът е различен от тялото и че той сменя тялото си и се наслаждава по различни начини. Човек с такова знание може да разбере как обусловеното живо същество страда в материалния свят. Затова ония, които са много напреднали в Кршна съзнание, правят всичко възможно да дадат това знание на хората, чийто обусловен живот е пълен с безпокойства. Те трябва да изоставят този живот, да станат Кршна осъзнати и да се освободят, за да отидат в духовния свят.
ТЕКСТ 11
йатанто йогинаш чаинам пашйантй
атманй авастхитам йатанто 'пй акртатмано
наинам пашйантй ачетасах
йатантах—като се стремят; йогинах—трансценденталисти; ча— също; енам—това; пашйантй—могат да видят; атмани—в себето; авастхитам—установени; йатантах—стремейки се; апи—въпреки че; акрта-атманах—тези, които са постигнали себереализация; на—не; енам—това; пашйантй—виждат; ачетасах—понеже притежават недоразвити умове.
Трансценденталистите, които са установени в себереализацията, могат ясно да видят всичко това. Но тези, чиито умове са недоразвити и които не са установени в себереализацията, не могат да видят какво става, въпреки опитите си.
ПОЯСНЕНИЕ: Има много трансценденталисти по пътя на духовната себереализация, но човек, който още не е установен в себереализацията, не може да вижда какви промени стават в тялото на живото същество. В тази връзка е важна думата йогинах. Понастоящем има много т.нар. „йогй" и много т.нар. дружества на йогй, които в действителност остават слепи за себереализацията. Те просто се отдават на някакъв вид гимнастически упражнения и са доволни, ако тялото им е добре сложено и здраво. Те нямат друга информация. Те са наричани йатанто 'пй акртатманах. Въпреки че полагат упорити усилия в т.нар. „йога система", те не са се себереализирали. Такива хора не могат да разберат процеса на преселението на душата. Само ония, които наистина практикуват йога система и са реализирали себето, света и Върховния Господ, с други думи, бхакти-йогйте, заети в чисто предано служене в Кршна съзнание, могат да разберат как стават всички неща.
ТЕКСТ 12
йад адитйа-гатам теджо джагад бхасайате
'кхилам йач чандрамаси йач чагнау
тат теджо виддхи мамакам
йат—това, което е; адитйа-гатам—в слънчевата светлина; теджах—блясък; джагат—целият свят; бхасайате—осветява; акхилам—изцяло; йат—това, което; чандрамаси—в луната; йат—това, което; ча—също; агнау—в огъня; тат—този; теджах—блясък; виддхи—разбират; мамакам—от Мен.
Блясъкът на Слънцето, което разсейва тъмнината в целия свят, се излъчва от Мен. И блясъкът на Луната, и блясъкът на огъня идват също от Мен.
ПОЯСНЕНИЕ: Неинтелигентните не могат да разберат как стават всички неща. Но човек може да започне да се установява в знание, като разбере това, което Господ обяснява тук.
Всеки човек вижда слънцето, луната, огъня и електричеството. Той трябва само да се опита да разбере, че блясъкът на Слънцето, ма Луната, на електричеството и на огъня идва от Бога, Върховната Личност. Именно в това схващане за живота, което е началото на Кршна съзнание, се намира голямата възможност за напредък на обусловената душа в материалния свят. Живите същества по своята същност са частици, неразделно свързани с Върховния Господ, и че тук Той загатва как те могат да се върнат обратно при Него, обратно вкъщи.
От този стих можем да разберем, че Слънцето осветява цялата слънчева система. Има различни вселени и слънчеви системи, както и различни слънца, луни и планети, но във всяка вселена има само едно слънце. Както се казва в Бхагавад-гйта (10.21), Луната е една от звездите (накшатранам ахам таили). Слънчевата светлина се дължи на духовното сияние на Върховния Господ в духовното небе. С' изгрева на слънцето започват дейностите на всички. Хората палят огън, за да приготвят храната си; палят огън, за да движат машините си във фабриките и т.н. — толкова много неща се осъществяват с помощта на огъня. Затова живите същества много обичат изгрева на слънцето, огъня и лунната светлина. Без тях не може да живее нито едно живо същество. И така, ако човек разбере, че светлината и великолепието на слънцето се излъчват от Бога, Върховната Личност, Кршна, ще започне неговото Кршна съзнание. Лунната светлина подхранва всички зеленчуци. Тя е толкова приятна, че хората лесно могат да разберат, че живеят по милостта на Бога, Върховната Личност, Кршна. Без Неговата милост не може да има слънце, без Неговата Милост не може да има луна, без Неговата милост не може да има огън, а без слънце, луна и огън никой не може да живее. Това са някои от мислите, които могат да събудят Кршна съзнанието у една обусловена душа.
ТЕКСТ 13
гам авишйа ча бхутани дхарайамй
ахам оджаса пушнами чаушадхйх
сарвах сомо бхутва расатмаках
гам—планетите; авишйа—като влизам; ча—също; бхутани—живите същества; дхарайамй—поддържам; ахам—Аз; оджаса—с Моята енергия; пушнами—подхранвам; ча—и; аушадхйх—зеленчуци; сарвах—всички; сомах—луната; бхутва—като стане; раса-атма-ках—доставям сока.
Аз влизам във всяка една планета и посредством Моята енергия всички те остават в орбита. Аз ставам Луната и по този начин доставям жизнения сок на всички зеленчуци.
ПОЯСНЕНИЕ: Оттук става ясно, че всички планети се движат във въздуха единствено чрез енергията на Господа. Господ влиза във всеки атом, във всяка планета, във всяко живо същество. За това става дума в Брахма-самхита. Там се казва, че една пълна част от Бога, Върховната Личност, Параматма, влиза в планетите, във вселената, в живите същества и дори в атома. Понеже Той влиза във всичко, всичко се проявява по подходящ начин. Когато в тялото има духовна душа, живият човек може да се задържи над водата, но когато жизнената искра напусне тялото и тялото умре, то потъва. Разбира се, когато е вече разложено, то се носи по водата като сламка, но непосредствено след смъртта то изведнъж потъва. По същия начин всички планети плуват в космичното пространство и това се дължи на проникването вътре на върховната енергия на Бога, Върховната Личност. Неговата енергия поддържа всяка планета като шепа прах. Ако някой държи шепа прах, прахта не може да се разсипе, но ако я хвърли във въздуха, тя ще се разпилее. По същия начин планетите, които се носят във въздуха, в действителност се крепят от ръката на вселенската форма на Върховния Господ. Посредством Неговата сила и енергия всички движещи се и недвижещи се неща остават по местата си. Във ведическите химни се казва, че благодарение на Бога, Върховната Личност, грее слънцето и планетите постоянно се движат. Ако не беше Той, всички планети щяха да се разпръснат във въздуха като прах и да загинат. Също благодарение на Бога, Върховната Личност, Луната храни всички зеленчуци. Под влиянието на луната зеленчуците стават много вкусни. Без лунната светлина те не могат нито да израснат, нито да станат сочни и вкусни. Човешкото общество работи, живее в удобства и се наслаждава на храната благодарение на това, че Върховният Господ доставя всичко необходимо. В противен случай човечеството не би могло да оцелее. Думата расатмаках е много важна. Всичко става вкусно чрез посредничеството на Върховния Господ, т.е. чрез въздействието на Луната.
ТЕКСТ 14
ахам ваишванаро бхутва пранинам
дехам ашритах пранапана-самайуктах
пачамй аннам чатур-видхам
ахам—Аз; ваишванарах—Моята пълна част като храносмилателен огън; бхутва—ставайки; пранинам—на всички живи същества; дехам-— в телата; ашритах—установени ; прана—излизащият въздух; апана—движещият се надолу въздух; самайуктах—поддържа в равновесие; пачами—Аз смилам; аннам—храна; чатух- видхам—четирите вида.
Аз съм храносмилателният огън в телата на всички живи същества и Аз се свързвам с излизащия и влизащия жизнен въздух, за да смеля четирите вида храна.
ПОЯСНЕНИЕ: От ведическата шастра Айур разбираме, че в стомаха има огън, който смила храната, изпратена там. Когато този огън не гори, не чувствуваме глад, а когато гори, огладняваме. Ако огънят не функционира добре, трябва да проведем лечение. Във всички случаи този огън е представител на Бога, Върховната Личност. Ведическите мантри (Брхад-аранйака Упанишад 5.9.1) също потвърждават, че Върховният Господ, или Брахман, се намира вътре в стомаха под формата на огън и смила всички видове храна (айам агнир ваиьиванаро йо 'йам антах пуруше йенедам аннам пачйате). Следователно щом Той помага за смилането на всички видове храна, живото същество не е независимо и в процеса на хранене. Ако Върховният Господ не му помогне в храносмилането, то няма да може да яде. Той създава и смила храната и по Неговата милост ние се радваме на живота. Във Веданта-сутра (1.2.27) също се потвърждава това. Шабдадибхйо 'нтах пратиштханач ча — Господ се намира в звука, в тялото, във въздуха и дори в стомаха, като храносмилателна сила. Има четири вида храни. Някои се гълтат, други се дъвчат, трети се ближат, а някои се смучат и Господ е храносмилателната сила за всички тях.
ТЕКСТ 15
сарвасйа чахам хрди саннивишто
маттах смртир джнанам апоханам
ча ведашй ча сарваир ахам ева
ведйо веданта-крд веда-вид ева чахам
сарвасйа—на всички живи същества; ча-—и; ахам—Аз; хрди—в сърцето; саннивиштах—установен; маттах—от Мен; смртих— помненето; джнанам—знание; апоханам—забрава; ча—и; веда-их—от Ведите; ча—също; сарва-их—всички; ахам—Аз съм; ева— несъмнено; ведйах—познаваем; веданта-крт—съставителят на Веданта; веда-вит—този, който знае Ведите; ева—несъмнено; ча—и; ахам—Аз.
Аз съм в сърцето на всеки и от Мен идват помненето, знанието и забравянето. Аз мога да бъда опознат посредством всички Веди. В действителност Аз съм съставителят на Веданта и този, който знае Ведите.
ПОЯСНЕНИЕ: Върховният Господ се намира в сърцето на всички под формата на Параматма и от Него водят началото си всички дейности. Живото същество забравя всичко за миналия си живот, но е принудено да действува в съответствие с напътствията на Върховния Господ, който е свидетел на всичките му дейности. Следователно човек започва да действува според миналите си дела. С необходимото знание му се дава и памет, но той забравя за миналия си живот. По този начин Господ е не само всепроникващ, но е и локализиран във всяко индивидуално сърце. Той присъжда различните кармични резултати. Той е обожаван не само като безличностен Брахман, като Бог, Върховната Личност, и като локализирана Па- раматма, но така също и като инкарнация на Ведите. Ведите дават правилни инструкции на хората, така че те да могат да моделират живота си правилно и да се върнат обратно при Бога, обратно вкъщи. Ведите дават знание за Бога, Върховната Личност, Кршна, и Кршна в инкарнацията Си Вйасадева е съставителят на Веданта-сутра. Коментарът върху Веданта-сутра, направен от Вйасадева в Шрймад-Бхагаватам, дава истинско разбиране за Веданта-сутра. Върховният Господ е така съвършен, че за да освободи обусловената душа, Той доставя и смила храната. Свидетел е на дейностите й, дава й знание под формата на Ведите и като Бог, Върховната Личност, Шрй Кршна е учителят в Бхагавад-гйта. Той е обожаван от обусловената душа. По този начин Бог е всемилостив.
Антах-правиштах шаста джананам. Веднага щом напусне настоящото си тяло, живото същество забравя всичко, но подбудено от Върховния Господ, започва да действува отново. Въпреки че то забравя, Господ му дава разум да възобнови работата си от там, където е завършил миналият му живот. И така, живото същество не само се наслаждава или страда в този свят по нареждане на Върховния Господ, който се намира в сърцето му, но получава от него и възможност да разбере Ведите. Ако човек е сериозен в стремежа си да разбере ведическото знание, Кршна му дава нужната интелигентност. Защо Той предоставя ведическото знание за разбиране? — Защото всяко живо същество трябва да разбере Кршна. Ведическата литература потвърждава това: йо 'сау сарваир ведаир гййате. В цялата ведическа литература, като се започне с четирите Веди, Веданта-сутра, Упанишадите и Пураните, се прославя величието на Върховния Господ. Той е достижим чрез изпълнение на ведическите ритуали, чрез обсъждане на ведическата философия или чрез обожава- не в предано служене. Следователно целта на Ведите е да бъде разбран Кршна. Ведите ни дават напътствия, чрез които да разберем Кршна и метода за реализирането Му. Крайната цел е Бог, Върховната Личност. Веданта-сутра (1.1.4) потвърждава това със следните думи: тат ту саманвайат. Човек може да постигне съвършенство на три стадия. Когато разбере ведическата литература, той може да разбере връзката си с Бога, Върховната Личност; когато следва различни техники, може да се приближи до Него; и накрая той може да постигне върховната цел, която не е нищо друго, освен Бога, Върховната Личност. В този стих ясно са очертани предназначението, смисълът и целта на Ведите.
ТЕКСТ 16
двав имау пурушау локе кшараш
чакшара ева ча кшарах сарвани
бхутани кута-стхо 'кшара учйате
двау—две; имау—тези; пурушау—живи същества; локе—в света; кшарах—които грешат; ча—и; акшарах—непогрешими; ева—несъмнено; ча—и; кшарах—които грешат; сарвани—всички; бхутани—живи същества; кута-стхах—в единство; акшарах—непогрешим; учйате—се казва.
Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко живо същество е безгрешно.
Според твърдението на Бога, Върховната Личност, Господ Кршна, има две категории живи същества. Ведите дават доказателства за това и следователно няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат материални тела, които се променят. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята. Материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят живото същество претърпява шест промени: раждане, израстване, оставане известно време без промяна, възпроизвеждане, намаляване и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени — няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кшарах сарвани бхутани — всяко живо същество, което е влязло в контакт с материята, като се започне от първото сътворено същество и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.
ТЕКСТ 17
уттамах пурушас тв анйах
параматметй удахртах йо лока-трайам
авишйа бибхартй авйайа йшварах
уттамах—най-добрата; пурушах—личност; ту—но; анйах—-друга; парама—върховното; атма—себе; ити—така; удахртах—се, казва; йах—който; лока—на вселената; трайам—в трите подразделения; авишйа—като влиза; бибхарти—поддържа; авйайах—неизчерпаем; йшварах—Господ.
Освен тези две категории, съществува и най-великата личност, Върховната Душа, Самият нетленен Господ, който е влязъл в трите свята и ги поддържа.
ПОЯСНЕНИЕ: Идеята на този стих е много добре обяснена в Катха Упанишад (2.2.13) и Шветашватара Упанишад (6.13). Там ясно се казва, че над безбройните живи същества, някои от които са обусловени, а други освободени, съществува Бог, Върховната Личност, която е Параматма. Един стих от Упанишадите гласи следното: нитйо нитйанам четанаш четананам. Смисълът е, че измежду всички живи същества, както обусловени, така и освободени, има една върховна личност, която е Бог, Върховната Личност. Той ги поддържа и им осигурява възможност да се наслаждават в съответствие с различните си дейности. Този Бог, Върховната Личност, се намира и в сърцето на всеки като Параматма. Само мъдрецът, който може да Го разбере, е способен да постигне съвършен мир и никой друг.
ТЕКСТ 18
йасмат кшарам атито 'хам акшарад
апи чоттамах ато 'сми локе веде
ча пратхитах пурушоттамах
йасмат—защо; кшарам—на тези, които грешат; атйтах—трансцендентален; ахам—Аз съм; акшарат—над непогрешимите; апи—също; ча—и; уттамах—най-добрият; атах—следователно; асми—Аз съм; локе—в света; веде—във ведическата литература; ча—и; пратхитах—възхваляван; пуруша-уттамах—като Върховна Личност.
Тъй като Аз съм трансцендентален, над всички, които грешат, и над непогрешимите, и тъй като съм най-великият, аз съм възхваляван в света и във Ведите като Върховната Личност.
ПОЯСНЕНИЕ: Никой не превъзхожда Бога, Върховната Личност, Кршна — нито обусловената душа, нито освободената душа. Затова Той е най-великата личност. Тук се изяснява, че живите същества и Бога, Върховната Личност, имат своя индивидуалност. Разликата се състои в това, че живите същества и в обусловено, и в освободено състояние не могат да надминат в количествено отношение невъобразимите енергии на Бога, Върховната Личност. Погрешно е да се мисли, че Върховният Господ и живите същества са на едно и също равнище или са равни във всяко отношение. Разделението на висши и низши личности си остава винаги. Думата уттама е много важна. Никой не може да надмине Бога, Върховната Личност.
Думата локе означава „в пауруша агама (смрти писанията)". В речника Нирукти се потвърждава: локйате ведартхо 'нена — „Целта на Ведите е обяснена в смрти писанията."
Върховният Господ в локализирания Си аспект на Параматма също е описан във Ведите. Там (Чхандогйа Упанишад 8.12.3) намираме следния стих: тавад еша сампрасадо 'смач чхарйрат самут- тхайа парам джйоти-рупам сампадйа свена рупенабхинишпадйате са уттамах пурушах — „Свръхдушата, която излиза от тялото, влиза в безличностното брахмаджйоти, след това в Своята форма остава в духовната Си индивидуалност. Този Върховен се нарича Върховната Личност." Това означава, че Върховната Личност проявява и разпространява духовното Си сияние, което е основното осветление. Тази Върховна Личност има и локализиран аспект, Параматма. Когато инкарнира като Вйасадева, сина на Сатйаватй и Парашара, Тя обяснява ведическото знание.
ТЕКСТ 19
пурушоттамам са сарва-вид бхаджати
мам сарва-бхавена бхарата
йах-—всеки, който; мам—Мен; евам—така; асаммудхах—без съмнение; джанати—познава; пуруша-уттамам—Бог, Върховната Личност; сах—той; сарва-вит—познавачът на всичко; бхаджати—отдава предано служене; мам—на Мен; сарва-бхавена—във всяко отношение; бхарата—о, сине на Бхарата.
Този, който Ме познава като Бог, Върховната Личност, и не се съмнява в Мен, знае всичко. Затова той се отдава напълно в предано служене на Мен, о, сине на Бхарата.
ПОЯСНЕНИЕ: Има много философски спекулации относно органически присъщото на живите същества и на Върховната Абсолютна Истина положение. В този стих Бог, Върховната Личност, обяснява, че оня, който познава Господ Кршна като Върховна Личност, в действителност знае всичко. Този, който няма съвършено знание, просто продължава да размишлява относно Абсолютната Истина, а притежаващият съвършено знание, без да губи ценното си време, се заема непосредствено с Кршна съзнание, преданото служене на Върховния Господ. Навсякъде в Бхагавад-гйта се подчертава този факт и въпреки това има толкова много упорити тълкуватели на Бхагавад-гйта, които приемат Върховната Абсолютна Истина и живите същества за еднакви.
Ведическото знание се нарича шрути, знание, придобито чрез слушане. В действителност човек трябва да получи посланието на Ведите от авторитети като Кршна и Неговите представители. Тук Кршна разграничава всичко много добре и човек би трябвало да слуша от този източник. Не е достатъчно да слушаме като свинете. Човек трябва да разбере авторитетите. Това не означава да се отдава на академични размишления. Той трябва смирено да чуе от Бхагавад-гйта, че живите същества винаги са подчинени на Бога, Върховната Личност. Оня, който успее да разбере това така, както е обяснено от Бога, Върховната Личност, Шрй Кршна, знае целта на Ведите и никой друг не познава целта на Ведите.
Думата бхаджати е много важна. На много места тя се използува във връзка със служенето на Върховния Господ. Ако една личност е заета в пълно Кршна съзнание, в предано служене на Господа, тя познава цялото ведическо знание. Във ваишнава парампара се казва, че ако някой е ангажиран с предано служене на Кршна, не му е нужна друга духовна техника, за да разбере Върховната Абсолютна Истина. Той вече е достигнал това ниво, защото е зает с предано служене на Господа. Той е приключил с всички подготвителни методи за разбиране. Но ако някой, след като е размишлявал стотици и хиляди животи, не достигне до извода, че Кршна е Бог, Върховната Личност, и че човек трябва да Му се отдаде, всичките му размишления в продължение на толкова много години и животи са напразно пропиляно време.
ТЕКСТ 20
ити гухйатамам иастрам идам
ити гухйатамам иастрам идам
уктам майанагха етад буддхва буддхиман
сйат крта-кртйаш ча бхарата
ити—така; гухйа-тамам—най-поверителното; шастрам—разкрито писание; идам—това; уктам—разкрито; майа—от Мен; ана-гха—о, безгрешни; етат—това; буддхва—разбирано; буддхи-ман- —интелигентен; сйат—човек става; крта-кртйах—най-съвършен в стремежите си; ча—и; бхарата—о, сине на Бхарата.
О, безгрешни, това е най-поверителната част от ведическите писания и Аз ти я разкрих. Този, който я разбере, става мъдър и усилията му ще го доведат до съвършенство.
ПОЯСНЕНИЕ: Господ ясно заявява тук, че това е същността на всички разкрити писания. Човек трябва да я разбере такава, каквато е предадена от Бога, Върховната Личност. По такъв начин той ще стане интелигентен и съвършен в трансценденталното знание. С други думи, като разбере философията на Бога, Върховната Личност, Кршна, и се заеме с трансцендентално служене на Него, човек може да се освободи от всички замърсявания на гуните на материалната природа. Преданото служене е метод за духовно разбиране. Там, където има предано служене, не може да съществува материално замърсяване. Преданото служене на Господа и Самият Господ са едно и също нещо, защото са духовни: преданото служене се извършва в рамките на вътрешната енергия на Върховния Господ. Казва се, че Господ е слънце, а невежеството е тъмнина. Където има слънце, няма тъмнина. Следователно където има предано служене, подходящо ръководено от авторитетен духовен учител, и дума не може да става за невежество.
Всеки трябва да приеме това съзнание за Кршна и да служи предано, за да стане интелигентен и да се пречисти. Ако човек не достигне до позицията да разбере Кршна и не се заеме с преданото служене, колкото и интелигентен да е според другите хора, интелигентността му не е съвършена.
Думата анагха, която е обръщение кам Арджуна, е важна. Ана- гха — „о, безгрешни", означава, че ако човек не се освободи от всички греховни последици, много трудно ще разбере Кршна. Той трябва да се освободи от всякакво замърсяване и от всички греховни дейности — само тогава ще може да разбере. Но преданото служене е толкова чисто и могъщо, че веднъж ангажиран в него, човек автоматично достига нивото на безгреховност.
Има определени неща, които трябва да бъдат окончателно превъзмогнати, докато човек изпълнява преданото служене в обкръжение на чисти преданоотдадени и в пълно Кршна съзнание. Най-важното от тях е влечението на сърцето. Първото желание е причинено от желанието за господство над материалната природа. Така човек изоставя трансценденталното любовно служене на Върховния Господ. Втората слабост се състои в това, че когато у човек нараства влечението към господство над материалната природа, той се привързва към материята и Към материални притежания. Проблемите на материалното съществуване се дължат на тези слабости на сърцето. В първите пет стиха на настоящата глава се описва методът, с помощта на който човек може да се освободи от тези слабости на сърцето, а останалата част на главата, от шести стих до края, коментира пурушоттама-йога.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху петнадесета глава
на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Йога на Върховната Личност".
на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Йога на Върховната Личност".
