сряда, 3 март 2010 г.

ГЛАВА 2 : Съдържанието на Бхагавад Гйта - обобщено



ВТОРА ГЛАВА
Съдържанието на Бхагавад Гйта - обобщено












ТЕКСТ 1


санджайа увача
там татха крпайавиштам ашру-пурнакулекшанам
вишйдантам идам вакйам увача мадхусуданах

санджайах увача—Санджайа каза; там—на Арджуна; татха—така; крпайа—от състрадание; авиштам—завладян; ашру-пурна-акула—пълни със сълзи; йкшанам—очи; вишйдантам—като скърби; идам—тези; вакйам—думи; увача—изрече; мадху-суданах—убиецът на демона Мадху.

Санджайа каза: „ Като вижда Арджуна обзет от състрадание, с потиснат ум, с очи, пълни със сълзи, Мадхусудана, Кршна, изрича следните думи.

ПОЯСНЕНИЕ: Материалното състрадание, скръбта и сълзите са белег на невежество по отношение на истинското себе. Състраданието към вечната душа е себереализация. В този стих думата „Мадху-судана" е важна. Господ Кршна е убил демона Мадху и сега Арджуна иска от Него да убие демона на погрешното разбиране, който го е връхлетял при изпълнението на дълга му. Хората не знаят къде трябва да се използува състраданието. Състраданието към дрехата на един давещ се е безсмислено. Падналият в окена на незнанието не може да бъде спасен просто като се спаси горната му дреха — грубото материално тяло. Човек, който не знае това и скърби за връхната дреха, е считан за шудра, т.е. човек, който тъжи ненужно. Арджуна е кшатрийа и от него не се очаква такова поведение. Господ Кршна обаче може да разпръсне скръбта на невежия и с тази цел Той изпява Бхагавад-гйта. Тази глава ни дава знание за себереализацията, посредством аналитично изучаване на материалното тяло и духовната душа, както е обяснено от върховния авторитет Господ Шрй Кршна. Такава реализация е възможна, когато човек работи без привързаност към кармичните резултати и е твърдо установен в разбиране на истинското себе.


ТЕКСТ 2

шрй-бхагаван увача
кутас тва кашмалам идам вишаме самупастхитам
анарйа-джуштам асваргйам акйрти-карам арджуна

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; кутах—откъде; тва—в теб; кашмалам—замърсяване; идам—тази скръб; вишаме—в този час на криза; самупастхитам—се явиха; анарйа— личности, които не познават стойността на живота; джуштам— практикувано от; асваргйам—което не води до по-висши планети; акйрти—позор; карам—причината за; арджуна—о, Арджуна

Бог, Върховната Личност, казва: „ Мой скъпи Арджуна, как се появи това замърсяване у теб! То въобще не подхожда на човек, който знае цената на живота. То не води към по-висши планети, а към позор.

ПОЯСНЕНИЕ: Кршна и Бог, Върховната Личност, са идентични. Ето защо в Гйта Кршна е посочен като Бхагаван. Бхагаван е крайният аспект на Абсолютната Истина. Абсолютната Истина бива реализирана в три стадия на разбиране: Брахман (безличностният все-проникващ дух), Параматма (локализираният аспект на Върховния в сърцата на всички живи същества) и Бхагаван, т.е. Бог, Върховната Личност, Господ Кршна. В Шрймад-Бхагаватам (1.2.11) това схващане за Абсолютната Истина се обяснява по следния начин:
ваданти тат таттва-видас таттвам йадж джнанам
адвайам брахмети параматмети бхагаван ити шабдйате
„Знаещият Абсолютната Истина Я реализира на три етапа на разбиране и те са идентични. Тези етапи на Абсолютната Истина са определени като Брахман, Параматма и Бхагаван."
Тези три аспекта на Господа могат да бъдат обяснени с примера за слънцето, което също има три аспекта: слънчевата светлина, слънчевата повърхност и самата слънчева планета. Ученикът, който изучава само слънчевата светлина, е начинаещ. Ученикът, който знае какво представлява слънчевата повърхност, е напреднал, а ученикът, който може да проникне в слънчевата планета, е най-напред-нал. Посредствените ученици, които се удовлетворяват само с изучаването на слънчевата светлина, на нейната универсална способност да прониква и на ослепителното блестящо сияние на безличностна-та й природа, могат да бъдат сравнени с тези, които реализират само аспекта Брахман на Абсолютната Истина. По-напредналият ученик може да опознае слънчевия диск, което е сравнявано със знанието за аспекта Параматма на Абсолютната Истина. А ученикът, който може да проникне в сърцето на слънчевата планета, е сравняван с тези, които реализират личностния аспект на Върховната Абсолютна Истина. Следователно преданоотдадените, или трансценденталисти-те, които реализират аспекта Бхагаван на Абсолютната Истина, са най-висши трансценденталисти, въпреки че всички ученици, които изучават Абсолютната Истина, се занимават с един и същ предмет. Въпреки че слънчевата светлина, слънчевият диск и вътрешността на слънчевата планета са свързани помежду си, изучаващите ги не принадлежат към една и съща категория.
Великият авторитет Парашара Муни, бащата на Вйасадева, обяснява санскритската дума бхагаван. Върховната Личност, която притежава всички богатства, цялата сила, цялата слава, цялата красота, цялото знание и цялото отречение, се нарича Бхагаван. Има много хора, които са много богати, много силни, много красиви, много известни, много образовани и непривързани, но никой не може да твърди, че притежава всичките богатства, цялата сила и т.н., напълно. Единствено Кршна може да твърди това, защото Той е Бог, Върховната Личност. Нито едно живо същество, включително Брахма, Господ Шива и Нарайана, не може да притежава тези съвършенства в степента, в която ги притежава Кршна. Затова в Брахма-самхита Господ Брахма заключава, че Господ Кршна е Бог, Върховната Личност. Никой не е равен на Него, нито е над Него. Той е първоначалният Господ, т.е. Бхагаван, известен като Говинда, и Той е върховната причина на всички причини:
йшварах парамах кршнах сач-чид-ананда-виграхах
анадир адир гонвиндах сарва-карана каранам
„Има много личности, които притежават качествата на Бхагаван, но Кршна е върховният, защото никой не Го превъзхожда. Той е Върховната Личност и тялото Му е вечно, пълно със знание и блаженство. Той е предвечният Господ Говинда и причината на всички причини." (Брахма-самхита 5.1)
В Бхагаватам също са изброени много от инкарнациите на Бога, Върховната Личност, но Кршна е описан като първоначалната Божествена Личност, от която са се отделили безброй много инкарнации и Божествени Личности:

ете чамша-калах пумсах кршнас ту бхагаван
свайам индрари-вйакулам локам мрдайанти йуге йуге
„Всички инкарнации на Бога, които са представени тук, са или пълни експанзии, или части от пълни експанзии на Върховния Бог, но Кршна е Самият Бог, Върховната Личност." (Бхагаватам 1.3.28)
Следователно Кршна е първоначалният Бог, Върховната Личност, Абсолютната Истина, източникът на Свръхдушата и на без-личностния Брахман.
В присъствието на Бога, Върховната Личност, скръбта на Арджуна за роднините му несъмнено е неуместна. И по тази причина Кршна изразява изненадата Си с думата кутах, „откъде". Такива замърсявания не са допустими у личности, които принадлежат към цивилизованата част от човечеството, известна като арйани. С думата арйани се обозначават личности, които знаят стойността на живота и чиято цивилизация се основава на духовната реализация. Личности, които са водени от материалното схващане за живота, не знаят, че целта на живота е реализацията на Абсолютната Истина, Вишну, или Бхагаван; те са пленени от външните качества на материалния свят и по тази причина не знаят какво е освобождение. Личности, които нямат знание за това, как да се освободят от материалното робство, не се наричат арйани. Въпреки че е кшатрийа, Арджуна се отклонява от предписаните си задължания, като отказва да се сражава. Такава проява на малодушие е подходяща за не-арйаните.
Такова отклонение от дълга няма да помогне на човек да напредне в духовно отношение, нито пък ще му даде благоприятната възможност да се прослави в този свят. Господ Кршна не одобрява т нар състрадание на Арджуна към роднините му.



ТЕКСТ 3

клаибйам ма сма гамах партха
наитат твайй упападйате
кшудрам хрдайа-даурбалйам
тйактвоттиштха парантапа


клаибйам—безсилие; ма сма—не; гамах—като се отдава на; партха—о, сине на Пртха; на—никога; етат—това; твайи—на теб; упападйате— подобава; кшудрам—незначителен; хрдайа—на сърцето; даурбалйам—слабост; тйактва—като изоставя; уттиш-тха—стани; парам-тапа—о, ти, усмирителю на враговете

О, сине на Пртха, не се отдавай на безсилието, което води до деградация. То не ти подобава! Преодолей дребнавата слабост в сърцето си и се изправи, о, усмирителю на врага."

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна е наречен син на Пртха, която е сестра на бащата на Кршна, Васудева. Следователно Арджуна има кръвна връзка с Кршна. Ако синът на един кшатрийа отказва да се сражава, той е кшатрийа само по име, и ако синът на един брахмана действува неблагочестиво, той е брахмана само по име. Такива кша-трии и брахмани са недостойни синове на бащите си. Кршна не иска Арджуна да стане недостоен син на кшатрийа. Арджуна е най-близкият приятел на Кршна и затова Кршна непосредствено го на-пътствува в колесницата. Но въпреки всичките си привилегии, ако напусне сражението, Арджуна ще извърши позорно дело. По тази причина Кршна казва, че това поведение на Арджуна не му подобава. Арджуна би могъл да изтъкне, че напуска сражението от великодушие към многоуважавания Бхйшма и роднините си, но Кршна счита великодушие от този род за обикновена слабост на сърцето. Нито един авторитет не одобрява такова фалшиво великодушие. Ето защо под непосредственото ръководство на Кршна личности като Арджуна би трябвало да изоставят такова великодушие или т. нар. „ненасилие".


ТЕКСТ 4


арджуна увача
катхам бхйшмам ахам санкхйе
дронам ча мадхусудана
ишубхих пратийотсйами пуджархав ари-судана

арджунах увача—Арджуна каза; катхам—как; бхйшмам—Бхйшма; ахам—аз; санкхйе—в битката; дронам—Дрона; ча—също; мадху-судана—о, убиец на Мадху; ишубхих—със стрели; пратийотсйами—ще контраатакувам; пуджа-архау—тези, които са почитани; ари-судана—о, убиец на враговете.

Арджуна казва: „О, убиецо на враговете, о, убиецо на Мадху, как по време на сражението ще контраатакувам със стрели мъже като Бхйшма и Дрона, които са достойни за почитта ми!

ПОЯСНЕНИЕ: Уважаваните и високопоставени личности, като дядо Бхйшма и учителя Дроначарйа, са почитани винаги. Дори ако те нападат, не трябва да им се отговаря със същото. Общоприето правило е, че на висшестоящите не се оказва съпротива дори в словесен спор. Ако понякога те се държат грубо, не трябва да се отнасяме към тях по същия начин. По тази причина за Арджуна е невъзможно да се сражава с тях. Дали някога Кршна би нападнал дядо Си Уграсена или учителя Си Сандйпани Муни? Това са някои от аргументите, които Арджуна представя на Кршна.



 ТЕКСТ 5


гурун ахатва хи маханубхаван
шрейо бхоктум бхаикшйам апйха локе
хатвартха-камамс ту гурун ихаива
бхунджййа бхоган рудхира-прадигдхан

гурун—по-високопоставените; ахатва—като не убива; хи—несъмнено; маха-анубхаван—велики души; шрейах—по-добре е; бхоктум—да се радваме на живота; бхаикшйам—чрез просене; апи— дори; иха—в този живот; локе—в този свят; хатва—като убива; артха—печели; каман—желаейки; ту—но; гурун—по-високопоставените; иха—в този свят; ева—несъмнено; бхунджййа—човек трябва да се наслаждава; бхоган— неща за наслаждение; рудхи-ра—кръв; прадигдхан—опетнени с.

По-добре е да живея от просия, отколкото с цената на живота на тези велики души, които са мои учители. Въпреки че се стремят към светска печалба, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което ще се радваме, ще бъде опетнено с кръв.

ПОЯСНЕНИЕ: Според правилата на писанията учителят, който е зает в отвратителни дейности и е изгубил чувството си за различаване, трябва да бъде изоставен. Бхйшма и Дрона са принудени да вземат страната на Дурйодхана поради неговата финансова подкрепа, въпреки че не би трябвало да приемат такава позиция по финансови съображения. При тези обстоятелства те изгубват уважението, с което се ползува един учител. Но въпреки всичко Арджуна мисли, че те остават личности, които стоят по-високо от него, и следователно да се наслаждава на материални облаги, след като ги убие, означава да се радва на трофеи, изцапани с кръв.



 ТЕКСТ 6

на чаитад видмах катаран но гарййо йад ва
джайема йади ва но джайейух
йан ева хатва на джиджйвишамас
те 'вастхитах прамукхе дхартараштрах

на—нито; ча—също; етат—това; видмах—знаем ли; катарат— кое; нах—за нас; гарййах—по-добре; йат ва—дали; джайема— може да победим; йади—ако; ва—или; нах—нас; джайейух—те победят; йан—тези, които; ева—несъмнено; хатва—чрез убиване; на—никога; джиджйвишамах—бихме искали да живеем; те— всички те; авастхитах—се намират; прамукхе—в предната позиция; дхартараштрах—синовете на Дхртараштра.

Не знаем кое е по-добре — да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхртараштра, за какво ще живеем? И все пак сега те стоят срещу нас на бойното поле.

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна не знае дали трябва да се сражава и да извърши ненужно насилие, въпреки че да се сражава, е дълг на всеки кшатрийа, или да се оттегли и да живее от просия. Ако не победи врага, за него просията ще бъде единственото средство за съществуване. Няма гаранция за победа, защото всяка една от страните може да спечели. Въпреки че го очаква победа и каузата му е справедлива, ако синовете на Дхртараштра загинат в битката, на него ще му бъде трудно да живее в тяхно отсъствие. При тези обстоятелства за него победата ще се превърне в поражение. Всички тези съображения на Арджуна определено доказват, че той е не само велик пре-даноотдаден на Господа, но също и упражнява пълен контрол над ума и сетивата си и е просветен. Желанието му да живее от просия, макар и роден в царско семейство, е друг белег на непривързаност. Той е наистина добродетелен, както посочват качествата му, съчетани с вяра в инструкциите на Шрй Кршна (неговия духовен учител). Заключението е, че Арджуна е напълно подходящ за освобождение. Докато човек не постигне контрол над сетивата, няма възможност да се издигне до нивото на познанието, а без познание и преданост няма възможност за освобождение. Освен свръхчовешките си материални способности, Арджуна притежава и всички тези качества.



ТЕКСТ 7

карпанйа-дошопахата-свабхавах
прччхами твам дхарма-саммудха-четах
йач чхрейах сйан нишчитам брухи тан ме
шишйас те 'хам шадхи мам твам прапаннам

карпанйа—от скъперничество; доша—от слабост; упахата—измъчвайки се; сва-бхавах—характерни черти; прччхами—питам; твам—на Теб; дхарма—религия; саммудха—объркан; четах—в сърцето; йат—какво; шрейах—безкрайното добро; сйат—може да бъда; нишчитам—уверено; брухи—кажи; тат—това; ме—на мен; шишйах—ученик; те—Твой; ахам—аз; шадхи—просто на-пътствувай; мам—мен; твам—на Теб; прапаннам—отдаден.

Сега съм объркан относно моя дълг и съм изгубил цялото си самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние Те моля да ми кажеш кое със сигурност е най-добро за мен. Сега аз съм Твой ученик и душа, отдадена на Теб. Моля Те, инструктирай ме.

ПОЯСНЕНИЕ: По своето естество цялата система от материални дейности е източник на затруднения за всеки. На всяка крачка има затруднения и това налага да се обърнем към авторитетен духовен учител, който може да ни даде подходящи напътствия, как да осъществим целта на живота. Цялата ведическа литература ни съветва да се обърнем към авторитетен духовен учител, за да се освободим от затрудненията, които ни съпътствуват не по наше желание. Те са като горски пожар, който избухва, без да е бил запален от някого. Положението в света е подобно: затрудненията в живота се появяват автоматично, без да ги желаем. Никой не иска пожар, но въпреки това той избухва и ние сме затруднени. Затова ведическата мъдрост ни съветва: за да разрешим затрудненията в живота и да разберем науката за разрешаването им, трябва да се обърнем към духовен учител, който е от ученическата последователност. Предполага се, че личност, която има авторитетен духовен учител, знае всичко. Следователно човек не трябва да остава при материалните си затруднения, а трябва да се обърне към духовен учител. Това е смисълът на този стих.
Кой е считан за човек в материални затруднения? Всеки, който не разбира истинските проблеми на живота. В Брхад-аранйака Упанишад (3.8.10) обърканият човек е описан по следния начин: йо ва етад акшарам гарги авидитвасмал локат праити са крпанах — „Оня, който не разрешава проблемите на живота като човешко същество и напуска този свят като котките и кучетата, без да разбере науката за себереализацията, е скъперник." Тази човешка форма на живот е най-ценното нещо за живото същество, защото то може да се възползува от нея и да разреши проблемите на живота. Следователно човек, който не използува тази благоприятна възможност правилно, е скъперник. От друга страна, брахманите са хората, които интелигентно се възползуват от тялото си, за да разрешат всички проблеми на живота. Иа етад акшарам видитвасмал локат праити са брахманах.
Крпана, или скъперниците, губят времето си, прекалено привързани към семейство, общество, държава и т.н. в материалното схващане за живота. Често човек е привързан към семейния живот: към жена, деца и други членове на семейството, на принципа на „кожната болест". Крпана мисли, че е в състояние да закриля семейството си от смърт, или пък мисли, че семейството или обществото могат да го спасят в момента на смъртта. Такава привързаност към семейството може да бъде открита дори и при низшите животни, които също се грижат за малките си. Чрез разума си Арджуна разбира, че привързаността към членовете на семейството и желанието да ги предпази от смъртта са причините за объркването му. Макар и да разбира, че дългът му да се бие го зове, поради скъперническа слабост той не е в състояние да изпълни задълженията си. Затова той моли Господ Кршна, върховния духовен учител, да вземе определено решение. Той предлага на Кршна да стане Негов ученик и желае да свърши с приятелските разговори. Разговорите между учителя и ученика са сериозни и сега Арджуна иска да разговаря много сериозно с приетия от него духовен учител. Следователно Кршна е първият духовен учител в науката на Бхагавад-гйта, а Арджуна — първият ученик в разбирането на Гйта. Как Арджуна разбира Бхагавад-гйта, се описва в самата Гйта, но независимо от това глупавите светски учени твърдят, че не е нужно човек да се отдаде на Кршна като на личност, а като на „нероденото вътре в Кршна". Но няма разлика между Неговото „вътре" и „вън" и ако някой не приема тази истина, ще бъде много глупаво да се опитва да разбере Бхагавад-гйта.



ТЕКСТ 8

на хи прапашйами мамапанудйад
йач чхокам уччхошанам индрийанам
авапйа бхумав асапатнам рддхам
раджйам суранам апи чадхипатйам

на—не; хи—несъмнено; прапашйами—аз виждам; мама—моята; апанудйат—може да бъде прогонена; йат—тази; шокам—скръб; уччхошанам—като пресушава; индрийанам—на сетивата; авапйа—като постига; бхумау—на земята; асапатнам—без съперник; рддхам—процъфтяващо; раджйам—царство; суранам—на полубоговете; апи—дори; ча—също; адхипатйам—превъзходство.
 
Не мога да намеря начин да прогоня скръбта, която пресушава сетивата ми. Не съм способен да я преодолея, въпреки че мога да спечеля процъфтяващо царство на Земята, което няма равно на себе си и е с независимост като тази на полубоговете в рая."
 
ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че Арджуна изтъква толкова много аргументи, които се основават на познаване на религиозните принципи и моралните правила, очевидно е, че той не може да разреши истинския си проблем без помощта на духовния си учител Господ Шрй Кршна. Той разбира, че неговото т. нар. „знание" не може да отстрани проблемите, които изсушават цялото му съществувание, и той не може да ги реши без помощта на духовен учител като Господ Кршна. Академичното знание, начетеността, високото положение и т.н. — всички те са безполезни при разрешаване проблемите на живота. Помощ може да бъде дадена само от духовен учител като Кршна. Следователно заключението е, че духовният учител, който е стопроцентово Кршна осъзнат, е авторитетен духовен учител, защото може да разреши проблемите на живота. Господ Чаитанйа казва, че всеки, който е компетентен в науката за Кршна съзнание, независимо от социалното си положение, е истински духовен учител.
 
киба випра, киба нйасй, шудра кене найа йеи кршна-таттва-ветта, сей 'гуру' хайа
 
„Няма значение дали един човек е випра [учен, компетентен във ведическата мъдрост], или е роден в нископоставено семейство, или се е отрекъл от света. Ако е овладял знанието за Кршна, той е съвършен и авторитетен духовен учител." (Чаитанйа-чаритамрта, Мадхйа 8.128) Без да е експерт в науката за Кршна съзнание, никой не може да бъде авторитетен духовен учител. Във ведическата литература се казва също:
шат-карма-нипуно випро мантра-тантра-вишарадах
аваишнаво гурур на сйад ваишнавах шва-пачо гурух
„Ученият брахмана, който е компетентен във всички раздели на ведическото знание, не е подходящ за духовен учител, ако не е ваишнава, т.е. експерт в науката за Кршна съзнание. Но човек, роден в семейство от по-низше съсловие, може да стане духовен учител, ако е ваишнава, т.е. Кршна осъзнат." (Падма Пурана)
На проблемите на материалното съществуване — раждане, старост, болест и смърт — не може да се противодействува чрез натрупване на богатство или чрез икономическо развитие. В много части на света има държави с благоприятни условия за живот, държави богати и икономически развити, но въпреки това проблемите на материалното съществуване все още са налице. Хората се стремят към вътрешен мир по различни начини, но достигат истинско щастие само ако поискат съвет от Кршна, или от Бхагавад-гйта и Шрмад-Бхагаватам (които дават науката за Кршна), чрез авторитетен Негов представител, личност в Кршна съзнание.
Ако икономическото развитие и материалните удобства можеха да отстранят скръбта по семейното, социалното, националното или интернационалното опиянение, Арджуна нямаше да каже, че дори царство, което няма равно на земята, или господство като това на полубоговете в райските планети не могат да пропъдят скръбта му.
Той търси убежище в Кршна съзнание и това е верният път към мира и хармонията. Благосъстоянието и властвуването над света могат да бъдат прекъснати всеки миг от катаклизмите на материалната природа. Дори издигането до по-висша планета, както сега хората се стремят към Луната, може също да бъде спряно с един замах. Бхагавад-гйта потвърждава това: кшйне пунйе мартйа-локам вишанти — „Когато резултатите от благочестивите дела свършат, човек пада отново от върха на щастието до най-ниската позиция в живота." Много политици в света са паднали по този начин. Подобни падания създават само повече причини за скръб.
Следователно ако искаме завинаги да превъзмогнем скръбта, трябва да приемем подслон при Кршна, както Арджуна се стреми да направи. И така, Арджуна моли Кршна да разреши проблема му окончателно, а това е пътят на Кршна съзнание.



ТЕКСТ 9

санджайа увача
евам уктва хршйкешам гудакешах парантапах
на йотсйа ити говиндам уктва тушнйм бабхува ха

санджайах увача—Санджайа каза; евам—така; уктва—като говореше; хршйкешам—на Кршна, господаря на сетивата; гудакешах—Арджуна, експертът по обуздаване на невежеството; парантапах—усмирителят на враговете; на йотсйе—няма да се сражавам; ити—така; говиндам—на Кршна, който дарява удоволствие на сетивата; уктва—като каза; тушнйм—замълча; бабхува—стана; ха—несъмнено.

Санджайа каза: „ След като изрича това, Арджуна, усмирителят на враговете, казва на Кршна: " Говинда, аз няма да се сражавам." И млъква.

ПОЯСНЕНИЕ: Дхртараштра със сигурност е бил много радостен да научи, че Арджуна няма да се сражава, а вместо това ще напусне бойното поле, за да живее от просия. Но Сайджайа го разочарова отново, като казва, че Арджуна е подготвен да убива враговете си (парантапах). Арджуна се отдава като ученик на Кршна — върховния духовен учител, — въпреки че е завладян за известно време от фалшива скръб поради привързаност към семейството. Това показва, че той скоро ще се освободи от фалшивата скръб, резултат от привързаността му към семейството, ще бъде просветлен чрез съвършеното знание за себереализацията, или Кршна съзнание, и тогава със сигурност ще се сражава. По този начин радостта на Дхртараштра ще бъде осуетена, тъй като Арджуна, просветлен от Кршна, ще се сражава докрай.


ТЕКСТ 10

там увача хршйкешах прахасанн ива бхарата
сенайор убхайор мадхйе вишйдантам идам вачах

там—на него; увача—каза; хршйкешах—господарят на сетивата, Кршна; прахасан—като се усмихваше; ива—подобно на това; бхарата—о, Дхртараштра, потомъко на Бхарата; сенайох—на армиите; убхайох—и на двете страни; мадхйе—между; вишйдантам— на скърбящия; идам—следните: вачах—думи.

О, потомъко на Бхарата, сега Кршна, който е застанал между двете армии, казва с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.

ПОЯСНЕНИЕ: Разговорът между двамата близки приятели Хршй-кеша и Гудакеша продължава. Като приятели, и двамата са на едно ниво, но единият от тях доброволно става ученик на другия. Кршна се усмихва, защото един приятел е избрал да стане Негов ученик. Тъй като е Господ на всички и господар на всеки, Той винаги е във висша позиция, но въпреки това се съгласява да бъде приятел, син или любим на преданоотдадения, който Го желае в такава роля. Когато обаче е избран за учител, Той веднага приема тази роля и разговаря с ученика Си като учител, т.е. с нужната сериозност. Както се вижда, разговорът между учителя и ученика се провежда открито, в присъствието на двете армии, така че всички са облагодетелствувани. И така, разговорите в Бхагавад-гйта не са предназначени за някоя специална личност, общество или група, те са за всички: и на приятели, и на врагове се дава еднаква възможност да ги чуят.




ТЕКСТ 11

шрй-бхагаван увача
ашочйан анвашочас твам
праджна-вадамш ча
бхашасе гатасун агатасумш
ча нанушочанти пандитах

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; ашочйан— незаслужаващо скръб; анвашочах—ти скърбиш; твам—ти; пра-джна-вадан—учени думи; ча—също; бхашасе—като говориш; гата—изгубен; асун—живот; агата—неотминал; асун—живот; ча-—също; на—никога; анушочанти—скърби; пандитах—ученият.

Бог, Върховната Личност, казва: „ Докато говориш учени думи, ти скърбиш за нещо, за което не си заслужава да скърбиш. Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ веднага заема позицията на учител и наказва ученика Си, като по заобиколен начин го нарича глупак. Господ казва: „Ти говориш като учен човек, но не знаеш, че ученият, който знае какво е тялото и какво е душата, не тъгува за тялото нито докато е живо, нито когато е мъртво, в който и да е момент от съществуването." От обясненията в следващите глави ще стане ясно, че знание означава да се познава материята и духа, както и този, който ги контролира. Арджуна твърди, че на религиозните принципи трябва да се отдава по-голямо значение, отколкото на политиката или социологията, но той не знае, че знанието за материята, душата и Върховния е по-важно дори от религиозните формулировки. И понеже това знание му липсва, не би трябвало той да се представя за много образован. Тъй като не е много учен човек, той постоянно скърби за нещо, за което не си заслужава. Тялото се ражда и е предопределено да загине днес или утре. Следователно то не е толкова важно, колкото душата. Човек, който знае това, е наистина образован и не скърби, независимо от състоянието на материалното тяло.



ТЕКСТ 12

на тв евахам джату насам на твам неме
джанадхипах на чаива
на бхавишйамах сарве вайам атах парам

на—никога; ту—но; ева—със сигурност; ахам—Аз; джату—по всяко време; на—не; асам—съществувам; на—нито; твам—ти; на—нито; име—всички тези; джана-адхипах—царе; на—никога; ча—също; ева—със сигурност; на—не; бхавишйамах—ще съществуваме; сарве вайам—всички ние; атах парам—в бъдеще.

Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.

ПОЯСНЕНИЕ: Във Ведите — в Катха Упанишад, както и в Иташватара Упанишад — се казва, че Бог, Върховната Личност, е поддръжникът на безброй живи същества в съответствие с различното им положение, което зависи от индивидуалните им дейности и последиците от тях. Чрез пълните Си части Бог, Върховната Личност, пребивава в сърцето на всяко живо същество. Само святи личности, които могат да виждат вътре и вън все същия Върховен Господ, могат наистина да постигнат съвършен и вечен мир.

нитйо нитйанам четанаш четананам
еко бахунам йо видадхати каман там
атма-стхам йе 'нупашйанти дхйрас
тешам шантих шашватй нетарешам
(Катха Упанишад 2.2.13)

Ведическата истина, предадена на Арджуна, е предназначена за всички, които се представят за много учени, а всъщност имат оскъдни знания. Господ ясно казва, че Той Самият, Арджуна и всички царе, събрани на бойното поле, са вечни индивидуални същества и Господ е вечният поддръжник на индивидуалните живи същества в тяхното обусловено и освободено положение. Бог, Върховната Личност, е върховната индивидуална личност, Арджуна е вечен приятел на Господа, а всички царе, събрани на бойното поле, са индивидуални вечни личности. Не е вярно, че те не са съществували като индивиди в миналото и че няма да съществуват като вечни личности. Тяхната индивидуалност е съществувала в миналото и ще продължава да съществува без прекъсване в бъдеще, следователно няма причина да се скърби за когото и да било.
Майавадй теорията, че след освобождението индивидуалната душа, отделена от покривалото на майа, т.е. илюзията, ще се слее с безличностния Брахман и ще изгуби индивидуалното си съществуване, не се поддържа от Господ Кршна, върховния авторитет. Нито пък се поддържа твърдението, че мислим за индивидуалността само в обусловено положение. Тук Кршна ясно казва, че в бъдеще Неговата индивидуалност и индивидуалността на другите живи същества ще продължи да съществува вечно, както е потвърдено и в Упа-нишадите. Това твърдение на Кршна е авторитетно, защото Той не е подвластен на илюзията. Ако индивидуалността не беше факт, Кршна не би наблегнал толкова много на нея и на съществуването й в бъдеще. Майавадйте могат да твърдят, че индивидуалността, за която говори Кршна, не е духовна, а материална. Ако приемем аргумента, че индивидуалността е материална, как бихме различили индивидуалността на Кршна? Кршна потвърждава индивидуалността Си в миналото, а също и индивидуалността Си в бъдещето. Той потвърждава това по много начини и обявява, че безличност-ният Брахман е подвластен на Него. Кршна запазва духовната Си индивидуалност винаги. Ако Той бъде приет за обикновена обусловена душа с индивидуално съзнание, Неговата Бхагавад-гйта няма да има стойност на авторитетно писание. Един обикновен човек с присъщите на хората четири недостатъка не може да учи на това, което трябва да бъде чуто. Гйта стои над такава литература. Нито една светска книга не може да се сравни с Бхагавад-гйта. Когато някой приеме Кршна за обикновен човек, Гйта изгубва цялата си значимост. Майавадйте спорят, че множествеността, спомената в този стих, е условна и се отнася до тялото. Но в предишния стих това телесно схващане беше вече порицано. След като е осъдил вече телесната концепция за живите същества, как е възможно Кршна да изговаря общоприети твърдения, като изхожда отново от телесна платформа? Следователно индивидуалността се запазва в духовно отношение и това се потвърждава от всички велики ачарии, като Шрй Рамануджа и други. На много места в Гйта се изтъква ясно, че духовната индивидуалност може да бъде разбрана от преданоотда-дени на Господа. Ония, които завиждат на Кршна като Бог, Върховна Личност, не могат истински да се докоснат до тази велика книга. Човек, който не е преданоотдаден, подхожда към ученията на Гйта също като пчела, която ближе мед през стъклото на буркана. Човек не може да вкуси меда, докато не отвори буркана. По същия начин мистицизмът на Бхагавад-гйта може да бъде разбран единствено от преданоотдадени и никой друг не може да го вкуси, както е посочено в четвърта глава на тази книга. До Гйта не могат да се докоснат личности, които завиждат на съществуването на Господа. Следователно майавадй обяснението на Гйта е най-заблуждаващото представяне на цялата истина. Господ Чаитанйа ни забранява да четем коментарите, направени от майавадй, и ни предупреждава, че всеки, който приема Майавадй философията, губи напълно способността си да разбере истинското тайнство на Гйта. Ако индивидуалността се отнасяше само до емпиричната вселена, тогава не би имало нужда  от учението на Господа. Множествеността на индивидуалната душа и на Господа е вечен факт и той се потвърждава от Ведите, както беше посочено по-горе.



ТЕКСТ 13

дехино 'смин йатха
дехе каумарам йауванам
джара татха дехантара-праптир
дхйрас шатра на мухйати


дехинах—на въплътената; асмин—в това; йатха—както; дехе—в тялото; каумарам—детство; йауванам—младост; джара—старост; татха—по същия начин; деха-антара—при смяна на тялото; праптих—постигне; дхйрах—уравновесената личност; татра— тогава; на—никога; мухйати—заблуден.

Както въплътената в това тяло душа непрекъснато преминава от детство към младост и от младост към старост, така в момента на смъртта тя преминава в друго тяло. Личност, която е уравновесена, не се смущава от такава промяна.

ПОЯСНЕНИЕ: Всяко живо същество е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя: известно време е дете, известно време е младеж и известно време -— старец. Въпреки че духовната душа вътре в тялото е една, тя не претърпява промяна. При смъртта тази индивидуална душа сменя тялото си и се преселва в друго тяло. И тъй като е сигурно, че ще има друго тяло в следващото раждане, било то материално или духовно, няма причина Арджуна да скърби за смъртта на Бхйшма и Дрона, за които е толкова загрижен. По-скоро той трябва да се радва, че те ще сменят вече остарелите си тела с нови и така ще обновят енергиите си. Приемането на ново тяло осигурява разнообразие от наслади или страдания в зависимост от дейностите през живота. Бхйшма и Дрона, които са благородни души, със сигурност ще получат в следващия си живот духовни тела или поне тела за висше материално наслаждение на райските планети. Така че и в двата случая няма причина за скръб.
Всеки, който има съвършено знание за органически присъщото положение на индивидуалната душа, за Свръхдушата и природата, материална и духовна, е наричан дхйра, или уравновесен човек. Такъв човек никога не се заблуждава от смяната на телата.
Теорията на майавадйте за единството на духовната душа не може да се приеме поради това, че душата не може да бъде нарязана на парчета под формата на отделни части. Такова разсичане на различните индивидуални души прави Върховния делим или променяем, а това противоречи на принципа за непроменяемостта на Върховната Душа. Както се потвърждава в Гйта, отделните частици на Върховния съществуват вечно (санатана) и се наричат кшара; това означава, че са склонни да падат в материалната природа. Тези отделни частици са вечни и дори след освобождението индивидуалната душа остава същата — частица. Но веднъж освободена, тя живее вечен живот в блаженство и знание с Божествената Личност. Теорията на отражението може да бъде приложена за Свръхдушата, която при-съствува във всяко индивидуално тяло и е известна като Параматма. Тя е различна от индивидуалното живо същество. Когато водата отразява небето, тя отразява Слънцето, Луната и звездите. Звездите могат да бъдат сравнени с живите същества, а Слънцето или Луната — с Върховния Бог. Отделната индивидуална духовна душа е представена от Арджуна, а Върховната Душа — от Божествената Личност, Шрй Кршна. Те не са на едно и също равнище, както ще стане ясно в началото на четвърта глава. Ако Арджуна беше на едно ниво с Кршна и Кршна не беше по-висш от Арджуна, отношенията им на ученик и учител биха били безсмислени. Ако и двамата бяха заблудени от илюзорната енергия (майа), тогава не би било нужно единият от тях да бъде учител, а другият — ученик. Такова обучение е безполезно, защото в ноктите на майа никой не може да бъде авторитетен учител. По такъв начин се доказва, че Господ Кршна е Върховният Господ и има висша позиция спрямо живото същество, Арджуна, който е забравяща душа, заблуждавана от майа.



ТЕКСТ 14

матра-спаршас ту каунтейа шйтошна-сукха-
духкха-дах агамапайино 'нитйас тамс титикшасва бхарата

матра-спаршах—сетивно възприятие; ту—само; каунтейа—о, сине на Кунтй; шита—зима; ушна—лято; сукха—щастие; духкха—страдание; дах—като причинява; агама—като се появява; апайинах—като изчезва; анитйах—непостоянен; тан—всички те; титикшасва—просто се опитай да търпиш; бхарата—о, потомъко на династията на Бхарата.
О, сине на Кунтй, временното появяване на щастие и нещастие и изчезването им с течение на времето наподобяват настъпването и изчезването на зимния и летния сезон. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи да ги търпи, без да бъде смущаван.

ПОЯСНЕНИЕ: За да изпълнява правилно дълга си, човек трябва да се научи да търпи редуването на щастие и нещастие. Според ведическите предписания човек трябва да се къпе рано сутрин дори през месец Магха (януари-февруари). Тогава е много студено, но независимо от това човек, който спазва регулиращите принципи, не се колебае да се изкъпе. По същия начин една жена не се колебае да готви в кухнята през месеците май и юни — най-горещият период на летния сезон. Човек трябва да изпълнява дълга си въпреки неудобствата, създавани от климата. Религиозният принцип на кшатриите е да се сражават, въпреки че те понякога трябва да се бият с приятел или роднина. Човек не трябва да се отклонява от предписания си дълг. Той трябва да следва предписаните от религиозните принципи правила, за да се издигне до платформата на знанието, защото единствено със знание и преданост може да се освободи от ноктите на майа (илюзията).
Двете имена, с които е наречен Арджуна, също са важни. Обръщението „Каунтейа" изразява благородната му кръв по майчина линия, а обръщението „Бхарата" изразява величието му по бащина линия. Предполага се, че Арджуна е наследил и двете страни. Голямото наследство изисква голяма отговорност по отношение на правилното изпълняване на задълженията. Следователно Арджуна не може да избегне сражението.



ТЕКСТ 15

йам хи на вйатхайантй ете пурушам пурушаршабха
сама-духкха-сукхам дхйрам со 'мртатвайа калпате

йам—човек, на когото; хи—със сигурност; на—никога; вйатхайантй—страдат; ете—всички тези; пурушам—на личност; пуруша-ршабха—о, най-добър сред хората; сама—непроменен; духкха—в нещастие; сукхам—и щастие; дхйрам—търпелив; сах—той; амртатвайа—за освобождение; калпате—е считан за подходящ.

О, най-добър сред хората [Арджуна], личност, която не се смущава от щастие и нещастие и е непоколебима и в двете, със сигурност е достойна за освобождение.

ПОЯСНЕНИЕ: Всеки, който е твърд в решителността си да постигне напредък в духовната реализация и може еднакво да търпи яростните атаки и на щастие, и на нещастие, със сигурност е подходящ за освобождение. Във варнашрама институцията четвъртото жизнено стъпало, стъпалото на отречението {саннйаса), изисква огромни усилия. Но човек, който сериозно е решил да направи живота си съвършен, приема живота на саннйаса въпреки всички трудности. Обикновено трудностите произтичат от прекъсването на семейните взаимоотношения, от прекратяването на общуването с жена и деца. Ако някой може да понесе тази тежест, тогава е сигурно, че пътят му към духовната реализация е завършен. По същия начин при изпълнението на задълженията си като кшатрийа Арджуна е съветван да прояви постоянство, макар и да му е трудно да се сражава с членовете на семейството си и с други любими хора.
Господ Чаита-нйа приема саннйаса на двадесет и четири годишна възраст, въпреки че не е имало кой да се грижи за младата му съпруга и възрастната му майка, които са били напълно зависими от Него. Но заради по-висшата кауза той приема саннйаса и е решителен в изпълнението на висшите Си задължения. Това е пътят за постигане на освобождение от материалното робство.


ТЕКСТ 16

насато видйате бхаво
набхаво видйате сатах
убхайор апи дршто 'нтас
тв анайос таттва-даршибхих

на—никога; асатах—за несъществуващото; видйате—има; бхавах—трайност; на—никога; абхавах—качеството да се променя; видйате—има; сатах—за вечното; убхайох—на двете; апи—наистина; дрштах—наблюдаваха; антах—заключение; ту—наистина; анайох—от тях; таттва—на истината; даршибхих—пророците.

Пророците, които знаят истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото [материалното тяло] няма трайност, а във вечното [душата] не настъпва промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.

ПОЯСНЕНИЕ: Променящото се тяло не е трайно. Това, че тялото се променя всеки миг чрез действията и взаимодействията на различните клетки, се признава от съвременната медицина. По този начин се осъществява растежът и остаряването на тялото. Но духовната душа съществува вечно, като остава същата независимо от промените на тялото и ума. Това е разликата между материята и духа. Природата на тялото се променя винаги, а душата е вечна. До това заключение са стигнали всички, които виждат истината — имперсоналисти и персоналисти. Във Вишну Пурана (2.12.38) се казва, че Вишну и жилищата Му имат самоосветяващо се духовно съществуване (джйотймши вишнур бхуванани вишнух). Думите „съществуващ" и „несъществуващ" се отнасят единствено за духа и материята. Това е мнението на всички пророци, които са видели истината.
Това е началото на инструкцията, дадена от Господ на живите същества, които са объркани от влиянието на невежеството. Отхвърлянето на невежеството води до възстановяване на вечната връзка между обожател и обожаем и до логичното разбиране на разликата между неразделно свързаните с Бога живи същества и Бога, Върховната Личност. Човек може да разбере природата на Върховния посредством задълбочено изучаване на самия себе си и на разликата между себе си и Върховното същество, разбирана като отношение между част и цяло. Във Веданта-сутра, както и в Шрймад-Бхага-ватам Върховният е приеман за източник на всички еманации. Тези еманации се научават от опит чрез естественото редуване на низше и висше. Живите същества принадлежат към висшата природа, както това ще се разкрие в седма глава. Въпреки че няма разлика между енергията и енергоизточника, енергоизточникът е приеман за Върховен, а енергията, т.е. природата — за подчинена. Следователно живите същества са винаги подчинени на Върховния Господ, както е в случая с господаря и слугата или учителя и обучавания. Това чисто знание не може да бъде постигнато от човек, който се намира под влияние на невежеството, и за да прогони това невежество, Господ дава Бхагавад-гйта за просветлението на всички живи същества, за вечни времена.



ТЕКСТ 17

авинаши ту тад виддхи йена
сарвам идам татам винашам
авйайасйасйа на кашчит
картум архати

авинаши-—вечен; ту—но; тат—това; виддхи—знай това; йена— чрез което; сарвам—цялото тяло; идам—това; татам—проникнато; винашам—унищожаване; авйайасйа—на вечното; асйа—на него; на кашчит—никой; картум—да направи; архати—е способен.

Знай, че това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи вечната душа.

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих обяснява по-добре истинската природа на душата, която се разпростира из цялото тяло. Всеки може да разбере какво се разпростира из цялото тяло — това е съзнанието. Всеки чувствува болките и удоволствията с цялото си тяло или с част от него. Това разпространяване на съзнанието е ограничено само в собственото тяло. Страданията и удоволствията в едно тяло са неизвестни за другите тела. Следователно във всяко тяло е въплътена една индивидуална душа и белег за присъствието й е усещането на индивидуалното съзнание. Душата е описвана с размери колкото една десетохилядна част от върха на косъма. Шветашватара Упанишад (5.9) потвърждава това:
балагра-шата-бхагасйа шатадха калпитасйа
ча бхаго джйвах виджнейах са чанантйайа калпате
„Когато горната част на косъма бъде разцепена на сто части и всяка една от тях отново бъде разцепена на сто части, всяка една от тези частици е мерна единица за големината на душата." В тази връзка се посочва:
кешагра-шата-бхагасйа шатамшах садршатмаках
джйвах сукшма-сварупо 'йам санкхйатйто хи чит-канах
„Безбройните частици на духовните атоми са с размер на една десетохилядна част от горния край на косъма."
Следователно духовната душа като индивидуална частица е духовен атом, по-малък от материалните атоми, и тези духовни атоми са неизброими. Тази много малка духовна искра е основен принцип на материалното тяло и нейното влияние се разпространява в цялото тяло, както действуващият принцип на лекарството се разпространява в цялото тяло. Движението на душата се усеща в тялото като съзнание и това е доказателство за присъствието на душата. Всеки може да разбере, че материалното тяло без съзнание е мъртво тяло и че съзнанието не може да бъде върнато в тялото с никакви материални средства. Следователно съзнанието не се дължи на определено количество от някаква материална комбинация, а на духовната душа. В Мундака Упанишад (3.1.9) също се обяснява измерението на духовната душа:

ешо 'нур атма четаса ведитавйо
йасмин пранах панчадха самвивеша
пранаиш читтам сарвам отам
праджанам йасмин вишуддхе вибхаватй еша атма

„Душата е с размери на атом и може да се възприеме посредством съвършена интелигентност. Тази душа с размери на атом се носи в пет вида въздух (прана, апана, вйана, самана и удана), тя се намира в сърцето и разпростира влиянието си по цялото тяло на въплътеното живо същество. Духовното влияние на душата се проявява, когато тя се пречисти от замърсяването на петте вида материален въздух."
Чрез различните седящи пози на системата хатха-йога се контролират петте вида въздух, които обграждат чистата душа. Целта не е материалната полза, а освобождаването на съвсем малката душа от оплитането на материалната атмосфера.
Спецификата на душата е приета в цялата ведическа литература и всеки здравомислещ човек я чувствува чрез жизнения си опит. Само безумец може да твърди, че безкрайно малката душа е всепро-никваща вишну-таттва.
Влиянието на малката душа се разпростира из цялото тяло. Според Мундака Упанишад тази душа с размери на атом се намира в сърцето на всяко живо същество и измерването й е отвъд възможностите на учените-материалисти. По тази причина някои от тях глупаво твърдят, че няма душа. Без съмнение, индивидуалната душа с размери на атом е в сърцето заедно със Свръхдушата, затова всички енергии, необходими за движението на тялото, се излъчват от сърцето. Червените кръвни телца, които пренасят кислорода от белите дробове, получават енергия от душата. Когато душата напусне сърцето, кръвообращението спира. Медицината приема важността на червените кръвни телца, а не може да установи, че източникът на енергия е душата. Но от друга страна, медицината приема, че сърцето е вместилище на всички енергии в тялото.
Тези безкрайно малки частици от духовното цяло са сравнявани с молекулите на слънчевата светлина. Слънчевата светлина има безброй блестящи частици. На същия принцип отделените от Върховния Господ частици са само безкрайно малки искри от лъчите Му, наричани прабха, или върховна енергия. И така, независимо дали човек ще следва ведическото знание или съвременната наука, той не може да отхвърли съществуването на душата в тялото. Науката за душата е подробно описана в Бхагавад-гйта от Самата Божествена Личност.



ТЕКСТ 18

антаванта име деха нитйасйоктах
шариринах анашино 'прамейасйа
тасмад йудхйасва бхарата

апрамейасйа—неизмерима; тасмат—затова; йудхйа-сва—сражавай се; бхарата—о, потомъко на Бхарата. анта-вантах—тленни; име—всички тези; дехах—материални тела; нитйасйа—вечни в съществуването; уктах—са казва;  шариринах—на въплътената душа; анашинах—никога няма да бъде;

Материалното тяло на неразрушимото, неизмеримо и вечно живо същество със сигурност ще загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.

ПОЯСНЕНИЕ: Материалното тяло е тленно по природа. То може да загине веднага или след сто години. Това е въпрос само на време. Не е възможно да съхраним тялото завинаги. Но духовната душа е толкова малка, че не може да бъде дори видяна от врага, а какво да говорим да бъде убита. Както се спомена в предишния стих, тя е толкова малка, че никой не може да определи размерите й. Следователно и от двете гледни точки няма причина за скръб, защото живото същество такова, каквото е, не може да бъде убито, нито материалното тяло може да бъде запазено завинаги или поддържано постоянно. Малката частичка от духовното цяло получава материално тяло според дейностите си и затова трябва да се спазват религиозни принципи. Във Веданта-сутрите живото същество е определяно като светлина, защото е частица, неразделно свързана с върховната светлина. Както слънчевата светлина поддържа цялата вселена, така светлината на душата поддържа материалното тяло. Щом душата напусне материалното тяло, то започва да се разпада. Следователно душата поддържа тялото. Само по себе си тялото не е важно. Арджуна е съветван да се сражава и да не жертвува религиозната кауза от тленни материални съображения.



ТЕКСТ 19

йа енам ветти хантарам йаш чаинам
манйате хатам убхау май
на виджанйто найам ханти на ханйате

йах—всеки, който; енам—това; ветти—знае; хантарам—убиецът; йах—всеки, който; ча—също; енам—това; манйате—смята; хатам—убит; убхау—и двамата; май—те; на—никога; виджанй-тах—имат знание; на—никога; айам—този; ханти—убива; на— нито; ханйате—е убито.

Нито човек, който мисли живото същество за убиец, нито човек, който мисли, че то може да бъде убито, е в знание, защото себето не убива и не може да бъде убито.

ПОЯСНЕНИЕ: Трябва да знаем, че когато тялото на въплътеното живо същество е наранено от смъртоносно оръжие, живото същество в тялото не е убито. Духовната душа е толкова малка, че е невъзможно да бъде убита с каквото и да е материално оръжие, както ще стане ясно от следващите стихове. Живото същество не може да бъде убито поради духовната си природа. Това, което е убивано или се предполага, че е убито, е самото тяло. Това, разбира се, изобщо не насърчава убиването на тялото. Ведическото предписание е ма хим-сйат сарва бхутани — никога не извършвай насилие над когото и да било. Разбирането, че живото същество не може да бъде убито, естествено, не насърчава клането на животни. Несъобразеното с авторитети убийство на нечие тяло е отвратително и се наказва както от закона на държавата, така и от закона на Господа. Арджуна обаче е задължен да убива не по прищявка, а заради принципите на религията.



ТЕКСТ 20

на джайате мрийате ва кадачин
найам бхутва бхавита ва на бхуйах
аджо нитйах шашвато 'йам
пурано на ханйате ханйамане шарйре

на—никога; джайате—се ражда; мрийате—умира; ва—и единият, и другият; кадачит—по всяко време (минало, настояще и бъдеще); на—никога; айам—това; бхутва—започва да съществува; бхавита—ще започне да съществува; ва—или; на—не; бхуйах— или отново ще започне да съществува; аджах—неродена; нитйах—вечна; шашватах—непроменяща се; айам—това; пуранах—най-старата; на—никога; ханйате—е убивана; ханйамане— когато е убито; шарйре—тялото.

За душата няма нито раждане, нито смърт. Тя не е започвала да съществува, тя не започва да съществува и няма да започне да съществува. Тя е неродена, вечна, вечно съществуваща и първоначална. Тя не е убивана, когато тялото е убивано.

ПОЯСНЕНИЕ: В качествено отношение базкрайно малката, откъсната от Върховния Дух частица е едно с Върховния. Тя не претърпява промени като тялото. Понякога душата е наричана устойчива, или кута-стха. Тялото подлежи на шест вида промени. То се ражда от утробата на майчиното тяло, съществува известно време, расте, поражда действия, постепенно запада и най-накрая изчезва в забрава. Душата обаче не преминава през такива промени. Тя е неродена, но понеже приема материално тяло, тялото се ражда. Душата, която е в него, нито се ражда, нито умира. За всичко, за което има раждане, има и смърт. И тъй като душата не се ражда, следователно за нея няма минало, настояще и бъдеще. Тя е вечна, винаги съществуваща и предвечна — ето защо в историята няма и следа от възникването й. Под въздействие на телесната концепция ние търсим миналото на душата. Душата обаче никога не остарява, както става с тялото. По тази причина т. нар. възрастен човек вътрешно чувствува същия дух, както в детството или младостта си. Промените,-които стават с тялото, не засягат душата. Състоянието на душата не се изражда като дърветата, като материалните неща. Душата не създава също така и странични продукти. Страничните продукти на тялото — децата — са също различни индивидуални души; чрез приемането на конкретно тяло те се появяват като деца на определен човек. Тялото се развива поради присъствието на душата, но душата не създава поколение, нито се променя. Следователно душата не претърпява шестте промени на тялото.
В Катха Упанишад (1.2.18) намираме аналогичен стих, в който се казва:
на джайате мрийате ва випашчин найам куташчин на бабхува кашчит
аджо нитйах шашвато 'йам пурано на ханйате ханйамане шарйре
Смисълът и пояснението на този стих са същите като изложените в Бхагавад-гйта, но тук е употребена една особена дума, випашчит, която означава „учен" или „притежаващ знание".
Душата е пълна със знание, т.е. винаги е пълна със съзнание. Следователно съзнанието е белег на душата. Дори ако човек не може да открие душата вътре в сърцето, където тя пребивава, той все пак може да разбере за съществуването й от присъствието на съзнанието. Понякога не можем да видим слънцето, защото небето е покрито с облаци, или по някоя друга причина, но виждаме светлината му и затова сме убедени, че е ден. Щом като рано сутрин небето просветлее, разбираме, че слънцето се е появило. По същия начин щом някое тяло — независимо човешко или животинско — има някакво съзнание, в това тяло можем да открием присъствието на душата. Съзнанието на душата обаче е различно от съзнанието на Върховния, защото върховното съзнание е всезнаещо. То познава миналото, настоящето и бъдещето. Съзнанието на индивидуалната душа е склонно да забравя. Когато то забрави истинската си природа, получава обучение и просветление от висшите уроци на Кршна. Кршна не е като забравящата душа. Ако беше така, ученията на Бхагавад-гйта щяха да бъдат безполезни.

Има два вида души: съвсем малката душа-частица (ану-атма) и Свръхдушата (вибху-атма). Това се потвърждава и в Катха Упани-шад (1.2.20) по следния начин:
анор анййан махато махййан
там акратух пашйати вйта-шоко дхатух
прасадан махиманам атманах
„Както Свръхдушата [Параматма], така и малката душа [джйватма] се намират на едно и също дърво — тялото, вътре в сърцето на живото същество и само този, който се освободи от всички материални желания и оплаквания, може по милостта на Върховния да разбере величието на душата." Свръхдушата също води началото Си от Кршна, както ще се разкрие в следващите глави. Арджуна, малката душа, която е забравила истинската си природа, иска да бъде просветлена от Кршна или от Негов авторитетен представител (духовен учител).







ТЕКСТ 21

ведавинашинам нитйам йа
енам аджам авйайам катхам
са пурушах партха кам
 гхатайати ханти кам

веда—знае; авинашинам—неразрушима; нитйам—винаги съществуваща; йах—човек, който; енам—тази (душа); аджам—неродена; авйайам—неизменна; катхам—как; сах—тази; пурушах—личност; партха—о, Партха (Арджуна); кам—когото; гхатайати— принуждава да нарани; ханти—убива; кам—когото.

О, Партха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима, вечна, неродена и непроменяща се, може да убие някого или да накара някого да убива?

ПОЯСНЕНИЕ: Всяко нещо си има съответното предназначение и човек, който е в пълно знание, е наясно как и къде да употреби всичко по най-подходящ начин. Следователно от насилието също има полза, но правилното му прилагане е в ръцете на знаещата личност. Въпреки че съдията осъжда на смърт човека, който е извършил убийство, той самият не може да бъде обвинен за това, защото присъжда насилие над друга личност според кодексите на правосъдието. В Ману-самхита — сборника от закони, предназначени за цялото човечество — се потвърждава, че един убиец трябва да бъде наказан със смърт; така в следващия си живот той няма да страда заради големия грях, който е извършил. Следователно царското наказание — обесването на убиеца — в действителност е благоприятно. По аналогичен начин трябва да се заключи, че когато Кршна заповядва: „Сражавай се!", насилието е върховно правосъдие. Затова Арджуна трябва да следва инструкцията, като знае добре, че насилие, извършено в сражение за Кршна, изобщо не е насилие, защото най-малко човек, и по-точно душата, може да бъде убита. Когато става дума за раздаване на справедливост, т. нар. „насилие" е позволено. Хирургическата операция не е предназначена да убие пациента, а да го излекува. Следователно ако Арджуна се сражава по инструкция на Кршна и в пълно знание, няма опасност от греховна последица.


ТЕКСТ 22

васамси джйрнани йатха вихайа
навани грхнати наро 'парани
татха шарйрани вихайа джйрнани

васамси—дрехи; джйрнани—стари и износени; йатха—точно както; вихайа—като оставя; навани—нови дрехи; грхнати—действително получава; нарах—човек; апарани—други; татха—по същия начин; шарйрани—тела; вихайа—като изоставя; джйрнани—старо и безполезно; анйани—друго; самйати—получава наистина; навани—нов комплект; дехй—въплътен.

Както човек сменя остарелите си дрехи с нови, така душата приема нови материални тела, като изоставя старите и безполезни тела.

ПОЯСНЕНИЕ: Това, че индивидуалната малка душа сменя тялото си, е общоприет факт. Дори съвременните учени, които не вярват в съществуването на душата и в същото време не могат да обяснят какъв е източникът на енергия в сърцето, са принудени да признаят за факт постоянните промени на тялото, които се проявяват в прехода от детство към юношество, от юношество към младост и от младост към старост. След старостта се преминава в друго тяло. Това вече беше обяснено в един от предишните стихове (2.13).
Преминаването на безкрайно малката душа в друго тяло е възможно по милостта на Свръхдушата. Свръхдушата изпълнява желанията на малката душа, както един приятел изпълнява желанията на другаря си. Някои от Ведите, и по-специално Мундака Упанишад и Шветашватара Упанишад сравняват душата и Свръхдушата с две приятелски птици, кацнали на едно дърво. Едната птица (малката индивидуална душа) кълве плодовете на дървото, а другата (Кршна) наблюдава приятеля си. Тези две птици са еднакви по природа, но едната е пленена от плодовете на материалното дърво, докато другата е само свидетел на дейностите на Своя приятел. Кршна е птицата—свидетел, а Арджуна е птицата, която кълве. Въпреки че са приятели, единият е господар, а другият — слуга. Забравянето на тази връзка е причина малката душа да сменя местоположението си от едно дърво на друго, или от едно тяло в друго. Душата (джйвата) води тежка борба за съществуване върху дървото на материалното тяло, но щом се съгласи да приеме другата птица за върховен духовен учител — както Арджуна прави, като се отдава доброволно на Кршна за напътствия, — подчинената птица незабавно се освобождава от всички оплаквания. Както Мундака Упанишад (3.1.2), така и Шветашватара Упанишад (4.7) потвърждават това:
самане вркше пурушо нимагно
'нйшайа шочати мухйаманах джуштам
йада пашйатй анйам йшам
асйа махиманам ити вйта-шоках
Въпреки че двете птици са на едно и също дърво, птицата, която яде плодовете му, е изпълнена с тревоги и неприятности, защото се наслаждава на тези плодове. Но ако страдащата птица обърне лице към приятеля си, който е Самият Господ, и осъзнае величието Му, тя незабавно се освобождава от всички безпокойства." Арджуна сега се обръща към вечния си приятел Кршна и разбира Бхагавад-гйта от Него. Докато слуша Кршна, той проумява върховното величие на Господа и се освобождава от оплакванията.
Тук Господ съветва Арджуна да не скърби за това, че старият му дядо и учителят му ще сменят телата си . По-скоро той би трябвало да се радва, че когато убие телата им в справедлив бой, ще им даде от илюзорната енергия и така да прекъсват общуването си с Върховния Господ, точно както искрите от огъня, които макар и еднакви по природа с огъня, угасват вън от него. Във Бараха Пурана живите същества са описани като откъснати неразделно свързани с Върховния частици. Те са вечни частици, както се потвърждава и в Бхагавад-гйта. Така че дори и след като се освободи от илюзията, живото същество запазва своята отделна личност, както става ясно от ученията на Господа. Арджуна постига освобождение благодарение на знанието, получено от Кршна, но никога не става един с Кршна.


ТЕКСТ 23

наинам чхинданти шастрани наинам
дахати паваках на наинам
кледайантй апо на шошайати марутах

на—никога; енам—тази душа; чхинданти—може да нареже на парчета; шастрани—оръжия; на—никога; енам—тази душа; дахати—изгаря; паваках—огън; на—никога; ча—също; енам—тази душа; кледайантй—се мокри; апах—вода; на—никога; шошайати—изсъхва; марутах—вятър.

Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакви средства, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода, нито изсушена от вятър.

ПОЯСНЕНИЕ: Никакви видове оръжия — мечове, огнени оръжия, дъждовни оръжия, ураганни оръжия и други — не са в състояние да убият духовната душа. Тук става ясно, че освен модерните огнени оръжия, има много видове оръжия, направени от земя, вода, въздух, етер и др. Дори ядрените оръжия на настоящия век са класифицирани като огнени оръжия, а в миналото е имало и други видове оръжия, направени от различни видове материални елементи. На огнените оръжия се е противодействувало с водни оръжия, които не са познати на съвременната наука. Съвременните учени нямат никакво познание за ураганните оръжия. Душата не може да бъде нарязана на парчета, нито да бъде унищожена от каквото и да било оръжие, независимо от научните изобретения.
Поради невежество майавадйте не могат да обяснят как е възникнала индивидуалната душа и как впоследствие е била покрита от илюзорната енергия. Никога не е било възможно индивидуалните души да бъдат откъснати от първоначалната Върховна Душа. По-скоро индивидуалните души са вечни частици, които съществуват отделени от Върховната душа. Тъй като са индивидуални и вечни малки души (санатана), те са предразположени да бъдат покривани частици, както се потвърждава и в Бхагавад-гйта. Така че дори и след като се освободи от илюзията, живото същество запазва своята отделна личност, както става ясно от ученията на Господа. Арджуна постига освобождение благодарение на знанието, получено от Кршна, но никога не става един с Кршна.



ТЕКСТ 24

аччхедйо 'йам адахйо 'йам акледйо
'шошйа ева ча нитйах сарва-гатах
стханур ачало 'йам санатанах

аччхедйах—нечуплива; айам—тази душа; адахйах—не може да бъде изгорена; айам—тази душа; акледйах—неразтворима; ашо-шйах—не може да бъде изсушена; ева—сигурно; ча—и; нитйах— вечна; сарва-гатах—всепроникваща; стханух—непроменлива; ачалах—неподвижна; айам—тази душа; санатанах—вечно една и съща.

Тази индивидуална душа не може да бъде начупена или разтворена; тя не може да бъде нито изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, все същата.

ПОЯСНЕНИЕ: Всички тези качества на малката душа определено доказват, че тя е вечна частица от духовното цяло и остава вечно един и същ атом, без промяна. В този случай е много трудно да се приложи монистичната теория, защото не се очаква индивидуалната душа да стане нещо еднородно. След освобождението от материалното замърсяване безкрайно малката душа може да предпочете да остане като духовна искра в сияйните лъчи на Бога, Върховната Личност, но интелигентните души отиват на духовните планети, за да общуват с Божествената Личност.


ТЕКСТ 25

атха чаинам нитйа-джатам
нитйам ва манйасе
мртам татхапи твам маха-бахо
наинам шочитум архаси

атха—ако обаче; ча—също; енам—тази душа; нитйа-джатам— винаги се ражда; нитйам—завинаги; ва—и едното, и другото; манйасе—ти мислиш така; мртам—мъртъв; татха апи—въпреки това; твам—ти; маха-бахо—о, силноръки; на—никога; енам—за душата; шочитум—да скърбиш; архаси—заслужава.

Ако въпреки всичко мислиш, че душата [или признаците на живот] винаги се ражда и умира завинаги, все още няма причина да скърбиш, о, силноръки.

ПОЯСНЕНИЕ: Винаги е съществувала една категория философи, чиито идеи са много близки до тези на будистите, които не вярват в съществуването на душата извън тялото. Когато Бог Кршна представя Бхагавад-гйта, става ясно, че такива философи съществуват и са известни като локайатики и ваибхашики. Те твърдят, че признаците на живот се проявяват, когато някаква материална комбинация достигне определена зрялост. Съвременните материалистични философи и учени също мислят по подобен начин. Според тях тялото е комбинация от материални елементи и на определен неин етап чрез взаимодействието на физически и химически елементи се развиват признаците на живот. Науката антропология е изградена върху тази философия. В момента много псевдорелигии, станали модерни в Америка, се придържат към тази философия, както и към нихилистичните будистки секти, които нямат нищо общо с предаността.
Дори ако Арджуна не вярваше в съществуването на душата — както е във ваибхашика философията, — все още скръбта му остава неоснователна. Никой не оплаква загубата на известно количество химикали и не спира да изпълнява поради това предписаните си задължения. От друга страна, в съвременната наука се разхищават тонове химикали, за да се осигури победа над неприятеля в научнообоснованата война. Според ваибхашика философията душата, т.е. атма, изчезва с разпадането на тялото. Така че във всички случаи, независимо от това, дали Арджуна приема заключението на Ведите, че има малка душа, или не вярва в съществуването на душата, той няма причина да скърби. Според тази теория във всеки момент от материята възникват толкова много живи същества и във всеки момент толкова много от тях загиват, че е безсмислено да се скърби за такива събития. Ако душата не се преражда, Арджуна няма основание да се страхува от въздействието на греховните последици от убийството на своя дядо и учител. Но в същото време Кршна саркастично го нарича маха-баху, „силнорък", защото Той самият не приема теорията на ваибхашика, която отхвърля ведическата мъдрост. Като кшатрийа, Арджуна принадлежи към ведическото общество и е редно да следва принципите му.


ТЕКСТ 26

джатасйа хи дхруво мртйур дхрувам
джанма мртасйа ча тасмад апарихарйе
 'ртхе на твам шочитум архаси

джатасйа—за този, който се е родил; хи—несъмнено; дхрувах— факт; мртйух—смърт; дхрувам—това също е факт; джанма—раждане; мртасйа—от умрелия; ча—също; тасмат—следователно; апарихарйе—за това, което е неизбежно; артхе—всъщност; на— не; твам—ти; шочитум—да скърбиш; архаси— заслужава

За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. По тази причина не трябва да скърбиш при неизбежното изпълнение на дълга си.

ПОЯСНЕНИЕ: Действията в живота на човека определят раждането му. След като завърши един период на дейности, човек трябва да умре, за да се роди за следващ живот. По този начин човек се върти в цикъла на раждане и смърт, без да постига освобождение. Този кръговрат обаче не оправдава ненужното избиване на хора, клането на животни, войните. Но в същото време насилието и войната са неизбежни фактори за запазване законността и реда в човешкото общество.
По волята на Върховния, сражението на бойното поле Курукшетра е неизбежно, а да се сражава за справедливата кауза, е дълг на всеки кшатрийа. Защо Арджуна трябва да се страхува или огорчава от смъртта на роднините си, щом изпълнява правилно дълга си? Под неговото достойнство е да наруши закона и с това да се подложи на последиците от греховните дейности, от което толкова много се страхува. Той е неспособен да предотврати смъртта на роднините си чрез неизпълнение на истинския си дълг; само би деградирал поради това, че е избрал погрешен път на действие.


ТЕКСТ 27

авйактадини бхутани вйакта-мадхйани
бхарата авйакта-нидхананй ева татра ка паридевана

авйакта-адйни—в началото непроявени; бхутани—всички, които са сътворени; вйакта—проявени; мадхйани—в средата на; бхарата—о, потомъко на Бхарата; авйакта—непроявени; нидханани— когато бъдат унищожени; ева—всичко е като това; татра—следователно; ка—какво; паридевана—скръб.

Всички сътворени същества в началото са непроявени, проявяват се в междинния си стадий и отново стават непроявени, когато биват унищожавани. И така, защо е нужно да скърбиш?

ПОЯСНЕНИЕ: Има две категории философи — едните от тях вярват в съществуването на душата, другите не вярват, но и в двата случая няма причина за скръб. Невярващите в съществуването на душата са наричани от последователите на ведическата мъдрост атеисти. Дори ако заради спора приемем атеистичната теория, пак няма за какво да скърбим. За разлика от самостоятелното съществуване на душата, материалните елементи се намират в непрояве-но състояние преди творението. От това фино състояние на непроявеност се поражда проявеното, точно както от етера се поражда въздухът, от въздуха се поражда огънят, от огъня се поражда водата и от водата се проявява земята. От земята възникват множество проявления. Да вземем за пример един голям небостъргач, проявен от земята. Когато той бива разрушаван, проявеното отново преминава в непроявено и остава в крайния стадий под формата на атоми. Законът за запазване на енергията действува, но с течение на времето нещата стават проявени или непроявени — това е разликата. Тогава защо трябва да се скърби, когато нещата съществуват или в проявено, или в непроявено състояние. Дори и в непроявено състояние нещата не се губят. Както в началото, така и в края всички елементи съществуват в непроявено състояние, а са проявени само по средата, но в това няма никаква разлика от материална гледна точка.
Ако приемаме ведическото заключение, дадено в Бхагавад-гйта, че с течение на времето материалните тела загиват (антаванта име дехах), а душата е вечна (нитйасйоктах шарйринах), трябва винаги да помним, че тялото е като дреха. Защо да скърбим за сменената дреха? По отношение на вечната душа съществуването на материалното тяло не е истинско, то прилича на сън. Насън можем да летим в небето или да седим в колесница като царе, но когато се събудим, виждаме, че не сме нито на небето, нито в колесница. Ведическата мъдрост поощрява себереализацията именно поради несъществуването на материалното тяло. И така, независимо дали човек вярва или не вярва в съществуването на душата, не е нужно да скърби за загубата на тялото.



ТЕКСТ 28

ашчарйа-ват пашйати кашчид енам
ашчарйа-вад вадати татхаива чанйах
ашчарйа-вач чаинам анйах шрноти
шрутвапй енам веда на чаива кашчит

ашчарйа-ват—като изумително; пашйати—вижда; кашчит—някой; енам—тази душа; ашчарйа-ват—като изумително; вадати— говори за; татха—по такъв начин; ева—несъмнено; ча—също; анйах—друг; ашчарйа-ват—също така изумен; ча—също; енам— тази душа; анйах—друг; шрноти—чува за; шрутва—след като са чули; апи—дори; енам—тази душа; веда—разбира; на—никога; ча—и; ева—несъмнено; кашчит—някой.

Някои гледат на душата като на нещо изумително, други я описват като изумителна, трети чуват за нея като за нещо изумително, докато някои, дори след като чуят за нея, изобщо не могат да я разберат.

ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като Гйтопанишад в по-голямата си част се основава на принципите на Упанишадите, не е чудно, че такъв пасаж откриваме и в Катха Упанишад (1.2.7):
шраванайапи бахубхир йо на лабхйах
шрнванто 'пи бахаво йам на видйух
ашчарйо вакта кушало 'сйа
лабдха ашчарйо 'сйа джната кушаланушиштах

Фактът, че малката душа съществува в тялото на едно голямо животно, в гигантското баняново дърво и в микробите, милиони и билиони от които могат да се съберат в пространство от 2.5 см., е несъмнено много учудващ. Хората с оскъдни знания и тези, които не са аскети, не могат да разберат чудесата на индивидуалната малка искра на духа, въпреки че те са обяснени от най-великия авторитет па знанието, който е давал уроци дори на Брахма, първото живо същество във вселената. Поради грубото материално схващане за нещата повечето от хората в тази епоха не могат да си представят как такава малка частица може да става и толкова голяма, и толко-на малка. Хората се удивяват, когато разберат природата на душата или когато слушат за нея. Измамени от материалната енергия, те са чака завладени от сетивното наслаждение, че им остава много малко време да разберат въпросите, свързани със себепознаването, въпреки че без себепознаване всичките им дейности в борбата за съществуване завършват с неуспех. Навярно те нямат представа, че за да намерят изход от материалните страдания, трябва да мислят за душата.
Всички, които са склонни да слушат за душата, имат възможност да присъствуват на лекции в добро общество. Но поради недостатъчно знание те често се заблуждават и приемат Свръхдушата и малката душа за едно и също, без да виждат разликата в големината. Много е трудно да се намери човек, който напълно да разбира положението на Свръхдушата и на индивидуалната душа, съответните им функции и взаимоотношения и всички други основни и второстепенни детайли. И още по-трудно е да се намери човек, който да се с възползувал от знанието за душата и да е способен да опише по-шцията на душата в различните й аспекти. Но ако някой съумее да разбере същността на душата, животът му става успешен.
Себето може да бъде разбрано най-лесно, като се приемат изявленията на Бхагавад-гйта, представени от най-големия авторитет — Господ Кршна, — без да се смесват с други теории. Но за да може да приеме Кршна като Бог, Върховната Личност, човек трябва да е извършил жертвоприношения и много отречения и покаяния в този или в предишните си животи. А Кршна не може да бъде опознат като Бог по друг начин, освен по безпричинната милост на чист преданоотдаден.


ТЕКСТ 29

дехй нитйам авадхйо 'йам дехе сарвасйа
бхарата тасмат сарвани
бхутани на твам шочитум архаси

дехй—притежателят на материалното тяло; нитйам—вечно; ава-дхйах—не може да бъде убита; айам—тази душа; дехе—в тялото; сарвасйа—на всеки; бхарата—о, потомъко на Бхарата; тасмат— следователно; сарвани—всички; бхутани—живи същества (които са родени); на—никога; твам—ти; шочитум—да скърбиш; архаси—заслужава.

О, потомъко на Бхарата, това, което обитава тялото, никога не може да бъде убито. Затова не е нужно да скърбиш за никое живо същество.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Господ завършва инструкциите Си за неизменността на духовната душа. Като описва безсмъртната душа по различни начини, Господ Кршна доказва, че тя е вечна, а тялото — временно. Затова Арджуна, като кшатрийа, не трябва да изоставя дълга си от страх, че неговият дядо и учител — Бхйшма и Дрона — ще загинат в сражението. Осланяйки се на авторитета на Шрй Кршна, човек трябва да вярва, че има душа, която се различава от материалното тяло. Той не би трябвало да мисли, че няма душа или че животът се развива при определена зрялост на материята, която е резултат от взаимодействието на химични елементи. Въпреки че душата е безсмъртна, насилието не се поощрява. Само по време на война, когато това наистина се налага, насилието е допустимо. Но тази необходимост трябва да е потвърдена от Господа, а не от нечия прищявка.




ТЕКСТ 30

сва-дхармам апи чавекшиа
на викампитум архаси
дхармйад дхи йуддхач чхрейо
 'нйат кшатрийасйа на видйате


сва-дхармам—собствените религиозни принципи на даден човек; апи—също; ча—наистина; авекшйа—като има пред вид; на—никога; викампитум—да се колебаеш; архаси—ти заслужаваш; дхармйат—заради религиозните принципи; хи—наистина; йуддхат— освен сражение;

Що се отнася до дълга ти на кшатрийа, знай, че няма по-добра работа за теб от това да се сражаваш заради религиозните принципи. Затова не се колебай.

ПОЯСНЕНИЕ: От четирите социални групи, на които е разделено обществото, кшатриите отговарят за доброто му управление. Кшат означава „наранявам". Човек, който защитава от злини, е наричан кшатрийа (трайате — защитавам). Кшатриите се учат да убиват. Един кшатрийа трябва да отиде в гората, за да срещне тигър лице в лице и да се бие с него със сабя. Когато тигърът бъде убит, царят издава заповед за изгаряне на трупа му. Тази традиция се следва и до днес от цaрете-кшатрии в щата Джайпур. Кшатриите специално се учат да предизвикват и убиват, защото понякога в името на религията е необходимо да се прилага насилие. Ето защо на кшатриите не се препоръчва да приемат направо жизненото стъпало саннйаса, т.е. стъпалото на отречението. В политиката не-насилието може би е добра дипломация, но никога не е фактор или принцип. В религиозните законодателни книги се казва:

ахавешу митхо 'нйонйам джигхамсанто махй-кшитах
йуддхаманах парам шактйа сваргам йантй апаран-мукхах



йаджнешу пашаво брахман ханйанте сататам
двиджаих самскртах кила мантраиш ча те 'пи сваргам авапнуван


„Когато един цар или кшатрийа се сражава на бойното поле с друг цар, негов съперник, след смъртта си той е достоен да отиде на райските планети, както един брахмана достига тези планети чрез жертвуване на животни в жертвения огън." Следователно убиването на бойното поле заради религиозните принципи и убиването на животни в жертвения огън не се смятат за акт на насилие, защото се извършват в името на религиозните принципи, за доброто на всички. Принесеното в жертва животно веднага получава човешко тяло, без да му се налага да преминава през постепенния процес на еволюцията от една форма към друга; кшатриите, убити на бойното поле, отиват на райските планети, а брахманите постигат същия резултат чрез принасяне на жертви.
Има два вида сва-дхарма, специфични задължения. Докато човек не е освободен, трябва да изпълнява задълженията на собственото си тяло съобразно религиозните принципи, за да постигне освобождение. Когато човек е свободен, специфичният му дълг, сва-дхарма.
Има два вида сва-дхарма, специфични задължения. Докато човек не е освободен, трябва да изпълнява задълженията на собственото си тяло съобразно религиозните принципи, за да постигне освобождение. Когато човек е свободен, специфичният му дълг, сва-дхарма става напълно духовен и излиза извън материалното телесно схващане. По отношение на тялото обаче както брахмана, така и кшатрийа трябва да изпълняват съответни специфични задължения, които не могат да бъдат избегнати. Господ е предписал сва-дхарма и тя ще бъде обяснена в четвърта глава. На телесен план сва-дхарма е известна като варнашрама-дхарма, или трамплин за духовно разбиране. Човешката цивилизация започва с варнашрама-дхарма, или специфичните задължения, определени от специфичните гуни на природата, преобладаващи в тялото. Когато във всяка област на действие човек изпълнява определения си дълг по указание на по-висши авторитети, той се издига на по-високо стъпало на живот.



ТЕКСТ 31

йадрччхайа чопапаннам сварга-дварам апавртам
сукхинах кшатрийах партха лабханте йуддхам йдршам

йадрччхайа—по свое желание; ча—също; упапаннам—достигат до; сварга—на райските планети; дварам—врата; апавртам—широко отворена; сукхинах—много щастливи; кшатрийах—членовете на царския род; партха—о, сине на Пртха; лабханте—наистина постигат; йуддхам—война; йдршам—като тази.

О, Партха, щастливи са тези кшатрии, които получават възможността да се сражават, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към райските планети.

ПОЯСНЕНИЕ: Като Върховен учител на света, Господ Кршна порицава отношението на Арджуна, когато той казва: „Не виждам нищо добро в това сражение. То ще стане причина за вечен живот в ада." Това изявление на Арджуна се дължи единствено на невежество. Той пожелава да приложи ненасилие в изпълнението на специфичния си дълг. Когато един кшатрийа е на бойното поле и не иска да извършва насилие, това е философия за глупаци. В Парашара-смрти — религиозния кодекс, съставен от Парашара, велик мъдрец и баща на Вйасадева, се казва:
кшатрийо хи праджа рак'ан шастра-паних прадандайан
нирджитйа napa-саинйади кшитим дхармена палайет
„Дългът на кшатрийа е да предпазва населението от всякакви беди и затова в определени случаи той трябва да упражнява насилие, за да поддържа реда и законността. Той трябва да побеждава войниците на вражеските царе и да управлява света, като следва религиозните принципи."
От която и страна да погледнем, Арджуна няма причини да се откаже от сражението. Ако победи враговете си, той ще се радва на царство, а ако загине в битката, ще се издигне на райските планети, чиито врати са широко отворени за него. И в двата случая сражението ще е от полза за него.


ТЕКСТ 32

атха чет твам имам дхармйам санграмам на
каришйаси татах сва-дхармам
кйртим ча хитва папам авапсйаси

атха—затова; чет—ако; твам—ти; имам—това; дхармйам—като религиозен дълг; санграмам—като се сражаваш; на—не; каришйаси—извършваш; татах—тогава; сва-дхармам—твоят религиозен дълг; кйртим—репутация; ча—също; хитва—като изгубва; папам—последица от грехове; авапсйаси—ще получиш.

Ако не изпълниш религиозния си дълг и не се сражаваш, със сигурност ще извършиш грехове поради пренебрегването на дълга си и така ще изгубиш славата си на воин.

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна е прочут воин, спечелил слава в битки с много велики полубогове, даже и с Господ Шива. Той се е сражавал с предрешения като ловец Господ Шива и го е победил, с което му е доставил удоволствие и в замяна е получил оръжието пашупата-астра. Всеки знае, че Арджуна е велик воин. Дори Дроначарйа го е благословил и му е подарил специално оръжие, с което би могъл да убие учителя си. И така, Арджуна е удостояван с всякакви военни награди от много авторитети, в това число и от своя осиновител Индра, царя на рая. Ако напусне сражението, той не само ще пренебрегне специфичния си дълг на кшатрийа, но и ще изгуби цялата си слава и доброто си име и така ще подготви пътя си към ада. С други думи, той ще отиде в ада не ако се сражава, а ако не вземе участие в сражението.



ТЕКСТ 33

акиртим напи бхутани катхайишйанти те 'вйайам
самбхавитасйа чакйртир маранад атиричйате

акйртим—позор; ча—също; апи—освен това; бхутани—всички хора; катхайишйанти—ще говорят; те—за теб; авйайам—завинаги; самбхавитасйа—за един уважаван човек; ча—също; акйртих—лошата слава; маранат—от смъртта; атиричйате—става повече.

Хората вечно ще говорят за позора ти, а за една уважавана личност безчестието е по-лошо от смъртта.

ПОЯСНЕНИЕ: Като приятел на Арджуна и философ, Господ Кршна дава тук окончателното Си мнение за решението му да не се сражава. Господ казва: „Арджуна, ако напуснеш бойното поле преди да е започнала битката, хората ще те нарекат страхливец. А ако си съгласен да бъдеш наричан с лоши имена, за да спасиш живота си с бягство от бойното поле, Аз бих те посъветвал да умреш в битката. Това би било по-добре. За уважаван човек като теб лошата слава е по-страшна от смъртта. Затова не трябва да бягаш от страх за живота си. По-добре умри в боя. Това ще те спаси от лошата слава, че си злоупотребил с приятелството Ми и си изгубил престижа си в обществото."
И така, последната дума на Господа е Арджуна да умре в сражението, но да не се оттегля от него.



ТЕКСТ 34

бхайад ранад упаратам мамсйанте твам маха-ратхах
йешам ча твам баху-мато бхутва йасйаси лагхавам

бхайат—от страх; ранат—от бойното поле; упаратам—си се отказал; мамсйанте—те ще сметнат; твам—теб; маха-ратхах—великите пълководци; йешам—за когото; ча—също; твам—към теб; баху-матах—с голямо уважение; бхутва—са били; йасйаси—ще си; лагхавам—намалял по стойност.

Великите генерали, които почитат името и славата ти, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх, и ще те смятат за нищожество.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ Кршна продължава да чете присъдата Си над Арджуна: „Не мисли, че великите генерали, като Дурйодхана, Карна и другите ти съвременници, ще повярват, че си напуснал бойното поле от състрадание към братята си и дядо си. Те ще помислят, че си го напуснал от страх за живота си и това ще те лиши от уважението им."




ТЕКСТ 35

авачйа-вадамш ча бахун вадишйанти тавахитах
ниндантас тава самартхйам тато духкхатарам ну ким

авачйа—нелюбезни; вадан—измислени думи; ча—също; бахун— много; вадишйанти—ще говорят; тава—твоите; ахитах—врагове; ниндантах—хулейки; тава—твоята; самартхйам—способност; татах—от това; духкха-тарам—по-мъчително; ну—разбира се; ким—какво има


Твоите врагове ще те обрисуват с жестоки думи и ще се подиграват със способностите ти. Какво би могло да бъде по-болезнено за теб?
 
ПОЯСНЕНИЕ: В началото Господ Кршна се учудва от неуместния довод на Арджуна за състраданието и описва това състрадание като подходящо за не-арйани. Сега с много думи Кршна аргументира позицията Си против т. нар. 'състрадание' на Арджуна.
 
 
 
ТЕКСТ 36

хато ва прапсйаси сваргам джитва ва бхокшйасе
махим тасмад уттиштха каунтейа йуддхайа крта-нишчайах
 
хатах—да бъдеш убит; ва—или; прапсйаси—да спечелиш; сваргам—райското царство; джитва—с победа; ва—или; бхокшйасе— да се наслаждаваш; махйм—света; тасмат—затова; уттиштха— изправи се; каунтейа—о, сине на Кунтй; йуддхайа—да се сражаваш; крта—решителен; нишчайах—с увереност.
 
О, сине на Кунтй, ти или ще бъдеш убит на бойното поле и ще отидеш на райските планети, или ще победиш и ще се радваш на земно царство. Затова стани и се сражавай с решителност.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че победата на Арджуна не е сигурна, той трябва да се сражава, защото ако бъде убит в сражението, ще се издигне на райските планети.




ТЕКСТ 37

сукха-духкхе саме кртва
лабхалабхау джайаджайау
тато йуддхайа йуджйасва
наивам папам авапсйаси

сукха—щастие; духкхе—и нещастие; саме—с хладнокръвие; кртва—като постъпва така; лабха-алабхау—както печалба, така и загуба; джайа-аджайау—както победа, така и поражение; та-тах—след това; йуддхайа—заради самото сражение; йуджйасва— ангажирай се (сражавай се); на—никога; евам—по този начин; папам—последица от греховете; авапсйаси—ще получиш.

Сражавай се заради самото сражение, без да се грижиш за щастие или нещастие, загуба или печалба, за победа или поражение, и като действуваш по този начин, никога няма да си навлечеш грехове.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ Кршна направо казва, че Арджуна трябва да се сражава заради самото сражение, защото Той иска тази битка. Щастие и нещастие, печалба и загуба, победа и поражение губят всякакво значение в дейностите в Кршна съзнание. Всичко трябва да вършим за Кршна — това именно е трансцендентално съзнание. Така ще избегнем последиците от материалните дейности. Всеки, който действува за собственото си удоволствие, в гуната на доброто или в гуната на страстта, е подвластен на резултата — бил той добър или лош. Човек, който изцяло се е отдал на дейностите в Кршна съзнание, не е задължен повече на никого, за разлика от човека, зает с обикновени дейности. Казва се:
деварши-бхутапта-нрнам питрнам
на кинкаро найам рнй ча раджан
сарватмана йах шаранам шаранйам
гато мукундам парихртйа картам
„Всеки, който напълно се е отдал на Кршна, Мукунда, като е изоставил всички други задължения, не е длъжен на никого за нищо — нито на полубоговете, нито на мъдреците, нито на хората, нито на роднините, нито на човечеството, нито на прадедите."(ШБ 11.5.41) В този стих Кршна само загатва на Арджуна идеята, която ще бъде обяснена по-добре в следващите стихове.




ТЕКСТ 38

еша те 'бхихита санкхйе буддхир йоге
тв имам шрну буддхйа йукто йайа
партха карма-бандхам прахасйаси

еша—всичко това; те—на теб; абхихита—описано; санкхйе—с аналитично изучаване; буддхих—разум; йоге—в работа без кармичен резултат; ту—но; имам—това; шрну—просто чуй; буддхйа—с разума; йуктах—съответствуваща; йайа—с които; партха—о, сине на Пртха; карма-бандхам—робство от последици; прахасйаси— можеш да се освободиш от.

Дотук Аз ти описах това знание чрез аналитично изследване. Сега чуй как ще го обясня от гледна точка на действието без кармични резултати. О, сине на Пртха, ако действуваш в такова знание, ще се освободиш от робството на дейностите.

ПОЯСНЕНИЕ: Според ведическия речник Нирукти, санкхйа означава „това, което дава подробно описание на нещата". Философията, която описва истинската природа на душата, е известна под същото название. Що се отнася до понятието йога, то включва в себе си контрола над сетивата. Решението на Арджуна да не се сражава се основава на желанието за сетивно наслаждение. Забравил най-важния си дълг, той не иска да се сражава, защото мисли, че ако не убие роднините си, ще бъде по-щастлив, отколкото ако се наслаждава на царство след победа над братовчедите и братята си, синовете на Дхртараштра. И в двата случая истинската му цел е да наслаждава сетивата си. Както щастието, което идва от победата над роднините, така и щастието да ги вижда живи, се дължат на личното сетивно наслаждение, заради което Арджуна жертвува мъдростта и дълга си. Затова Кршна иска да му обясни, че като убие тялото на дядо си, няма да убие самата душа; че всички индивидуални личности, включително и Самият Господ, са вечни индивидуалности. Те са били индивидуалности в миналото, индивидуалности са сега и ще продължават да бъдат индивидуалности и в бъдещето, защото са вечно индивидуални души. Ние сменяме телесната си дреха по различни начини, като запазваме индивидуалността си дори след освобождението от робството на материалната дреха. Аналитичното изучаване на душата и тялото е обяснено много образно от Господ Кршна. Това описателно знание за душата и тялото, дадено от различни гледни точки, според определението на речника Нирукти се нарича санкхйа. Тази санкхйа няма нищо общо със санкхйа философията на атеиста Капила. Много преди появата на самозванеца Капила санкхйа философията е обяснена в Шрймад-Бхагаватам от истинския Господ Капила, който е инкарнация на Господ Кршна и разкрива тази философия на майка Си Девахути. Той ясно казва, че пуруша, или Върховният Господ, е активен и твори просто като поглежда пракрти. Това е прието от Ведите и Гйта. Във Ведите се описва как Господ поглежда пракрти (природата) и я оплодява с малки индивидуални души. Всички тези индивидуални души работят в материалния свят за сетивно наслаждение и, очаровани от материалната енергия, се мислят за наслаждаващи се. Този манталитет се запазва до момента на освобождението, когато живото същество пожелава да стане едно с Господа. Това е последната примка на майа, или илюзията на сетивното наслаждение, и само след много, много раждания за такива наслаждаващи сетивата дейности една велика душа се отдава на Васудева, Господ Кршна, и по този начин реализира търсенето на крайната истина.
Арджуна вече е приел Кршна за свой духовен учител и Му се е отдал: йшшйас те 'хам шадхи мам твам прапаннам. Затова сега Кршна ще му обясни как трябва да работи в буддхи-йога, т.е. в карма-йога; с други думи, ще му обясни практикуването на преданото служене за удовлетворяване сетивата на Господа. В десета глава, десети стих буддхи-йога е описана като непосредствено общуване с Господа, който се намира в сърцето на всеки под формата на Па-раматма. Но такава връзка не се осъществява без предано служене. Затова всеки, който е установен в предано служене, или в трансцендентално любовно служене на Господа, т.е. в Кршна съзнание, достига до нивото на буддхи-йога по собствената милост на Господа. Затова Господ казва, че само тези, които винаги са заети в предано служене от трансцендентална любов към Него, Той дарява с чистото знание на предаността в любов. По този начин преданоотдаденият може лесно да достигне Бога във вечно блаженото Му царство.
И така, буддхи-йога, за която се говори в този стих, е предано служене на Господа, а думата санкхйа, спомената тук, няма нищо общо с атеистичната санкхйа-йога, изложена от самозванеца Капила. Човек не трябва да мисли погрешно, че споменатата тук санкхйа-йога има някаква връзка с атеистичната санкхйа. Атеистичната санкхйа всъщност не е имала никакво влияние по онова време, нито пък Господ Кршна щеше да спомене такива безбожни философски спекулации. Истинската санкхйа философия е изложена от Господ Капила в Шрймад-Бхагаватам, но дори и тя няма нищо общо с темите, които разглеждаме в момента. Тук санкхйа означава „аналитично описание на тялото и душата". Господ Кршна прави аналитично описание на душата единствено за да доведе Арджуна до целта на буддхи-йога, т.е. бхакти-йога. Следователно няма разлика между санкхйа философията на Господ Кршна и на Господ Капила, описана в Бхагаватам. И двете са бхакти-йога. Господ Кршна казва, че само нискои-нтелигентните хора намират разлика между санкхйа-йога и бхакти-йога (санкхйа-йогау пртхаг балах праваданти на пандитах).
Атеистичната санкхйа-йога няма нищо общо с бхакти-йога и въпреки това неинтелигентните твърдят, че в Бхагавад-гйта става дума именно за тази атеистична санкхйа-йога.
Човек трябва да разбере, че буддхи-йога означава да се работи в Кршна съзнание, в пълно блаженство и знание за преданото служене. Всеки, който работи единствено за удовлетворяване на Господа, колкото и трудна да е работата, действува според принципите на буддхи-йога и непрекъснато изпитва трансцендентално блаженство. Чрез такова трансцендентално ангажиране той постига автоматично, по милостта на Господа, пълно разбиране на трансценденталността, а освобождението му идва от само себе си, без човек да полага допълнителни усилия за получаване на знание. Има голяма разлика между това да се работи в Кршна съзнание и това да се работи за кармични резултати, особено с цел сетивно наслаждение, свързано със семейно или материално щастие. Следователно буддхи-йога е трансценденталното качество на работата, която извършваме.



ТЕКСТ 39

нехабхикрама-нашо 'сти пратйавайо на
видйате св-алпам апй асйа
дхармасйа трайате махато бхайат

на—няма; иха—в тази йога; абхикрама—в усилието; нашах—загуба; асти—има; пратйавайах—намаляване; на—никога; видйате—има; суалпам—малко; апи—въпреки че; асйа—от това; дхармасйа—професия; трайате—освобождава; махатах—от много голяма; бхайат—опасност.

В това усилие няма загуба или намаляване. И най-малкият напредък по този път може да предпази човека от най-опасния страх.

ПОЯСНЕНИЕ: Дейността в Кршна съзнание, т.е. работата за Кршна, без да се очаква сетивно наслаждение като награда, се ечита за най-съвършената в трансцендентално отношение работа. Дори започването на такава дейност не среща пречки и е невъзможно това малко начало някога да бъде загубено. Всяка работа, започната на материално ниво, трябва да бъде завършена, в противен случай всички усилия пропадат. А работата, започната в Кршна съзнание, има вечен резултат, дори и да не бъде завършена. Извършващият тази работа не губи нищо, дори ако не успее да я доведе до край. Един процент в Кршна съзнание донася траен резултат, така че на следващия етап се започва с два процента, докато в материалните дейности, ако не успеем сто процента, нямаме печалба. Например Аджамила е изпълнявал задълженията си само с няколко процента Кршна съзнание, но по милостта на Господа резултатът, на който се е радвал в края, е бил стопроцентов. В тази връзка има хубав стих в Шрймад-Бхагаватам (1.5.17):
тйактва сва-дхармам чаранамбуджам харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато йади
йатра ква вабхадрам абхуд амушйа ким
ко вартха апто 'бхаджатам сва-дхарматах
„Ако някой изостави предписаните си задължения, за да работи в Кршна съзнание, а след това се провали, защото не е завършил работата си, какво ще загуби? И какво ще спечели човек, ако безупречно изпълнява материалните си дейности?" Или както казват християните, „Каква полза има човек, ако спечели целия свят, но страда от загубата на вечната си душа?"
Материалните дейности и резултатите от тях свършват заедно с тялото. Но работата в Кршна съзнание води човек отново до Кршна съзнание, дори след като той загуби тялото си. Човек е уверен поне в това, че в следващия си живот ще получи възможността да се роди като човешко същество в семейство на високообразован брахмана или на богат аристократ, което ще му даде по-нататъшна възможност за издигане. В това е уникалното качество на работата, извършена в Кршна съзнание.


ТЕКСТ 40

вйавасайатмика буддхир екеха куру-нандана
баху-шакха хи ананташ ча буддхайо 'вйавасайинам
вйавасайа-атмика—непоколебим в Кршна съзнание; буддхих—разум; ека—само един; иха—в този свят; куру-нандана—о, обично дете на Куру; баху-шакхах—като има различни разклонения; хи— наистина; анантах—неограничени; ча—също; буддхайах—разум; авйавасайинам—всички, които не са в Кршна съзнание.

Всички, които са на този път, са решителни в намерението си и целта им е една. О, обично дете на Куру, разумът на колебливите е твърде разклонен.

ПОЯСНЕНИЕ: Твърдата вяра, че посредством Кршна съзнание човек ще се издигне до най-висшето съвършенство на живота, се нарича вйавасайатмика — разум. В Чаитанйа-чаритамрта (Мадхйа 22.62) се казва:
шраддха'-шабде вишваса кахе судрдха нишчайа
кршне бхакти каиле сарва-карма крта хайа
Вяра означава непоколебимо упование в нещо възвишено. Когато някой е зает с дейностите в Кршна съзнание, не е необходимо да действува от позицията на материалните взаимоотношения, като изпълнява задължения, свързани със семейството, нацията или човечеството. Извършването на кармични дейности е последица от добрите му или лошите му дела в миналото. Когато човек пробуди своето Кршна съзнание, за него вече не е нужно да се стреми към положителни резултати в дейността си. Когато човек е установен в Кршна съзнание, всичките му дейности са на абсолютен план, защото не се влияят от двойствености като добро и зло. Най-висшето съвършенство в Кршна съзнание е да се отхвърли материалното схващане за живота. Това се постига автоматично, чрез напредък в Кршна съзнание.
Непоколебимата воля на личност, която е в Кршна съзнание, се основава на знанието. Васудевах сарвам ити са махатма судурла-бхах. Една личност в Кршна съзнание е рядко срещаща се добра душа, която отлично знае, че Васудева (Кршна) е коренът на всички проявени причини. Когато полива корена на едно дърво, човек автоматично напоява листата и клоните му; по същия начин, когато действува в Кршна съзнание, той служи по най-съвършен начин на всички: на себе си, на семейството си, на обществото, на държавата, на човечеството и т.н. Ако Кршна е удовлетворен от нечии дела, всички ще бъдат удовлетворени.
Служенето в Кршна съзнание се практикува най-добре под компетентното ръководство на авторитетен представител на Кршна, духовен учител, който познава природата на ученика и може да насочи дейностите му в Кршна съзнание. За да бъде компетентен в Кршна съзнание, човек трябва да работи упорито, да се подчинява на представителя на Кршна и да приема инструкциите на авторитетния духовен учител като мисия на живота си. Шрйла Вишванатха Чакра-вартй Тхакура ни инструктира в известните си молитви към духовния учител, както следва:
йасйа прасадад бхагават-прасадо
йасйапрасадан на гатих куто 'пи
дхйайан стувамс тасйа йашас три-сандхйам
ванде гурох шрй-чаранаравиндам
„Чрез удовлетворяването на духовния учител човек удовлетворява Бога, Върховната Личност. Ако не удовлетвори духовния учител, човек няма никаква възможност да се издигне до нивото на Кршна съзнание. Затова трябва да медитирам, да се моля за милостта му три пъти на ден и да отдавам смирените си почитания на него, моя духовен учител."
Цялата тази техника обаче зависи от съвършеното знание за душата, което е отвъд телесната концепция — знание не теоретично, а практическо, когато повече няма възможност за сетивното наслаждение под формата на кармични дейности. Човек, чийто ум не е твърдо установен, бива отклоняван от различните видове кармични дейности.



ТЕКСТ 41

йам имам пушпитам вачам правадантй авипашнитах
веда-вада-ратах партха нанйад астйти вадинах
каматманах сварга-пара джанма-карма-пхала-прадам крийа-
вишеша-бахулам бхогаишварйа-гатим прати

йам имам—всички тези; пушпитам—цветисти; вачам-—думи; правадантй—се казва; авипашнитах—хора с беден запас от знание; веда-вада-ратах—мними последователи на Ведите; партха—о, сине на Пртха; на—никога; анйат—всичко друго; асти—има; ити—по такъв начин; вадинах—привържениците; кама-атма-нах—желаещи сетивно наслаждение; сварга-парах—стремящи се да достигнат райските планети; джанма-карма-пхала-прадам—като имат за резултат добро раждане и други кармични последици; крийа-вишеша—пищни церемонии; бахулам—различни; бхога—в сетивна наслада; аишварйа—и богатство; гатим—напредък; прати—към.

Хората с оскъдно знание се привързват към цветистия език на Ведите, които предлагат различни кармични дейности за издигане до райските планети, за добро раждане, за власт и т.н. Такива хора казват, че няма нищо по-висше от това, защото желаят сетивно наслаждение и разкошен живот.

ПОЯСНЕНИЕ: Хората не са твърде интелигентни и поради невежеството си силно се привързват към кармичните дейности, които се препоръчват в разделите на Ведите, наречени карма-канда. Тези хора не желаят нищо друго, освен да удовлетворят желанията си за сетивно наслаждение в рая, където жените и виното са лесно достъпни, а материалният разкош е нещо обичайно. Във Ведите са описани много жертвоприношения (по-специално жертвоприношенията джйотиштома), които осигуряват издигане до райските планети. Там се казва, че всеки, който желае да се издигне до райските планети, трябва да извършва тези жертвоприношения, и хората с беден запас от знания мислят, че това е единствената цел на веди-ческата мъдрост. На такива неопитни личности им е много трудно да се установят в изискващите неотклонна решителност дейности на Кршна съзнание. Както глупаците, които не си дават сметка за последствията, се захласват по цветовете на отровните дървета, така и непросветените хора се привличат от разкоша и сетивната наслада в рая.
В раздела карма-канда на Ведите се казва: апама сомам амрта абхума и акшаййам ха вай чатурмасйа-йаджинах сукртам бхавати. С други думи, всички, които изпълняват четиримесечното покаяние, получават правото да пият от напитката сома-раса, за да постигнат безсмъртие и вечно щастие. Дори тук, на Земята, някои много ревностно се стремят да се сдобият с напитката сома-раса, за да станат силни и да са в състояние да се наслаждават на сетивните наслаждения. Тези хора не вярват, че има освобождение от материалното робство, и са изключително привързани към помпозните церемонии на ведическите жертвоприношения. Обикновено те са чувствени и не желаят в живота си нищо друго, освен райски наслади. Известно е, че на райските планети има градини, наричани Нандана-канана, в които човек може да общува с ангелски красиви жени и да пие до насита от виното сома-раса. Без съмнение, такова телесно щастие е сетивно. И така, има хора, които, като господари в този материален свят, се привързват единствено към временното материално щастие.




ТЕКСТ 42-43

бхогаишварйа-прасактанам тайапахрта-нетасам
вйавасайатмика буддхих самадхау на видхййате


бхога—към сетивна наслада; аишварйа—и богатство; прасактанам—за всички, които са привързани; тайа—към такива неща; апахрта-четасам—с объркан ум; вйавасайа-атмика—установен с решителност; буддхих—предано служене на Господа; самадхау—с контролиран ум; на—никога; видхййате—наистина става.
 
В ума на тези, които са силно привързани към сетивната наслада и материалното богатство и са безпокоени от такива неща, не може да има твърда решителност за предано служене на Върховния Господ.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Самадхи означава „устойчив ум". Във ведическия речник Нирукти се казва: самйаг адхййате 'сминн атма-таттва-йатхатмйам — „Когато умът е концентриран единствено върху това да разбере себето, за него се казва, че е в самадхи." Самадхи е непостижима за личности, които се интересуват от материалната сетивна наслада и се объркват от такива временни неща. В известна степен тези хора са осъдени от разпоредбите на материалната енергия.




 ТЕКСТ 44

траи-гунйа-вишайа веда нистраи-гунйо
бхаварджуна нирдвандво нитйа-саттвастхо
нирйога-кшема атмаван

траи-гунйа—отнасящи се до трите гуни на материалната природа; вишайах—върху съдържанието; ведах—ведическата литература; нистраи-гунйах—трансцендентален към трите гуни на материалната природа; бхава—бъди; арджуна—о, Арджуна; нирдван-двах—без двойствености; нитйа-саттва-стхах—в чисто състояние на духовното съществуване; нирйога-кшемах—освободен от мисли за печалба и покровителство; атма-ван—установен в себето.

Основната тема на Ведите са трите гуни на материалната природа. О, Арджуна, стани трансцендентален към тези три гуни. Освободи се от всички двойствености, от желания за печалба и сигурност и се установи в себето.

ПОЯСНЕНИЕ: Всички материални дейности влекат след себе си действия и последици в трите гуни на материалната природа. Тези дейности са предназначени за постигане на кармични резултати, а кармичните резултати причиняват робството на материалния свят. Ведите се занимават главно с кармични дейности, които постепенно могат да издигнат хората от нивото на сетивното наслаждение до трансцендентално ниво. Арджуна, като ученик и приятел на Господ Кршна, е посъветван да се издигне до трансценденталното становище на Веданта философията, която започва с брахма-джиджнаса, или с въпроси върху Върховната трансценденталност. Всички живи същества в материалния свят водят тежка борба за съществуване. За тях, след като е сътворил материалния свят, Господ дава ведическата мъдрост, с която ги съветва как да се освободят от материалното оплитане. С дейностите за сетивно наслаждение се приключва в раздела карма-канда, а след него Упанишадите предоставят възможност за духовна реализация. Упанишадите са част от различните Веди, както Бхагавад-гйта е част от петата Веда, Махабхарата. С Упанишадите се отбелязва началото на трансценденталния живот.
Докато материалното тяло съществува, ще има действия и последици в материалните гуни. Човек трябва да се научи да търпи двойствености като щастие и нещастие, топло и студено и така да се освободи от безпокойствата, свързани с печалба и загуба. Човек се издига до тази трансцендентална позиция, когато е напълно Кршна осъзнат и зависи изцяло от добрата воля на Кршна.






ТЕКСТ 45

йаван артха удапане сарватах самплутодаке
таван сарвешу ведешу брахманасйа виджанатах


йаван—всичко това; артхах—е предназначено; уда-пане—в кладенец с вода; сарватах—във всяко отношение; самплута-удаке—в голям резервоар с вода; таван—по същия начин; сарвешу—в цялата; ведешу—ведическа литература; брахманасйа—за човек, който познава Върховния Брахман; виджанатах—който е в пълно знание

Всичко, за което служи малкият кладенец, може да бъде направено изведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички цели на Ведите се откриват на този, който знае целта отвъд тях.

ПОЯСНЕНИЕ: Ритуалите и жертвоприношенията, посочени в раздела карма-канда на ведическата литература, са предназначени да насърчат постепенния напредък към себереализация. А целта на се-береализацията е посочена ясно в петнадесета глава на Бхагавад-гйта (15.15): целта на изучаването на Ведите е да се разбере Господ Кршна, предвечната причина на всичко. И така, себереализация означава човек да проумее Кршна и вечната си връзка с Него. За връзката на живите същества с Кршна се споменава в същата глава на Бхагавад-гйта (15.7). Живите същества са частици, неразделно свързани с Кршна. Следователно пробуждането на Кршна съзнание у индивидуалното живо същество е най-висшият стадий на ведическото знание. Това се потвърждава в Шрймад-Бхагаватам (3.33.7) по следния начин:
ахо бата шва-пачо 'то гарййан
йадж-джихвагре вартате нама тубхйам
тепус тапас те джухувух саснур арйа
брахманучур нама грнанти йе те
„О, мой Господи, всеки, който повтаря Твоето свято име, даже и да е роден в нископоставено семейство като това на чандала [кучеядци], е установен на най-високото ниво на себереализация. Този човек в миналото си със сигурност е изпълнил всички видове покаяния и жертвоприношения според ведическите ритуали и много, много пъти е изучавал ведическата литература, след като се е къпал във всички святи места за поклонение. Такъв човек е приеман за най-добър сред арйаните."
И така, човек трябва да бъде достатъчно разумен да разбере целта на Ведите, а не да бъде сляпо привързан единствено към ритуалите и да желае да се издигне до райските царства заради по-висши сетивни наслаждения. В сегашната епоха човек не е в състояние да следва всички правила на ведическите ритуали, нито е възможно да изучи основно цялата Веданта и Упанишадите. За да се изпълнят целите на Ведите, се изисква много време, енергия, знание и средства. Това е много трудно в нашата епоха. Върховната цел на ведическата литература обаче може да бъде постигната чрез повтаряне святото име на Господа, както препоръчва Господ Чаитанйа — спасителят на всички паднали души. Когато големият познавач на Ведите Пракашананда Сарасватй пита Господ Чаитанйа защо Той, Господа, повтаря святото име на Господа като някакъв сантименталист, вместо да изучава Веданта философията, Господ отговаря, че духовният Му учител Го счита за голям глупак и иска от Него просто да повтаря святото име на Господ Кршна. И Той е правел това толкова екстатично, че е приличал на луд. В тази епоха на Кали по-голяма част от хората са глупави и недостатъчно образовани, за да разберат Веданта философията. Най-висшата цел на Веданта философията може да бъде постигната, като се повтаря безгрешно святото име на Господа. Веданта е последната дума на ведическата мъдрост и неин автор и познавач е Господ Кршна. Най-съвършеният ведантист е велика душа, която изпитва удоволствие от повтарянето на святото име на Господа. Това е крайната цел на ведическия мистицизъм.



ТЕКСТ 46

карманй евадхикарас те
ма пхалешу каданана
ма карма-пхала-хетур
бхур ма те санго 'сте акармани

карманй—на предписаните задължения; ева—несъмнено; адхика-рах—правото; те—на теб; ма—никога; пхалешу—на плодовете; кадачана—по всяко време; ма—никога; карма-пхала—от резултата на работата; хетух—причина; бхух—става; ма—никога; те— на теб; сангах—привързаност; асту—трябва да си; акармани—в неизпълнение на предписаните задължения.

Ти имаш право да изпълняваш предписания си дълг, но нямаш право на плодовете от дейностите си. Никога не се смятай за причина на резултатите от дейностите си и не бъди привързан към неизпълнението на дълга си.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук се обсъждат три неща: предписаните задължения, работата по каприз и бездействието. Предписаните задължения са дейности, които са предписани според преобладаващите в човека гуни на материалната природа. Работа по каприз означава дейност без позволението на авторитет, а бездействие означава неизпълнение на предписаните задължения. Господ съветва Арджуна да не бездействува, а да изпълнява предписания си дълг, без да се привързва към резултата. Всеки, който се привързва към резултата от работата си, причинява ново действие. По този начин той се наслаждава на резултата или страда от него.
Предписаните задължения могат да бъдат разделени на три групи: ежедневна работа, непредвидена работа и желани дейности. Ежедневната работа, изпълнявана като задължение, без желание за резултат, от гледна точка на писанията е работа в гуната на доброто. Работата за резултати е причина за робство, следователно тя не се счита за благоприятна. Всеки има право да изпълнява предписаните си задължения, но би трябвало да действува без привързаност към резултата. Такова безкористно изпълнение на задълженията без съмнение води човек по пътя на освобождението.
Бог съветва Арджуна да се сражава със съзнанието, че изпълнява дълга си, без да се привързва към резултата. Нежеланието му да участвува в битката е също привързаност. Тя никога не отвежда човека на пътя на спасението. Всяка привързаност, позитивна или негативна, е причина за робство. Бездействието пък е греховно. Следователно единственият благоприятен начин Арджуна да постигне спасение, е да се сражава в изпълнение на дълга си.


 
ТЕКСТ 47

йога-стхах куру карманй сангам
 тйактва дхананджайа сиддхй-
асиддхйох само бхутва
саматвам йога учйате
 
йога-стхах—уравновесен; куру—изпълнявай; карманй—твоите задължения; сангам—-привързаност; тйактва—като изоставяш; дхананджайа—о, Арджуна; сиддхй-асиддхйох—при успех и поражение; самах—уравновесен; бхутва—като става; саматвам—хладнокръвие; йогах—йога; учйате—се нарича.
 
О, Арджуна, изпълнявай дълга си уравновесен, като изоставяш всяка привързаност към успех или поражение. Това самообладание се нарича йога.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Кршна казва на Арджуна да действува в йога. А какво е йога! Йога означава концентрация на ума върху Върховния чрез контролиране на вечно неспокойните сетива. А кой е Върховният? Върховният е Господ. И понеже Той лично казва на Арджуна да се сражава, Арджуна не е обвързан с резултатите от сражението. Печалбата и победата са грижа на Кршна. Арджуна трябва само да действува според нареждането на Кршна. Следователно следването на заповедите на Кршна е истинска йога и този начин на действие е в основата на техниката, наречена Кршна съзнание. Само чрез Кршна съзнание човек може да изостави чувството си за собственост. Той трябва да стане слуга на Кршна или слуга на слугата на Кршна. Това е правилният начин за изпълнение на дълга в Кршна съзнание и единственото нещо, което може да помогне на човек да действува като йоги.
Арджуна е кшатрийа и като такъв принадлежи към варнашрама-дхарма институцията. Във Вишну Пурана се казва, че единствената цел на варнашрама-дхарма е удовлетворяването на Вишну. Никой не трябва да си доставя наслаждение като господар на материалния свят, всеки трябва да удовлетворява Кршна. И така, докато човек не удовлетвори Кршна, не може правилно да следва принципите на варнашрама-дхарма. Макар и косвено, Арджуна е посъветван да действува така, както Кршна му казва.



ТЕКСТ 48

дурена хй аварам карма буддхи-йогад
дхананджайа буддхау шаранам
анвиччха крпанах пхала-хетавах

дурена—изостави го на голямо разстояние; хи—сигурно; аварам—отвратителна; карма—дейност; буддхи-йогат—чрез силата на Кршна съзнание; дхананджайа—о, завоевателю на богатство; буддхау—с такова съзнание; шаранам—пълно отдаване; анвиччха—стреми се; крпанах—скъперници; пхала-хетавах— всички, които желаят кармични резултати.

О, Дханайджайа, чрез преданото служене се пази от всякакви отвратителни дейности и с такова съзнание се отдай на Господа. Всички, които искат да се наслаждават на резултатите от дейността си, са скъперници.

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който достига до разбирането на органически присъщата си позиция на вечен слуга на Господа, изоставя всички други ангажименти, освен работата в Кршна съзнание. Както вече беше обяснено, буддхи-йога означава трансцендентално любовно служене на Господа. Това предано служене е най-правилният начин на действие за живото същество. Само скъперниците желаят да се наслаждават на плодовете от работата си и така се оплитат още повече в материалното робство. С изключение на работата, извършена в Кршна съзнание, всички други дейности са отвратителни, защото отново и отново обвързват вършителя си към колелото на раждането и смъртта. Следователно човек никога не трябва да желае да бъде причина за дадена работа. Всичко трябва да се върши в Кршна съзнание, за удовлетворяване на Кршна. Скъперниците не знаят как да използуват богатствата, които получават по щастлива случайност или с непосилен труд. Човек трябва да изразходва всичките си сили за работа в Кршна съзнание и това ще направи живота му успешен. Но подобно на скъперниците, нещастните хора не отдават човешката си енергия в служба на Господа.




ТЕКСТ 49



буддхи-йукто джахатиха убхе сукрта-душкрте
тасмад йогайа йуджйасва йогах кармасу каушалам

буддхи-йуктах—човек, който е зает с преданото служене; джаха-ти—може да се освободи от; иха—в този живот; убхе—и двете; сукрта-душкрте—добри и лоши резултати; тасмат—следователно; йогайа—заради предано служене; йуджйасва—да бъде така зает; йогах—Кршна съзнание; кармасу—във всички дейности; каушалам—изкуство

Човек, който е зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова, стреми се към йога, която е изкуството да се действува.

ПОЯСНЕНИЕ: От незапомнени времена всяко живо същество трупа различни последици от добри и лоши дейности, вследствие на което остава в невежество по отношение на органически присъщата си позиция. Всеки може да се освободи от това невежество, ако следва инструкциите, дадени в Бхагавад-гйта, които учат как човек да се отдаде напълно на Господ Шрй Кршна и да се освободи от обвързващото мъчение на дейност и последица, раждане след раждане. Затова Арджуна е съветван да действува в Кршна съзнание — метод за освобождаване от кармичните последици.




ТЕКСТ 51



карма-джам буддхи-йукта хи пхалам тйактва
манишинах джанма-бандха-винирмуктах
падам гаччхантй анамайам


карма-джам—дължащо се на кармични дейности; буддхи-йуктах—като е ангажиран в предано служене; хи—сигурно; пхалам— резултати; тйактва—изоставяйки; манишинах—велики мъдреци, т.е. преданоотдадени; джанма-бандха—от робството на раждане и смърт; винирмуктах—освободен; падам—състояние; гаччхантй— те достигат; анамайам—без страдания.

Като се отдават на предано служене на Господа, великите мъдреци, т.е. преданоотдадените, се освобождават от резултатите на работата в материалния свят. По този начин те се освобождават от кръговрата на раждане и смърт и постигат състояние, неподвластно на никакви страдания [защото се връщат обратно при Бога].

ПОЯСНЕНИЕ: Освободените живи същества живеят в свят, където няма материални страдания. В Бхагаватам (10.14.58) се казва:
самашрита йе пада-паллава-плавам
махат-падам пунйа-йашо мурарех
бхавамбудхир ватса-падам парам
падам падам падам йад випадам на тешам
За човек, приел подслон в лотосовите крака на Господа, който е убежище на цялото космично проявление и е известен като Мукунда, „даряващ мукти", океанът на материалния свят е колкото водата в стъпката от копито на теле. Неговата цел е парам падам, мястото, където няма материални страдания, Ваикунтха, а не мястото, където на всяка крачка има опасности."
От невежество човек не разбира, че този материален свят е място, предопределено за страдание, където на всяка крачка дебнат опасности. От невежество нискоинтелигентните се опитват да се приспособят с помощта на кармични дейности, като мислят, че дейностите и техните резултати ще ги направят щастливи. Тези хора не знаят, че нито едно материално тяло, където и да било във вселената, не може да им осигури живот без страдания. Страданията в живота, а именно раждането, смъртта, старостта и болестите, съществуват навсякъде в материалния свят. Но този, който разбира истинската си, органически присъща позиция на вечен слуга на Господа, т.е. знае позицията на Божествената Личност, се заема с трансцендентално любовно служене на Господа. Такъв човек развива всички качества за достигане на Ваикунтха планетите, където няма нито материален, изпълнен със страдания живот, нито влияние на времето и смъртта.

Да се познава органически присъщата на живото същество позиция означава да се познава върховната позиция на Господа. Човек, който погрешно мисли, че положението на живото същество не се различава от положението на Господа, живее в тъмнина и не е способен да се ангажира в предано служене на Господа. Той самият става "бог" и по този начин разчиства пътя си към повтарящо се раждане и смърт. Но всеки, който разбере, че позицията му е да служи, и се отдаде на Господа, веднага става достоен за Ваикунтхалока. Служенето за каузата на Господа се нарича карма-йога, или буддхи-йога, или с други думи — предано служене на Господа.




ТЕКСТ 52



йада те моха-калилам буддхир вйатитаришйати
тада гантаси нирведам шротавйасйа шрутасйа ча

йада—когато; те—твоето; моха—от илюзия; калилам—гъста гора; буддхих—трансцендентално служене с разум; вйатитаришйати—надхвърли; тада—тогава; ганта аси—ти ще си отидеш; нирведам—безчувственост; шротавйасйа—към всичко това, което трябва да се чуе; шрутасйа—всичко, което вече е било чуто; ча— също.

Когато разумът ти излезе извън гъстата гора на заблудата, ще станеш безразличен към всичко, което си чул, и към всичко, което ще трябва да чуеш.

ПОЯСНЕНИЕ: В живота на великите преданоотдадени на Господа има примери за това, как чрез предано служене на Господа те са станали безразлични към ритуалите на Ведите. Когато човек наистина разбере Кршна и връзката си с Него, даже и да е опитен брахмана, естествено става напълно безразличен към ритуалите на кармичните дейности. Шрй Мадхавендра Пури, велик преданоотдаден и ачарйа от духовната верига преданоотдадени, казва:
сандхйа-вандана бхадрам асту
бхавато бхох снана тубхйам намо
бхо девах питараш ча тарпана-видхау
нахам кшамах кшамйатам
йатра квапи нишадйа йадава-
кулоттамасйа камса-двишах смарам
смарам агхам харами тад
алам манйе ким анйена ме
„О, мои молитви, които отправям три пъти на ден, слава на вас! О, къпане, отдавам ти почитта си! О, полубогове! О, прадеди! Умолявам ви, простете ми, че не мога да ви отдавам почит. Сега, където и да съм, мога да си спомням за великия потомък на династията Иаду [Кршна],

 врага на Камса, и така напълно да се освободя от робството на греховете си. Мисля, че това ми е достатъчно."
Ведическите церемонии и ритуали — отправяне на различни молитви три пъти дневно, къпане рано сутрин, отдаване на почит на прадедите и т.н. — са задължителни за начинаещите. Но когато някой е напълно в Кршна съзнание и е зает в трансцендентално любовно предано служене, той изгубва всякакъв интерес към регулиращите принципи, защото вече е постигнал съвършенство. Ако посредством служене на Върховния Господ Кршна някой се е издигнал до платформата на разбирането, той повече не трябва да изпълнява различните жертвоприношения и покаяния, препоръчани в разкритите писания. По същия начин, ако някой не е разбрал, че целта на Ведите е да се достигне Кршна, и просто участвува в изпълнението на ритуали, напразно губи времето си. Личности, които са се установили в Кршна съзнание, излизат извън границата на шабда-брахма, т.е. излизат извън обсега на Ведите и Упанишадите.




ТЕКСТ 53



шрути-випратипанна те йада стхасйати
нишчала самадхав ачала буддхис
тада йогам авапсйаси

шрути—на ведическото откровение; випратипанна—без да бъдеш повлиян от кармичните резултати; те—твоят; йада—когато; стхасйати—остава; нишчала—непреклоненен; самадхау—в трансцендентално съзнание, т.е. Кршна съзнание; ачала—непоколебим; буддхих—разум; тада—тогава; йогам—себереализация; авапсйаси—ще постигнеш

Когато цветистият език на Ведите престане да вълнува ума ти и той остане постоянно в екстаза на себереализацията, ти си постигнал божествено съзнание.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато за някого се казва, че е в самадхи, това означава, че той напълно е реализирал Кршна съзнание, т.е. човекът в пълно самадхи е реализирал Брахман, Параматма и Бхагаван. Най-висшето съвършенство на себереализацията е човек да разбере, че е вечен слуга на Кршна и единствената му работа е да изпълнява задълженията си в Кршна съзнание. Личност в Кршна съзнание, т.е. един непоколебим преданоотдаден на Господа, не трябва да се вълнува от цветистия език на Ведите, нито пък да извършва кармични дейности, за да отиде в райското царство. В Кршна съзнание човек установява пряка връзка с Кршна и в това трансцендентално положение може да разбере всички напътствия, които Кршна му дава. Човек със сигурност постига резултати, когато действува по този начин, и получава окончателно знание. Той трябва само да изпълнява заповедите на Кршна или на Неговия представител — духовния учител.




ТЕКСТ 54


арджуна увача
стхита-праджнасйа ка бхаша самадхи-стхасйа
кешава стхита-дхйх ким прабхашета ким асйта враджета ким

арджунах увача—Арджуна каза; стхита-праджнасйа—на човек, който се намира в устойчиво Кршна съзнание; ка—какъв; бхаша— езикът; самадхи-стхасйа—на човек, който е установен в транс; кешава—О, Кршна; стхита-дхйх—човек, установен в Кршна съзнание; ким—какво; прабхашета—говори; ким—как; асйта—наистина остава спокоен; враджета—върви; ким—как.

Арджуна казва: „О, Кршна, как може да бъде разпознат човек, чието съзнание е потопено в трансценденталността? Как и за какво говори той? Как седи и как върви?"

ПОЯСНЕНИЕ: Както състоянието на всеки претендира израз в специфични особености, по същия начтнг човек, който е в Кршна съзнание, има особена природа — говор, походка, мисли, чувства и т.н. Има признаци, по които можем да познаем, че някой е богaт, болен или образован. Така и човек, който е в трансцендентално Кршна съзнание, има специфични признаци в различни отношения. Всеки може да научи тези признаци от Бхагавад-гйта. Най-важното в Кршна съзнание е как човек говори, защото речта е най-важното качество на всеки. Всеки знае, че глупакът остава не открит, докато не проговори. Добре облеченият глупак не може да бъде разпознат, докато мълчи, но щом заговори, той веднага се разкрива. Най-очевидният белег за това, че някой е Кршна осъзнат, е това, че той говори само за Кршна и за неща, свързани с Него. Що се отнася до другите признаци, те се казва, че е муни с устойчив ум. Такава напълно Кршна осъзната личност не се разстройва от атаките на тристранните страдания, защото ги приема за милост на Господа и се мисли достойна само за много по-големи нещастия, резултат от миналите й престъпления. Такъв човек вижда, че страданията са сведени до минимум по милостта на Господа. По същия начин, когато е щастлив, той отдава това на милостта на Господа, като се мисли за недостоен за щастието. Такъв човек осъзнава, че единствено по милостта на Господа се намира в това благоприятно положение, в което може да Му служи по-добре. Когато служи на Господа, той проявява смелост и активност и не се влияе от привързаност или отвращение. Привързаност означава да приемаме нещо за удовлетворение на собствените си сетива, а непривързаността е отсъствие на такава сетивна привързаност. Но за човека, установен в Кршна съзнание, не съществува нито привързаност, нито непривързаност, защото той е посветил живота си на служене на Господа. Затова той не се гневи дори когато опитите му са неуспешни. Една личност в Кршна съзнание винаги е изпълнена с твърда решимост, независимо дали е постигнала успех или се е провалила.




ТЕКСТ 55


шрй-бхагаван увача
праджахати йада каман сарван партха мано-гатан
атманй еватмана туштах стхита-праджнас тадочйате

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; праджахати—изоставя; йада—когато; каман—желания за сетивно наслаждение; сарван—от всички видове; партха—о, сине на Пртха; манах-гатан—на умствена спекулация; атмани—в чисто състояние на душата; ева—със сигурност; атмана—с пречистен ум; туштах—удовлетворен; стхита-праджнах—трансцендентално установен; тада—в това време; учйате—се казва.

Бог, Върховната Личност, казва: „О, Партха, когато някой изостави всички желания за сетивно наслаждение, възникнали от умствената спекулация, и когато умът му, пречистен по този начин, започне да намира удовлетворение единствено в себето, тогава за него се казва, че е с чисто трансцендентално съзнание.

ПОЯСНЕНИЕ: Бхагаватам потвърждава, че всяка личност, която е изцяло в Кршна съзнание, т.е. отдала се е в предано служене на Господа, притежава всички добри качества на великите мъдреци. А личност, която не е трансцендентално установена, не притежава добри качества, защото търси подслон в собствените си умствени спекулации. По тази причина тук правилно се казва, че човек трябва да изостави всичките си сетивни желания, изфабрикувани от умствената спекулация. Тези желания не могат да бъдат спрени изкуствено. Но ако човек действува в Кршна съзнание, желанията му за сетивно наслаждение намаляват атоматично, без допълнителни усилия. Следователно човек трябва да се ангажира в Кршна съзнание, без колебание, защото преданото служене веднага ще му помогне да се издигне до платформата на трансценденталното съзнание. Напредналата в духовно отношение душа остава винаги удовлетворена чрез осъзнаването на себе си като вечен слуга на Върховния Господ. Такава трансцендентално установена личност няма сетивни желания, произтичащи от дребнав материализъм. Нещо повече, тя е винаги щастлива в естественото си положение да служи вечно на Върховния Господ.



ТЕКСТ 56


духкхешу анудвигна-манах сукхешу вигата-спрхах
 вита рога бхайа кродхах стхита-дхйх муних учйате

духкхешу—в тристранните страдания; анудвигна-манах—без ума му да се възбужда; сукхешу—в щастие; вигата-спрхах—без да се интересува; вита—освободен от; рога—привързаност; бхайа— страх; кродхах—и гняв; стхита-дхйх—чийто ум е установен; муних—мъдрец; учйате—се нарича

Човек, чийто ум не е разстроен дори сред тристранните страдания; който не е въодушевен от щастието и е освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.

ПОЯСНЕНИЕ: Думата муни означава „човек, който по различни начини използува ума си за умствени спекулации, без да достига до реални изводи". Всеки муни има собствена гледна точка и ако един муни не се отличава от другите муни, той не може да бъде наречен муни според точния смисъл на тази дума. На часав ршир йасйа ма-там на бхиннам. (Махабхарата, Вана-парва 313.117) Но стхита-дхйр муни се отличава от обикновения муни, както се посочва тук от Господа. Стхита-дхйр муни е винги трансцедентално-осъзнат, защото е изчерпил всичките си възможностиза градивно разрешение. Той е наричан прашанта-нихшеша-мано-ратхантара (Стощра-ратна 43), което означава, че е преодолял етапа на умствените спекулации и е стигнал до извода, че Господ Шрй Кршна, т.е. Васудева e всичкo(васудевах сарвам ити са махатма судурлабхах).




ТЕКСТ 57


йах сарватранабхиснехас мам тат прапйа
шубхашубхам набхинандати на
двешти тасйа праджна пратиштхита


йах—човек, който; сарватра—навсякъде; анабхиснехах—без привързаност; тат—този; прапйа—постигащо; шубха— добро; ашубхам—зло; на—никога; абхинандати—възхвала; на— никога; двешти—завижда; тасйа—неговото; праджна—съвършено знание; пратиштхита—устойчиво.

В този материален свят човек, който не се влияе от доброто или злото, което го постига, и нито го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.

ПОЯСНЕНИЕ: В материалния свят винаги има промени — за добро или за зло. Който не се вълнува от тези материални промени, който не се влияе от доброто или злото, трябва да бъде считан за установен в Кршна съзнание. Докато човек се намира в материалния свят, винаги има възможност за добро или зло, защото този свят е пълен с двойствености. Но човек, установен твърдо в Кршна съзнание, не се влияе от доброто и злото, защото се интересува само от Кршна, който е всемилостивият Aбсолют. Такова съзнание, което изцяло е заето с Кршна, поставя човек на съвършеното трансцендентално ниво, известно като самадхи.



ТЕКСТ 58



йада самхарате найам курмо 'нганйва
сарвашах индрийанйндрийартхебхйас
тасйа праджна пратиштхита

йада—когато; самхарате—отдръпва; ча—също; айам—той; курмах—костенурка; ангани—крайници; ива—както; сарвашах—всички; индрийани—сетива; индрийа-артхебхйах—от сетивните обекти; тасйа—неговото; праджна—съзнание; пратиштхита—устойчиво

Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира краката си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.

ПОЯСНЕНИЕ: Критерий, че някой е йоги, преданоотдаден или себереализирала се душа, е способността му да контролира сетивата си според изготвения от него план. Повечето хората са слуги на сетивата си, защото се оставят да бъдат ръководени от тях. Това е отговорът на въпроса, как един йоги е установен. Сетивата са сравнявани с отровни змии, които искат да действуват свободно и без ограничения. Един йоги, или праданоотдаден, трябва да бъде много силен, за да контролира змиите както змиеукротителят. Той не трябва да им позволява да действуват независимо. В разкритите писания можем да намерим много правила. Някои от тях са „да не се прави", а други — „да се прави". Докато човек не стане в състояние да следва всички тези „да се прави" и „да не се прави", като се въздържа от сетивната наслада, не! е възможно да се установи твърдо в Кршна съзнание. Най-подходящ е примерът с костенурката, даден тук. Тя може по всяко време да отдръпне сетивата и да ги покаже отново, по всяко време с определена цел. По същия начин Кршна- осъзнатите личности използуват сетивата си единственo за да постигнат някаква определена цел, свързана със служенето на Гoспода, в противен случай ги отдръпват. Тук Арджуна е съветван  да използува сетивата си, за щото служи на Господа, а не за собствено наслаждение. Как човек да използува сетивата си, за да служи само на Господа,  става ясно от примера е костенурката, която винаги прибира сетивата си.



ТЕКСТ 59

винивартанте нирахарасйа дехинах
раса-варджам расо 'пй асйа
парам дрштва нивартате

вишайах—обекти за сетивна наслада; винивартанте—са тренирани да се въздържат от; нирахарасйа—посредством отрицателни ограничения; дехинах—за въплътените; раса-варджам—като изоставя вкуса; расах—вкус към наслаждение; апи—въпреки че има; асйа—негов; парам—далеч по-висши неща; дрштва—като изпитва; нивартате—той се възпира от.

Въплътената душа може да се въздържа от сетивното наслаждение, но въпреки това вкусът й към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус, тя престава да бъде привличана от сетивното наслаждение и съзнанието й става устойчиво.

ПОЯСНЕНИЕ: Ако човек не е трансцендентално установен, не може да се откаже от сетивната наслада. Техниката на въздържане от сетивна наслада с помощта на редица правила и предписания може да се сравни с ограниченията по отношение на храната, които се налагат на един болен. Пациентът нито харесва такива ограничения, нито изгубва вкуса си към забранените храни. Аналогично на нискоинтелигентните личности, които нямат по-добро знание, се препоръчва ограничаване на сетивата с помощта на някаква духовна техника, като аштанга-йога, състояща се от йама, нийама, асана, пранайама, пратйахара, дхарана, дхйана и т.н. Но този, който изпитва удоволствие от красотата на Върховния Господ Кршна, изгубва вкуса си към мъртвите материални неща, докато напредва в Кршна съзнание. Следователно ограниченията са за нискоинтелигентните неофити в духовния напредък на живота и са добри до момента, в който човек наистина придобие вкус към Кршна съзнание. Когато някой е наистина Кршна осъзнат, той автоматично изгубва вкус към безцветните неща.



ТЕКСТ 60

йатато хй апи каунтейа пурушасйа
випашчитах индрийани праматхйни
харанти прасабхам манах

йататах—докато се стреми; хи—несъмнено; апи—въпреки че; каунтейа—о, сине на Кунтй; пурушасйа—на човек; випашчитах—изпълнен с разграничаващо знание; индрийани—сетивата; праматхйни—като възбужда; харанти—повалям; прасабхам—насила; манах—умът.

О, Арджуна, сетивата са толкова стремителни и неспокойни, че могат да отклонят ума дори на един здравомислещ човек, който полага усилия да ги контролира.

ПОЯСНЕНИЕ: Много от сведущите мъдреци, философи и транс-ценденталисти се опитват да контролират сетивата си, но въпреки усилията им, дори най-великите от тях могат да станат жертва на материалното сетивно налаждение и това се дължи на възбудения ум. Дори такъв велик мъдрец и съвършен йоги като Вишвамитра е бил прелъстен от Менака, въпреки че е полагал усилия да контролира сетивата си с трудни покаяния и йога практика. Има още редица подобни примери в историята на света. Следователно да се контролират ума и сетивата, без човек да бъде изцяло Кршна осъзнат, е много трудно. Ако умът му не е погълнат от мисли за Кршна, човек не може да прекрати материалните дейности. Шрй Йамуначарйа — велик светец и преданоотдеден — дава следния пример за това:
йад-авадхи мама четах кршна-падаравинде
нава-нава-раса-дхаманй удйатам рантум асйт
тад-авадхи бата нари-сангаме смарйамане
бхавати мукха-викарах суштху ништхйванам ча
„Откакто умът ми служи в лотосовите крака на Господ Кршна и мога да се наслаждавам на вечно нова трансцендентална радост, при мисълта за сексуални отношения с жена лицето ми веднага се отвръща от тази мисъл и аз я заплювам."
Трансценденталното Кршна съзнание е така приятно, че материалната наслада автоматично става безвкусна, както гладен човек засити глада си с достатъчно количество питателна храна. Махараджа Амбарйша е победил великия йоги Дурваса Мунй просто защото умът му е бил зает в Кршна съзнание (са вай манах кршна-падаравиндайор вачамси ваикунтха-гунануварнане).




ТЕКСТ 61

тани сарвани самйамйа йукта асйта
мат-парах ваше хи йасйендрийани
тасйа праджна пратиштхита
 
тани—тези сетива; сарвани—всички; самйамйа—като държи под контрол; йуктах—зает; асйта—трябва да се установи; мат-парах—във връзка с Мен; ваше—в пълно подчинение; хи—сигурно; йасйа—човек, който; индрийани—сетивата; тасйа—неговото; праджна—съзнание; пратиштхита—устойчиво.
 
Този, който обуздава сетивата си, като ги поставя под пълен контрол, и установява съзнанието си в Мен, е известен като човек с устойчива интелигентност.
 
ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно се посочва, че Кршна съзнание е най-висшата концепция в съвършенството на йога. И ако човек не стане Кршна осъзнат, изобщо не е възможно да контролира сетивата си. Както се спомена по-горе, великият мъдрец Дурваса Муни предизвиква Махараджа Амбарйша, разгневява се ненужно поради гордост и по тази причина изгубва контрол над сетивата си. Царят, който не е толкова могъщ йоги, колкото мъдреца, но е преданоотдаден на Господа, мълчаливо изтърпява всички предизвикателства и побеждава. Царят е съумял да контролира сетивата си, защото е притежавал следните качества, споменати в Шрймад-Бхагаватам (9.4.18-20):
са вай манах кршна-падаравиндайор
вачамси ваикунтха-гунануварнане
карау харер мандира-марджанадишу
шрутим чакарачйута-сат-катходайе
мукунда-лингалайа-даршане дршау
тад-бхртйа-гатра-спарше 'нга-сангамам
гхранам ча тат-пада-сароджа-саурабхе
шрймат-туласйа расанам тад-арпите
падау харех кшетра-паданусарпане
широ хршйкеша-падабхивандане камам
ча дасйе на ту кама-камйайа
йатхоттамашлока-джанашрайа ратих

„Цар Амбарйша задържаше ума си върху лотосовите крака на Господ Кршна, използуваше думите си, за да описва жилището на Господа, ръцете си — за да чисти храма на Господа, ушите си — за да слуша за забавленията на Господа, очите си — за да гледа формата на Господа, тялото си — за да докосва телата на преданоотдадените, ноздрите си — за да вдъхва аромата на цветя, поднесени в лотосовите крака на Господа, езика си — за да усеща вкуса на листата туласй, поднесени на Господа, краката си — за да отива до святото място, където се намираше храмът на Господа, главата си — за да отдава почит на Господа и желанията си — за да изпълнява желанията на Господа... и всички тези качества го направиха способен да бъде мат-пара преданоотдаден на Господа."
В случая най-важната дума е мат-пара. Как човек може да стане мат-пара, е описано с живота на Махараджа Амбарйша. Шрйла Баладева Видйабхушана, велик учен и ачарйа във веригата на мат-пара, казва: мад-бхакти-прабхавена сарвендрийа-виджайа-пурвика сватма-дрштих сулабхети бхавах — „Сетивата могат да бъдат напълно контролирани единствено чрез силата на преданото служене, посветено на Кршна." В тази връзка понякога се дава пример с огъня. Както лумналият в една стая огън изгаря всичко, така и Господ Вишну, който се намира в сърцето на един йоги, изгаря всички нечистотии. Йога-сутра също предписва медитация върху Вишну, а не медитация върху пустотата. Така наричаните йоги, които медитират върху нещо, което не е от категорията на Вишну, просто си губят времето в безплоден стремеж към някаква фантасмагория. Трябва да бъдем Кршна осъзнати — предани на Божествената Личност. Това е целта на истинската йога.




ТЕКСТ 62

дхйайато вишайан пумсах сангас
тешупаджайате сангат санджайате
камах камат кродхо 'бхиджайате

дхйайатах—докато съзерцава; вишайан—сетивните обекти; пумсах—на личност; сангах—привързаност; тешу—към сетивни обекти; упаджайате—се развива; сангат—от привързаност; санджайате—се развива; камах—желанието; камат—от желание; кродхах—гняв; абхиджайате—става проявен.

Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похота възниква гневът.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който не е в Кршна съзнание попада под властта на материалните желания, докато съзерцава обектите на сетивата. За сетивата е необходимо да се ангажират с нещо и ако това не е трансцендентално любовно служене на Господа, те със сигурност ще служат на материалното. В материалния свят всеки, включително Господ Шива и Господ Брахма (а какво да говорим за другите полубогове, които живеят на райските планети), е подвластен на сетивните обекти и единственият метод, посредством който човек може да се измъкне от този лабиринт на материалното съществуване, е да стане Кршна осъзнат. Господ Шива е бил в дълбока медитация, когато Парватй го подтиква към сетивно наслаждение. Той приема предложението й и в резултат на това се ражда Картикейа. Когато Харидаса Тхакура е бил млад преданоотдаден на Господа, той също е бил съблазняван от инкарнацията на Майа-девй, но лесно е преодолял изпитанието благодарение на чистата си преданост към Господ Кршна. От горецитирания стих на Шрй Иамуначарйа става ясно, че един искрен преданоотдаден на Господа избягва всякаква материална наслада, защото вече е усетил по-висшия вкус на духовното удоволствие от общуването си с Господа. В това се крие тайната на успеха. Следователно този, който не е в Кршна съзнание, колкото и да е силен в контролирането на сетивата си чрез изкуствено възпиране, със сигурност ще се провали, защото и най-незначителната мисъл за сетивно наслаждение ще го подтикне към удовлетворяване на желанията.



ТЕКСТ 63

кродхад бхавати саммохах саммохат
смрти-вибхрамах смрти-бхрамшад
буддхи-нашо буддхи-нашат пранашйати


кродхат—от гнева; бхавати—става; саммохах—пълна заблуда; саммохат—от заблуда; смрти—на памет; вибхрамах—объркване; смрти-бхрамшат—след объркването на паметта; буддхи-нашах—загуба на интелигентността; буддхи-нашат—и от загуба на интелигентността; пранашйати—човек пада.

От гнева възниква пълната илюзия(маха-майа) и от илюзията — объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек изгубва разума си, а когато изгуби разума си, отново пада в материалното блато.

ПОЯСНЕНИЕ: Шрйла Рупа Госвамй ни е дал следното напътствие:
прапанчикатайа буддхйа хари-самбандхи-вастунах
мумукшубхих паритйаго ваирагйам пхалгу катхйате (Бхакти-расамрта-синдху 1.2.258)

С развиване на Кршна съзнание човек научава, че всичко може да се употреби в служене на Господа. Тези, които не познават Кршна съзнание, изкуствено се опитват да избегнат материалните обекти и в резултат, въпреки че желаят освобождение от материалното робство, не достигат съвършеното ниво на отречението. Тяхното т. нар. „отречение" е познато като пхалгу, или „по-малко важно". Една личност в Кршна съзнание знае как да използува всичко в служене на Господа. Затова тя не става жертва на материалното съзнание. Например според един имперсоналист Господ, или Абсолюта, понеже е безличностен, не може да яде. Докато имперсоналистът се опитва да отбягва хубавите храни, един преданоотдаден знае, че Кршна е върховният наслаждаващ се и яде всичко, което Му се предложи с преданост. И така, след като преданоотдаденият предложи подходящи храни на Господа, приема остатъците, наричани прасадам. По този начин всичко става духовно и няма опасност от пропадане. Преданоотдаденият приема прасадам в Кршна съзнание, докато непреданоотдаденият отхвърля храната като материална. Следователно имперсоналистът не може да се наслаждава на живота поради изкуственото си отречение и по тази причина дори най-слабата възбуда на ума му го поваля отново в блатото на материалното съществуване. Казано е, че такава душа, дори да се издигне до точката на освобождението, пада отново, защото няма опора в преданото служене.



ТЕКСТ 64

рага-двеша-вимуктаис ту вишайан
индрийаиш чаран атма-вашйаир
видхейатма прасадам адхигаччхати
рага—привързаност; двеша—и непривързаност; вимуктаих—от някой, който се е освободил от; ту—но; вишайан—сетивни обекти; индрийаих—със сетивата; чаран—като въздействува върху; атма-вашйаих—под нечий контрол; видхейа-атма—човек, който следва регулиращите принципи за освобождение; прасадам—милостта на Господа; адхигаччхати—получава.

Само личност, която се е освободила от всякаква привързаност и отвращение и е способона да контролира сетивата с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Господа.

ПОЯСНЕНИЕ: Вече беше обяснено, че човек може външно да контролира сетивата си с помощта на някоя изкуствена техника. Обаче ако сетивата не са заети в трансцендентално служене на Господа, винаги съществува възможност за падане. Въпреки че може да изглежда, че една личност в пълно Кршна съзнание действува като че ли на сетивно ниво, благодарение на своето Кршна съзнание тя няма привързаност към сетивните дейности. Такава личност се интересува единствено от това, как да удовлетвори Кршна и от нищо друго. Следователно тя е трансцендентална спрямо всякаква привързаност и непривързаност. Ако Кршна желае, един преданоотдаден може да направи всичко, което обикновено не е желано. И ако Кршна не желае, той не прави неща, които би направил за собственото си наслаждение. Следователно преданоотдаденият контролира дейностите си, защото действува само според напътствията на Кршна. Такова съзнание е безпричинна милост на Господа, която преданоотдаденият може да постигне независимо от това, че е привързан към сетивното.




ТЕКСТ 65

прасаде сарва-духкханам ханир
асйопаджайате прасанна-четасо
хй ашу буддхих парйаватиштхате


прасаде—при постигане на безпричинната милост на Господа; сарва—на всички; духкханам—материални страдания; ханих—разрушаване; асйа—неговите; упаджайате—става; прасанна-четасах— на склонния към щастие; хи—разбира се; ашу—много скоро; буддхих—разум; пари—достатъчно; аватиштхате—укрепва

За този, който е удовлетворен [в Кршна съзнание], тристранните страдания на материалното битие не съществуват повече. В такова удовлетворено съзнание разумът му скоро укрепва.




ТЕКСТ 66


наети буддхир айуктаейа на чайуктаейа
бхавана на чабхавайатах шантир
ашантаейа кутах сукхам

на асти—не може да има; буддхих—трансцендентален разум; айуктаейа—за всеки, който не е свързан (с Кршна съзнание); на—не; ча—и; айуктаейа—за човек, който е лишен от Кршна съзнание; бхавана—установен ум (в щастие); на—не; ча—и; абха-вайатах—на човек, който не е установен; шантих—спокойствие; ашантаейа—на неспокойния; кутах—къде е; сукхам—щастие.

Човек, който не е свързан с Върховния [в Кршна съзнание], няма нито трансцендентален разум, нито устойчив ум, без които не е възможно да намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?

ПОЯСНЕНИЕ: Ако човек не е в Кршна съзнание, не може да намери спокойствие. В пета глава (5.29) се потвърждава — само когато човек разбере, че Кршна е единственият наслаждаващ се на всички добри резултати от жертвоприношенията и покаянията; че Той е господарят на всички вселенски проявления, както и истинският приятел на всички живи същества, само тогава може да намери истински мир. Следователно ако човек не е в Кршна съзнание, няма крайна цел за ума му. Безпокойството се поражда от желанието за крайна цел и когато човек със сигурност знае, че Кршна е наслаждаващият се, господарят и приятелят на всеки, тогава с устойчив ум може да постигне спокойствие. Следователно този, който действува без връзка с Кршна, със сигурност е винаги в беда и колкото и да се опитва да демонстрира спокойствие и духовен напредък, в живота му няма мир. Кршна съзнание е състояние на себепроявен мир, който се постига само във връзка с Кршна.

 
 
 
ТЕКСТ 67

тасмад йасйа маха-бахо нигрхйтани
сарвашах индрийанйндрийартхебхйас
тасйа праджна пратиштхита
 
тасмат—затова; йасйа—чиито; маха-бахо—о, силноръки; нигрхйтани— така обуздани; сарвашах—цялостно; индрийани—сетивата; индрийа-артхебхйах—от сетивни обекти; тасйа—неговият; праджна—разум; пратиштхита—устойчив.
 
Следователно о, силноръки, човек, чиито сетива са възпирани от контакт с обектите им, несъмнено има устойчив разум.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Човек може да обуздае импулсите за сетивно наслаждение единствено чрез метода Кршна съзнание, т.е. с ангажиране на всички сетива в трансцендентално любовно служене на Господа. Както можем да победим враговете си, ако ги превъзхождаме по сила, така и сетивата могат да бъдат обуздани не посредством някакво човешко усилие, а единствено като се ангажират в служене на Господа. Този, който е разбрал, че само с помощта на Кршна съзнание човек наистина се установява в разума и че той трябва да практикува това изкуство под ръководството на авторитетен духовен учител, се нарича садхака, или достоен кандидат за освобождение.
 
 
 
 
ТЕКСТ 68

индрийанам хи чаратам йан моно
'нувидхийате тад асйа харати
праджнам вайур навам ивамбхаси
 
 
индрийанам—на сетивата; хи—със сигурност; чаратам—докато блуждаят; йат—с които; манах—умът; анувидхййате—става постоянно завладян; тат—това; асйа—неговият; харати—отнема; праджнам—разум; вайух—вятър; навам—лодка; ива—като; амбха-си—по вода.
 
Както една лодка във водата е отнасяна от силния вятър, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху които се съсредоточва умът, може да отнесе човешкия разум.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Ако всички сетива не бъдат привлечени в служене на Господа, дори само едно от тях, заето в сетивно наслаждение, може да отклони преданоотдадения от пътя на трансценденталния напредък. Както се споменава във връзка с живота на Махараджа Амбарйша, всички сетива трябва да бъдат заети в Кршна съзнание, защото това е правилната техника за контролиране на ума.




ТЕКСТ 69

йа ниша сарва-бхутанам
тасйам джагарти самйамй йасйам
джаграти бхутани
са ниша пашйато мунех

йа—това, което; ниша—е нощ; сарва—всички; бхутанам—на живите същества; тасйам—в това; джагарти—е буден; самйамй— себеконтролираният; йасйам—в който; джаграти—съ. будни; бхутани—всички същества; са—това е; ниша—нощ; пашйатах—за вглъбения в себе си; мунех—мъдрец.

Това, което е нощ за всички живи същества, е време за пробуждане за себеконтролиращия се. И това, което е време за пробуждане за всички живи същества, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.

ПОЯСНЕНИЕ: Има два вида разумни хора. Едните са разумни в материалните дейности, свързани със сетивното наслаждение, а другите са със съзнание, обърнато навътре, и са пробудени за постигането на себереализация. Дейностите на себевглъбения мъдрец, или на умния човек, са като нощ за личностите, които са потънали в материалното. Поради невежеството си относно себереализацията материалистите спят в такава нощ. Вглъбеният в себе си мъдрец остава буден през „нощта" на материалистите. Мъдрецът изпитва трансцендентално удоволствие от постепенния напредък в духовната култура, докато човекът, който е погълнат от материални дейности и не се е пробудил за себереализация, сънува разнообразни сетивни наслаждения и чувствува щастие или нещастие в съня си. Себевглъбената личност е винаги равнодушна към материалното щастие и нещастие. Тя неотклонно изпълнява дейностите, които водят към себереализация, без да бъде обезпокоявана от материалните последици.



ТЕКСТ 70

апурйаманам ачала-пратиштхам
самудрам апах правишанти йадват
тадват кама йам правишанти сарве
са шантим апноти на кама-камй

апурйаманам—винаги е пълен; ачала-пратиштхам—спокойно установен; самудрам—океанът; апах—реки; правишанти—вливат; йадват—както; тадват—така; камах—желания; йам—на когото; правишанти—влизат; сарве—всякакви; сах—тази личност; шантим—мир; апноти—постига; на—не; кама-камй—човек, който желае да изпълнява желанията.

Само човек, който не е обезпокояван от непрекъснатия прилив на желания в него, както океанът остава винаги неподвижен, въпреки че реките постоянно го пълнят, само той може да постигне мир, а не този, който се стреми да удовлетворява желанията си.

ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че огромният океан постоянно се пълни с вода, особено през дъждовния сезон, когато водата е много, той остава винаги един и същ — неизменен. Той не се вълнува, нито излиза от бреговете си. Същото се отнася за личността, която е установена в Кршна съзнание. Докато човек има материално тяло, винаги ще е налице нуждата от сетивно наслаждение. Обаче преданоотдаденият не е обезпокояван от такива желания, защото изпитва чувство за пълнота. Кршна осъзнатата личност не се нуждае от нищо, защото Господ задоволява всичките й материални потребности. Ето защо тя е сравнявана с океана, който е винаги пълен сам по себе си. Желанията за сетивно наслаждение могат да идват при преда-ноотдадения, както водите на реките се вливат в океана, но преданоотдаденият продължава да действува неотклонно, без ни най-малко да се смущава от тях. Това е доказателство, че човек е в Кршна съзнание и е изгубил всякакво влечение към материалното сетивно наслаждение, въпреки че желанията са налице. Тъй като е удовлетворен от трансценденталното любовно служене на Господа, той може да остане спокоен като океана и да се радва на съвършен мир. Тези, които искат да удовлетворят желанията си, не постигат никога мир, дори когато се намират на прага на освобождението, а какво да говорим за тези, които търсят материален успех. Работещите за кармични резултати, мисионерите, а също и йогите, чиято цел е мистичната сила, са много нещастни, защото желанията им остават неизпълнени. Една личност в Кршна съзнание се чувствува щастлива, докато служи на Господа, и не притежава желания, които трябва да бъдат изпълнени. В действителност тя не желае да постигне дори освобождение от материалното робство. Преданоотдадените на Кршна нямат материални желания и затова постигат съвършен мир.



ТЕКСТ 71

вихайа каман йах сарван пумамш чарати
нихспрхах нирмамо нираханкарах
са шантим адхигаччхати


вихайа—като изоставя; каман—материални желания за сетивно наслаждение; йах—която; сарван—всички; пуман—една личност; чарати—живее; нихспрхах—без желания; нирмамах—без чувство за собственост; нир-аханкарах—без лъжливо его; сах—той; шантим—съвършен мир; адхигаччхати—постига.

Личност, която е изоставила всички желания за сетивно наслаждение; която живее свободна от материални желания; която е отхвърлила всяко чувство за собственост и е освободена от лъжливо его — единствено тя може да постигне истински мир.

ПОЯСНЕНИЕ: Да бъде човек без материални желания, означава да не пожелава нищо за сетивно наслаждение. С други думи, желанието да станем Кршна осъзнати показва, че наистина сме без желания. Да постигнем съвършено ниво в Кршна съзнание, означава да проумеем истинското си положение на вечни слуги на Кршна, без да се идентифицираме с материалното си тяло и без да претендираме за собственост върху каквото и да било в света. Който е установен в това съвършенство, знае, че трябва да използува всичко за удовлетворяване на Кршна, защото Той е господар на всичко. По причина на собственото си удовлетворяване Арджуна не иска да се сражава, но когато става напълно Кршна осъзнат, взема участие в битката, защото Кршна иска това от него. Лично той няма желание да се сражава, но прави това заради Кршна, и то по възможно най-добрия начин. Истинско отсъствие на желания е желанието да се действува за удовлетворяване на Кршна, а не изкуственото потискане на желанията. Живото същество не може да бъде без желания и без чувства, но то трябва да промени качеството на желанията и чувствата. Една личност без материални желания знае, че всичко принадлежи на Кршна (йшавасйам идам сарвам) и затова не предявява собственически права над нищо. Това трансцендентално знание се основава на себереализацията, т.е. на съвършеното осъзнаване на факта, че всяко живо същество е вечна неделима част от Кршна, еднаква в духовно отношение с Него, и вечната му позиция е, че никога не е на едно ниво с позицията на Кршна, нито на по-висока от Неговата. Такова разбиране на Кршна съзнание е основният принцип за постигане на истински мир.



ТЕКСТ 72

еша брахми стхитих партха наинам
прапйа вимухйати стхитвасйам анта-кале
 'пи брахма-нирванам рччхати

еша—това; брахмй—духовно; стхитих—положение; партха—о,сине на Пртха; на—никога; енам—това; прапйа—постигайки; ви-мухйати—човек е объркан; стхитва—като е установен; асйам—в това; анта-кале—в края на живота; апи—също; брахма-нирва-нам—духовното царство на Бога; рччхати—човек достига

Това е начинът, по който трябва да се води духовен живот, посветен на Бога. След като постигне такъв живот, човек не може да бъде объркван. Ако е установен така и в часа на смъртта, той ще може да влезе в царството на Бога.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек може да постигне Кршна съзнание или божествен живот изведнъж, просто в един миг — или да не постигме такова състояние на живот дори след милиони раждания. Това е въпрос само на разбиране и приемане на факта. Кхатванга Маха-раджа постига това ниво само няколоко минути преди смъртта си, като се отдава на Кршна. Нирвана означава „прекратяване на материалния начин на живот". Според будистката философия след като материалният живот свърши, ни очаква пустота. Но Бхагавад-гйта учи на нещо друго. Истинският живот започва след завършването на материалния живот. За вулгарните материалисти е достатъчно да знаят, че трябва просто да изживеят този материален живот, но за личностите, които са духовно напреднали, има и друго съществуване, освен материалното. Ако човек има щастието да стане Кршна осъзнат преди да свърши сегашният му живот, веднага достига нивото брахма-нирвана. Няма разлика между царството на Господа и преданото служене на Господа. Тъй като и двете състояния са на абсолютно ниво, трансценденталното любовно служене на Господа означава достигане на духовното царство. Дейностите в материалния свят са предназначени за сетивно наслаждение, докато в духовния свят дейностите са в Кршна съзнание. Достигането на Кршна съзнание още през този живот означава мигновено достигане на Брахман и всеки, който е установен в Кршна съзнание, със сигурност вече е влязъл в царството на Бога.

Брахман е противоположен на материята. Следователно брахмй стхити означава „не на нивото на материалните дейности". В Бхагавад-гйта преданото служене на Господа се счита за освобождение (са гунан саматйтйаитан брахма-бхуйайа калпате). Ето защо брахмй стхити означава „освобождение от материалното робство".

Шрйла Бхактивинода Тхакура обобщава, че втора глава на Бхагавад-гйта е същината на цялата книга. Карма-йога и бхакти-йога са разглежданите теми в Бхагавад-гйта. Във втора глава се обясняват подробно карма-йога и джнана-йога, докато на бхакти-йога е направено само бегло описание, тъй като тя е основна идея на цялата книга.




Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху втора глава на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Съдържанието на Бхагавад-гйта, обобщено".