ГЛАВА 4 : Трансценденталното знание

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Трансценденталното знание

ТЕКСТ 1

шрй-бхагаван увача

имам вивасвате йогам проктаван ахам

авйайам вивасван манаве

праха манур икшвакаве 'бравйт

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; имам—това; вивасвате—на бога на Слънцето; йогам—науката за връзката на човек с Върховния; проктаван—предадох; ахам—Аз; авйайам—нетленна; вивасван—Вивасван (името на бога на Слънцето); манаве—на бащата на човечеството (на име Ваивасвата); праха— разказах; манух—бащата на човечеството; икшвакаве—на цар Икшваку; абравйт—каза.

Божествената Личност, Господ Шрй Кршна, казва: „Аз предадох на бога на Слънцето, Вивасван, тази вечна наука за йога, Вивасван я съобщи на Ману, бащата на човечеството, а Ману на свой ред инструктира Икшваку.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук е проследена историята на Бхагавад-гйта, която в дълбока древност е била предадена на царете на всички планети, като се започне със Слънцето. Основният дълг на царете на всички планети е да защитават поданиците си. Но за да могат да управляват и да предпазват поданиците си от материалното робуване на похотта, членовете на царското семейство трябва да знаят науката на Бхагавад-гйта. Човешкият живот е предназначен за развиване на духовно знание във вечна връзка с Бога, Върховната Личност. Управляващите всички държави и планети са длъжни да предават това знание на поданиците си със средствата на образованието, културата и предаността. С други думи, правителствата на всички държави трябва да разпространяват науката за Кршна съзнание, така че хората да се възползуват от тази велика наука и да следват правилния път, като използуват възможностите на човешката форма на живот.

В тази епоха богът на Слънцето, от което са произлезли всички планети в слънчевата система, е известен под името Вивасван. В Брахма-самхита (5.52) се казва:

йач-чакшур еша савита сакала-граханам

раджа самаста-сура-муртир ашеша-теджах

йасйаджнайа бхрамати самбхрта-кала-чакро

говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами

„Нека почитам — казва Брахма — Бога, Върховната Личност, Го-винда [Кршна], който е първоначалната личност и по чиято заповед Слънцето, царят на всички планети, получава огромна сила и топлина. Слънцето представя окото на Господа и се движи в орбитата си по Негова заповед."

Слънцето е царят на планетите, а богът на Слънцето (понастоящем с името Вивасван) управлява слънчевата планета, която контролира всички други планети, като им осигурява топлина и светлина. Слънцето се върти по заповед на Кршна и Господ Кршна прави Вивасван Свой пръв ученик в разбирането на знанието, което Бхагавад-гйта съдържа. Така че Гйта не е измислен трактат за незначителни светски учени, а класическа книга на знанието, което идва от незапомнени времена.

В Махабхарата (Йанти-парва 348.51-52) можем да намерим историята на Гйта, описана по следния начин:

трета-йугадау ча тато вивасван манаве дадау

мануш ча лока-бхртй-артхам сутайекшвакаве дадау

икшвакуна ча катхито вйапйа локан авастхитах

„В началото на Трета-йуга науката за връзката с Върховния беше предадена от Вивасван на Ману. Ману, бащата на човечеството, я предаде на сина си Махараджа Икшваку, цар на планетата Земя и прадядо на династията Рагху, в която се появи Господ Рамачандра." Следователно Бхагавад-гйта съществува в човешкото общество от времето на Махараджа Икшваку.

евам парампара-праптам имам раджаршайо

видух са каленеха махата його наштах парантапа

В момента са изминали точно пет хиляди години(1991 г. сл Хр.) от началото на Кали-йуга, чиято продължителност е 432 000 години. Епохата преди нея е известна като Двапара-йуга (800000 години), а тази преди нея — като Трета-йуга (1 200 000 години). И така, Ману разказва Бхагавад-гйта на своя ученик и син Махараджа Икшваку, цар на земната планета, само преди 2 005 000 години. Епохата на сегашния Ману се изчислява на 305 300 000 години, от които 120 400 000 години са минали. Като приемем, че преди раждането на MaHy Гйта е била разказана от Господа на Неговия ученик, бога на Слънцето — Вивасван, — от едно грубо пресмятане става ясно, че Гйта е била разказана поне преди 120 400 000 години, а човешкото общество съществува от два милиона години. Тя отново е била изговорена от Кршна, този път пред Арджуна, преди около пет хиляди години. Това е грубото пресмятане, което може да се направи върху историята на Гйта, както е според самата нея и според твърдението на разказвача, Господ Шрй Кршна. Тя е разказана на бога на Слънцето — Вивасван, — защото той е кшатрийа и баща на всички кшатрии, потомци на бога на Слънцето, или сурйа-вамша кшатрии. Понеже Бхагавад-гйта е изговорена от Бога, Върховната Личност, тя е равностойна на Ведите и знанието в нея е апаурушейа, или свръхчовешко. Тъй като инструкциите, дадени във Ведите, се приемат такива, каквито са, без човешка интерпретация, следователно и Гйта трябва да се приема такава, каквато е, без да се подлага на светско тълкуване. Светските личности, които обичат да спорят, биха могли да спекулират върху Гйта по свой начин, но това вече няма да е Бхагавад-гйта такава, каквато е. Затова тя трябва да се приема такава, каквато е получена от ученическата последователност. Тук се описва, че Господ я е разказал на бога на Слънцето; той от своя страна я е разказал на Ману, а Ману — на сина си Икшваку.

ТЕКСТ 2

евам парампара-праптам имам

раджаршайо видух са каленеха

махата його наштах парантапа

евам—по такъв начин; парампара—посредством ученическа последователност; праптам—получиха; имам—тази наука; раджа-рша-йах—святите царе; видух—разбраха; сах—това знание; калена—с течение на времето; иха—в този свят; махата—голямата; йогах— науката за връзката на човека с Върховния; наштах—изчезнала; парантапа—о, Арджуна, покорителю на враговете.

Това върховно знание беше получено по веригата на ученическата последователност и по този начин го разбраха всички святи царе. Но с течение на времето тази верига беше прекъсната и знанието такова, каквото е, изглеждаше изгубено.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се казва, че Бхагавад-гйта е била специално предназначена за святите царе, защото те са били длъжни да следват целта й, докато управляват поданиците си. Естествено е, че Бхагавад-гйта никога не е била предназначена за демонични личности, които биха пропилели стойността й без полза за другите, като създават всевъзможни интерпретации според личните си прищевки. Когато първоначалната цел бива осуетена поради подбудите на безскрупулни коментатори, се появява необходимостта от възстановяване на ученическата последователност. Преди пет хиляди години Самият Господ, след като установява, че духовната верига е прекъсната, заявява, че възможността за постигане целта на Гйта изглежда изгубена. Сега има много издания на Гйта (особено на английски), но почти никое от тях няма връзка с авторитетна ученическа последователност. Има безброй много интерпретации, направени от различни светски учени, но в почти всички от тях авторите не приемат Бога, Върховната Личност, Кршна, въпреки че правят добър бизнес с думите Му. Този дух е демоничен, защото демоните не вярват в Господа, а просто се наслаждават на собствеността на Върховния. Тъй като има голяма нужда от английско издание на Бхагавад-гйта, каквато тя е получена от парампара (ученическа последователност), с настоящата книга се прави опит да бъде удовлетворена тази огромна необходимост. Бхагавад-гйта, приета такава, каквато е, е голям дар за човечеството. Но ако бъде приемана като сборник от философски размишления, четенето й ще бъде само губене на време.

ТЕКСТ 3

са евайам майа те 'дйа йогах

проктах пуратанах бхакто 'си ме

сакха чети рахасйам хй етад уттамам

сах—същата; ева—несъмнено; айам—тази; майа—от Мен; те— на теб; адйа—днес; йогах—науката за йога; проктах—изговорена; пуратанах—много древна; бхактах—преданоотдаден; аси— ти си; ме—Мой; сакха—приятел; ча—също; ити—затова; раха-сйам—мистерия; хи—несъмнено; етат—тази; уттамам—трансцендентална.

Сега Аз ти обяснявам това древно знание за връзката с Върховния, защото си Мой преданоотдаден и приятел и можеш да разбереш трансценденталната му мистика.

ПОЯСНЕНИЕ: Има две категории хора — преданоотдадени и демони. Господ избира Арджуна за приемник на тази велика наука, защото Арджуна е Негов преданоотдаден, а за демоните тази наука е непостижимо тайнство. Има много издания на Бхагавад-гйта. Някои от тях са с коментари, направени от преданоотдадени, а други — с коментари, направени от демони. Обясненията, дадени от преда-ноотдадените, са истински, докато тези на демоните са безполезни. Арджуна приема Шрй Кршна като Бога, Върховната Личност, и всеки коментар върху Бхагавад-гйта, направен от последователите на Арджуна, е истинско предано служене на каузата на тази велика наука. Демоните обаче не приемат Господ Кршна такъв, какъвто е. Вместо това съчиняват някакви измислици за Него и така отклоняват читателите от пътя, начертан от инструкциите на Кршна. Затова тук се предупреждава за съществуването на пътища, които не водят във вярна посока. Човек трябва да се опитва да следва ученическата последователност, която води началото си от Арджуна, и по този начин ще може да извлече полза от великата наука на Шрймад Бхагавад-гйта.

ТЕКСТ 4

арджуна увача

апарам бхавато джанма парам джанма

вивасватах катхам етад виджанййам

твам адау проктаван ити

арджунах увача—Арджуна каза; апарам—по-млад; бхаватах— Твое; джанма—раждане; парам—по-висше; джанма—раждане; вивасватах—на бога на Слънцето; катхам—как; етат—това; виджанийам—ще разбера ли; твам—Ти; адау—в началото; проктаван—обучи; ити—по такъв начин.

Арджуна казва: „ Вивасван, богът на Слънцето, е по-възрастен от Теб. Как да разбирам това, че той е първият, на когото си предал тази наука?"

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна е преданоотдаден, признат от Господа. Тогава как е възможно да не вярва в думите на Кршна? В действителност Арджуна пита не заради себе си, а заради всички, които не вярват в Бога, Върховната Личност, т.е. заради демоните, които не харесват идеята, че Кршна е Бог, Върховната Личност. Единствено заради тях Арджуна задава този въпрос, като че ли не знае нищо за Божествената Личност, Кршна. Както ще стане ясно от десета глава, Арджуна знае много добре, че Кршна е Бог, Върховната Личност, първоизточникът на всичко и най-висшата трансценденталност. Кршна се появява на тази земя като син на Девакй. На обикновения човек му е много трудно да разбере как тогава Той остава все същият Бог, Върховна Личност, вечен и първоначален. За да изясни този пункт, Арджуна поставя този въпрос пред Кршна, така че Той да отговори авторитетно. Целият свят приема Кршна за върховен авторитет, не само днес, а от незапомнени времена, и само демоните го отричат. И така, понеже всички приемат Кршна за авторитет, Арджуна поставя този въпрос пред Него, за да може лично Той да опише Себе Си, а не да бъде описван от демони, които винаги се опитват да изопачат истината за Него, като Го представят по начин, обясним за тях и последователите им. В интерес на всеки е да познава науката за Кршна. Затова когато Кршна лично говори за Себе Си, това е благоприятно за всички светове. Обяснения, направени от Самия Кршна, могат да се сторят странни на демоните, защото те винаги Го изучават от позицията на собствените си възгледи. Но тези, които са преданоотдадени, с открито сърце приемат твърденията на Кршна, когато те са казани от Самия Него. Преданоотдадените винаги почитат авторитетните изявления на Кршна, защото имат силно желание да научават все повече и повече за Него. По този начин атеистите, които считат Кршна за обикновен човек, могат да осъзнаят, че Той е свръхчовешко същество, че е сач-чид-ананда-виграха (вечната форма на блаженство и знание), че е трансцендентален, че е над влиянието на гуните на материалната природа, че е над влиянието на пространството и времето. Преданоотдаден на Кршна като Арджуна е без съмнение над всяко погрешно разбиране на трансценденталната позиция на Кршна. Когато Арджуна задава този въпрос на Господа, това е просто опит на един преданоотдаден да се противопостави на атеистичното отношение на личностите, които приемат Кршна за обикновено човешко същество, подвластно на гуните на материалната природа.

ТЕКСТ 5

шрй-бхагаван увача

бахуни ме вйатйтани джанмани тава

чарджуна танй ахам веда сарвани

на твам веттха парантапа

шрй-бхагаван увача—Божествената Личност каза; бахуни—много; ме—от Моите; вйатйтани—са минали; джанмани—раждания; тава—от твоите; ча—и също; арджуна—о, Арджуна; тани—тези; ахам—Аз; веда—наистина зная; сарвани—всички; на—не; твам— ти; веттха—знаеш; парантапа—о, покорителю на врагове.

Божествената Личност казва:,, Двамата с теб сме минали през много, много раждания. Аз мога да си спомня всичките, но ти не можеш, о, покорителю на враговете.

ПОЯСНЕНИЕ: От Брахма-самхита (5.33) получаваме информация за многобройните инкарнации на Господа. Там се казва:

адваитам ачйутам анадим ананта-рупам

адйам пурана-пурушам нава-йауванам ча

ведешу дурлабхам адурлабхам

атма-бхактау говиндам ади-пурушам

там ахам бхаджами

„Аз обожавам Бога, Върховната Личност, Говинда [Кршна], който е първоначалната личност, който е абсолютен, безпогрешен и без начало. Въпреки че дава началото на безброй много форми, Той остава същата първоначална и предвечна личност, която винаги е млада. Вечните, блажени и всезнаещи форми на Господа са проумявани обикновено от най-добрите учени-ведантисти, но винаги се разкриват на чистите преданоотдадени." В Брахма-самхита (5.39) също се казва:

рамади-муртишу кала-нийамена тиштхан

нанаватарам акарод бхуванешу кинту

кршнах свайам самабхават парамах пуман

йо говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами

„Обожавам Бога, Върховната Личност, Говинда [Кршна], който винаги присъствува в различни инкарнации, такива като Рама, Нрсимха, както и в много подинкарнации, но е първоначалната Божествена Личност, известна като Кршна, която инкарнира и лично."

Ведите също се казва, че Господ, въпреки че е единствен и неповторим, се проявява в безброй много форми. Той е като камъка ваидурйа, който променя цвета си, но въпреки това остава същият. Всички тези разнообразни форми могат да бъдат разбрани от чисти, искрени преданоотдадени, а не просто чрез изучаване на Ведите (ведешу дурлабхам адурлабхам атма-бхактау). Преданоотдадените като Арджуна са вечни придружители на Господа и където и да инкарнира Той, преданоотдадените, които Го придружават, също се раждат там, за да Му служат посредством различните си качества. Арджуна е един от тези преданоотдадени и от този стих става ясно, че преди няколко милиона години, когато Господ Кршна изговаря Бхагавад-гйта пред бога на Слънцето — Вивасван, — Арджуна също присъствува там, но в друга позиция. Разликата между Господ и Арджуна е, че Господ помни събитието, докато Арджуна не си го спомня. Това е разликата между малките живи същества и Върховния Господ. Въпреки че тук Арджуна е посочен като голям герой, който може да покорява враговете, той е неспособен да си спомни какво се е случило в предишните му раждания. Следователно едно живо същество, колкото и велико да е в материално отношение, не е равно на Върховния Господ. Без съмнение, всеки вечен спътник на Бога е освободена личност, но тя не може да бъде равна на Него. В Брахма-самхита Господ е описан като непогрешим (ачйута), което означава, че Той никога не забравя Себе Си, въпреки че влиза в контакт с материята. Следователно Господ и живото същество никога не могат да бъдат равни във всички отношения, дори ако живото същество е освободено, като Арджуна. Въпреки че Арджуна е преданоотдаден на Господа, той понякога забравя Неговата природа. Но по божията милост един преданоотдаден може веднага да разбере, че Господ е непогрешим, докато един непреданоотдаден, или демон, не може да проумее тази трансцендентална природа. Следователно описанията, дадени в Бхагавад-гйта, не могат да бъдат разбрани от демонични умове. Кршна си спомня дейности, извършени преди милиони години, докато Арджуна не може, въпреки факта, че и двамата са вечни по природа. Тук е мястото да отбележим, че живото същество забравя поради смяната на тялото, а Господ помни, защото никога не сменя Своето сач-чид-ананда тяло. Той е адваита, което означава, че няма разлика между Него и тялото Му. Всичко, което е свързано с Него, е духовно, докато обусловената душа се различава от материалното си тяло. И понеже тялото и себето на Господа са тъждествени, Неговата позиция винаги се различава от позицията на обикновеното живо същество, дори когато Той идва на материално ниво. Демоните не могат да приемат трансценденталната природа на Господа, която Той лично обяснява в следващия стих.

ТЕКСТ 6

аджо 'пи санн авйайатма бхутанам

ишваро 'пи сан пракртим свам адхиштхайа

самбхавамй атма-майайа

аджах—нероден; апи—въпреки че; сан—когато е така; авйайа— без разваляне; атма—тяло; бхутанам—на всички тези, които са родени; йшварах—Върховен Бог; апи—въпреки че; сан—като е така; пракртим—в трансцендентална форма; свам—на Себе си; адхиштхайа—като е така установен; самбхавамй—Аз наистина инкарнирам; атма-майайа—чрез Моята вътрешна енергия.

Въпреки че съм нероден и трансценденталното Ми тяло е нетленно и въпреки че съм Господ на всички живи същества, Аз се появявам всяка епоха в първоначалната Си трансцендентална форма.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ говори за своеобразието на раждането Си. Въпреки че може да се появи като обикновен човек, Той помни всичко от многобройните Си минали раждания, докато един обикновен човек не може да си спомни какво е правил дори преди няколко часа. Ако питаме някого какво е правил предишния ден по същото време, за него ще бъде много трудно да отговори веднага. Той със сигурност ще трябва да се рови в паметта си, за да си спомни точно. И въпреки това хората често дръзват да се обявяват за Бог, или Кршна. Човек не трябва да се оставя да бъде заблуждаван от такива безсмислени твърдения. След това Господ отново обяснява Своята пракрти, или своята форма. Пракрти означава „природа", сва-рупа, или собствена форма. Господ казва, че Той се появява в собственото Си тяло. Той не сменя тялото Си, както обикновеното живо същество, което сменя едно тяло с друго. Обусловената душа има един вид тяло в сегашното си раждане и съвсем друг вид в следващото. В материалния свят живото същество няма постоянно тяло, а преминава от едно тяло в друго. Обаче това не важи за Господа. Където и да се появи, Той се явява в едно и също, в първоначалното Си тяло, посредством вътрешната Си енергия. С други думи, Кршна идва в този материален свят в своята първоначална вечна форма с две ръце, в които държи флейта. Той идва направо във вечното Си тяло, незамърсено от материалния свят. Въпреки че се появява във все същото трансцендентално тяло и е Господ на вселената, изглежда като че ли Той се ражда като обикновено живо същество. И въпреки че тялото Му не се променя като материалните тела, на нас ни се струва, че Господ Кршна расте, преминава от детство в юношество и от юношество в младост. Но най-учудващото е, че Той остава винаги млад. По време на битката на Курукшетра той има много внуци, т.е. според материалните изчисления е достатъчно стар. Въпреки това Той изглежда като младеж на двадесет—двадесет и пет години. Никога не сме виждали картина, на която Кршна да е възрастен, защото Той никога не остарява като нас, въпреки че е бил, е и ще бъде най-старата личност в цялото творение. Нито тялото, нито интелигентността Му някога деградират или се променят. Следователно дори и в материалния свят Той остава все същата неродена, вечна форма на блаженство и знание, която не променя трансценденталното Си тяло и разум. Неговото появяване и изчезване наподобява изгрева, движението и скриването на слънцето от нашия поглед. Когато не можем да видим слънцето, мислим, че то е залязло, а когато е пред очите ни, мислим, че то е на хоризонта. В действителност слънцето остава винаги в едно и също положение, но поради недостатъците на недоразвитите ни сетива ние смятаме, че то се появява и изчезва. Тъй като появяването и изчезването на Господ Кршна са съвършено различни от тези на всяко обикновено живо същество, това е доказателство, че чрез вътрешната Си енергия Той е вечно, блажено знание и никога не се замърсява от материалната природа. Ведите потвърждават, че Бог, Върховната Личност, е нероден, макар и да изглежда, че се ражда в многобройните Си проявления. Допълнителната ведическа литература също потвърждава, че дори и да ни се струва, че Господ се ражда, Той не сменя тялото Си. В Бхагаватам се описва как Той се появява пред Своята майка като Нарайана — с четири ръце и със символите на шестте пълни съвършенства. Върховният Господ идва в първоначалната Си вечна форма от безпричинна милост, която се излива над живите същества, и те могат да се концентрират върху Него такъв, какъвто е, а не върху умствени спекулации или престави, които имперсоналистите погрешно приемат за форма на Господа.

Думата майа, или атма-майа, се отнася до безпричинната милост на Господа, според речника Вишва-коша. Господ знае всяко Свое минало появяване и напускане, докато едно обикновено живо същество забравя всичко за предишното си тяло веднага щом получи ново. Той е Господ на всички живи същества, защото извършва удивителни, свръхчовешки дела, докато е на Земята. Следователно Господ винаги остава същата Абсолютна Истина и няма разлика между Неговата форма и Неговото Себе или между Неговите качества и Неговото тяло. Тук може да възникне въпросът, защо Господ се появява на този свят и след това си отива от него? Отговор на това се дава в следващия стих.

ТЕКСТ 7

йада йада хи дхармасйа гланир

бхавати бхарата абхйуттханам

адхармасйа тадатманам срджамй ахам

йада йада—когато и да е и където и да е; хи—несъмнено; дхармасйа—на религията; гланих—противоречия; бхавати—се разкриват; бхарата—о, потомъко на Бхарата; абхйуттханам—надмощие; адхармасйа—на религиозност; тада—по това време; атма-нам—себе; срджамй—се появявам; ахам—Аз.

Когато и където има упадък на религиозната практика и не-религиозността вземе връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих думата срджамй е важна. Срджамй не може да се употреби в смисъл на създаване. Според предишния стих формата или тялото на Господ не са сътворени, тъй като всяка от формите Му съществува вечно. Следователно срджамй означава, че Господ се разкрива такъв, какъвто е. Въпреки че Господ идва по план, а именно в края на Двапара-йуга, в двадесет и осмата епоха на седмия Ману в деня на Брахма, Той не е задължен да се придържа към това правило, защото е напълно свободен да действува по най-различни начини, т.е. според желанието Си. Той се появява по собствено желание, когато нерелигиозността вземе връх и истинската религия изчезне. Принципите на религията са формулирани във Ведите и всяко отклонение от правилното изпълняване на ведическите правила прави човека нерелигиозен. В Шрймад-Бхагаватам се казва, че тези принципи са закони на Господа. Само Господ може да създава религиозни системи. Известно е, че първоначално Ведите са произнесени от Него вътре в сърцето на Брахма. Следователно принципите на дхарма (религията) са заповедите, непосредствено оставени от Бога, Върховната Личност (дхармам ту сакшад бхага-ват-пранйтам). Тези принципи са посочени ясно в Бхагавад-гйта. Целта на Ведите е под ръководството на Върховния Господ да установят тези принципи и в края на Бхагавад-гйта Господ направо казва, че най-висшият принцип на религията е да се отдадем на Него и нищо повече. Ведическите принципи насърчават човек към пълно отдаване на Господа. И когато демоните нарушават тези принципи, Господ се появява. От Бхагаватам научаваме, че Господ Буда е инкарнация на Кршна, появила се, когато материализмът започва да преобладава и материалистите използуват за оправдание авторитета на Ведите. Въпреки че Ведите имат точни правила и предписания за принасянето на животни в жертва с определена цел, хората с демонични наклонности принасят тези жертви, без да се съобразяват с ведическите принципи. Господ Буда се появява, за да спре този абсурд и да възстанови ведическите принципи за ненасилие. Следователно всички аватари, или инкарнации на Господа, имат специални мисии и те са описани в разкритите писания. Никой не трябва да бъде приеман за аватара, ако за него не се споменава в писанията. Не е истина, че Господ се появява само на индийска територия. Той може да се появи навсякъде и по всяко време, според желанието Си. Във всяка Своя инкарнация той говори върху религията толкова, колкото могат да разберат съответните хора при съответните обстоятелства. Но мисията е една и съща — да води хората към Божествено съзнание и към подчинение на принципите на религията. Някога Той идва лично, някога изпраща Свои авторитетни представители, които идват като Негови синове или слуги, или пък Самият Той се появява, прикрит от някаква форма.

Принципите на Бхагавад-гйта са изложени пред Арджуна и по такъв начин — пред всички напреднали в духовно отношение личности, защото той самият е много напреднал в сравнение с хората от другите части на света. Това, че две и две прави четири, е математически принцип, който е валиден както за началната аритметика, така и за висшата математика. Но независимо от това, че има елементарна и висша математика, всички инкарнации на Господа ни учат на едни и същи принципи, които изглеждат по-висши и по-низши при различните обстоятелства. По-висшите религиозни принципи започват с приемането на четирите стъпала и четирите положения на обществения живот, както ще бъде обяснено по-нататък. Целта на всички инкарнации е да събудят Кршна съзнание навсякъде. И това съзнание се проявява или не единствено според различните обстоятелства.

ТЕКСТ 8

паритранайа садхунам винашайа ча

душкртам дхарма-самстхапанартхайа

самбхавами йуге йуге

паритранайа—за спасяването; садхунам—на преданоотдадените; винашайа—за унищожаването; ча—и; душкртам—на безбожниците; дхарма—религиозните принципи; самстхапана-артхайа—да възстанови; самбхавами—действително се появявам; йуге—епоха; йуге—след епоха.

Във всяка епоха Аз лично идвам, за да спася благочестивите и да унищожа безбожниците, а също и да възстановя религиозните принципи.

ПОЯСНЕНИЕ: Според Бхагавад-гйта за садху (свят човек) се счита всеки, който е в Кршна съзнание. Някой може да изглежда нерелигиозен, но ако притежава всички квалификации на Кршна съзнание в пълна степен, трябва да бъде считан за садху. Душкртам се отнася за тези, които не се интересуват от Кршна съзнание. Такива безбожници, душкртам, са описани като глупаци и най-низши сред човешкия род дори когато притежават светско образование, докато личностите, които са стопроцентово заети с Кршна съзнание, са считани за садху, независимо от това, дали са учени или добре образовани. Що се отнася до атеистите, не е необходимо Върховният Господ да идва лично, за да ги унищожи, както прави с демоните Равана и Камса. Господ има много представители, които могат да унищожат демоните. Господ слиза преди всичко за да облекчи чистите Си преданоотдадени, които винаги са притеснявани от демоните. Демоните тормозят преданоотдадените дори ако са техни роднини. Прахлада Махараджа е бил син на Хиранйакашипу, но независимо от това е бил преследван от баща си. Въпреки че Девакй, майката на Кршна, е сестра на Камса, тя и съпругът й Васудева са били измъчвани от него единствено защото Кршна е трябвало да бъде роден от тях. И така, Господ Кршна се появява преди всичко за да избави Девакй, а не за да убие Камса, но изпълнява едновременно и едното, и другото. Затова тук се казва, че Господ се появява в най-различни инкарнации, за да спаси преданоотдадените Си и да накаже демоничните безбожници.

В Чаитанйа-чаритамрта (Мадхайа 20.263-264) Кршнадаса Кави-раджа резюмира принципите на инкарнирането в следните стихове:

сршти-хету йеи мурти прапанче аватаре

сей йшвара-мурти 'аватара' нама дхаре

майатйта паравйоме сабара авастхана

вишве аватари' дхаре 'аватара' нама

„Една аватара, или инкарнация на Бога, идва от царството на Бога, за да се прояви в материалния свят, и специфичната форма, в която Божествената Личност се появява, се нарича инкарнации, или аватара. Тези инкарнации се намират в духовния свят, в царството на Бога, и когато идват в материалното творение, приемат името аватара."

Има различни видове аватари: пурушаватари, гунаватари, лйла-аватари, шактй-авеша аватари, манвантара-аватари и йуга-аватари — и всеки един от тях се появява в определено време някъде из вселената. Но Господ Кршна е предвечният Господ, източникът на всички аватари. Специалната цел, с която Господ Шрй Кршна идва, е да облекчи мъката на чистите Си преданоотдадени, които винаги силно желаят да Го видят в Неговите уникални Врндавана-забавления. Следователно основната цел на Кршна аватарата е да удовлетвори чистите Си преданоотдадени.

Господ казва, че инкарнира във всяка епоха, което означава, че инкарнира и в Кали-йугя. Както се посочва в Шрймад-Бхагаватам, инкарнацията за епохата на Кали е Господ Чаитанйа Махапрабху, който разпространява обожаването на Кршна посредством санкйртана движението (груповото повтаряне на святите имена) из цяла Индия. Той е предсказал, че тази санкйртана култура ще бъде разпространена навсякъде по света, във всички градове и села. Господ Чаитанйа като инкарнация на Кршна, Божествената Личност, е описан индиректно в най-поверителните части на такива разкрити писания като Упанишадите, Махабхарата и Бхагаватам. Предано-отдадените на Господ Кршна са силно привлечени от санкйртана движението на Господ Чаитанйа. Тази аватара на Господа не убива безбожниците, а ги освобождава поради безпричинната Си милост.

ТЕКСТ 9

джанма карма ча ме дивйам евам йо ветти

таттватах тйактва дехам пунар джанма

наити мам emu со 'рджуна

джанма—раждане; карма—дейност; ча—също; ме—Моята; дивйам—трансцендентални; евам—като тази; йах—всеки, който; ветти—знае; таттватах—в действителност; тйактва—като напуска; дехам—това тяло; пунах—отново; джанма—раждане; на—никога; emu—наистина получава; мам—до Мен; emu—наистина достига; сах—той; арджуна—Арджуна.

Оня, който познава трансценденталната природа на Моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда повече и този материален свят, а достига Моята вечна обител, о, Арджуна.

ПОЯСНЕНИЕ: Как Господ идва от трансценденталното Си жилище, вече беше обяснено в шести стих. Този, който може да разбере истината за появяването на Божествената Личност, е вече освободен от материалното робство и се завръща в царството на Бога веднага след като напусне настоящото си материално тяло. За живото същество не е никак лесно да се освободи от материалното робство. Имперсоналистите и йогите постигат освобождение с много усилия и след много, много раждания. Дори тогава освобождението, което те постигат, а именно сливане с безличностното брахмаджйоти на Господа, е частично и носи риска за връщане в материалния свят. А преданоотдаденият просто чрез разбиране на трансценденталната природа на тялото и дейностите на Господа достига жилището Му, след като напусне тялото Си, и не рискува да се върне отново в материалния свят. В Брахма-самхита (5.33) се казва, че Господ има безброй много форми и инкарнации: адваитам ачйутам анадим ананта-рупам. Въпреки че Господ има много трансцендентални форми, Той остава все същият Бог, Върховна Личност. Човек трябва да разбере с убеденост този факт, въпреки че той остава неразбираем за светските учени и философите-емпирици. Както се казва във Ведите (Пуруша-бодхинй Упанишад), еко дево нитйа-лйлануракто бхакта-вйапй хрдй антар-атма

„Същият Бог, Върховна Личност, посредством безбройните Си трансцендентални форми е вечно зает в различни взаимоотношения със Своите чисти преданоотдадени." В този стих на Бхагавад-гйта Господ лично потвърждава цитирания ведически текст. Всеки, който приема тази истина въз основа на авторитета на Ведите и на Бога, Върховната Личност, и не пропилява времето си с философски спекулации, достига най-висшия, съвършен стадий на освобождение. Само когато повярва в тази истина, човек със сигурност постига освобождение. Ведическото твърдение тат твам аси е наистина приложимо в този случай. Всеки, който разбира, че Господ Кршна е Върховният, или казва на Господа: „Ти си и Върховният Брахман, и Върховната Личност", със сигурност постига освобождение и трансценденталното общуване с Кршна му е гарантирано. С други думи, всеки искрен преданоотдаден достига съвършенство. И това се потвърждава в следното ведическо твърдение: там ева видитвати мртйум emu нанйах пантха видйате 'йанайа „Човек може да достигне съвършено ниво на освобождение от раждане и смърт просто като опознае Господа, Бога, Върховната Личност, защото няма друг начин за постигане на това съвършенство." (Шветашватара Упанишад 3.8) „Няма друга възможност" означава, че всеки, който не разбира Господ Кршна като Бога, Върховната Личност, е в гуната на невежеството и не може да постигне спасение, като ближе външната страна на буркана с меда, т.е. като интерпретира Бхагавад-гйта от позицията на светското образование. Такива философи-емпирици са обсебили много важни роли в материалния свят, но това не означава, че те са подходящи за освобождение. Такива надути светски учени трябва да чакат безпричинната милост на някой преданоотдаден на Господа. Следователно човек трябва да развива Кршна съзнание с вяра и знание и по този начин да постигне съвършенство.

ТЕКСТ 10

вита-рага-бхайа-кродха ман-майа

мам упашритах бахаво джнана-тапаса

пуша мад-бхавам агатах

вита—освободени от; рага—привързаност; бхайа—страх; кродхах—и гняв; мат-майа—изцяло в Мен; мам—в Мен; упашритах—напълно установен; бахавах—много; джнана—със знание; тапаса—чрез покаяние; путах—е пречистен; мат-бхавам—трансцендентална любов към Мен; агатах—достигнаха.

Освободени от привързаност, страх и гняв, напълно погълнати от мисли за Мен и приели убежище в Мен, много хора в миналото се пречистиха чрез знанието за Мен и по такъв начин постигнаха трансцендентална любов към Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Както се казва по-горе, човек, който е силно повлиян от материализма, много трудно може да разбере личностната природа на Върховната Абсолютна Истина. Обикновено хората, които са привързани към телесното схващане за живота, са така затънали в материализъм, че за тях е почти невъзможно да разберат как Върховният може да бъде личност. Те не могат дори да си представят, че има трансцендентално тяло, което е неразрушимо, пълно със знание и вечно блаженство. Според материалистическото разбиране тялото е тленно, пълно с невежество и напълно нещастно. По тази причина хората запазват същото телесно схващане в ума дори когато чуят за формата на Господа като личност. Такива ма-териалисти считат формата на огромното материално проявление за върховна, а Върховният — за безличностен. И понеже са дълбоко затънали в материализма, идеята за запазването на личността след постигането на освобождение от материалния свят ги плаши. Когато научат, че духовният живот също е индивидуален и личностен, те се страхуват отново да станат личности и по тази причина предпочитат някакво сливане с безличностната празнота. Обикновено те сравняват живите същества с въздушните мехурчета в океана, които се сливат с него. Това е най-висшето съвършенство на духовно съществуване, което може да се постигне без индивидуалността на личността. Но то е само етап в живота, изпълнен със страх и лишен от съвършеното знание на духовното съществуване. Нещо повече, има много личности, които въобще не могат да разберат духовното съществуване. Объркани от безбройните теории и противоречията в различните философски спекулации, те се възмущават или се разгневяват и глупаво решават, че няма върховна причина и всичко в крайна сметка е пустота. Тези хора са в болестно състояние. Някои са силно привързани към материалната платформа и затова не обръщат внимание на духовния живот. Други искат да се слеят с върховната духовна причина, а трети не вярват в нищо и от безнадежност се дразнят от всички духовни спекулации. Последният вид хора намират убежище в някакви опияняващи средства и понякога изживяваните от тях чувствени халюцинации се приемат за духовно виждане. Човек трябва да се избави от трите степени на привързаност към материалния свят: от пренебрегването на духовния живот, от страха от духовната личностна идентичност и от схващането за пустотата, което възниква от разочарованието в живота. За да се освободи от тези три стадия на материалното схващане за живота, той трябва да приеме напълно подслон при Господа, като следва правилата и регулиращите принципи на предания живот под ръководството на авторитетен духовен учител. Последният етап на този изпълнен с преданост живот се нарича бхава, или трансцендентална любов към Бога.

Според Бхакти-расамрта-синдху (1.4.15-16) науката за преданото служене се състои в следното:

адау шраддха татах садху- санго 'тха бхаджана-крийа

тато 'нартха-ниврттих сйат тато ништха ручис татах

атхасактис тато бхавас татах премабхйуданчати

садхаканам айам премнах прадурбхаве бхавет крамах

„В началото човек трябва да има предварително желание за себе-реализация. Това ще го накара да потърси общуване с духовно напреднали личности. На следващия етап човек получава посвещение от издигнат духовен учител и под негово ръководство новопосветеният преданоотдаден започва метода на преданото служене. Чрез изпълнение на предано служене под ръководството на духовен учител човек се освобождава от всички материални привързаности, постига устойчивост в себереализацията и придобива вкус към слушане за Бога, Абсолютната Личност, Шрй Кршна. Този вкус помага на човек да се привърже още повече към Кршна съзнание, чийто зрял стадий е бхава, или предварителният стадий на трансценденталната любов към Бога. Истинската любов към Бога се нарича према — най-голямото съвършенство в живота." На нивото према човек е постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Бога. Така, чрез бавния метод на преданото служене под ръководството на авторитетен духовен учител, човек може да достигне най-високото ниво, освободен от материална привързаност, от страха, че е индивидуална духовна личност, както и от разочарованията, които ражда философията на пустотата. Едва тогава той може да достигне жилището на Върховния Господ.

 

 

 

ТЕКСТ 11

йе йатха мам прападйанте тамс татхаива

бхаджами ахам мама вартманувартанте

манушйах партха сарвашах

 

йе—всички, които; йатха—както; мам—на Мен; прападйанте— се отдават; тан—тях; татха—така; ева—несъмнено; бхаджами— възнаграждавам; ахам—Аз; мама—Моят; вартма—път; анувар-танте—следват; манушйах—всички хора; партха—о, сине на Пртха; сарвашах—във всяко отношение.

 

В каквато степен някой Ми се отдаде, в такава степен Аз ще го възнаградя. Всеки следва Моя път във всяко едно отношение, о, сине на Пртха.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Всеки търси Кршна в различните аспекти на Неговите проявления. Кршна, Бог, Върховната Личност, е частично реализиран в безличностното Си сияние брахмаджйоти и като всепроникващата Свръхдуша, която обитава всичко, дори и атомите. Но Кршна е изцяло реализиран само от Своите чисти преданоотдадени. Следователно Той е обект на всяка реализация и всеки е удовлетворен според желанието си да Го има по определен начин. В трансценденталния свят Кршна отговаря на чистите Си преданоотдадени с желаното от тях трансцендентално отношение. Един преданоотдаден може да иска Кршна като върховен господар, друг — като личен приятел, син или любим. Кршна възнаграждава всичките Си преданоотдадени по подходящ начин в зависимост от силата на любовта им към Него. В материалния свят съществува същата взаимност на чувствата между Господа и различните обожатели и те наравно участвуват в тази обмяна. Чистите преданоотдадени както в трансценденталната обител на Господа, така и тук общуват с Него като с личност, отдават лично служене и така постигат трансцендентално блаженство в любовното служене на Господа. Що се отнася до имперсоналистите, които искат да извършат духовно самоубийство, като унищожат индивидуалното съществуване на живото същество, Кршна им помага, като ги поглъща в Своето сияние. Тези имперсоналисти не се съгласяват да приемат вечната, блажена Божествена Личност и не могат да вкусят от блаженството на трансцендентал-ното лично служене на Господа, защото са заличили индивидуалността си. Някои от тях, които не са твърдо установени даже в безличностното съществуване, се връщат в материалната сфера, за да проявят латентните си желания за действие. Тези хора не са допускани до духовните планети. На всички, които работят за кармичните резултати, Господ, като йаджнешвара, дава желаните резултати от предписаните им задължения, а на йогите, които се стремят към мистични сили, Той дава тези сили. С други думи, успехът на всеки зависи единствено от милостта на Господа, а различните духовни техники не са нищо друго, освен различни степени на успеха по един и същ път. Ако човек не достигне до най-висшето съвършенство — Кршна съзнание, — всичките му опити остават незавършени, както се посочва в Шрймад Бхагаватам (2.3.10):

акамах сарва-камо ва мокша-кама удара-дхйх

тйврена бхакти-йогена йаджета пурушим парам

„Независимо от това, дали човек е без желание (състоянието на преданоотдадените) или желае всички кармични резултати, или се стреми към освобождение, той трябва с всички сили да се старае да обожава Бога, Върховната Личност, за да постигне пълно съвършенство, което кулминира в Кршна съзнание."

ТЕКСТ 12

канкшантах карманам сиддхим йаджанта

иха деватах кшипрам хи мануше

локе сиддхир бхавати карма-джа

канкшантах—като желае; карманам—за кармични дейности; сиддхим—съвършенство; йаджанте—те почитат с жертвоприношения; иха—в материалния свят; деватах—полубоговете; кшипрам—много бързо; хи—безспорно; мануше—в човешкото общество; локе—в този свят; сиддхих—успех; бхавати—идва; карма-джа—от кармична работа.

Хората в този свят желаят успех в кармичните дейности и затова почитат полубоговете. Разбира се, в този свят всеки получава много бързо резултатите от кармичната работа.

 

ПОЯСНЕНИЕ: В този материален свят има погрешно схващане за боговете или полубоговете, и нискоинтелигентните хора, въпреки че минават за големи учени, смятат полубоговете за различни форми на Върховния Господ. В действителност полубоговете не са различни форми на Бога, а различни неразделно свързани с Него частици. Бог е един, а свързаните с Него частици са много. Ведите казват: нитйо нитйанам — „Бог е един." Йшварах парамах кршнах. Върховният Бог е един — Кршна, — а полубоговете са упълномощени с властта да управляват този материален свят. Всички полубогове са живи същества (нитйанам), които притежават материална власт в различна степен. Те не са равни на Върховния Бог Нарайана, Вишну, т.е. Кршна. Всеки, който мисли, че Бог и полубоговете се намират на едно и също ниво, е атеист, или пашандй. Дори великите полубогове, като Брахма и Шива, не могат да бъдат сравнявани с Върховния Господ. Фактически Господ е обожаван от полубогове като Брахма и Шива (шива-виринчи-нутам). Не по-малко любопитно е това, че много от лидерите в човешкото общество са почитани от глупаците поради погрешно разбиране на теорията на антропоморфизма или зооморфизма. Иха деватах означава могъщ човек или полубог, който принадлежи към материалния свят. Но Нарайана, Вишну, или Кршна — Бог, Върховната Личност, — не принадлежи към този свят. Той е над него и е трансцендентален по отношение на материалното творение. Дори Шрйпада Шанкарачарйа, водачът на имперсоналистите, приема, че Нарайана, т.е. Кршна, стои отвъд материалното творение. Глупавите хора (хрта-джнана) почитат полубоговете, защото искат бързи резултати. Те получават резултатите, но не знаят, че придобитото е временно и предназначено за нискоинтелигентни хора. Интелигентният човек е в Кршна съзнание и на него не му е необходимо да почита незначителните полубогове заради някаква непосредствена временна облага. Полубоговете в този материален свят, както и техните почитатели ще престанат да съществуват в същия миг, в който светът бъде унищожен. Даровете от полубоговете са материални и временни. Както материалните светове, така и техните обитатели, включително полубоговете и почитателите им, са въздушни мехурчета в космичния океан. В този свят обаче човешкото общество е обезумяло по временни неща, като притежаване на земя, семейство, вещи за наслаждение. За да си набавят такива временни неща, хората почитат полубоговете или могъщи личности в човешкото общество. Ако човек получи министерски пост в правителството чрез почитане на политически лидер, той мисли, че е постигнал много. По тази причина всеки раболепничи пред т.нар. лидери, или „важни личности", за да постигне временни привилегии, и наистина ги постига. Такива глупави хора не се интересуват от Кршна съзнание, с помощта на което могат да разрешат завинаги трудностите на материалното съществуване. Те се стремят към сетивно наслаждение и за да получат благоприятна възможност за наслаждение, почитат упълномощени живи същества, известни като полубогове. Този стих ни подсказва, че хората рядко се интересуват от Кршна съзнание. Обикновено те се интересуват от материално наслаждение и затова почитат някое могъщо(маха-мага-мега) живо същество.

 

 

 

 

ТЕКСТ 13

чатур-варнйам майа срштам

гуна-карма-вибхагашах

тасйа картирам апи мам виддхи акартарам авйайам

 

 

чатух-варнйам—четирите разделения на човешкото общество; майа—от Мен; срштам—създадени; гуна—по качество; карма—и работа; вибхагашах—от гледна точка на разделението; тасйа—на това; картирам—бащата; апи—въпреки че; мам—Мен; виддхи— ти можеш да знаеш; акартарам—като не е извършител; авйайам— непроменен.

 

Четирите класи на човешкото общество са създадени от Мен в съответствие с трите гуни на материалната природа и работата, предписана за тях. Въпреки че Аз съм създателят на тази система, трябва да знаеш, че Аз не съм извършителят, защото не се променям.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Господ е създателят на всичко. Всичко се ражда и се поддържа от Него и след унищожението всичко пребивава в Него. Следователно Той е създателят и на четирите социални класи, които започват с класата на интелигенцията — брахманите, наречени така, защото се намират в гуната на доброто. Следващата социална класа е класата на управляващите — кшатриите, наречени така, защото се намират в гуната на страстта. Търговците, наречени ваишии, са под смесеното влияние на гуните на страстта и невежеството, а шудрите, или работниците, са под влияние на гуната на невежеството. Въпреки че Господ Кршна е създал четирите класи в човешкото общество, Той не принадлежи към тях, защото не е една от обусловените души, част от които образуват човешкото общество. Човешкото общество наподобява всяко друго животинско общество и Господ е създал в обществото гореспоменатите социални класи, за да могат хората постепенно да развият Кршна съзнание и по този начин да се издигнат над животинското ниво. Предпочитанията на човек към определен вид работа се определят от гумите на материалната природа, които той е придобил. Такива признаци на живот, съобразно различните гуни на материалната природа, са описани в осемнадесета глава на тази книга. Една Кршна осъзната Личност обаче стои по-високо от брахманите. Въпреки че брахманите имат качества, които предполагат познаването на Брахман, или Върховната Абсолютна Истина, повечето от тях постигат само безличностното Брахман проявление на Господ Кршна. Но всеки, който се издигне над ограниченото знание на брахманите и достигне знанието за Бога, Върховната Личност, Господ Шрй Кршна, става Кршна осъзната личност, или, с други думи, ваишнава. Кршна съзнание включва знание за всички пълни експанзии на Кршна: Рама, Нрсимха, Вариха и т.н. Кршна е трансцендентален по отношение на системата на човешкото общество, което се състои от четири социални класи. Следователно всеки, който е Кршна осъзнат, също е трансцендентален по отношение на всички класи на човешкото общество, независимо от това, дали имаме пред вид класите на една общност, нация или биологичните видове.

 

 

 

 

ТЕКСТ 14

на мам кармани лимпанти на ме карма-пхале

спрха ити мам йо 'бхиджанати

кармабхир на са бадхйате

 

на—никога ; мам—Мен; кармани—всички видове работа; лимпанти—наистина повлияват; на—нито; ме—Мой; карма-пхале—в кармична дейност; спрха—стремеж; ити—по такъв начин; мам— Мен; йах-—-този, който; абхиджанати—наистина знае; кармабхих—чрез резултата от такава работа; на—никога; сах—той; бадхйате—се оплита.

 

Няма работа, от която да съм повлияван, нито пък се стремя към плодовете от дейността си. Оня, който разбере тази истина за Мен, също не се оплита в кармичните реакции на дейността.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Както в материалния свят има законници, според които царят е непогрешим, с други думи, не е подвластен на държавните закони, по същия начин Господ, въпреки че е създател на този материален свят, не е под влиянието на материалните дейности. Той създава, но остава настрана от създаденото, докато живите същества се оплитат в кармичните резултати на материалните дейности поради склонността си да господствуват над материалните ресурси. Собственикът на едно предприятие не отговаря за добрите и лошите постъпки на работниците. Те отговарят сами за постъпките си. Живите същества са заети в дейности за собственото си сетивно наслаждение и тези дейности не са предписани от Господа. За да усъвършенствуват сетивното си наслаждение, живите същества се ангажират в работа в този свят и се стремят към райско щастие след смъртта. Господ, който е цялостен Сам по себе си, не е привлечен от т.нар. „райско щастие". Полубоговете, живеещи в рая, са само Негови слуги. Собственикът на едно предприятие никога не желае евтиното щастие на работниците. Господ е далеч от материалните дейности и последиците от тях. Например дъждовете не са отговорни за разнообразната растителност, която се появява на земята, въпреки че без дъждове не е възможно да израсне нищо. Ведическите смрти потвърждават това по следния начин:

нимитта-матрам евасау срджйанам сарга-кармани

прадхана-каранй-бхута йато вай срджйа-шактайах

„В материалните творения само Господ е върховната причина. Непосредствената причина, с помощта на която космичното проявление става видимо, е материалната природа." Има много видове сътворени живи същества: полубогове, човешки същества и по-низши животни — и всички те са подвластни на последиците от миналите си добри или лоши дела. Господ само им осигурява съответните благоприятни условия за такива дейности и законите на гуните на природата, но Той никога не е отговорен за миналите или сегашните им дела. Във Веданта-сутра (2.1.34) се потвърждава: ваишамйа-наиргхрнйе на сапекшатват — Господ никога не е пристрастен към никое живо същество. Живото същество лично отговаря за постъпките си. Господ посредством материалната природа, т.е. външната Си енергия, просто му дава възможност да действува. Този, който е напълно осведомен за цялата сложност на закона за кармата (кармичните дейности), не е повлияван от резултатите на дейностите си. С други думи, личност, която познава трансценденталната природа на Господа, е опитна в Кршна съзнание и затова тя никога не е подчинена на закона за кармата. Човек, който не познава трансценденталната природа на Господа и мисли, че Господ действува, за да постигне някакви кармични резултати, каквито са дейностите на обикновените живи същества, със сигурност сам се оплита в кармични реакции. Но човек, който познава Върховната Истина, е освободена душа, установена в Кршна съзнание.

 

 

 

ТЕКСТ 15

евам джнатва кртам карма пурваир апи

мумукшубхих куру кармаива тасмат

твам пурваих пурватарам кртам

 

евам—по такъв начин; джнатва—като знае добре; кртам—беше извършена; карма—работа; пурваих—-от предишните авторитети; апи—наистина; мумукшубхих—които постигнаха освобождение; куру—просто извършват; карма—предписан дълг; ева—несъмнено; тасмат—следователно; твам—ти; пурваих—от предшествениците; пурва-тарам—в древни времена; кртам—както са извършени.

 

В древността всички освободени души действуваха с това разбиране за трансценденталната Ми природа. Затова изпълни дълга си, като следваш техния пример.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Има две категории хора. Сърцата на едните са пълни със замърсяващи материални желания, а другите са освободени от такива желания. Кршна съзнание влияе еднакво благотворно както върху едните, така и въру другите. Тези, които са замърсени, могат да поемат пътя на Кршна съзнание като техника за постепенно пречистване и да следват регулиращите принципи на преданото служене. А тези, които вече са се пречистили, трябва да продължават да следват принципите на Кршна съзнание, за да могат другите да следват техния пример и да извлекат полза от него. Глупавите личности, или неофитите в Кршна съзнание, често желаят да прекратят дейностите, защото нямат знание за Кршна съзнание. Господ обаче не одобрява желанието на Арджуна да се оттегли от бойното поле. Човек се нуждае само от знание за това, как да действува. Не е нужно да се оттегляме от дейностите в Кршна съзнание и да оставаме настрана, като само демонстрираме Кршна съзнание; трябва да се ангажираме в дейности за Кршна. Тук Арджуна е съветван да действува в Кршна съзнание по примера на предишните ученици на Господа, като бога на Слънцето — Вивасван. Както се спомена преди това, Върховният Господ помни всички Свои минали дейности, както и дейностите на личностите, които в миналото са действвали в Кршна съзнание. Затова Той препоръчва да се действува като бога на Слънцето, който е изучил това изкуство лично от Господа преди няколко милиони години. Всички тези ученици на Господ Кршна, посочени тук като освободени души в миналото, са били заети с изпълнението на задължения, определени от Кршна.

ТЕКСТ 16

ким карма ким акармети кавайо 'пи атра мохитах

мам те карма правакшйами

йадж джнатва мокшйасе 'шубхат

ким—какво е; карма—действие; ким—какво е; акарма—бездействие; ити—така; кавайах—интелигентните; апи—също; атра—по този въпрос; мохитах—са объркани; тат—това; те—на теб; карма—работа; правакшйами—Аз ще обясня; йат—което; джнатва—като знаеш ; мокшйасе—ти ще бъдеш освободен; ашубхат— от нещастие.

Дори интелигентните хора се объркват, когато трябва да определят какво е действие и какво — бездействие. Сега ще ти обясня какво е действие и когато разбереш, ще се освободиш напълно от цялото нещастие.

ПОЯСНЕНИЕ: Всяко действие в Кршна съзнание трябва да се извършва според примера на предшествуващите авторитетни преданоотдадени. Това се препоръчва в петнадесети стих. Сега ще бъде обяснено защо тези дейности не трябва да бъдат независими.

За да действува в Кршна съзнание, човек трябва да следва инструкциите на упълномощени личности, които принадлежат към ученическата последователност, както обяснихме в началото на тази глава. Методът на Кршна съзнание е обяснен най-напред на бога на Слънцето, той от своя страна го предава на сина си Ману, а Ману — на своя син Икшваку и така системата се установява на тази земя още от незапомнени времена. Следователно човек трябва да следва примера на авторитетите от миналото, които принадлежат към ученическата последователост. В противен случай дори най-интелигентният ще се обърка относно начина на действие в Кршна съзнание. Именно затова Господ решава лично да даде указанията Си на Арджуна по отношение на Кршна съзнание. Понеже Арджуна е непосредствено инструктиран от Господа, всеки, който следва примера му, със сигурност не е объркан.

Казано е, че човек не може да провери религиозните пътища с помощта на несъвършеното експериментално знание. В действителност само Господ лично може да формулира религиозни принципи. Дхармам ту сакшад бхагават-пранйтам.(ШБ 6.3.19) Никой не може да създава религиозни принципи с несъвършеното си мислене. Човек трябва да върви по стъпките на велики авторитети, като Брахма, Шива, Нарада, Ману, Кумарите, Капила, Прахлада, Бхйшма, Шукадева Госвамй, Йамараджа, Джанака и Бали Махараджа. Чрез умствена спекулация човек не може да установи какво е религия или себереализация. Затова от безпричинна милост към Своите преданоотдадени Господ лично обяснява на Арджуна какво е действие и какво — бездействие. Единствено дейност, която е извършена в Кршна съзнание, може да освободи човек от оплитането на материалното съществуване.

ТЕКСТ 17

кармано хй апи боддхавйам боддхавйам

ча викарманах акарманаш

ча боддхавйам гахана кармано гатих

карманах—за работата; хи—несъмнено; апи—също; боддхавйам—трябва да бъде разбрано; боддхавйам—трябва да бъде разбрано; ча—също; викарманах—за забранената работа; акарманах— за бездействието; ча—също; боддхавйам—трябва да бъде разбрано; гахана—много трудно; карманах—в работа; гатих—влизането.

Много е трудно е да се разбере цялата сложност на действието. Затова човек правилно трябва да знае какво е действие, какво е забранено действие и какво е бездействие.

ПОЯСНЕНИЕ: Ако човек се отнася сериозно към освобождаването от материалното робство, той трябва да разбере разликата между действие, бездействие и неавторитетни дейности. Всеки трябва да анализира действието, последицата и изопачените действия, защото това е много трудна тема. За да разбере Кршна съзнание, както и дейността според гуната й, човек трябва да узнае собствената си връзка с Върховния. Тогава той проумява, че всяко живо същество е вечен слуга на Господа и затова трябва да действува в Кршна съзнание. Цялата Бхагавад-гйта ни води към това заключение. Останалите изводи, които противоречат на това съзнание и съпътствуващите го дейности, са считани за викарма, или забранени дейности. За да разберем всичко това, трябва да общуваме с авторитети в Кршна съзнание и да научим от тях секрета; този начин е толкова добър, колкото получаването на знание непосредствено от Господа.

ТЕКСТ 18

кармани акарма йах пашйед

акармани ча карма йах

са буддхиман манушйешу са

йуктах кртсна-карма-крт

кармани—в действие; акарма—-бездействие; йах—всеки, който; па-шйет—вижда; акармани—в бездействие; ча—също; карма—кармична дейност; йах—човек, който; сях—той; буддхи-ман—е интелигентен; манушйешу—в човешкото общество; сах—той; йуктах—е на трансцендентална позиция; кртсна-карма-крт—въпреки че се залавя с всякакви дейности

Интелигентният измежду хората вижда бездействие в действието и действие в бездействието и се намира на трансцендентална позиция, въпреки че е зает с различни дейности.

ПОЯСНЕНИЕ: Личност, която действува в Кршна съзнание, от само себе си се освобождава от оковите на карма. Тя върши всичко за Кршна, като не се наслаждава или страда от резултатите на работата си. По тази причина тя е считана за интелигентна в човешкото общество дори когато е заета с различни дейности за Кршна. Акарма означава „без последици от дейността". Имперсоналистите прекратяват кармичните дейности от страх, че резултатът ще стане пречка по пътя на себереализацията. Персоналистът обаче знае истинската си позиция на вечен слуга на Бога, Върховната Личност; затова той се залавя с дейностите, свързани с Кршна съзнание. Тъй като върши всичко за Кршна, той се радва единствено на трансценденталното щастие от служенето. Известно е, че хората, които следват тази техника, нямат желание за лично сетивно наслаждение. Когато осъзнае факта, че е вечен слуга на Кршна, човек се е имунизирал от всички последици на дейността.

ТЕКСТ 19

йасйа сарве самарамбхах

кама-санкалпа-варджитах

джнанагни-дагдха-карманам

там ахух пандитам будхах

йасйа—всеки, чиито; сарве—всякакъв вид; самарамбхах—опити; кама—основаващи се на желание за сетивно наслаждение; санкалпа—решителност; варджитах—са лишени от; джнана—от съвършено знание; агни—от огъня; дагдха—изгорени; карманам—чиято работа; там—за него; ахух—заявяват; пандитам—учените; будхах—всички, които знаят.

Смята се, че човек е в пълно знание, когато всяко негово усилие е лишено от желание за лично сетивно наслаждение. Мъдреците казват, че последиците от дейностите на такъв работник са вече изгорени в огъня на съвършеното знание.

ПОЯСНЕНИЕ: Само човек в пълно знание може да разбере дейностите на една личност в Кршна съзнание. Тъй като личността в Кршна съзнание няма склонност към сетивно наслаждение, трябва да се разбира, че тя вече е изгорила последиците от дейностите си чрез съвършеното знание за органически присъщата си позиция на вечен слуга на Бога, Върховната Личност. Оня, който е достигнал такова съвършенство в знанието, е наистина учен. Развиването на знание за вечното служене на Господа е сравнявано с огъня. Такъв огън, веднъж запален, може да изгори всички кармични реакции от дейността.

ТЕКСТ 20

тйактва карма-пхаласангам нитйа-трпто

нирашрайах карманй абхиправртто

 'пи наива кинчит кароти сах

 

тйактва—като изоставени; карма-пхала-асангам—привързаност към кармични резултати; нитйа—винаги; трптах—е удовлетворен; нирашрайах—без каквато и да бъде закрила; карманй—в дейност; абхиправрттах—е напълно зает; апи—въпреки; на—не; ева—несъмнено; кинчит—нищо; кароти—върши; сах—той.

 

Изоставил цялата привързаност към резултатите от дейностите си, винаги удовлетворен и независим, той не извършва кармична работа, въпреки че е зает с всякакви начинания.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Човек може да постигне освобождение от робството на дейностите само в Кршна съзнание, когато прави всичко за Кршна. Една Кршна осъзната личност действува от чиста любов към Бога, Върховната Личност, и затова резултатите от дейността й не я привличат. Тя не е привързана дори към личното си поддържане, защото всичко е оставила на Кршна. Тя не се стреми да притежава вещи, нито защитава нещата, които вече има. Тя изпълнява дълга си по възможно най-добрия начин и оставя всичко друго на Кршна. Такава непривързана личност винаги е освободена от реакциите на добро и лошо, също както ако не би правила нищо. В това се състои особеността на акарма, т.е. на дейностите без кармични последици. Следователно всяка друга дейност, освен дейността в Кршна съзнание, обвързва извършителя и това е същността на ви-кармата, както вече беше обяснено.

ТЕКСТ 21

нирашир йата-читтатма

тйакта-сарва-париграхах

шарйрам кевалам карма

курван напноти килбишам

нирашйх—без желание за резултата; йата—контролирани; чит-та-атма—ум и разум; тйакта—като изоставя; сарва—всякакво; париграхах—чувство за собственост върху притежанията; шарйрам—в поддържане на живота си; кевалам—само; карма—работа; курван—като извършва; на—никога; апноти—спечелва; килбишам—последици от грях.

Човек с такова разбиране действува, като контролира по съвършен начин ума и разума си, като се отказва от всякакво чувство за собственост върху това, което притежава, и работи само за жизнено необходимото. Когато работи по този начин, той не е под влиянието на греховните реакции.

ПОЯСНЕНИЕ: Една Кршна осъзната личност не очаква добри или лоши резултати от делата си. Тя контролира напълно ума и разума си. Тя знае, че понеже е частица, неразделно свързана с Върховния, ролята, която изпълнява като неделима частица от цялото, не е лично нейна дейност, а е изпълнявана от Върховния чрез нея. По същия начин ръката не се движи самоволно, а с усилието на цялото тяло. Кршна осъзнатата личност винаги се съобразява с желанието на Върховния, защото няма никакво желание за собствено сетивно наслаждение. Тя действува точно като машинна част. Както една машинна част се нуждае от смазване и почистване, за да бъде в добро състояние, така една Кршна осъзната личност се поддържа с действията си само за да остане годна за работа в трансценденталното любовно служене на Господа. Ето защо тя е имунизирана срещу всички последици на усилията си. Подобно на животните, тя не е собственик дори на тялото си. Понякога жестокият собственик на едно животно го убива, но въпреки това то не протестира. То няма никаква реална независимост. Една Кршна осъзната личност, изцяло ангажирана със себереализация, има много малко време, за да си въобразява, че притежава какъвто и да било материален обект. За да поддържа заедно душата и тялото си, тя не се нуждае от никакви непочтено натрупани пари. Затова тя не се замърсява с такива материални грехове и е освободена от всички последици на дейностите си.

ТЕКСТ 22

йадрччха-лабха-сантушто двандватито

виматсарах самах сиддхав асиддхау

ча кртвапи на нибадхйате

йадрччха—от само себе си; лабха—с печалба; сантуштах—-удовлетворен; двандва—двойственост; атйтах—като преодолява; виматсарах—освободен от завист; самах—устойчив; сиддхау—в успех; асиддхау—провал; ча—също; кртва—като върши; апи—въпреки че; на—никога; нибадхйате—се повлиява.

Онзи, който се удовлетворява с това, което идва само; който е освободен от двойствености и не завижда; който е неизменен и в успех, и в провал, никога не се оплита, въпреки че действува.

ПОЯСНЕНИЕ: Една Кршна осъзната личност не полага големи усилия дори да поддържа тялото си. Тя е удовлетворена от придобивките, които идват от само себе си. Тя никога не проси, нито взима пари назаем, а работи честно според силите си и е доволна от това, което печели с честен труд. Ето защо тя е независима по отношение на прехраната си. Тя не позволява никакво друго служене да попречи на собственото й служене в Кршна съзнание. За да служи на Господа, тя може да участвува във всякакъв вид дейности, без да бъде смущавана от двойствеността на материалния свят. Двойствеността на материалния свят се изпитва под формата на топло и студено или щастие и нещастие. Една Кршна осъзната личност стои над двойствеността, защото не се колебае да действува по какъвто и да било начин, за да удовлетвори Кршна. Затова тя запазва спокойствиекакто при успех, така и при провал. Тези белези са налице, когато човек е изцяло в трансцендентално знание..

ТЕКСТ 23

гата-сангасйа муктасйа джнанавастхита-

четасах йаджнайачаратах карма

самаграм правилййате

гата-сангасйа—на човек, необвързан от гуните на материалната природа; муктасйа—на освободения; джнана-авастхита—установен в трансценденталността; четасах—чиято мъдрост; йаджнайа— за Йаджна (Кршна); ачаратах—като действува; карма—работа; самаграм—напълно; правилййате—се слива изцяло.

Дейностите на човек, който не е привързан към гуните на материалната природа и се е установил напълно в трансценденталното знание, се сливат изцяло с трансценденталността.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато стане напълно Кршна осъзнат, човек се освобождава от всички двойствености и по такъв начин и от гуните на материалната природа. Той може да постигне освобождение, защото познава органически присъщото си положение по отношение на Кршна и умът му не може да бъде откъснат от Кршна съзнание. Следователно каквото и да прави, той го прави за Кршна, който е първоначалният Вишну. По тази причина всичко, което прави, всъщност е жертва, защото жертвоприношението има за цел да удовлетвори Върховната Личност, Вишну, Кршна. Резултатите от такава работа със сигурност се сливат с трансценденталността и човек не страда от материални последици.

ТЕКСТ 24

брахмарпанам брахма хавир брахмагнау

брахмана хутам брахмаива тена

гантавйам брахма-карма-самадхина

брахма—духовна по природа; арпанам—пожертвование; брахма— Върховният; хавих—масло; брахма—духовно; агнау—в огъня на потреблението; брахмана—от духовната душа; хутам—предложено; брахма—духовно царство; ева—несъмнено; тена—от него; гантавйам—да бъде достигнато; брахма—духовна; карма—в дейности; самадхина—напълно погълнат.

Личност, която е напълно потопена в Кршна съзнание, със сигурност ще достигне духовното царство, защото изцяло се е отдала на духовни дейности, чийто завършек е ясно определен, а това, което се предлага, има същата духовна природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук е описано как дейностите в Кршна съзнание накрая могат да доведат човека до духовната цел. Има различни дейности в Кршна съзнание и всички те ще бъдат описани в следващите стихове. Засега се описват само принципите на Кршна съзнание. Една обусловена душа, която е впримчена в материалното замърсяване, със сигурност действува в материалната атмосфера, но въпреки това тя трябва да излезе от тази среда. Методът, с помощта на който обусловената душа може да се измъкне от материалното обкръжение, е Кршна съзнание. Например пациент, който страда от заболяване на червата поради това, че е прекалил с яденето на млечни продукти, може да се излекува с друг млечен продукт — с извара. Завладяната от материализма обусловена душа може да бъде излекувана с помощта на Кршна съзнание, както се обяснява тук в Бхагавад-гйта. Този метод обикновено е известен като йаджна, или дейности (жертвоприношения), които са предназначени за удовлетворяване на Вишну (Кршна). Колкото повече дейности в материалния свят се извършват в Кршна съзнание, т.е. единствено за Вишну, толкова повече атмосферата става по-духовна чрез все по-пълно вглъбяване. Думата брахма (Брахман) означава „духовен". Господ е духовен, а лъчите, които се излъчват от трансценденталното Му тяло, се наричат брахмаджйоти — Негово духовно сияние. Всичко, което съществува, се намира в това брахмаджйоти, но когато джйоти е покрито с илюзия (майа), т.е. сетивно наслаждение, то се нарича материално. Това материално покривало може да бъде отстранено веднага с помощта на Кршна съзнание. По тъкъв начин, предложеното в Кршна съзнание, консуматорът на предложеното или пожертвуваното, процесът на консумиране, пожертвователят и резултатът — всичко това, взето заедно, представлява Брахман, или Абсолютната Истина. Когато Абсолютната Истина е покрита с майа, тя се нарича материя. Материята, която действува в съответствие с Абсолютната Истина, възстановява духовното си качество. Кршна съзнание е метод, с помощта на който потъналото в илюзия съзнание се насочва към Брахман, или Върховния. Когато умът е изцяло потопен в Кршна съзнание, се казва, че той е в самадхи (транс). Всичко, направено в такова трансцендентално съзнание, се нарича йаджна, или жертва за Абсолюта. В това състояние на духовно съзнание човекът, който принася жертвата, самата жертва, консумирането, извършителят, т.е. ръководещият изпълнението, и резултатът, или трайната придобивка — всичко се слива в Абсолюта (Върховния Брахман). В това се състои методът на Кршна съзнание.

ТЕКСТ 25

даивам евапаре йаджнам

йогинах парйупасате брахмагнав

апаре йаджнам йаджненаивопаджухвати

даивам—в почитане на полубоговете; ева—като тази; апаре—някои други; йаджнам—жертвоприношения; йогинах—мистици; парйупасате—да обожават по съвършен начин; брахма—на Абсолютната Истина; агнау—в огъня; апаре—други; йаджнам—извършват жертвоприношения; йаджнена—чрез жертва; ева—по такъв начин; упаджухвати—принасят.

Някои йоги почитат по съвършен начин полубоговете, като извършват различни жертвоприношения. Други принасят в огъня жертви на Върховния Брахман.

ПОЯСНЕНИЕ: Както беше описано по-горе, личност, която извършва дейности в Кршна съзнание, също бива считана за съвършен йоги, или първокласен мистик. Но има други, които извършват подобни жертвоприношения, за да почитат полубогове, както и такива, които принасят жертви на Върховния Брахман, безличностния аспект на Върховния Господ. И така, от гледна точка на различните категории има различни видове жертвоприношения. Различните категории жертвоприношения, извършвани от различните изпълнители, създават повърхностното впечатление, че става дума за различни видове жертвоприношения. В действителност жертвоприношение означава да се удовлетвори върховния Господ Вишну, който е известен също и като Иаджна. Всички видове жертвоприношения могат да бъдат разделени на две основни групи: жертвуване на притежанията, придобити в този свят, и жертвоприношения в стремежа към трансцендентално знание. Тези, които са в Кршна съзнание, принасят като жертвоприношение материалните си притежания, за да удовлетворят Върховния Господ, докато други, които желаят да постигнат някакво временно материално щастие, жертвуват материалните си притежания, за да удовлетворят полубогове като Индра, бога на Слънцето и т.н. А имперсоналистите жертвуват индивидуалността си чрез сливане със съществуването на безличностния Брахман. Полубоговете са могъщи живи същества, които са назначени от Върховния Господ да поддържат и ръководят всички материални дейности по осигурявянето на вселената с необходимата топлина, светлина и вода. Тези, които се интересуват от материални придобивки, почитат полубоговете чрез различни жертвоприношения в съответствие с ведическите ритуали. Те са наричани бахв-йшвара-вадй т.е. вярващи в много богове. Но другите, които почитат безличностната природа на Абсолютната Истина и считат формите на полубоговете за временни, жертвуват индивидуалното себе във върховния огън и така преустановяват индивидуалното си съществуване, като се сливат със съществуването на Върховния. Тези имперсоналисти жертвуват времето си във философски спекулации, за да разберат трансценденталната природа на Върховния. . С други думи, кармичните работници жертвуват материалните си богатства заради материална наслада, докато имперсоналистите жертвуват материалните материалните обозначения с намерението да се слеят със съществуването на Върховния. За имперсоналиста огненият олтар за принасяне на жертви е Върховният Брахман, а жертвата е себето, поглъщано от огъня на Брахман. Обаче една Кршна осъзната личност като Арджуна жертвува всичко за удовлетворяването на Кршна и по такъв начин цялото й материално притежание, както и собственото й себе, всичко се принася в жертва на Кршна. Такава личност е първокласен йоги, който не губи индивидуалното си съществуване.,

ТЕКСТ 26

шротрадйниндрийанй анйе самйакагнишу

джухвати шабдадйн вишайан анйа

индрийагнишу джухвати

шротра-адйни—такъв като метода на слушането; индрийани— сетива; анйе—други; самйама—за възпиране; агнишу—в огъня; джухвати—принасят; шабда-адйн—звукова вибрация и т.н.; вишайан—обекти за сетивно наслаждение; анйе—другите; индрийа—на сетивните органи; агнишу—в огъня; джухвати—те жертвуват.

Някои [истинските брахмачари] принасят като жертва в огъня на умствения контрол процеса на слушането и сетивата си, а други [семейните, които спазват регулиращите правила] жертвуват обектите на сетивата в огъня на сетивата.

ПОЯСНЕНИЕ: Членовете на четирите класи на човешкото общество — брахмачарй, грхастха, ванапрастха и саннйасй, са предопределени да станат съвършени йоги, т.е. трансценденталисти. Предназначението на човешкия живот не е да наслаждаваме сетивата си като животни. По тази причина четирите стъпала на човешкото общество са устроени така, че да станем съвършени в духовно отношение. Брахмачарйте, или учениците, които се намират под грижата на авторитетен духовен учител, контролират ума си чрез въздържане от сетивно наслаждение. Един брахмачарй слуша само думи, свързани с Кршна съзнание. Слушането е основният принцип за разбиране и затова чистият брахмачарй е зает изцяло с харер наманукйрта-нам — възпяване и слушане за величието на Господа. Той се ограничава, като избягва да слуша вибрациите на материалните звуци и слуша трансценденталната звукова вибрация на Харе Кршна. По същия начин семейните, които имат някакво разрешение за сетивно наслаждение, извършват тези дейности с големи ограничения. Сексуалният живот, употребата на опияняващи и упойващи средства и яденето на месо са основни тенденции в човешкото общество, но семейният, който спазва предписаните правила, не се отдава на неограничен сексуален живот и други сетивни наслади. Брак, който е основан на религиозни принципи, е общоприет за всяко цивилизовано човешко общество, защото това е начинът за водене на ограничен сексуален живот. Непривързващият ограничен сексуален живот е също форма на йаджна, защото семейните се ограничават и по този начин, заради воденето на по-висш, трансцендентален живот, жертвуват обичайната си склонност към сетивно наслаждение.

ТЕКСТ 27

сарваниндрийа-кармани прана-кармани

чапаре атма-самйама-йогагнау

джухвати джнана-дйпите

сарвани—на всички; индрийа—сетива; карманй—функциите; прана-кармани—функциите на жизнения дъх; ча—също; апаре—други; атма-самйама—на контролирането на ума; йога—методът на свързване; агнау—в огъня на; джухвати—принасят; джнана-дйпите—поради импулса за себереализация.

Другите, които се интересуват от постигането на себереализация с помощта на умствен и сетивен контрол, принасят като жертва в огъня на контролирания ум функциите на всички сетива и на жизнения дъх.

ПОЯСНЕНИЕ: Това се отнася за йога системата, която е съставил Патанджали. В Йога-сутра на Патанджали душата е наричана пратйаг-атма и параг-атма. Докато душата остава привързана към сетивната наслада, тя се нарича параг-атма. Когато става непривързана към сетивната наслада, тази душа се нарича пратйаг-атма. Душата е подложена на действието на десетте вида въздух, които се движат в тялото, и това може да се долови с помощта на системата от дихателни упражнения. Йога системата на Патанджали ни информира чрез каква техника човек може да контролира действието на въздушните потоци в тялото, така че най-накрая всичките функции на въздуха да станат благоприятни за пречистването на душата от материалната привързаност. Според тази йога система крайната цел е пратйаг-атма. Тази пратйаг-атма е оттегляне от дейностите в материалното поле. Сетивата и обектите на сетивата влизат във взаимодействие: ушите — с чуването, очите — с виждането, носът — с усещането на мирис, езикът — с вкусването, ръцете — с докосването — и всички те са заети по този начин с дейности извън себето. Те са наричани функции на прана-вайу. Апана-вайу се движи надолу, вйана-вайу свива и разширява, самана-вайу установява равновесие, удана вайу се движи нагоре. Когато човек е просветен, може да ги ангажира в постигането на себереализация.

ТЕКСТ 28

дравйа-йаджнах—като жертвува притежанията си; тапах-йадж-нах—жертва чрез въздържание; йога-йаджнах—жертвоприношение чрез осморния мистицизъм; татха—по такъв начин; апаре— други; свадхйайа—жертвоприношение чрез изучаването на Ведите; джнана-йаджнах—жертвоприношение, свързано с напредване в трансценденталното знание; ча—също; йатайах—просветлени личности; самшита-вратах—приели стриктни обети.

След като приемат стриктни обети, някои получават просветление, когато принесат в жертва имуществото си, а други — като изпълняват строги въздържания, като практикуват йогата на осморния мистицизъм или като изучават Ведите за напредък в трансценденталното знание.

ПОЯСНЕНИЕ: Жертвоприношенията могат да бъдат класифицирани в различни категории. Има личности, които жертвуват богатствата си под формата на благотворителност. В Индия богатото търговско съсловие или членовете на царските семейства откриват различни видове благотворителни институти, като дхарма-шала, анна-кшетра, атитхи-шала, анатхалайа и видйа-пйтха. В другите страни също има много болници, старчески домове и други подобни благотворителни фондации, предназначени за раздаване на храна, даване на образование и безплатно лечение на бедните. Всички тези благотворителни дейности се наричат дравйамайа-йаджна. Има други, които за да постигнат по-високо положение в живота или за да достигнат по-висши планети във вселената, доброволно приемат много видове въздържания като чандрайана и чатурмасйа. Тези техники са свързани със строги обети, които подчиняват живота на стриктни правила. Например когато човек приеме отречението чатурмасйа, не се бръсне четири месеца през годината (от юли до октомври), не яде някои видове храни, не яде два пъти дневно или не излиза от дома си. Това лишаване от удобства за живот се нарича тапомайа-йаджна. Някои хора обаче предпочитат да се занимават с различни видове мистична йога, като системата на Патанджали (за сливане със съществуването на Абсолюта) или с хатха или аштанга йога (за определени съвършенства). Други пък посещават святите места за поклонение. Всички тези техники се наричат йога-йаджна, или жертвоприношения за постигане на определен вид съвършенство в материалния свят. Има други, които изучават ведическата литература, и по-специално Упанишадите, Веданта-сутра или санкхйа философията. Всички тези жертвоприношения се наричат свадхйайа-йаджна, ангажиране в жертвата на изучаването. Тези йоги с вяра извършват различни видове жертвоприношения и търсят по-високо положение в живота. Кршна съзнание обаче е нещо различно от тях, защото е непосредствено служене на Върховния Господ. Кршна съзнание не може да бъде постигнато с никое от гореспоменатите жертвоприношения, а единствено по милостта на Господа и Негов авторитетен преданоотдаден. Ето защо Кршна съзнание е трансцен-дентално.

ТЕКСТ 29

апане джухвати пранам пране 'панам

татхапаре пранапана-гатй руддхва

пранайама-парайанах апаре нийатахарах

пранан пранешу джухвати

апане—във въздуха, който се движи надолу; джухвати—се насочва; пранам—въздухът, който се движи навън; пране—във въздуха, който излиза навън; апанам—въздухът, който се движи надолу също както; апаре—други; прана—на въздуха, който излиза навън; апана—и въздухът, който отива надолу; гатй—движението; руддхва—като спира; прана-айама—транс, който е предизвикан от пълно спиране на дишането; парайанах—така склонни; апаре—други; нийата—след като контролират; ахарах—яденето; пранан—въздухът, който се движи навън; пранешу—във въздуха, който излиза; джухвати—принасят жертва.

Ония, които проявяват склонност към техниката за ограничаване на дишането, за да останат в транс, практикуват жертвуване на движението на излизащия въздух във влизащия и на влизащия в излизащия. И по този начин накрая остават в транс, като прекратяват всякакво дишане. Други, които намаляват яденето, принасят в жертва дъха, който излиза сам по себе си.

ПОЯСНЕНИЕ: Йога системата, с която се контролира дихателният процес, се нарича пранайама, а първата й фаза е известна като хатха йога, включваща различни седящи пози. Всички тези техники се препоръчват за контрол над сетивата и за напредък в духовната реализация. Те представляват контрол над въздушните потоци в тялото, така че да се променят посоките на движението им. Апана въздухът отива надолу, а прана въздухът се изкачва нагоре. Един пранайама-йогй практикува дишане, при което тези потоци се движат в обратна посока, докато се стигне неутрализиране в пурака, т.е. състояние на равновесие. Насочването на издишвания въздух във вдишвания се нарича речака. Когато човек прекрати напълно движението и на двата възушни потока, за него се казва, че е в кумбхака-йога. Чрез практикуването на кумбхака-йога човек може да удължи живота си, за да постигне съвършенство по пътя на духовната реализация. Един интелигентен йоги се интересува от това да достигне съвършенство в рамките на един живот, без да чака следващия. Това е причината, поради която йогите практикуват кумбхака-йога и увеличават продължителността на живота си с много, много години. Обаче една Кршна осъзната личност е винаги установена в трансцендентално любовно служене на Господа и автоматично започва да контролира сетивата си. Нейните сетива са винаги заети в Кршна съзнание и нямат възможност да действуват по друг начин, затова в края на живота си тя достига трансценденталното ниво на Господ Кршна. Ето защо Кршна осъзнатата личност не се опитва да увеличава продължителността на живота си. Тя винаги постига освобождение, както се казвава в Бхагавад-гйта (14.26):

мам ча йо 'вйабхичарена бхакти-йогена севате са

гунан саматйтйаитан брахма-бхуйайа калпате

„Този, който се залови с чисто предано служене на Господа, се издига над гуните на материалната природа и веднага се установява на духовна платформа." Една Кршна осъзната личност започва от позицията на трансценденталното ниво и остава постоянно с това съзнание. Следователно за нея няма опасност от падане и накрая тя със сигурност бива приемана в обителта на Господа. Що се отнася до ограничаването на яденето, то идва автоматично, когато човек яде само Кршна прасадам — храна, предложена най-напред на Господа. Намаляването на количеството приета храна улеснява много сетивния контрол, без който не е възможно човек да се измъкне от материалното оплитане.

ТЕКСТ 30

сарве 'пй ете йаджна-видо

йаджна-кшапита-калмашах

йаджна-шиштамрта-бхуджо

йанти брахма санатанам

сарве—всички; апи—въпреки че външно са различни; ете—тези; йаджна-видах—запознати с целта на извършване на жертвоприношенията; йаджна-кшапита—като са пречистени в резултат на такива действия; калмашах—от греховни последици; йаджна-шишта—от резултата на това извършване на йаджна; амрта-бхуджах—всички, които са вкусили този нектар; йанти—наистина достигат; брахма—върховната; санатанам—вечна атмосфера.

Ония, които принасят жертви и знаят целта им, се пречистват от греховните реакции и след като вкусят нектарния резултат от тези жертвоприношения, напредват към вечната духовна атмосфера.

ПОЯСНЕНИЕ: От предшествуващото обяснение на различните видове жертви (жертвуване на притежанията, изучаване на Ведите или на философските доктрини и практикуване на йога системата) става ясно, че общата цел на всички е да се контролират сетивата. Сетивното наслаждение е основната причина за материалното съществуване. Следователно докато човек не се издигне над нивото насетивното наслаждение, той няма възможност да достигне до вечната платформа на пълно знание, пълно блаженство и съвършен живот. Тази платформа се намира във вечната атмосфера, или в Брахман атмосферата. Всички гореспоменати жертвоприношения помагат на човек да се пречисти от греховете, които са последица от материалното съществуване. Чрез такъв напредък човек не само наистина става щастлив и богат в този живот, но накрая влиза и във вечното царство на Бога, като се слива с безличностния Брахман или като общува с Бога, Върховната Личност, Кршна.

ТЕКСТ 31

найам локо 'стй айаджнасйа

куто 'нйах куру-саттама

на—никога; айам—тази; локах—планета; асти—има; айаджнасйа—за човек, който не извършва жертвоприношения; кутах— къде е; анйах—другият; куру-сат-тама—о, най-добър от династията Куру.

О, най-добър от династията Куру, без да извършва жертвоприношения, човек никога не може да живее щастливо на тази планета или в този живот — какво да кажем за следващия живот.

 ПОЯСНЕНИЕ: В каквато и форма на материалното съществуване да се намира живото същество, то остава винаги невежо по отношение на реалното си положение. С други думи, съществуването ни в материалния свят се дължи на многобройните последици от греховните ни животи. Невежеството е причина за греховен живот, а греховният живот пък е причина човек да носи бремето на материалното съществуване. Човешката форма на живот е единствената вратичка, през която човек може да се измъкне от това оплитане. Следователно Ведите ни дават възможността за спасение, като посочват пътищата на религията, икономическото благополучие, регулираното сетивно наслаждение и най-накрая средствата за тоталното напускане на това жалко положение. Пътят на религията, или различните видове жертвоприношения, препоръчвани по-горе, автоматично разрешава икономическите ни проблеми. Чрез извършването на йаджна можем да си осигурим достатъчно храна, достатъчно мляко и т.н., въпреки че е налице проблемът с т.нар. свръхнаселение. Когато тялото е напълно удовлетворено, следващият етап е да се удовлетворят сетивата. Затова Ведите препоръчват свещена женитба за регулирано сетивно наслаждение. По този начин човек постепенно се издига до нивото на освобождение от материалното робство, а най-висшето съвършенство на освобождението е общуването с Върховния Господ. Съвършенство се постига посредством извършване на йаджна (жертвоприношение), както бе описано по-горе. И ако една личност не е склонна да извършва каквато и да било йаджна в съответствие с Ведите, как би могла тя да чака щастлив живот в това тяло, да не говорим за друго тяло на друга планета. Има различни степени на материален комфорт на различните райски планети и във всички случаи огромно щастие очаква личностите, които извършват различни йаджна. Но най-висшето щастие, което човек може да постигне, е да се издигне до духовните планети посредством техниката на Кршна съзнание. Следователно животът в Кршна съзнание е разрешението на всички проблеми на материалното съществуване.

ТЕКСТ 32

шрейан дравйа-майад йаджнадж

джнана-йаджнах парантапа сарвам

кармакхилам партха джнане парисамапйате

шрейан—по-добре; дравйа-майат—на материални притежания; йаджнат—от жертвата; джнана-йаджнах—жертва в знание; парантапа—о, усмирителю на врага; сарвам—всички; карма—дейности; акхилам—изцяло; партха—о, сине на Пртха; джнане—в знание; парисамапйате—завършват.

О, усмирителю на врага, жертвата, принесена в знание, е по-добра от жертвуването на материалните притежания. О, сине на Пртха, всички жертвоприношения на дейността кулминират в трансцендентално знание.

ПОЯСНЕНИЕ: Целта на всички жертвоприношения е да се постигне пълно знание, след това освобождаване от материални страдания и най-накрая трансцендентално любовно служене на Върховния Господ (Кршна съзнание). Въпреки това има някои тайни във връзка с различните дейности около жертвоприношението и всеки трябва да познава тази мистерия. Понякога жертвоприношенията приемат различни форми в зависимост от вярата на изпълнителя. Когато нечия вяра достигне нивото на трансценденталното знание, извършителят на жертвоприношенията трябва да бъде считан за по-напреднал от тези, които просто жертвуват материалните си притежания без такова знание, защото без постигане на знание жертвоприношението остава на материално ниво и не дава духовен резултат. Истинското знание кулминира в Кршна съзнание, което е най-висшият етап на трансцендентално знание. Ако жертвоприношенията не се съпровождат от издигане на знанието, те са само материални дейности. Когато стигнат нивото на трансценденталното знание, всички тези дейности се установяват на духовна платформа. В зависимост от разликата в съзнанието, жертвените дейности са наричани карма-канда (кармични дейности), а понякога джнана-канда (знание в стремежа към истината). По-добре е, когато целта е знание.

ТЕКСТ 33

тад виддхи пранипатена парипрашнена

севайа упадекшйанти те джнанам

джнанинас таттва-даршинах

тат—това знание за различни жертвоприношения; виддхи—опитай се да разбереш; пранипатена—като се обърнеш към духовен учител; парипрашнена—със смирени запитвания; севайа—с отдаване на служене; упадекшйанти—те ще посветят; те—теб; джнанам—в знание; джнанинах—себереализиралите се; таттва—на истината; даршинах—пророци.

Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себереализиралите се души могат да ти предадат знание, защото са видели истината.

ПОЯСНЕНИЕ: Пътят на духовната реализация е без съмнение труден. Ето защо Господ ни съветва да се обърнем към авторитетен духовен учител от веригата на ученическата последователност, която води началото си от Самия Господ. Никой не може да бъде авторитетен духовен учител, ако не следва принципите на ученическата последователност. Господ е първоначалният духовен учител и всяка личност, принадлежаща към ученическата последователност, може да предаде на ученика си посланието на Господа такова, каквото е. Никой не може да постигне духовна реализация чрез измисляне на собствена техника, както е на мода сред глупавите позьори. Шрймад-Бхагаватам (6.3.19) казва: дхармам ту сакшад бхагават-пранйтам — пътят на религията е формулиран непосредствено от Господа. Следователно умствената спекулация и сухите аргументи не помагат и не могат да отведат човека до правилния път. Нито пък посредством самостоятелно изучаване на книгите на знанието човек може да напредне в духовния живот. Той трябва да се обърне към авторитетен духовен учител, за да получи необходимото знание. Такъв духовен учител трябва да приемаме с пълно отдаване и да му служим просто като слуги, без фалшив престиж. Удовлетворяването на себереализирал се духовен учител е тайната на напредъка в духовния живот. Запитванията и покорството са подходящо съчетание за постигане на духовно разбиране. Без покорство и служене въпросите, задавани на духовния учител, нямат ефект. Човек трябва да е способен да издържи проверката от страна на духовния учител и когато учителят види искреното му желание, веднага го благославя с истинско духовно разбиране. В този стих се порицават сляпото следване и несъстоятелните запитвания. Човек не само трябва да слуша смирено от духовния учител, но също така трябва да получи от него ясно разбиране чрез покорство, служене и питане. По природа авторитетният духовен учител е много милостив към ученика и затова ако последният е покорен и винаги готов да служи, обмяната на знание и запитвания става съвършена.

ТЕКСТ 34

йадж джнатва на пунар мохам

евам йасйаси пандава йена бхутанй

ашешани дракшйасй атманй атхо майи

йат—които; джнатва—като знае; на—никога; пунах—отново; мохам—в илюзия; евам—така; йасйаси—ти ще отидеш; пандава—о, сине на Панду; йена—от които; бхутанй—живи същества; ашешани—всички; дракшйасй—ще видиш; атмани—във Върховната Душа; атха у—или с други думи; майи—в Мен.

Когато получиш истинско знание от себереализиралата се душа, никога няма да паднеш отново в илюзия, защото с това знание ще разбереш, че всички живи същества са само частици от Върховния или, с други думи, че Ми принадлежат.

ПОЯСНЕНИЕ: Резултатът от получаването на знание от себереализирала се душа или от личност, която познава нещата такива, каквито са, е да научим, че всички живи същества са частици, неразделно свързани с Бога, Върховната Личност, Господ Шрй Кршна. Чувството за съществуване отделно от Кршна се нарича майа (ма — не; йа — това). Някои мислят, че нямаме нищо общо с Кршна, че Той е само велика историческа личност и че Абсолютът е безличностният Брахман. В действителност, както се казва в Бхагавад-гйта, този безличностен Брахман е сиянието, което се излъчва от Кршна. Кршна, като Бог, Върховната Личност, е причината за всичко. В Брахма-самхита ясно се казва, че Кршна е Бог, Върховната Личност, причината на всички причини. Дори милионите инкарнации не са нищо друго, освен Негови различни експанзии. Живите същества също са експанзии на Кршна. Майавадй философите погрешно мислят, че Кршна изгубва индивидуалното Си съществуване в многобройните Си експанзии. Това е материалистически начин на мислене. Имаме опит от материалния свят, ча ако едно нещо бъде раздробено на части, то загубва своята първоначална идентичност. Майавадй философите не могат да разберат, че абсолют означава, че едно плюс едно е равно на едно и едно минус едно е също равно на едно. Такова е положението в абсолютния свят.

Поради липса на достатъчно знание за абсолютната наука изпадаме под влиянието на илюзията и мислим, че съществуваме отделно от Кршна. Въпреки че сме частици, които са отделени от Кршна, ние не се различаваме от Него. Разликата в телата на живите същества е майа, т.е. не е реален факт. Всички ние сме предназначени да удовлетворяваме Кршна. Единствено повлиян от майа, Арджуна смята, че временната му връзка е роднините му е по-важна от вечната му духовна връзка с Кршна. Цялото учение на Гйта е насочено към разбирането, че живото същество, като вечен слуга на Кршна, не може да бъде отделено от Него, и чувството му, че е личност, отделена от Кршна, се нарича майа. Живите същества, като отделени неразделно свързани с Върховния частици, трябва да изпълнят предназначението си. Тъй като от незапомнени времена са забравили тази цел, те са поставяни в различни тела — на хора, животни, полубогове и т.н. Тези телесни различия възникват от забравянето на трансценденталното служене на Господа. Но когато се ангажира с трансцендентално служене посредством Кршна съзнание, човек веднага се освобождава от илюзията. Той може да получи такова чисто знание единствено от авторитетен духовен учител и по този начин да избегне заблудата, че живото същество е равно на Кршна. Съвършено знание е това, че Върховната Душа, Кршна, е върховното убежище на всички живи същества и щом напуснат това убежище, те започват да бъдат заблуждавани от материалната енергия, като си въобразяват, че имат самостоятелна идентичност. По такъв начин поради различните нива на материално отъждествяване те забравят Кршна. Когато тези заблудени живи същества се установят в Кршна съзнание, трябва да се приеме, че те са на пътя на освобождението, както се потвърждава в Бхагаватам (2.10.6): муктир хитванйатха-рупам сварупена вйавастхитих. Освобождение означава човек да се установи в органически присъщото си положение на вечен слуга на Кршна (Кршна съзнание).

ТЕКСТ 35

апи чед аси папебхйах сарвебхйах

папа-крт-тамах сарвам джнана-плавенаива

врджинам сантаришйаси

апи—дори; чет—ако; аси—ти си; папебхйах—от грешниците; сарвебхйах—от всички; папа-крт-тамах—най-големият грешник; сарвам—всички такива греховни последици; джнана-плавена—с лодката на трансценденталното знание; ева—несъмнено; врджинам— океанът от страдания; сантаришйаси—ще прекосиш напълно.

 Дори ако си считан за най-грешния от всички грешници, когато се установиш в лодката на трансценденталното знание, ще можеш да прекосиш океана на страданията.

ПОЯСНЕНИЕ: Правилното разбиране на органически присъщата ни по отношение на Кршна позиция е толкова благоприятно, че може веднага да спаси човек от борбата за съществуване, която се води в океана на незнанието. Понякога този материален свят е сравняван с океан от незнание, а понякога — с горски пожар. В океана, колкото и опитни плувци да сме, борбата за съществуване е много жестока. Но ако някой дойде и ни извади от океана, той е нашият най-голям спасител. Съвършеното знание, получено от Бога, Върховната Личност, е пътят към особождението. Лодката на Кршна съзнание е обикновена, но в същото време и най-възвишена.

ТЕКСТ 36

йатхаидхамси самиддхо 'гнир бхасма-сат

куруте 'рджуна джнанагних сарва-кармани

бхасма-сат куруте татха

йатха—точно както; едхамси—дърва за горене; самиддхах— пламтящият; агних—огън; бхасма-сат—пепел; куруте—се превръща; арджуна—о, Арджуна; джнана-агних—огънят на знанието; сарва-кармани—всички последици от материалните дейности; бхасма-сат—на пепел; куруте—то превръща; татха—по същия начин.

О, Арджуна, както пламтящият огън превръща дървата в пепел, по същия начин огънят на знанието изгаря всички последици от материалните дейности.

ПОЯСНЕНИЕ: Съвършеното знание за себето и Свръхсебето и тяхната връзка е сравнено с огъня. Този огън изгаря не само всички последици от неблагочестивите дела, но също и всички последици от благочестивите дейности, като ги превръща в пепел. Последиците могат да съществуват на различни стадии: последици, които се проявяват в момента; назряващи последици; вече изстрадани последици и последици априори, такива, които ще се проявят в бъдеще. Но знанието за органически присъщото на живото същество първоначално положение изгаря всичко на пепел. Когато човек е установен в пълно знание, всички последици от миналото и бъдещето се унищожават. Във Ведите (Брхад-аранйака Упанишад 4.4.22) се казва: убхе ухаиваиша ете таратй амртах садхв-асадхунй — „Човек се освобождава както от благочестивите, така и от неблагочестивите последици от работата си."

ТЕКСТ 37

на хи джнанена садршам павитрам

иха видйате тат свайам йога-самсиддхах

каленатмани виндати

на—нищо; хи—със сигурност; джнанена—със знание; садршам—в сравнение; павитрам—осветено; иха—в този свят; видйате—съществува; тат—това; свайам—той самият; йога—с преданост; самсиддхах—всеки, който е зрял; калена—с течение на времето; атмани—вътре в себе си; виндати—се наслаждава.

В този свят няма нищо така възвишено и чисто както трансценденталното знание. Това знание е зрелият плод на целия мистицизъм. Оня, който стане съвършен в практикуването на преданото служене, се наслаждава на това знание вътре в себе си, когато му дойде времето.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато говорим за трансцендентално знание, ние говорим от гледна точка на духовното разбиране. В този смисъл няма нищо по-възвишено и чисто от трансценденталното знание. Невежеството е причина за робството ни, а знанието — за освобождението ни. Това знание е зрелият плод на преданото служене и когато някой е установен в трансценденталното знание, не е нужно да търси мир някъде другаде, защото се радва на мир вътре в себе си. С други думи, това знание и покой кулминират в Кршна съзнание. Това е заключението на Бхагавад-гйта.

ТЕКСТ 38

шраддхавал лабхате джнанам тат-парах

самйатендрийах джнанам лабдхва парам

шантим ачиренадхигаччхати

шраддха-ван—вярващ човек; лабхате—постига; джнанам—знание; тат-парах—твърде много привързан към него; самйата— контролиращ; индрийах—сетива; джнанам—знание; лабдхва— след като е постигнал; парам—трансцендентално; шантим—покой; ачирена—много скоро; адхигаччхати—постига.

Вярващ човек, който се е посветил на трансценденталното знание и е подчинил сетивата си, е способен да реализира това знание, и след като го реализира, той бързо постига най-висш духовен мир.

ПОЯСНЕНИЕ: Такова знание в Кршна съзнание може да бъде постигнато от личност, която твърдо вярва в Кршна. Вярващ е наричан този човек, който мисли, че само когато действува в Кршна съзнание, може да постигне най-висше съвършенство. Тази вяра се постига чрез отдаване на предано служене и чрез повтаряне на Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, което изчиства човешкото сърце от цялото материално замърсяване. Освен това човек трябва да контролира и сетивата си. Личност, която вярва в Кршна и контролира сетивата си, може незабавно да постигне съвършенство в знанието за Кршна съзнание.

ТЕКСТ 39

аджнаш чашраддадханаш ча самшайатма

винашйати найам локо 'сти на паро

на сукхам самшайатманах

аджнах—един глупак, който не познава утвърдените писания; ча—и; ашраддадханах—без вяра в разкритите писания; ча—също; самшайа—в съмнения; атма—човек; винашйати—отстъпва; на— никога; айам—в този; локах—свят; асти—има; на—нито; па-рах—в следващия живот; на—не; сукхам—щастлив; самшайа—изпълнен със съмнения; атманах—на човека.

Но невежите и невярващи личности, които се съмняват в разкритите писания, не постигат Божествено съзнание. Те пропадат. За съмняващата се душа няма щастие нито в този свят, нито в следващия.

ПОЯСНЕНИЕ: Сред многото авторитетни и общопризнати разкрити писания Бхагавад-гйта е най-доброто. Личностите, които са почти като животни, нямат знание за общоизвестните разкрити писания или не им вярват. Някои, въпреки че са запознати с тях и могат да цитират цели пасажи, в действителност не вярват в тези думи. Макар че може би вярват в писания като Бхагавад-гйта, те не вярват в Божествената Личност Шрй Кршна и не Я обожават. Тези хора не могат да се установят в Кршна съзнание и падат. От всички личности, споменати по-горе, тези, които нямат вяра и винаги се съмняват, въобще не напредват. Хората без вяра в Бога и разкритите Му думи не намират добро както в този свят, така и в следващия. За тях няма щастие никъде. Следователно човек трябва да следва с вяра принципите на разкритите писания и така да се издигне до платформата на знанието. Само това знание ще му помогне да достигне трансценденталното ниво на духовното разбиране. С други думи, личностите, които се съмняват, нямат достъп до духовното освобождение. Затова човек трябва да следва примера на великите ачарии, които принадлежат към ученическата последователност, и по този начин да постигне успех.

ТЕКСТ 40

йога-саннйаста-карманам

джнана-санчхинна-самшайам атмавантам

на кармани нибадхнанти дхананджайа

йога—посредством предано служене в карма-йога; саннйаста— човек, който се е отказал от; карманам—плодовете от дейностите; джнана—посредством знание; санчхинна—отрязал; самшайам— съмнения; атма-вантам—установен в себето; на—никога; кармани—работи; нибадхнанти—наистина обвързва; дхананджайа—о, завоевателю на богатства.

Човек, който е зает с предано служене; който се е отказал от плодовете на дейностите си и чиито съмнения са разрушени посредством трансценденталното знание, е наистина установен в себето. По този начин той не се обвързва с последиците на работата си, о, завоевателю на богатства.

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който следва инструкциите на Бхагавад-гйта така, както са дадени от Самия Господ, Божествената Личност, се освобождава от всички съмнения по милостта на трансценденталното знание. Като частица, неразделно свързана с Господа, в пълно Кршна съзнание, той вече е установен в знание за себето. Без съмнение, такава личност не е обвързвана от дейността.

ТЕКСТ 41

тасмад аджнана-самбхутам хрт-стхам

джнанасинатманах чхиттваинам самшайам

йогам атиштхоттиштха бхарата

тасмат—затова; аджнана-самбхутам—родени от невежество; хрт-стхам—намиращи се в сърцето; джнана—на знанието; аси-на—с оръжието; атманах—от себето; чхиттва—като отрязва; енам—това; самшайам—съмнение; йогам—в йога; атиштха— бъди установен; уттиштха—стани, за да се сражаваш; бхарата—о, потомъко на Бхарата.

Следователно съмненията, възникнали в сърцето ти поради невежество, трябва да бъдат отсечени с оръжието на знанието. Въоръжен с йога, о, Бхарата, стани и се сражавай.

ПОЯСНЕНИЕ: Йога системата, за която се дават указания в тази глава, се нарича санатана-йога, или вечни дейности, извършвани от живото същество. Тази йога техника има два вида жертвени дейности. Едните са свързани с жертвуване на материалните притежания, а другите — с получаване на знание за себето, което е чиста духовна дейност. Ако жертвуването на материалните притежания не е предназначено за постигане на духовна реализация, то се счита за материално. Но когато човек принася такива жертви с духовна цел или в предано служене, те са съвършени. Ако анализираме духовните дейности, ще открием, че те също могат да бъдат разделени на две: разбиране на собственото себе (или на органически присъщото ни положение) и на истината по отношение на Бога, Върховната Личност. Човек, който следва пътя, начертан от Бхагавад-гйта такава, каквато е, може много лесно да разбере тези две важни подразделения в духовното знание. За него не е трудно да получи съвършено знание за себето като неразделно свързана с Господа частица. Това разбиране е много благоприятно, защото всеки, който го е постигнал, може лесно да разбере трансценденталните дейности на Господа. В началото на тази глава трансценденталните дейности на Господа бяха разгледани от Самия Върховен Господ. Този, който не разбира инструкциите на Гйта, няма вяра и трябва да бъде считан за човек, който погрешно използува частичната независимост, дадена му от Господа. Ако някой въпреки тези обяснения не разбира истинската природа на Господа като вечна, блажена и всезнаеща Божествена Личност, със сигурност е глупак номер едно. Човек може да се освободи от невежеството си, като постепенно приема принципите на Кршна съзнание. Кршна съзнание се пробужда посредством принасяне на различни видове жертвоприношения на полубоговете, жертвоприношения на Брахман, жертвоприношения под формата на безбрачие, на семеен живот, на контролиране на сетивата, на практикуване на мистична йога, на покаяние, на отказ от материалните притежания, на изучаване на Ведите и под формата на участие в социалната институция, наричана варнашрама-дхарма. Всички тези са известни като жертвоприношения и имат за основа регулирането на дейността. Във всички тези дейности главният мотив е себереализацията. Човек, който си е поставил това като цел, е истински ученик на Бхагавад-гйта, докато този, който се съмнява в авторитета на Кршна, пада. По тази причина човек е съветван да изучава Бхагавад-гйта или каквото и да било друго писание с помощта на авторитетен духовен учител, като му се отдаде и му служи. Авторитетният духовен учител принадлежи към ученическата последователност, съществуваща от незапомнени времена, и не се отклонява ни най-малко от инструкциите на Върховния Господ, както са били предадени преди милиони години на бога на Слънцето, от когото достигат земното царство. Ето защо човек трябва да следва пътя, очертан в Бхагавад-гйта такава, каквато е, и да се пази от се-белюбиви хора, които се интересуват единствено от собствената си слава и отклоняват другите от истинския път. Господ със сигурност е Върховната Личност и дейностите Му са трансцендентални. Всеки, който разбира това, е освободена личност още от момента, в който започва да изучава Бхагавад-гйта.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четвърта глава
на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Трансценденталното знание".