неделя, 21 февруари 2010 г.

iii. Въведение

iом аджнана тимирандхасйа джнананджана-шалакайа
чакшур унмйлитам йена тасмаи шрй-гураве намах

шрй-чаитанйа-мано 'бхйштам стхапитам йена
бху-тале свайам рупах када махйам дадати сва-падантикам

Роден съм в най-дълбоко невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. На него отдавам смирените си почитания. Кога Шрйла Рупа Госвамй Прабхупада, който постави в този материален свят началото на мисията за изпълнение желанието на Господ Чаитанйа, ще ми даде убежище в лотосовите си крака?

ванде 'хам шрй-гурох шрй-йута-пада-тапта-канчана-гауранги
радхе врндаванешвари вршабхану-суте деви пранамами хари-прийе


Отдавам почитанията си на Радхаранй, чието тяло е с цвят на разтопено злато и която е царица на Врндавана. Ти си дъщеря на цар Вршабхану и си много скъпа на Господ Кршна.

ванчха-калпатарубхйаш ча крпа-синдхубхйа е
ва ча патитанам паванебхйо ваишнавебхйо намо намах

камалам шрй-гурун ваишнавамш ча шри-рупам 
саграджатам саха-гана-
рагхунатханвитам там са-джйвам
садваитам савадхутам париджана-сахитам
кршна-чаитанйа-девам
шрй-радха-кршна-падан саха-гана-
лалита-шрй-шшакханвита\мш ча

Отдавам смирените си почитания в лотосовите крака на моя духовен учител и в краката на всички ваишнави. Отдавам смирените си почитания в лотосовите крака на Шрйла Рупа Госвамй, на по-големия му брат Санатана Госвамй, както и на Рагхунатха Даса, Рагхунатха Бхатта, Гопала Бхатта и Шрйла Джйва Госвамй. Отдавам смирените си почитания на Господ Кршна Чаитанйа, Господ Нитйананда, Адваита Ачарйа, Гададхара, Шрйваса и на другите, които ги придружават. Отдавам смирените си почитания на Шрйматй Радхаранй и Шрй Кршна, както и на техните компаньони Шрй Лалита и Виша-
кха.хе кршна каруна-синдхо дйна-бандхо джагат-пате 
гопеша гопика-канта радха-канта намо 'сту те

О, мой скъпи Кршна, Ти си приятел на нещастните и източник на творението; Ти си господарят на гопйте и любимият на Радхаранй. Отдавам смирените си почитания на Теб.

тапта-канчана-гауранги радхе врндаванешвари
вршабхану-суте деви пранамами хари-прийе


Отдавам почитанията си на Радхаранй, чието тяло е с цвят на разтопено злато и която е царица на Врндавана. Ти си дъщеря на цар Вршабхану и си много скъпа на Господ Кршна.

ванчха-калпатарубхйаш ча крпа-синдхубхйа
ева ча патитанам паванебхйо ваишнавебхйо намо намах

Отдавам смирените си почитания на всички ваишнави, които са преданоотдадени на Бога. Те са като дървета на желанията и могат да изпълняват молбите на всеки. Те са изпълнени със състрадание към падналите души.


шрй-кршна-чаитанйа прабху-нитйананда шрй-адваита
гададхара шрйвасади-гаура-бхакта врнда



Отдавам почитанията си на Шрй Кршна Чаитанйа, Прабху Нитйа-нанда, Шрй Адваита, Гададхара, Шрйваса и на всички други, които следват пътя на предаността.


харе кршна харе кршна кршна кршна харе харе харе рама харе рама рама рама харе харе


Бхагавад-гйта е известна още и като Гйтопанишад. Тя е същината на ведическото знание и един от най-важните Упанишади във ведическата литература. Разбира се, върху Бхагавад-гйта има много коментари на английски език и някой може да попита каква е необходимостта от още един. Причината за настоящото издание е следната. Неотдавна една американка ме помоли да й препоръчам някой от английските преводи на Бхагавад-гйта. В Америка има много издания на Бхагавад-гйта на английски език, но доколкото прецених, не само в Америка, а и в Индия за нито едно от тях не може да се каже, че е авторитетно, защото почти във всяко от тях авторите са отразили собственото си мнение, без да се докоснат до духа на Бхагавад-гйта такава, каквато е.

Духът на Бхагавад-гйта е посочен в самата нея. Може да се даде следното сравнение. Ако искаме да вземаме някакво лекарство, трябва да следваме указанията, написани на етикета му. Не можем да вземаме лекарството според собствения си каприз или по препоръките на приятел. То трябва да се приема според упътванията върху етикета или предписанията, дадени от лекар. И Бхагавад-гйта трябва да се приема по начина, който посочва самият разказвач.

Бхагавад-гйта е разказана от Господ Шрй Кршна. На всяка страница Той е посочен като Бог, Върховната Личност, Бхагаван. Понякога думата бхагаван се отнася до някоя изключително силна личност или могъщ полубог, но тук без съмнение с бхагаван се посочва, че Господ Шрй Кршна е велика личност. В същото време би трябвало да знаем, че Бог Шрй Кршна е Бог, Върховната Личност, както е потвърдено от всички велики ачарии (духовни учители), такива като Шанкарачарйа, Рамануджачарйа, Мадхвачарйа, Нимбарка Свамй, Шрй Чаитанйа Махапрабху и много други авторитети в областта на ведическото знание в Индия. В Бхагавад-гйта Господ сам потвърждава, че е Бог, Върховната Личност. Той е приеман за Господ във всички Пурани и в Брахма-самхита, и особено в Шрймад-Бхагаватам, който е известен като Бхагавата Пурана (кршнас ту бхагаван свайам). Следователно би трябвало да приемем Бхагавад-гйта такава, каквато е, т.е. по начина, който Самата Божествена Личност посочва.

В четвърта глава на Гйта (4.1-3) Господ казва:

имам вивасвате йогам проктаван ахам авйайам
вивасван манаве праха манур икшвакаве 'бравйт

евам парампара-праптам имам раджаршайо
видух са каленеха махата його наштах парантапа



са евайам майа те 'дйа йогах проктах
пуратанах бхакто 'си ме сакха чети рахасйам хй етад уттамам

Тук Господ информира Арджуна, че йога системата, която е изложена в Бхагавад-гйта, най-напред е изговорена пред бога на Слънцето. Той от своя страна я обяснява на Ману, а Ману — на Икшваку. По такъв начин чрез ученическата последователност тази йога система се предава от учител на ученик. С течение на времето обаче тя се е изгубила. Затова Господ трябва да изговори отново Бхагавад-гйта — този път пред Арджуна на бойното поле Курукшетра.

Той казва на Арджуна, че разкрива тази върховна тайна, защото Арджуна е Негов преданоотдаден и приятел. Смисълът на това е, че Бхагавад-гйта е трактат, който е специално предназначен за преданоотдадените на Господа. Има три категории трансценденталисти — джнанй, йоги и бхакти ; т.е. имперсоналисти, личности, които медитират, и преданоотдадени. Кршна ясно казва на Арджуна, че го прави първия ученик от нова парамапара (ученическа последователност), защото старата е прекъсната. По тази причина Господ желае да постави началото на друга парампара за същия вид знание, т.е. за знанието, предавано на другите от бога на Слънцето. Господ иска също Арджуна да разпространи учението Му отново. Той желае Арджуна да стане авторитет в разбирането на Бхагавад-гйта. От тук става ясно, че Бхагавад-гйта е съобщена на Арджуна, защото той е преданоотдаден на Господа, непосредствен ученик на Кршна и Негов близък приятел. Следователно Бхагавад-гйта може да бъде разбрана най-добре от личност, която притежава качествата на Арджуна. Това означава, че човек трябва да бъде преданоотдаден в непосредствена връзка с Господа. Веднага щом стане преданоотдаден на Господа, човек установява пряк контакт с Него. Това е много обширна тема, но тя може да се изложи накратко. Всеки преданоотдаден общува с Бога, Върховната Личност, по един от следните пет начина:


1. Може да бъде преданоотдаден в пасивно състояние;

2. Може да бъде преданоотдаден в активно състояние;

3. Може да бъде преданоотдаден като приятел;

4. Може да бъде преданоотдаден като родител;

5. Може да бъде преданоотдаден като любима съпруга.

Арджуна има връзка с Господа като приятел. Естествено, разликата между това приятелство и приятелството, което се среща в материалния свят, е голяма. Това е трансцендентално приятелство, което не всеки може да получи. Човек има определена връзка с Господа, която се пробужда чрез усъвършенствуване на преданото служене. В сегашното състояние на живот ние сме забравили не само Върховния Господ, но и вечната си връзка с Него. Всяко същество сред милионите и милиарди живи същества има вечна и специфична връзка с Господа. Тя се нарича сварупа. Чрез метода на преданото служене всеки може да възстанови тази сварупа и този стадий се нарича сварупа-сиддхи — съвършенство на органически присъщата на дадена личност позиция. Арджуна е преданоотдаден на Върховния Господ и е свързан с Него чрез приятелство.

Трябва да се отбележи как Арджуна приема Бхагавад-гйта. Неговият начин на приемане е показан в десета глава (10.12-14):

арджуна увача
парам брахма парам дхама павитрам парамам
бхаван пурушам шашватам дивйам ади-девам аджам вибхум
ахус твам ршайах сарве деваршир нарадас татха асито
девало вйасах свайам чаива бравйши ме
сарвам етад ртам манйе йан мам вадаси
кешава на хи те бхагаван вйактим видур дева на данавах

„Арджуна казва: „Ти си Бог, Върховната Личност, крайната обител, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната, трансценденталпата, първоначалната личност, нероденият и най-великият. Всички велики мъдреци, като Нарада, Асита, Девала и Вйаса, потвърждават тази истина за Теб, а сега и Ти Самият ми я заявяваш. О, Кршна, изцяло приемам за истина всичко, което ми каза. О, Господи, нито нолубоговете, нито демоните могат да разберат Твоята Личност."

След като е чул Бхагавад-гйта от Бога, Върховната Личност, Арджуна приема Кршна като парам брахма, Върховен Брахман. Всяко живо същество е Брахман, но Върховното живо същество, Бог, Върховната Личност, е Върховният Брахман. Парам дхама означава, че Той е върховният покой или обител на всичко; павитрам означава, че е чист, недокоснат от материалното замърсяване; пурушам означава, че Той е върховният наслаждаващ се; шашватам, че е първоначалният; дивйам — че е трансцендентален; ади-девам — че е Бог, Върховната Личност, аджам — че е нероден и вибхум — че е най-великият.

Някой може да си помисли, че понеже Кршна е приятел на Арджуна, Арджуна Му казва всичко това, за да Го поласкае. За да отстрани това съмнение от умовете на читателите на Бхагавад-гйта, в следващия стих Арджуна потвърждава възхвалите, като казва, че Кршна е приеман за Бога, Върховната Личност, не само от него, но и от авторитети като Нарада, Асита, Девала и Вйасадева. Те са велики личности и разпространяват ведическото знание такова, каквото е приемано от всички ачарии. Затова Арджуна казва на Кршна, че приема всичко, чуто от Него, за напълно съвършено. Сарвам етад ртам манйе — „Приемам всичко, казано от Теб, за истина." Също така Арджуна казва, че личността на Господа се осъзнава много трудно; че Той не може да бъде разбран дори от великите полубогове. Това означава, че Господ не може да бъде узнат дори от личности, по-висши от човешките същества. Как тогава едно човешко същество би могло да разбере Господ Шрй Кршна, без да стане Негов преданоотдаден?

Бхагавад-гйта трябва да бъде приемана с дух на преданост. Никой не би трябвало да се мисли за равен на Кршна, нито да смята, че Кршна е обикновена личност или дори много велика личност. Господ Шрй Кршна е Бог, Върховната Личност. Съгласно утвържденията на Бхагавад-гйта или на Арджуна, ако някой се опитва да разбере Бхагавад-гйта, трябва поне теоретично да приеме Шрй Кршна за Бога, Върховната Личност. С такъв смирен дух той може да разбере Бхагавад-гйта. Ако човек не чете по този начин Бхагавад-гйта, ще му бъде много трудно да я разбере, защото тя е голяма загадка.


Какво по-точно представлява Бхагавад-гйта! — Целта на Бхагавад-гйта е да освободи човечеството от невежеството на материалното съществуване. Всеки човек има толкова много затруднения.

Арджуна също е в трудно положение, когато трябва да се сражава в битката на Курукшетра. Той се отдава на Шрй Кршна и по тази причина е изговорена Бхагавад-гйта. Не само Арджуна, но и всеки от нас е пълен с грижи поради материалното съществуване. Това наше съществуване протича в атмосфера на несъществуване. В действителност ние не сме предназначени да бъдем застрашени от несъществуване. Нашето съществуване е вечно, но по един или друг начин ние сме поставени в асат. Асат се отнася до това, което не съществува.

От толкова много страдащи човешки същества единици са тези, които наистина се запитват за положението си: кои са те, защо са поставени в това неприятно положение и т.н. Докато човек не се пробуди и не се запита защо страда, докато не осъзнае, че не иска да страда, а напротив — иска да намери разрешение на всички страдания, — той не трябва да бъде приеман за съвършено човешко същество. Човешкото започва от момента, в който се пробуждат този вид запитвания в нечий ум. В Брахма-сутра това запитване е наречено брахма-джиджнаса. Атхато брахма-джиджнаса. Всяка дейност на човешкото същество трябва да се счита неуспешна, ако то не пита за природата на Абсолюта. Следователно всички, които си задават въпроса, защо страдат или откъде идват и къде ще отидат след смъртта, са подходящи ученици, които могат да разберат Бхагавад-гйта. Искреният ученик би трябвало да изпитва също и голяма почит към Бога, Върховната Личност. Арджуна е точно такъв ученик.

Господ Кршна идва на Земята специално за да възстанови истинската цел на живота, когато човек я забрави. Измежду много, много пробудени човешки същества, може би само едно наистина е проникнато от духа на разбиране на позицията си и Бхагавад-гйта е изговорена за такива като него. Всъщност всички ние сме погълнати от тигрицата на незнанието, но Господ е много милостив към живите същества, и особено към човешките. Заради това Той изговаря Бхагавад-гйта, като прави приятеля Си Арджуна Свой ученик.

Понеже е придружител на Господ Кршна, Арджуна е над всяко невежество. Но на бойното поле Курукшетра той е поставен в положението на невежа, за да пита Господ Кршна за проблемите на живота и Господ да ги обясни за благото на бъдещите поколения човешки същества и да набележи целта на живота. Тогава човек ще може да действува съобразно с нея и да изпълни съвършено мисията на човешкия живот.

Съдържанието на Бхагавад-гйта дава възможност да бъдат разбрани пет основни истини. Най-напред се обяснява науката за Бога, след това органически присъщата на живите същества, джйви-те, позиция. Има йшвара, което означава контрольор, и има джйви, или живи същества, които са контролирани. Ако едно живо същество казва, че не се намира под контрол и е свободно, то е безумно. Живото същество е контролирано във всяко отношение, поне що се отнася до обусловения му живот. Съдържанието на Бхагавад-гйта сс отнася до йшвара — върховния контрольор, и джйвите — контролираните живи същества. В нея се обсъждат също пракрти (материалната природа), времето (продължителността на съществуване на цялата вселена или проявлението на материалната природа) и карма (дейността). Космическото проявление е пълно с различни дейности. Всички живи същества са заети с тях. От Бхагавад-гйта трябва да научим кой е Бог, какво представляват живите същества, какво е пракрти, какво представлява космическото проявление, как то е контролирано от времето и какви са дейностите на живите същества.

Петте основни теми на Бхагавад-гйта доказват, че Върховният Бог, или Кршна, или Брахман, или върховният контрольор, или Параматма — може да употребите името, което пожелаете, — е най-великият от всички. В качествено отношение няма разлика между живите същества и върховния контрольор. Господ контролира всички вселенски дела на материалната природа, както ще бъде обяснено по-нататък в разделите на Бхагавад-гйта.
Материалната природа не е независима. Тя действува под ръководството на Върховния Господ. Както Господ Кршна казва, майадхйакшена пракртих суйате са-чарачарам — „Тази материална природа действува под Мое ръководство." Когато виждаме удивителните неща, които се случват в космичната природа, ние би трябвало да знаем, че зад космическото проявление има контрольор. Нищо не може да се прояви, без да бъде контролирано. Детинско е да не се приема контролиращият. Едно дете например може да мисли, че автомобилът е нещо много удивително, защото се движи, без да бъде теглен от кон или друго животно, но няма здравомислещ човек, който да не познава принципите на действие на автомобила. Той знае, че в машината има човек, който е водач. По същия начин Върховният Господ е водачът, под чието ръководство работи всичко. Що се отнася до джйвите, живите същества, Господ ги приема, както ще стане ясно от следващите глави, като неразделно свързани с Него частици. Златната частица е също злато, капката вода от океана е също солена. По същия начин ние, живите същества, като частици, неразделно свързани с Върховния контрольор, йшвара, или Бхагаван, Господ Шрй Кршна, притежаваме всичките качества на Върховния Господ, но в незначително количество, защото сме много малки йшвари, подчинени йшвари. Ние се опитваме да контролираме природата, както сега се опитваме да контролираме космоса и планетите. Тази склон-


Арджуна също е в трудно положение, когато трябва да се сражава в битката на Курукшетра. Той се отдава на Шрй Кршна и по тази причина е изговорена Бхагавад-гйта. Не само Арджуна, но и всеки от нас е пълен с грижи поради материалното съществуване. Това наше съществуване протича в атмосфера на несъществуване. В действителност ние не сме предназначени да бъдем застрашени от несъществуване. Нашето съществуване е вечно, но по един или друг начин ние сме поставени в асат. Асат се отнася до това, което не съществува.

От толкова много страдащи човешки същества единици са тези, които наистина се запитват за положението си: кои са те, защо са поставени в това неприятно положение и т.н. Докато човек не се пробуди и не се запита защо страда, докато не осъзнае, че не иска да страда, а напротив — иска да намери разрешение на всички страдания, — той не трябва да бъде приеман за съвършено човешко същество. Човешкото започва от момента, в който се пробуждат този вид запитвания в нечий ум. В Брахма-сутра това запитване е наречено брахма-джиджнаса. Атхато брахма-джиджнаса. Всяка дейност на човешкото същество трябва да се счита неуспешна, ако то не пита за природата на Абсолюта. Следователно всички, които си задават въпроса, защо страдат или откъде идват и къде ще отидат след смъртта, са подходящи ученици, които могат да разберат Бхагавад-гйта. Искреният ученик би трябвало да изпитва също и голяма почит към Бога, Върховната Личност. Арджуна е точно такъв ученик.

Господ Кршна идва на Земята специално за да възстанови истинската цел на живота, когато човек я забрави. Измежду много, много пробудени човешки същества, може би само едно наистина е проникнато от духа на разбиране на позицията си и Бхагавад-гйта е изговорена за такива като него. Всъщност всички ние сме погълнати от тигрицата на незнанието, но Господ е много милостив към живите същества, и особено към човешките. Заради това Той изговаря Бхагавад-гйта, като прави приятеля Си Арджуна Свой ученик.

Понеже е придружител на Господ Кршна, Арджуна е над всяко невежество. Но на бойното поле Курукшетра той е поставен в положението на невежа, за да пита Господ Кршна за проблемите на живота и Господ да ги обясни за благото на бъдещите поколения човешки същества и да набележи целта на живота. Тогава човек ще може да действува съобразно с нея и да изпълни съвършено мисията на човешкия живот.

Съдържанието на Бхагавад-гйта дава възможност да бъдат разбрани пет основни истини. Най-напред се обяснява науката за Бога, след това органически присъщата на живите същества, джйвите, позиция. Има йшвара, което означава контрольор, и има джйви, или живи същества, които са контролирани. Ако едно живо същество казва, че не се намира под контрол и е свободно, то е безумно. Живото същество е контролирано във всяко отношение, поне що се отнася до обусловения му живот. Съдържанието на Бхагавад-гйта се отнася до йшвара — върховния контрольор, и джйвите — контролираните живи същества. В нея се обсъждат също пракрти (материалната природа), времето (продължителността на съществуване на цялата вселена или проявлението на материалната природа) и карма (дейността). Космическото проявление е пълно с различни дейности. Всички живи същества са заети с тях. От Бхагавад-гйта трябва да научим кой е Бог, какво представляват живите същества, какво е пракрти, какво представлява космическото проявление, как то е контролирано от времето и какви са дейностите на живите същества.


Петте основни теми на Бхагавад-гйта доказват, че Върховният Бог, или Кршна, или Брахман, или върховният контрольор, или Параматма — може да употребите името, което пожелаете, — е най-великият от всички. В качествено отношение няма разлика между живите същества и върховния контрольор. Господ контролира всички вселенски дела на материалната природа, както ще бъде обяснено по-нататък в разделите на Бхагавад-гйта. Материалната природа не е независима. Тя действува под ръководството на Върховния Господ. Както Господ Кршна казва, майадхйакшена пракртих суйате са-чарачарам — „Тази материална природа действува под Мое ръководство." Когато виждаме удивителните неща, които се случват в космичната природа, ние би трябвало да знаем, че зад космическото проявление има контрольор. Нищо не може да се прояви, без да бъде контролирано. Детинско е да не се приема контролиращият. Едно дете например може да мисли, че автомобилът е нещо много удивително, защото се движи, без да бъде теглен от кон или друго животно, но няма здравомислещ човек, който да не познава принципите на действие на автомобила. Той знае, че в машината има човек, който е водач. По същия начин Върховният Господ е водачът, под чието ръководство работи всичко. Що се отнася до джйвите, живите същества, Господ ги приема, както ще стане ясно от следващите глави, като неразделно свързани с Него частици. Златната частица е също злато, капката вода от океана е също солена. По същия начин ние, живите същества, като частици, неразделно свързани с Върховния контрольор, йшвара, или Бхагаван, Господ Шрй Кршна, притежаваме всичките качества на Върховния Господ, но в незначително количество, защото сме много малки йшвари, подчинени йшвари. Ние се опитваме да контролираме природата, както сега се опитваме да контролираме космоса и планетите. Тази склонност към контрол съществува, защото това е качество, присъщо на Кршна. Но въпреки че имаме желание да господствуваме над материалната природа, би трябвало да знаем, че ние не сме върховният контрольор. Всичко това е обяснено в Бхагавад-гйта.

Какво представлява материалната природа? — В Гйта тя е обяснена като по-низша пракрти, т.е. по-низша природа. Живото същество е обяснено като по-висша пракрти. Пракрти е винаги под контрол, независимо дали е по-висша или по-низша. Тя е жена и е контролирана от Господа, както дейностите на съпругата са контролирани от съпруга. Пракрти е винаги подчинена и управлявана от Господа, който е контролиращият. Живите същества и материалната природа са управлявани и контролирани от Върховния Господ. Според Бхагавад-гйта, въпреки че живите същества са частици, неразделно свързани с Върховния Господ, те трябва да бъдат считани за пракрти. Това ясно се посочва в седма глава на Бхагавад-гйта. Апарейам итас тв анйам пракртим виддхи ме парам джйва-бхутам — „Тази материална природа е Моята по-низша пракрти, но отвъд нея има друга пракрти — джйва-бхутам, или живото същество."

Сама по себе си материалната природа е съставена от три качества: гуната на доброто, гуната на страстта и гуната на невежеството. Над тези гуни стои вечното време. Посредством комбинацията на тези гуни на природата и под контрола и в обсега на вечното време възникват и съществуват дейностите, наречени карма. Тези дейности се извършват от незапомнени времена и ние страдаме или се наслаждаваме на плодовете от делата си. Да предположим например, че съм бизнесмен, работил упорито и с интелигентност, и съм натрупал голяма банкова сметка. Тогава аз ще се наслаждавам. Но да предположим, че след време изгубя всичките си пари в някаква сделка. Тогава ще страдам. По същия начин във всяка област на живота ние се наслаждаваме на последиците от работата си или страдаме от тях. Това се нарича карма.

В Бхагавад-гйта се обяснява какво е йшвара (Върховният Господ), джйва (живото същество), пракрти (природата), кала (вечното време) и карма (дейността). От тях Господ, живите същества, материалната природа и времето са вечни. Проявлението на пракрти може да е временно, но това не означава, че не е истинско. Някои философи казват, че проявлението на материалната природа не е действително, но според философията на Бхагавад-гйта, т.е. философията на ваишнавите, това не е вярно. Проявлението на света не се приема за неистинско, то се приема за реално, но временно. То е сравнявано с облака, който се движи по небето или идва със сезона на дъждовете, които хранят растенията. Веднага щом дъждовният сезон свърши и небето се проясни, всички посеви, хранени от дъжда, изсъхват. По същия начин това материално проявление възниква след определен интервал, съществува известно време и след ТОВА изчезва. Така действува пракрти и този цикъл се повтаря вечно. Следователно пракрти е вечна, а не измислена. Господ я нарича „Моята пракрти". Тази материална природа е отделена енергия на Върховния Господ; по същия начин живите същества са енергия на Върховния Господ, въпреки че не са отделени, а вечно свързани с Него. И така, Господ, живите същества, материалната природа и времето са взаимносвързани и вечни. Обаче другото понятие, карма, не е вечно. В действителност последиците от кармата могат да бъдат много стари. От незапомнени времена ние страдаме или се наслаждаваме на резултатите от дейностите си. Но можем да променим резултатите от кармата си, или дейността си, и тази промяна зависи от съвършенството на знанието, което имаме. Ние сме ангажирани с различни дейности. Без съмнение, ние не знаем какъв вид дейности да приемем, за да се освободим от техните действия и последствия, но всичко това е обяснено в Бхагавад-гйта.

Позицията на йшвара, Върховния Господ, е позиция на върховно съзнание. Джйвите, т.е. живите същества, като неразделно свързани с Върховния Господ частици, също имат съзнание. Живото същество и материалната природа са разглеждани като пракрти, т.е. енергия на Върховния Господ, но само едната от тях, джйвата, има съзнание. Другата пракрти няма съзнание — в това е разликата. По тази причина джйва-пракрти е наричана по-висша — защото има съзнание, подобно на Божието. Обаче само Господ е върховно осъзнат и никой не би трябвало да твърди, че джйвата, или живото същество, е също върховно осъзната. Тя не може да има висше съзнание на нито един етап от усъвършенствуването си и всяка подобна теория заблуждава. Живото същество може да е осъзнато, но съзнанието му не е съвършено или висше.

Разликата между джйва и йшвара ще бъде обяснена в тринадесета глава на Бхагавад-гйта. Господ е кшетра-джна — „осъзнат", каквото е и живото същество, но живото същество е осъзнато само по отношение на собственото си тяло, докато Господ е осъзнат за всички тела. Понеже живее в сърцето на всяко живо същество, той е осъзнат за душевните вълнения на всяка една от джйвите. Не би трябвало да забравяме това. Обяснено е още, че Параматма, Бог, Върховната Личност, живее в сърцето на всеки като йшвара, т.е. като контрольор, и напътствува живото същество да действува според желанията си. Живото същество забравя какво да прави. Най-напред то решава да действува по определен начин, след това се оплита в дейностите и последиците от собствената си карма. След като напусне едно тяло, то влиза в друго тяло, както обличаме и събличаме дрехите си. Докато се преселва по този начин, живото същество понася действията и реакциите на миналите си дейности. То може да промени тези дейности, когато е в гуната на доброто, т.е. когато разбира какви дейности трябва да приема. Ако постъпва по този начин, всички дейности и последици от миналите му действия могат да се променят. Следователно кармата не е вечна. Затова казваме, че от петте обекта (йшвара, джйва, пракрти, време и карма) първите четири са вечни, а кармата не е вечна.

Върховното съзнание — йшвара — и живото същество си приличат, защото съзнанието на Господа и на живото същество е тран-сцендентално. Не е вярно, че съзнанието е създадено чрез свързване на материята. Това разбиране е погрешно. Теорията, че съзнанието се развива при определени условия на материалната комбинация, не се приема от Бхагавад-гйта. Съзнанието може да бъде неправилно отразено от покривалото на материалните обстоятелства, точно както светлината, която се отразява от цветно стъкло, изглежда оцветена, но съзнанието на Господа не се влияе от материята. Господ Кршна казва майадхйакшена пракртих. Когато Той идва в материалната вселена, съзнанието Му не се влияе от материята. Ако се влияеше, Господ щеше да бъде неспособен да говори по транс-ценденталните въпроси, както прави в Бхагавад-гйта. Никой не може да каже нищо за трансценденталния свят, ако не е освободен от замърсеното материално съзнание. И така, Господ не е материално замърсен. Обаче в сегашния момент нашето съзнание е материално замърсено. От Бхагавад-гйта научаваме, че трябва да пречистим материално замърсеното си съзнание. Когато станем с чисто съзнание, дейностите ни ще съответствуват на желанието на йшвара и това ще ни направи щастливи. Това не означава да престанем да действуваме. По-скоро дейностите ни трябва да се пречистят, а пречистените дейности се наричат бхакти. Дейностите в бхакти не са замърсени, въпреки че външно не се отличават от обикновените дейности. Една невежа личност може да вижда, че преданоотдадените постъпват и работят като обикновени хора, и поради липса на достатъчно знание да не разбира, че дейностите на преданоотдадените и дейностите на Бога не са замърсени от нечистото съзнание или от материята. Те са трансцендентални спрямо трите гуни на материалната природа. Ние би трябвало да знаем обаче, че в това положение съзнанието ни е замърсено.


Когато сме материално замърсени, сме наричани обусловени. Погрешното съзнание се проявява, когато ни се струва, че сме продукти на материалната природа. Това се нарича лъжливо его. Човек, който е погълнат от телесната концепция, не може да разбере положението си. Бхагавад-гйта е изговорена, за да освободи всеки от телесното схващане за живота и Арджуна се поставя в това положение, за да получи тази информация от Господа. Човек трябва да пободи от телесното схващане за живота; това е предварителна ДЕЙНОСТ за всеки трансценденталист. Всеки, който желае да се осводи, най-напред трябва да узнае, че той не е това материално тяло. Мукти, или освобождение, означава освобождаване от материалното съзнание. В Шрймад-Бхагаватам също е дадено определение при освобождението.

Муктир хитванйатха-рупам сварупена вйава-стхитих.
Мукти означава освобождаване на замърсеното от този материален свят съзнание и установяване в чисто съзнание. Всички инструкции на Бхагавад-гйта са предназначени да пробудят това ЧИСТО съзнание и затова в заключителната част на инструкциите на Гита Кршна пита Арджуна дали вече е с пречистено съзнание. Пречистено съзнание означава да се действува съгласно с инструкциите на Господа. Това е целият смисъл на пречистеното съзнание. Понеже сме частици, неразделно свързани с Господа, съзнанието е вече налице, но ние сме склонни да бъдем под влиянието на по-низшите, но Господ като Върховен никога не се влияе. Това е разликата между Върховния Господ и малките индивидуални души.

Какво е съзнание? Съзнанието е „Аз съм". Тогава какво съм аз? В зъмърсено съзнание „Аз съм" означава „Аз съм господар на всичко, което виждам. Аз съм наслаждаващият се." Светът се върти, защото всяко живо същество мисли, че то е господар и творец на материалния свят. Материалното съзнание има две психически качества: първото е, че човек се мисли за творец, а второто — че се мисли за наслаждаващ се. Но в действителност Върховният Господ е творецът и наслаждаващият се, а живото същество, като частица, неразделно свързана с Върховния Господ, не е нито творец, нито наслаждаващ се, а съучастник. Живото същество е създадено и е наслаждавано. Например всяка част от машината действува в синхрон С цялата машина, а всяка част от тялото — с цялото тяло. Ръцете, краката, очите и т.н., всички те са части от тялото, но в действителност те не са наслаждаващите се. Стомахът е този, който се наслаждава. Краката се движат, ръцете дават храна, зъбите я дъвчат — така всички части на тялото са заети с удовлетворяване на стомаха, защото той е основният орган, който храни тялото. По тази причина всичко се дава на стомаха. Човек храни дървото, като полива корена му, и поддържа тялото, като дава храна на стомаха; за да се запази тялото здраво, всичките му части трябва да се кооперират, за да доставят храна на стомаха. По същия начин Върховният Господ е този, който се наслаждава и твори, а ние, като подчинени живи същества, сме предназначени да Му съдействуваме, за да Го удовлетворим. Това обединяване всъщност ни помага, както храната, давана на стомаха, помага на всички други части на тялото. Ако пръстите на ръката мислят, че трябва да приемат храната, вместо да я дадат на стомаха, те ще бъдат неудовлетворени. Централната фигура в творението и наслаждението е Върховният Господ, а живите същества Му съдействуват. Те се наслаждават благодарение на това коопериране. Отношението е като между господар и слуга. Ако господарят е напълно удовлетворен, тогава и слугата е удовлетворен. По този начин трябва да бъде удовлетворяван и Върховният Господ, въпреки че живите същества имат склонността да се наслаждават на материалния свят и да се смятат за творци. Тези склонности съществуват у тях, защото съществуват и у Върховния Господ, който е създал проявения космичен свят.


По тази причина в Бхагавад-гйта ще намерим, че пълното цяло обхваща върховния контрольор, контролираните живи същества, космичното проявление, вечното време и кармата (дейностите), а всяко от тях е обяснено в този стих. Всички те, взети заедно, съставляват пълното цяло и то се нарича Върховна Абсолютна Истина. Пълното цяло и съвършената Абсолютна Истина представляват цялостната Божествена Личност, Шрй Кршна. Всички проявления се дължат на различните Му енергии. Той е пълното цяло.

В Гйта се обяснява също, че безличностният Брахман е подчинен на съвършената Върховна Личност (брахмано хи пратиштха-хам). В Брахма-сутра Брахман е обяснен по-подробно и е сравнен с лъчите на слънцето. Безличностният Брахман са сияещите лъчи на Бога, Върховната Личност. Безличностният Брахман е непълна реализация на абсолютното цяло; същото се отнася и за Параматма. От петнадесета глава ще разберем, че Бог, Върховната Личност, Пу-рушоттама, е над безличностния Брахман и частичната реализация на Параматма. Бог, Върховната Личност, е наричан сач-чид-ананда-виграха. Брахма-самхита започва по следния начин: йшварах пара-мах кршнах сач-чид-ананда-виграхах / анадир адир говиндах сарва-карана-каранам. — „Говинда, Кршна, е причината на всички причини. Той е първопричината и самата форма на вечност, знание и блаженство." Реализацията на безличностния Брахман е реализация на Неговия аспект cam (вечност). Параматма реализацията е осъзнаването на аспекта cam и чит (вечно знание). А реализацията на Божествената Личност, Кршна, е реализация на всичките Му трансцендентални аспекти: сат, чит и ананда (вечност, знание и блаженство), в пълна виграха (форма).

Нискоинтелигентните хора смятат, че Върховната Истина е без-личностна, но в действителност Тя е трансцендентална личност и това се потвърждава в цялата ведическа литература. Нитйо нитйа-нам четанаш четананам. (Катха Упанишад 2.2.13) Както всички ние сме индивидуални живи същества и имаме своя индивидуалност, така и Върховната Абсолютна Истина в крайна сметка е личност, а реализацията на Личността на Бога е реализация на всичките тран-сцендентални аспекти в пълната Му форма. Пълното цяло не е безформено. Ако Бог беше без форма или по-малък от каквото и да е друго нещо, тогава нямаше да бъде пълно цяло. Пълното цяло трябва да съдържа всичко, което познаваме от опит, както и всичко, което е извън сферата на опита ни. В противен случай то не би било пълно.

Пълното цяло, Личността на Бога, притежава неограничени енергии (парасйа шактир вивидхаива шруйате). Как Кршна действува с различните Си енергии, също се обяснява в Бхагавад-гйта. Феноменалният материален свят, в който сме поставени, е също сам по себе си цялостен, защото двадесет и четирите елемента, на които тази материална вселена е временно проявление, според санкхйа философията, са напълно пригодни да произвеждат всички ресурси, необходими за поддържането и съществуването на вселената. Няма нищо излишно и нищо, което да липсва. Това проявление има свое собствено време, определено от енергията на върховното цяло, и когато това време свърши, тези временни проявления ще бъдат унищожени според съвършения аранжимент на цялото. Малките цялостни единици, живите същества, имат всички възможности да реализират пълното цяло, а всички видове несъвършенства се дължат на непълното знание за цялото. Бхагавад-гйта съдържа цялото знание на ведическата мъдрост.

Цялото ведическо знание е непогрешимо и съвършено и индуси-те го приемат точно по този начин. Например кравешкият тор е животинско изпражнение и според смрти, т.е. предписанията на Ведите, ако човек докосне изпражнение на животно, трябва да се изкъпе, за да се очисти. Но пак във ведическите писания се посочва, че кравешкият тор е пречистващо средство. Някой може да помисли, че има противоречие, но това твърдение се приема, защото е ведическо предписание и ако го приеме, човек няма да сгреши. Неотдавна съвременната наука доказа, че кравешкият тор притежава всички антисептични свойства. Ведическото знание е съвършено, защото е над всякакви съмнения и грешки, а Бхагавад-гйта е същността на цялото ведическо знание.

Ведическото знание не е предназначено да бъде предмет на изследвания. Нашите проучвания са несъвършени, защото изследваме нещата с несъвършените си сетива. Както се посочва в Бхагавад-гйта, трябва да приемем съвършеното знание, което достига до нас посредством парампара (ученическата последователност). Трябва да получим знание от подходящ източник в ученическата последователност, която води началото си от върховния духовен учител, Самият Господ, и се предава по веригата от духовни учители. Арджуна, ученикът, който получава уроци от Господ Шрй Кршна, приема всичко, което Той казва, без да му противоречи. Човек не трябва да приема една част от Бхагавад-гйта, а да не приема друга. Не. Ние трябва да приемаме Бхагавад-гйта без интерпретация, без зачеркване и произволна намеса в съдържанието й. Гйта трябва да се приема като най-съвършеното представяне на ведическото знание. Ведическото знание е получено от трансцендентални източници и първите думи са изговорени от Самия Господ. Думите на Господа са наречени апаурушейа, което означава, че те са нещо различно от думите на една светска личност, която е инфектирана от четирите недостатъка: (1) със сигурност извършва грешки; (2) постоянно е в илюзия; (3) склонна е да мами другите и (4) ограничена е от несъвършените си сетива. С тези четири недостатъка човек не може да дава съвършена информация за всепроникващото знание.


Ведическото знание не е съобщавано от такива несъвършени живи същества. То е предадено в сърцето на Брахма, първото сътворено живо същество. Брахма от своя страна разпространява сред своите синове и ученици това знание такова, каквото го е получил от Господа. Господ е пурнам, напълно съвършен, и за Него не съществува възможността да стане подчинен на законите на материалната природа. Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен и да разбере, че Господ е единственият владетел на всичко във вселената и първоначалният творец, създателят на Брахма. Понеже Брахма е наричан питамаха, дядо, в единадесета глава Господ е назован пра-питамаха, или създател на дядото. Никой не бива да твърди, че е собственик на нещо. Човек трябва да приема само тези неща, които са му отредени от Господа, като необходими за съществуването му.

Има много примери за това, как трябва да използуваме нещата, които Господ е отредил за нас. Това също се обяснява в Бхагавад-гйта. В началото Арджуна решава, че не трябва да се сражава в битката на Курукшетра. Това е неговото лично решение. Той казва на Господа, че е невъзможно да се радва на царството, след като убие роднините си. Но решението му се основава на телесно схващане, защото Арджуна мисли, че съществува само тялото и че телесните му роднини, или експанзии, са негови братя, племенници, зетьове, дядовци и т.н. По този начин той желае да удовлетвори телесните си нужди. Бхагавад-гйта е изговорена от Господа единствено за да промени това схващане и накрая Арджуна решава да се бие под ръководството на Господа, като казва: каришйе вачанам тава — „Ще действувам така, както ми кажеш."

Предназначението на хората в този свят не е да се карат като котки и кучета. Те трябва да бъдат интелигентни, за да осъзнаят важмостта на човешкия живот и да се откажат да действуват като жи-тп пи. Човешкото същество трябва да проумее каква е целта на живота. Тази препоръка се дава навсякъде във ведическата литература, а същността е изложена в Бхагавад-гйта. Ведическата литература е предназначена за човешките същества, а не за животните. Животните могат да убиват други животни, без да става и дума за грях от тяхна страна. Но ако човек убива животни, за да наслаждава неконтролирания си език, той трябва да отговаря за нарушаването на природните закони. В Бхагавад-гйта подробно се обяснява, че има три вида дейности според различните гуни на природата: дейности в доброто, в страстта и в невежеството. Има и три вида храна: храна в доброто, в страстта и в невежеството. Всичко това е добре описано и ако правилно използуваме инструкциите на Бхагавад-гйта, целият ни живот ще се пречисти и най-накрая ще можем да достигнем целта, която е отвъд това материално небе (йад гатва на нивартанте тад дхама парамам мама).

Тази цел се нарича санатана небе, или вечно духовно небе. В този материален свят ние откриваме, че всичко е временно. То се ражда, съществува известно време, произвежда някакви странични продукти, запада и след това изчезва. Това е законът на материалния свят, независимо дали вземаме за пример човешкото тяло, парче плод или нещо друго. Но отвъд временния свят съществува друг свят, за който също имаме информация. Този свят има различна природа, която е санатана, или вечна. В единадесета глава джйвата и Господ също са описани като санатана, или вечни. Ние сме интимно свързани с Господа и понеже в качествено отношение санатана-дхама, или небето, санатана Върховната Личност и санатана живите същества са еднакви, целта на Бхагавад-гйта е да събуди нашето санатана задължение, или нашата санатана-дхарма, вечното задължение на живото същество. Ние се ангажираме временно в различни дейности, но те могат да бъдат пречистени, когато изоставим всички временни дела и приемем дейностите, предписани от Върховния Господ. Това се нарича чист живот.


Както Върховният Господ, така и трансценденталното Му жилище са санатана, каквито са и живите същества. Съвършенството на човешкия живот се състои в постигане на общуване с Върховния Господ в санатана жилището Му. Господ е много мил към живите същества, защото те са Негови синове. Кршна заявява в Бхагавад-гйта: сарва-йонишу ...ахам бйджа-прадах пита — „Аз съм бащата на всички." Естествено, има всякакви видове живи същества в зависимост от различната им карма, но тук Господ казва, че Той е бащата на всички. Господ идва на Земята, за да върне падналите обусловени души обратно в санатана вечното небе, така че санатана живите същества да възстановят вечната си санатана позиция във вечно общуване с Господа. Господ идва лично в различни инкарна-ции или изпраща доверените Си слуги като синове или приближени (ачарии), за да върнат обратно обусловените души.

Следователно санатана-дхарма не се отнася до някакъв сектантски религиозен метод. Тя е вечната функция на вечните живи същества във връзката им с вечния Върховен Господ. Както се обясни вече, санатана-дхарма се отнася до вечното задъжение на живото същество. Шрйпада Рамануджачарйа е обяснил думата санатана като „нещо, което няма нито начало, нито край", така че когато говорим за санатана-дхарма, трябва да приемем, че тя няма начало и край, като се позоваваме на авторитета на Шрйпада Рамануджачарйа.

Значението на думата религия е малко по-различно от това на санатана-дхарма. Религията изразява идеята за вяра, а вярата може да се променя. Например човек може да вярва в определен метод и той може да промени вярата си, като приеме друга, но санатана-дхарма се отнася за тези дейности, които не могат да бъдат променени. Например течното състояние на водата не може да й бъде отнето, както не може да бъде отнета топлината от огъня. По същия начин вечната функция на живото същество не може да му бъде отнета. Санатана-дхарма е вечно свързана с живото същество. Когато говорим за санатана-дхарма, трябва да приемем за вярно, че тя няма нито начало, нито край, като се позоваваме на авторитета на Шрйпада Рамануджачарйа. Това, което няма нито начало, нито край, не може да бъде сектантско, защото не може да бъде ограничено от никакви граници. Всички, които изповядват някаква сектантска вяра, погрешно ще сметнат, че санатана-дхарма също е нещо сектантско, но ако вникнем дълбоко в същността й и я разгледаме в светлината на съвременната наука, ще разберем, че санатана-дхарма е работа на всички хора по света, нещо повече — на всички живи същества във вселената.

В историческите летописи на човечеството религията, която не е свързана със санатана, може да има начало, но за санатана-дхарма няма начало, защото тя вечно съпровожда живите същества. Що се отнася до живите същества, авторитетните шастри сочат, че живото същество нито се ражда, нито умира. В Гйта се посочва, че живото същество никога не се е раждало и никога не умира. То е вечно и неунищожимо и продължава да живее и след разрушаването на временното му материално тяло. Във връзка с понятието санатана-дхарма трябва да се опитаме да проумеем понятието религия, като изхождаме от смисъла на санскритския корен на думата. Дхарма се отнася до това, което постоянно съществува в даден обект. Можем да направим извода, че ако има огън, има топлина и светлина. Без топлина и светлина думата „огън" няма смисъл. По същия начин трябва да открием основния дълг на живото същество, дълга, който постоянно го съпътствува. Този постоянен придружител е негово вечно качество и това вечно качество е неговата вечна религия.

Когато Санатана Госвамй пита Шрй Чаитанйа Махапрабху каква е сварупата на всяко живо същество, Бог отговаря, че сварупа, или органически присъщото на живото същество положение, е да служи на Бога, Върховната Личност. Ако анализираме твърдението на Господ Чаитанйа, лесно ще разберем, че всяко живо същество непрекъснато служи на другите живи същества. Живото същество се наслаждава на живота, като служи на другите живи същества в различни позиции. Животните, които са по-низши, служат на хората като слуга на господар. А служи на господаря Б, Б служи на господаря В, В служи на господаря Г и т.н. По силата на обстоятелствата, можем да видим, че майката служи на сина си, съпругата служи на съпруга си, съпругът служи на съпругата, приятелят — на приятеля и т.н. Ако продължим изследванията в този дух, ще видим, че в обществото на живите същества всеки служи на някого. Политикът представя програмата си пред обществото, за да го убеди във възможностите си да му служи. Избирателите гласуват за него, понеже мислят, че той ще отдаде ценно служене на обществото. Собственикът на магазина служи на клиентите си, а занаятчията служи на капиталиста. Капиталистът служи на семейството си, а семейството служи на държавата, от гледна точка на вечното качество на вечното живо същество. По този начин разбираме, че нито едно живо същество не е освободено от служене на другите живи същества и затова, без да се колебаем, можем да направим извода, че служенето е постоянният придружител на живото същество и е вечната му религия.


Под влияние на времето и обстоятелствата човек изповядва определена вяра и се обявява за индус, мюсюлманин, християнин, будист или привърженик на някаква друга секта. Но обозначения от този род нямат нищо общо със санатана-дхарма. Един индус може да смени вярата си и да стане мюсюлманин, а един мюсюлманин — индус, или християнинът може да промени вярата си и т.н. Но смяната на религиозната вяра не влияе на вечното задължение да се служи на другите. При всички обстоятелства индусът, мюсюлманинът или християнинът служат на някого. И така, изповядването на някакъв вид вяра все още не означава, че човек изпълнява своята санатана-дхарма. Санатана-дхарма означава „отдаване на служене".

В действителност ние сме свързани с Върховния Господ чрез служене. Върховният Господ е Върховният наслаждаващ се, а ние, живите същества, сме Негови слуги. Ние сме създадени, за да Му доставяме наслада, и ако участвуваме в това вечно наслаждение на Бога, Върховната Личност, ще бъдем щастливи. Не можем да бъдем щастливи по друг начин. Не е възможно да бъдем щастливи независимо от Господа, както никоя част от тялото не може да е щастлива, без да се кооперира със стомаха. Живото същество не може да бъде щастливо, ако не отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Господ.

Почитането и отдаването на служене на различните полубогове не се одобрява в Бхагавад-гйта. Това е посочено в седма глава, двадесет и осми стих:

камаис таис таир хрта-джнанах прападйанте
'нйа-деватах там там нийамам астхайа пракртйа нийатах свайа

„Личности, чийто разум е обсебен от материални желания, се отдават на някой полубог и следват определени правила и предписания според собствената си природа." Тук направо се казва, че хората, които са водени от похот, почитат полубоговете, а не Върховния Господ Кршна. Когато споменаваме името Кршна, ние нямаме пред вид някакво сектантско име. Кршна означава „най-висше удоволствие". Потвърдено е, че Върховният Господ е резервоар на цялата наслада. Всеки копнее за щастие. Ананда-майо 'бхйасат. (Веданта-сутра 1.1.12) Живите същества, също като Господа, са напълно осъзнати и се стремят към щастие. Господ е вечно щастлив и ако живите същества общуват с Него, действуват в синхрон с Него и приемат Неговото общество, те също ще станат щастливи.

Господ идва в този тленен свят, за да ни покаже забавленията Си във Врндавана, които са пълни с щастие. Когато Господ Шрй Кршна е във Врндавана, всичко, което прави с приятелите Си пастирчетата, с приятелките Си гоните, с другите жители на Врндавана и с кравите, е пълно с щастие. Цялото население на Врндавана не знае нищо друго, освен Кршна. Той успява да убеди дори Своя баща, Нанда Махараджа, да спре почитането на полубога Индра, защото иска да докаже факта, че не е нужно хората да почитат когото и да било от полубоговете. Хората се нуждаят единствено от обожание на Върховния Господ, защото крайната им цел е да се завърнат в Неговото жилище.

Жилището на Господ Шрй Кршна е описано в Бхагавад-гйта в петнадесета глава, шести стих:

на тад бхасайате сурйо на шашанко на паваках
йад гатва на нивартанте тад дхама парамам мама

„Тази Моя върховна обител не се осветява от слънце, луна, огън или електричсство. Всички, които я достигат, никога не се завръщат в мятериалния свят."

В този стих се описва вечното небе. Разбира се, нашата представа и небето е материална и когато мислим за него, го свързваме със слънце, луна, звезди и т.н. Но в този стих Господ казва, че във вечното небе няма нужда от слънце, луна или какъвто и да било огън, а духовното небе се осветява от лъчите на брахмаджйоти, КОИТО излъчва Върховният Господ. Ние се опитваме да достигнем Други планети с големи усилия, но не е трудно да разберем какво представлява обителта на Върховния Господ. Тази обител е известна като Голока. Тя е описана прекрасно в Брахма-самхита (5.37):  юка ева нивасатй акхилатма-бхутах. Господ пребивава винаги в Своята обител, Голока, и ние лесно можем да Го достигнем дори от този свят. Това е целта, с която Господ идва и разкрива истинската  и форма, сач-чид-ананда-виграха. Когато показва тази форма, не е нужно да си представяме как изглежда Той. За да спре спекулациите на въображението, Той слиза и показва истинската Си форма па Шйамасундара. За нещастие нискоинтелигентните хора Му се присмиват, защото Той идва като един от нас и се държи като обикновено човешко същество. Не би трябвало обаче по тази причина да смятаме Господ за един от нас. Поради всемогъществото Си Той се представя пред нас в истинската Си форма и показва забавления, които са точно копие на забавленията в духовното Му жилище.


В сияещите лъчи на духовното небе плуват безброй планети. Брахмаджйоти се излъчва от Върховното жилище, Кршналока, а ананда-майа и чин-майа планетите, които не са материални, плуват в тези лъчи. Господ казва: на тад бхасайате сурйо на шашанко на па-паках / йад гатва на нивартанте тад дхама парамам мама. Който достигне това духовно небе, не е необходимо да се връща отново в материалното небе. В материалното небе дори ако достигнем най-висшата планета (Брахмалока), а какво да говорим за Луната, пак ще открием същите условия на живот, а именно раждане, смърт, болести и старост. Няма планета в материалната вселена, която да е освободена от принципите на материалното съществуване.

Живите същества пътуват от една планета на друга, но това не означава, че ние можем да отидем на всяка планета, на която пожелаем, просто с механични средства. Ако искаме да отидем на други планети, за тази цел има начин. Това също е посочено: йанти дева-нрата деван питрн йанти питр-вратах. Ако искаме да пътуваме до другите планети, не са нужни механични средства. Гйта ни инструктира: йанти дева-врата деван. Луната, Слънцето и по-висшите планети са известни като Сваргалока. Има три различни групи планети: висши, средни и низши планетарни системи. Земята принадлежи към средната планетарна система. Бхагавад-гйта ни информира как да пътуваме до по-висшите планетарни системи (Девалока) — по много прост начин: йанти дева-врата деван. Достатъчно е човек да почита полубога на съответната планета и така ще отиде на Луната, Слънцето или на някоя от висшите планетарни системи.

Но Бхагавад-гйта не ни съветва да отиваме на никоя от планетите в материалния свят, защото дори и да отидем с помощта на механично средство на Брахмалока, най-висшата материална планета, като пътуваме около четиридесет хиляди години (а кой живее толкова дълго?!), пак ще се сблъскаме с материалните неприятности, свързани с раждане, смърт, болести и старост. Но никой, който желае да достигне върховната планета Кршналока или някоя друга планета в духовното небе, няма да се сблъска с тези материални безпокойства. Най-висшата от всички планети в духовното небе е Върховната планета, наречена Голока Врндавана, която е първата планета в жилището на предвечната Божествена Личност Шрй Кршна. Цялата тази информация е изложена в Бхагавад-гйта, от чиито наставления научаваме как да напуснем материалния свят и да започнем истински блажен живот в духовното небе.

В Бхагавад-гйта, петнадесета глава, първи стих, се дава истинската картина на материалния свят. Там се казва:

урдхва-мулам адхах-шакхам ашваттхам прахур авйайам
чхандамси йасйа парнани йас там веда са веда-вит

Тук материалният свят е описан като дърво, чиито корени са нагоре, а клоните — надолу. Всеки от нас е виждал дърво, което расте с корените нагоре. Когато застанем на брега на река или друг воден басейн, можем да видим, че дървото, което се отразява във водата, е обърнато. Клоните са надолу, а корените — нагоре. По същия начин този материален свят е само отражение на духовния. Материалният свят е само сянка на реалността. В сянката няма нищо истинско или реално, но по нея можем да разберем, че има нещо, което е действително. В пустинята няма вода, но миражът подсказва, че водата съществува. В материалния свят няма вода, няма щастие: истинската вода на истинското щастие е в духовния свят.


Господ ни подсказва начина, по който можем да достигнем духовния свят (БГ 15.5):

нирмана-моха джита-санга-доша
адхйатма-нитйа винивртта-камах
двандваир вимуктах сукха-духкха-самджнаир
гаччхантй амудхах падам авйайам тат

Това падам авйайам, или вечно царство, може да се достигне от човек, който е нирмана-моха. Какво означава това? Ние обичаме обозначенията. Всеки желае да стане някакъв: уважаван господин, Бог, президент, богат човек, цар или нещо друго. Докато сме привързани към такива обозначения, ние сме привързани към тялото, защото обозначенията се отнасят до него. Но ние не сме това тяло и осъзнаването на това е първият етап по пътя на духовната реализация. Ние влизаме в контакт с трите гуни на материалната природа, но трябва да се освободим от привързаностите посредством предано служене на Господа. Ако не се привържем към преданото служене па Господа, не можем да станем независими от трите гуни на материалната природа. Обозначенията и привързаностите се дължат на похотта и желанията ни да господствуваме над материалната природа. Докато не изоставим склонността си към господствуване над материалната природа, няма възможност да се завърнем в царството на Върховния — санатана-дхама. Това вечно царство, което е не-унищожимо, може да се достигне от всеки, който не е объркан от привлекателността на лъжливите материални наслади и служи на Върховния Бог. Човек, който е така установен, може лесно да достигне върховното жилище.

На друго място в Гйта (8.21) се посочва:

авйакто 'кшара итй уктас там ахух парамам гатим
йам прапйа на нивартанте тад дхама парамам мама

Авйакта означава „непроявен". Пред нас не е проявен дори целият материален свят. Сетивата ни са толкова несъвършени, че не можем да видим дори всичките звезди в тази материална вселена. От ведическата литература получаваме обширна информация за всички планети и на тази информация можем да вярваме или да не вярваме. Всички важни планети са описани във ведическата литература, и по-специално в Шрймад-Бхагаватам, а духовният свят, който е отвъд материалното небе, е описан като авйакта, непроявен. Човек би трябвало да копнее за духовното царство, защото когато го достигне, той не е принуден да се връща в материалния свят.

Някой може да запита какво да прави, за да достигне жилището на Върховния Господ. Информация за това се дава в осма глава. Там се казва:

анта-кале ча мам ева смаран муктва калеварам
йах прайати са мад-бхавам йати настй атра самшайах

„Всеки, който напуска тялото си в края на живота и мисли за Мен, веднага постига Моята природа. В това няма съмнение." (БГ 8.5)

Всеки, който мисли за Кршна в момента на смъртта, отива при Него. Човек трябва да помни формата на Кршна. Ако той напуска тялото си и мисли за нея, със сигурност ще достигне духовното царство. Мад-бхавам се отнася до висшата природа на Върховното Същество. То е сач-чид-ананда-виграха — това означава, че формата му е вечна, пълна със знание и блаженство. Настоящото ни тяло не е сач-чид-ананда. То е асат, а не cam. То не е вечно, а тленно. То не е чит, т.е. пълно със знание, а е пълно с невежество. Ние нямаме знание за духовното царство, нито съвършено знание за този материален свят, в който толкова много неща са непознати за нас. Тялото е също и нирананда, т.е. вместо да бъде пълно с блаженство, то е пълно със страдание. Всички страдания, които изживяваме в материалния свят, идват от тялото. Но всеки, който напуска тялото си и мисли за Господ Кршна, Бога, Върховната Личност, веднага получава сач-чид-ананда тяло.

Напускането на едно тяло в този материален свят и получаването на друго е организиран процес. Човек умира, след като е решено какъв вид тяло ще има в следващия си живот. По-високопоставени авторитети, а не самото живо същество вземат това решение. Според дейностите си в този живот ние или ще се издигнем, или ще паднем. Този живот е подготовка за следващия. Ако успеем да се подготвим в този живот за издигане до царството на Бога, тогава е сигурно, че след като напуснем това материално тяло, ще получим духовно тяло като това на Господа.


Както беше обяснено преди това, има различни видове трансцен-денталисти: брахма-вадй, параматма-вадй и преданоотдадени. Спомена се също и това, че в брахмаджйоти (духовното небе) има безброй планети. Броят на тези планети е далеч по-голям от броя на всички планети в материалния свят. Материалният свят е приблизително една четвърт от творението (екамшена стхито джагат). В тази материална част има милиони и билиони вселени с трилиони планети, слънца, звезди и луни. Но материалното творение е само една част от цялото творение. По-голямата част от творението е в духовното небе. Човек, който желае да се слее със съществуването на Върховния Брахман, веднага се пренася в брахмаджйоти на Върховния Господ и така достига духовното небе. Преданоотдаде-ният, който желае да се радва на общуването с Господа, отива на една от безбройните Ваикунтха планети, където общува с Върховния Господ чрез пълните му експанзии като Нарайана (с четири ръце), които имат различни имена, като Прадйумна, Анируддха и Говинда. Ето защо в края на живота си трансценденталистите мислят за брахмаджйоти, Параматма или Бога, Върховната Личност Шрй Кршна. И в трите случая те влизат в духовното небе, но само преданоотдадсният, който е в личен контакт с Върховния Господ, отива на Ваикунтха планетите или на Голока Врндавана. По-нататък Господ добавя, че „не трябва да се съмняваме" в това, а трябва да вярваме безрезервно. Не би трябвало да отричаме всичко, което не отговаря на представите ни. Отношението ни трябва да бъде като това на Арджуна — „Вярвам във всичко, което казваш". Господ казва, че пески, който по време на смъртта си мисли за Него като Брахман, Параматма или Божествена Личност, със сигурност ще влезе в духовното небе, и в това няма съмнение. И няма основание да не вярваме в това.

В Бхагавад-гйта (8.6) се обяснява също основният принцип, който прави възможно влизането в духовното царство, и той е просто да се мисли за Върховния по време на смъртта:

йам йам вапи смаран бхавам тйаджатй анте
калеварам там там еваити каунтейа сада тад-бхава-бхавитах

„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, несъмнено такова състояние той постига в следващия си живот." Най-напред трябва да разберем, че материалната природа е проява на една от енергиите на Върховния Господ. Във Вишну Пурана (6.7.61) са обрисувани всички енергии на Върховния Господ:

вишну-шактих пара прокта кшетра-джнакхйа
татха пара авидйа-карма-самджнанйа тртййа шактир ишйате

Върховният Господ има безброй различни енергии, които са извън възприятието ни. Обаче великите учени и мъдреци, или освободените души, са изучили тези енергии и са ги разделили на три. Всички енергии са вишну-шакти, което означава, че те са различни проявления на енергиите на Господ Вишну. Първата енергия е пара, трансцендентална. Живите същества също принадлежат към по-висшата енергия, както вече беше обяснено, докато останалите, или материалните енергии, са в гуната на невежеството. По време на смъртта можем да останем в по-низшата енергия на този материален свят или да се прехвърлим в енергията на духовния свят. В Бхагавад-гйта (8.6) се казва:

йам йам вапи смаран бхавам тйаджатй анте
калеварам там там еваити каунтейа сада тад-бхава-бхавитах

„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, несъмнено такова състояние той ще постигне в, следващия си живот."

В живота сме свикнали да мислим или за материалната, или за духовната енергия. Сега как да прехвърлим мислите си от материалната енергия към духовната? Има толкова много литература, която пълни мислите ни с материална енергия: вестници, списания, романи и т.н. Нашето мислене, което в момента е погълнато от такъв род литература, трябва да бъде насочено към ведическата литература. С тази цел великите мъдреци са записали толкова много томове ведическа литература, например Пураните.

Пураните не са плод на фантазия; те са исторически записки. В Чаитанйа чаритамрта (Мадхйа 20.122) намираме следния стих:


майа-мугдха джйвера нахи сватах кршна-джнана
джйвере крпайа каила кршна веда-пурана

Обусловените души или живите същества със слаба памет са забравили връзката си с Върховния Господ и са потънали в мисли за материални дейности. Кршна-дваипайана Вйаса е оставил огромно количество ведическа литература, за да се прехвърли мисловната сила на хората към духовното небе. Най-напред той разделя Ведите на четири части, след това ги обяснява в Пураните, а за всички, които са с по-ограничени възможности, пише Махабхарата. Бхагавад-гйта е част от Махабхарата. След това той обобщава цялата ведическа литература във Веданта-сутра, а като бъдещо ръководство дава верен коментар върху Веданта-сутра, наречен Шрймад-Бхагаватам. Винаги трябва да ангажираме ума си с четене на тази ведическа литература. Както материалистите ангажират ума си с четене на вестници, списания и литература, посветена на материални неща, така ние трябва да преминем към четене на литературата, оставена ни от Вйасадева. По този начин ще можем да помним Върховния Господ по време на смъртта. Това е единственият път, посочен от Господа, и Той гарантира резултата: „Няма никакво съмнение."

тасмат сарвешу калешу мам анусмара йудхйа
ча майй apnuma-мано-буддхир мам еваишйасй асамшайах

„Затова, Арджуна, ти трябва винаги да мислиш за Мен, Кршна, и в същото време да продължаваш да изпълняваш предписания си дълг, да се сражаваш. С дейности, посветени на Мен, и с ум и разум, установени върху Мен, ти със сигурност ще дойдеш при Мен." (БГ 8.7) Кршна не съветва Арджуна да изостави задълженията си и да мисли само за Него. Господ никога не предлага нещо, което не е приложимо. В този материален свят за да поддържа тялото си, човек трябва да работи. Според различните видове дейност човешкото общество се разделя на четири социални класи: брахмана, кшатрйа, ваишйа и шудра. Класата на брахманите, или интелигенцията, действува по един начин, класата на кшатриите, или администраторите, действува по друг начин, а търговската класа и работници и- се грижат за изпълнението на собствените си специфични задължения. В човешкото общество всеки трябва да работи, за да съществува, независимо от това, дали е работник, търговец, управник, земеделец или принадлежи към най-висшата класа и е литератор или теолог. Затова Господ казва на Арджуна, че не е нужно да изоставя задълженията си, но докато ги изпълнява, трябва да помни Кршна (мам анусмара). Ако човек не помни Кршна, докато се бори и е мцествуването си, не е възможно да помни Кршна по време на смъртта. Господ Чаитанйа дава същия съвет. Той казва: кйртани сада харих — човек трябва винаги да повтаря имената на Господа. Няма разлика между имената на Господа и Самия Господ. Няма разлика между инструкциите на Господ Кршна, дадени на Арджуна: „Помни само Мен", — и предписанието на Господ Чаитанйа „винаги повтаряйте имената на Господ Кршна". Това е така, защото няма разлика между Кршна и името Му. На абсолютен план няма разлика между обекта и неговото обозначение. Затова винаги, двадесет и четири часа в денонощието, трябва да помним Кршна, като повтаряме имената Му, и трябва да моделираме жизнените си дейности по такъв начин, че винаги да Го помним.

Как можем да постигнем това? Ачариите дават следния пример: ако една омъжена жена е привлечена от друг мъж или ако един мъж има влечение към друга жена, а не към съпругата си, такава привързаност е много силна. Съпругата, която мисли за любимия си, винаги мисли за срещата си с него, дори докато шета вкъщи. Тя изпълнява домакинските си задължения много внимателно, така че съпругът й да не заподозре увлечението й. По същия начин ние трябва винаги да помним нашия върховен любим, Шрй Кршна, и в същото време да изпълняваме много добре материалните си задължения. Но за това е необходима силна любов. Само ако силно обичаме И Вьрховния Господ, можем да изпълняваме дълга си и в същото време да Го помним. Тази любов трябва да се развива. Арджуна например винаги мисли за Кршна. Той е негов вечен придружител, но н същото време е и воин. Кршна не го съветва да изостави битката и да отиде в гората, за да медитира. Когато Господ Кршна описва пред Арджуна медитационната йога система, Арджуна казва, че за него е невъзможно да практикува тази система.


арджуна увача йо 'йам йогас твайа проктах
самйена мадхусудана етаейахам на
пашйами чанчалатват стхитим стхирам

„Арджуна казва:„, Мадхусудана, йога системата, която ми описа накратко, е неприложима и непосилна за мен, защото умът е неспокоен и неустойчив." (БГ 6.33) Но Господ отговаря:

йогинам апи сарвешам мад-гатенантаратмана
шраддхаван бхаджате йо мам са ме йуктатамо матах

„От всички йоги този, който с голяма вяра винаги пребивава в Мен, мисли за Мен вътре в себе си и отдава трансцендентално любовно служене на Мен, е най-интимно свързан с Мен в йога и е най-издиг-нат от всички. Това е Моето мнение."(БГ 6.47) И така, този, който винаги мисли за Върховния Господ, е най-велик йоги, най-съвършен джнанй и в същото време най-великият преданоотдаден. По-нататък Господ казва на Арджуна, че, като кшатрийа, той не може да се откаже от битката. Но ако по време на сражението помни Кршна, и в момента на смъртта той ще помни Кршна. За да бъде възможно това, човек трябва да е напълно отдаден в трансцендентално любовно служене на Господа.

В действителност ние работим не с тялото, а с ума и разума. Ако умът и разумът винаги са ангажирани в мисли за Върховния Господ, тогава естествено и сетивата са заети в служене на Него. Външно дейностите на сетивата остават същите, но съзнанието се променя. Бхагавад-гйта учи как умът и разумът на човек трябва да бъдат погълнати изцяло от мисълта за Господа. Това прави възможно всеки да се пренесе в царството на Господа. Ако умът бъде ангажиран в служене на Кршна, сетивата автоматично се ангажират в служене на Него. Изкуството и тайната на Бхагавад-гйта е да се потопим в мисли за Шрй Кршна.

Съвременният човек прави неимоверни усилия да достигне Луната, но не полага кой знае какви усилия да се издигне духовно. Ако на някого е определено да живее петдесет години, той трябва да използува този кратък период от време, за да развие способността постоянно да мисли за Бога, Върховната Личност. Тази практика е методът на предаността:

шраванам кйртанам вишнох смаранам пада-севанам
арчанам ванданам дасйам сакхйам атма-ниведанам

(Шрймад-Бхагаватам 7.5.23)

Тези девет начина на действие, от които най-лесният е шраванам, т.е. слушане на Бхагавад-гйта от личност, постигнала реализация, ще обърнат мислите на човек към Върховното Същество. Това ще бъде до помнене на Върховния Господ и ще позволи на човек при напускане на тялото да получи духовно тяло, което е единствено подходящо за общуване с Върховния Господ. -По нататък Бог казва:

абхйаса-йога-йуктена четаса нанйа-гамина
парамам пурушам дивйам йати партханучинтайан

Всеки, който медитира върху Мен като върху Бога, Върховната Личност, и чийто ум непрекъснато се ангажира с това да Ме помни; КОЙТО не се отклонява от пътя, той, о, Арджуна, със сигурност ще дойде при Мен."(БГ 8.8)

Това не е много труден метод, но човек трябва да го научи от опитна личност. Тад-виджнанартхам са гурум евабхи-гаччхет — човек трябва да се обърне към личност, която вече практикува. Умът винаги скача от едно нещо на друго, но човек трябва да практикува концентрация върху формата на Върховния Господ, Шрй Кршна, или върху звука на името Му. Умът по природа е неспокоен и се лута в различни посоки, но той може да намери покой в звуковата вибрация на името на Кршна. Така човек трябва да медитира върху парамам пурушам — Бога, Върховната Личност в духовното царство, в духовното небе, и по този начин да Го достигне. Пътищата и начините за постигане на крайната реализация и крайното предназначение се дават в Бхагавад-гйта и вратите на това знание са отворени за всеки. Няма човек, за когото то да е забранено. Хората от всички съсловия могат да отидат при Господ Кршна, като мислят за Него, защото мисленето и слушането за Господа е възможно за всеки.


По-нататък Господ казва (БГ 9.32-33):

мам хи партха вйапашритйа йе 'пи сйух папа-йонайах
стрийо ваишйас татха шудрас те 'пи йанти парам гатим

ким пунар брахманах пунйа бхакта раджаршайас
татха анитйам асукхам локам имам прапйа бхаджасва мам

Господ казва, че дори търговецът, падналата жена, работникът пли човешките същества с най-низко обществено положение могат да достигнат Върховния. Не е нужна високо развита интелигентност. Най-важното е, че всеки, който приема принципите на бхакти-йога и Върховния Господ като суммум бонум в живота, т.е. като най-висша и крайна цел, може да достигне Господа в духовното небе. Ако човек приеме формулираните в Бхагавад-гйта принципи, може да направи живота си съвършен и да разреши окончателно всичките си проблеми. Това е същността на Бхагавад-гйта.

В заключение трябва да кажем, че Бхагавад-гйта е трансценденатална литература, която човек трябва да чете много внимателно. Гйта-шастрам идам пунйам йах патхет прайатах пуман — ако човек правилно следва инструкциите на Бхагавад-гйта, може да се освободи от всички страдания и тревоги в живота. Бхайа-шокади-варджитах. Човек ще се освободи от всички страхове в този живот и следващият му живот ще бъде духовен. (Гйта-махатмйа 1)

Има и друго предимство:

гйтадхйайана-шйласйа пранайама-парасйа ча
наива санти хи пипани пурва-джанма-кртани ча

„Ако някой чете Бхагавад-гйта много искрено и с необходимата сериозност, по милостта на Господа реакциите от миналите му грехове няма да действуват върху него." (Гйта-махатмйа 2) В последната част на Бхагавад-гйта (18.66) Господ провъзгласява:

сарва-дхарман паритйаджйа мам екам
шаранам враджа ахам твам сарва-папебхйо
мокшайиашйами ма шучах

„Изостави всички видове религии и просто Ми се отдай. Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Не се страхувай!" По този начин Господ поема пълна отговорност за всеки, който Му се отдаде, и го предпазва от всички греховни последици.

малине мочанам пумсам джала-снанам дине
дине сакрд гйтамрта-снанам самсара-мала-нашанам

„Човек може да се мие всеки ден с вода, но ако той се изкъпе само веднъж в святата Ганг — т.е. в святата вода на Бхагавад-гйта, — замърсяванията от материалния му начин на живот ще бъдат превъзмогнати завинаги." (Гйта-махатмйа 3)

гйта су-гйта картавйа ким анйаих шастра-вистараих
йа свайам падманабхасйа мукха-падмад винихсрта


Понеже Бхагавад-гйта е изговорена от Бога, Върховната Личност, не е нужно да четем друга ведическа литература. Човек се нуждае единствено от внимателно и редовно слушане и четене на Бхагавад-гйта. В сегашната епоха хората до такава степен са затънали в светски дейности, че не е възможно да прочетат цялата ведическа литература. Но това не е необходимо. Бхагавад-гйта е достатъчна, защото тя е същността на цялата ведическа литература и най-вече  защото е изречена от Бога, Върховната Личност. (Гйта-махатмйа 4)

Както се казва: . •

бхаратамрта-сарвасвам вишну-вактрад винихсртам
гйта-гангодакам пйтва пунар джанма на видйате

„Ако човек пие вода от Ганг, постига спасение, а какво да говорим 38 този, който пие от нектара на Бхагавад-гйта. Тя е истинският нектар на Махабхарата и е изговорена от самия Господ Кршна, първоначалния Вишну." (Гйта-махатмйа 5) Бхагавад-гйта идва от устата на Бога, Върховната Личност, а за Ганг се казва, че извира от лотосовите Му крака. Разбира се, няма разлика между устата и краката на Върховния Господ, но от едно безпристрастно изследване можем да разберем, че Бхагавад-гйта има по-голяма сила, отколкото водата на Ганг.

сарвопанишадо гаво догдха гопала-нанданах
партхо ватсах су-дхйр бхокта дугдхам гйтамртам махат

„Този Гйтопанишад, Бхагавад-гйта, същността на всички Упанишади, може да бъде сравнен с крава, а Господ Кршна, който е известен като пастирче, дои тази крава. Арджуна може да бъде сравнен с теле. Учените хора и чистите преданоотдадени трябва да пият от нектарното мляко на Бхагавад-гйта." (Гйта-махатмйа 6)

екам шастрам девакй-путра-гйтам
еко дево девакй-путра ева еко мантрас тасйа намани йани
кармапй екам тасйа девасйа сева (Гйта-махатмйа 7)

Сега хората силно желаят да имат едно свещено писание, един Бог, една религия, едно знание. Затова, екам шастрам девакй-путра-гйтам — нека има само едно Писание за целия свят — Бхагавад-гйта. Еко дево девакй-путра ева — нека има само един Бог за целия свят — Шрй Кршна. Еко мантрас тасйа намани — да има само един химн, една мантра, една молитва — повтарянето на Неговото име:  
Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе /
Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.
Кармапй екам тасйа девасйа сева — и нека има само една дейност — служенето на Бога, Върховната Личност.