Въпреки че Бхагавад-гйта е често публикувана и много четена, всъщност тя е само епизод от Махабхарата, епичната санскритска история на древния свят. В Махабхарата се разказва за събитията, които предшествуват настоящата епоха на Кали. В началото на тази епоха, преди около петдесет века, Господ Кршна изговаря Бхагавад-гйта пред Своя приятел и преданоотдаден Арджуна.
Техният разговор е един от най-големите философски и религиозни диалози, които човечеството познава, и се състои непосредствено преди започването на една братоубийствена война. Тази война е резултат от големия конфликт между стоте сина на Дхртараштра и техните братовчеди-Пандавите, синовете на Панду.
Дхртараштра и Панду са братя, родени в династията Куру. Тя води началото си от цар Бхарата, който някога е управлявал Земята и от чието име Махабхарата получава названието си. Понеже по-големият брат, Дхртараштра, е сляп по рождение, на трона, който му се полага, се възкачва по-малкият брат, Панду.
Панду умира млад и неговите пет деца — Йудхиштхира, Бхйма, Арджуна, Накула и Сахадева — са поверени на грижите на Дхртараштра, който по това време става цар. По тази причина синовете на Дхртараштра и Панду израстват в едно и също царско семейство. И едните, и другите са обучавани във военни изкуства от опитния Дрона и са напътствувани от уважавания „дядо" на рода, Бхйшма.
Но синовете на Дхртараштра и особено най-големият, Дурйодхана, мразят Пандавите и им завиждат. В същото време слепият и злонамерен Дхртараштра желае неговите синове, а не синовете на Панду да наследят трона.
Дурйодхана, подкрепян от Дхртараштра, крои планове, как да убие младите синове на Панду. Само благодарение на грижите и покровителството на чичо им Видура и братовчед им Господ Кршна Пандавите успяват да избегнат многократните опити да бъдат убити.
Господ Кршна не е обикновен човек, а Самият Върховен Бог, който е слязъл на Земята и играе ролята на принц в една от тогавашните династии. В тази роля Той е и племенник на съпругата на Панду — Кунтй, или Пртха, майката на Пандавите. Като техен роднина и вечен поддръжник на религията, Кршна облагодетелствува и покровителствува благочестивите синове на Панду.
По някакъв начин хитрият Дурйодхана предизвиква Пандавите да играят хазарт. В този съдбоносен турнир Дурйодхана и братята му спечелват Драупадй, целомъдрената и предана съпруга на Пандавите, и я унижават, като се опитват да я разсъблекат пред събраните там принцове и царе. Божествената намеса на Кршна я спасява, но нечестната игра лишава Пандавите от царство и става причина за тринадесетгодишното им изгнание.
Когато се завръщат от изгнание, Пандавите напълно основателно искат царството си от Дурйодхана, но той безцеремонно отказва да го върне. Обвързани от дълга на принцовете да управляват, петимата Пандави свеждат искането си до пет села. Дурйодхана нагло отговаря, че няма да им отстъпи земя дори колкото да забият игла в нея.
Въпреки всичко Пандавите остават търпеливи и снизходителни. Но войната изглежда неизбежна.
Принцовете от целия свят се разделят на две, едните застават на страната на Пандавите, а другите — на страната на синовете на Дхртараштра. Самият Кршна приема ролята на парламентьор и от името на Пандавите отива в лагера на Дхртараштра, за да моли за мир. След като и Неговият апел е отхвърлен, става ясно, че сражението е неизбежно.
За разлика от неблагочестивите синове на Дхртараштра, Пандавите, които са нравствено издигнати, разпознават в Кршна Бога, Върховната Личност. Кршна предлага да участвува във войната според желанието на противниците. Като Бог, Той не може да се сражава лично, но всяка от страните може да се възползува или от армията Му, или от Самия Кршна като съветник и помощник. Дурйодхана, гениалният политик, предпочита да се възползува от въоръжените сили на Кршна, докато Пандавите желаят Самия Кршна.
По този начин Кршна става колесничар на Арджуна и приема да кара легендарната колесница на стрелеца. Всичко това ни води до момента, в който започва Бхагавад-гйта — двете въоръжени армии са готови за сражение и Дхртараштра тревожно пита секретаря си Санджайа какво става на бойното поле.
И така, обстановката е описана; единственото, което е нужно, са някои кратки пояснения за този превод и коментара към него.
Традиционните шаблонни преводачи, които са превеждали Бхагавад-гйта на английски език, в повечето от случаите пренебрегват Кршна като личност, за да предадат собствените си възгледи и философски идеи; те приемат историята на Махабхарата за необикновена митология, а Кршна се превръща в поетичен израз на идеите на някакъв неизвестен гений или в най-добрия случай е второстепенна историческа личност.
Но личността Кршна е целта и съдържанието на Бхагавад-гйта, както става ясно от самата нея.
Ето защо този превод, както и коментарът, който го придружава, имат за цел да доближат читателя до Кршна, а не да го отдалечават от Него. Поради това Бхагавад-гйта такава, каквато е е единствена по рода си. Изключителното в нея е, че тя е напълно логична и изчерпателна. Тъй като Кршна изговаря Гйта и в същото време е крайната й цел, този превод със сигурност е единственият, който представя великото писание в истинската му светлина.
