събота, 27 февруари 2010 г.

ГЛАВА 1 : Преглед на армиите на бойното поле Курукшетра

ПЪРВА ГЛАВА
Преглед на армиите на бойното поле Курукшетра

















ТЕКСТ 1

дхртараштра увача
дхарма-кшетре куру-кшетре самавета йуйутсавах
мамаках пандаваш чаива ким акурвата санджайа

дхртараштрах увача—цар Дхртараштра каза; дхарма-кшетре— на мястото за поклонение; куру-кшетре—в местността, наречена Курукшетра; самаветах—се събраха; йуйутсавах—с желание да се сражават; мамаках—моята партия (синове); пандавах—синовете на Панду; ча—и; ева—несъмнено; ким—какво; акурвата—направиха; санджайа—о, Сайджайа.

Дхртараштра каза: „О, Санджайа, какво правят моите синове и синовете на Панду, след като са се събрали на мястото за поклонение Курукшетра, изпълнени с желание да се сражават?"

ПОЯСНЕНИЕ: Бхагавад-гйта е широко разпространено и четено теистично произведение, обобщено в Гйта-махатмйа (Възхвала на Гйта). Там се казва, че човек трябва да чете Бхагавад-гйта много внимателно, с помощта на преданоотдаден на Шрй Кршна, и да се опита да я разбере без лично мотивирани тълкувания. Пример за правилното й разбиране е даден в самата Бхагавад-гйта и това е начинът, по който Арджуна разбира учението, след като чува Гйта непосредствено от Господа. Ако някой е щастлив да разбере Бхагавад-гйта във веригата на ученическата последователност и без мотивирани тълкувания, той ще надхвърли всичко, на което учи веди-ческата мъдрост и всички писания по света. В Бхагавад-гйта читателят ще намери всичко, което се съдържа в другите писания, но ще открие и неща, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. Това е специфичното качество на Гйта. Теистичното учение, съдържащо се в нея, е съвършено, защото е изговорено непосредствено от Бога, Върховната Личност, Господ Шрй Кршна.
Темите, дискутирани от Дхртараштра и Санджайа, както са описани в Махабхарата, формират основния принцип на тази велика философия. Тя е развита на бойното поле Курукшетра, което от незапомнени времена на ведическата епоха е свято място за поклонение. Тази философия е изговорена от Бога, Върховната Личност, когато Той лично присъствува на тази планета, за да даде напътствия на човечеството.

Думата дхарма-кшетра (място, където се извършват религиозни ритуали) е важна, защото Бог, Върховната Личност, присъствува на бойното поле Курукшетра на страната на Арджуна. Дхртараштра, бащата на Куру, се съмнява във възможността синовете му да спечелят крайната победа. Обхванат от съмнение, той пита секретаря си Санджайа: „Какво направиха?". Той е убеден, че както синовете му, така и синовете на по-малкия му брат Панду, са се събрали на полето в местността Курукшетра с непоколебимото решение да се сражават. Все пак запитването му е важно. Той не желае споразумение между братовчеди и братя, а иска да се увери в добрата съдба на синовете си на бойното поле. Тъй като е уговорено сражението да се води на полето Курукшетра, което навсякъде във Ведите се посочва като място за обожание дори за обитателите на рая, Дхртараштра се плаши от влиянието, което святото място може да окаже върху изхода на сражението. Той знае много добре, че това ще повлияе благоприятно на Арджуна и другите синове на Панду, защото по природа те са благочестиви. Санджайа е ученик на Вйаса, и по милостта на Вйаса, дори докато стои в стаята на Дхртараштра, той може да вижда бойното поле Курукшетра. По тази причина Дхртараштра го пита какво е положението на бойното поле.
Както синовете на Панду, така и синовете на Дхртараштра принадлежат към една и съща династия, и тук се разкрива умът на Дхргарбштра. Той съзнателно нарича само синовете си „Куру" и синовете на Панду от семейното наследство. Всеки може да разбере особеното отношение на Дхртараштра към племенниците му — Синовете на Панду. По такъв начин от самото начало на повествованието става ясно, че както на оризището се изкореняват всички и, така и на религиозното поле Курукшетра, където присъствува бащата на религията, Шрй Кршна, ще бъдат унищожени нежеланитее растения като сина на Дхртараштра, Дурйодхана и други, а по-шциите на всички религиозни личности начело с Иудхиштхира ще бьдат възстановени от Господа.

Това е смисълът на думите дхарма-кшетре и куру-кшетре, отделно от тяхното историческо и ведическо значение за да може той да бъде бдителен и безкомпромисен в сражението. С това Дурйодхана иска да му посочи, че в сражението не трябва да бъде снизходителен към Пандавите, любимите му ученици, и по-специално към Арджуна, който е най-любимият му и блестящ ученик. Дурйодхана го предупреждава, че в битката такава снизходителност ще доведе до поражение.


ТЕКСТ 2

санджайа увача
дрштва ту пандаванйкам вйудхам дурйодханас
тада ачарйам упасангамйа раджа вачанам абравйт

инджайах увача—Санджайа каза; дрштва—след като прегледа; ту—но; пандава-анйкам—войниците на Пандавите; вйудхам—построени във фаланги; дурйодханах—цар Дурйодхана; тада—тога-; ачарйам—учителя; упасангамйа—като приближи; раджа—царят; вачанам—думи; абравйт—каза.

Санджайа каза: „О, Царю, след като огледа строената в бойни редици армия на Пандавите, цар Дурйодхана отива при учителя си и се обръща към него със следните думи:

ПОЯСНЕНИЕ: Дхртараштра е сляп по рождение и за нещастие лишен и от духовно зрение. Той знае добре, че в религиозно отношение синовете му също са слепи и затова е сигурен, че те никога няма да постигнат разбирателство с Пандавите, които са религиозни но рождение. От друга страна, той е изпълнен със съмнение относно млиянието на мястото за поклонение и Санджайа разбира причината, породила въпроса за положението на бойното поле. Санджайа иска да окуражи обезверения цар, като го увери, че синовете му не възнамеряват да правят никакъв компромис под влияние на святото място. Затова той осведомява царя, че синът му, Дурйодхана, след като е огледал бойните сили на Пандавите, веднага се отправя към главнокомандуващия Дроначарйа, за да го информира за положението. Независимо от това, че Дурйодхана е цар, той трябва да отиде при командуващия поради сериозността на ситуацията. Следователно Дурйодхана е подходящ за политик, но дипломатическото му лустро не може да скрие страха, който той изпитва, когато вижда разположението на силите на Пандавите.


ТЕКСТ 3

пашйаитам панду-путранам ачарйа махатим
чамум вйудхам друпада-путрена тава шишйена дхймата

пашйа—погледни; етам—това; панду-путранам—на синовете на Панду; ачарйа—о, учителю; махатйм—голямата; чамум—военна сила; вйудхам—подредени; друпада-путрена—от сина на Друпада; тава--твоят; шишйена—ученик; дхй-мата—много интелигентен.

О, мой учителю, погледни силната армия на синовете на Панду, която е умело подредена от твоя интелигентен ученик, сина на Друпада.

ПОЯСНЕНИЕ: Като голям дипломат, Дурйодхана иска да изтъкне грешките на великия брахмана и главнокомандуващ Дроначарйа. Някога Дроначарйа е имал политическа разпра с Друпада, бащата на Драупадй, съпруга на Арджуна. Като последица от тази свада Друпада извършва голямо жертвоприношение и получава благословията да има син, който може да убие Дроначарйа. Дроначарйа знае това добре, но понеже е великодушен брахмана, не се поколебава да предаде на Дхрштадйумна, сина на Друпада, всичките си военни тайни, когато той му е поверен за обучение във военното изкуство. Сега на бойното поле Курукшетра Дхрштадйумна застава на страната на Пандавите и именно той подрежда бойните фаланги, след като е овладял това изкуство от Дроначарйа. Дурйодхана изтъква тази грешка на Дроначарйа, за да може той да бъде бдителен и безкомпромисен в сражението. С това Дурйодхана иска да му посочи, че в сражението не трябва да бъде снизходителен към Пандавите, любимите му ученици, и по-специално към Арджуна, който е най-любимият му и блестящ ученик. Дурйодхана го предупреждава, че в битката такава снизходителност ще доведе до поражение.


ТЕКСТ 4

атра шура махешв-аса бхимарджуна-сама йудхи
йуйудхано вираташ ча друпадаш ча маха-ратхах

атра—тук; шурах—герои; маха-ишу-асах—велики стрелци с лък; бхйма-арджуна—на Бхйма и Арджуна; самах—равни; йудхи—в сражение; йуйудханах—Йуйудхана; виратах-—Вирата; ча—също; друпадах—Друпада; ча—също; маха-ратхах—велик воин.

В тази армия има много славни стрелци с лък, равни в боя на Бхйма и Арджуна:
велики бойци като Йуйудхана, Вира та и Друпада.

ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че Дхрштадйумна не представлява сериозно препятствие за голямата сила и военното изкуство на Дроначарйа, има много други, които предизвикват страх. Именно тях Дурйодхана посочва като големи препятствия по пътя към победата, защото всеки един е опасен колкото Бхйма и Арджуна. Той познава силата на Бхйма и Арджуна и по тази причина сравнява другите с тях.


ТЕКСТ 5

дхрштакетуш чекитанах кашираджаш ча вйрйаван
пуруджит кунтибходжаш ча шаибйаш ча нара-пунгавах

дхрштакетух—Дхрштакету; чекитанах—Чекитана; кашира-джах—Кашираджа; ча—също; вйрйа-ван—много силни; пуруджит—Пуруджит; кунтибходжах—Кунтибходжа; ча—и;
шаибйах—Шаибйа; ча—и; нара-пунгавах—герои в човешкото общество.

Сред тях са и такива велики, героични и могъщи воини като Дхрштакету, Чекитана, Кашираджа, Пуруджит, Кунтибходжа и Шаибйа.



ТЕКСТ 6

йудхаманйуш ча викранта уттамауджаш ча вирйаван
саубхадро драупадейаш ча сарва ева маха-ратхах

йудхаманйух—Йудхаманйу; ча—и; викрантах—могъщ; уттама-уджах—Уттамауджа; ча—и; вйрйа-ван—много силен; саубха-драх—синът на Субхадра; драупадейах—синовете на Драупади; ча—и; сарве—всички; ева—несъмнено; маха-ратхах—велики воини, опитни в сражение с колесници.

Там са славният Йудхаманйу, много силният Уттамауджа, синът на Субхадра и синовете на Драупади. Всички те са воини, много опитни в сражението с колесници.


ТЕКСТ 7

асмакам ту вишишта йе тан нибодха двиджоттама найака мама
 саинйасйа самджнартхам тан бравйми

асмакам—нашите; ту—но; вийшштах—особено силни; йе—които; тан—тях; нибодха—просто забележи, бъди осведомен; двиджа-уттама—о, най-добър сред брахманите; найаках—командува-щи; мама—моите; саинйасйа—на войниците; самджна-артхам—за сведение; тан—тях; бравйми—аз говоря; те—на теб.

О, най-добър сред брахманите, позволи ми да те информирам за командирите, които са специално обучени да водят моите военни сили.


ТЕКСТ 8

бхаван бхйшмаш ча карнаш ча крпаш ча самитим-джайах
ашваттхама викарнаш ча саумадаттис татхаива ча
бхаван—ти самият; бхйшмах—дядо Бхйшма; ча—също; карнах— Карна; ча—и; крпах—Крпа; ча—и; самитим-джайах—винаги победоносни в сражение; ашваттхама—Ашваттхама; викарнах— Викарна; ча—както и; саумадаттих—синът на Сомадатта; то-тха—както и; ева—несъмнено; ча—също.

Сред тях има личности като теб, Бхйшма, Карна, Крпа, Ашваттхама, Викарна и синът на Сомадатта, наричан Бхуришрава, които винаги побеждават в сражение.

ПОЯСНЕНИЕ: Дурйодхана изброява изключителни герои, които винаги побеждават в сражение. Викарна е брат на Дурйодхана, Ашваттхама е син на Дроначарйа, а Саумадатти, или Бхуришрава, е син на цар Бахлйкас. Карна, който е роден от Кунтй преди женитбата й с цар Панду, е едноутробен брат на Арджуна. Сестрата-близначка на Крпачарйа е омъжена за Дроначарйа.

ТЕКСТ 9

ание ча дахавах шура мад-артхе тиакта-дживитах
нана-шастра-прахаранах сарве йуддха-вишарадах
анйе—други; ча—също; бахавах—многобройни; шурах—герои; мат-артхе—заради мен; тйакта-джйвитах—готови да рискуват живота си; нана—много; шастра—оръжия; прахаранах—въоръжени с; сарве—всички те; йуддха-вишарадах—опитни във военната наука.
Тук са и много други герои, готови да пожертвуват живота си заради мен.
Всички те са добре снабдени с различни видове оръжия и са опитни във военната наука.
ПОЯСНЕНИЕ: Що се отнася до другите, а именно Джайадратха, Кртаварма и Палйа, всички те са решени да жертвуват живота си за Дурйодхана. С други думи, вече е решено, че те ще умрат в сражението на Курукшетра, защото се присъединяват към партията на греховния Дурйодхана. Разбира се, Дурйодхана е уверен в победата си, тъй като разчита на обединената сила на гореспоменатите си приятели.


ТЕКСТ 10

апарйаптам тад асмакам балам бхишмабхиракшитам
парйаптам тв идам етешам балам бхймабхиракшитам


апарйаптам—неизмерима; мам—тази; асмакам—на нашата; балам—сила; бхйшма—от дядо Бхйшма; абхиракшитам—отлично защитавани; парйаптам—ограничени; ту—но; идам—всичко това; етешам—на Пандавите; балам—сила; бхйма—от Бхйма; абхиракшитам—старателно защитавани.
Нашата сила е неизмерима, ние сме отлично защитени от ДЯДО Бхйшма, докато силата на Пандавите е ограничена, въпреки че те са старателно защитавани от Бхйма.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Дурйодхана сравнява двете армии и дава оценка на силите им. Той мисли, че неговата армия няма равна на себе си по сила, защото е под покровителството на най-опитния генерал, дядо Бхйшма. От друга страна, той счита, че Пандавите са с ограничени сили, защото са командувани от Бхйма, генерал с по-малко опит, който в присъствието на Бхйшма изглежда нищожен. Дурйодхана винаги е изпитвал завист към Бхйма, защото знае добре, че ако някога трябва да умре, може да бъде убит единствено от Бхйма. В същото време той е уверен в победата си поради присъствието на по-високопоставения генерал Бхйшма. Заключението му, че ще бъде победител в битката, е добре обосновано.


ТЕКСТ 11

айанешу ча сарвешу йатха-бхагам авастхитах
бхйшмам евабхиракшанту бхавантах сарва ева хи

айанешу—в стратегическите позиции; ча—също; сарвешу—навсякъде; йатха-бхагам—както са подредени по различен начин; авастхитах—разположени; бхйшмам—на дядо Бхйшма; ева—несъмнено; абхиракшанту—трябва да подкрепите; бхавантах—вие; сарве—съответно всеки; ева хи—несъмнено.

"Всички вие трябва да окажете пълна подкрепа на дядо Бхйшма, като заемете съответните стратегически позиции на входните места на бойните фаланги."

ПОЯСНЕНИЕ: След като е възхвалил мъжеството на Бхйшма, Дурйодхана решава, че другите могат да се почувствуват пренебрегнати, и с присъщата си дипломатичност се опитва да поправи положението с гореспоменатите думи. Той набляга на това, че Бхйшмадева несъмнено е най-великият герой, но в същото време той е и доста възрастен. Ето защо всеки трябва да мисли как да го защитава от всички страни. В сражението Бхйшмадева може да се увлече в някоя посока до такава степен, че врагът да се възползува от това. Затова е важно другите воини да не напускат стратегическите си позиции и да не позволяват на врага да разкъса фалангите им. Дурйодхана чувствува, че победата на Куру зависи от присъствието на Бхйшмадева. Той е уверен, че по време на сражението ще има пълната подкрепа на Бхйшмадева и Дроначарйа, защото и двамата не са проронили нито дума, когато Драупадй, жената на Арджуна, в безпомощното си положение ги моли за защита, докато е насилвана да се съблече пред събранието на великите генерали. Дурйодхана знае, че и двамата генерали изпитват известна привързаност към Пандавите, но се надява, че сега те ще пренебрегнат това чувство напълно, както по време на играта със зарове.


ТЕКСТ 12

тасйа санджанайан харшам куру-врддхах питамахах
симха-надам винадйоччаих шанкхам дадхмау пратапаван

тасйа—негово; санджанайан—нарастващо; харшам—добро настроение; куру-врддхах—прадядото на династията Куру (Бхйшма); питамахах—дядото; симха-надам—звук, подобен на лъвски рев; винадйа—като вибрираше; уччаих—много силно; шанкхам—раковина; дадхмау—надува; пратапа-ван—доблестният.

Сега великият и доблестен Бхйшма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурйодхана, като надува с всичка сила раковината си, от която се разнася звук, подобен на лъвски рев.

ПОЯСНЕНИЕ: Най-възрастният член на династията Куру е разбрал вътрешното настроение на внука си Дурйодхана и изпитва естествено състрадание към него. Той се опитва да го насърчи, като надува раковината си, както подобава на положението му, сравнено с това на лъв. Косвено, чрез символ като раковината, той информира потиснатия си внук Дурйодхана, че няма шанс за победа в битката, защото Върховният Господ Кршна е на страната на противника, но въпреки това негов дълг е да ръководи сражението и да не щади силите си в боя.



ТЕКСТ 13

татах шанкхаш ча бхерйаш ча панаванака-гомукхах
сахасаивабхйаханйанта са шабдас тумуло 'бхават

татах—след това; шанкхах—раковини; ча—също; бхерйах—големи барабани; ча—и; панава-анака—малки барабани и литаври; го-мукхах—рогове; сахаса—изведнъж; ева—несъмнено; абхйахан-йанта—прозвучаха едновременно; сах—този; шабдах—комбиниран звук; тумулах—хаотичен; абхават—стана.

След това изведнъж зазвучават гръмко раковини, барабани, тръби, тромпети и рогове.




ТЕКСТ 14

татах шветаир хайаир йукте махати сйандане
стхитау мадхавах пандаваш чаива дивйау шанкхау прададхматух

татах—след това; шветаих—с бели; хайаих—коне; йукте—бяха впрегнати; махати—в голяма; сйандане—колесница; стхитау— разположени; мадхавах—Кршна (съпругът на богинята на щастието); пандавах—Арджуна (синът на Панду); ча—също; ева—несъмнено; дивйау—трансцендентален; шанкхау—раковини; прададхматух—зазвучаха.

От другата страна Господ Кршна и Арджуна, настанени в голяма колесница, теглена от бели коне, затръбяват с трансценденталните си раковини.


ПОЯСНЕНИЕ: Раковините на Кршна и Арджуна са описани като трансцендентални, за разлика от раковината, на която свири Бхйш-мадева. Звукът на трансценденталните раковини посочва, че противниковата армия няма шанс за победа, защото Кршна е на страната на Пандавите. Джайас ту панду-путранам йешам пакше джанарда-нах. Победата е винаги с личности като синовете на Панду, защото Господ Кршна общува с тях. Навсякъде, където е Господ, е и богинята на щастието — тя никога не се отделя от съпруга си. Ето защо победа и сполука очакват Арджуна, както известява трансценден-талният звук, разнесъл се от раковината на Вишну, Господ Кршна. Освен това колесницата, в която седят двамата приятели, е подарена на Арджуна от Агни (бога на огъня), а това означава, че с нея могат да бъдат завоювани всички посоки в трите свята.

ТЕКСТ 15

панчаджанйам хршикешо девадаттам дхананджайах
паундрам дадхмау маха-шанкхам бхйма-карма вркодарах

панчаджанйам—раковината, наречена Панчаджанйа; хршйка-йшах—Хршйкеша (Кршна, Господ, който контролира сетивата на преданоотдадените); девадаттам—раковината, наречена Девадат-та; дханам-джайах—Дхананджайа (Арджуна, завоевателят на богатство); паундрам—раковината, наречена Паундра; дадхмау—наду; маха-шанкхам—знаменитата раковина; бхйма-карма—този, който извършва свръхчовешки дела; врка-ударах—лакомникът (Бхйма).

Господ Кршна надува раковината Си, наречена Панчаджанйа. Арджуна надува раковината си, наречена Девадатта, а Бхйма, ненаситният лакомник и извършител на свръхчовешки подвизи, надува знаменитата раковина Паундра.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Господ Кршна е назован Хршйкеша, защото Той е владетел на всички сетива. Живите същества са неразделно свързани с Него частици, от което следва, че и сетивата им са неразделно свързани с Неговите сетива. Тъй като имперсоналисти-те не могат да обяснят как действуват сетивата на живите същества, те винаги силно желаят да опишат всички живи същества като безличностни и лишени от сетива. Господ, който се намира в сърцата на всички живи същества, контролира сетивата им. Той ръководи живото същество в зависимост от степента, в която то Му се е отдало. Що се отнася да сетивата на чистия преданоотдаден — те се намират под непосредствения Му контрол. Тук, на бойното поле Курукшетра, трансценденталните сетива на Арджуна са непосредствено контролирани от Господа, и по тази причина Той е наречен Хршйкеша. Господ има различни имена, които съответствуват на различните Му дейности. Така например едно от имената Му е Ма-дхусудана, защото Той убива демона Мадху. Друго Негово име е Говинда, защото Той доставя удоволствие на кравите и сетивата. Той е известен още и с името Васудева, защото се появява като син на Васудева; с името Девакй-нандана, защото приема Девакй за Своя майка; с името Йашода-нандана, защото дарява Йашода с детските си забавления във Врндавана; с името Партха-саратхи, защото става колесничар на приятеля Си Арджуна. По същия начин Той е наричан Хршйкеша, защото дава напътствия на Арджуна на бойното поле Курукшетра.

В този стих Арджуна е наречен Дхананджайа, защото помага на по-големия си брат да набави нужните средства, за да може, когато е необходимо, царят да извършва различни жертвоприношения. Бхйма е известен като Вркодара, защото яде лакомо и може да се справи със свръхчовешки задачи, като убиването на демона Хидимба. Раковините, надувани от различните герои в партията на Пандавите, като се започне с раковината на Кршна, действуват много окуражаващо на войниците. Що се отнася до противниковата армия, тя е лишена от присъствието на Господ Кршна, върховния управляващ, и на богинята на щастието. И по тази причина й е предопределено да претърпи поражение. Това е посланието, което възвестяват звуците на раковините. кашйаш ча парамешв-асах шикхандй ча маха-ратхах дхрштадйумно


ТЕКСТ 16-18


анантавиджайам раджа кунти-путро
йудхиштхирах накулах сахадеваш ча сугхоша-манипушпакау
вираташ ча сатйакиш чапараджитах
друпадо драупадейаш ча сарвашах пртхивй-пате саубхадраш
 ча маха-бахух шанкхан дадхмух пртхак пртхак

ананта-виджайам—раковината, наречена Анантавиджайа; раджа—царят; кунтй-путрах—синът на Кунтй; йудхиштхирах— Йудхиштхира; накулах—Накула; сахадевах—Сахадева; ча—и; сугхоша-манипушпакау—раковините, наречени Сугхоша и Мани-пушпака; кашйах—царят на Каши (Варанасй); ча—и; парамаишу-асах—знаменитият стрелец с лък; шикхандй—Шикхандй; ча— също; маха-ратхах—този, който може да се сражава сам срещу хиляди; дхрштадйумнах—Дхрштадйумна (синът на цар Друпада); виратах—Бирата (принцът, който дава убежище на предрешените Пандави, докато те се крият); ча—също; сатйаких—Сатйаки (същият като Йуйудхана, колесничаря на Господ Кршна); ча—и; апа-раджитах—който никога не е побеждаван; друпадах—Друпада, царят на Панчала; драупадейах—синовете на Драупадй; ча—също; сарвашах—всички; пртхивй-пате—о, Царю; саубхадрах—Абхи-манйу, синът на Субхадра; ча—също; маха-бахух—могъщо въоръжени; шанкхан—раковини; дадхмух—наду; пртхак пртхак—всеки поотделно.

След това цар Йудхиштхира, синът на Кунтй, надува раковината си Анантавиджайа, а Накула и Сахадева надуват своите — Сугхоша и Манипушпака. О, Царю, знаменитият стрелец с лък — царят на Каши, — великият воин Шикхандй, Дхрштадйумна, Вирата, непобедимият Сатйакй, Друпада, синовете на Драупадй и други, като силноръкия син на Субхадра, също надуват раковините си.

ПОЯСНЕНИЕ: Санджайа много тактично уведомява цар Дхртараштра, че неблагоразумната му политика — да измами синовете на Панду и да постави на трона собствените си синове, не заслужава похвала. Налице са всички знаци, че цялата династия Куру ще бъде избита в тази голяма битка. Като се започне от прадядото, Бхйшма, и се стигне до внуци като Абхиманйу и останалите, включително и царете на много държави по света, всички на бойното поле са обречени. И причината за тази катастрофа е цар Дхртараштра, защото поощрява политиката на синовете си.


ТЕКСТ 19

са гхошо дхартараштранам хрдайани вйадарайат
набхаш ча пртхивйм чаива тумуло 'бхйанунадайан

сах—тази; гхошах—вибрация; дхартараштранам—на синовете на Дхртараштра; хрдайани—сърцата; вйадарайат—разби; набхах— небето; ча—също; пртхивйм—повърхността на земята; ча—също; ева—несъмнено; тумулах—гръмогласно; абхйанунадайан—отекна.

Различните раковини заечават гръмко. Вибрирайки на земята и на небето, те разбиват сърцата на синовете на Дхртараштра.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато Бхйшма и другите, които са на страната на Дурйодхана, надуват раковините си, не се споменава, че в армията на Пандавите е настъпил смут. Обратно, сърцата на синовете на Дхртараштра се свиват от страх при звуците, които се разнасят от страната на Пандавите, както се посочва в този стих. Това се дължи на Пандавите и доверието им в Господ Кршна. Онзи, който приеме покровителството на Върховния Господ, не се страхува дори и в най-голямо нещастие. В тези благоприятни обстоятелства, аранжирани от Господа за вечния Му преданоотдаден, са налице всички белези на сигурната победа.


ТЕКСТ 20

атха вйавастхитан дрштва дхартараштран капи-дхваджах
правртте шастра-сампате дханур удйамйа пандавах
хршйкешам тада вакйам идам аха махй-пате

атха—тогава; вйавастхитан—разположени; дрштва—гледат; дхартараштран—синовете на Дхртараштра; капи-дхваджах—този, чийто флаг е белязан с образа на Хануман; правртте—докато се готвеше; шастра-сампате—да хвърля стрелите си; дханух—лък; удйамйа—вдигна; пандавах—синът на Панду (Арджуна); хршйкешам—на Господ Кршна; тада—тогава; вакйам—думи; идам—тези; аха—каза; махй-пате—о, Царю.

Сега Арджуна, синът на Панду, сяда в колесницата, над която се вее флаг, белязан с образа на Хануман, взема лъка си и се приготвя за стрелба. О, Царю, след като вижда синовете на Дхртараштра да се приближават в бойни редици, Арджуна казва на Господ Кршна следното.

ПОЯСНЕНИЕ: Битката всеки момент ще започне. От казаното по-горе се разбира, че синовете на Дхртараштра са до известна степен обезсърчени от неочакваното разположение на бойните сили на Пандавите, които са ръководени на бойното поле от непосредствените инструкции на Господ Кршна. Емблемата на Хануман върху флага на Арджуна е друг знак за победа, защото Хануман се съюзява с Господ Рама в битката срещу Равана и Господ Рама побеждава. Сега Рама и Хануман се намират в колесницата на Арджуна, за да му помогнат. Господ Кршна е Самият Рама, а където е Господ Рама, там е и вечният му слуга Хануман, там е и вечната Му съпруга Сита, богинята на щастието. Следователно Арджуна няма основание да се страхува от какъвто и да било враг. И накрая, Господарят на сетивата, Господ Кршна, присъствува лично, за да го напътствува. Арджуна има възможността да получи всички добри съвети.




ТЕКСТ 21-22


арджуна увача сенайор убхайор мадхйе
ратхам стхапайа ме 'чйута йавад етан
нирйкше 'хам йоддху-каман авастхитан каир
майа саха йоддхавйам асмин рана-самудйаме

арджунах увача—Арджуна каза; сенайох—на армиите; убхайох—и двете; мадхйе—между; ратхам—колесницата; стхапайа—моля, задръж; ме—мой; ачйута—о, непогрешими; йават—докато; етан—всички тези; нирйкше—мога да гледам на; ахам—аз; йоддху-каман—изпълнен с желание да се сражавам; авастхитан—наредени в боен ред на бойното поле; каих—с които; майа—с мен; саха—заедно; йоддхавйам—трябва да се сражава; асмин—в тази; рана—борба; самудйаме—в опита

Арджуна казва: „О, непогрешими, моля Те, изведи колесницата ми между двете армии, така че да мога да видя всички, пожелали да се бият тук, и всички, с които трябва да се сражавам в това велико изпитание на оръжията.


ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че Господ Кршна е Бог, Върховната Личност, от безпричинна милост Той се ангажира в служене на приятеля Си. Господ никога не изоставя привързаността Си към Своите преданоотдадени и затова тук е назован „непогрешим". Като колесничар, Той трябва да изпълнява заповедите на Арджуна, и понеже не се поколебава да направи това, Арджуна Го нарича „непогрешим". Въпреки че е приел да бъде колесничар на Своя преданоотдаден, върховната Му позиция не се оспорва. При всички обстоятелства Той е Бог, Върховната Личност, Хршйкеша, Господарят на всички сетива. Отношението между Господа и Неговия слуга е много нежно и трансцендентално. Слугата винаги е готов да отдава служене на Господа и по същия начин Господ винаги търси удобен случай да служи на преданоотдадените Си. Той изпитва много по-голямо удоволствие, когато Негов чист преданоотдаден приеме благоприятното положение да Му заповядва, отколкото когато Той Самият заповядва. Тъй като Господ е господар, всеки е подчинен на заповедите Му; никой не стои над. Него, за да Му заповядва. Въпреки че при всички обстоятелства остава непогрешимият господар, Той приема заповедите на Своя чист преданоотдаден и изпитва от това трансцендентално удоволствие.

Като чист преданоотдаден на Господа, Арджуна не желае да се сражава срещу братовчедите и братята си, но е заставен да излезе на бойното поле от упорството на Дурйодхана, който не е съгласен на каквото и да било мирно уреждане на конфликта. Затова Арджуна е нетърпелив да види кои водещи личности присъствуват на бойното поле. Въпреки че вече не стои въпросът за постигане на мир, той желае да ги види отново, за да разбере до каква степен те са готови да вземат участие в една нежелана война.


ТЕКСТ 23

йотсйаманан авекше 'хам йа ете 'тра самагатах
дхартараштрасйа дурбуддхер йуддхе прийа-чикйршавах

йотсйаманан—тези, които ще се сражават; авекше—нека да видя; ахам—аз; йе—които; ете—всички; атра—тук; самагатах—събрани; дхартараштрасйа—заради сина на Дхртараштра; дурбуд-дхех—злонамереният; йуддхе—в сражението; прийа—добре; чи-кйршавах—с желание.

"Нека да видя всички, които са дошли тук да се сражават и желаят да угодят на злонамерения син на Дхритараштра."

ПОЯСНЕНИЕ: Обществена тайна е, че Дурйодхана чрез злонамерените си планове, подпомаган от баща си Дхртараштра, иска да узурпира царството на Пандавите. Следователно всички, които се присъединяват към Дурйодхана, са като него. Арджуна иска да ги види на бойното поле непосредствено преди сражението, за да узнае кои са те, но той няма намерение да води преговори за мир. Въпреки че е напълно сигурен в победата си, защото Кршна седи до него, Арджуна пожелава да ги види, за да прецени силата, с която трябва да се срещне.


ТЕКСТ 24

санджайа увачате евам укто хршйкешо гудакешена бхарата
сенайор убхайор мадхйе стхапайитва ратхоттамам

санджайах увача—Санджайа каза; евам—така; уктах—се обърна; хршйкешах—Господ Кршна; гудакешена—от Арджуна; бхарата—о, потомъко на Бхарата; сенайох—на армиите; убхайох—и двете; мадхйе—по средата; стхапайитва—постави; ратха-утта-мам—най-великолепната колесница.

Санджайа каза: „О, потомъко на Бхарата, по молба на Арджуна Господ Кршна изтегля прекрасната колесница между двете армии.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Арджуна е наречен Гудакеша. Гудака означава сън, а човекът, който побеждава съня, е наричан гудакеша. Сън значи невежество. Арджуна побеждава както съня, така и невежеството благодарение на приятелството си с Кршна. Като велик преданоотдаден на Кршна, той не Го забравя дори за миг, защото това е природата на преданоотдадения. И когато е буден, и когато спи, преданоотдаденият на Кршна винаги мисли за името, формата, качествата и забавленията Му. Преданоотдаденият на Кршна може да победи съня и невежеството просто като мисли постоянно за Кршна. Това се нарича Кршна съзнание, или самадхи. Понеже е Хршйкеша, т.е. господар на сетивата и ума на всяко живо същество, Кршна разбира защо Арджуна иска да изтегли колесницата си между двете армии. По тази причина Той изпълнява желанието му и казва следните думи.


ТЕКСТ 25

бхйшма-дрона-прамукхатах сарвешам ча махи-кшитам
увача партха пашйаитан самаветан курун ити

бхйшма—дядо Бхйшма; дрона—учителят Дрона; прамукхатах— отпред; сарвешам—всички; ча—също; махй-кшитам—управители на света; увача—каза; партха—о, сине на Пртха; пашйа—просто погледни; етан—всички тях; самаветан—събрани; курун—членовете на династията Куру; ити—така.

В присъствието на Бхйшма, Дрона и всички други управители на света, Господ казва:
"Партха, погледни сега всички Куру, събрани тук."

ПОЯСНЕНИЕ: Като Свръхдуша във всички живи същества, Господ Кршна разбира какво става в ума на Арджуна. Употребата на думата Хршйкеша в този смисъл означава, че Той знае всичко. Думата Партха, т.е. син на Кунтй (Пртха), е също важна по отношение на Арджуна. Като приятел, Кршна иска да му обясни, че понеже Арджуна е син на Пртха, сестрата на баща Му Васудева, Той се е съгласил да му бъде колесничар. Какво има пред вид Кршна, когато казва на Арджуна: „Погледни династията Куру." Дали Арджуна ще се спре до тук и няма да се сражава? Кршна никога не е очаквал такива неща от сина на леля Си Пртха. И с тази приятелска шега предрича какво ще стане в ума на Арджуна.


ТЕКСТ 26

татрапашйат стхитан партхах питрн атха питамахан
aчйрйан матулан бхратрн путран паутран сакхймс
татха швашуран сухрдаш чаива сенайор убхайор апи

татра—там; апашйат—той може да види; стхитан—-стои; партхах—Арджуна; питрн—бащи; атха—също; питамахан—дядовци; ачарйан—учители; матулан—вуйчовци; бхратрн—братя; путран—синове; паутран—внуци; сакхйн—приятели; татха—също и; швашуран—тъстове; сухрдах—доброжелатели; ча—също; ева—несъмнено; сенайох—на армиите; убхайох—и на двете страни; апи—включително.

Там, сред двете армии, Арджуна вижда своите бащи, дядовци, учители, вуйчовци, братя, синове, внуци, приятели, а също и своите тъстове и доброжелатели.

ПОЯСНЕНИЕ: На бойното поле Арджуна вижда всичките си роднини — личности като Бхуришрава, който е на една възраст с баща му, дядовците си Бхйшма и Сомадатта, учители като Дроначарйа и Крпачарйа, вуйчовците си Шалйа и Шакуни, братя като Дурйодхана, синове като Лакшмана, приятели като Ашваттхама, доброжелатели като Кртаварма и други. Той вижда и армиите с много от приятелите си.


ТЕКСТ 27

тан самикшйа сах каунтейах сарван бандхун
авастхитан крпайа парайа авиштах вишйдан абравйт

тан—всички те; самикшйа—след като вижда; сах—той; каунтейах—синът на Кунтй; сарван—всички видове; бандхун—роднини; авастхитан—намиращи се; крпайа—от състрадание; парайа— във висша степен; авиштах—съкрушен; вишйдан—докато скърби; идам—така; абравйт—каза.

Когато синът на Кунтй, Арджуна, вижда всичките си приятели и роднини, той се изпълва със състрадание и казва следното.


ТЕКСТ 28

арджуна увача-дрштвемам сва-джанам кршна йуйутсум
самупастхитам сйданти мама гатрани мукхам ча паришушйати

арджунах увача—Арджуна каза; дрштва—след като видях; имам—всички тези; сваджанам—роднини; кршна—о, Кршна; йуйутсум—всички с боен дух; самупастхитам—присъствуващи; сйданти—треперят; мама—моите; гатрани—крайници на тялото; мукхам—уста; ча—също; паришушйати—пресъхва

Арджуна казва: „ Мой скъпи Кршна, когато гледам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми треперят и устата ми пресъхва.

рят у благочестивите личности или у полубоговете, докато непреданоотдаденият е лишен от божествени качества, независимо колко е напреднал в развиването на материални качества посредством образование и култура: Когато вижда роднините и приятелите си на бойното поле, Арджуна изведнъж бива обхванат от състрадание, защото те искат да се сражават помежду си. Що се отнася до войниците му, на тях той съчувствува още от самото начало. Арджуна изпитва състрадание и към войниците от противниковата армия, защото вижда неизбежната им смърт. И докато мисли по този начин, крайниците на тялото му се разтреперват и устата му пресъхва. До известна степен той е учуден от високия боен дух, който вижда. Всъщност цялото общество, всички кръвни роднини на Арджуна са дошли да се сражават срещу него. Това съкрушава Арджуна, който е състрадателен и преданоотдаден. Въпреки че тук не се споменава, човек лесно може да си представи как ръцете и краката на Арджуна се разтреперват, как устата му пресъхва и как той плаче от състрадание. Тези признаци у Арджуна се дължат не на слабост, а на добросърдечност, едно от качествата на чистия преданоотдаден на Господа. Затова се казва:

йасйасти бхактир бхагаватй акинчана сарваир гунаис шатра самасате сурах
харав абхактасйа куто махад-гуна мано-ратхенасати дхавато бахих

„Онзи, който е изпълнен с непоколебима преданост към Божествената Личност, притежава всички добри качества на полубоговете. Но човек, който не е преданоотдаден на Господа, има само материални качества с незначителна стойност. Това е така, защото той действува на умствено ниво и без съмнение ослепителният блясък на материалната енергия го привлича." (ШБ 5.18.12)

 
ТЕКСТ 29

вепатхуш ча шарире ме рома-харшаш ча
джайате гандйвам срамсате хастат твак чаива паридахйате
 
хастат—от ръката; твак—кожа; ча—също; ева вепатхух—треперене на тялото; ча—също; шарйре—по тялото; ме—моето; рома-харшах—настръхване на косата; ча—също; джайате—става; гандйвам—лъкът на Арджуна; срамсате—се изплъзва; паридахйате—гори.
 
Цялото ми тяло трепери, косата ми настръхва, лъкът Гандйва се изплъзва от ръката ми и кожата ми гори.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Има два вида треперене на тялото и два вида настръхване на косата. Тези явления настъпват или при голям духовен екстаз, или в резултат на голям страх, предизвикан от материалните условия. Не съществува страх при трансценденталната реализация. В случая тези признаци у Арджуна са породени от материален страх, страх от загуба на живота. Това става ясно и по други белези. Той е толкова неспокоен, че известният лък Гандйва се изплъзва от ръцете му, и тъй като отвътре сърцето му пламти, той чувствува изгарящи тръпки по кожата си. Всичко това се дължи на материалното му схващане за живота.



  ТЕКСТ 30

 
Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се контролирам и умът ми се замъглява. Аз виждам единствено причини за нещастие, о, Кршна, убиец на демона Кешй.

ПОЯСНЕНИЕ: Обхванат от безпокойство, Арджуна не може да остане повече на бойното поле и губи контрол над себе си поради слабост на ума. Прекалената привързаност към материалните неща гоставя човек в подобно объркано състояние на съществуване. Бхайам двитййабхинивешатах сйат (ШБ 11.2.37) — такава уплаха и загуба на умственото равновесие се проявява при хора, на които материалните условия влияят твърде силно. Арджуна си представя мъчителното поражение на бойното поле: той не може да бъде щастлив, дори ако спечели победа над врага. Тук най-важните думи са нимиттани випарйтани. Когато човек не вижда надежда в това, което му предстои, той мисли: „Защо съм тук?" Всеки се интересува от себе си и от собственото си благополучие. Никой не се интересува от Върховното Себе. По волята на Кршна Арджуна показва невежество по отношение на действителния си личен интерес. Истинският интерес на човек се намира у Вишну, т.е. Кршна. Обусловената душа забравя това и по тази причина изпитва материални страдания. Арджуна мисли, че за него победата ще бъде само причина за скръб.




ТЕКСТ 31

на ча шрейо 'нупашйами хатва сва-джанам ахаве
на канкше виджайам кршна на ча раджйам сукхани ча

на—нито; ча—също; шрейах—добро; анупашйами—наистина предвиждам; хатва—от убиването; сва-джанам—собствените роднини; ахаве—в сражение; на—нито; канкшенаистина желая; виджайам—победа; кршна—о, Кршна; на—нито; ча—също; раджйам—царство; сукхани—щастие от това; ча—също.

Мой скъпи Кршна, не виждам какво добро ще последва от избиването на собствените ми роднини в това сражение и как мога след това да желая победа, царство или щастие.

ПОЯСНЕНИЕ: Без да знаят, че личният интерес на всеки е Вишну (или Кршна), обусловените души са привлечени от телесните отношения, като се надяват на щастие в това положение. В резултат на това погрешно разбиране за живота те забравят дори причините за материалното щастие. Арджуна като че ли е забравил дори моралните правила, които един кшатрийа трябва да следва. Казано е, че два вида хора са достойни да живеят на могъщата, блестяща слънчева планета: кшатрийата, който умира на бойното поле под личната заповед на Кршна, и човек, който се е отрекъл от света и се е посветил изцяло на духовната култура. Арджуна не иска да убива дори враговете си, какво да говорим за роднините. Той мисли, че когато убие роднините си, в живота му няма да има щастие, и по тази причина не желае да се бие, както човек, който не е гладен, не е склонен да готви. Той решава да отиде в гората и да живее в уединение. Но тъй като е кшатрийа, той се нуждае от царство, за да съществува, защото един кшатрийа не може да се ангажира в друга работа. Арджуна обаче няма царство. Единствената възможност да се сдобие с царство, е да се сражава с братовчедите и братята си и да си възвърне царството, което е наследил от баща си. А точно това той не иска да направи. Затова решава,- че е по-добре да отиде в гората и да живее в уединение.


ТЕКСТ 32-35

ким но раджйена говинда ким бхогаир дживитена
ва йешам артхе канкшитам но раджйам бхогах
сукхани чата име 'вастхита йуддхе пранамс
тйактва дханани ча ачарйах питарах путрас
татхаива ча питамахах матулах швашурах
паутрах шйалах самбандхинас татха етан
на хантум иччхами гхнато 'пи мадхусудана
апи траилокйа-раджйасйа хетох ким ну махй-крте
нихатйа дхартараштран нах ка прйтих сйадж джанардана

ким—каква полза; нах—за нас; раджйена—е царството; говинда—о, Кршна; ким—какво; бхогаих—удоволствие; дживитена— да се живее; ва—всяко; йешам—от които; артхе—заради; канкшитам—е желание; нах—от нас; раджйам—царство; бхогах—материално наслаждение; сукхани—пълно щастие; ча—също; те— всички те; име—тези; авастхитах—намиращи се; йуддхе—на това бойно поле; пранан—живее; тйактва—като изостави; дханани—богатства; ча—също; ачарйах—учители; питарах—бащи; путрах—синове; татха—както и; ева—несъмнено; ча—също; питамахах—дядовци; матулах—вуйчовци; швашурах—тъстове; паутрах—внуци; шйалах—зетьове; самбандхинах—роднини; татха—както и; етан—всички те; на—никога; хантум—да убия; иччхами—наистина желая; гхнатах—да бъдат убити; апи—дори; мадхусудана—о, убиец на демона Мадху (Кршна); апи—дори ако; траи-локйа—на трите свята; раджйасйа—за царство; хетох—в замяна; ким ну—какво да говорим за; махй-крте—заради земята; нихатйа—чрез убиване; дхартараштран—синовете на Дхртараштра; нах—нашата; ка—какво; прйтих—удоволствие; сйат— ще има; джанардана—о, поддръжнико на всички живи същества.

О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които можем да ги пожелаем, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусудана, когато учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини стоят пред мен, готови да жертвуват живот и богатство, защо трябва да желая да ги убивам, дори и да бъда убит от тях? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква наслада ще изпитаме, когато избием синовете на Дхртараштра?

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна нарича Господ Кршна Говинда, защото Кршна е обектът, който доставя наслада на кравите и сетивата. Като употребява тази важна дума, Арджуна посочва, че Кршна най-добре знае какво ще удовлетвори сетивата му. Но Говинда не е предназначен да наслаждава сетивата ни. Напротив, ако ние се опитаме да удовлетворим Неговите сетива, тогава автоматично и собствените ни сетива ще бъдат удовлетворени. В материалния живот всеки се интересува единствено от наслаждението на собствените си сетива и иска Бог да му достави всичко, необходимо за това. Господ удовлетворява сетивата на живите същества в степен, в която са заслужили, а не в степента, в която те желаят. Но когато човек започне да действува по обратния начин — да се опитва да удовлетворява сетивата на Говинда, без да желае удоволствие за собствените си сетива, — тогава по милостта на Говинда всички желания на живото същество се изпълняват. Силната привързаност на Арджуна към обществото и към членовете на семейството се проявява поради естественото състрадание, което той изпитва към тях. Затова той не се готви за бой. Всеки желае да показва богатството си пред приятели и роднини и Арджуна се страхува, че ако всичките му роднини и приятели бъдат убити на бойното поле, след победата няма да има с кого да сподели спечеленото богатство. Такава сметка е типична за материалния живот. Трансценденталният живот обаче е различен. Преданоотдаденият иска да удовлетвори желанията на Господа и ако Господ желае, преданоотдаденият може да приеме всякакво богатство заради преданото служене. Но ако Господ не желае, той няма да приеме и една стотинка. Арджуна не желае да убие роднините си, а ако се налага те да бъдат убити, той иска Кршна лично да извърши това. В този момент Арджуна все още не знае, че те вече са убити от Кршна още преди да дойдат на бойното поле, а той трябва да стане само инструмент в ръцете на Кршна. Този факт е разкрит в следващите глави. Арджуна е истински преданоотдаден на Господа и не иска да отмъщава на злонамерените си братовчеди и братя, но тяхното убиване е план на Кршна. Преданоотдаденият на Господа никога не отмъщава на тези, които му причиняват зло. Господ обаче не търпи никаква обида срещу Свой преданоотдаден. Той може да прости, когато става дума за Самия Него, но не прощава на онзи, който е обидил Негов преданоотдаден. По тази причина Господ решава да убие безбожниците, макар че Арджуна иска да им прости.


ТЕКСТ 36

папам евашрайед асман хатваитан ататайинах
тасман нарха вайам хантум дхартараштран са-бандхаван
сва-джанам хи катхам хатва сукхинах сйама мадхава

папам—пороци; ева—несъмнено; ашрайет—трябва да ни сполети; асман—нас; хатва—от убиването; етан—всички тези; ататайинах—агресори; тасмат—следователно; на—никога; архах— заслужаващи; вайам—ние; хантум—да убием; дхартараштран— синовете на Дхртараштра; са-бандхаван—заедно с приятели; сва-джанам—роднини; хи—несъмнено; катхам—как; хатва—от убиването; сукхинах—щастливи; йама—ще станем ли; мадхава—о, Кршна, съпруже на богинята на щастието.

Грехът от убиването на узурпаторите ще падне върху нас. Следователно не е добре за нас да убиваме синовете на Дхртараштра и приятелите си. О, Кршна, съпруже на богинята на щастието, какво ще спечелим, ако избием собствените си роднини, и как бихме могли да бъдем щастливи след това?

ПОЯСНЕНИЕ: Според ведическите предписания има шест вида агресори: (1) отровителите, (2) подпалвачите, (3) тези, които нападат със смъртоносни оръжия, (4) крадците на имущество, (5) окупаторите на чужда земя и (6) похитителите на жени. Такива агресори трябва да бъдат убивани веднага и с това човек не извършва грях. Хората приемат за напълно естествено убиването на тези престъпници, но Арджуна не е обикновен човек. Той е свят по природа и затова иска да постъпи с тях като свят човек. Такава святост обаче не е за кшатрийа. Този, който участвува в управлението на една държава, трябва да бъде свят, но не и малодушен. Например Господ Рама е бил толкова свят, че хората и до днес искат да живеят в царството Му (рама-раджйа). Но Господ Рама никога не е показал малодушие. Когато Равана отвлича съпругата Му, Сита, и по този начин извършва насилие срещу Него, Господ Рама му дава уроци, които нямат равни на себе си в историята на света. Разбира се, в случая с Арджуна не трябва да забравяме, че агресорите не са обикновени хора, а собственият му дядо, учител, приятели, синове, внуци и други. Поради тази причина Арджуна мисли, че с тях не трябва да се отнася толкова строго, колкото с обикновените агресори. Освен това святите личности са съветвани да прощават. За святите хора тези предписания са по-важни от всякакво непредвидено политическо обстоятелство. Арджуна решава, че вместо да убива собствените си роднини по политически причини, по-добре е да им прости въз основа на религиозните принципи и святото поведение. Следователно той счита, че няма никаква полза от убийство, което ще му донесе само временно телесно щастие. И в края на краищата царството и удоволствията не са вечни, така че защо да рискува живота и вечното си спасение, като избива собствените си роднини? Това, че Арджуна се обръща към Кршна, като Го нарича Мадхава, съпруг на богинята на щастието, също е много важно в тази връзка. Той иска да каже на Кршна, че като съпруг на богинята на щастието, Той не би трябвало да го подтиква да извършва неща, които в крайна сметка ще му донесат нещастие. Но Кршна никога не носи нещастие на никого, още повече на Своите преданоотдадени.


ТЕКСТ 37-38


йадй апй ете на пашйанти лобхопахата-четасах
кула-кшайа-кртам дошам митра-дрохе ча патакам
катхам на джнейам асмабхих папад асман нивартитум
кула-кшайа-кртам дошам прапашйадбхир джанардана
 
йади—ако; апи—дори; ете—те; на—не; пашйанти—виждат; ло-бха—от алчност; упахата—овладяни; четасах—техните сърца; кула-кшайа—в избиването на семейството; кртам—направена; дошам—грешка; митра-дрохе—в разпри с приятели; ча—също; патакам—греховни реакции; катхам—защо; на—не трябва; джне-йам—да се знае; асмабхих—от нас; папат—от грехове; асмат— тези; нивартитум—да спрем; кула-кшайа—в унищожаване на династията; кртам—направено; дошам—престъпление; прапашйад-бхих—от тези, които могат да виждат; джанардана—о, Кршна.
 
О, Джанардана, тези мъже със сърца, обзети от алчност, не виждат нищо нередно в избиването на нечие семейство или в конфликта с приятели, но защо трябва да извършваме такива греховни действия ние, които считаме за престъпление разрушаването на едно семейство?
 
ПОЯСНЕНИЕ: За един кшатрийа е недопустимо да не участвува в сражение или в хазартна игра, когато е предизвикан от свой съперник. При съществуването на това задължение Арджуна не може да се откаже от сражението, защото е предизвикан от Дурйодхана. Същевременно Арджуна вярва, че противникът му е сляп за последиците от това предизвикателство. Но тъй като Арджуна може да предвиди гибелните му резултати, той не иска да го приеме. Дългът действително ни обвързва, когато резултатът е добър, но ако резултатът не е добър, никой не може да бъде обвързан. След като преценява всички „за" и „против", Арджуна решава да не се сражава.


ТЕКСТ 39

кула-кшаие пранашианти кула-дхармах санатанах
дхарме наште кулам кртснам адхармо 'бхибхаватй ута

кула-кшайе—с разрушаване на семейството; пранашианти—се разрушават; кула-дхармах—семейните традиции; санатанах—вечен; дхарме—религия; наште—е унищожено; кулам—семейство; кртснам—цялото; адхармах—нерелигиозност; абхибхавати—се превръща; ута—казано е.

С унищожаването на династията се разрушава вечната семейна традиция и останалата част от семейството се въвлича в нерелигиозност.

ПОЯСНЕНИЕ: В системата на институцията варнашрама има много принципи, които се основават на религиозните традиции и спомагат членовете на едно семейство да бъдат отгледани правилно и да постигнат духовни ценности. В семейството по-възрастните отговарят за пречистващите процеси, които започват от момента на раждането и продължават до смъртта. Ако възрастните умрат, пречистващите семейни традиции могат да бъдат прекратени и останалите, по-млади членове на семейството, могат да развият нерелигиозни навици и да пропуснат възможността за духовно спасение. Следователно в никакъв случай по-старите членове на семейството не трябва да бъдат убивани.

ТЕКСТ 40

адхармабхибхават кршна прадушйанти кула-стрийах
стрйшу душтасу варшнейа джайате варна-санкарах


адхарма—нерелигиозност; абхибхават—като става господствуваща; кршна—о, Кршна; прадушйанти—се замърсяват; кула-стрийах—жените в семейството; стрйшу—жените; душтасу—са така замърсени; варшнейа—о, потомъко на Вршни; джайате—се появява; варна-санкарах—нежелано потомство.

О, Кршна, когато нерелигиозността в едно семейство вземе връх, жените в него се замърсяват и от тяхната деградация, о, потомъко на Вршни, идва нежеланото потомство.

ПОЯСНЕНИЕ: Доброто население в човешкото общество е основната предпоставка за мир, благоденствие и духовен напредък в живота. Религиозните принципи на варнашрама са така замислени, че да преобладава доброто население, за да има всеобщ духовен напредък в обществото и държавата. Този вид население зависи от целомъдрието и верността на жените. Както децата са много склонни да бъдат мамени, така и жените са много склонни към деградация. Следователно децата и жените се нуждаят от покровителството на по-възрастните членове на семейството. Когато са заети с различни религиозни дейности, жените не могат да бъдат въвличани в прелюбодеяние. Според Чанакйа Пандита жените не са много интелигентни и затова не заслужават доверие. Те трябва да бъдат винаги заети с различни религиозни дейности в духа на семейните традиции и целомъдрието и предаността им ще дадат живот на добро поколение, което е способно да участвува във варнашрама обществото. Със западането на варнашрама-дхарма жените започват свободно да общуват с мъже. По такъв начин се дава воля на прелюбодеянието с риск за нежелано поколение. Безотговорните мъже също стават причина за прелюбодеяние в обществото и по този начин човешката раса се насища с нежелани деца, което води до войни и епидемии.

ТЕКСТ 41

санкаро наракайаива кула-гхнанам куласйа ча
патанти питаро хй ешам лупта-пиндодака-крийах

санкарах—такива нежелани деца; наракайа—създадени за адски живот; ева—несъмнено; кула-гхнанам—за всички, които са рушители на семейството; куласйа—за семейството; ча—също; патанти—пропадат; питарах—прародители; хи—без съмнение; ешам—на тях; лупта—прекратено; пинда—от предлагане на храна; удака—и вода; крийах—изпълнения.


Увеличаването на нежеланото поколение със сигурност превръща в ад живота и на семейството, и на рушителите на семейните традиции. Прародителите на тези покварени семейства деградират, защото хората спират да им предлагат храна и вода.

ПОЯСНЕНИЕ: Съгласно правилата и предписанията за кармичните дейности е необходимо периодично да се предлага храна и вода на прадедите в семейството. Това предлагане се извършва чрез обожаване на Вишну, защото оня, който яде остатъци от храната, предложена на Вишну, може да се освободи от всички греховни дейности. Прадедите могат да страдат от различни греховни последици, а някои дори не могат да получат грубо материално тяло и са принудени да останат във фини тела, като духове. Когато потомците предлагат на прадедите храна, която е прасадам, прадедите се освобождават от призрачния живот, както и от другите видове ужасно съществуване. Оказването на такава помощ на прадедите е семейна традиция и от всеки, чийто живот не е отдаден в преданост, се изисква да спазва тези ритуали. Човек, който е посветил живота си на преданото служене, не е длъжен да изпълнява такива дейности. Просто чрез отдаване на предано служене човек може да избави стотици и хиляди свои прадеди от всякакъв вид страдания. В Шрймад-Бхагаватам (11.5.41) се казва следното:
деварши-бхутапта-нрнам питрнам на кинкаро найам рнй ча раджан
сарватмана йах шаранам шаранйам гато мукундам парихртйа картам
„Оня, който се е подслонил в лотосовите крака на Мукунда (този, който дарява освобождение), изоставяйки всички други задължения, и е приел сериозно този път, няма дълг към полубоговете, мъдреците, обикновените живи същества, членовете на семейството, човечеството или прадедите." Задълженията от този род се изпълняват автоматично чрез отдаване на предано служене на Бога, Върховната Личност.


ТЕКСТ 42

дошаир етаих кула-гхнанам варна-санкара-каракаих у
тсадйанте джати-дхармах кула-дхармаш ча шашватах

дошаих—от такива грешки; етаих—всички тези; кула-гхнанам— от рушителите на семейството; варна-санкара—на нежелани деца; каракаих—които са причина; утсадйанте—са опропастени; джати-дхармах—обществени планове; кула-дхармах—семейни традиции; ча—също; шашватах—вечно.

Всички видове обществени проекти и дейности за благополучието на семейството се унищожават чрез пагубните дейности на тези, които разрушават семейните традиции и по този начин увеличават броя на нежеланите деца.

ПОЯСНЕНИЕ: Принципите на четирите социални стъпала в човешкото общество, в комбинация с дейностите за семейно благополучие, както те са определени от системата на санатана-дхарма, т.е. варнашрама-дхарма, са предназначени да дадат възможност на човешкото същество да постигне крайното си спасение. Следователно разрушаването на традициите на санатана-дхарма от страна на безотговорни обществени водачи причинява хаос в обществото, в резултат на което хората забравят целта на живота — Вишну. Такива водачи са наричани слепци, а хората, които ги следват, със сигурност са водени към хаос.

ТЕКСТ 43

утсанна-кула-дхарманам манушйанам джанардана
 нараке нийатам васо бхаватйтй анушушрума
утсанна—развалени; кула-дхарманам—на всички, които имат семейни традиции; манушйанам—на такива хора; джанардана—о, Кршна; нараке—в ада; нийатам—винаги; васах—жилище; бхава-ти—така става; ити—така; анушушрума— чул съм посредством ученическата последователност.

О, Кршна, Ти, който поддържаш хората, от ученическата последователност съм чул, че този, който разрушава семейните традиции, живее вечно в ада.
ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна се аргументира не със собствения си опит, а с това, което е чул от авторитети. Това е начинът за получаване на истинско знание. Човек не може да достигне до точката на истинското знание, без да бъде подпомогнат от подходяща личност, която вече се е установила в това знание. В институцията варнашрама има система, според която преди смъртта си човек трябва да премине процеса за изкупление на греховните си дейности. Всеки, който извършва грехове, трябва да приеме процеса на изкуплението, наречен прайашчитта. Ако не направи това, човек със сигурност ще отиде на адските планети, за да търпи страдания живот след живот, като резултат от греховните си дейности.


 
ТЕКСТ 44

ахо бата махат папам картум вйавасита вайам
йад раджйа-сукха-лобхена хантум сва-джанам удйатах

ахо—уви; бата—колко странно е това; махат—велики; папам— грехове; картум—да извършим; вйаваситах—сме решили; вайам—ние; мат—защото; раджйа-сукха-лобхена—водени от алчност за царско щастие; хантум—да убием; сва-джанам—роднини; удйатах—се опитваме

Уви, колко е странно, че се готвим да извършим големи грехове. Водени от желанието да се наслаждаваме на царско щастие, ние сме склонни да избием собствените си роднини.

ПОЯСНЕНИЕ: Движен от егоистични мотиви, човек е склонен към греховни дейности, като убийство на брат, баща или майка. Има много такива примери в световната история. Но Арджуна, като свят преданоотдаден на Господа, винаги е осъзнат за моралните принципи и затова се стреми да избегне такива действия.


ТЕКСТ 45

йади мам апратикарам ашастрам шастра-панайах
дхартараштра ране ханйус тан ме кшематарам бхавет

йади—дори ако; мам—мен; апратикарам—без да се съпротивлявам; ашастрам—без да бъда напълно въоръжен; шастра-панайах—всеки, с оръжие в ръка; дхартараштрах—синовете на Дхртараштра; ране—на бойното поле; ханйух—могат да убият; тат— това; ме—за мен; кшема-тарам—по-добре; бхаеет—би било

"По-добре за мен е, ако синовете на Дхртараштра с оръжие в ръка ме убият на бойното поле, невъоръжен и несъпротивляващ се."

ПОЯСНЕНИЕ: Според бойните правила на кшатриите обичайната практика е да не бъде атакуван враг, който не е въоръжен и не желае да се сражава. Арджуна решава да не се сражава, дори ако в това затруднено положение бъде атакуван от неприятеля. Той не осъзнава до каква степен армията на противника е решена да се бие. Всички тези прояви се дължат на доброто му сърце, резултат от това, че е велик преданоотдаден на Господа.



ТЕКСТ 46

санджайа увача
евам уктварджунах санкхйе ратхопастха
упавишат висрджйа са-шарам чапам
шока-самвигна-манасах

санджайах увача—Сайджайа каза; евам—така; уктва—като казва; арджунах—Арджуна; санкхйе—на бойното поле; ратха—на колесницата; упастхе—на седалката; упавишат—седна отново; висрджйа—като остави настрана; са-шарам—заедно със стрелите; чапам—лъка; шока—от скръб; самвигна—опечален; манасах—в ума.

Санджайа каза:  "След като изрича всичко това на бойното поле, Арджуна оставя лъка и стрелите си и сяда в колесницата с ум, съкрушен от скръб."

ПОЯСНЕНИЕ: Докато оглежда разположението на врага, Арджуна стои прав в колесницата си, но е толкова измъчен от скръб, че сяда отново, като оставя лъка и стрелите си. Такива състрадателни и добросърдечни хора в преданото служене на Бога са подходящи да получат знание за себето.





 

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху първа глава на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Преглед на армиите на бойното поле Курукшетра".