ГЛАВА 5 : Карма-йога— дейност в Кршна съзнание

ПЕТА ГЛАВА

Карма-йога— дейност в Кршна съзнание

ТЕКСТ 1

арджуна увача

саннйасам карманам крита пунар йогам

ча шамсаси йач чхрейа етайор

екам тан ме брухи су-нишчитам

арджунах увача—Арджуна каза; саннйасам—отречение; карманам—от всички дейности; крита—о, Кршна; пунах—отново; йогам—предано служене; ча—също; шамсаси—Ти хвалиш; йат— кое; шрейах—е по-благоприятно; етайох—от тези две; екам—човек; тат—който; ме—-на мен; брухи—моля Те, кажи; сунишчи- там—ясно.

Арджуна казва: „О, Кршна, най-напред Ти поиска да се откажа от работата, а след това отново ми препоръча работа в преданост. Сега ще бъдеш ли така добър да ми кажеш ясно кое от двете е по- благоприятно?"

ПОЯСНЕНИЕ: В настоящата, пета глава на Бхагавад-гйта, Господ обяснява, че работата в предано служене е по-добра от сухите умствени спекулации. Преданото служене е по-лесно от сухите размишления, защото е трансцендентално по природа и освобождава човек от последиците. Във втора глава беше дадено предварително знание за душата и беше обяснено оплитането й в материалното тяло. Там беше посочено също как да се измъкнем от клетката на материята с помощта на буддхи-йога, т.е. преданото служене. В трета глава беше обяснено, че личността, която е установена на платформата на знанието, няма повече задължения за изпълняване. В четвърта глава Господ казва на Арджуна, че всички видове жертвени дейности кулминират в знанието. Обаче в края на същата глава Той съветва Арджуна да се съвземе и да се сражава, установен в съвършено знание. Но посредством едновременното наблягане върху важността на работата в преданост и на бездействието в знание Кршна обърква Арджуна и разколебава решителността му. Арджуна разбира, че отречение в знание означава прекратяване на всякаква работа, вършена като сетивни дейности. Ако човек извършва някаква работа в преданото служене, как се постига прекратяване на работата? С други думи, Арджуна мисли, че саннйаса, т.е. отречението в знание, означава да си освободен от всички видове дейности, защото работа и отречение му се струват несъвместими. Той не разбира, че работата, извършена в пълно знание, няма последици и затова е равностойна на бездействието. По тази причина Арджуна пита дали трябва въобще да престане да работи или да работи в пълно знание.

ТЕКСТ 2

шрй-бхагаван увача

саннйасах карма-йогаш на нихшрейаса-карав

убхау тайос ту карма-саннйасат карма-його вишишйате

шрй-бхагаван увача—Божествената Личност каза; саннйасах—отречението от работа; карма-йогах—работа в преданост; ча—също; нихшрейаса-карау—водят по пътя на освобождението; убхау—и двете; тайох—от двете; ту—но; карма-саннйасат—в сравнение с отказване от кармична работа; карма-йогах—работа в преданост; вишишйате—е по-добра

Божествената Личност отговаря: „ Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, която е извършена в предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.

ПОЯСНЕНИЕ: Кармичните дейности (имащи за цел сетивно наслаждение) са причина за материалното робство. Докато човек е зает в дейности, които целят подобряване условията на живот, сигурно е, че ще преминава през различни видове тела и ще остава вечно в оковите на материалното робство. Шрймад-Бхагаватам (5.5.4-6) потвърждава това по следния начин:

нунам праматтах куруте викарма

йад индрийа-прйтайа апрноти на садху манйе

йата атмано 'йам асанн апи клеша-да аса дехах

парабхавас тавад абодха-джато

йаван на джиджнасата атма-таттвам йават

крийас тавад идам мано вай

карматмакам йена шарйра-бандхах

евам манах карма-ваигам прайункте

авидйайатманй упадхййамане прйтир

на йаван майи васудеве

на мучйате деха-йогена тават

„Хората са луди по сетивното наслаждение и не знаят, че настоящото им тяло, което е пълно със страдания, е резултат от кармични дейности в миналото. Въпреки че тялото е временно, то винаги ни създава неприятности по всевъзможни начини. Следователно не е правилно да се работи за сетивно наслаждение. Счита се, че човек не е успял в живота си, докато не се запита за истинската си самоличност. Докато не разбере кой е всъщност, той трябва да работи за кармични резултати, за да удовлетворява сетивата си. И докато е завладян от съзнанието за сетивно наслаждение, той трябва да преминава от едно тяло в друго. Дори ако умът му е погълнат от кармични дейности и е повлиян от невежеството, човек трябва да развива любов към преданото служене, посветено на Васудева. Само тогава той ще има благоприятната възможнст да се освободи от робството на материалното съществуване."

Следователно джнана (или знанието, че човек не е това материално тяло, а духовна душа) не е достатъчно за постигане на освобождение. Човек трябва да действува от позицията, че е душа; в противен случай няма да се измъкне от материалното робство. Действията в Кршна съзнание обаче не са на кармична платформа. Дейности, които се извършват в пълно знание, стабилизират напредъка в истинското знание. Без Кршна съзнание отричането от кармичните дейности всъщност не пречиства сърцето на обусловената душа. Докато сърцето не е пречистено, човек трябва да работи на кармична платформа. Но дейността в Кршна съзнание автоматично му помага да се освовободи от резултата на кармичната дейност и така не му се налага да слиза на материално ниво. Следователно дейността в Кршна съзнание във всички случаи е по-висша от отречението, което винаги носи риска от падане. Отречение без Кршна съзнание е непълно, както Шрйла Рупа Госвамй потвърждава в своята Бхак- ти-расамрта-синдху (1.2.258):

прапанчикатайа буддхйа хари-самбандхи-вастунах

мумукшубхих паритйаго ваирагйам пхалгу катхйате

„Когато една личност силно желае да постигне освобождение и се отказва от неща, които са свързани с Бога, Върховната Личност, като ги мисли за материални, нейното отречение се нарича несъвършено."

Отречението е пълно, когато се извършва със знанието, че всичко принадлежи на Господа и никой не би трябвало да твърди, че притежава нещо. Човек трябва да разбере, че в действителност нищо не принадлежи на никого. Тогава за какво отречение става дума? Личност, която знае, че всичко принадлежи на Кршна, винаги се намира в отречение. Щом като всичко принадлежи на Кршна, всичко трябва да се използува в служене на Кршна. Тази съвършена форма на действие в Кршна съзнание е далеч по-добра от различните изкуствени отречения, които приемат майавадй саннйасйте.

ТЕКСТ 3

джнейах са нитйа-саннйаси йо на двешти

 на канкшати нирдвандво хи маха-бахо

сукхам бандхат прамучйате

джнейах—трябва да се знае; сах—той; нитйа—винаги; саннйа сй—човек, който се е отрекъл; йах—който; на—никога; двеш ти—мрази; на—нито; канкшати—пожелава; нирдвандвах—осво боден от всички двойствености; хи—несъмнено; маха-бахо—о, сил норъки; сукхам—щастливо; бандхат—от робство; прамучйате—е освободен напълно.

За човек, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, трябва да се знае, че се намира винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който е напълно Кршна осъзнат, е винаги в отречение, защото не желае резултатите от делата си и не изпитва отвращение към тях. Отречен по този начин и посветен на трансценденталното любовно служене на Господа, той е напълно квалифициран в знанието, защото разбира каква е органически присъщата му позиция по отношение на Кршна. Той много добре знае, че Кршна е цялото, а той е частица, неразделно свързана с Него. Това знание е съвършено, защото е вярно в количествено и в качествено отношение. Схващането, че сме еднакви с Кршна, е неправилно, защото частта не може да бъде равна на цялото. Знанието, че едно е едно в качествено, но различно в количествено отношение, е правилно трансцендентално знание, което води човека до удовлетворение, т.е. той не се стреми към нищо и не се оплаква. В ума на такъв човек няма двойственост, защото каквото и да прави, той го прави за Кршна. Като постига по този начин освобождение от двойстве- ностите, той е освободен дори в този материален свят.

ТЕКСТ 4

санкхйа-йогау пртхаг балах праваданти

на пандитах екам апй астхитах

самйаг убхайор виндате пхалам

санкхйа—аналитично изучаване на материалния свят; йогау—работа в предано служене; пртхак—различна; балах—нискоинтелигентният; праваданти—казва; на—-никога; пандитах—ученият; екам—в човек; aпи—дори; астхитах—като е установен; самйак— напълно; убхайох—на двете; виндате—се радва; пхалам—резултата.

Само невежият говори за преданото служене [карма-йога] като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят [санкхйа]. Личностите, които имат истинско знание, казват, че всеки, който започне сериозно да следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.

ПОЯСНЕНИЕ: Целта на аналитичното изучаване на материалния свят е да се открие душата на съществуването. Душата на материал- иия свят е Вишну, т.е. Свръхдушата. Преданото служене на Господа предполага служене на Свръхдушата. Единият метод е да се намери корена на дървото, а другият — да се полива корена. Истинският ученик на санкхйа философията открива корена на материалния свят — Вишну, и тогава в съвършено знание се заема да служи на Господа. Следователно по същество няма разлика между двата метода, защото целта е Вишну. Тези, които не знаят крайната цел, казват, че санкхйа и карма-йога имат различни цели, но оня, който е осведомен добре, знае обединяващата цел в тези различни техники.

ТЕКСТ 5

йат санкхйаих прапйате стханам

тад йогаир апи гамйате екам санкхйам

ча йогам ча йах пашйати са пашйати

йат—какво; санкхйаих—посредством санкхйа философията; прапйате—се достига; стханам—-място; тат—което; йогаих—посредством предано служене; апи—също; гамйате—човек може да постигне; екам—човек; санкхйам—аналитично изучаване; ча—и; йогам—дейност в преданост; ча—и; йах—човек, който; пашйа-ти—вижда; сах,—той; пашйати—наистина вижда.

Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.

ПОЯСНЕНИЕ: Истинската цел на философското търсене е да се открие крайната цел на живота. Щом крайната цел в живота е себе-реализацията, няма разлика между изводите, до които се стига с помощта на тези две техники. Посредством проучванията на санкхйа философията човек стига до заключението, че живото същество е частица, неразделно свързана не с материалния свят, а с върховното духовно цяло. Следователно духовната душа няма нищо общо с материалния свят и затова действията й трябва да са в някаква връзка с Върховния. Когато действува в Кршна съзнание, тя всъщност се намира в органически присъщата си позиция. При метода на санкхйа човек трябва да се освободи от привързаността си към материята, а при метода на бхакти-йога трябва да се привърже към работата в Кршна съзнание. Фактически и двата метода са еднакви, макар външно да изглежда, че единият включва непривързаност, а другият — привързаност. Непривързаността към материята и привърза ността към Кршна са едно и също нещо. Този, който може да разбере това, вижда нещата такива, каквито са.

ТЕКСТ 6

саннйасас ту маха-бахо духкхам аптум

айогатах йога-йукто мунир

брахма на чиренадхигаччхати

саннйасах—отречението от света; ту—но; маха-бахо—о, силноръки; духкхам—нещастие; аптум—страда от; айогатах—без предано служене; йога-йуктах—човек, зает в предано служене; муних— мислител; брахма—Върховният; на чирена—незабавно; адхигач-чхати—достига.

Отричането на всички дейности, без предано служене на Господа, не може да направи човека щастлив. Но мислещата личност, която се ангажира в предано служене, може веднага да постигне Върховния.

ПОЯСНЕНИЕ: Има два вида саннйасй, или личности на стъпалото на отречение от живота. Майавадй саннйасйте изучават санкхйа философията, а вайшнава саннйасйте изучават философията на Бхагаватам, която дава точен коментар на Веданта-сутра. Майавадй саннйасйте също изучават Веданта-сутра, но използуват собствения си коментар Шарйрака-бхашйа, написан от Шанкарачарйа. Учениците на Бхагавата школата са заети в предано служене на Господа съгласно панчаратрикй правилата. Затова вайшнава саннйасйте имат многобройни задължения в трансценденталното служене на Господа. Те нямат нищо общо с материалните дейности, но въпреки това извършват много неща в преданото служене на Господа. Що се отнася до майавадй саннйасйте, заети със санкхйа, Веданта и с размишления, те не могат да изпитат удоволствието от трансценденталното служене на Господа. Понеже ученията им са много скучни, те понякога се отегчават от размишленията върху Брахман и приемат подслона на Бхагаватам, без правилно разбиране. Ето защо за тях изучаването на Шрймад-Бхагаватам е свързано с големи трудности. Сухите размишления и безличностните тълкувания с помощта на изкуствени средства са безполезни за майавадй саннйасйте. Вайшнава саннйасйте, които са заети с предано служене, са щастливи при изпълнение на трансценденталните си задължения и окончателното им завръщане в царството на Бога е гарантирано. Понякога майавадй саннйасйте падат от пътя на себереализацията и отново се оплитат в материалните дейности на филантропката и алтруистична природа, които не са нищо друго, освен материални ангажименти. Следователно заключението е, че тези, които извършват дейности в Кршна съзнание, са по-добре установени от саннйасйте, които само размишляват върху това, какво е Брахман и какво не е Брахман, въпреки че след много раждания те също постигат Кршна съзнание.

ТЕКСТ 7

йога-йукто вшиуддхатма виджитатма

джитендрийах сарва-бхутатма-бхутатма

курванн апи на липйате

йога-йуктах—заета в предано служене; вишуддха-атма—една пречистена душа; виджита-атма—себеконтролираща се; джита- индрийах—след като е победила сетивата; сарва-бхута—към всички живи същества; атма-бхута-атма—състрадателна; курван апи—въпреки че е заета с работа; на—никога; липйате—е обвързана.

Човек, който работи в преданост; който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всеки и всеки му е скъп. Въпреки че винаги действува, той никога не се обвързва.

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който е на пътя на освобождението посредством Кршна съзнание, е много скъп на всяко живо същество и всяко живо същество му е много скъпо. Това се дължи на неговото Кршна съзнание. Такава личност не може да мисли за нито едно живо същество като за отделено от Кршна, както листата и клоните на едно дърво не са отделени от дървото. Той знае много добре, че ако полива корена на дървото, водата ще стигне до всички клони и листа, и че ако дава храна на стомаха, енергията автоматично ще се разпространи навсякъде из тялото. Тъй като човекът, който работи в Кршна съзнание, е слуга на всички, той е много скъп на всеки. И понеже всеки е доволен от работата му, той е с чисто съзнание. И понеже е с чисто съзнание, умът му е напълно контролиран. И понеже умът му е контролиран, сетивата му също са контролирани. И тъй като умът му е винаги установен върху Кршна, няма вероятност такъв човек да бъде отклонен от Кршна. Нито има вероятност той да ангажира сетивата си с неща, които не са свързани със служенето на Господа. Той не обича да слуша за нищо друго, освен за неща, които се отнасят до Кршна. Той не обича да се храни с нищо, което не е предложено на Кршна, и не желае да ходи никъде, ако това не е за Кршна. Ето защо сетивата му са контролирани. Човек с контролирани сетива не може да навреди на никого. Някой може да запита: „Защо тогава Арджуна извършва насилие (в битката) спрямо другите? Той не е ли в Кршна съзнание?" В действителност само изглежда, че Арджуна извършва насилие, защото както вече бе обяснено във втора глава, всички личности на бойното поле ще продължат да живеят индивидуално, тъй като душата не може да бъде убита. И така, в духовно отношение на бойното поле Курукшетра не е бил убит никой. Там, по заповед на Кршна, който присъствува лично, се извършва само смяна на „дрехите". Ето защо докато се сражава на бойното поле Курукшетра, Арджуна в действителност не се сражава. Той просто изпълнява заповедите на Кршна в пълно Кршна съзнание. Такава личност никога не е обвързана с резултатите от работата си.

ТЕКСТ 8-9

наива кинчит каромйти

йукто манйета таттва-вит

пашйан шрнван

спршан джигхранн ашнан

гаччхан свапан швасан

пралапан висрджан грхнанн

унмишан нимишанн апи

индрийанйндрийартхешу

вартанта ити дхарайан

на—никога; ева—несъмнено; кинчит—нищо; кароми—аз върша; ити—по такъв начин; йуктах—зает с божествено съзнание; манйета—мисля; таттва-вит—човек, който знае истината; пашйан—гледа; шрнван—слуша; спршан—докосва; джигхран—мирише; ашнан—яде; гаччхан—движи се; свапан—сънува; швасан— диша; пралапан—говори; висрджан—оставя; грхнан—приема; унмишан—отваря; нимишан—затваря; апи—въпреки; индрийани— сетивата; индрийа-артхешу—в сетивно наслаждение; вартанте— нека да бъдат така заети; ити—по такъв начин; дхарайан—като счита.

Една личност с божествено съзнание, въпреки че вижда, слуша, докосва, усеща мирис, яде, движи се, спи и диша, винаги знае в себе си, че всъщност не прави нищо. Затова когато говори, когато изпразва червата си, пълни стомаха си, отваря или затваря очите си, тя винаги знае, че само материалните й сетива влизат в контакт с обектите си, а тя самата е настрана от тях.

ПОЯСНЕНИЕ: Цялото съществуване на една Кршна осъзната личност е чисто и няма нищо общо с каквато и да било работа, зависеща от петте преки и косвени причини: извършителя, работата, обстановката, усилието и късмета. Това е така, защото тя се ангажира в любовно трансцендентално служене на Кршна. Макар и да изглежда, че действува с тялото и сетивата си, тя е винаги осъзната за истинското си положение, което е духовният ангажимент. В материалното съзнание сетивата са заети в сетивно наслаждение, но в Кршна съзнание сетивата са заети в наслаждение на сетивата на Кршна. Следователно Кршна осъзнатата личност е винаги свободна, въпреки че изглежда ангажирана в дейности за удовлетворяване на сетивата. Дейностите като гледането и слушането са дейности на сетивата, предназначени за получаване на знание, докато движението, говоренето, изпразването на червата и т.н. са дейности на сетивата, предназначени за работа. Дейностите на сетивата никога не влияят на една Кршна осъзната личност. Тя не може да прави нищо друго, освен да служи на Господа, защото знае, че е Негов вечен слуга.

ТЕКСТ 10

брахманй адхайа кармани сангам

тйактва кароти йах липйате на са

папена падма-патрам ивамбхаса

брахманй—на Бога, Върховната Личност; адхайа—като се отказва; кармани—от всякаква работа; сангам—привързаност; тйактва—като изоставя; кароти—извършва; йах—който; липйате—е засегнат; на—никога; сах—той; папена—от грях; падма-патрам— лотосов листец; ива—като; амбхаса—от водата.

Този, който изпълнява дълга си без привързаност и посвещава резултатите на Върховния Господ, не е повлияван от греховна дейност, така както листата на лотоса не са докосвани от водата.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук думата брахманй означава „в Кршна съзнание". Материалният свят представлява пълно проявление на трите гуни на материалната природа, които се наричат прадхана. Ведическите химни сарвам хй етад брахма (Мандукйа Упанишад 2), тас- мад етад брахма нама-рупам аннам на джайате (Мундака Упанишад 1.2.10) и, в Бхагавад-гйта (14.3), мама йонир махад брахма посочват, че всичко в материалния свят е проявление на Брахман и въпреки че последиците се проявяват по различен начин, те не се различават от причината. В Йшопанишад се казва, че всичко е свързано с Върховния Брахма, т.е. Кршна, и затова принадлежи единствено на Него. За човек, който знае добре, че всичко принадлежи на Кршна, че Той е владетелят на всичко и че по тази причина всичко се използува в служене на Господа, е естествено да няма нищо общо с резултатите от дейността си, били те добродетелни или греховни. Дори материалното тяло, което е дар от Господа с цел да се върши определен вид дейност, може да се ангажира в Кршна съзнание. Тогава то е над замърсяването с греховни последици, както лотосът и във водата остава сух. В Бхагавад-гйта (3.30) Бог казва: майи сарва- ни кармани саннйасйа — „Отдай всички дейности на Мен [Кршна]." Заключението е, че личност, която не е Кршна осъзната, действува от позицията на материалното тяло и сетивата, а една личност в Кршна съзнание действува, ръководена от знанието, че тялото е собственост на Кршна и затова трябва да бъде ангажирано в служене на Кршна.

ТЕКСТ 11

кайена манаса буддхйа кевалаир

индрийаир апи йогинах карма курванти

сангам тйактватма-шуддхайе

кайена—с тялото; манаса—с ума; буддхйа—с разума; кевалаих— се пречиства; индрийаих—със сетивата; апи—дори; йогинах— Кршна осъзнатите личности; карма—действията; курванти—те извършват; сангам—привързаност; тйактва—като изостави; атма—на себето; шуддхайе—с цел пречистване.

Йогите, които са изоставили всяка привързаност, действуват с тялото, ума и разума си, и дори със сетивата си, единствено с цел да се пречистят.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато човек действува в Кршна съзнание, за да наслаждава сетивата на Кршна, всяко действие, било то на тялото, ума, разума, дори на сетивата, е пречистено от материалното замърсяване. Дейностите на една Кршна осъзната личност не влекат след себе си материални последици. Затова пречистените дейности, които обикновено са наричани сад-ачара, лесно могат да се извършват, ако действуваме в Кршна съзнание. Шрй Рупа Госвами в своята Бхакти-расамрта-синдху (1.2.187) описва това по следния начин:

йха йасйа харер дасйе кармана манаса гирй

никхиласв апй авасхасу джйван-муктах са учйате

„Личност, която действува в Кршна съзнание (с други думи, в служене на Кршна) с тялото, ума, разума и думите си, още в този материален свят постига освобождение, въпреки че може да продължава да извършва много т. нар. материални дейности." Такава личност няма лъжливо его, защото не вярва, че е това материално тяло или че е негов собственик. Тя знае, че не е това тяло и че то не й принадлежи. Тя самата принадлежи на Кршна и тялото й също принадлежи на Кршна. Когато такава личност използува всичко, създадено от тялото, ума, разума, думите, живота, богатството и т.н. — с една дума всичко, което притежава — в служене на Кршна, тя изведнъж се съединява с Него. Тя става неразделно свързана с Кршна и се освобождава от лъжливото его, което я кара да вярва, че е това тяло и т.н. Това е съвършеното ниво на Кршна съзнание.

ТЕКСТ 12

йуктах карма-пхалам тйактва шантим

апноти наиштхиким айуктах кама-карена

пхале сакто нибадхйате

йуктах—човек, който е ангажиран в предано служене; карма-пхалам—резултатите от всички дейности; тйактва—като изоставя; шантим—съвършен мир; апноти—-постига; наиштхиким-— непоколебим; айуктах—човек, който не е в Кршна съзнание; камака- рена—за да се наслаждава на резултатите от работата; пхале—с резултата; сактах—привързан; нибадхйате—е оплетен.

Душата, която е неотклонно отдадена, постига истински мир, защото посвещава резултата от всичките си дейности на Мен, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, е впримчена.

ПОЯСНЕНИЕ: Разликата между човек в Кршна съзнание и човек, стоящ на равнището на телесното съзнание, е че първият е привързан към Кршна, а вторият е привързан към резултатите от дейността си. Личност, която е привързана към Кршна и работи единствено за Него, е несъмнено освободена личност и не желае плодовете от труда си. В Бхагаватам се обяснява, че причината за желанието на резултата от дейностите са действията, извършвани под влияние на концепцията за двойствеността, т.е. без знание за Абсолютната Истина. Кршна е Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност. В Кршна съзнание няма двойственост. Всичко, което съществува, е създадено от енергията на Кршна, а Кршна е безкрайното добро. Следователно дейностите в Кршна съзнание са на абсолютен план, те са трансцендентални и нямат материален резултат. Затова една личност в Кршна съзнание е изпълнена с мир. Но оня, който е впримчен в пресмятането на печалбите, които ще му осигурят сетивно наслаждение, не може да постигне този мир. Това е тайната на Кршна съзнание — реализацията, че няма съществуване извън Кршна е основа за спокойствие и безстрашие.

ТЕКСТ 13

сарва-кармани манаса санниасиасте

сукхам ваши нава-дваре пуре

дехй наива курван на карайан

сарва—всички; кармани—дейности; манаса—в ума; саннйасйа— като изоставя; acтe—остава; сукхам—в щастие; ваши—човек, който е контролиран; нава-дваре—на мястото, където има девет врати; пуре—в града; дехй—въплътената душа; на—никога; ева— несъмнено; курван—като прави нещо; на—не; карайан—става причина да бъде направено.

Когато въплътеното живо същество контролира природата си и мислено се отрича от всички дейности, то щастливо живее в града с деветте врати [материалното тяло], без да работи и без да става причина за извършване на работа.

ПОЯСНЕНИЕ: Въплътената душа живее в град с девет врати. Дейностите на тялото, или, образно казано, градът на тялото, са автоматично управлявани от съответните гуни на природата. Независимо, че душата е подвластна на състоянията на тялото, тя може да ги превъзмогне, ако пожелае. Но понеже е забравила по-висшата си природа, тя се идентифицира с него и страда. Посредством Кршна съзнание тя може да възстанови истинската си позиция и по този начин да излезе от въплъщаването си. Следователно когато някой се посвети на Кршна съзнание, той стои настрана от всички телесни дейности. Чрез такъв контролиран живот се променя начина на мислене и човек живее щастливо в града с деветте врати. Тези девет врати са описани по следния начин:

нава-дваре пуре дехй хамсо лелайате бахих

ваши сарвасйа локасйа стхаварасйа чарасйа ча

„Бог, Върховната Личност, който живее в тялото на живото същество, е контрольорът на всички живи същества из цялата вселена. Всяко тяло има девет врати (две очи, две ноздри, две уши, уста, анус и гениталии). Живото същество в обусловеното си състояние се идентифицира с тялото си, но когато се идентифицира с Господа вътре в себе си, то става свободно, колкото Господа, дори докато е в това тяло." (Йветашватара Упанишад 3.18)
Следователно една Кршна осъзната личност се освобождава както от външните, така и от вътрешните дейности на материалното тяло.

ТЕКСТ 14

на картртвам на кармани локасйа срджати

прабхух на карма-пхала-самйогам

свабхавас ту правартате

на—никога; картртвам—собственост; на—нито; кармани—дейности; локасйа—на хората; срджати—създава; прабхух—господарят на града на тялото; на—нито; карма-пхала—с резултатите на дейностите; самйогам—връзка; свабхавах—гуните на материалната природа; ту—но; правартате—действуват.

Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действуват, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гуните на материалната природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Живото същество, както ще бъде обяснено в седма глава, е една от енергиите, или природите, на Върховния Господ и е различно от материята, която е друга, по-низша природа на Господа. Така или иначе, от незапомнени времена по-висшата природа, т.е. живото същество, е влязла в контакт с материалната природа. Временното тяло, или материалното убежище, което живото същество получава, е причината за извършването на различни дейности и произтичащите от тях последици. Човек живее в такава обусловена атмосфера и страда от последиците на телесните дейности, като се идентифицира (в невежество) с тялото. Невежеството, натрупано от незапомнени времена, е причината за телесните страдания и нещастия. Веднага щом живото същество започне да се разграничава от дейностите на тялото, то се освобождава и от последиците им. Докато е в града на тялото, то изглежда като че ли е негов господар, но в действителност не е нито негов собственик, нито контрольор на действията му и последиците от тях. То е просто сред материалния океан и се бори за съществуване. Водите на океана го подхвърлят и то не може да ги контролира. Най-доброто разрешение за него е да излезе от водата с помощта на трансценденталното Кршна съзнание. Само това може да го спаси от цялата бъркотия.

ТЕКСТ 15

надатте касйачит папам на чаива

сукртам вибхух аджнаненавртам

джнанам тена мухйанти джантавах

на—никога; адатте—приема; касйачит—нечий; папам—грях; на—нито; ча—също; ева—несъмнено; сукртам—благочестивите дейности; вибхух—Върховният Господ; аджнанена—с невежество; авртам—покрити ; джнанам—знание; тена—с което; мухйанти—се объркват; джантавах—живите същества.

Върховният Господ не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.

ПОЯСНЕНИЕ: Санскритската дума ви-бху означава, че Върховният Господ е изпълнен с неограничено знание, богатство, сила, слава, красота и отречение. Той е винаги удовлетворен от само себе си и необезпокояван от греховни или благочестиви дейности. Той не създава никаква определена обстановка за живото същество, но живото същество, объркано от невежеството, пожелава да бъде поставено при определени условия на живот и по този начин слага началото на веригата от дейности и последици. Поради по-висшата си природа живите същества са пълни със знание. Въпреки това, поради ограничените си възможности те са склонни да попадат под влиянието на невежеството. Господ е всемогъщ, но живото същество не е. Господ е вибху, всезнаещ, докато живото същество е ану, или с размери на атом. Понеже е жива душа, то може да пожелава различни неща чрез свободната си воля. Тези желания се изпълняват единствено от всемогъщия Господ. И така, когато живото същество бъде объркано от желанията си, Господ му позволява да ги изпълни, но не отговаря за действията и последиците в пожеланата конкретна обстановка. Въплътената душа, която е в объркано положение, се идентифицира със съответното материално тяло и се подчинява на временното страдание и щастие в живота. Господ е постоянен придружител на живото същество под формата на Параматма (или Свръхдуша) и затова знае всички желания на индивидуалната душа, така както човек може да почувствува аромата на едно цвете, което е близо до него. Желанието е фина форма на обусловеността на живото същество. Господ изпълнява желанията на живото същество според заслугите му. Човек предполага, Господ разполага. Следователно индивидът не е всемогъщ в изпълняването на желанията си. Господ обаче може да изпълнява всички желания и понеже е еднакъв към всички, не се намесва в желанията на живите същества, които притежават малка независимост. Обаче когато някой желае Кршна, Господ специално се грижи за него и окуражава желанието му, за да може той да Го достигне и да бъде вечно щастлив. Ето защо ведическите химни заявяват: еша у хй ева садху карма карайати там йам ебхйо локебхйа уннинйшате еша у евасадху карма карайати йам адхо нинйшате — „Господ ангажира живото същество в благочестиви дейности, така че то да се издигне. И Господ го ангажира в неблагочестиви дейности, така че то да отиде в ада." (Каушйтакй Упанишад 3.8)

аджно джантур анйшо 'йам атманах сукха-духкхайох

йшвара-прерито гаччхет сваргам вашв абхрам ева ча

„Живото същество е изцяло зависимо в своето щастие и нещастие. По волята на Върховния то може да отиде в рая или в ада, както облакът е носен от вятъра."

От незапомнени времена въплътената душа желае да избегне Кршна съзнанието, като причинява собственото си объркване. Въпреки че е вечна, блажена и знаеща, поради незначителността на съществуването си тя забравя органически присъщото си положение — служенето на Господа — и попада в клопката на незнанието. Под влияние на невежеството живото същество твърди, че Господ е отговорен за обусловеното му съществуване. Веданта-сутра (2.1.34) също потвърждава това. Вайшамйа-наиргхрнйе на сапекша- тват татха хи даршайати — „Господ нито мрази, нито обича, макар че може да ни изглежда така."

ТЕКСТ 16

джнанена аджнанам йешам

нашитам атманах тешам адитйа-вадж

джнанам пракашайати тат парам

джнанена—посредством знание; ту—но; тат—това; аджнанам- —незнание; йешам—чието; нашитам—се разрушава; атманах— на живото същество; тешам—тяхно; адитйа-ват—като изгряващо слънце; джнанам—знание; пракашайати—разкрива; тат парам—Кршна съзнание.

Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така както слънцето осветява всичко през деня.

ПОЯСНЕНИЕ: Ония, които са забравили Кршна, със сигурност са объркани. Но тези, които са в Кршна съзнание, не са ни най-малко объркани. В Бхагавад-гйта се казва: сарвам джнана-плавена, джнанагних сарва-кармани и на хи джнанена садршам. Знанието винаги се цени високо. А какво е знание? Съвършено знание се постига, когато някой се отдаде на Кршна, както ни учи деветнадесети стих на седма глава: бахунам джанманам анте джнанаван мам прападйате. След като, преминал през много, много раждания, човек се отдаде на Кршна в пълно знание, т.е. постигне Кршна съзнание, на него му се разкрива всичко, както през деня слънцето прави всичко видимо. Живото същество се обърква по толкова много начини. Например когато безцеремонно се мисли за Бог, то всъщност попада в най-голямата клопка на незнанието. Ако живото същество е Бог, как би могло да бъде обърквано от незнание? Може ли Бог да се обърква от незнание? Ако това беше така, незнанието, Сатаната, щеше да е по-велико от Бога. Истинското знание може да се получи от личност, която е в съвършено Кршна съзнание. Ето защо човек трябва да намери духовен учител, който е авторитетен, и от него да разбере какво е Кршна съзнание, което със сигурност ще разпръсне цялото му невежество, така както слънцето разпръсква тъмнината. Дори ако една личност напълно съзнава, че не е това тяло, а е трансцендентална спрямо него, тя все още може да не е в състояние да разграничава душата от Свръхдушата. Обаче човек може да научи всичко много добре, ако се погрижи да приеме убежище при съвършен, авторитетен Кршна осъзнат духовен учител. Човек може да разбере Бога и своята връзка с Него, когато срещне представител на Бога. Понеже има знание за Бога, един Негов представител никога не претендира, че е Бог, въпреки че му се оказва цялата почит, която обикновено се оказва на Бога. Човек трябва да изучи в какво се състои разликата между Бога и живото същество. Затова Господ Шрй Кршна казва във втора глава (2.12), че както всяко живо същество, така и Бог е индивидуална личност. Всички живи същества са имали своята индивидуалност в миналото, имат я в настоящето и ще запазят индивидуалността си в бъдеще, дори след освобождението си. През нощта в тъмното виждаме всичко като една обща маса, но през деня, когато слънцето свети, виждаме всичко в истинската му идентичност. Отъждествяването с индивидуалността в духовния живот е истинско знание.

ТЕКСТ 17

тад-буддхайас тад-атманас тан-ништхас

тат-парайанах гаччхантй апунар-аврттим

джнана-нирдхута-калмашах

тат-буддхайах—всички, чийто разум е винаги във Върховния; тат-атманах.—всички, чийто ум е винаги във Върховния; тат- ништхах—всички, чиято вяра е предназначена единствено за Върховния; тат-парайанах—които са приели напълно неговия подслон; гаччхантй—отиват; апунах-аврттим—към освобождение; джнана—посредством знание; нирдхута—пречистени; калмашах- —съмнения.

Когато разумът, умът, вярата и подслонът на човек са установени във Върховния, той се пречиства изцяло от съмнения с помощта на пълното знание и поема направо пътя на освобождението.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ Кршна е Върховната Трансцендентална Истина. Цялата Бхагавад-гйта е изградена върху твърдението, че Кршна е Бог, Върховната Личност. Това е твърдението на цялата ведическа литература. Пара-таттва означава Върховна Реалност. Тя може да бъде разбрана от всички, които познават Върховния като Брахман, Параматма и Бхагаван. Бхагаван, т.е. Бог, Върховната Личност, е връхната точка на Абсолюта. Няма нищо повече от това. Господ казва: маттах паратарам нанйат кинчид асти дханан- джайа. Безличностният Брахман също е поддържан от Кршна: брахмано хи пратиштхахам. Следователно във всички случаи Кршна е Върховната Реалност. Този, чийто ум, разум, вяра и убежище са винаги установени в Кршна, с други думи, този, който е изцяло Кршна осъзнат, със сигурност се освобождава от всякакви съмнения и е в съвършено знание за всичко, което се отнася до тран- сценденталността. Една Кршна осъзната личност може да разбере, че има двойственост (едновременно идентичност и индивидуалност) в Кршна, и въоръжена с такова трансцендентално знание, може да прави постоянен напредък по пътя към освобождението.

ТЕКСТ 18

видйа-винайа-сампанне брахмане гави

хастини шуни чаива шва-паке ча

пандитах сама-даршинах

видйа—със знание; винайа—и доброта; сампанне—напълно въоръжени; брахмане—към брахмана; гави—кравата; хастини—към слона; шуни—към кучето; ча—и; ева—несъмнено; швапаке—кучеядеца (отхвърления); ча—съответно; пандитах—всички, които са мъдри; сама-даршинах—които се отнасят по един и същ начин

Смирените мъдреци благодарение на истинското знание приемат по един и същ начин учения и благороден брахмана, кравата, кучето и кучеядеца[отхвърления].

ПОЯСНЕНИЕ: Една Кршна осъзната личност не прави никаква разлика в биологичните видове и кастите. От социална гледна точка може да има разлика между брахмана и извънкастовия, както кучето, кравата и слонът са различни от гледна точка на биологичните видове, но за учения трансценденталист различията, свързани с тялото, нямат значение. Това се дължи на връзката им с Върховния, защото Върховният Господ чрез пълната Си част, като Параматма, присъствува във всяко сърце. Такова разбиране за Върховния е истинско знание. Що се отнася до телата, които отговарят на различни касти и различни форми на живот, Господ е еднакво милостив към всички тях, защото се отнася към всяко живо същество като към приятел и проявява Себе Си като Параматма, без значение в какво положение е живото същество. Под формата на Параматма Господ се намира както в извънкастовия, така и в брахмана, въпреки че телата на един брахмана и един извънкастов не са еднакви. Телата са материални продукти на различните гуни на материалната природа, но душата и Свръхдушата вътре в тях са от едно и също духовно качество. Това обаче не ги прави еднакви в количествено отношение, защото индивидуалната душа присъствува само в конкретното тяло, докато Параматма присъствува във всички тела. Една Кршна осъзната личност има пълно знание за това, следователно тя наистина знае и гледа на всичко по един и същ начин. Сходството между душата и Свръхдушата е, че и двете са осъзнати, вечни и блажени. А разликата между тях е, че индивидуалната душа съзнава единствено в рамките на съответното тяло, докато Свръхдушата е осъзната по отношение на всички тела. Свръхдушата присъствува във всички тела, без разлика.

 

ТЕКСТ 19

ихаива таир джитах сарго йешам самйе

стхитам манах нирдошам хи самам

брахма тасмад брахмани те стхитах

 

иха—в този живот; ева—несъмнено; таих—от тях; джитах—победени; саргах—раждането и смъртта; йешам—чиито; самйе—в равновесие; стхитам—установен; манах.—ум; нирдошам—безупречни; хи—несъмнено; самам—в равновесие; брахма—като Върховния; тасмат—следователно; брахмани—във Върховния; те— те; стхитах—са установени.

 

Ония, чиито умове са установени в еднообразието и спокойствието, вече са победили обусловеността на раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.

 

ПОЯСНЕНИЕ: Спокойствието на ума, както се споменава по-горе, е признак на себереализацията. Ония, които наистина са достигнали това ниво, трябва да бъдат считани за победили материалните условия, по-точно раждането и смъртта. Докато човек се идентифицира с тялото си, е приеман за обусловена душа, но щом се издигне до нивото на спокойствие посредством реализиране на себето, той се освобождава от обусловения живот. С други думи, той повече няма да се ражда в материалния свят, а след смъртта си може да влезе в духовното небе. Господ е безупречен, защото не се привързва и не мрази. По същия начин, когато едно живо същество не изпитва привързаност и омраза, то става безупречно и достойно да влезе в духовното небе. Такива личности трябва да бъдат считани за вече освободени, а качествата им са описани по-долу.

 

 

 

ТЕКСТ  20

на прахршйет прийом прапйа нодвиджет

прапйа чаприйам стхира-буддхир асаммудхо

брахма-вид брахмани стхитах

на—никога; прахршйет—не се радва; прийам—нещо приятно; прапйа—като достига; на—не; удвиджет—става възбудена; пра- пйа—като получава; ча—също; априйам—нещо неприятно; стхира-буддхих—с устойчив разум; асаммудхах—необъркван; брахма-вит—човек, който познава съвършено Върховния; брахманй—в трансценденталността; стхитах—установена.

Една личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук са описани качествата на една себереализирала се личност. Първото й качество е, че тя не е в илюзия от лъжливото идентифициране на тялото с истинското себе. Тя знае много добре, че не е това тяло, а че е частица, откъсната от Бога, Върховната Личност. Затова тя не се радва, когато постигне нещо, нито скърби, когато загуби нещо, което се отнася до тялото й. Тази стабилност на ума се нарича стхира-буддхи, т.е. себеинтелигентност. Такава личност никога не е объркана, защото не приема погрешно грубото тяло за душата, не приема тялото за нещо вечно и не пренебрегва съществуването на душата. Това знание я издига до положението да разбере цялата наука за Абсолютната Истина — Брахман, Параматма и Бхагаван. По този начин тя познава съвършено органически присъщата си позиция, без да се опитва изкуствено да стане еднаква с Върховния във всяко отношение. Това се нарича Брахман реализация, т.е. себереализация. Такова устойчиво съзнание се нарича Кршна съзнание.

ТЕКСТ 21

 бахйа-спаршешв асактатма виндатй

атмани йат сукхам са брахма-йога-йуктатма

сукхам акшайам ашнуте

бахйа-спаршешу—към външно удовлетворяване на сетивата; асакта-атма—всеки, който не е привързан; виндати—се наслаждава; атмани—в себето; мат—това, което; сукхам—щастие; сах—той; брахма-йога—с концентрация в Брахман; йукта-атма—свързан със себето; сукхам—щастие; акшайам—неограничено; ашнуте— се радва.

Такава освободена личност не е привличана от материалното сетивно наслаждение, а е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. По такъв начин себереализиралата се душа се радва на неограничено щастие, защото се концентрира върху Върховния.

ПОЯСНЕНИЕ: Шрй Йамуначарйа, един велик преданоотдаден в Кршна съзнание, казва:

йад-авадхи мама четах кршна-падаравинде

нава-нава-раса-дхаманй удйатам рантум асйт

тад-авадхи бата нарй-сангаме смарйамане

бхавати мукха-викарах суштху ништхйванам ча

„Понеже съм ангажиран в трансцендентално любовно служене на Кршна, постигам винаги ново и ново блаженство в Него, а когато помисля за сексуално удоволствие, устните ми се изкривяват от отвращение и аз заплювам мисълта." Една личност в брахма-йога, т.е Кршна съзнание, е до такава степен погълната от любовното служене на Господа, че загубва напълно вкус към материалното сетивно наслаждение. От материалните удоволствия най-висшето е сексът. Целият свят се движи под неговата магия и няма материалист, който да работи без този мотив. Но една личност в Кршна съзнание може да работи, и то с още по-голяма енергия, без сексуалното удоволствие и тя го избягва. Това е проверката в духовната реализация. Духовната реализация и сексуалното наслаждение не могат да вървят заедно. Една Кршна осъзната личност не е привличана от каквото и да било сетивно наслаждение, защото е освободена душа.

ТЕКСТ 22

йе хи самспарша-джа бхога духкха-йонайа

ева те адй-антавантах каунтейа

на тешу рамате будхах

йе—тези; хи—несъмнено; самспарша-джах—в контакт с материалните сетива; бхогах—наслади; духкха—нещастие; йонайах—източници на; ева—несъмнено; те—те са; ади—начало; анта—край; вантах—подчинен на; каунтейа—о, сине на Кунтй; на—никога; тешу—-в тях; рамате—се наслаждава; будхах—разумната личност.

Една разумна личност стои настрана от страданието, породено от контакта с материалните сетива. О, сине на Кунтй, тези наслаждения имат начало и край и мъдреците не изпитват наслада от тях.

ПОЯСНЕНИЕ: Материалните сетивни удоволствия се дължат на контакта с материалните сетива, които до едно са временни, защото самото тяло е временно. Освободената душа не се интересува от нищо, което е временно. Понеже познава добре радостта от транс- ценденталните наслаждения, освободената душа не се наслаждава на лъжливото наслаждение. В Падма Пурана се казва:

раманте йогино 'нанте сатйананде

чид-атмани ити рама-паденасау

парам брахмабхидхййате

„Мистиците черпят неограничени трансцендентални наслаждения от Абсолютната Истина и затова Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, е позната също и като Рама."

В Шрймад-Бхагаватам (5.5.1) също се казва:

найам дехо деха-бхаджам нр-локе

каштан каман архате вид-бхуджам йе

тапо дивйам путрака йена саттвам

шуддхйед йасмад брахма-саукхйам тв анантам

„Мои скъпи синове, няма причина да работите непосилно за сетивни наслаждения, докато сте в тази човешка форма на живот; такива наслаждения са за лайноядците [свинете]. Нещо повече, в този живот вие трябва да понесете покаяния, които ще ви помогнат да пречистите съществуването си и ще ви дадат възможност да се наслаждавате на безкрайно трансцендентално блаженство."

Тези, които са истински йогй или учени трансценденталисти, не са привличани от сетивните наслаждения — причина за продължаване на материалното съществуване. Колкото повече човек се отдава на материални наслаждения, толкова повече той се заплита в материалните страдания.

ТЕКСТ 23

шакнотихаива йах содхум прак

шарира-вимокшанат кама-кродходбхавам

вегам са йуктах са сукхй нарах

шакноти—може; иха ева—в настоящето тяло; йах—-човек, който; содхум—да търпи; прак—преди; шарйра—тялото; вимокшанат— да изостави; кама—матер. желание; кродха—и гняв; удбхавам—породени от; вегам—импулси; сах—той; йуктах—в транс; сах—той; сукхй—о; нарах—човешко същество.

Ако преди да напусне настоящото си тяло човек съумее да устоява на импулсите на материалните сетива и да обуздава силата на желанието и гнева, той е добре установен и е щастлив в този свят.

ПОЯСНЕНИЕ: Ако някой желае сериозен напредък по пътя на себереализацията, трябва да се опитва да контролира силите на материалните си сетива. Това са силата, която го подтиква да говори, силата на гнева, на ума, на стомаха, на половите органи и силата на езика. Оня, който може да контролира силите на тези сетива, както и на ума, се нарича госвамй, или свамй. Госвамй живеят строго контролиран живот и потискат напълно импулсите на сетивата си. Неудовлетворените материални желания пораждат гняв, а той възбужда ума, очите и гръдния кош. Затова човек трябва да се научи да контролира материалните желания още преди да напусне материалното си тяло. Този, който може да обуздава сетивата си, е считан за себереализирала се душа и е щастлив в себереализацията. Дълг на трансценденталиста е упорито да се опитва да контролира желанието и гнева.

ТЕКСТ 24

йо 'нтах-сукхо 'нтар-арамас татхантар-джйотир

ева йах са йогй брахма-нирванам

брахма-бхуто 'дхигаччхати

йах—човек, който; антах-сукхах—щастлив отвътре; антахара-мах— активно се наслаждава отвътре; татха—както и; антах- джйотих—като се обръща навътре; ева—несъмнено; йах—всеки; сах—той; йогй—мистик; брахма-нирванам—освобождение във Върховния; брахма-бхутах—като се е себереализирал; адхигаччха- ти—достига.

Човек, чието щастие е вътре в него; който действува и се наслаждава вътре в себе си и чиято цел е навътре, е наистина съвършен мистик. Той е освободен във Върховния и накрая достига Върховния.

ПОЯСНЕНИЕ: Ако човек не е способен да вкуси щастието отвътре, как би могъл да се откаже от външните ангажименти, предназначени за получаване на повърхностно щастие? Една освободена личност се радва на реално изпитано щастие. По тази причина тя може да седи спокойно където и да е и да се наслаждава на дейностите на живота вътре в себе си. Такава освободена личност не желае повече повърхностно материално щастие. Това състояние се нарича брахма-бхута и когато човек го достигне, връщането му обратно при Бога, обратно вкъщи, е гарантирано.

ТЕКСТ 25

лабханте брахма-нирванам ршайах

кшина-калмашах чхинна-дваидха

йататманах сарва-бхута-хите ратах

лабханте—достигнат; брахма-нирванам—освобождение във Върховния; ршайах—всички, които са активни отвътре; кшйна-калма- шах—които са освободени от всякакви грехове; чхинна—след като са разкъсали; дваидхах—двойствеността; йата-атманах—ангажирани в себереализация; сарва-бхута—заради всички живи същества; хите—в благотворна работа; ратах—заети.

Всички, които са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; чиито умове са насочени навътре; които винаги са заети с дейности за благополучието на всички живи същества и са освободени от всички грехове, достигат освобождение във Върховния.

ПОЯСНЕНИЕ: Само за личност, която е напълно Кршна осъзната, може да се каже, че работи за добруването на всички живи същества. Когато човек наистина разбере, че Кршна е първоизточникът на всичко, и действува в този дух, той действува за всички. Страданията на човечеството се дължат на забравянето, че Кршна е върховният наслаждаващ се, върховният господар и върховният приятел. Следователно да се действува за пробуждане на това съзнание в цялото човешко общество е най-възвишената и благоприятна работа. Никой не може да извършва такава първокласна благотворителна работа, ако не е постигнал освобождение във Върховния. Една Кршна осъзната личност няма съмнения относно върховенството на Кршна. Тя не се съмнява в това, защото е напълно освободена от всички грехове. Това е състоянието на божествената любов.

Личност, която работи единствено за да подобри материалното благоденствие на човешкото общество, всъщност не може да помогне на никого. Временното облекчаване на външното тяло и ума не е достатъчно. Истинската причина за затрудненията на човека в суровата борба за живот е, че той забравя връзката си с Върховния Господ. Когато човек е напълно осъзнат за връзката си с Кршна, той всъщност е освободена душа, въпреки че може да бъде във временно жилище — материалното тяло.

ТЕКСТ 26

кама-кродха-вимуктанам йатинам

йата-четасам абхито брахма-нирванам

вартате видитатманам

кама—от желания; кродха—и гняв; вимуктанам—на всички, които са освободени; йатйнам—на святите личности; йата-четасам— които напълно контролират ума; абхитах—уверени в близкото бъдеще; брахма-нирванам—освобождение във Върховния; вартате—е там; видита-атманам—всички, които са себереализирали се.

За всички, които са се освободили от гняв и материални желания; които са се себереализирали; които се самоконтролират и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е гарантирано в най-близко бъдеще.

ПОЯСНЕНИЕ: От святите личности, които постоянно се стремят към спасение, оня, който е в Кршна съзнание, е най-добър от всички. В Бхагаватам (4.22.39) този факт се потвърждава по следния начин:

йат-пада-панкаджа-палаша-виласа-бхактйа

кармашайам гратхитам удгратхайанти сантах

тадван на рикта-матайо йатайо 'пи руддха-

срото-ганас там аранам бхаджа васудевам

„Просто се опитай да обожаваш в предано служене Васудева, Бога, Върховната Личност. Дори великите мъдреци не могат да контролират силата на сетивата си така успешно, както тези, които в трансцендентално блаженство служат в лотосовите крака на Господа, като изтръгват дълбоко вкорененото желание за кармични дейности."

Желанието да се наслаждава на кармичните резултати от работата е толкова дълбоко вкоренено в обусловената душа, че дори на великите мъдреци им е много трудно да контролират такива желания, въпреки че полагат големи усилия.

ТЕКСТ 27-28

йах—човек, който; сада—винаги; муктах—освободен; ева— несъмнено; сах—той е.

Като се изолира от всички външни сетивни обекти; като задържа погледа между двете си вежди; като спира вдишването и издишването в ноздрите си и по този начин контролира ума, сетивата и разума си, трансценденталистът, който се стреми към освобождение, става свободен от желание, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, със сигурност е освободен.

ПОЯСНЕНИЕ: Зает в Кршна съзнание, човек може веднага да разбере духовната си същност и след това посредством преданото служене — да разбере Върховния Господ. Когато някой твърдо се установи в предано служене, достига трансцендентална позиция и необходимите качества, за да чувствува присъствието на Господа в дейностите си. Това особено положение се нарича освобождение във Върховния.

След като обяснява изброените по-горе принципи за освобождение във Върховния, Господ дава инструкции на Арджуна, как човек може да достигне тази позиция с техниката на мистицизма, или йога, известна като аштанга-йога. Тя е разделена на осем етапа, които се наричат йама, нийама, асана, пранайама, пратйахара, дхарана, дхйана и самадхи. В шеста глава се описва подробно предметът на йога, а в края на пета глава за нея се дават само предварителни обяснения. С помощта на йога метода пратйахара човек трябва да преустанови контакта с обектите на сетивата, като звук, допир, форма, вкус и мирис; след това да задържи погледа си между двете си вежди и да го концентрира във върха на носа, с полуотворени очи. Няма полза от затварянето на очите, защото е много възможно човек да заспи. Нито има полза да остане с напълно отворени очи, защото тогава съществува рискът да бъде привлечен от сетивните обекти. Дишането се задържа в ноздрите посредством неутрализиране на двата въздушни потока, които се движат съответно нагоре и надолу в тялото. Чрез практикуване на този вид йога човек може да постигне контрол над сетивата, като се изолира от външните сетивни обекти и по такъв начин се подготвя за освобождение във Върховния.

Тази йога техника помага на човек да се освободи от всякакъв страх и гняв и по този начин да почувствува присъствието на Свръхдушата на трансцендентално ниво. С други думи, Кршна съзнание е най-лесната техника за следване на йога принципите. Това ще бъде по-подробно обяснено в следващата глава. Една Кршна осъзната личност, която винаги е заета в предано служене, не рискува да даде свобода на сетивата си за някакви други дейности. Това е по-добър начин за контролиране на сетивата, отколкото аштанга-йога.

бхоктарам йаджна-тапасам

сарва-лока-махешварам сухрдам сарва-бхутанам

джнатва мам шантим рччхати

бхоктарам—този, който ползува плодовете; йаджна—на жертвоприношенията; тапасам—покаянията и въздържанията; сарва- лока—на всички планети и на полубоговете там; маха-йшварам— Върховният Господ; су-хрдам—благодетел; сарва—на всички; бху-танам—живите същества; джнатва—като познава по такъв начин; мам—Мен (Господ Кршна); шантим—освобождение от силните материални болки; рччхати—човек постига.

Една личност в пълно съзнание за Мен, която Ме познава като върховен наслаждаващ се на плодовете от всички жертви и въздържания, като Върховен Господ на всички планети и полубогове и благодетел и доброжелател на всички живи същества, намира покой от болките на материалните страдания.

ПОЯСНЕНИЕ: Обусловените души, които се намират в ноктите на илюзорната енергия, силно желаят да постигнат спокойствие в материалния свят. Но те не знаят формулата на мира, обяснена в тази част на Бхагавад-гйта. Най-великата формула за постигане на мир е тази: Господ Кршна е наслаждаващият се на плодовете от всички човешки дейности. Хората трябва да предлагат всичко в трансценденталното служене на Господа, защото Той е господарят на всички планети и на полубоговете, които живеят на тях. Никой не е по-велик от Него. Той е по-велик и от най-великите полубогове, като Шива и Брахма. Във Ведите (Шветашватара Упанишад 6.7) Върховният Господ е описан като там йшваранам парамам махеш- варам. Под непреодолимото влияние на илюзията живите същества се опитват да господствуват над всичко, което им попадне пред очите, но всъщност те са под господството на материалната енергия на Господа. Господ е господар на материалната природа, а обусловените души се намират под властта на строгите й закони. Не е възможно да се постигне мир в света нито индивидуално, нито колективно, докато човек не разбере тези очевидни факти. Смисълът на Кршна съзнание се състои в следното: Господ Кршна е върховният господар, а всички живи същества, включително и великите полубогове, са Негови подчинени. Човек може да постигне съвършен мир единствено в пълно Кршна съзнание.

Господа, непрекъснато зает с предано служене в Кршна съзнание, съвършен в себереализацията, много бързо достига освобождение във Върховния. Поради пълното си знание за себереализацията той остава винаги в транс. Ще цитираме един аналогичен пример:

даршана-дхйана-самспаршаир матсйа-курма-вихангамах

сванй апатйани пушнанти татхахам апи падма-джа

„Само чрез гледане, медитация и докосване рибата, костенурката и птиците поддържат потомството си. Същото правя и Аз, о, Падмаджа!"

Рибата отглежда малките си просто като ги гледа. Костенурката ги отглежда, като медитира върху яйцата си. Тя ги снася на сушата и медитира върху тях, докато е във водата. По същия начин един преданоотдаден в Кршна съзнание, въпреки че е далеч от обителта на Господа, може да се издигне до тази обител просто като мисли за Него постоянно — посредством Кршна съзнание. Той не усеща болките на материалните страдания и това състояние се нарича брахма- нирвана — отсъствие на материални страдания поради това, че човек непрекъснато е потопен във Върховния.

ТЕКСТ 29

спаршан кртва бахир бахйамш чакшуш

чаивантаре бхрувох пранапанау самау кртва

насабхйантара-чаринау йатендрийа-мано-буддхир

мунир мокша-парайанах вигатеччха-бхайа-кродхо

йах сада мукта ева сах

спаршан—сетивни обекти, такива като звука; кртва—като насочва; бахих—навън; бахйан—ненужно; чакшух—очи; ча—също; ева—несъмнено; антаре—между; бхрувох—веждите; прана-апа-нау—движещият се нагоре и надолу въздух; самау—преустановяване; кртва—като задържа; наса-абхйантара—в ноздрите; чари-нау—като духа; йата—контролирани; индрийа—сетива; манах—ум; буддхих—разум; муних—трансценденталистът; мокша—за освобождение; парайанах—когато е така предопределен; вигата— след като се е отказал; иччха—желания; бхайа—страх; кродхах— гняв

Да се работи в Кршна съзнание, означава да се работи с пълно знание за Господа като господар на всичко. Няма разлика между такава работа и трансценденталното знание. Кршна съзнание е бхакти-йога, а джнана-йога е път, който води към бхакти-йога. Кршна съзнание означава да се работи в пълно знание за връзката на човек с Върховния Абсолют и съвършенството на това съзнание е в пълното знание за Кршна — Бога, Върховната Личност. Една чиста душа е вечен слуга на Бога, защото е откъсната неделима частица от Него. Тя влиза в контакт с майа (илюзията), което се дължи на желанието й да господствува над материалната природа. Това става причина за многобройните й страдания. Докато остава в контакт с материята, тази чиста душа трябва да работи, за да задоволява материалните си потребности. Дори ако човек все още се намира под властта на материята, Кршна съзнание го води към духовен живот, защото събужда за духовно съществуване с техника, която се прилага в материалния свят. Колкото повече напредва човек, толкова повече се освобождава от ноктите на материята. Господ не е пристрастен към никого. Всичко зависи от това, как човек на практика изпълнява задълженията си в Кршна съзнание, което му помага да контролира сетивата си и да превъзмогва влиянието на желанието и гнева. Този, който стои твърдо в Кршна съзнание, като контролира гореспоменатите страсти, действително се установява на трансценденталното ниво, наричано брахма-нирвана. В Кршна съзнание човек автоматично практикува и осморния йога мистицизъм, защото постига крайната му цел. При практикуването на тези осем стъпала — йама, нийама, асана, пранайама, пратйахара, дхарана, дхйана и самадхи, човек постепенно напредва. Но те само предшествуват съвършенството, постигано с помощта на преданото служене, което единствено може да осигури мир на човешкото същество. Това е най-висшето съвършенство на живота.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху пета глава на Шрймад Бхагавад-гйта,

 озаглавена „Карма-йога — дейност в Кршна съзнание".