събота, 1 май 2010 г.

ГЛАВА 12 : Преданото служене

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Преданото служене



















ТЕКСТ 1



арджуна увача
евам сатата-йукта йе бхактас твам
парйупасате йе чапй акшарам авйактам
 тешам ке йога-виттамах

арджунах увача—Арджуна каза; евам—така; сатата—винаги; йуктах—заети; йе—тези, които; бхактах—преданоотдадени; твам—Теб; парйупасате—правилно обожават; йе—тези, които; ча—също; апи—отново; акшарам-—отвъд сетивата; авйактам— непроявените; тешам—от тях; ке—кой; йога-вит-тамах—най- съвършен в знанието за йога

Арджуна пита: „ Кои са по-съвършени — тези, които винаги са правилно заети в предано служене на Теб, или тези, които обожават безличностния Брахман, т.е. непроявеното?"

ПОЯСНЕНИЕ: Кршна вече обясни личностното, безличностното и вселенското и описа всички видове преданоотдадени и йоги. Обикновено трансценденталистите се делят на две категории — имперсоналисти и персоналисти. Преданоотдаденият персоналист се ангажира с цялата си енергия в служене на Върховния Господ. Имперсоналистът също се ангажира да служи на Кршна, но не пряко, а чрез медитация върху безличностния Брахман, непроявеното.
От тази глава научаваме, че от различните техники за реализация на Абсолютната Истина бхакти-йога — преданото служене — е най-висшата. Ако някой изобщо желае да общува с Бога, Върховната Личност, трябва да започне да се занимава с предано служене.
Тези, които обожават Върховния Господ непосредствено чрез предано служене, се наричат персоналисти, а тези, които се заемат с медитация върху безличностния Брахман, се наричат имперсоналисти. Тук Арджуна пита чия позиция е по-добра. Има различни начини да се реализира Абсолютната Истина, но Кршна посочва в тази глава, че бхакти-йога, т.е. преданото служене на Него, е най- висшият. Това е най-прекият и лесен начин да се общува с Бога.
Във втора глава на Бхагавад-гйта Върховният Господ обяснява, че живото същество не е материалното тяло; то е духовна искра. А Абсолютната Истина е духовното цяло. В седма глава Той говори за живото същество като за неразделно свързана с върховното цяло частица и препоръчва човек напълно да пренесе вниманието си върху цялото. След това в осма глава отново се казва, че този, който мисли за Кршна, когато напуска тялото си, веднага е пренасян в духовното небе, в жилището на Кршна. А в края на шеста глава Господ също ясно казва, че от всички йогй този, който винаги мисли за Кршна вътре в себе си, е считан за най-съвършен. И така, на практика във всяка глава се стига до извода, че човек трябва да стане привързан към личностната форма на Кршна, защото това е най- висшата духовна реализация.
Въпреки това има хора, които не са привлечени от личностната форма на Кршна. Те са така отчуждени от Него, че дори при подготвяне на коментарите към Бхагавад-гйта искат да отвлекат вниманието на хората от Кршна и да насочат цялата преданост към безличностното брахмаджйоти. Те предпочитат да медитират върху без-личностната форма на Абсолютната Истина, която е отвъд обсега на сетивата и е непроявена.
И така, има две категории трансценденталисти. Арджуна се опитва да разбере кой метод е по-лесен и коя категория трансценденталисти е по-съвършена. С други думи, той изяснява собствената си позиция, защото е привлечен от личностната форма на Кршна, а не от безличностния Брахман. Арджуна иска да знае дали позицията му е надеждна. Медитацията върху безличностното проявление е трудна както в материалния, така и в духовния свят. В действителност никой не може напълно да постигне безличностния аспект на Абсолютната Истина. Затова Арджуна иска да каже, че от такова губене на време няма полза. В единадесета глава Арджуна се убеждава от опит, че най-добре е човек да бъде привързан към личностната форма на Кршна, защото в същото време може да разбере и всички останали форми, без това да повлияе на любовта му към Кршна. Този важен въпрос, който Арджуна задава на Кршна, ще изясни разликата между безличностното и личностното схващане за Абсолютната Истина.




ТЕКСТ 2

шрй-бхагаван увача
майй авешйа мано йе мам нитйа-йукта упасате
шраддхайа парайопетас те ме йуктатама матах

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; майи—на Мен; авешйа—фиксирайки; манах—-умът; йе—всички, които; мам—Мен; нитйа—винаги; йуктах—ангажирани; упасате—обожават; шраддхайа—с вяра; парайа-—трансцендентална; упетах— надарени; те—те; ме—от Мен; йукта-тамах—най-съвършените в мога; матах—се считат.

БОГ, Върховната Личност, казва: „Тези, които концентрират ума си върху Моята личностна форма и винаги обожават Мен с голяма и трансцендентална вяра, Аз приемам за най-съвършени.

ПОЯСНЕНИЕ: В отговор на въпроса на Арджуна Кршна ясно казва, че този, който се концентрира върху личностната Му форма и Го обожава с вяра и преданост, трябва да бъде считан за най-съвършен йога. За човек с такова Кршна съзнание няма материални дейности, защото той прави всичко за Кршна. Чистият преданоотдаден е постоянно ангажиран. Той повтаря святите имена, слуша или чете книги за Кршна, готви прасадам или пазарува за Кршна, чисти храма или мие съдовете — каквото и да прави, не пропуска миг, в който да не се ангажира в дейности за Кршна. Тази дейност е в пълно самадхи.





ТЕКСТ 3-4


йе me акшарам анирдешйам авйактам
 парйупасате сарватра-гам ачинтйам
саннийамйендрийа-грамам сарватра сама-буддхайах
 те прапнуванти мам ева сарва-бхута-хите ратах

йе—тези, които; ту—но; акшарам—това, което е отвъд възприемането на сетивата; анирдешйам—неопределеният; авйактам—непроявеното; парйупасате—напълно заети в обожание; сарватрагам—всепроникващ; ачинтйам—невъобразим; ча—също; кута-стхам—непроменящият се; ачалам—неподвижният; дхрувам—установен; саннийамйа—като контролира; индрийа-грамам—всички сетива; сарватра—навсякъде; сама-буддхайах—еднакво предразположен; те—те; прапнуванти—достигат; мам—Мен; ева—със сигурност; сарва-бхута-хите—за благополучието на всички живи същества; ратах—ангажирани.

Но ония, които почитат единствено непроявеното, лежащото отвъд възприемането на сетивата, всепропикващото, невъобразимото, неизменното, постоянното и неподвижното — безличностното схващане за Абсолютната Истина; които контролират различните сетива и се отнасят еднакво към всеки, тези личности, ангажирани с благополучието на другите, най-накрая постигат Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Личности, които не обожават директно Върховния Бог, Кршна, а се опитват да постигнат същата цел по косвен път, също постигат тази цел, Шрй Кршна. „След много, много раждания мъдрият търси убежище при Мен, защото знае, че Васудева е всичко." Когато една личност след много раждания постига пълно знание, тя се отдава на Господ Кршна. Ако някой достига Бога посредством метода, споменат в този стих, той трябва да контролира сетивата си, да служи на всеки и да работи за благополучието на всички живи същества. Тук стигаме до заключението, че човек трябва да достигне Господ Кршна, защото в противен случай не е възможна съвършена реализация. Човек често се увлича по много покаяния, преди да Му се отдаде напълно.
За да може да възприеме Свръхдушата вътре в индивидуалната душа, човек трябва да прекрати сетивните дейности: гледане, слушане, вкусване, работа и т.н. Тогава стига до разбирането, че Върховната Душа присъствува навсякъде. Когато е реализирал това, човек не завижда на нито едно живо същество и не прави разлика между човек и животно, защото вижда само душата, а не външната обвивка. Но за обикновения човек този метод за безличностна реализация е много труден.




ТЕКСТ 5

клешо 'дхикатарас тешам
авйактасакта-четасам авйакта
 хи гатир духкхам дехавадбхир авапйате

клеьйах—безпокойство; адхика-тарах—много; тешам—от тях; авйакта—към непроявеното; асакта—привързан; четасам— всички, чиито умове; авйакта—към непроявеното; хи—несъмнено; гатих—напредък; духкхам—с трудност; деха-вадбхих—с въплътените; авапйате—се достига.

За онези, чиито умове са привързани към непроявения, безличностен аспект на Върховния, напредъкът е свързан с много проблеми. Прогресът в тази наука е винаги труден за въплътените.

ПОЯСНЕНИЕ: Трансценденталистите, които следват пътя на невъобразимия, непроявения, безличностния аспект на Върховния Господ, се наричат джнана-йогй, а личностите, които са в пълно Кршна съзнание и се ангажират в предано служене на Господа, се наричат бхакти-йогй. Тук ясно се посочва разликата между джнана- йога и бхакти-йога. Техниката на джнана-йога, въпреки че накрая води човека до същата цел, е свързана с много трудности, докато пътят на бхакти-йога, т.е. непосредственото служене на Бога, Върховната Личност, е по-лесен и естествен за въплътената душа. Индивидуалната душа е въплътена от незапомнени времена. За нея е много трудно дори теоретично да разбере, че не е това тяло. Затова бхакти-йогй приема Божеството на Кршна за обект на обожание, защото в ума има установено някакво телесно схващане, което по този начин може да се използува. Разбира се, обожанието на Бога, Върховната Личност, във формата, която се намира в храма, не е идолопоклонничество. Във ведическата литература има доказателство, че обожанието може да бъде сагуна — обожание на Върховния, който притежава качества, и ниргуна — обожание на Върховния, който не притежава качества. Обожаването на Божеството в храма се нарича сагуна обожание, защото Господ е представен посредством материални елементи. Но формата на Господа, въпреки че е изобразен с камък, дърво или маслени бои, в действителност не е материална. Това е абсолютната природа на Върховния Господ.
Тук може да бъде даден един груб пример. По улиците има пощенски кутии и ако пуснем в тях писмата си, естествено е те да достигнат лесно местоназначението си. Но някоя стара кутия или подобие на кутия, което не е поставено от пощенската служба, няма да ни свърши работа. По същия начин Бог е представен авторитетно във формата на Божеството, което се нарича арча-виграха. Тази арча-виграха е инкарнация на Върховния Господ. Посредством тази форма Бог приема служенето. Господ е всесилен и всемогъщ и чрез инкарнацията Си на арча-виграха може да приеме служенето на преданоотдадените, за да го направи достъпно за човека в обусловения живот.
И така, за един преданоотдаден е лесно веднага и непосредствено да се приближи до Върховния, но за тези, които следват имперсоналния метод за духовна реализация, пътят е труден. Те трябва да разберат непроявеното представяне на Върховния посредством ведическата литература като Упанишадите и за тази цел трябва да изучат езика, да разберат чувствата, които не изпитват, и да реализират всички тези методи. За един обикновен човек това не е много лесно. Личност в Кршна съзнание, която се ангажира в предано служене, реализира Бога, Върховната Личност, много лесно под ръководството на авторитетен духовен учител, като отдава редовно почитания на Божеството, слуша за величието на Господа или яде остатъци от храните, предложени на Господа. Няма съмнение, че им- персоналистите ненужно следват по-трудния път с риск да не реализират накрая Абсолютната Истина. Но персоналистът без всякакъв риск, неприятност или трудност влиза в непосредствени взаимоотношения с Върховната Личност. Подобен пасаж има и в Шрймад- Бхагаватам. Там се казва, че ако в края на краищата човек трябва да се отдаде на Бога, Върховната Личност (този процес на отдаване се нарича бхакти), а вместо това насочва усилията си да разбере какво е Брахман и какво не е Брахман и пропилява по този начин целия си живот, резултатът е просто печален. Затова тук се препоръчва човек да не поема този труден път на себереализация, защото не е сигурно какъв ще бъде крайният резултат.
Живото същество остава вечно индивидуална душа и ако иска да се слее с духовното цяло, може да постигне реализация на аспектите вечност и знание на истинската си природа, но няма да реализира аспекта блаженство. По милостта на някой преданоотдаден такъв трансценденталист, който е изучил добре метода на джнана-йога, може да стигне до същността на бхакти-йога, преданото служене. Тогава дългото практикуване на имперсонализма също се превръща в източник на затруднения, защото човек не може да изостави тази идея. Обусловената душа винаги се затруднява по отношение на не- проявеното — както по време на практикуването, така и по време на реализацията. Всяка жива душа е частично независима и човек трябва да знае със сигурност, че реализацията на непроявеното е против природата на неговото духовно блажено себе. Човек не трябва да се заема с този метод. За всяко индивидуално живо същество техниката на Кршна съзнание, която води до пълно ангажиране в предано служене, е най-добрият път. Ако някой иска да пренебрегне преданото служене, има опасност да стане атеист. Така методът на съсредоточаване вниманието върху непроявеното, невъобразимото, което е отвъд достъпа на сетивата, не трябва никога и по никое време да се поощрява, особено в тази епоха, както вече посочихме в този стих. Господ Кршна също не препоръчва този метод.




ТЕКСТ 6-7

йе ту сарвани кармани майи саннйасйа
 мат-парах ананйенаива йогена мам
дхйайанта упасатетешам ахам самуддхарта
 мртйу-самсара-сагарат бхавами на чират
 партха майй авешита-четасам

йе—тези, които; ту—но; сарвани—всички; кармани—дейности; майи—на Мен; саннйасйа—като посвещават; мат-парах,—като се привързват към Мен; ананйена—без разделяне; ева—несъмнено; йогена—чрез практикуване на такава бхакти-йога; мам—върху Мен; дхйайантах—като медитира; упасате—обожават; тешам— на тях; ахам—аз; самуддхарта—избавителя; мртйу—от смърт; самсара—в материалното съществуване; сагарат—от океана; бхавами—Аз ставам; на—не; чират—след дълго време; партха—о, сине на Пртха; майи—върху Мен; авешита—установен; чета- сам—на всички, чиито умове.

О, сине на Пртха, за всички, които Ме обожават; които посвещават всичките си дейности на Мен; които при всички обстоятелства остават предани на Мен; които се ангажират в предано служене; които винаги медитират върху Мен и са установили умовете си върху Мен, за тях Аз съм този, който бързо ги спасява от океана на раждането и смъртта.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук изрично се посочва, че преданоотдадените са много щастливи, защото Господ бързо ги освобождава от материалното съществуване. В чистото предано служене човек осъзнава, че Бог е велик и индивидуалната душа Му е подчинена. Дълг на човек е да служи на Господа и ако не направи това, тогава той ще служи на майа.
Както беше казано преди това, Върховният Господ може да бъде възприет единствено посредством предано служене. Затова човек трябва напълно да Му се посвети. Той трябва да установи ума си напълно върху Кршна, за да Го достигне. Човек трябва да работи само за Кршна. Няма значение в какъв вид работа ще се ангажира, но тази работа трябва да се извършва само за Кршна. Такъв е критерият за предано служене. Преданоотдаденият не желае нищо друго, освен да удовлетвори Бога, Върховната Личност. Мисията на неговия живот е да удовлетвори Кршна и за да го удовлетвори, той жертвува всичко, точно както Арджуна прави на бойното поле Курукшетра. Процесът е много прост: човек може да се посвети на работата си и в същото време да повтаря Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Такова трансцендентално повтаряне привлича преданоот- дадения към Божествената Личност.
Тук Върховният Господ обещава, че незабавно ще освободи от океана на материалното съществуване чистия преданоотдаден, който се ангажира по този начин. Личности, които са напреднали в практикуването на йога, чрез йога метода могат по свое желание да пренесат душата си на всяка планета. Съществуват и други възможности, но що се отнася до преданоотдадените, тук ясно се казва, че тях ги взема Самият Господ. За преданоотдадения не е необходимо да чака да стане много опитен, за да се пренесе на духовното небе.
В Бараха Пурана намираме следния стих:
найами парамам стханам арчир-ади-гатим вина
гаруда-скандхам аропйа йатхеччхам аниваритах
Смисълът на този стих е, че не е нужно един преданоотдаден да практикува аштанга-йога, за да пренесе душата си на духовните планети. Отговорността за това поема Самият Върховен Господ. Тук Той ясно казва, че Той Самият става освободител. Родителите поемат изцяло грижите за детето си и то е в безопасност. По същия начин, един преданоотдаден не трябва да се стреми с помощта на йога техниката да се пренесе на други планети. Нещо повече, Върховният Господ поради голямата Си милост идва веднага на гърба на Своята птица- носач Гаруда и освобождава преданоотдадения от материалното съществуване. Въпреки че човекът, паднал в океана, може да е много опитен плувец, колкото и упорито да се бори, той не ще може да се спаси сам. Но ако дойде някой и го извади от водата, той лесно ще бъде спасен. По същия начин Господ спасява преданоотдадените Си от материалното съществуване. Човек просто трябва да практикува лесния метод на Кршна съзнание и изцяло да се ангажира в предано служене. Интелигентният винаги трябва да предпочита метода на преданото служене пред всички други пътища. В Нарайанййа това се потвърждава по следния начин:
йа вай садхана-сампаттих
пурушартха-чатуштайе тайа
вина тад апноти наро нарайанашрайах
Смисълът на този стих е, че човек не трябва да се обвързва с процесите, свързани с кармични дейности или с придобиване на знание посредством умствена спекулация. Отдаденият на Върховната Личност може да постигне всички добри резултати, които се постигат посредством другите йога техники, размишленията, ритуалите, жертвоприношенията, благотворителността и т.н. В това се състои особеният благослов на преданото служене.
Просто чрез повтаряне на святото име на Кршна — Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе — преданоотдаденият на Господа може лесно и щастливо да достигне върховната цел, която не може да бъде достигната с друг религиозен метод.
Заключението на Бхагавад-гйта се дава в осемнадесета глава:

сарва-дхарман паритйаджйа
мам екам шаранам враджа ахам
твам сарва-папебхйо
мокшайишйами ма шучах
Човек трябва да изостави всички други техники за себереализация и просто да изпълнява предано служене в Кршна съзнание. Това ще му даде възможност да постигне най-висше съвършенство в живота. Не е нужно той да мисли за греховните дейности от миналия си живот, защото Върховният Господ напълно поема грижата за него. Следователно човек не трябва безполезно да опитва да се освободи от духовната реализация. Нека всеки приеме подслона на върховния всемогъщ Бог, Кршна. Това е най-висшето съвършенство на живота.





ТЕКСТ 8



майй ева мана адхатсва майи
 буддхим нивешайа нивасишйаси
 майй ева ата урдхвам на самшайах

майи—върху Мен; ева—несъмнено; манах—ум; адхатсва—установи; майи—върху Мен; буддхим—разум; нивешайа—използувай; нивасишйаси—ти ще живееш; майи—в Мен; ева—несъмнено; атах урдхвам—оттогава; на—никога; самшайах—съмнение.

Просто съсредоточи ума си върху Мен, Бога, Върховната Личност, и използувай целия си разум за Мен. По този начин несъмнено ти ще живееш винаги в Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който се ангажира в предано служене на Господ Кршна, живее в директна връзка с Върховния Господ и затова е несъмнено, че позицията му е трансцендентална от самото начало. Преданоотдаденият не живее на материална платформа, той живее в Кршна. Няма разлика между святото име на Господа и Господа. Затова когато един преданоотдаден повтаря Харе Кршна, Кршна с вътрешната Си енергия танцува върху езика му. Когато поднася храна на Кршна, Кршна я приема направо и преданоотдаденият става „кришнаизиран", когато яде остатъците. Този, който не се ангажира в такова служене, не може да разбере как става всичко, въпреки че методът е препоръчан в Бхагавад-гйта и в другите ведически книги.



ТЕКСТ 9


атха читтам самадхатум на шакноши
 майи стхирам абхйаса-йогена
тато мам иччхаптум дхананджайа

атха—ако, следователно; читтам—ум; самадхатум—да установиш; на—не; шакноши—ти си способен; майи—върху Мен; стхирам—устойчиво; абхйаса-йогена—чрез метода на преданото служене; татах—тогава; мам—Мен; иччха—пожелаеш; аптум—да постигнеш; дханам-джайа—о, завоевателю на богатства.

Мой скъпи Арджуна, о, завоевателю на богатства, ако не можеш да установиш неотклонно ума си върху Мен, тогава следвай регулиращите принципи на бхакти-йога. По този начин развий желание да Ме достигнеш.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих са посочени два различни метода на бхакти-йога. Първият е възможен за оня, който чрез трансцендентална любов наистина е развил привързаност към Кршна, Бога, Върховната Личност. А другият е за този, който не е развил привързаност към Върховната Личност чрез трансцендентална любов. За втората група са предписани различни правила и наредби, които човек може да следва, за да се издигне до стадия на привързаност към Кршна.
Бхакти-йога е пречистване на сетивата. Поради материалното съществуване сетивата на човека са винаги замърсени, защото са ангажирани в сетивно наслаждение. Но посредством практикуване на бхакти-йога те могат да бъдат пречистени. В пречистено състояние те влизат в пряк контакт с Върховния Господ. В материалния живот можем да служим на някой господар, но в действителност да не му служим с любов. Служим му просто за да получим някакви пари. А и господарят също не изпитва любов — той приема служене от нас и ни плаща. И дума не може да става за любов. Но за духовния живот човек трябва да се издигне до стадия на чиста любов. Той може да се постигне посредством практикуване на предано служене, което се изпълнява с настоящите ни сетива.
Тази любов към Бога сега спи в сърцето на всеки и у всеки се проявява по някакъв начин, но е замърсена поради материалното общуване. Сърцето трябва да бъде пречистено от материалното общуване, за да се събуди тази спяща естествена любов към Кршна. Това е целият метод.
За да практикува регулиращите принципи на бхакти-йога, човек трябва да следва под ръководството на опитен духовен учител определени принципи: да става рано сутрин, да се къпе, да влиза в храма и да отправя молитви, да повтаря Харе Кршна, след това да бере цветя, за да ги поднася на Божеството, да готви храна, за да я поднася на Божеството, да вкусва прасадам и т.н. Има различни правила и предписания, които човек трябва да следва. Той трябва постоянно да слуша Бхагавад-гйта и Шрймад-Бхагаватам от чисти преданоотдадени. Тази практика може да помогне на всеки да се издигне до нивото на любов към Бога. Тогава човек може да бъде сигурен, че напредва по пътя към духовното царство на Бога. Тази практика на бхакти-йога, с всичките й правила и предписания, под ръководството на духовен учител, със сигурност ще доведе човек до стадия на любов към Бога.







ТЕКСТ 10


абхйасе 'пй асамартхо 'си
 мат-карма-парамо бхава мад-артхам
 апи кармани курван сиддхим авапсйаси

абхйасе—на практика; апи—дори ако; асамартхах—неспособен; аси—ти си; мат-карма—Моя работа; парамах—посветена на; бхава—стани; мат-артхам—заради Мен; апи—дори; кармани—работа; курван—като извършваш; сиддхим—съвършенство; авапсйаси—ти ще постигнеш.

Ако не можеш да следваш правилата на бхакти-йога, тогава просто се опитай да работиш за Мен, защото чрез работа за Мен ще постигнеш съвършенство.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който не е способен да следва дори регулиращите принципи на бхакти-йога под ръководството на духовен учител, може все пак да се издигне до този съвършен стадий, като работи за Върховния Господ. Как да се извършва тази работа, вече бе обяснено в петдесет и пети стих на единадесета глава. Човек трябва да е благоразположен към разпространяването на Кршна съзнание. Има много преданоотдадени, които са ангажирани в разпространяването на Кршна съзнание, и те се нуждаят от помощ. И така, ако човек не може да практикува пряко регулиращите принципи на бхакти-йога, може да се опита да подпомогне тази дейност. Всяко начинание изисква земя, капитал, организация и труд. Както в бизнеса човек се нуждае от помещение, от някакъв капитал, който да вложи, от труд и организация, така и в служенето на Кршна са нужни същите неща. Единствената разлика е, че в материалния живот човек работи за сетивното наслаждение. Същата работа може да се извършва за удовлетворяването на Кршна и това е духовна дейност. Ако човек има достатъчно пари, би могъл да помогне в построяването на помещение или храм за разпространение на Кршна съзнание или при публикуването на книги. Има различни полета за дейност в името на Кршна и човек трябва да се интересува от тези дейности. Ако не може да пожертвува резултатите от дейностите си, същият човек би могъл да пожертвува поне известен процент от тях за разпространяването на Кршна съзнание. Това доброволно служене на каузата на Кршна съзнание ще му помогне да се издигне до по-висшия стадий на любов към Бога, след което ще постигне съвършенство.




ТЕКСТ 11

атхаитад апй ашакто 'си картум мад-йогам
 ашритах сарва-карма-пхала-тйагам
 татах куру йататмаван

атха—дори ако; етат—това; апи—също; ашактах—неспособен; аси—ти си; картум—да изпълниш; мат—за Мен; йогам—в предано служене; aupumax—като приемеш убежище; сарва-карма— на всички дейности; пхала—от резултатите; тйагам—отречение; татах—тогава; куру—извършваш; йата-атма-ван—установен в себето.

Ако обаче си неспособен да работиш за Мен с това съзнание, тогава се опитай да действуваш, като се отказваш от всички резултати от работата си, и се постарай да се установиш в себето.

ПОЯСНЕНИЕ: Може човек да не е в състояние дори да подпомага движението за Кршна съзнание поради социални, семейни, религиозни или някакви други препятствия. Ако някой се свърже непосредствено с дейностите на Кршна съзнание, може да възникнат възражения от страна на членовете на семейството му, може да се появят и много други трудности. На човек, който има такива проблеми, се препоръчва да пожертвува натрупания резултат от дейностите си за някаква добра кауза. Такъв начин на действие е описан във ведическите писания. Има много описания на жертвоприношения и специални церемонии, наричани пунйа, т.е. специална работа, в която се използува резултатът от предишната дейност на човека. Така всеки може постепенно да се издигне до нивото на знанието. Дори ако човек не се интересува от дейностите в Кршна съзнание, но дава милостиня на някоя болница или на друга социална институция, по този начин той се отказва от постигнатите с мъка резултати от дейностите си. Това също се препоръчва тук, защото чрез практикуване на отречения човек се отказва от плодовете на дейностите си и, без съмнение, постепенно пречиства ума си, а с такъв пречистен ум е в състояние да разбере Кршна съзнание. Кршна съзнание не зависи от никаква друга практика, защото този метод сам по себе си може да пречисти ума на човека, но ако има препятствия за приемането на Кршна съзнание, човек може да се откаже от резултатите на дейността си. В такъв случай той ще служи на държавата, обществото, нацията, родината и т.н. и така един ден ще стигне до стадия на чисто предано служене на Върховния Господ. В Бхагавад- гйта (18.46) намираме, че се казва: йатах праврттир бхутанам — ако човек реши да се жертвува в името на висша кауза, дори да не знае, че най-висшата кауза е Кршна, той постепенно, чрез жертвения метод, ще стигне до разбирането, че именно Кршна е върховната кауза.





ТЕКСТ 12

шрейо хи джнанам абхйасадж джнанад
 дхйанам вишишйате дхйанат карма-пхала-тйагас
 тйагач чхантир анантарам

шрейах—по-добре; хи—несъмнено; джнанам—знание; абхйа- сат—от практика; джнанат—от знание; дхйанам—медитация; вишишйате—се счита за по-добра; дхйанат—от медитацията; карма-пхала-тйагах—отказване от резултатите на кармичните дейности; тйагат—с такова отречение; шантих—спокойствие; анантарам—след това.

Ако не можеш да приемеш тази практика, тогава се заеми с развиване на знание. По-добра от знанието е медитацията, а по-добро от медитацията е отречението от плодовете на дейността, защото посредством това отречение човек постига мир в ума.

ПОЯСНЕНИЕ: Както се спомена в предишните стихове, има два вида предано служене: пътят на регулиращите принципи и пътят на пълната привързаност от любов към Бога, Върховната Личност. За тези, които не могат да следват принципите на Кршна съзнание, е по-добре да развиват знание, защото посредством знанието човек може да разбере истинската си позиция. Постепенно знанието ще се развие до стадия на медитацията, а чрез медитацията човек постепенно ще може да разбере Бога, Върховната Личност. Има техники, които довеждат човека до разбирането, че той е Върховният, и този вид медитация се предпочита тогава, когато някой не може да се ангажира в предано служене. Ако човек не може да медитира и по този начин, ведическата литература предписва задължения, които ще намерим в последната глава на Бхагавад-гйта. Те са съответно за брахмани, кшатрии, ваишии и шудри. Но във всички случаи човек трябва да се откаже от плодовете на труда си. Това означава да използува резултата от кармата си за някаква добра кауза.
Накратко, има два метода за постигане на най-висшата цел, Бога, Върховната Личност: методът на постепенното развитие и прекият метод. Преданото служене в Кршна съзнание е прекият метод, а другият метод изисква човек да се отрече от плодовете на дейността си. Тогава той може да стигне до фазата на знанието, след това до фазата на медитацията, после до фазата на разбирането на Свръх-душата и най-накрая — до фазата на разбирането на Бога, Върховната Личност. Човек може да приеме или постепенния процес, или прекия път. Прекият метод не е възможен за всеки, затова непрекият е също добър. Трябва обаче да се подчертае, че Кршна не препоръчва на Арджуна непрекия метод, защото Арджуна вече е на нивото на любовното предано служене на Върховния Господ. Непрекият метод е за другите — които не ea на това ниво; те трябва да следват постепенния процес на отречение, знание, медитация и реализация на Свръхдушата и Брахман. Що се отнася до Бхагавад-гйта, в нея се набляга на прекия метод. Всеки е съветван да приеме прекия метод и да се отдаде на Бога, Върховната Личност, Кршна.




ТЕКСТ 13-14

адвешта сарва-бхутанам маитрах каруца
ева ча нирмамо нираханкарах,
сама-духкха-сукхах кшамй
сантуштах сататам йогй йататма
 дрдха-ншйчайах маййарпита-мано-буддхир
 йо мад-бхактах са ме прийах

адвешта—независтлив; сарва-бхутанам—към всички живи същества; маитрах—приятелски; карунах—милостиво; ева—несъмнено; ча—също; нирмамах—без чувство за собственост; нираханкарах—без лъжливо его; сама—еднакъв; духкха—в нещастие; сукхах—и щастие; кшамй—като прощава; сантуштах—удовлетворен; сататам—винаги; йогй—човек, ангажиран в преданост; йата-атма—себеконтролиращ се; дрдха-нишчайах—с решителност; майй—върху Мен; арпита—ангажиран; манах—ум; буддхих—и интелигентност; йах—човек, който; мат-бхактах—Мой преданоотдаден; сах—той; ме—на Мен; прийах—скъп.

Човек, който не завижда и е добър приятел на всички живи същества; който не се мисли за собственик и е освободен от лъжливо его; който еднакво приема щастие и нещастие; който е търпелив, винаги удовлетворен, себеконтролиращ се; който решително се ангажира в преданото служене, с ум и разум, установени върху Мен, — този Мой преданоотдаден Ми е много скъп.

ПОЯСНЕНИЕ: В тези два стиха Господ се връща отново на същността на чистото предано служене и описва трансценденталните качества на чистия преданоотдаден. Чистият преданоотдаден е винаги спокоен, при всички обстоятелства. Той не завижда на никого, нито става враг на врага си, защото мисли: „Този човек действува като мой враг поради миналите ми злодеяния. Затова по-добре да страдам, отколкото да протестирам." В Шрймад-Бхагаватам се казва: mam те 'нукампам сусамйкшамано бхунджана еватма-кртам випа- кам. Винаги когато преданоотдаденият е в беда или в затруднение, той приема, че това е милост на Господа, и мисли: „Заради миналите си злодеяния би трябвало да страдам много, много повече, отколкото страдам сега, но само поради милостта на Върховния Господ не получавам наказанието, което заслужавам. По милостта на Бога, Върховната Личност, получавам това леко наказание." Затова въпреки многото трудни обстоятелства, той винаги е спокоен, тих и търпелив. По този начин един преданоотдаден е винаги доброжелателен към всички, дори към врага си. Нирмама означава, че той не обръща голямо внимание на болките и неприятностите, които идват от тялото, защото знае добре, че не е това материално тяло. Той не се идентифицира с тялото, затова е освободен от концепцията за лъжливото его и еднакво приема щастие и нещастие. Той е търпелив и удовлетворен от това, което идва по милостта на Върховния Господ. Той не се стреми да постига нещо, което изисква големи усилия, и затова е винаги радостен. Той е съвършен мистик, защото следва инструкции, които получава от духовния учител, и понеже сетивата му са контролирани, той е изпълнен с решителност. Той не се влияе от лъжливи аргументи, защото никой не може да го отклони от твърдото му решение да служи с преданост. Той осъзнава напълно, че Кршна е вечният Господ, и затова никой не може да го смути. Всички тези качества дават възможност на преданоотдадения да насочи изцяло ума и разума си към Върховния Господ. Без съмнение, такъв стандарт на предано служене се среща много рядко, но преданоотдаденият достига това ниво, когато следва регулиращите принципи на преданото служене. Господ казва, че такъв преданоотдаден Му е много скъп — защото Господ винаги е доволен от всичките му дейности, които са в пълно Кршна съзнание.





ТЕКСТ 15

йасман нодвиджате локо локан нодвиджате
 ча йах харшамарша-бхайодвегаир
 мукто йах са ча ме прийах

йасмат—от когото; на—никога; удвиджате—са обезпокоявани; локах—хората; локат—от хора; на—никога; удвиджате—е смущаван; ча—също; йах—всеки, който; харша—от щастие; амарша—нещастие; бхайа—страх; удвегаих—и безпокойство; муктах—освободен; йах—който; сах—всеки; ча—-също; ме—на Мен; прийах—много скъп.

Личност, която не безпокои никого и не е обезпокоявана от никого; която остава уравновесена в щастие и нещастие, страх и безпокойство, Ми е много скъпа.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук са описани някои от качествата на един преданоотдаден. Той не затруднява никого, не обезпокоява никого и не предизвиква страх или неудовлетвореност у никого. Тъй като е доброжелателен към всички, той никога не действува така, че да безпокои другите. В същото време, ако другите се опитват да го безпокоят, той остава спокоен. По милостта на Господа той е трениран да не се влияе от никакви външни въздействия. Понеже винаги е погълнат в Кршна съзнание и се ангажира в предано служене, материалните обстоятелства не могат да го смутят. Обикновено един материалист е много щастлив, ако има нещо, с което да наслади сетивата и тялото си, но когато вижда, че другите притежават нещо за свое собствено наслаждение, нещо, което той няма, той страда и завижда. Когато очаква някакво отмъщение от враг, той изпитва страх, а когато не може успешно да се справи с нещо, се обезсърчава. Един преданоотдаден, който винаги остава трансцендентален спрямо всички тези безпокойства, е много скъп на Кршна.










ТЕКСТ 16

анапекшах шучир дакша удасино
гата-вйатхах сарварамбха-паритйагй
 йо мад-бхактах са ме прийах

анапекшах—неутрален; шучих—чист; дакшах—опитен; удасйнах —освободен от грижа; гата-вйатхах—освободен от всички нещастия; сарва-арамбха—от всички стремежи; паритйагй—отрекъл се; йах—всеки, който; мат-бхактах—Мой преданоотдаден; сах—той; ме—на Мен; прийах-—много скъп.

Този Мой бхакта, който не зависи от обикновения ход на нещата, който е чист, опитен, безгрижен, освободен от всякакви страдания, който не се стреми към някакъв резултат, Ми е много скъп.

ПОЯСНЕНИЕ: На преданоотдадения могат да се предлагат пари, но той не трябва да полага усилия, за да печели пари. Ако те дойдат при него автоматично, по милостта на Върховния, той не се вълнува. За преданоотдадения е естествено да се къпе поне два пъти на ден и да става рано сутрин за предано служене. По този начин той е чист отвътре и отвън. Един преданоотдаден е опитен, защото познава напълно същността на всички дейности в живота и вярва на авторитетните писания. Той никога не взема страната на дадена партия. Затова е безгрижен. Той никога не страда, защото е освободен от всички обозначения. Той знае, че тялото му е само обозначение, затова не страда, когато има някакви телесни болки. Чистият преданоотдаден не се стреми към нищо, което е в разрез с принципите на преданото служене. Например за построяването на голяма сграда се изисква много енергия и един преданоотдаден не се заема с тази работа, ако тя не му носи напредък в преданото служене. Той може да построи храм на Господа и заради това да понесе всякакви неприятности, но няма да построи голяма къща на собствените си роднини.





ТЕКСТ 17

йо на хршйати на двешти на шочати
 на канкшати шубхашубха-паритйагй
 бхактиман йах са ме прийах

йах—човек, който; на—никога; хршйати—се наслаждава; на— никога; двешти—скърби; на—никога; шочати—оплаква; на—никога; канкшати—желае; шубха—-от благоприятното; ашубха—и неблагоприятното; паритйагй—който се отказва; бхакти-ман— преданоотдаден; йах—човек, който; сях—той е; ме—на Мен; прийах—скъп.

Този, който не се радва и не скърби, който не се оплаква и не желае, който се отказва и от благоприятните, и от неблагоприятните неща — такъв преданоотдаден Ми е много скъп.

ПОЯСНЕНИЕ: Един чист преданоотдаден не се радва и не скърби заради материална печалба или загуба. Той не желае прекалено силно да има син или ученик и не страда, ако не ги получи. Когато изгуби нещо, което му е много скъпо, не тъгува. По същия начин, ако не получи това, което желае, не е нещастен. Той остава трансцендентален по отношение на всички благоприятни и неблагоприятни, греховни дейности. Готов е да приема всякакви рискове, за да удовлетвори Върховния Господ. Нищо не му пречи да отдава преданото си служене. Такъв преданоотдаден е много скъп на Кршна.




ТЕКСТ 18-19


самах шатрау ча митре ча татха
манапаманайох шйтошна-сукха-духкхешу
 самах санга-виварджитах
тулйа-нинда-стутир маунй сантушто
 йена кеначит аникетах стхира-матир
 бхактиман ме прийо нарах

самах—еднакъв; шатрау—към врага; ча—също; митре—към приятеля; ча—също; татха—така; мана—на почит; апамана-йох—и безчестие; шйта—в студ; ушна—зной; сукха—щастие; духкхешу—и нещастие; самах—уравновесен; санга-виварджитах- —освободен от всякакво общуване; тулйа—еднакъв; нинда—в клевета; стутих.—и репутация; маунй—мълчалив; сантуштах— удовлетворен; йена кеначит—без нищо; аникетах—без жилище; стхира—установен; матих-—решителност; бхакти-ман—ангажиран с преданост; ме—на Мен; прийах—скъп; нарах—човек

Този, който се отнася по еднакъв начин към приятели и врагове; който остава уравновесен в чест и безчестие, зной и студ, щастие и нещастие, слава и позор; който е освободен от замърсяващо общуване и винаги е мълчалив и удовлетворен от всичко; който не се грижи да си осигури жилище; който е установен в знание и се ангажира в предано служене — такава личност Ми е много скъпа.

ПОЯСНЕНИЕ: Един преданоотдаден винаги избягва неблагоприятното общуване. Понякога човек е хвален, понякога е хулен — такава е природата на човешкото общество. Но преданоотдаденият остава винаги трансцендентален за изкуствената слава и позор, за щастието и нещастието. Той е много търпелив. Не говори за нищо друго, освен за Кршна; затова е наричан мълчалив. Мълчалив не означава, че не трябва да говори; мълчалив означава, че не трябва да говори глупости. Той трябва да говори само за важни неща, а най- същественият разговор за един преданоотдаден е разговорът за Върховния Господ. Преданоотдаденият е щастлив при всички обстоятелства. Понякога може да получи много вкусни храни, друг път — не, но той е удовлетворен. Той не се грижи за комфортно жилище. Понякога може да живее под дърво, друг път в много богат дом, но той не е привличан от нищо. Наричат го устойчив, защото е установен в своята решителност и в знанието. Можем да открием известно повторение в описанията на качествата на един преданоотдаден, но това е само за да се наблегне върху факта, че той трябва да придобие всички тези качества. Без добри качества човек не може да бъде чист преданоотдаден. Харав абхактасйа куто махад-гунах — човек, който не е преданоотдаден, няма добри качества. Всеки, който иска да бъде приеман за преданоотдаден, трябва да развие добри качества. Разбира се, преданоотдаденият не полага свръхусилия, за да придобие тези качества, защото дейностите в Кршна съзнание и преданото служене му помагат да ги развие автоматично.





ТЕКСТ 20

йе ту дхармамртам идам йатхоктам
 парйупасате шраддадхана мат-парама
 бхактас те 'тйва ме прийах

йе—всички, които; ту—но; дхарма—на религия; а-мртам—нектар; идам—този; йатха—както; уктам—каза; парйупасате—напълно се ангажира; шраддадханах—с вяра; мат-парамах—като приемат Мен, Върховния Господ, за всичко; бхактах—преданоотдадени; те—не; атйва—много, много; ме—на Мен; прийах— скъпи.

Всички, които следват вечния път на преданото служене и напълно се ангажират с вяра; за които висшата цел съм Аз, те са много, много скъпи за Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава от втори стих до края — от майй аве- шйа мано йе мам („като установява ума си в Мен") до йе ту дхармамртам идам („тази религия на вечното задължение") — Върховният Господ обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които Той може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Господа и Той приема всеки, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна — кой е по-добър — човек, който върви по пътя на безличностния Брахман или човек, който се ангажира да служи лично на Бога, Върховната Личност, — Господ отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се заключи, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под неговото ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена и да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост, като по такъв начин се ангажира в трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себереализация, т.е. за постигане на Бога, Върховната Личност. Безличностното схващане за Върховната Абсолютна Истина, както се описва в тази глава, се препоръчва само до момента, в който човек се отдаде изцяло на себереализацията. С други думи, докато той не получи възможността да контактува с чист преданоотдаден, безличностното схващане може да е полезно. Човек, който има безличностно схващане за Абсолютната Истина, работи без кармичен резултат, медитира и развива знание, за да разбере що е духът и що е материята. Това е необходимо дотогава, докато човек не влезе в контакт с чист преданоотдаден. За щастие, ако някой развие желание да се ангажира в Кршна съзнание, в чисто предано служене, не е нужно да преминава през постепенно усъвършенствуване в духовната реализация. Преданото служене, както е описано в средните шест глави на Бхагавад-гйта, е по-присъщо на човека. Човек не трябва да се безпокои за материалните неща, които поддържат тялото и душата заедно, защото по милостта на Господа всички тези неща се осигуряват от само себе си.







Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава
 на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Преданото служене"