неделя, 14 март 2010 г.

ГЛАВА 3 : Карма-йога

ТРЕТА ГЛАВА
Карма-йога














ТЕКСТ 1



арджуна увача
джйайасй чет карманас те мата буддхир
джанардана тат ким кармани гхоре мам
нийоджайаси кешава

арджунах увача—Арджуна каза; джйайасй—по-добре; чет—ако; карманах-—отколкото кармична дейност; те—от Теб; мата—се счита; буддхих—разум; джанардана—о, Кршна; тат—затова; ким—защо; кармани—в действие; гхоре—ужасно; мам—мен; ни­йоджайаси—Ти ангажираш; кешава—о, Кршна.

Арджуна казва: "O. Джанардана, о, Кешава, защо искаш да ме въвлечеш в тази ужасна война, щом мислиш, че разумът е по-добър от кармичната дейност?

ПОЯСНЕНИЕ: В предишната глава Бог, Върховната Личност Шрй Кршна, описва много подробно природата на душата, за да спа­си близкия си приятел Арджуна от океана на материалните неприятности. За постигане на реализация Той му препоръчва пътя на буддхи-йога, т.е. Кршна съзнание. Понякога погрешно се смята, че Кршна-съзнание означава пасивност. Под влиянието на такова неп­равилно разбиране често се случва някой да се усамоти на свято място с намерението да стане напълно Кршна осъзнат, като повтаря святото име на Господ Кршна. Но уединението не се препоръчва на човек, необучен във философията на Кршна съзнание, защото всич­ко, което той би могъл да постигне, е евтиното обожание на наивни­те хора. Арджуна също мисли, че Кршна съзнание, или ангажира­нето на разума за напредък в духовното знание, означава оттегляне от активния живот и практикуване на покаяние и въздържание на усамотено място. С други думи, той ловко иска да избегне сражени­ето и да използува Кршна съзнание за извинение. Но понеже е ис­крен ученик, той излага проблема си пред своя учител — Кршна, и Го пита за най-добрата линия на поведение. В отговор в настоящата трета глава Господ Кршна подробно обяснява какво представлява карма-йога, т.е. работата в Кршна съзнание.





ТЕКСТ 2

вйамишренева вакйена
буддхим мохайасива ме
тад екам вада нишчитйа
йена шрейо 'хам апнуйам

вйамширена—чрез двусмислени; ива—несъмнено; вакйена—думи; буддхим—разум; мохайаси—Ти объркваш; ива—със сигурност; ме—моят; пат-следователно; екам—само един; вада—моля те, кажи; нишчитйа—обясни; йена—с което; шрейах—истинска пол­за; ахам—аз; апнуйам—мога да имам.

"Разумът ми е объркан от двусмислените Ти инструкции. Моля Те, кажи ми ясно кое ще бъде най-благоприятно за мен."

ПОЯСНЕНИЕ: В предишната глава, която е като встъпление към Бхагавад-гйта, бяха обяснени различни пътища, като санкхйа-йога, буддхи-йога, контрол над сетивата посредством разума, работа без желание за резултата, както и положението на начинаещия. Всич­ко това беше изложено несистематизирано. Налага се едно по-ясно очертаване на пътя, за да може той да бъде разбран и прилаган на практика. Затова Арджуна иска да бъдат обяснени всички смущава­щи въпроси, така че всеки да може да ги разбере без погрешно тъл­куване. Въпреки че Кршна не е имал намерение да го обърква с ни­какво словесно жонгльорство, Арджуна не би могъл да следва тех­никата на Кршна съзнание нито чрез бездействие, нито чрез актив­но служене. С други думи, с помощта на въпросите си той изяснява пътя на Кршна съзнание за всички, които сериозно искат да разбе­рат загадката на Бхагавад-гйта.


ТЕКСТ 3

шрй-бхагаван увача
локе 'смин дви-видха ништха
пура прокта майанагха джнана-йогена
санкхйанам карма-йогена йогинам

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; локе—в све­та; асмин—тези; дви-видха—два вида; ништха—вяра; пура—по-рано; прокта—са казани; майа—от Мен; анагха—о, безгрешни; джнана-йогена—посредством свързващия процес на знанието; сан­кхйанам—на философите-емпирици; карма-йогена—посредством свързващия метод на предаността; йогинам—на преданоотдадените.

Бог, Върховната Личност, казва: „О, безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се опитват да реализират себето. Някои са склонни да го разберат посредством емпирични фи­лософски размишления, а други — посредством предано служене.

ПОЯСНЕНИЕ: Във втора глава, тридесет и девети стих, Господ обяснява два начина на действие: санкхйа-йога и карма-йога (буд­дхи-йога). В този стих той обяснява същото, но по-пълно. Санкхйа-йога, т.е. аналитичното изучаване природата на духа и материята, е за личности, които са склонни да мислят и да разбират нещата с помощта на експериментално знание и философия. Другата катего­рия хора работят в Кршна съзнание, както се описва в шестдесет и първи стих на втора глава. В тридесет и девети стих Господ обясня­ва, че чрез работа, следвайки принципите на буддхи-йога, т.е. Кршна съзнание, човек може да се освободи от оковите на действието, и нещо повече — че методът е съвършен. Същият принцип е по-из­черпателно разтълкуван в стих шестдесет и първи, в който се казва, че буддхи-йога трябва да зависи изцяло от Върховния (или по-точно от Кршна). По този начин всички сетива могат да бъдат контроли­рани много лесно. Следователно тези два вида йога са взаимнозави-сими, както религията и философията. Религията без философия е сантименталност, а понякога и фанатизъм, докато философията без религия е умствена спекулация. Крайната цел е Кршна, защото фи­лософите, които искрено търсят Абсолютната Истина, накрая дос­тигат Кршна съзнание. Това също е потвърдено в Бхагавад-гйта. Същността на целия метод се състои в разбирането на истинска­та позиция на себето по отношение на Свръхсебето. Философски­те размишления са индиректният начин, по който човек постепенно достига позицията на Кршна съзнание, а другият метод непосредст­вено свързва всичко с Кршна съзнание. От двата по-добър е пътят на Кршна съзнание, защото не зависи от пречистването на сетива­та чрез метода на философията. Кршна съзнание е само по себе си пречистваща техника и чрез директния метод на преданото служене тя е едновременно лесна и възвишена.



ТЕКСТ 4

на карманам анарамбхан
наишкармйам пурушо
'шнуте на ча саннйасанад ева
сиддхим самадхигаччхати

на—не; карманам—на предписаните задължания; анарамбхат— чрез неизпълнение; наишкармйам—освобождаване от последици­те; пурушах—човек; ашнуте—постига; на—нито; ча—също; сан-нйасанат—посредством отречение; ева—просто; сиддхим—успех; самадхигаччхати—постига.

Човек не може да се освободи от последиците просто чрез въздър­жане от работа, нито може да постигне съвършенство само чрез отречение.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек може да се отрече от света само след като се пречисти чрез изпълняване на предписаните задължения, форму­лирани именно за да пречистят сърцата на материалистите. Без да се пречисти, човек не може да постигне успех, приемайки направо четвъртото духовно стъпало (саннйаса). Според философите-емпирици достатъчно е някой да приеме саннйаса, или да се оттегли от кармичните дейности, за да стане веднага същия като Нарайана. Но Господ Кршна не одобрява такъв начин на действие. Без да е пре­чистил сърцето си, един саннйасй просто смущава обществения ред. Обратното, ако някой приеме трансценденталното служене на Гос­пода, дори без да изпълнява предписаните задължения, всичко, кое­то направи за напредъка си, се приема от Господа (буддхи-йога). Свалпам апй асйа дхармасйа трайате махато бхайат. Дори и най-по­върхностното следване на този принцип дава възможност на човек да преодолее големи трудности.


ТЕКСТ 5

на хи кашчит кшанам апи
джату тиштхатй акарма-крт карйате
хй авашах карма
сарвах пракрти-джаир гунаих

на—нито; хи—без съмнение; кашчит—всеки; кшанам—миг; апи—също; джату—по всяко време; тиштхатй—остава; акарма-крт—без да прави нищо; карйате—принуден да прави; хи—не­съмнено; авашах—безпомощно; карма—работа; сарвах—всички; пракрти-джаих—родени от проявленията на материалната приро­да; гунаих—от качествата.

Всички са безпомощни, защото са заставени да действуват в съот­ветствие с качествата, които са придобили от гуните на материал­ната природа. Никой не може да престане да действува дори за миг.

ПОЯСНЕНИЕ: Душата е винаги активна не защото е въплътена в тяло, а защото природата й е такава. Ако духовната душа не присъствува в материалното тяло, то не може да се движи. То е само мъртво превозно средство, управлявано от духовната душа, която е винаги активна и не може да спре дори за миг. Затова духовната душа тряб­ва да бъде ангажирана с добрата работа на Кршна съзнание, в про­тивен случай ще бъде под диктовката на илюзорната енергия. В кон­такт с материалната енергия духовната душа придобива материални гуни и за да се пречисти душата от такива склонности, трябва да се изпълняват предписаните задължения, определени в шастрите. Но ако душата е заета с естествените си дейности в Кршна съзнание, всичко, което тя прави, ще бъде добро за нея. Това се потвърждава и в Шрймад-Бхагаватам (1.5.17):
тйактва сва-дхармам чаранамбуджам харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато йади
йатра ква вабхадрам абхуд амушйа ким
ко вартха апто 'бхаджатам сва-дхарматах
„Ако някой се посвети на Кршна съзнание, дори и да не следва пред­писаните задължения или да не изпълнява правилно преданото слу­жене, или даже да се отклонява от стандарта, за него пак няма за­губа или вреда. А каква е ползата, ако той спазва всички пречист­ващи предписания, споменати в шастрите, но в същото време не е Кршна осъзнат?" И така, пречистващият процес е необходим, за да се достигне точката на Кршна съзнание. Следователно приемането на саннйаса или на който и да е друг пречистващ метод е предназ­начено да помогне на човек да постигне крайната цел — да стане Кршна осъзнат, — без която всичко останало се счита за неуспех.


ТЕКСТ 6

кармендрийани самйамйа
йа acмe манаса смаран
индрийартхан вимудхатма
митхйачарах са учйате

карма-индрийани—петте работни сетива; самйамйа—като контролира; йах—всеки, който; acмe—остава; манаса—от ума; смаран— като мисли за; индрийа-артхан—обектите на сетивата; вимудха— глупава; атма—душа; митхйа-ачарах—измамник; сах—той; учйате—е наречен.

Човек, който възпира сетивата си от действие, но чийто ум се задържа върху сетивните обекти, със сигурност заблуждава себе си и е наричан измамник.

ПОЯСНЕНИЕ: Има много хора, които се преструват и отказват да работят в Кршна съзнание. Те демонстрират медитация, докато в действителност концентрират ума си върху сетивното наслаждение. Такива позьори могат да говорят върху сухата философия, за да заблуждават изисканите си последователи, но според този стих те са най-големите измамници. Човек може да действува за сетивно наслаждение в границите, предписани за различните обществени групи, но ако следва правилата и предписанията за собственото си обществено положение, той постепенно ще напредне в пречистването на съществуването си. А всеки, който се прави на йоги, докато в действителност търси обекти, с които да задоволява сетивата си, трябва да бъде считан за най-големия измамник, въпреки че понякога говори за философия. Неговото знание няма стойност, защото илюзорната енергия на Господа е свела до нула ефекта от знанието.


ТЕКСТ 7

йас тв индрийани манаса
нийамйарабхате 'рджуна кармендрийаих
карма-йогам асактах са вишишйате

йах—човек, който; ту—но; индрийани—сетивата; манаса—с ума; нийамйа—да регулира; арабхате—започне; арджуна—о, Арджуна; карма-индрийаих—от действуващите сетивни органи; карма-йогам—преданост; асактах—без привързаност; сах—той; вишишйате—е далеч по-добър.

От друга страна, ако човек искрено се опитва да контролира действуващите сетива с помощта на ума и започне да практикува карма-йога [в Кршна съзнание], без привързаност, той е далеч по-издигнат.

ПОЯСНЕНИЕ: Вместо да става псевдотрансценденталист заради безсмислен живот и сетивно наслаждение, много по-добре е човек да продължи да работи и да изпълни дълга на живота — да се освободи от материалното робство и да влезе в царството на Бога. Основната свартха-гати, или цел на човешкия интерес, е да се достигне Вишну. Цялата институция на варна и ашрама е предназначена да ни помогне да постигнем тази цел. Посредством регулирано служене в Кршна съзнание тази цел може да бъде постигната и от семейния. За да постигне себереализация, човек трябва да води контролиран живот, както се препоръчва в шастрите, и да продължава да изпълнява задълженията си без привързаност; по този начин той ще напредва. Личност, която искрено следва този метод, е в много по-добра позиция от един неискрен измамник, който приема зрелищ-ния спиритуализъм, за да мами невинните хора. Един искрен метач от улицата е по-добър от шарлатанина-медитатор, който медитира само за да изкара прехраната си.


ТЕКСТ 8

нийатам куру карма твам карма
джйайо хй акарманах шарйра-йатрапи
ча те на прасиддхйед акарманах

нийатам—предписаните; куру—изпълнявай; карма—задължения; твам—ти; карма—задължения; джйайах—по-добре; хи—със сигурност; акарманах—отколкото без работа; шарйра—телесно; йа-тра—поддържане; апи—дори; ча—също; те—твоето; на—никога; прасиддхйет—е постигнато; акарманах—без работа.

Изпълнявай дълга, който ти е предписан, защото да действуваш по този начин е по-добре, отколкото да не действуваш. Без работа човек не може да поддържа дори физическото си тяло.

ПОЯСНЕНИЕ: Има много псевдомедитатори, които претендират, че произхождат от високопоставени семейства, и големи професионалисти, които се преструват, че са пожертвували всичко за духовния си напредък. Господ Кршна не иска Арджуна да стане измамник. Той иска приятелят Му да изпълни задълженията, определени за кшатриите. Арджуна е генерал и семеен и за него е по-добре да остане такъв и да изпълнява религиозните задължения, предписани за семейните кшатрии. Такива дейности постепенно пречистват сърцето на светския човек и го освобождават от материалното замърсяване. Нито Господ, нито религиозните писания одобряват т. нар. отречение, което има за цел да поддържа материалното съществуване. В края на краищата- човек трябва да поддържа заедно тялото и душата с някаква работа. Дейността не трябва да бъде отхвърляна от каприз, без да има очистване от материалните склонности. Всеки, който се намира в материалния свят, със сигурност притежава нечистия стремеж да господствува над материалната природа, или с други думи, да наслаждава сетивата си. Човек трябва да се пречисти от тези склонности. Ако не направи това посредством изпълняване на предписаните задължения, той не бива никога да става един от т.нар. трансценденталисти, които са изоставили работата си и живеят за сметка на другите.


ТЕКСТ 9

йаджнартхат кармано 'нйатра локо
'йам карма-бандханах тад-артхам
карма каунтейа мукта-сангах самачара

йаджна-артхат—направено единствено заради Иаджйа, или Вишну; карманах—отколкото работа; анйатра—в противен случай; локах—свят; айам—този; карма-бандханах—робство чрез работатат—за Него; артхам—заради; карма—работа; каунтейа—о, сине на Кунтй; мукта-сангах—освободен от общуване; самачара— направи съвършено.

Работата трябва да се изпълнява като жертва, посветена на Вишну; в противен случай тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтй, изпълнявай предписаните си задължения с цел да удовлетвориш Вит му — така ще станеш завинаги свободен от робство.

ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като човек е длъжен да работи дори само за да поддържа тялото си, предписаните задължения са така подбрани според общественото положение и качествата, че да бъде постигната целта. Йаджна означава Господ, или извършване на жертвоприношения. Жертвоприношенията също са предназначени за удовлетворяване на Господ Вишну. Ведите препоръчват: йаджно вай вишнух. С други думи, една и съща цел се постига, когато някой изпълнява предписаните си йаджни и когато директно служи на Господ Вишну. Следователно Кршна съзнание е принасяне на йаджна — нещо, което се препоръчва в този стих. Институцията варнашрама също цели удовлетворяване на Господ Вишну. Варнашрамачаравата пурушена парах пуман / вишнур арадхйате. (Вишну Пурана 3.8.8)

Следователно човек трябва да работи за удовлетворяване на Вишну. Всяка друга работа, извършвана в този материален свят, става причина за робство, защото както добрата, така и лошата дейност имат своите последици, а всяка последица обвързва изпълнителя. По тази причина човек трябва да работи в Кршна съзнание, за да удовлетворява Кршна (или Вишну), и докато върши такава дейност, той е на етапа на освобождението. Този начин на действие е велико изкуство и в началото се нуждае от много опитно ръководство. Човек трябва да действува прилежно, под вещото ръководство на преданоотдаден на Господ Кршна или под ръководството на Самия Кршна (каквато възможност е имал Арджуна). Всичко трябва да се прави за удовлетворяване на Кршна, а не за наслаждение на собствените сетива. Тази практика не само ще спаси човек от последиците на извършената работа, но и постепенно ще го доведе до трансцендентално любовно служене на Господа, което единствено може да го издигне до царството на Бога, Върховната Личност.




ТЕКСТ 10

саха-йаджнах праджах срштва пуровача
праджапатих анена прасавишйадхвам
еша во 'сте ишта-кама-дхук

саха—заедно с; йаджнах—жертвоприношения; праджах—поколения; срштва—като създава; пура—в старо време; увача—каза; праджа-патих—Господарят на живите същества; анена—с тези; прасавишйадхвам—като процъфтява все повече и повече; ешах— това; вах—твой; асту—нека да бъде; ишта—за всички желани неща; кама-дхук—дарител.

В началото на сътворяването Господарят на всички живи същества изпрати четири поколения от хора и полубогове с жертвоприношения за Вишну и ги благослови, като каза: „Бъдете щастливи посредством тази йаджна [жертвоприношение], защото нейното извършване ще ви дари с всичко необходимо за щастлив живот и постигане на освобождение."

ПОЯСНЕНИЕ: Материалното творение, създадено от Господаря на всички живи същества (Вишну), предоставя на обусловените души възможност да се върнат обратно вкъщи, обратно при Бога. Всички в материалното творение са обусловени от материалната природа, защото са забравили връзката си с Вишну (Кршна), Бога, Върховната Личност. Ведическите принципи съществуват, за да ни помогнат да разберем тази вечна връзка, както се посочва в Бхагавад-гйта: ведаиш ча сарваир ахам ева ведйах. Господ казва, че целта на Ведите е да бъде разбран Той. Във ведическите химни се казва: патим вишвасйатмешварам. Следователно Господарят на всички живи същества е Бог, Върховната Личност, Вишну. В Шрймад-Бхагаватам (2.4.20) Шрйла Шукадева Госвамй също описва Господа като пати по много начини:

шрийах патир йаджна-патих праджа-патир
дхийам патир лока-патир дхара-патих
патир гатиш чандхака-вршни-сатватам
прасйдатам ме бхагаван сатам патих

Праджа-пати е Господ Вишну и Той е Господарят на всички живи същества, на всички светове, на цялата красота и покровителят на всички. Господ е създал този материален свят, за да могат обусловените души да се научат как да извършват йаджна (жертвоприношение) за удовлетворяването на Вишну, така че докато са в материалния свят, да могат да живеят комфортно и без грижи, а когато материалното им тяло умре, да влязат в царството на Бога. Това е всичко, което се предвижда за обусловената душа. Посредством извършването на йаджна обусловените души постепенно стават Кршна осъзнати и богоподобни във всяко отношение. За епохата на Кали Ведическите писания препоръчват санкйртана-йаджна (повтарянето имената на Бога) и този трансцендентален метод за освобождение на всички хора е въведен от Господ Чаитанйа. Санкйртана-йаджна и Кршна съзнание прекрасно се съчетават. За специалното отношение към санкйртана-йаджна, което има Господ Кршна във формата Си на преданоотдаден (Господ Чаитанйа), се споменава в Шрймад-Бхагаватам (11.5.32):
кршна-варнам твишакршнам сангопангастра-паршадам
йаджнаих санкйртана-прайаир йаджанти хи су-медхасах
„В тази епоха на Кали хората, които са достатъчно разумни, ще почитат Господа и Неговите приближени чрез изпълняване на санкйртана-йаджна. Другите йаджни, предписани във ведическата литература, не са лесни за изпълнение в сегашната епоха на Кали, но сан-кйртана-йаджна е лесна и възвишена. Тя е подходяща за постигане на всякакви цели, както препоръчва и Бхагавад-гйта (9.14).



ТЕКСТ 11


деван—полубоговете; бхавайата—като са удовлетворени; анена— от това жертвоприношение; те—тези; девах—полубогове; бхавайанту—ще удовлетворяват; вах—вас; параспарам—взаимно; бхавайантах—като се удовлетворяват едни други; шрейах—благословия; парам—върховната; авапсйатха—ще постигнете.

Когато полубоговете бъдат удовлетворени посредством извършването на жертвоприношения, те от своя страна също ще те удовлетворят. Така, чрез сътрудничеството между хора и полубогове, ще цари всеобщо добруване.

ПОЯСНЕНИЕ: Полубоговете са администратори, упълномощени да отговарят за различните материални дела. Доставянето на въздух, светлина, вода и на всички други блага, необходими за поддържане на тялото и душата на всяко живо същество, е поверено на безброй полубогове, които помагат на Бога, Върховната Личност, в различните части на тялото Му. Дали те ще бъдат удовлетворени или не, зависи от принасянето на йаджни от страна на хората. Някои йаджни са специално предназначени за удовлетворяване на определени полубогове, но дори и в този случай обожаваният е Господ Вишну, тъй като Той е върховен наслаждаващ се на всички блага. В Бхагавад-гйта също се казва, че Кршна е наслаждаващият се на резултатите от всички видове йаджни: бхоктарам йаджна-тапасам. В крайна сметка удовлетворяването на йаджна-пати е основната цел на всички йаджни. Когато те се извършват по съвършен начин, полубоговете, които отговарят за различните сфери на снабдяване, са удовлетворени и няма никакъв недостиг на природни продукти.
От изпълнението на йаджни има много допълнителни изгоди, които в крайна сметка водят до освобождение от материалното робство. С извършването на йаджни всички дейности се пречистват, както се посочва във Ведите: ахара-шуддхау саттва-шуддхих саттва-шуддхау дхрува смртих смрти-ламбхе сарва-грантхйнам випрамок-шах. С извършването на йаджни се освещава храната, а чрез ядене на осветена храна се пречиства човешкото съществуване. С пречистване на съществуването се пречистват и фините тъкани на паметта, а когато паметта е пречистена, човек може да мисли за пътя на освобождението, и всичко това, взето заедно, води до Кршна съзнание — най-голямата необходимост за днешното общество.



ТЕКСТ 12

иштан бхоган хи во дева дасйанте
йаджна-бхавитах таир даттан
апрадайаибхйо йо бхункте стена ева сах


иштан—желаните; бхоган—неща от жизнена необходимост; хи— несъмнено; вах—на теб; девах—полубоговете; дасйанте—ще дадат; йаджна-бхавитах— удовлетворени от извършването на жертвоприношения; таих—от тях; даттан—неща; апрадайа—без предлагане; ебхйах—на тези полубогове; йах—всеки, който; бхункте—се наслаждава; стенах—крадец; ева—несъмнено; сах—той.

Когато полубоговете, които отговарят за доставянето на различните неща, необходими за живота, бъдат удовлетворени от извършването на тези йаджни [жертвоприношения], те ще задоволят всичките ти потребности. Но оня, който се наслаждава на тези дарове, без да ги предлага на полубоговете в отплата, със сигурност е крадец.

ПОЯСНЕНИЕ: Полубоговете са упълномощени от Бога, Върховната Личност, Вишну, да снабдяват с всичко необходимо. Затова те трябва да бъдат удовлетворявани чрез изпълнение на предписаните йаджни. Във Ведите има различни видове йаджни, предписани за различните полубогове, но всички в крайна сметка се предлагат на Бога, Върховната Личност. На човек, който не може да разбере какво представлява личността на Бога, се препоръчва да принася жертви на полубоговете. В зависимост от различните материални качества на съответните хора; във Ведите се препоръчват различни видове йаджни. Почитането на едни или на други полубогове се основава на същия принцип, т.е. пак в зависимост от качествата на хората. Например на месоядците се препоръчва да почитат богинята Кали, ужасяващата форма на материалната природа, и за почитането й се препоръчва жертвоприношение на животни. А на всички, които са в гуната на доброто, се препоръчва трансценденталното обожание на Вишну. Но в крайна сметка всички йаджни са предназначени да издигнат постепенно хората до трансцендентална позиция. На хората им е необходимо да извършват поне петте йаджни, известни като панча-маха-йаджна.
Трябва да знаем, че всичко, необходимо за съществуването на човешкото общество, се доставя от полубоговете, които са представители на Господа. Никой не може да създаде каквото и да било. Да вземем за пример храната на човешкото общество. Нито храната на хората, които се намират в гуната на доброто — зърнените храни, плодовете, зеленчуците, млякото, захарта и т.н., — нито храната на невегетарианците — месото, може да бъде създадена от хората. След това да вземем за пример топлината, светлината, водата, въздуха и др., които са също жизнено необходими — нито едно от тях не може да бъде създадено от човешкото общество. Без Върховния Господ не може да има достатъчно слънчева и лунна светлина, дъждове, вятър и т.н., без които никой не може да живее. Очевидно нашият живот зависи от това, което ни доставя Господ. Дори за промишленото производство се нуждаем от толкова много суровини, като метал, сяра, живак, манган, както и от много други съществени елементи, всеки от които е доставян от пълномощниците на Господа, за да го използуваме правилно и да се запазим силни и здрави по пътя към себереализацията, която води до крайната цел на живота — освобождаване от материалната борба за съществуване. Тази цел се достига посредством извършване на йаджни. Ако забравяме целта на човешкия живот и просто взимаме продоволствия от посредниците на Господа, за да наслаждаваме сетивата си, ние се оплитаме все повече в материалното съществуване, което не е целта на творението. Тогава ние безусловно ставаме крадци и сме наказвани от законите на материалната природа. Общество от крадци никога не може да бъде щастливо, защото няма цел в живота. Крадците, вулгарните материалисти, нямат крайна цел в живота си. Те са устремени само към сетивно наслаждение и въобще нямат знание за това, как да извършват йаджни. Господ Чаитанйа обаче е дал най-лесния начин за принасяне на йаджна, а именно санкйртана-йаджна, която може да се извършва в този свят от всеки, който приема принципите на Кршна съзнание.




ТЕКСТ 13

йаджна-шишташинах санто мучйанте
сарва-килбишаих бхунджате те тв агхам
папа йе пачантй атма-каранат


йаджна-шишта—с храна, приета след извършване на йаджна; ашинах—които ядат; сантах—преданоотдадените; мучйанте—се освобождават; сарва—всички видове; килбшиаих—от грехове; бхунджате—се наслаждават; те—те; ту—но; агхам—тежки грехове; папах—грешниците; йе—които; пачантй—приготвят храна; атма-каранат—за сетивно наслаждение.

Преданоотдадените на Господа се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, която най-напред е предложена като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, в действителност ядат само грях.

ПОЯСНЕНИЕ: Преданоотдадените на Върховния Господ, т.е. личностите, които са в Кршна съзнание, са наричани санти и са винаги потопени в любов към Господа, както се описва в Брахма-самхита (5.38): преманджана-ччхурита-бхакти-вилочанена сантах са-даива хрдайешу вилокайанти. Всички санти са винаги в любовно единение с Бога, Върховната Личност, Говинда (този, който дарява всички наслади), или Мукунда (този, който дарява освобождение), или Кршна (най-привлекателната личност), и не приемат нищо, преди да са го предложили на Върховната Личност. Следователно преданоотдадените винаги извършват йаджна в различните форми на преданото служене: шраванам, кйртанам, смаранам, арчанам, и тези жертвоприношения ги предпазват от всякакви замърсявания, резултат от греховното общуване в материалния свят. Другите, които приготвят храната за себе си, т.е. за сетивно наслаждение, са крадци, които се хранят с всякакви видове грях. Как може един човек да бъде щастлив, ако е крадец и грешник? Това е невъзможно. Следователно за да станат хората щастливи, трябва да се обучат да изпълняват лесната техника на санкиртана-йаджна, в пълно Кршна съзнание. В противен случай не може да има никакъв мир и щастие в този свят.



ТЕКСТ 14

аннад бхаванти бхутани парджанйад
анна-самбхавах йаджнад бхавати
парджанйо йаджнах карма-самудбхавах

аннат—от зърнени храни; бхаванти—израстват; бхутани—материалните тела; парджанйат—от дъждове; анна—от хранителните зърна; самбхавах—производство; йаджнат—от извършване на жертвоприношение; бхавати—става възможно; парджанйах— дъжда; йаджнах—извършване на йаджна; карма—предписани задължения; самудбхавах—родени от.

Всички живи тела се поддържат със зърнени храни, които се раждат благодарение на дъжда. Дъждовете идват в резултат от изпълнението на йаджна [жертвоприношение], а йаджна се ражда от предписаните задължения.


ПОЯСНЕНИЕ: Шрйла Баладева Видйабхушана, който е много известен коментатор на Бхагавад-гйта, пише следното: йе индрадй-ангатайавастхитам йаджнам сарвешварам вишнум абхйарчйа тач-чхешам ашнанти тена тад деха-йатрам сампадайанти, те сантах сарвешварасйа йаджна-пурушасйа бхактах сарва-килбишаир анади-кала-виврддхаир атманубхава-прати-бандхакаир никхилаих папаир вимучйанте. Върховният Господ, известен като йаджна-пуруша, или този, който лично се наслаждава на всички жертвоприношения, е господар на всички полубогове, които Му служат така, както различните крайници на тялото служат на цялото тяло. Полубогове като Индра, Чандра, Варуна са ръководители, контролиращи материалните дейности. Във Ведите се описват жертвоприношенията, които удовлетворяват тези полубогове, така че когато те бъдат удовлетворени, да доставят достатъчно въздух, светлина и вода за производството на зърнени храни. Когато е обожаван Господ Кршна, полубоговете, които са различните крайници на Господа, са автоматично почитани и не се налага да бъдат почитани отделно. По тази причина преданоотдадените на Господа, които са в Кршна съзнание, най-напред предлагат храната на Кршна и след това я ядат — метод, чрез който тялото се подхранва духовно. По този начин се преодоляват не само последиците от извършените в миналото грехове, но и тялото получава имунитет срещу всички видове замърсявания на материалната природа. Когато има епидемия, антисептичната ваксина предпазва човек от заразата. По същия начин храната, която е предложена на Господ Вишну и след това се приема от нас, ни прави достатъчно устойчиви срещу всякаква материална привързаност, и който свикне да действува по този начин, се нарича преданоотда-ден на Господа. Следователно личността в Кршна съзнание, която яде единствено храна, предложена на Кршна, може да неутрализира всички последици от миналите замърсявания, пречка за напредъка й по пътя на себереализацията. Обратно, този, който не постъпва така, продължава да увеличава греховните си дейности и по този начин подготвя следващото си тяло (което може да бъде свинско или кучешко), за да изстрада последиците, произтичащи от всички грехове. Материалният свят е пълен със замърсявания и оня, който се имунизира, като приема прасадам от Господа (храна, предложена на Вишну), не е атакуван от тях, докато човек, който не постъпва по този начин, става жертва на замърсяването.
Зърнените храни и зеленчуците са истинските хранителни продукти. Човешкото същество яде различни видове зърнени храни, зеленчуци, плодове, а животните ядат остатъците от зърнените храни и зеленчуците, трева, растения и т.н. Човешките същества, които имат навика да ядат месо и плът, също зависят от отглеждането на растенията, с които се храни добитъкът. Следователно в крайна сметка всички сме зависими от произведеното на полето, а не от производството на големите фабрики. Земеделската продукция зависи от количеството дъжд. Дъждовете са контролирани от полубога ИндРа и от полубоговете на Слънцето, на Луната и др., а те всички са слуги на Господа. Господ може да бъде удовлетворен с жертвоприношения, затова всеки, който не може да ги извършва, ще страда от немотия. Такъв е законът на природата. Йаджна, и по-специално санкйртана-йаджна, която е предопределена за тази епоха, трябва да се извършва, за да ни спаси поне от недостиг на храна.




ТЕКСТ 15

карма брахмодбхавам виддхи
брахмакшара-самудбхавам тасмат
сарва-гатам брахма нитйам йаджне пратиштхитам

карма—дейност; брахма—от Ведите; удбхавам—създадени; виддхи—ти трябва да знаеш; брахма—Ведите; акшара—от Върховния Брахман (Божествената Личност); самудбхавам-—пряко проявени; тасмат—затова; сарва-гатам—всепроникващият; брахма— трансценденталност; нитйам—вечно; йаджне—в жертвоприношение; пратиштхитам—установен.

Регулиращите дейности са предписани от Ведите, а Ведите са непосредствено проявени от Бога, Върховната Личност. По тази причина всепроникващата Трансценденталност присъствува винаги в жертвените дейности.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се дава още по-подробно обяснение на йаджна-карма, т.е. необходимостта от работа единствено за удовлетворяване на Кршна. Ако трябва да работим за удовлетворяване на йаджна-пуруша, Вишну, трябва най-напред да намерим ръководството за работа в Брахман, т.е. трансценденталните Веди. Ведите са кодекси, които дават насоките за действие. Всичко, направено не под тяхно ръководство, се нарича викарма, т.е. своеволна или греховна дейност. Следователно човек винаги трябва да приема наставленията на Ведите, за да се спаси от последиците на работата. Както в материалния живот човек работи под ръководството на държавната власт, така той трябва да работи и под върховното ръководство на Господа. Тези ведически указания са проявени директно от диханието на Бога, Върховната Личност. Казва се: асйа махато бхута-сйа нишваситам етад йад рг-ведо йаджур-ведах сама-ведо 'тхарван-гирасах — „Четирите Веди — Рг-Веда, Йаджур-Веда, Сама Веда и Атхарва Веда — са произлезли от диханието на Великата Божествена Личност." (Брхад-аранйака Упанишад 4.5.11) Тъй като Господ е всемогъщ, Той може да говори, докато издишва, защото както това се потвърждава в Брахма-самхита, Той притежава всемогъществото да извършва с всяко едно от сетивата Си дейностите на другите сетива. С други думи, Господ може да говори, докато издишва, и може да оплодява с очите Си. В действителност Той поглежда и по този начин зачева всички живи същества. След създаването, т.е. впръскването на обусловените души в утробата на материалната природа, Той дава във ведическата мъдрост Своите указания — как тези обусловени души могат да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Винаги трябва да помним, че обусловените души в материалната природа са жадни за материална наслада. Ведическите предписания обаче са направени по такъв начин, че човек да може да удовлетворява извратените си желания и когато приключи с т. нар. „наслаждение", да се завърне при Бога. Тази е възможността обусловените души да постигнат освобождение. Следователно те трябва да се опитват да следват техниката на йаджна, като станат Кршна осъзнати. Дори тези, които не са следвали ведическите предписания, могат да приемат принципите на Кршна съзнание и това ще замести извършването на различните ведически йаджни, или карми.




ТЕКСТ 16

евам правартитам чакрам
нанувартайатиха йах агхайур
индрийарамо могхам партха са джйвати

евам—така; правартитам—установени от Ведите; чакрам—цикъл; на—не извършва; анувартайати—приема; иха—в този живот; йах—човек, който; агха-айух—чийто живот е пълен с грехове; индрийа-арамах—удовлетворен от сетивно наслаждение; могхам— безполезно; партха—о, сине на Пртха; сах—той; джйвати—живее.

Мой скъпи Арджуна, човек, който в живота си не следва установения от Ведите ред на жертвоприношения, със сигурност води живот, пълен с грях. Човек, който живее единствено за да удовлетворява сетивата си, живее напразно.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Господ осъжда мамонистката философия „Работи усилено и се наслаждавай на сетивни удоволствия!". За всички, които искат да се наслаждават в материалния свят, споменатата в предишните стихове поредица от жертвоприношения е абсолютно необходима. Човек, който не следва такива правила, води много рискован живот и бива наказван все по-тежко и по-тежко. Според законите на природата човешката форма на живот е предназначена специално за себереализация по един от трите начина — карма-йога, джнана-йога и бхакти-йога. За трансценденталистите, които стоят над порока и добродетелта, не е нужно стриктно да се придържат към изпълнението на предписаните йаджни. Но всички, които се ангажират в сетивно наслаждение, се нуждаят от пречистване посредством извършване на гореспоменатите жертвоприношения. Има различни видове дейност. Съзнанието на хората, които не са в Кршна съзнание, със сигурност е сетивно и поради това за тях е нужно да извършват благочестиви дейности. Методът йаджна е изграден по такъв начин, че личности със сетивно съзнание могат да удовлетворяват желанията си, като не се оплитат от последиците на дейностите за сетивно наслаждение. Благополучието на света не зависи от собствените ни усилия, а от аранжимента на Върховния Господ, осъществяван на практика от полубоговете. Затова йад-жните са пряко насочени към съответните полубогове, споменати във Ведите. Макар и косвено, това също е практикуване на Кршна съзнание, защото когато някой се научи как да изпълнява йаджни, със сигурност ще стане Кршна осъзнат. Но ако чрез изпълнението на йаджни човек не стане Кршна осъзнат, тези принципи си остават само морални правила. Следователно човек трябва не да ограничава напредъка си единствено до точката на моралните правила, а да се издигне над тях и да достигне Кршна съзнание.




ТЕКСТ 17

йас тв атма-ратир ева сйад атма-трпташ
ча манавах атманй ева ча сантуштас
тасйа карйам на видйате

йах—човек, който; ту—но; атма-ратих—като намира удоволствие в себето; ева—несъмнено; сйат—остава; атма-трптах—себе-осветен; ча—и; манавах—човек; атмани—вътре в себе си; ева— само; ча—и; сантуштах—напълно удовлетворен; тасйа—неговия; карйам—дълг; на—не; видйате—съществува.

Но за човек, който изпитва удоволствие вътре в себето; който посвещава живота си на постигането на себереализация и е удовлетворен единствено в себето, за него няма задължения.

ПОЯСНЕНИЕ: За личност, която е напълно в Кршна съзнание, удовлетворена изцяло от дейностите си в Кршна съзнание, няма повече дългове за изпълняване. Благодарение на това, че е станала Кршна осъзната, цялата вътрешна неблагочестивост на такава личност веднага изчезва, резултат, който се постига след изпълнението на много, много хиляди жертвоприношения. След такова пречистване на съзнанието човек става напълно уверен във вечната си позиция по отношение на Върховния. Така по милостта на Господа той е просветлен за дълга си и повече не е обвързан от наставленията на Ведите. Такава Кршна осъзната личност не се интересува от материалните дейности и не изпитва удоволствие от материални неща като вино, жени и други подобни увлечения.




ТЕКСТ 18

наива тасйа кртенартхо
накртенеха кашчана
на часйа сарва-бхутешу
кашчид артха-вйапашрайах

на—никога; ева—несъмнено; тасйа—негов; кртена—посредством изпълняване на дълг; артхах—цел; на—нито; акртена—без изпълняване на дълг; иха—в този свят; кашчана—каквото и; на— никога; ча—и; асйа—на него; сарва-бхутешу—измежду всички живи същества; кашчит—някаква; артха—цел; вйапашрайах— като приема убежище.

Една себереализирала се личност не се стреми да осъществи никаква цел, докато изпълнява предписаните си задължения, но и не намира причина да не ги изпълнява; нито е необходимо да зависи от някакво друго живо същество.

ПОЯСНЕНИЕ: Една себереализирала се личност не е длъжна да изпълнява повече какъвто и да било предписан дълг, с изключение на дейностите си в Кршна съзнание. Но Кршна съзнание не е и бездействие, както ще бъде обяснено в следващите стихове. Една Кршна осъзната личност не търси убежище при никоя личност — човек или полубог. Това, което върши в Кршна съзнание, е достатъчно за изпълнението на задълженията й.






ТЕКСТ 19

тасмад асактах сататам карйам карма
самачара асакто хй ачаран
карма парам апноти пурушах

тасмат—следователно; асактах—без привързаност; сататам— постоянно; карйам—дълг; карма—работа; самачара—да извършва; асактах—непривързан; хи—несъмнено; ачаран—като извършва; карма—работа; парам—Върховният; апноти—достига; пурушах—човек.

Следователно без да се привързва към плодовете от дейностите си, човек трябва да действува, за да изпълни дълга си, защото като работи без привързаност, ще постигне Върховния.

ПОЯСНЕНИЕ: Върховният е Божествената Личност за преданоот-дадените и освобождението за имперсоналистите. Следователно ако една личност действува за Кршна, т.е. в Кршна съзнание, под правилно ръководство и без привързаност към резултатите от работата си, тя със сигурност ще напредва по пътя към върховната цел на живота. Арджуна трябва да участвува в битката при Курукшетра заради интереса на Кршна, защото Кршна иска от него да се сражава. Да бъдеш добър човек или ненасилник е лична привързаност, но да действуваш в името на Върховния, означава да действуваш без привързаност към резултата. Това е съвършена дейност, на най-високо ниво, и се препоръчва от Бога, Върховната Личност, Шрй Кршна.
Предписаните жертвоприношения, които са ведически ритуали, се извършват за пречистване от неблагочестивите дейности, намиращи се в сферата на сетивното наслаждение, докато дейността в Кршна съзнание е трансцендентална по отношение на последиците от добра или лоша работа. Една Кршна осъзната личност не се привързва към резултата, а действува само в името на Кршна. Тя се ангажира във всякакъв вид дейности, но е напълно непривързана.





ТЕКСТ 20

карманаива хи самсиддхим астхита
джанакадайах лока-санграхам
евапи сампашйан картум архаси

кармана—чрез работа; ева—дори; хи—несъмнено; самсиддхим—в съвършенство; астхитах—е установен; джанака-адайах—Джанака и другите царе; лока-санграхам—хората; ева апи—също; сампашйан—като имат пред вид; картум—да действуваш; архаси— ти заслужаваш.

Царе като Джанака постигнаха съвършенство просто като изпълняваха предписаните си задължения. Следователно за да дадеш просвещение на хората, ти трябва да вършиш работата си.

ПОЯСНЕНИЕ: Царе като Джанака са себереализирали се души; следователно те не са задължени да изпълняват предписаните от Ведите задължения. Въпреки това те изпълняват всички предписани дейности единствено за да дадат пример на хората. Джанака е баща на Сита и тъст на Господ Шрй Рама. Като велик преданоотдаден на Господа, той е трансцендентално установен, но тъй като е цар на Митхила (околия в провинция Бихар, Индия), той трябва да учи поданиците си как да изпълняват предписаните задължения. За Господ Кршна и за вечния Му приятел Арджуна не е необходимо да участвуват в битката на бойното поле Курукшетра, но те се сражават, за да покажат на хората, че насилието е необходимо в случаите, когато добрите аргументи не са достатъчни. Преди тази битка са били положени всички усилия да се избегне войната, дори и от Бога, Върховната Личност, но другата страна е била твърдо решена да се сражава. Когато се защитава такава справедлива кауза, сражението става необходимост. Въпреки че човекът, установен в Кршна съзнание, може да няма никакъв интерес в този свят, той все пак работи, за да учи хората как да живеят и да действуват. Личностите с опит в Кршна съзнание могат да действуват по начин, който другите следват, и това се обяснява в следващия стих.




ТЕКСТ 21

йад йад ачарати шрештхас тат тад
еветаро джанах са йат праманам
куруте локас тад анувартате


йат йат—каквото и; ачарати—той прави; шрештхах—почитаният водач; тат—това; тат—и само това; ева—със сигурност; итарах—обикновената; джанах—личност; сах—той; йат—който и да е; праманам—пример; куруте—наистина; локах—представя; тат—този; анувартате—следва.

Каквото една велика личност направи, това хората следват, и каквито норми установи с примера си, тях целият свят прилага.

ПОЯСНЕНИЕ: Хората винаги се нуждаят от водач, който да учи масите с личния си пример. Един лидер не може да учи хората да не пушат, ако той самият пуши. Господ Чаитанйа казва, че един учител трябва да се държи както подобава още преди да е започнал да обучава. Човек, който обучава по такъв начин, е наричан ачарйа, или идеален учител. Следователно учителят трябва да следва принципите на шастрите (писанията), за да обучава хората. Той не може да съставя правила, които противоречат на принципите на разкритите писания. Разкритите писания, като Ману-самхита и други подобни, са приемани за основни книги, които трябва да се следват от човешкото общество. Ръководството от страна на лидерите трябва да се основава на принципите на такива общоприети шастри. Всеки, който желае да се усъвършенствува, трябва да следва тези установени правила, така както са били следвани от великите учители. Шрймад Бхагаватам също потвърждава, че човек трябва да върви по стъпките на великите преданоотдадени и че това е единственият начин да се напредва по пътя на духовната реализация. Царят или президентът, бащата и учителят в училището са считани за естествени водачи на хората. Всички тези естествени водачи носят голяма отговорност за зависещите от тях. По тази причина те трябва да познават добре моралните и духовните закони, които се съдържат в класическите книги.





ТЕКСТ 22

на ме партхасти картавйам тришу
локешу кинчана нанаваптам аваптавйам
варта ева ча кармани

на—не; ме—Мой; партха—о, сине на Пртха; асти—има; картавйам—предписан дълг; тришу—в трите; локешу—планетарни системи; кинчана—някакъв; на—нищо; анаваптам—желано; аваптавйам—да бъде спечелено; варте—зает съм; ева—със сигурност; ча—също; кармани—в предписан дълг.

О, сине на Пртха, в нито една от трите планетарни системи няма работа, която да е предопределена за Мен. Нито имам нужда от нещо, нито ми е нужно да постигам нещо — и въпреки това Аз съм ангажиран в предписани задължения.

ПОЯСНЕНИЕ: Бог, Върховната Личност, е описван във ведическата литература по следния начин:

там йшваранам парамам махешварам
там деватанам парамам ча даиватам
патим патйнам парамам парастад
видима девам бхуванешам йдйам
на тасйа карйам каранам ча видйате
на тат-самаш чабхйадхикаш ча дршйате
парасйа шактир вивидхаива шруйате
свабхавикй джнана-бала-крийа ча

Върховният Господ контролира всички контрольори и е най-великият сред различните планетарни лидери. Всеки е под Неговия контрол. Всички същества са надарени със съответна сила именно от Върховния Господ — те не са върховни сами по себе си. Той е обожаван от всички полубогове и е върховен ръководител на всички ръководители. По тази причина Той е трансцендентален спрямо всички материални водачи и контрольори и е обожаван от тях. Няма по-велик от Него; Той е върховната причина на всички причини.
Тялото Му няма формата на обикновено живо същество, защото няма разлика между тялото и душата Му. Той е абсолютен. Всичките Му сетива са трансцендентални. Всяко едно от тях може да извършва дейностите на другите сетива. Следователно никой не е по-велик от Него или равен на Него. Неговите енергии са многобройни и затова действията Му се извършват автоматично, като естествено следствие." (Шветашватара Упаншиад 6.7-8)
Тъй като у Божествената Личност може да се намери всичко, в пълно изобилие, и то съществува наистина, няма дълг, който Бог, Върховната Личност, да трябва да изпълнява. Човек, който трябва да получи резултатите от работата си, може да има някакъв определен дълг, но този, който няма какво да постига в трите планетарни системи, със сигурност няма задължения. И въпреки това на бойното поле Курукшетра Господ Кршна приема да бъде водач на кшатрии, защото те са обвързани от дълга да защитават оскърбените. Въпреки че стои над всички правила в разкритите писания, Той не извършва нищо, с което би нарушил писанията.





ТЕКСТ 23

йади хй ахам на вартейам джату карманй
атандритах мама вартманувартанте
манушйах партха сарвашах

йади—ако; хи—несъмнено; ахам—Аз; на—не; вартейам—така ангажиран; джату—винаги; карманй—в изпълнението на предписаните задължения; атандритах—с голямо старание; мама—Моят; вартма—начин на действие; анувартанте—ще последват; манушйах—всички хора; партха—о, сине на Пртха; сарвашах—във всяко отношение.

Защото ако само веднъж пропусна да изпълня безупречно предписаните Си задължения, о, Партха, сигурно е, че всички хора ще последват примера Ми.

ПОЯСНЕНИЕ: За да се запази равновесието на общественото спокойствие и да има напредък в духовния живот, са въведени традиционни семейни обичаи, предназначени за всеки цивилизован човек. Тези правила и предписания са оставени за обусловените души, а не за Господ Кршна, но понеже идва на Земята да възстанови религиозните принципи, Той следва предписаните правила. В противен случай хората биха последвали примера Му, защото Той е най-великият авторитет. От Шрймад-Бхагаватам става ясно, че както в дома си, така и извън него Господ Кршна е изпълнявал всички религиозни задължения, които се изискват от един семеен.




ТЕКСТ 24

утсидейур име лока на курйам карма
чед ахам санкарасйа ча карта сйам
упаханйам имах праджах

утсйдейух—щяха да се провалят; име—всички тези; локах—светове; на—не; курйам—Аз извършвам; карма—предписаните задължения; чет—ако; ахам—Аз; санкарасйа—на нежелано поколение; ча—и; карта—създател; сйам—би трябвало; упаханйам— би разрушило; имах—всички тези; праджах—живи същества.

Ако не изпълнявах предписаните задължения, всички тези светове щяха да загинат. И Аз щях да бъда причината за появата на нежелано поколение, с което бих нарушил вътрешния мир на всички живи същества.

ПОЯСНЕНИЕ: Варна-санкара е нежелано поколение, което нарушава спокойствието в обществото. За да се спре това социално безредие, са предписани правила и наредби, с помощта на които населението може автоматично да постигне спокойствие и да бъде организирано за духовен напредък в живота. Когато Господ Кршна идва, Той се придържа към тези правила и наредби, за да покаже колко е важно и необходимо те да бъдат следвани. Господ е бащата на всички живи същества и ако те са заблуждавани, отговорността косвено пада върху Него. Затова когато има масово нарушаване на регулиращите принципи, Самият Господ идва и коригира обществото. Трябва внимателно да отбележим: въпреки че трябва да следваме примера на Господа, ние не можем да Му подражаваме. Следването и подражанието не са едно и също нещо. Ние не можем да подражаваме на Господа, като повдигнем хълма Говардхана, както Той е направил, когато е бил дете. Това не е възможно за нито едно същество. Ние трябва да следваме инструкциите Му и никога да не Му подражаваме. В Шрймад-Бхагаватам (10.33.30—31)това се потвърждава по следния начин:

наитат самачаредж джату манасапи хй аншйварах
винашйатй ачаран маудхйад йатхарудро 'бдхи-джам вишам
йшваранам вачах сатйам татхаивачаритам квачит тешам
йат сва-вачо-йуктам буддхимамс тат самачарет

„Човек просто трябва да следва инструкциите на Господа и упълномощените Му слуги. Тези инструкции са за наше добро и всеки разумен човек би ги следвал, когато му бъдат дадени. Обаче човек трябва да се пази от опита да имитира действията на Господа и упълномощените Му слуги. Той не би трябвало да се опитва да изпие океана с отровата, подражавайки на Господ Шива."
Никога не трябва да забравяме позицията на йшварите, или на тези, които, като по-висши, могат да контролират движението на Слънцето и Луната. Без да има сила, човек не може да подражава на йшварите, които са свръхсилни. Господ Шива е изпил цял океан с отрова, но ако някой обикновен човек се опита да изпие дори капка такава отрова, ще умре. Има много псевдопочитатели на Господ Шива, които си позволяват да пушат ганджа (марихуана) и други наркотици, забравяйки, че с такова имитиране на делата на Господ Шива много скоро ще предизвикат смъртта си. Има и псевдопреданоотдадени на Господ Кршна, които предпочитат да Му подражават в Неговата раса-лйла — любовен танц, — като забравят неспособността си да повдигнат хълма Говардхана. Най-добре е хората да не се опитват да имитират силните, а просто да следват инструкциите им. Не би трябвало да се стремим към техните постове, ако нямаме необходимите за това качества. Има много такива „инкарнации" на Бога, които не притежават силата на Върховния Бог.


ТЕКСТ 25

сактах кармани авидвамсо йатха курванти
бхарата курйад видвамс татхасакташ
чикйршур лока-санграхам

сактах—понеже са привързани; кармани—към предписаните задължения; авидвамсах—невежите; йатха—толкова, колкото; курванти—те правят; бхарата—о, потомъко на Бхарата; курйат— трябва да правят; видван—учените; татха—така; асактах—без привързаност; чикйршух — които желаят да водят; лока-санграхам—хората.

Както невежите изпълняват задълженията си с привързаност към резултатите, по същия начин, но без привързаност, може да действува мъдрият, за да води хората по правилния път.

ПОЯСНЕНИЕ: Разликата между личността в Кршна съзнание и личността, която не е в Кршна съзнание, е в желанията. Кршна осъзнатата личност не прави нищо, което не води до развиване на Кршна съзнание. Тя външно може да действува като невежите, които са силно привързани към материалните дейности, но в действителност се залавя с тези дейности за удовлетворяване на Кршна, докато другите правят същото, за да удовлетворят собствените си сетива. Следователно от една Кршна осъзната личност се изисква да показва на хората как да действуват и как да използуват резултатите от дейностите си за целите на Кршна съзнание.


ТЕКСТ 26

на буддхи-бхедам джанайед аджнанам
карма-сангинам джошайет сарва-кармани
 видван йуктах самачаран

на—не; буддхи-бхедам—разстройване на разума; джанайет—той трябва да накара; аджнанам—на глупавите; карма-сангинам—които са привързани към кармичните дейности; джошайет—той трябва да съгласува; сарва—всяка; кармани—работа; видван—учена личност; йуктах—ангажирана; самачаран—като практикува.

И така, за да не разстройва умовете на невежите хора, които са привързани към кармичните резултати от предписаните задължения, учената личност не трябва да ги подтиква да спрат работата си. Нещо повече, тя трябва да ги включва във всякакви дейности, проникнати с дух на преданост [за постепенно развиване на Кршна съзнание].

ПОЯСНЕНИЕ: Ведаиш ча сарваир ахам ева ведйах. Това е крайната цел на всички ведически ритуали. Ритуалите, жертвоприношенията и всичко, което се препоръчва във Ведите, включително и напътствията за материалните дейности, е предназначено за разбиране на Кршна, който е крайната цел на живота. Но понеже обусловените души не знаят нищо извън сетивното наслаждение, те изучават Ведите от тази гледна точка. Обаче посредством кармични дейности и сетивно наслаждение, регулирани от ведическите ритуали, човек постепенно се издига до Кршна съзнание. Следователно една реализирала се в Кршна съзнание душа не трябва да разстройва другите в техните дейности или разбирания, а да действува, като им показва как резултатите от всяка работа могат да се посвещават в служба на Кршна. Една учена Кршна осъзната личност действува по такъв начин, че невежият човек, който работи за сетивно наслаждение, може да се научи как да действува и да се държи. Въпреки че такива хора не бива да бъдат смущавани в дейностите си, една макар и малко Кршна осъзната личност може да бъде непосредствено въвлечена в служене на Господа, без да чака други ведически правила. Такъв щастлив човек не трябва да следва ведическите ритуали, защото чрез прякото си ангажиране в Кршна съзнание може да получи всички резултати, които в противен случай би постигнал с изпълнението на предписаните си задължения.


ТЕКСТ 27

пракртех крийаманани гунаих карманй
сарвашах аханкара-вимудхатма
картахам ити манйате

пракртех—на материалната природа; крийаманани—когато се извършва; гунаих—от гуните; карманй—дейности; сарвашах—всички видове; аханкара-вимудха—объркано от лъжливо его; атма— духовната душа; карта—извършителят; ахам—аз; ити—по такъв начин; манйате—той мисли.

Духовната душа, объркана от влиянието на лъжливото его, се мисли за извършителя на дейностите, които всъщност се изпълняват от трите гуни на материалната природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Ако две личности — едната в Кршна съзнание, а другата с материално съзнание — работят в една и съща сфера, външно може да изглежда, че действуват на една и съща платформа, но всъщност в тяхното положение има огромна разлика. Човекът с материално съзнание е убеждаван от лъжливото его, че той е извършителят на всичко. Той не знае, че механизмът на тялото е произведен от материалната природа, която действува под ръководството на Върховния Господ. Материалистът няма знание, че в крайна сметка той е под контрола на Кршна. Всеки, който се намира под влиянието на лъжливото его, си приписва заслугата, че върши всичко независимо, и това е проява на незнанието му. Той не знае, че грубото и финото тяло са сътворени от материалната природа по нареждане на Бога, Върховната Личност, и поради това човек трябва да ангажира телесните и умствените си дейности в служба на Кршна, в Кршна съзнание. Невежият човек забравя, че Бог, Върховната Личност, е познат още и като Хршйкеша, господар на сетивата на материалното тяло. Поради продължителната неправилна употреба на сетивата за сетивно наслаждение, човек на практика е объркван от лъжливото его, което го кара да забрави вечната си връзка с Кршна.



ТЕКСТ 28

таттва-вит ту маха-бахо гуна-карма-вибхагайох
гуна гунешу вартанта ити матва на саджджате

таттва-вит—човек, който познава Абсолютната Истина; ту— но; маха-бахо—о, силноръки; гуна-карма—за дейностите под влияние на материята; вибхагайох—различия; гунах—сетива; гунешу—в сетивно наслаждение; вартанте—като се заема; ити— по такъв начин; матва—като мисли; на—никога; саджджате— се привързва.

О, силноръки, човек, който познава Абсолютната Истина, не се ангажира със сетивата и сетивното наслаждение, защото знае добре разликата между работата, вършена с преданост, и работата, вършена заради кармичните резултати.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който познава Абсолютната Истина, е уверен в неудобното си положение в материалното общуване. Той знае, че е частица, неразделно свързана с Бога, Върховната Личност, Кршна, и че мястото му не е в материалното творение. Такъв човек познава истинската си самоличност на частица, неразделно свързана с Върховния, който е вечно блаженство и знание, и осъзнава, че по един или друг начин е попаднал в клопката на материалното схващане за живота. В чистото си състояние на съществуване той е предопределен да съгласува дейностите си с преданото служене на Бога, Върховната Личност, Кршна. По тази причина той се заема с дейности в Кршна съзнание и по естествен начин постига непривързаност към дейностите на материалните сетива, които са до едно случайни и временни. Той знае, че материалните условия на съществуването му са под върховния контрол на Господа. Затова не се смущава от никакви материални последици, на които гледа като на милост на Господа. Според Шрймад-Бхагаватам този, който познава Абсолютната Истина в трите й различни аспекта — Брахман, Параматма и Бога, Върховната Личност, — е наричан таттва-вит, защото знае каква е истинската му позиция по отношение на Върховния.


ТЕКСТ 29
пракртер гуна-саммудхах саджджанте
гуна-кармасу тан акртсна-видо мандан
кртсна-вин на вичалайет

пракртех—на материалната природа; гуна—от гуните; самму-дхах—заблудени от материално идентифициране; саджджанте— те се ангажират; гуна-кармасу—в материални дейности; тан—тези; акртсна-видах—личности с беден запас от знание; мандан— мързеливи да разберат себереализацията; кртсна-вит—човек, който има истинско знание; на—не; вичалайет—трябва да се опитва да ги обезпокоява.

Объркани от гуните на материалната природа, невежите се заемат изцяло с материални дейности и стават привързани. Мъдрият не трябва да смущава тези хора, въпреки че поради невежеството им техните дейности са по-низши.

ПОЯСНЕНИЕ: Невежите личности, които нямат знание, погрешно се идентифицират с грубото материално съзнание и са пълни с материални обозначения. Това тяло е дар от материалната природа и този, който се е привързал силно към телесното съзнание, е наричан манда, т.е. мързеливец, който не разбира духовната душа. Невежите хора отъждествяват тялото със себето. Те приемат телесните си връзки с другите за роднинство и за тях земята, на която са получили тялото си, е обект на почит. Те приемат формалните изисквания на религиозните ритуали за цел сами по себе си. Обществената работа, национализмът и алтруизмът са някои от дейностите на изтъкнатите материалистически личности. Под влиянието на такива обозначения те винаги са заети в материалната сфера; за тях духовната реализация е мит и те не се интересуват от нея. Просветлените в духовния живот не трябва да смущават личностите, завладени от материализма. По-добре е, ако мълчаливо изпълняват собствените си духовни дейности. Обърканите личности могат да бъдат ангажирани в спазване на основни морални принципи на живот, като ненасилие и други подобни материално благоприятни дейности.

Невежите не могат да оценят дейностите в Кршна съзнание и затова Господ Кршна ни съветва да не ги смущаваме и да не губим ценно време. Но преданоотдадените на Господа са по-великодушни и от Самия Него, защото разбират целта Му. Затова те поемат всякакви рискове, дори риска да контактуват с невежи хора, и се опитват да ги ангажират в дейностите на Кршна съзнание, които са абсолютно необходими за човешките същества.




ТЕКСТ 30

майи сарвани карманй
саннйасйадхйатма-четаса
нирашйр нирмамо бхутва
йудхйасва вигата-джварах

майи—на Мен; сарвани—всички видове; карманй—дейности; сан-нйасйа—като изоставя напълно; адхйатма—с пълно знание за себето; четаса—със съзнание; нирашйх—без желание за изгода; нир-мамах—без чувство за собственост; бхутва—когато е така; йудхйасва—сражавай се; вигата-джварах—без да оставаш бездеен.

Затова, о, Арджуна, като посвещаваш всичките си дела на Мен, в пълно знание за Мен, без желания за изгода, без претенции за собственост и отхвърлил всякаква инертност — сражавай се!

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно е посочена целта на Бхагавад-гйта. Господ ни инструктира, че човек трябва да стане напълно Кршна осъзнат, за да изпълнява задълженията си с дисциплинираност на воин. Такова предписание може да направи нещата малко по-трудни, но въпреки това човек трябва да изпълнява задълженията си със съзнанието, че зависи от Кршна, защото това е органически присъщата на живото същество позиция. То не може да бъде щастливо, ако не действува в съответствие с желанията на Върховния Господ, защото вечната, органически присъща на живото същество позиция е да се подчинява на желанията на Господа. Затова Шрй Кршна нарежда на Арджуна да се сражава, като че ли е негов военачалник. Човек трябва да жертвува всичко и да следва волята на Върховния Господ и в същото време да изпълнява предписаните си задължения, без претенции за собственост. Арджуна би трябвало не да обсъжда заповедта на Господа, а да я изпълнява. Върховният Господ е душата на всички души; затова човек, който зависи изцяло и единствено от Върховната Душа, без да има лични съображения, или с други думи, човек, който е изцяло Кршна осъзнат, е наричан адхйатма-четас. Нирашйх означава, че човек трябва да действува в съответствие със заповедите на господаря си, но не трябва да очаква кармични резултати. Един касиер брои милиони долари, принадлежащи на работодателя му, без да претендира дори за цент. По същия начин човек трябва да осъзнае, че нищо не принадлежи на отделните личности; всичко принадлежи на Върховния Господ. Това е истинският смисъл на думата майи, или „на Мен". Когато човек действува в такова Кршна съзнание, той със сигурност няма да претендира за собственост върху каквото и да било. Това съзнание се нарича нирма-ма, т.е. „нищо не е мое". И ако у човек се появи някакво нежелание да изпълни тази строга заповед, с която не се вземат под внимание отношенията му с т. нар. телесни роднини, това нежелание трябва да се превъзмогне. Само тогава човек ще може да стане вигата-джвара, т.е. без неспокоен или летаргичен характер. Всеки според качествата и положението си получава определен вид работа. Тези задължения могат да бъдат изпълнени в Кршна съзнание, както беше описано по-горе. Това води човек по пътя на освобождението.


ТЕКСТ 31

йе ме матам идам нитйам анутиштханти
манавах шраддхаванто 'насуйанто
мучйанте те 'пи кармабхих

йе—всички, които; ме—Моите; матам—указания; идам—тези; нитйам—като вечно предназначение; анутиштханти—изпълняват редовно; манавах—човешките същества; шраддха-вантах—с вяра и преданост; анасуйантах—без завист; мучйанте—се освобождават; те—всички те; апи—дори; кармабхих—от робството на закона за кармичните дейности

Тези, които изпълняват задълженията си според Моите указания и следват това учение с вяра и без завист, се освобождават от робството на кармичните дейности.

ПОЯСНЕНИЕ: Инструкциите на Бога, Върховната Личност, Кршна, са същността на цялата ведическа мъдрост и затова са вечна истина, без изключение. Както Ведите са вечни, така и истината за Кршна съзнание е вечна. Човек трябва да има твърда вяра в тези предписания, без да завижда на Господа. Има много философи, които пишат коментари върху Бхагавад-гйта, но не вярват в Кршна. Те никога няма да бъдат освободени от робството на кармичните дейности. Но един обикновен човек с твърда вяра във вечните указания на Господа, дори ако е неспособен да изпълни тези Заповеди, се освобождава от оковите на закона на карма. В началото, когато поеме пътя на Кршна съзнание, човек може и да не изпълнява напълно указанията на Господа, но понеже не проявява негодувание срещу тях и работи искрено, без да мисли за провала и безнадежността, със сигурност ще се издигне до нивото на чистото Кршна съзнание.


ТЕКСТ 32

йе тв етад абхйасуйанто нанутиштханти
ме матам сарва-джнана-вимудхамс
тон виддхи наштан ачетасах

йе—тези; ту—обаче; етат—това; абхйасуйантах—поради завист; на—не; анутиштханти—редовно изпълняват; ме—Моите; матам—предписания; сарва-джнана—във всички видове знание; вимудхан—напълно заблуден; тан—те са; виддхи—знай това добре; наштан—всичко се проваля; ачетасах—без Кршна съзнание.

Но ония, които от завист пренебрегват тези учения и не ги следват, трябва да бъдат считани за лишени от всякакво знание, за заблудени и обречени на провал в опитите си да постигнат съвършенство.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се посочва, че да не сме Кршна осъзнати, е недостатък. Както има наказание за неспазване заповедта на върховния изпълнителен орган, така със сигурност има наказание за неспазване реда, установен от Бога, Върховната Личност. Един непокорен човек, колкото и велик да е, остава невежа по отношение както на собственото си себе, така и на Върховния Брахман, Пара-матма и Божествената Личност поради пустото си сърце. Следователно за него няма надежда да усъвършенствува живота си.



ТЕКСТ 33

садршам чештате свасйах пракртер
джнанаван апи пракртим йанти бхутани
ниграхах ким каришйати

садршам—съобразно с това; чештате—се опитва; свасйах—със собствените си; пракртех—гуни на природата; джнана-ван—знаещият; апи—въпреки че; пракртим—природа; йанти—подвластни; бхутани—всички живи същества; ниграхах—подтискане; ким— какво; каришйати—може да направи.

Дори човекът в знание действува в съответствие със собствената си природа, защото всеки следва природата, която е придобил от трите гуни. Тогава какво може да се постигне чрез нейното потискане?

ПОЯСНЕНИЕ: Докато човек не се установи на трансценденталната платформа на Кршна съзнание, не може да се освободи от влиянието на гуните на материалната природа, както се потвърждава от Господа в седма глава (7.14). Следователно и най-високообразованата според светското разбиране личност не може да се измъкне от оплитането на майа само с помощта на теоретично знание или чрез отделяне на душата от тялото. Има много т.нар. „спиритуалисти", които външно заемат позата на напреднали в науката, но вътрешно остават изцяло под влиянието на съответните гуни на природата, които не са в състояние да превъзмогнат. Човек може да бъде много начетен в академично отношение, но той е в робство поради продължителното си контактуване с материалната природа. Кршна съзнание помага на човек да се освободи от материалното оплитане, дори ако е зает с изпълнението на предписаните си задължения от гледна точка на материалното съществуване. Следователно без да бъде изцяло в Кршна съзнание, човек не трябва да изоставя предписаните си задължения. Никой не трябва изведнъж да отхвърли предписаните си задължения и по изкуствен начин да стане т. нар. йоги, т.е. трансценденталист. По-добре е човек да не променя положението си, а да се опита да стане Кршна осъзнат, като се обучава от по-напреднали. Така той ще се освободи от ноктите на майа, енергията на Кршна.


ТЕКСТ 34

индрийасйендрийасйартхе рага-двешау
вйавастхитау тайор на вашам агаччхетмай
 хй асйа парипантхинау

индрийасйа—на сетивата; индрийасйа артхе—със сетивните обекти; рага—привързаност; двешау—също и непривързаност; вйавастхитау—поставени под регулиране; тайох—на тях; на—никога; вашам—контрол; агаччхет—човек трябва да става; май—тези; хи—несъмнено; асйа—негови; парипантхинау—препятствия.

Съществуват принципи, които регулират привързаността и отвращението, свойствени на сетивата и техните обекти. Човек не трябва да бъде контролиран от привързаност и отвращение, защото те са препятствие по пътя на себереализацията.

ПОЯСНЕНИЕ: Тези, които са в Кршна съзнание, по естествен път изгубват желание за материални сетивни наслади, докато всички, които не са Кршна осъзнати, трябва да следват правилата и наредбите на разкритите писания. Неограниченото сетивно наслаждение става причина за материалния затвор, но онзи, който следва правилата и наредбите на разкритите писания, не може да бъде оплетен от сетивните обекти. Например сексуалната наслада е необходима за обусловената душа и затова е разрешена в рамките на брака. Според указанията на писанията на човек е забранено да има сексуални отношения с други жени, освен със съпругата си; на всички други жени той трябва да гледа така, както на собствената си майка. Но независимо от тези напътствия мъжът е склонен да има сексуални отношения с други жени. Тази склонност трябва да се обуздае, защото в противен случай тя ще стане пречка по пътя на себереализацията. Докато има материално тяло, човек трябва да задоволява нуждите му, но съобразно с определените правила и предписания. И все пак, не трябва да се разчита на контрола на такива разрешения. Човек трябва да следва тези правила и предписания, без да се привързва към тях, защото регулираното сетивно наслаждение също може да отклони човека от правилния път, така както има възможност за катастрофа дори и на царския друм. Въпреки че може тези ограничения да са спазвани много внимателно, никой не може да гарантира, че няма да възникне опасност — дори на най-сигурния път. В резултат на материалния контакт стремежът за сетивно наслаждение е стоял на преден план много, много дълго време. Следователно въпреки че сетивната наслада е регулирана, всички възможности за падане са налице. Затова трябва на всяка цена да се избягва каквато и да било привързаност към регулираното сетивно задоволяване. А привързаността към Кршна съзнание, или към дейностите в любовното служене на Кршна, откъсва човек от всички видове сетивни дейности. Следователно на никой етап от живота не е необходимо човек да опитва да бъде непривързан към Кршна съзнание. Основната цел на това, човек да бъде непривързан към всички видове сетивни влечения, е в крайна сметка той да се установи на платформата на Кршна съзнание.


ТЕКСТ 35

гйрейан сва-дхармо вигунах пара-дхармат
св-ануштхитат сва-дхарме нидханам
шрейах пара-дхармо бхайавахах

шрейан—далеч по-добре; сва-дхармах—своите предписани задължения; вигунах—дори погрешно; пара-дхармат—отколкото задълженията, определени за други; су-ануштхитат—изпълняваш по съвършен начин; сва-дхарме—в предписаните си задължения; ни-дханам—разрушение; шрейах—по-добре; пара-дхармах—задължения, предписани на други; бхайа-авахах—опасно.

Много по-добре е всеки да изпълнява, макар и с грешки, предписания си дълг, отколкото по съвършен начин да изпълнява чуждия дълг. По-добре е да се провалиш при изпълнението на собствения си дълг, отколкото да изпълняваш задълженията на друг, защото да следваш чужд път, е опасно.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек трябва да изпълнява предписаните за него задължения в пълно Кршна съзнание, а не да изпълнява задълженията, определени за другите. От материална гледна точка предписаните задължения се дават в съответствие с психо-физическото състояние на човек, зависещо от съответните гуни на материалната природа. Духовните задължения се определят от духовния учител за целите на трансценденталното служене на Кршна. Човек трябва да изпълнява до края на живота предписаните си задължения, били те материални или духовни, без да имитира задълженията, предписани на друг. Материалните и духовните задължения могат да бъдат различни, но за изпълняващия ги е винаги добре да следва авторитетната инструкция. Когато човек е под влиянието на гуните на материалната природа, той трябва да следва предписаните правила, определени за положението му, и не трябва да имитира другите. Например един брахмана, който се намира в гуната на доброто, не извършва насилие, докато за един кшатрйа, който се намира в гуната на страстта, това е позволено. Ето защо за един кшатрйа е по-добре да бъде победен, докато следва правилата на насилието, отколкото да подражава на брахмана, който следва правилата на ненасилието. Всеки трябва да пречисти сърцето си постепенно, а не изведнъж. Обаче когато човек се издигне над гуните на материалната природа и се установи напълно в Кршна съзнание, той може да извършва всичко под ръководството на авторитетен духовен учител. На този завършен етап в Кршна съзнание един кшатрйа може да действува като брахмана или един брахмана да действува като кшатрйа. Различията в материалния свят не са приложими на трансценденталното ниво. Например Вишвамитра е бил по произход кшатрйа, но по-късно е действувал като брахмана, докато Парашурама е бил брахмана, а по-късно е действувал като кшатрйа. Тъй като са били тран-сцендентално установени, те са можели да действуват по този начин. Но докато човек се намира на материално ниво, трябва да изпълнява задълженията си съобразно с гуните на материалната природа.


ТЕКСТ 36

арджуна увача
атха кена прайукто 'йам папам чарати пурушах
аниччханн апи варшнейа балад ива нийоджитах

арджунах увача—Арджуна каза; атха—тогава; кена—от какво; прайуктах—подтикван; айам—човек; папам—грехове; чарати— извършва; пурушах—човек; аниччхан—без да желае; апи—въпреки че; варшнейа—о, потомъко на Вршни; балат—със сила; ива— като че ли; нийоджитах—зает.

Арджуна казва: „О, потомъко на Вршни, какво подтиква човека да извършва грехове против волята си, сякаш е тласкан насила?"

ПОЯСНЕНИЕ: Живото същество, като неразделно свързана с Върховния частица, е по произход духовно, чисто и свободно от всички материални замърсявания. По природа то не е подвластно на греховете на материалния свят. Но когато влезе в контакт с материалната природа, то, без да се колебае, действува по много греховни начини, понякога дори против волята си. Въпросът за извратената природа на живите същества, който Арджуна поставя на Кршна, е жизнено важен. Въпреки че понякога живото същество не иска да извършва грехове, то бива заставяно да греши. Греховните дейности обаче не са подбуждани от Свръхдушата вътре в нас. Те имат друга причина, както Господ обяснява в следващия стих.


ТЕКСТ 37

шрй-бхагаван увача
кама еша кродха еша раджо-гуна-самудбхавах
махашано маха-папма виддхи енам иха ваиринам

шрй-бхагаван увача—Божествената Личност каза; камах—похот; ешах—това; кродхах—гняв; ешах—това; раджах-гуна—гуната на страстта; самудбхавах—родени от; маха-ашанах—всепоглъщащия; маха-папма—много греховен; виддхи—знай; енам—това; иха—в материалния свят; ваиринам—най-големият враг.

Бог, Върховната Личност, казва: „ Единствено похотта, родена от контакта с материалната гуна на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят, о, Арджуна."

ПОЯСНЕНИЕ: Когато живото същество влезе в контакт с материалното творение, вечната му любов към Кршна се превръща в похот при досега с гуната на страстта. Или с други думи, любовта ни към Бога се превръща в похот, както прясното мляко става кисело, когато се смеси с тамаринд. Тогава отново, ако похотта не бъде удовлетворена, се ражда гневът, от гнева възниква илюзията, а илюзията продължава материалното съществуване. Следователно похотта е най-големият враг на живото същество и само тя кара чистото живо същество да остава оплетено в материалния свят. Гневът е израз гуната на невежеството; тази гуна се представя под формата на гняв и други последици. Следователно ако гуната на страстта, вместо да деградира до гуната на невежеството, се издигне до гуната на доброто посредством предписания начин на живот и действие, човек може да бъде спасен от деградиращото влияние на гнева чрез привързаност към духовното.
Бог, Върховната Личност, е дал начало на много форми, за да увеличи вечно нарастващото Си духовно блаженство, и живите същества са частици, неразделно свързани с това духовно блаженство. В същото време те имат и частична независимост, но чрез неправилното й използуване, когато предразположението към служене се превръща в склонност към сетивно наслаждение, те попадат под властта на похотта. Това материално творение е създадено от Господа с цел да даде благоприятна възможност на обусловените души да задоволяват похотливите си наклонности. Когато живите същества напълно се объркат от продължителните похотливи дейности, те започват да се интересуват от това, какво е истинското им положение.
Веданта-сутра започва с това запитване. Там се казва: атхато брахма-джиджнаса — човек трябва да се интересува от Върховния. В Шрймад-Бхагаватам Върховният е определен като джанмадй асйа йато 'нвайад итараташ ча — „Източникът на всичко е Върховният Брахман." Следователно източник на похотта също е Върховният. Ако похотта се превърне в любов към Върховния, или в Кршна съзнание, с други думи, да желаем всичко за Кршна, тогава и тези желания, и гневът ще станат духовни. Хануман, велик слуга на Господ Рама, дава воля на гнева си, като изгаря златния град на Равана, и по този начин става най-добрият преданоотдаден на Господа.




ТЕКСТ 38

дхуменаврийате вахнир йатхадаршо жалена
ча йатхолбенаврто гарбхас татха тенедам авртам

дхумена—с дим; аврийате—е покрит; вахних—огън; йатха—точно както; адаршах—огледало; малена—с прах; ча—също; йатха— точно както; улбена—с утробата; авртах—е покрит; гарбхах— ембриона; татха—така; тена—с тази похот; идам—това; авртам—е покрито.


Както огънят е покрит от дим, както огледалото е покрито от прах и ембрионът — от утробата, така и живото същество в различна степен е покрито от похотта.

ПОЯСНЕНИЕ: Чистото съзнание на живото същество може да бъде скрито от три покривала. Те не са нищо друго, освен похот, която се намира под различни проявления като дима в огъня, прахта върху огледалото и утробата около ембриона. Когато похотта е сравнявана с дима, това означава, че огънят на живата искра може да бъде видян. С други думи, когато живото същество започва да проявява своето Кршна съзнание, може да бъде сравнено с огън, покрит от дим. Въпреки че там, където има дим, има и огън, в началото огънят не се вижда. Това състояние е като началото в Кршна съзнание. Примерът за прахта по повърхността на огледалото напомня, че трябва да почистваме огледалото на ума си чрез различни духовни методи, от които най-добрият е повтарянето на святите имена на Господа. Ембрионът, покрит от утробата на майката, е аналогия, която илюстрира безпомощността на положението, защото детето в утробата е толкова безпомощно, че не може дори да се движи. Този начин на живот може да бъде сравнен с живота на дърветата. Те са живи същества, поставени в такова състояние на живот заради силна похот, и са почти лишени от съзнание. Прашното огледало символизира птиците и животните, а покритият от дима огън — човешкото същество. В човешката форма живото същество може да пробуди малко Кршна съзнание и ако човек успее да го развие по-нататък, огънят на духовния живот ще се запали. И ако димът внимателно се отвежда, огънят може да лумне. Следователно човешката форма на живот е възможност за живото същество да се измъкне от оплитането на материалното съществуване. В човешката форма на живот то може да победи неприятеля си похотта, като развие Кршна съзнание под компетентно ръководство.


ТЕКСТ 39

авртам джнанам етена джнанино
нитйа-ваирина кама-рупена
каунтейа душпуренаналена ча

авртам—покрито; джнанам—чистото съзнание; етена—с това; джнанинах—на знаещия; нитйа-ваирина—от вечния враг; кама-рупена—под формата на похот; каунтейа—о, сине на Кунтй; душ-пурена—никога няма да бъде удовлетворена; аналена—от огъня; ча—също

По такъв начин чистото съзнание на мъдрото човешко същество се покрива от вечния му неприятел — похотта, която никога не е удовлетворена и го изгаря като огън.

ПОЯСНЕНИЕ: В Ману-смрти се казва, че похотта не може да бъде удовлетворена с никакви количества сетивно наслаждение, също както огънят никога не може да бъде изгасен, ако постоянно му се добавя гориво. В материалния свят в центъра на всички дейности стои сексът и затова този свят е наричан маитхунйа-агара, или „оковите на сексуалния живот". Престъпниците биват хвърляни зад решетките на затвора. По същия начин престъпниците, които не се подчиняват на законите на Господа, са оковавани във веригите на сексуалния живот. Развитието на материалната цивилизация на основата на сетивното наслаждение увеличава продължителността на материалното съществуване на живото същество. Следователно похотта е символ на невежеството, което задържа живото същество в материалния свят. Докато човек наслаждава сетивата си, може и да изпита някакво чувство за щастие, но в действителност това т. нар. чувство за щастие е най-големият му враг.




ТЕКСТ 40


индрийани—сетивата; манах—умът; буддхих-разумът; асйа— на тази похот; адхиштханам—седалище; учйате—се нарича; етаих—от всички тези; вимохайати—обърква; ешах—тази похот; джнанам—знанието; авртйа—като покрива; дехинам—на въплътеното.

Сетивата, умът и разумът са местата, където се намира похотта. Чрез тях тя обърква живото същество, като покрива истинското му знание.

ПОЯСНЕНИЕ: Врагът е заел различни стратегически позиции в тялото на обусловената душа. Господ Кршна загатва кои са тези места, така че всеки, който иска да победи врага, да може да узнае къде да го търси. Умът е център на всички дейности на сетивата. Когато слушаме нещо за сетивните обекти, обикновено умът става източник на различните идеи за сетивно наслаждение и в резултат той и сетивата стават хранилища на похотта. Столица на похотливите наклонности е разумът. Той е непосредственият съсед на душата. Похотливият разум въздействува на духовната душа да се сдобие с лъжливо его и да се идентифицира с материята, и оттам — с ума и сетивата. Духовната душа свиква да наслаждава материалните сетива и погрешно взима това за истинско щастие. Това погрешно идентифициране на духовната душа е много добре обяснено в Шрймад-Бхагаватам (10.84.13):

йасйатма-буддхих кунапе три-дхатуке сва-дхйх калатрадишу
бхаума иджйа-дхйхйат-тйртха-буддхих салиле на кархичидж
джанешв абхиджнешу са ева го-кхарах

„Човешко същество, което отъждествява тялото, изградено от три елемента, със себето; което приема страничните продукти на тялото за свои роднини, а земята, където се е родило — за обект на почитане; което посещава местата за поклонение просто за да се къпе, вместо да се срещне там с хората на трансценденталното знание, такова човешко същество, трябва да бъде приемано за магаре или крава."



ТЕКСТ 41


индрийани мано буддхир асйадхиштханам учйате
етаир вимохайати еша джнанам авртйа дехинам
тасмат твам индрийани адау нийамйа бхаратаршабха
папманам праджахи хй енам джнана-виджнана-нашанам

тасмат—затова; твам—ти; индрийани—сетива; адау—в началото; нийамйа—като регулираш; бхарата-ршабха—о, пръв сред потомците на Бхарата; папманам—най-големият символ на грях; пра-джахи—обуздай; хи—несъмнено; енам—това; джнана—на знание; ви-джнана—научно знание за чистата душа; нашанам—унищожител.

Затова, о, Арджуна, най-добър сред потомците на Бхарата, още от самото начало обуздай този символ на грях [похотта] чрез контролиране на сетивата и убий този унищожител на знанието и себе-реализацията.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ съветва Арджуна да контролира сетивата си още от самото начало, така че да може да обуздае най-големия греховен враг — похотта, която разрушава силното желание за себереализация и специфичното знание за себето. Джнана означава „знание за себето, което е различно от не-себето", с други думи, знанието, че духовната душа и тялото са различни неща. Виджнана е специфичното знание за органически присъщото на духовната душа положение и за връзката й с Върховната Душа. Това е обяснено по следния начин в Шрймад-Бхагаватам (2.9.31):
джнанам парама-гухйам ме йад виджнана-саманвитам
са-рахасйам тад-ангам ча грхана гадитам майа
„Знанието за себето и за Върховното Себе е много поверително и тайнствено. Но това знание и специфична реализация могат да бъдат постигнати, ако бъдат обяснени в различните им аспекти от Самия Господ." Бхагавад-гйта ни дава това общо и специфично знание за себето. Живите същества са частици, неразделно свързани с Господа, и следователно те са предназначени единствено да Му служат. Такова съзнание се нарича Кршна съзнание. Още от самото начало на живота си човек трябва да се учи на Кршна съзнание и тогава може да стане напълно Кршна осъзнат, като действува по съответния начин.
Похотта е само извратено отражение на любовта към Бога, която е естествено присъща на всяко живо същество. Но ако някой бъде обучаван в Кршна съзнание още от самото начало, естествената любов към Бога няма да се изроди в похот. Когато любовта към Бога се изроди в похот, е много трудно тя да бъде върната в нормалното й състояние. Независимо от това, Кршна съзнание е толкова силно, че дори човек, който е започнал твърде късно, може да обикне Бога, като следва регулиращите принципи на преданото служене. И така, от всяко жизнено стъпало, или от момента, в който човек разбере пеотложността на преданото служене, той може да започне да контролира сетивата си в Кршна съзнание, предано служене на Господа, и по този начин да превърне похотта в любов към Бога — най-висшия стадий на съвършенство в човешкия живот.



ТЕКСТ 42

индрийани паранй ахур индрийебхйах
парам манах манасас ту пара буддхир
йо буддхех паратас ту сах

индрийани—сетивата; парани—по-висш; ахух—се казва; индрийебхйах—повече от сетивата; парам—по-висш; манах—умът; мана-сах—повече от ума; ту—също; пара—по-висш; буддхих—разум; йах—който; буддхех—повече от разума; паратах—по-висша; ту—но; сах—тя.

Работещите сетива са по-висши от мъртвата материя, а умът стои по-високо от сетивата. Разумът е по-висш от ума, а тя [душата] стои по-високо дори от разума.

ПОЯСНЕНИЕ: Сетивата са отдушници за дейностите на похотта. Похотта се намира в тялото, но се изявява посредством сетивата. Затова те са по-висши от тялото като цяло. Тези отдушници не се използуват, когато е налице по-висше съзнание, т.е. Кршна съзнание. В Кршна съзнание душата се свързва непосредствено с Бога, Върховната Личност. Следователно степенуването на телесните функции по важност, както е описано тук, води в крайна сметка до Върховната Душа. Телесната дейност означава функциониране на сетивата, а спирането на сетивата означава прекратяване на всички телесни дейности. Но понеже умът е активен, независимо от това, че тялото може да бъде в покой и да почива, той продължава да действува, както прави по време на сън. Но над ума стои разумът със своята решителност, а над разума стои душата. Следователно ако душата бъде пряко заета с Върховния, естествено е всички по-нискостоящи от нея, а именно разумът, умът и сетивата, автоматично да бъдат заети със същото. В Катха Упанишад има подобен пасаж, в който се казва, че обектите за сетивно наслаждение стоят по-високо от сетивата, а умът стои по-високо от обектите на сетивата. Следователно ако ангажираме ума непосредствено и постоянно в служба на Господа, сетивата няма да имат възможност да бъдат ангажирани по друг начин. Това състояние на ума беше вече обяснено. Парам дрштва нивартате. Ако умът бъде привлечен в трансцендентално служене на Господа, той няма да може да служи на по-низшите наклонности. В Катха Упанишад душата е описана като махан, или вечна. Следователно тя е над всичко — над сетивните обекти, сетивата, ума и разума. Затова решението на целия проблем е в непосредственото реализиране на органически присъщата на душата позиция.
Ако посредством разума се открие органически присъщата на душата позиция, умът винаги ще бъде зает в Кршна съзнание. Това води до разрешаване на целия проблем. Неофитът в духовно отношение обикновено е съветван да се държи настрана от обектите на сетивата. Независимо от това, човек трябва да стабилизира ума си чрез използуване на разума. Ако с помощта на разума човек ангажира ума си в Кршна съзнание, изцяло отдавайки се на Бога, Върховната Личност, тогава автоматично умът му ще стане по-силен. И въпреки че сетивата са много силни, като змии, те ще бъдат безопасни, както безопасни са змиите със счупени зъби. Но въпреки че душата е господар на разума, ума и сетивата, докато тя не укрепне в Кршна съзнание посредством общуване с Кршна, винаги има възможност да попадне под влиянието на възбудения ум.


ТЕКСТ 43

евам буддхех парам буддхва
самстабхйатманам
атмана джахи шатрум маха-бахо
кама-рупам дурасадам

евам—така; буддхех—спрямо разума; парам—по-висш; буддхва— като знае; самстабхйа—чрез обуздаване; атманам—умът; атмана—със съзнателна интелигентност; джахи—да победи; шатрум— неприятеля; маха-бахо—о, силноръки; кама-рупам—под формата на похот; дурасадам—страшен.

О, силноръки Арджуна, този, който знае, че е трансцендентален по отношение на материалните сетива, ума и разума, трябва да установи ума си посредством съзнателен духовен разум [Кршна съзнание] и по този начин, чрез духовна сила, да победи ненаситния враг, известен като похот."

ПОЯСНЕНИЕ: Така трета глава на Бхагавад-гйта окончателно насочва към Кршна съзнание, тъй като човек разбира, че е вечен слуга на Бога, Върховната Личност, и че безличностната празнота не е крайната цел на човешкия живот. При материалния начин на живот човек неизбежно се влияе от склонността си към похот и желание за господство над ресурсите на материалната природа. Желанието за господство и сетивно наслаждение е най-големият враг на обусловената душа. Но посредством силата на Кршна съзнание човек може да контролира материалните сетива, ума и разума. Той не може да изостави работата и предписаните си задължения веднага, но чрез постепенно развиване на Кршна съзнание може да се установи на трансцендентална позиция, без да бъде под въздействието на материалните сетива и ума. И всичко това той би могъл да постигне чрез устойчив разум, насочен към чистата му същност. Това е знанието, което се дава в тази глава. В незрелия стадий на материалното съществуване философските спекулации и изкуствените опити да се контролират сетивата чрез т.нар. практикуване на йогийски пози никога няма да помогнат на човек в духовния живот. Човек трябва да бъде обучен в Кршна съзнание от по-висш разум.







Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху трета глава на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Карма-йога", или изпълняване на предписаните задължения в Кршна съзнание