неделя, 11 април 2010 г.

ГЛАВА 9 : Най-поверителното знание

ДЕВЕТА ГЛАВА
Най-поверителното знание









ТЕКСТ 1


шрй-бхагаван увача
идам ту те гухйатамам правакшйамй анасуйаве
джнанам виджнана-сахитам йадж джнатва мокшйасе 'шубхат

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; идам—това; ту—но; те—на теб; гухйа-тамам—най-поверително; правакшйамй—Аз изричам; анасуйаве — на независтливия; джнанам— знание; ви-джнана—реализирано знание; сахитам—с; йат—което; джнатва—като знаеш; мокшйасе—ще се освободиш; ашубхат— от това мизерно материално съществуване

Бог, Върховната Личност, казва: „ Мой скъпи Арджуна, тъй като никога не Ми завиждаш, ще ти предам това най-поверително знание и разбиране.  Когато ги узнаеш, ще се освободиш от страданията на материалното съществуване.

ПОЯСНЕНИЕ: Колкото повече един преданоотдаден слуша за Върховния Господ, толкова по-просветен става. Методът на слушане се препоръчва в Шрймад-Бхагаватам: „Посланията на Бога, Върховната Личност, са пълни със сили и тези сили могат да бъдат реализирани, ако темите за Върховния Господ се разискват между преданоотдадени. Това не може да се постигне чрез общуване с умствени спекулатори или с академични учени, защото е реализирано знание."

Преданоотдадените постоянно се ангажират в служене на Върховния Господ. Господ знае мислите и искреността на всяко живо същество, което е ангажирано в Кршна съзнание, и му дава интелигентност, за да разбере науката за Кршна в обществото на пре- даноотдадени. Разговорите за Кршна притежават голяма сила и ако някой, щастлив да има такова общуване, се опита да асимилира това знание, той със сигурност ще напредне в духовната реализация. Господ Кршна, за да окуражи Арджуна за все по-високо издигане в могъщото служене на Него, описва в настоящата девета глава теми, по-поверителни от всички, които е разкрил до тук.
Самото начало на Бхагавад-гйта, първа глава, е до известна степен въведение към останалата част на книгата, а описаното във втора и трета глава духовно знание се нарича поверително. Темите, обсъждани в седма и осма глава, се отнасят специално до преданото служене и понеже водят до просветление в Кршна съзнание, се наричат по-поверителни. Но нещата, които се описват в девета глава, се отнасят до чистата преданост. Затова тази глава е наречена най- поверителна. Човек, който се е установил в най-поверителното знание за Кршна, по природа е трансцендентален. Той не изпитва материални болки, въпреки че е в материалния свят. Бхакти-расамрта- синдху посочва, че ако някой има искрено желание да служи с любов на Върховния Господ, даже и да се намира в обусловеното положение на материалното съществуване, трябва да бъде считан за освободен. В десета глава на Бхагавад-гйта също ще открием, че всеки, който се ангажира по този начин, е освободена личност.
И така, този първи стих има особено значение. Думите идам джнанам („това знание") се отнасят до чистото предано служене, което се състои от девет различни дейности: слушане, възпяване, помнене, служене, обожаване, отправяне на молитви, подчиняване, поддържане на приятелство и даване на всичко. Посредством практикуването на тези девет елемента на преданото служене човек се издига до духовно съзнание — Кршна съзнание. Когато сърцето на човек се пречисти по такъв начин от материалното замърсяване, той може да разбере науката за Кршна. Не е достатъчно да се разбере, че живото същество не е материално. Това може да бъде началото на духовната реализация, но човек трябва да прави разлика между дейностите на тялото и духовните дейности на този, който разбира, че не е това тяло.
В седма глава вече говорихме за огромното могъщество на Кршна, Бога, Върховната Личност, за Неговите различни енергии, за низшата и висшата природа и за цялото това материално проявление. Сега, в девета глава, ще бъде описано величието на Господа.
Санскритската дума анасуйаве е също много важна в този стих. Обикновено коментаторите, дори и да са много образовани, завиждат на Бога, Върховната Личност, Кршна. Дори и най-сведущите учени коментират Бхагавад-гйта много неточно. Понеже те завиждат на Кршна, коментарите им са безполезни. Коментарите, направени от преданоотдадени на Господа, са авторитетни. Никой не може да обяснява Бхагавад-гйта или да дава съвършено знание за Кршна, ако завижда. Оня, който критикува характера на Кршна, без да Го познава, е глупак. Следователно такива коментари трябва внимателно да се избягват. За личност, която разбира, че Кршна е Бог, Върховната Личност, чистата и трансцендентална личност, тези глави ще бъдат много полезни.




ТЕКСТ 2


раджа-видйа раджа-гухйам павитрам
идам уттамам пратйакшавагамам
дхармйам су-сукхам картум авйайам

раджа-видйа—царят на образованието; раджа-гухйам—царят на поверителното знание; павитрам—най-чистото; идам—това; уттамам—трансцендентално; пратйакша—с непосредствен опит; авагамам—разбира; дхармйам—принципът на религията; су-сукхам—много щастлив; картум—да изпълнява; авйайам—вечният

Това знание е царят на образованието и тайната на всички тайни. То е най-чистото знание и понеже дава непосредствено възприемане на себето чрез реализация, то е съвършенството на религията. То е вечно и постигането му изпълва с радост.

ПОЯСНЕНИЕ: Тази глава на Бхагавад-гйта е наречена царят на знанието, защото е същината на всички учения и философии, обяснени преди това. Основните представители на философската мисъл в Индия са Гаутама, Канада, Капила, Йаджйавалкйа, Шандилйа, Ваишванара, както и авторът на Веданта-сутраВйасадева. Следователно няма недостиг на знание в областта на философията или трансценденталната наука. Тук Бог казва, че девета глава е царят на цялото знание, същината на знанието, което може да се получи от изучаването на Ведите и различните видове философии. То е най-поверителното, защото всяко поверително или трансцендентално знание включва разбиране на разликата между душата и тялото. И царят на цялото поверително знание кулминира в преданото служене.

Обикновено хората не са запознати с това поверително знание — те изучават външното знание. Що се отнася до трансценденталното образование, те се увличат от различни негови раздели, като политика, социология, физика, химия, математика, астрология и др. Навсякъде по света са създадени огромни университети и много научни институти, но за нещастие няма университет или образователна институция, където да се преподава науката за духовната душа. Независимо от това, душата е най-важната част на тялото. Без присъствието на душата тялото няма стойност. Въпреки това хората отдават по-голямо внимание на нуждите на тялото си и не се грижат за душата, която дава живот.
Бхагавад-гйта, и по-специално главите от втора до осемнадесета, подчертават значимостта на душата. В самото начало Господ казва, че тялото е тленно, а душата нетленна (антаванта име деха нитйа- сйоктах ьиарйринах). Поверително знание е това, от което се разбира, че духовната душа е нещо различно от това тяло и природата й е неизменна, неразрушима и вечна. Но всичко това не дава пълна информация за душата. Понякога хората са под впечатлението, че душата е нещо различно от тялото и когато тялото умре, т.е. човек се освободи от тялото си, душата остава в пустота и става безличностна. Всъщност това не е истина. Как може душата, която е така активна в тялото, да бездействува, след като го напусне? Тя е винаги активна. Ако е вечна, тя е вечно активна и дейностите й в духовното царство са най-поверителната част на духовното знание. Затова тези дейности на духовната душа се посочват тук като цар на цялото знание, т.е. най-поверителната част на цялото знание.
Това знание е най-чистата форма на всички дейности, както се обяснява във ведическата литература. В Падма Пурана е направен анализ на всички греховни човешки дейности и е показано, че грехът е последица от друг грях. Всички, които се ангажират в кармични дейности, се оплитат в различни степени и форми на греховните последици. Например, когато се посади семе от даден вид дърво, то не пониква и не пораства веднага. Първо минава известно време, за да стане семето малко растение, което се оформя като дърво, след това дървото цъфти, дава плод и когато целият този процес завърши, на цветовете и плодовете се наслаждават хората, които са посадили семето на дървото. По същия начин както при семето, когато човек извърши грях, минава време, докато той даде плод. Има различни етапи. Индивидът може вече да е прекратил греховната дейност, но въпреки това той ще опита плода й. Има грехове, които са все още във формата на семе, докато други вече дават плодове и ние ги вкусваме под формата на нещастие и болка.
Както беше обяснено в стих двадесет и осми на седма глава, личност, която напълно е унищожила последиците от всички греховни дейности и е заета изцяло в благочестиви дейности, освободена от двойствеността на този материален свят, се ангажира в предано служене на Бога, Върховната Личност, Кршна. С други думи, тези, които наистина се ангажират в предано служене на Върховния Господ, са вече освободени от всички греховни последици. Това се потвърждава в Падма Пурана:
апрарабдха-пхалам папам кутам бйджам пхалонмукхам
краменаива пралййета вишну-бхакти-рататманам
За личности, които са заети в предано служене на Бога, Върховната Личност, всички греховни последици, които дават в момента плодове, чакат „на склад" или са под формата на семе, постепенно изчезват. Следователно пречистващата сила на преданото служене е много голяма; тя се нарича павитрам уттамамам, т.е. най-чистата. У-ттама означава „трансцендентален". Тамас означава „този материален свят" или невежество, уттама означава „това, което е тран- сцендентално спрямо материалните дейности". Дейностите в преданост никога не трябва да се считат за материални, въпреки че понякога изглежда, като че ли преданоотдадените се ангажират в дейности, които извършват и обикновените хора. Човек, който разбира и е запознат с преданото служене, знае, че това не са материални дейности. Всички те са духовни Дейности, изпълнени с преданост и незамърсени от материалните гуни на природата.
Казва се, че извършването на предано служене е толкова съвършено, че човек може да усети резултатите непосредствено. Този непосредствен резултат се вижда на практика. Имаме личен опит, че всеки, който повтаря святото име на Кршна (Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе) без грешки, изпитва трансцендентално удоволствие и много бързо се пречиства от всички материални замърсявания. Това наистина се вижда. Нещо повече, ако човек не само слуша, но се опитва и да разпространява идеята за преданото служене или ако подпомага мисионерските дейности на Кршна съзнание, постепенно започва да чувствува духовен напредък. Този напредък в духовния живот не зависи от придобитото преди това образование или квалификация. Сам по себе си методът е толкова чист, че просто като го следва, човек се пречиства.
Във Веданта-сутра (3.2.26) това също се описва със следните думи: пракашаш ча карманй абхйасат — „Преданото служене е толкова могъщо, че просто като се ангажира в неговите дейности, човек се просветлява." Практически пример за това е предишният живот на Нарада, в който той е бил син на слугиня. Той не е имал образование, нито е бил роден във високопоставено семейство. Но когато майка му се заела със служене на велики преданоотдадени, Нарада също се заел, защото понякога в отсъствието на майка си лично им служел. Самият Нарада казва:
уччхишта-лепан анумодито двиджаих
сакрт сма бхундже тад-апаста-килбишах.
евам праврттасйа вишуддха-четасас
тад-дхарма еватма-ручих праджайате
В този стих на Шрймад-Бхагаватам (1.5.25) Нарада описва на своя ученик Вйасадева предишния си живот. Той казва, че когато като момче служел на чистите преданоотдадени по време на четиримесечния им престой, той общувал много отблизо с тях. Понякога тези мъдреци оставяли храна в чиниите си и понеже момчето трябвало да мие съдовете, то пожелавало да опита остатъците. То молело великите преданоотдадени за разрешение и когато те разрешавали, Нарада изяждал тези остатъци и постепенно се освобождавал от всички греховни реакции. И понеже продължил да яде такива остатъци, сърцето му постепенно станало чисто като сърцата на мъдреците. Тези велики преданоотдадени се наслаждавали на вкуса на непрестанното предано служене на Господа чрез слушане и възпяване и Нарада постепенно развил същия вкус. По-нататък той казва:
татранвахам кршна-катхах прагайатам
ануграхенашрнавам манохарах max шраддхайа
ме 'нупадам вишрнватах
прийашравасй анга мамабхавад ручих
Чрез общуване с мъдреците Нарада се сдобил с вкус към слушането и възпяването на величието на Господа и развил голямо желание за предано служене. Следователно, както се описва във Веданта-сутра, пракашаш ча карманй абхйасат — ако някой просто се ангажира в дейностите на преданото служене, всичко му се разкрива автоматично и той може да го разбере. Това се нарича пратйакша, т.е. директно възприемане.
Думата дхармйам означава „пътят на религията". Нарада е бил син на слугиня. Той не е имал възможност да ходи на училище и е помагал на майка си. За щастие майка му е отдавала служене на преданоотдадени. Детето Нарада също получава тази възможност и само чрез общуване постига най-висшата цел на всички религии. Както се посочва в Шрймад-Бхагаватам, най-висшата цел на всички религии е преданото служене (са вай пумсам паро дхармо йато бхактир адхокшадже). Религиозните хора обикновено не знаят, че най-висшето съвършенство на религията е достигането до стадия на преданото служене. Както вече обяснихме във връзка с последния стих на осма глава ( ведешу йаджнешу тапахсу чаива), обикновено за постигането на себереализация се изисква ведическо знание. Но ето, въпреки че Нарада никога не е ходил в училището на духовен учител и не е обучаван във ведическите принципи, той постига най- висшите резултати от изучаването на Ведите. Този метод е толкова могъщ, че човек дори без да изпълнява редовно религиозна техника, може да постигне най-висше съвършенство. Как е възможно това? Във ведическата литература то се потвърждава: ачарйаван пурушо ведатози, който общува с велики ачарии, дори и да е без образование и никога да не е изучавал Ведите, може да получи цялото знание, необходимо за постигане на реализация.
Методът на преданото служене е придружен от голямо щастие (су-сукхам). Защо? Защото се състои от шраванам кйртанам виш-нох. Човек може просто да слуша възпяването на величието на Господа или да посещава философски лекции върху трансценденталното знание, изнасяни от авторитетни ачарии. Просто докато седи, той може да учи, след това да яде остатъците от храната, предложена на Бога — хубави и вкусни ястия. Всеки етап от преданото служене е пълен с радост. Човек може да служи с преданост дори при най-мизерни условия. Господ казва: патрам пушпам пхалам тойамТой е готов да приеме от един преданоотдаден всичко, което Му се поднесе: листо, цвете, плод или малко вода, които могат да се намерят навсякъде по света и могат да бъдат предложени от всеки човек, независимо от социалното му положение — те ще бъдат приети от Господа, ако Му се предлагат с любов. Има много примери в историята. Просто като са яли листа от туласй, предложени в лотосовите крака на Господа, известни мъдреци като Санат-кумара са станали велики преданоотдадени. Следователно методът на преданото служене е много прекрасен и може да се изпълнява с радост. Бог приема само любовта, с която Му се предлагат нещата.
Тук се казва, че преданото служене съществува вечно, и това не потвърждава схващането на майавадй философите. Въпреки че понякога те се заемат с т. нар. предано служене, идеята им е, че ще го практикуват, докато постигнат освобождение, а след това ще „станат едно с Бога". Такова временно приспособено предано служене не се счита за чисто предано служене. Истинското предано служене продължава и след освобождението. Когато един преданоотдаден отива на духовна планета в царството на Бога, там той също се ангажира да служи на Върховния Господ и не се опитва да стане едно с Него.
Както ще стане ясно от Бхагавад-гйта, истинското предано служене започва след освобождението. Когато човек стане освободен и се установи на Брахман позиция (брахма-бхута), започва неговото предано служене (самах сарвешу бхутешу мад-бхактим лабхате парам). Никой не може да разбере Бога, Върховната Личност, чрез изолирано практикуване на карма-йога, джнана-йога, аштанга-йога или каквато и да било друга йога . С помощта на тези йога методи човек може да направи малък напредък към бхакти-йога, но без да е стигнал до фазата на преданото служене, никой не може да разбере какво е Божествената Личност. В Шрймад-Бхагаватам също се потвърждава, че когато се пречистим, като следваме метода на преданото служене, и особено като слушаме Шрймад-Бхагаватам и Бхагавад-гйта от реализирали се души, можем да разберем науката за Кршна, т.е. науката за Бога. Евам прасанна-манасо бхагавад- бхакти-йогатах. Когато човек пречисти сърцето си от всички глупости, той може да разбере какво е Бог. Ето защо методът на преданото служене, или Кршна съзнание, е царят на цялото образование и цялото поверително знание. Това е най-чистата форма на религия и тя може да се следва с радост и без трудности. Затова човек трябва да я приеме.




ТЕКСТ 3

ашраддадханах пуруша дхармасйасйа
парантапа апрапйа мам нивартанте
мртйу-самсара-вартмани

ашраддадханах—хората без вяра; пурушах—такива личности; дхармасйа—към метода на религията; асйа—това; парантапа—о, убиецо на врагове; апрапйа—без да постигнат; мам—Мен; нивартанте—се връщат; мртйу—на смъртта; самсара—в материалното съществуване; вартмани—на пътя

Личности, които не вярват в преданото служене, не могат да Ме достигнат, о, победителю на враговете. По тази причина те се връщат отново на пътя на раждането и смъртта в този материален свят.

ПОЯСНЕНИЕ: Един безверник не може да изпълнява предано служене — това е смисълът на този стих. Вярата се поражда при общуване с преданоотдадени. Хората без късмет дори след като чуят от велики личности всички доказателства на ведическата литература, пак не вярват в Бога. Те се колебаят и не могат да се установят твърдо в преданото служене на Господа. Ето защо вярата е най- важният фактор за напредъка в Кршна съзнание. В Чаитанйа-чаритамрта се казва, че вярата представлява пълно убеждение в това, че просто чрез служене на Върховния Господ, Шрй Кршна, човек може да постигне пълно съвършенство. Това се нарича истинска вяра, както се потвърждава в Шрймад-Бхагаватам (4.31.14):
йатха тарор мула-нишечанена трпйанти
 тат-скандха-бхуджопашакхах
пранопахарач ча йатхендрийанам
татхаива сарварханам ачйутеджйа
„Когато полива корена на едно дърво, човек удовлетворява клоните, вейките и листата; когато дава храна на стомаха си, той удовлетворява всички сетива на тялото. По същия начин чрез ангажиране в трансцендентално служене на Върховния Господ човек автоматично удовлетворява полубоговете и всички други живи същества." Ето защо след като прочете Бхагавад-гйта, той трябва веднага да достигне до нейното заключение: човек трябва да изостави всички други дейности и да започне да служи на Върховния Господ, Кршна, Божествената Личност. Убедеността в тази житейска философия се нарича вяра.
И така, методът на Кршна съзнание представлява развиване на тази вяра. Има три категории Кршна осъзнати личности. Към третата категория принадлежат тези, които нямат вяра. Въпреки че формално се ангажират в предано служене, те не могат да достигнат най-висшия етап на съвършенство. По-вероятно е след известно време да отпаднат от пътя. Те се ангажират, но понеже нямат пълно убеждение и вяра, за тях е трудно да останат в Кршна съзнание. В нашата мисионерска дейност е имало случаи, при които хората идват, залавят се с Кршна съзнание с някакъв скрит мотив и веднага щом се почувствуват в малко по-добро икономическо положение, изоставят техниката и поемат отново стария път. Единствено с вяра човек може да напредне в Кршна съзнание. Що се отнася до развиването на вяра, този, който е добре запознат с литературата на преданото служене и е достигнал нивото на твърдата вяра, се нарича първокласна личност в Кршна съзнание. Към втората категория спадат тези, които не са много напреднали в разбирането на писанията върху предаността, но от само себе си имат твърда вяра, че кршна-бхакти, т.е. служенето на Кршна, е най-добрият път и с тази правилна вяра приемат техниката. Следователно те стоят по-високо от третата категория преданоотдадени, които нямат нито съвършено знание върху писанията, нито истинска вяра, но вследствие на общуването и простодушието си се опитват да следват метода. Третокласната личност в Кршна съзнание има шанс да падне, второкласната личност в Кршна съзнание не пада, а за първокласната няма никаква възможност да падне. Този, който принадлежи към първата категория, със сигурност ще напредва и накрая ще постигне резултата. Що се отнася до третокласната личност в Кршна съзнание, въпреки вярата, че преданото служене е много хубаво, тя все още не е придобила достатъчно знание за Кршна от писания като Шрймад-Бхагаватам и Бхагавад-гйта. Понякога тези третокласни личности в Кршна съзнание проявяват склонност към карма-йога и джнана-йога и понякога са обезпокоени, но веднага щом заразата на карма-йога и джнана-йога бъде преодоляна, те стават първокласни или второкласни личности в Кршна съзнание. Вярата в Кршна съзнание също преминава през три етапа. Те са описани в Шрймад- Бхагаватам. Първокласната, второкласната и третокласната привързаност са също обяснени в Шрймад-Бхагаватам, в Единадесета песен. Тези, които остават без вяра дори след като чуят за Кршна и достойнствата на преданото служене, като мислят, че това е само възхвала, намират пътя за труден, дори ако външно са ангажирани в преданото служене. За тях има много малка надежда да постигнат съвършенство.Ето защо вярата е много важна при изпълняване на преданото служене.




ТЕКСТ 4

майа татам идам сарвам джагад
авйакта-муртина мат-стхани сарва-бхутани
на чахам тешв авастхитах

майа—от Мен; татам—проникнат от; идам—това; сарвам—цяло; джагат—космическо проявление; авйакта-муртина—чрез непроявената форма; мат-стхани—в Мен; сарва-бхутани—-всички живи същества; на—не; на—също; ахам—Аз; тешу—в тях; авастхитах—се намирам

От Мен, с Моята непроявена форма е проникната цялата тази вселена. Всички същества са в Мен, но Аз не съм в тях.

ПОЯСНЕНИЕ: Бог, Върховната Личност, не може да бъде възприет посредством грубите материални сетива. В Бхакти-расамрта- синдху (1.2.234) се казва:
атах шрй-кршна-намади на бхавед грахйам индрийаих
севонмукхе хи джихвадау свайам ева спхуратй адах
Името, славата, забавленията и т.н. на Господ Шрй Кршна не могат да бъдат възприети посредством материалните сетива. Бог се разкрива само пред личност, която се ангажира в чисто предано служене под подходящо ръководство. В Брахма-самхита (5.38) се казва: преманджана-ччхурита-бхакти-вилочанена сантах садаива хрдайе- шу вилокайанти — човек може да вижда Бога, Върховната Личност, Говинда, винаги вътре в себе си и извън себе си, ако е развил трансцендентално любовно отношение към Него. И така, за обикновените хора Той остава невидим. Тук се казва, че Той не може да бъде възприет посредством материалните сетива, въпреки че е все- проникващ и е представен навсякъде. Това е изразено тук с думата авйакта-муртина. Но всъщност въпреки че не можем да Го видим, всичко се намира в Него. Както вече коментирахме в седма глава, цялото материално космическо проявление е само комбинация от двете различни енергии на Господа — висшата, духовна енергия и низшата, материална енергия. Както слънчевата светлина се разпространява из цялата вселена, така енергията на Господа се разпространява из цялото творение и всичко се намира в нея.
Но човек не трябва да прави заключението, че щом прониква навсякъде, Бог е изгубил съществуването Си като личност. За да опровергае този аргумент, Господ казва: „Аз съм навсякъде и всичко е в Мен, но въпреки това Аз оставам настрана." Например царят оглавява правителството, което е проявление на царската енергия; различните министерства са енергиите на царя и всяко министерство се крепи на властта на царя. Но въпреки това човек не очаква да намери във всяко министерство царя лично. Това е един прост пример. По същия начин всички проявления, които виждаме, и всичко, което съществува в материалния и в духовния свят, се крепи на енергията на Бога, Върховната Личност. Творението възниква благодарение на разпространението на различните енергии на Господа и както се казва в Бхагавад-гйта, виштабхйахам идам крстнам — Той присъствува навсякъде посредством личното Си представяне, разпространението на различните Му енергии.




ТЕКСТ 5

ча мат-стхани бхутани паьийа ме йогам
аишварам бхута-бхрн на ча бхута-стхо
маматма бхута-бхаванах

на—никога; ча—също; мат-стхани—установено в Мен; бхутани— цялото творение; пашйа— просто виж; ме — Моята; йогам аишварам—невъобразима мистична сила; бхута-бхрт—поддръжникът на всички живи същества; на—никога; ча—също; бхута-стхах — в космическото проявление; мама—Моето; атма—Себе; бхута-бхаванах—източникът на всички проявления

Въпреки това нищо от сътворението не е в Мен. Погледни Моето мистично великолепие. Въпреки че съм поддръжникът на всички живи същества и се намирам навсякъде, Аз не съм част от това космическо проявление, защото Моето Себе е самият източник на творението.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ казва, че всичко се намира в Него (мат-стхани сарва-бхутани). Това не трябва да се разбира погрешно. Господ не се свързва непосредствено с поддържането на това материално проявление. Всички сме виждали изображението на Атлас, който държи земното кълбо на раменете си. Той изглежда много уморен от това, че крепи огромната планета Земя. Не трябва да прилагаме тази представа по отношение на Кршна, който поддържа сътворената вселена. Кршна казва, че всичко се намира в Него, но въпреки това Той е настрана. Планетарните системи плуват в пространството и това пространство е енергията на Върховния Господ. Но Той се различава от пространството. Той е различно установен. Ето защо Господ казва: „Въпреки че те се намират в Моята невъобразима енергия, като Бог, Върховна Личност, Аз оставам настрана от тях." В това е невъобразимото великолепие на Господа.
В Нирукти, ведическия речник, се казва: йуджйате 'нена дур- гхатешу карйешу — „Върховният Господ представя невъобразими удивителни забавления, за да демонстрира енергиите Си." Неговата личност е изпълнена с различни могъщи енергии и решителността Му е сама по себе си реален факт. Това е начинът, по който трябва да се разбира Божествената Личност. Ние решаваме да направим нещо, но съществуват толкова много пречки, че понякога е невъзможно да постъпим така, както желаем. Но когато Кршна пожелае да направи нещо, само чрез Неговото желание всичко се изпълнява толкова съвършено, че никой не може да си представи как е било направено. Господ обяснява този факт. Въпреки че поддържа цялото материално проявление, Той въобще не се докосва до него. Единствено чрез върховната Му воля всичко се създава, поддържа и унищожава. Няма разлика между ума Му и Него Самия (но има разлика между нас самите и сегашния ни материален ум), защото Той е абсолютен дух. Господ присъствува едновременно във всичко, обаче обикновеният човек не може да разбере как е представен и като личност. Той е различен от това материално проявление, въпреки че всичко се намира в Него. Това е обяснено тук като йогам аишварам, мистичната сила на Бога, Върховната Личност.




ТЕКСТ 6

йатхакаша-стхито нитйам вайух сарватра-го
махан татха сарвани бхутани
мат-стханйтй упадхарайа

йатха—точно както; акаша-стхитах—разположен в небето; нитйам—винаги; вайух,—вятърът; сарватра-гах—като духа навсякъде; махан—велик; татха—по същия начин; сарвани бхутани— всички сътворени същества; мат-стхани—разположени в Мен; ити—така; упадхарайа—опитай се да разбереш

Разбери, че както силният вятър, който духа навсякъде, остава винаги на небето, така всички сътворени същества остават в Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: За хората е почти невъзможно да проумеят как огромното материално творение се намира вътре в Господа. Но Той дава пример, от който можем да разберем. Небето е най-голямото проявление, което бихме могли да възприемем. И в това небе вятърът, или въздухът, е най-голямото проявление в космичния свят. Движението на въздуха оказва влияние върху движението на всичко. Но въпреки че вятърът е огромен, той остава разположен в небето; вятърът не е отвъд небето. Така всички удивителни космич- ни проявления съществуват по върховното желание на Бога и всичките са подчинени на върховната воля. Както обикновено казваме, дори стръкчето трева не се движи без волята на Бога, Върховната Личност. Всичко се движи по Негово желание, по Негово желание всичко е сътворявано, всичко е поддържано и всичко е унищожавано. Но въпреки това Той остава настрана от всичко, както небето няма никога нищо общо с дейностите на вятъра.
В Упанишадите се казва: йад-бхйша вйтах павате — „Вятърът духа поради страх от Върховния Господ." (Таиттирййа Упанишад 2.8.1) В Брхад-аранйака Упанишад (3.8.9) се казва: етасйа ва акшара- сйа прашасане гарги сурйа-чандрамасау-видхртау тиштхата emaсйа ва акшарасйа прашасане гарги дйав-апртхивйау видхртау тиш- тхатах — „По върховната заповед, под контрола на Бога, Върховната Личност, се движат Луната, Слънцето и другите големи планети." В Брахма-самхита (5.52) също се казва:
йан-чакшур еша савита сакала-граханам
раджа самаста-сура-муртир ашеша-теджах
йасйаджнайа бхрамати самбхрта-кала-чакро
говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами
Това е описание на движението на Слънцето. Казва се, че Слънцето е едното око на Върховния Господ и има огромната сила да разпръсква топлина и светлина. Освен това то се движи по предварително очертана орбита по заповедта и по върховното желание на Говинда. И така, във ведическата литература можем да намерим доказателство, че материалното проявление, което ни изглежда много удивително и голямо, е под пълния контрол на Бога, Върховната Личност. Това ще бъде обяснено в следващите стихове на тази глава.



ТЕКСТ 7

сарва-бхутани каунтейа пракртим йанти
мамикам калпа-кшайе пунас тани
калпадау висрджамй ахам

сарва-бхутани—всички сътворени същества; каунтейа—о, сине на Кунтй; пракртим—природа; йанти—влизат; мамикам—Моята; калпа-кшайе—в края на милениума; пунах—отново; тани— всички тези; калпа-адау—в началото на милениума; висрджами— създавам; ахам—Аз

О, сине на Кунтй, в края на всяка епоха всички материални проявления влизат в Моята природа, а в началото на другата епоха посредством Моята енергия Аз ги създавам отново.

ПОЯСНЕНИЕ: Сътворяването, поддържането и разрушаването на материалното космическо проявление са изцяло зависими от върховната воля на Божествената Личност. „В края на епохата" означава по време на смъртта на Брахма. Брахма живее сто години, а един негов ден се изчислява на 4 300 000 000 наши земни години. Нощта му има същата продължителност. Месецът му има тридесет такива дни и нощи, а годината му — дванадесет месеца. След сто такива години, когато Брахма умира, материалното творение се унищожава; това означава, че енергията, проявена от Върховния Господ, отново се връща в Него. След това, когато отново стане необходимо да се прояви космичният свят, той е сътворяван по Неговата воля. Баху сйам — „Въпреки че съм един, Аз ще стана много." Това е ведически афоризъм. (Чхандогйа Упанишад 6.2.3) Господ размножава Себе Си в материалната енергия и цялото космическо проявление отново възниква.




ТЕКСТ 8

пракртим свам аваштабхйа висрджами
пунах пунах бхута-грамам имам
кртснам авашам пракртер вашат

пракртим—материалната природа; свам—от Моето лично Себе; аваштабхйа—като влиза в; висрджами—Аз създавам; пунах пунах—отново и отново; бхута-грамам—всички космически проявления; имам—тези; кртснам—в цялото; авашам—автоматично; пракртех—въздействието на природата; вашат—по задължение

Целият космичен порядък е под Моята власт. По Моята воля той автоматично се проявява отново и отново и накрая е унищожаван пак по Моята воля.

ПОЯСНЕНИЕ: Материалният свят е проявление на низшата енергия на Бога, Върховната Личност. Това беше обяснено няколко пъти. При сътворяването материалната енергия се освобождава под формата на махат-таттва, в която Господ влиза като първата Си Пуруша инкарнация, Маха-Вишну. Той лежи в Причинния океан и издишва безброй много вселени. Във всяка вселена Господ влиза отново като Гарбходакашайй Вишну. Всяка вселена е сътворявана по този начин. След това Господ се проявява като Кшйродакашайй Вишну и този Вишну влиза във всичко, дори и в мъничкия атом. Тук се обяснява точно този факт — Той влиза във всичко.
Що се отнася до живите същества, те са впръскани в тази материална природа и според миналите си дейности заемат различни положения. Така започват дейностите в материалния свят. Различните видове живи същества започват да действуват още в момента на сътворяването. Не е истина, че всичко претърпява еволюция. Различните форми на живот се създават едновременно със създаването на вселената. Хора, животни, зверове, птици — всичко се сътворява едновременно, защото отново се появяват желанията, които живите същества са имали при последното унищожение на материалната вселена. С думата авашам тук ясно се посочва, че живите същества нямат нищо общо с този процес. Състоянието на съществуване в миналия им живот просто се проявява пак и всичко това става единствено по волята на Господа. Това е невъобразимата мощ на Бога, Върховната Личност. След като създаде различните форми на живот, Той повече няма връзка с тях. Творението става, за да се даде възможност на различните живи същества да проявявят наклонностите си и в това Господ не се меси.





ТЕКСТ 9

на на мам тани кармани нибадхнанти
 дхананджайа удасйна-вад асйнам
асактам тешу кармасу

на—никога; на—също; мам—Мен; тани—всички тези; кармани— дейности; нибадхнанти—обвързват; дхананджайа—о, завоевателю на богатства; удасйна-ват—като неутрален; асйнам—установен; асактам—без привличане; тешу—за тези; кармасу—дейности

О, Дханайджайа, цялата тази дейност не може да Ме обвърже. Аз съм винаги непривързан по отношение на тези материални дейности, сякаш съм неутрален към тях.

ПОЯСНЕНИЕ: Във връзка с това човек не трябва да мисли, че Бог, Върховната Личност, няма никакви ангажименти. В духовния свят Той винаги се занимава с нещо. В Брахма-самхита (5.6) се казва: атмарамасйа тасйасти пракртйа на самагамахТой винаги е ангажиран в духовните Си дейности, които са вечни и пълни с блаженство, но няма нищо общо с тези материални дейности." Материалните дейности се ръководят от различните Му енергии. Господ винаги е неутрален по отношение на материалните дейности на сътворения свят. Тази неутралност се отбелязва тук с думата удасйна-ват. Въпреки че упражнява контрол върху всеки малък детайл от материалните дейности, Той като че ли е неутрален. Може да се даде пример с някой съдия от Върховния съд, който седи на съдийското си място. По негова заповед се случват толкова много неща — някой е обесван, друг — хвърлян в затвора, трети получава огромно богатство, но въпреки това съдията е неутрален. Той няма нищо общо с печалбата и загубата. По същия начин Господ винаги е неутрален, въпреки че ръката Му се усеща във всяка сфера на действие. Във Веданта-сутра (2.1.34) се казва: ваишамйа-наиргхрнйе наТой не се намира в двойственостите на този материален свят. Той е трансцендентален спрямо тези двойствености. Той не е свързан нито със сътворяването, нито с унищожаването на този материален свят. Живите същества получават различните си форми в различни видове живот в зависимост от миналите си дела и Господ не се меси в това.





ТЕКСТ 10

майадхйакшена пракртих суйате
са-чарачарам хетунанена каунтейа
джагад випаривартате

майа—от Мен ; адхйакшена—чрез контрол; пракртих—материалната природа; суйате—се проявява; са—както и; чара-ачарам— движещи се и недвижещи се ; хетуна—поради причината; анена— тази; каунтейа—о, сине на Кунтй; джагат—космическото проявление; випаривартате—работи

О, сине на Кунтй, тази материална природа, която е една от Моите енергии, действува под Моето ръководство, като създава всички движещи се и недвижещи се същества. Под нейното управление това творение се създава и унищожава отново и отново.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се казва, че Върховният Господ стои настрана от всички дейности на материалния свят, но въпреки това остава върховен управляващ. Върховният Господ е върховната воля и стои зад това материално проявление, чието управление се осъществява от материалната природа. В Бхагавад-гйта Кршна също посочва, че Той е бащата на всички живи същества в различните форми на живот. Както бащата поставя семето в утробата на майката, за да бъде създадено дете, така Върховният Господ само чрез погледа Си впръсква всички живи същества в утробата на материалната природа и те се проявяват в различни форми и видове, в съответствие с последните си желания и дейности. Всички тези живи същества, въпреки че са родени от погледа на Върховния Господ, получават различни тела в зависимост от миналите си постъпки и желания. Така че Господ не е пряко свързан с това материално творение. Той просто поглежда материалната природа; така тя се активизира и веднага всичко бива създадено. Тъй като Върховният Господ поглежда материалната природа, несъмнено Той извършва някакво действие, но пряко няма нищо общо с проявлението на материалния свят. В смрти се дава следният пример. Ако пред някого има благоуханно цвете, посредством обонянието си той усеща аромата му, но обонянието и цветето не са свързани помежду си. Аналогична връзка съществува между материалния свят и Бога, Върховната Личност, Кршна. В действителност Той няма нищо общо с този материален свят, а твори с поглед и със заповедите Си. Накратко, материалната природа без контрола на Бога, Върховната Личност, не може да извърши нищо. Въпреки това Върховната Личност е настрана от всички материални дейности.



ТЕКСТ 11

аваджананти мам мудха манушим
танум ашритам парам бхавам
аджананто мама бхута-махешварам

аваджананти—осмиват; мам—Мен; мудхах—глупаците; манушим—в човешка форма; танум—тяло; ашритам—като приема; парам—трансцендентална; бхавам—природа; аджанантах—нe познава; мама—Моята; бхута—на всичко, което съществува; маха-йшварам—Върховният господар.

Глупаците Ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната Ми природа на Върховен Господ на всичко, което съществува.

ПОЯСНЕНИЕ: От обясненията на предишните стихове в тази глава става ясно, че Бог, Върховната Личност, въпреки че се явява като човешко същество, не е обикновен човек. Божествената Личност, която ръководи сътворяването, поддържането и разрушаването на цялото проявление, не може да бъде човешко същество. Но има много глупаци, които считат Кршна просто за могъщ човек и нищо повече. В действителност Той е първоначалната Върховна Личност, както се потвърждава в Брахма-самхита (йшварах парамах кршнах); Той е Върховният Господ.
Има много йшвари, т.е. контрольори, и някои от тях са по-велики от другите. В управлението на делата в материалния свят има чиновници и директори, над тях стои секретар, над секретаря — министър, а над министъра — президент. Всеки от тях е контрольор и всеки е контролиран. В Брахма-самхита се казва, че Кршна е върховният контрольор. Разбира се, има много контрольори както в материалния, така и в духовния свят, но Кршна е върховният контрольор (йшварах парамах кршнах) и тялото Му е сач-чид-ананда, т.е. нематериално.
Материалните тела не могат да извършват удивителните дейности, които се описват в предишните стихове. Тялото на Господа е вечно, блажено и пълно със знание. Въпреки че Той не е обикновен човек, глупакът Му се присмива, като Го смята за човек. Тук Неговото тяло е наречено манушйм, защото Той действува като човек — приятел на Арджуна, политик, въвлечен в битката на Курукшетра. Много са случаите, в които Той действува като обикновен човек, но в действителност тялото Му е сач-чид-ананда-виграха — вечно блаженство и абсолютно знание. Това е потвърдено също и с езика на Ведите: сач-чид ананада-рупайа кршнайа — „Отдавам почитанията си на Бога, Върховната Личност, Кршна, който е вечната блажена форма на знание. "(Гопала-тапанй Упанишад 1.1) Във Ведите има и други описания: Там екам говиндам — „Ти си Говинда, който доставя наслаждение на сетивата и кравите." Сач-чид-ананда виграхам — „И Твоята форма е трансцендентална, пълна със знание, блажена и вечна." (Гопала-тапанй Упанишад 1.35)
Въпреки трансценденталните качества на тялото на Господ Кршна, пълно с блаженство и знание, има много т. нар. учени и коментатори на Бхагавад-гйта, които се присмиват на Кршна, като Го смятат за обикновен човек. Един учен може да се роди с изключителни способности поради добрите си дейности в миналото, но такова схващане за Шрй Кршна се дължи на оскъдни знания. Такъв човек се нарича мудха, защото само глупаците могат да приемат Кршна за обикновено човешко същество. Глупаците приемат Кршна за обикновено човешко същество, защото не познават поверителните дейности на Върховния Господ и различните Му енергии. Те не знаят, че тялото на Кршна е символ на пълно знание и блаженство, че Той е господарят на всичко, което съществува, и може да даде освобождение на всеки. Понеже не знаят, че Кршна има толкова много трансцендентални качества, те Му се надсмиват.
Те не знаят също, че появяването на Бога, Върховната Личност, в този материален свят е проявление на вътрешната Му енергия. Той е господарят на материалната енергия. Както се обяснява на няколко места (мама майа дуратйайа), Той заявява, че въпреки че материалната енергия е много силна, тя е под Негов контрол и този, който Му се отдаде, може да се измъкне от властта й. Ако една душа, която се е отдала на Кршна, може да превъзмогне влиянието на материалната енергия, как е възможно Върховният Господ, който ръководи сътворяването, поддържането и разрушаването на цялата космична природа, да има материално тяло като нашето? Очевидно такова схващане за Кршна е пълна глупост. Глупаците обаче не могат да си представят как така Божествената Личност, Кршна, който прилича на обикновен човек, може да бъде контрольор на всички атоми и на гигантското проявление на вселенската форма. Най-голямото и най-малкото остават отвъд тяхното схващане; те не могат да си представят, че форма като тази на човешкото същество може да контролира едновременно безкрайното и съвсем малкото. В действителност въпреки че контролира безкрайното и ограниченото, Той остава настрана от цялото това проявление. Относно Неговата йогам аишварам — невъобразима трансцендентална енергия — се казва ясно, че Той може да контролира безкрайното и съвсем малкото и да остава настрана от тях. Въпреки че глупакът не може да си представи как Кршна, който се явява като човешко същество, може да контролира безкрайното и съвсем малкото, чистите преданоотдадени приемат това, защото знаят, че Кршна е Бог, Върховната Личност. Затова те Му се отдават напълно, като се ангажират в Кршна съзнание, т.е. в предано служене на Господа.
Между имперсоналистите и персоналистите съществуват много спорове във връзка с появяването на Господа като човешко същество. Но ако се позовем на Бхагавад-гйта и Шрймад-Бхагаватам — авторитетните текстове, от които можем да разберем науката за Кршна, — ще проумеем, че Кршна е Бог, Върховната Личност. Той не е обикновен човек, въпреки че се появява на Земята като обикновен човек. В Първа песен, първа глава на Шрймад-Бхагаватам, когато мъдреците, начело с Шаунака, разпитват за дейностите на Кршна, те казват:
кртаван кила карманй саха рамена кешавах
ати-мартйани бхагаван гудхах капата-манушах
„Господ Шрй Кршна, Бог, Върховната Личност, заедно с Баларама играеше ролята на обикновено човешко същество и прикрит по този начин, извърши много свръхчовешки дейности." (ШБ 1.1.20) Появяването на Господа като човек обърква глупаците. Никое човешко същество не може да извърши удивителните дейности, които извършва Кршна, докато е на Земята. Кршна се появява пред баща Си и майка Си — Васудева и Девакй — с четири ръце, но след молбите на родителите Си се превръща в обикновено дете. Както се казва в Бхагаватам (10.3.46), бабхува пракртах шишух — Той приема образа на обикновено дете, на обикновено човешко същество. Тук отново се подчертава, че появяването на Господа като обикновено човешко същество е едно от качествата на трансценденталното Му тяло. В единадесета глава на Бхагавад-гйта Арджуна моли Кршна да покаже четириръката Си форма (тенаива рупена чатур-бхуджена). След като показва тази форма, Кршна, по молба на Арджуна, отново приема първоначалната Си човешка форма (манушам рупам). Тези различни характерни особености на Върховния Господ със сигурност не са същите като на обикновеното човешко същество.
Някои от ония, които се присмиват на Кршна и са заразени от майавадй философията, цитират следния стих от Шрймад-Бхагаватам (3.29.21), за да докажат, че Кршна е просто обикновен човек:
Ахам сарвешу бхутешу бхутатмавастхитах сада — „Върховният присъствува във всяко живо същество." По-добре е да се обърнем към обяснението на този стих, дадено от ваишнава ачариите Джйва Госвамй и Вишванатха Чакравартй Тхакура, вместо да приемаме тълкуванията на неавторитетни личности, които осмиват Кршна. В коментара на този стих Джйва Госвамй казва, че Кршна в Своята пълна експанзия като Параматма се намира в движещите се и в нед- вижещите се същества като Свръхдуша, така че преданоотдаденият неофит, който се отнася с внимание само към арча-мурти — формата на Върховния Господ в храма, — без да почита другите живи същества, обожава безрезултатно формата на Господа в храма. Има три вида преданоотдадени на Господа и неофитът се намира на най- ниското ниво. Един начинаещ преданоотдаден обръща внимание повече на Божеството в храма, отколкото на другите преданоотдадени. Затова Вишванатха Чакравартй Тхакура изтъква необходимостта човек да се отърси от този манталитет. Преданоотдаденият трябва да разбира, че щом Кршна присъствува в сърцето на всеки като Параматма, всяко тяло е въплъщение, или храм на Върховния Господ. Ето защо както човек отдава почит на храма на Господа, така той трябва да почита и всяко тяло, в което обитава Параматма. По тази причина на всеки трябва да се отдава съответната почит и никой да не бъде пренебрегван.
Има много имперсоналисти, които се подиграват на храмовото обожание. Те казват, че щом като Бог е навсякъде, не е нужно човек да се ограничава с храмово обожание. Но ако Бог е навсякъде, не е ли Той и в храма или в Божеството? Въпреки че имперсоналистите и персоналистите винаги ще спорят помежду си, съвършеният преданоотдаден в Кршна съзнание знае, че Кршна е Върховната Личност и е всепроникващ, както се потвърждава и в Брахма-самхита. Макар че личната му обител е Голока Врндавана и Той е винаги там, посредством различните Си проявления на енергии и пълни експанзии Господ присъствува навсякъде, във всички части на материалното и духовното творение.



ТЕКСТ 12

могхаша могха-кармано могха-джнана
вичетасах ракшасйм асурйм чаива
пракртим мохинйм ьиритах

могха-ашах.—излъгани в надеждите си; могха-карманах—объркан от кармичните дейности; могха-джнанах—провалили се в наукатa; вичетасах—объркани; ракшасйм—демонична; асурйм—атеистина; ча—и; ева—несъмнено; пракртим—природа; мохиним—като се объркват; шритах—приемат подслона на.

Личностите, които са объркани по този начин, се привличат от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, кармичните им дейности и развитието на знанието им пропадат.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Има много преданоотдадени, които приемат преданото служене в Кршна съзнание, но в сърцето си не приемат Бога, Върховната Личност, Кршна, като Абсолютната Истина. Те никога няма да вкусят плода, който е резултат от преданото служене, а именно — връщане обратно при Бога. Също и тези, които извършват благочестиви кармични дейности с надеждата да постигнат накрая освобождение от това материално оплитане, никога няма да успеят, защото се присмиват на Бога, Върховната Личност, Кршна. С други думи, личностите, които се присмиват на Кршна, са демони и атеисти. Както беше описано в седма глава на Бхагавад-гйта, такива демонични безбожници никога не се отдават на Кршна. Умствените им спекулации за достигането на Абсолютната Истина ги довеждат до неправилното заключение, че обикновеното живо същество и Кршна са едно и също. С такова погрешно убеждение те мислят, че тялото на всяко човешко същество сега просто е покрито от материалната природа, но веднага щом човек се освободи от това материално тяло, няма да има разлика между Бога и него. Този опит да се стане едно с Кршна ще бъде провален вследствие на заблудата. Подобно атеистично и демонично развиване на духовно знание винаги е безполезно. Това е смисълът на този стих. За такива личности усвояването на знанието на ведическата литература като Веданта-сутра и Упанишадите е винаги неуспешно.
Следователно голяма грешка е да се счита Кршна, Върховната Личност, за обикновен човек. Личности, които мислят по този начин, със сигурност са заблудени, защото не могат да разберат вечната форма на Кршна. В Брхад-вишну-смрти се казва недвусмислено:
йо ветти бхаутикам дехам кршнасйа параматманах
 са сарвасмад бахиш-карйах шраута-смарта-видханатах
мукхам тасйавалокйапи са-челам снанам ачарет
„Този, който приема тялото на Кршна за материално, трябва да бъде прогонван при извършването на всички ритуали и дейности, описани в шрути и смрти. И ако някой случайно види лицето на такъв човек, трябва да се изкъпе в Ганг, за да се освободи от заразата. Хората се присмиват на Кршна, защото завиждат на Бога, Върховната Личност. Тяхната съдба, без съмнение, е да се раждат отново и отново във форми, в които ще водят атеистичен и демоничен живот. Тяхното истинско знание винаги ще остава под влиянието на илюзията и те постепенно ще деградират до най-тъмните области на творението."




ТЕКСТ 13

махатманас ту мам партха даивим пракртим
ашритах бхаджантй ананйа-манасо
джнатва бхутадим авйайам

маха-атманах — великите души; ту — но; мам — в Моята; партха—о, сине на Пртха; даивйм—божествена; пракртим—природа; ашритах—след като приемат подслона; бхаджантй—отдават служене; ананйа-манасах—-без отклоняване на ума; джнатва—като знаят; бхута—на творението; адим—началото; авйайам—неичеизрпаемия

О, сине на Пртха, великите души, които не са заблудени, се намират под покровителството на божествената природа. Те се ангажират изцяло в предано служене на Мен, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се дава ясно описание на махатма. Първият признак на махатма е, че той вече е установен в божествената природа и не е под контрола на материалната природа. Как се постига това? Обяснението е дадено в седма глава: човек, който се отдаде на Бога, Върховната Личност, Шрй Кршна, веднага се освобождава от контрола на материалната природа. Това е условието. Човек може да се освободи от контрола на материалната природа веднага щом отдаде душата си на Бога, Върховната Личност. Това е предварителното условие. Понеже живото същество е междинна енергия, щом се освободи от контрола на материалната природа, то преминава под ръководството на духовната природа. Ръководството, осъществявано от страна на духовната природа, се нарича даивй пракрти, или божествена природа. Когато някой се издигне по този начин — като се отдаде на Бога, Върховната Личност, — той достига положението на велика душа, т.е. махатма.
Махатма не ангажира вниманието си с нищо друго, освен с Кршна, защото знае много добре, че Той е първоначалната Върховна Личност, причината на всички причини. В това няма съмнение. Такъв махатма — велика душа — се оформя посредством общуване с други махатми, чисти преданоотдадени. Чистите преданоотдадени не са привлечени дори от другите форми на Кршна, като четириръкия Маха-Вишну. Само двуръката форма на Кршна ги привлича. Те нито са привлечени от другите форми на Кршна, нито пък се интересуват от формата на полубоговете или човешките същества. Те медитират единствено върху Кршна в Кршна съзнание. Те винаги служат на Господа в Кршна съзнание, без отклонение.



ТЕКСТ 14

сататам кйртайанто мам йатанташ ча
дрдха-вратах намасйанташ ча мам
бхактйа нитйа-йуктй упасате

сататам—винаги; кйртайантах—като възпяват; мам—за Мен; йатантах—напълно устремени; ча—също; дрдха-вратах—с решителност; намасйантах—като отдават почит; ча—и; мам—Мен; бхактйа—с преданост; нитйа-йуктах—постоянно ангажирани; упасате—обожават

Великите души, които винаги възпяват Моето величие, полагат усилия и решителност и падат в поклон пред Мен, винаги Ме обожават с преданост.

ПОЯСНЕНИЕ: Един обикновен човек не може да стане махатма просто като му се сложи щемпел за това. Качествата на един махатма са описани тук: той винаги възпява величието на Върховния Господ Кршна, Божествената Личност. Той няма друго задължение и винаги е зает със славенето на Господа. С други думи, той не е им-персоналист. Когато става дума за славене, човек трябва да слави Върховния Господ, Неговото свято име, Неговата вечна форма, Неговите трансцендентални качества и необикновени забавления. Махатма възхвалява всички тези неща; следователно той е привързан към Бога, Върховната Личност.
Този, който е привързан към безличностния аспект на Върховния Господ, брахмаджйоти, не е описан като махатма в Бхагавад-гйта. Той е описан по друг начин в следващия стих. Един махатма винаги се ангажира в различни дейности на преданото служене, както се описва в Шрймад-Бхагаватам. Той слуша и възхвалява Вишну, а не някой полубог или човешко същество. Това е преданост: шраванам кйртанам вишнох и смаранам, да помним Вишну. Махатма притежава непоколебима решителност да постигне общуване с Върховния Господ в една от петте трансцендентални раси. За да постигне този успех, той ангажира дейностите на ума, тялото, гласа си и всичко друго в служба на Върховния Господ, Шрй Кршна. Това се нарича пълно Кршна съзнание.
В преданото служене има някои дейности, които се наричат предписани — например постене в определени дни като единадесетия ден на луната, Екадашй, както и на рождения ден на Господа. Всички такива правила и предписания са дадени от великите ачарии за тези, които наистина желаят да общуват с Бога, Върховната Личност, в трансценденталния свят. Махатма, великите души, стриктно спазват всички тези правила и предписания и затова е сигурно, че те ще постигнат желания резултат.
Както се описва във втория стих на настоящата глава, преданото служене не само че е лесно, но и може да се изпълнява с радост — не е нужно човек да се подлага на строго покаяние и въздържание. Той може да изживее този живот в предано служене, ръководен от опитен духовен учител, независимо от положението си на семеен, саннйасй или брахмачарй може да извършва това предано служене на Бога, Върховната Личност, навсякъде по света и по такъв начин да стане наистина махатма, т.е. велика душа.




ТЕКСТ 15

джнана-йаджнена чапй анйе йаджанто
мам упасате екатвена пртхактвена
бахудха вишвато-мукхам

джнана-йаджнена—посредством развиване на знание; ча—също; апи—несъмнено; анйе—другите; йаджантах—като принасят жертви; мам—Мен; упасате—обожава; екатвена—в единство; пртхактвена—в двойственост; бахудха—в разнообразие; вишватах- мукхам—и във вселенската форма

Другите, които се ангажират в жертвоприношение чрез развиването на знание, обожават Върховния Господ като единствен и неповторим, като многобройни проявления и във вселенската Му форма.

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих е обобщение на предишните стихове. Господ казва на Арджуна, че ония, които са напълно Кршна осъзнати и не знаят нищо друго, освен Кршна, са наричани махатми. Обаче има и други личности, които не се намират в положението на махатма, но също обожават Кршна по различни начини. Някои от тях бяха вече описани — нещастните, финансово затруднените, любопитните и тези, които са се заели да развиват знание. Но има и други, които стоят още по-ниско и те се разделят на три групи: (1) такива, които почитат самите себе си като едно с Върховния Господ, (2) такива, които измислят някаква форма на Върховния Господ и я почитат и (3) такива, които приемат вселенската форма на Бога, Върховната Личност, вишва-рупа, и я обожават. От гореспоменатите три категории най-нискостоящи преобладаващо мнозинство са тези, които почитат себе си като Върховния Господ и се мислят за монисти. Такива хора се мислят за Върховния Господ и с този си манталитет почитат себе си. Това също е своеобразно обожание на Бога, защото те разбират, че всъщност не са материални тела, а духовни души; поне това усещане е преобладаващо. Обикновено имперсоналистите обожават Върховния Господ по този начин. Втората група включва почитателите на полубоговете, които по силата на въображението смятат, че всяка форма е форма на Върховния Господ. Третата група включва тези, които не могат да възприемат нищо, което се намира извън проявлението на материалната вселена. Те приемат, че вселената е най-висшият организъм или същество и я почитат. Вселената е също форма на Господа.



ТЕКСТ 16

ахам кратур ахам йаджнах свадхахам
ахам аушадхам мантро 'хам ахам
еваджйам ахам агнир ахам хутам

ахам — Аз; кратух, — ведически ритуал; ахам — Аз; йаджнах — жертвоприношението смрти свадха — принасянето; ахам — Аз; ахам—Аз; аушадхам—лечебна билка; мантрах—трансцендентално повтаряне на; ахам—Аз; ахам—Аз; ева—несъмнено; аджйам— разтопено масло; ахам — Аз; агних — огън; ахам—Аз; хутам— предлагането

Но Аз съм ритуалът, жертвоприношението, даровете за прародителите, лечебната билка и трансценденталното повтаряне на святите имена. Аз съм маслото и огънят, и предлагането.

ПОЯСНЕНИЕ: Ведическото жертвоприношение, познато като джйотиштома, е също Кршна. Той също е маха-йаджна, за която се споменава в смрти. Жертвите, принасяни на Питрлока, т.е. жертвоприношението за удовлетворяване на Питрлока, което се приема като вид наркотик във формата на пречистено масло, е също Кршна. Мантрите, които се пеят във връзка с това, са също Кршна. И много други храни, направени от млечни продукти, предназначени за поднасяне в жертвоприношения, са също Кршна. Огънят е също Кршна, защото е един от петте материални елемента — затова се казва, че е отделена енергия на Кршна. С други думи, ведическите жертвоприношения, които се препоръчват в карма-канда раздела на Ведите, като цяло са също Кршна. Или казано по друг начин, всички, които се ангажират в предано служене на Кршна, вече са извършили всички жертвоприношения, препоръчани от Ведите.




ТЕКСТ 17

питахам асйа джагато мата
дхата питамахах ведйам павитрам
омкара рк сама йаджур ева ча

пита — баща; ахам — Аз; асйа — на тази; джагатах — вселена; мата—майка; дхата—поддръжник; питамахах—дядо; ведйам— какво трябва да знаем; павитрам — това, което пречиства; ом-ка- рах—сричката ом; рк—Рг Веда; сама—Сама Веда; йаджух—Йаджур Веда; ева—несъмнено;чя—и.

Аз съм бащата, майката, поддръжникът и прародителят на тази вселена. Аз съм целта на знанието, този, който пречиства, и сричката ом. Аз съм още Рг, Сама и Йаджур Веда.

ПОЯСНЕНИЕ: Всички космически проявления, движими и недвижими, се явяват посредством различните дейности на енергията на Кршна. В материалното си съществуване влизаме в различни отношения с различни живи същества, които не са нищо друго, освен междинна енергия на Кршна. При сътворяването на пракрти някои от тях се явяват като наши бащи, майки, дядовци, създатели и т.н., но в действителност те са частици, неразделно свързани с Кршна. Тези живи същества, които изпълняват ролята на наши бащи, майки и т.н., не са нищо друго, освен Кршна. В този стих думата дхата означава „създател". Не само нашите бащи и майки са неразделно свързани с Кршна частици, но и всички, които са ги създали, т.е. нашите баби и дядовци и т.н., са също Кршна. В действителност всяко живо същество, като неразделно свързана с Кршна частица, е също Кршна. Следователно всички Веди имат за цел единствено постигането на Кршна. Каквото и да поискаме да научим от Ведите, то е само стъпка напред към разбирането на Кршна. Това съдържание, което ни помага да пречистим нашето органически присъщо положение, е повече от всичко Кршна. По същия начин живото същество, което любопитствува да разбере всички ведически принципи, е също частица, неразделно свързана с Кршна, и като такава, е също Кршна. Във всички ведически мантри сричката ом, наричана пра-нава, е трансцендентална звукова вибрация и е също Кршна. И понеже във всичките химни на четирите Веди—Сама, Йаджур, Рг и Атхарва—пранава, т.е. омкара, заема много важно място, се разбира, че тя е Кршна.




ТЕКСТ 18

гатир бхарта прабхух сакшй нивасах
шаранам сухрт прабхавах пралайах
 стханам нидханам бйджам авйайам

гатих—цел; бхарта—поддръжник; прабхух—Господ; сакшй— свидетел; нивасах—обител; шаранам—убежище; су-хрт—най-дoвереният приятел; прабхавах—сътворяването; пралайах—разрушаването; стханам—основата; нидханам—вечно жилище; бйджам— семе; авйайам—вечното

Аз съм целта, поддръжникът, господарят, свидетелят, обителта, убежището и най-скъпият приятел. Аз съм сътворяването и разрушаването, основата на всичко, вечното жилище и вечното семе.

ПОЯСНЕНИЕ: Гати означава местоназначението, където искаме да отидем. Но крайната цел е Кршна, въпреки че хората не я знаят. Всеки, който не познава Кршна, е в заблуда и т.нар. негов „напредък" е или само частичен, или е халюцинация. Има много хора, които се стремят към различни полубогове и посредством стриктно следване на съответните методи достигат различни планети, известни като Чандралока, Сурйалока, Индралока, Махарлока и т.н. Но тези локи, или планети, са творения на Кршна; едновременно са Кршна и не са Кршна. Тези планети, понеже са проявления на енергията на Кршна, са също Кршна, но в действителност служат само като крачка напред в реализирането на Кршна. Да достигнем различните енергии на Кршна, означава да достигнем Кршна косвено. Човек трябва да се обърне направо към Кршна, защото ще спести време и енергия. Ако някой има възможност да се изкачи до последния етаж на една сграда с помощта на асансьор, защо е нужно да използува стълбището, стъпка по стъпка? Всичко се крепи на енергията на Кршна; следователно без покровителството на Кршна нищо не може да съществува. Кршна е върховният господар, защото всичко Му принадлежи и всичко съществува посредством енергията Му. Понеже Кршна се намира в сърцето на всеки, Той е върховният свидетел. Местата, където живеем, държавите и планетите са също Кршна. Кршна е крайното убежище и човек трябва да приеме подслона на Кршна или за да получи покровителство, или за да прекрати страданието си. А когато се нуждаем от покровителство, трябва да знаем, че нашето покровителство трябва да бъде жизнената сила. Кршна е върховното живо същество. И понеже Кршна е източникът на рода ни, т.е. върховният баща, няма по-добър приятел, нито по-голям доброжелател от Кршна. Кршна е първоизточникът на творението и крайното убежище след унищожението. Следователно Кршна е вечната причина на всички причини.





ТЕКСТ 19

тапамй ахам ахам варшам нигрхнамй
утсрджами ча амртам чаива мртйуш
ча сад асач чахам арджуна
 
тапами—давам топлина; ахам—Аз; ахам—Аз; варшам—дъжд; нигрхнами—-задържам; утсрджами—изпращам напред; ча—и; а-мртам—безсмъртието; ча—и; ева—несъмнено; мртйух—смърт; ча—и; cam—дух; асат—материя; ча—и; ахам—Аз; арджуна—О, Арджуна
 
О, Арджуна, Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъжда. Аз съм безсмъртието, Аз съм и персонификацията на смъртта. Както духът, така и материята са в Мен.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Чрез различните Си енергии Кршна разпръсква топлина и светлина с посредничеството на електричеството и Слънцето. Кршна е този, който през лятото спира падането на дъжда от небето, а през дъждовния сезон изпраща неспирни потоци дъжд. Енергията, която ни поддържа, като удължава живота ни, е Кршна и накрая пак Кршна ни посреща под формата на смърт. Чрез анализиране на различните енергии на Кршна човек може да установи, че за Кршна няма разлика между материя и дух, с други думи, че Той е и материя, и дух. Ето защо в напредналия стадий на Кршна съзнание човек не прави такова разграничаване. Той вижда във всичко единствено Кршна.
Тъй като Кршна е и материя, и дух, гигантската вселенска форма, която включва всички материални проявления, е също Кршна. И за бавленията Му във Врндавана като двуръкия Шйамасундара, който свири на флейта, са забавления също на Бога, Върховната Личност.




ТЕКСТ 20

траи-видйа мам сома-пах пута-папа
йаджнаир иштва свар-гатим
прартхайанте те пунйам асадйа
сурендра-локам ашнанти дивйан диви дева-бхоган

траи-видйах—познавачите на трите Веди; мам—Мен; сома-пах— тези, които пият сока сома; пута—пречистени; папах—от грехове; йаджнаих—с жертвоприношения; иштва—като обожават; свах-гатим—преминаване в рая; прартхайанте—се молят за; те— те; пунйам—благочестиви; асадйа—като достигат; сура-индра— на Индра; локам—света; ашнанти—се наслаждават; дивйан—небесни; диви—в рая; дева-бхоган—удоволствията на боговете

Тези, които изучават Ведите и пият сока сома(вино), като се стремят да достигнат райските планети, Ме обожават индиректно. Пречистени от греховни последици, те се раждат на благочестивата райска планета на Индра и там се наслаждават на божествени удоволствия.

ПОЯСНЕНИЕ: Думата траи-видйах се отнася до трите Веди — Сама, Йаджур и Рг. Брахмана, който е изучавал тези три Веди, се нарича три-ведй. Всеки, който е много привързан към знанието, получено от тези три Веди, е уважаван в обществото. За нещастие, има много учени в областта на Ведите, които не знаят каква е крайната цел на изучаването им. Самият Кршна заявява тук, че Той е крайната цел на тези, които са три-ведй. Един истински три- ведй приема подслона на лотосовите крака на Кршна и се ангажира в чисто предано служене, за да удовлетвори Господа. Преданото служене започва с повтарянето на Харе Кршна мантра и опита едновременно с това да бъде разбран Кршна. За нещастие тези, които изучават Ведите формално, се интересуват повече от принасянето на жертви на различни полубогове като Индра и Чандра. Чрез това усилие почитателите на различните полубогове се пречистват от за
мърсяването на по-низшите качества на природата и по този начин се издигат до по-висши планетарни системи, т.е. райските планети, познати като Махарлока, Джанолока, Таполока и т.н. Веднъж установен на някоя от тези по-висши планети, човек може да наслаждава сетивата си стотици и хиляди пъти по-добре, отколкото на тази планета.




ТЕКСТ 21


те там бхуктва сварга-локам вишалам
кшйне пунйе мартйа-локам вишанти евам
трайи-дхармам анупрапанна
гатагатам кама-кама лабханте

те—те; там—този; бхуктва—като се наслаждава; сварга-локам—рая; вишалам—обширен; кшйне—са изчерпани; пунйе—резултатите от благочестиви дейности; мартйа-локам—на тленната Земя; вишанти—падат; евам—така; трайй—на трите Веди; дхар-мам—доктрините; анупрапаннах—като следват; гата-агатам— смърт и раждане; кама-камах—като желаят сетивно наслаждение; лабханте—постигат

Когато се насладят на изключителното райско сетивно наслаждение и резултатите от благочестивите им дейности свършат, те се връщат отново на тази тленна планета. Следователно тези, които търсят сетивно наслаждение, като се придържат към принципите на трите Веди, постигат само повтарящо се раждане и смърт.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който се издигне до по-висшите планетарни системи, се наслаждава на по-дълъг живот и на по-добри условия за сетивна наслада, но на него не му е разрешено да остане там завинаги. След като се изчерпят резултатите от благочестивите му дейности, той отново се връща на Земята. Както се посочва във Веданта-сутра (джанмади асйа йатах), този, който не е постигнал съвършенство в знанието, с други думи, който не може да разбере Кршна, причината на всички причини, се проваля в достигането на крайната цел на живота и по такъв начин става подчинен на установения ред — да се издига на по-висшите планети и след това отново да идва на Земята, както виенското колело, което се издига и се спуска. Това означава, че вместо да се издигне до духовния свят, откъдето няма възможност повече да се върне, човек просто се върти в колелото на раждането и смъртта, на по-висшите и на по-низшите планетарни системи. По-добре човек да приеме духовния свят, за да се наслаждава на вечен живот, изпълнен с блаженство и знание, и никога да не се връща към това жалко материално съществуване.





ТЕКСТ 22

ананйаш чинтайанто мам йе джанах
парйупасате тешам нитйабхийуктанам
йога-кшемам вахамй ахам

ананйах—които нямат друга цел; чинтайантах—като се концентрират; мам—върху Мен; йе—всички, които; джанах—личности; парйупасате—обожават правилно; тешам—на тях; нитйа—винаги; абхийуктанам—установени в преданост; йога—потребностите; кшемам—протекция; вахами—нося; ахам—Аз

Само на личности, които винаги Ме обожават с изключителна преданост, като медитират върху Моята трансцендентална форма, давам това, което им липсва, и съхранявам това, което имат.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който не може да живее дори миг без Кршна съзнание, не мисли за нищо друго, освен за Кршна двадесет и четири часа в денонощието и се ангажира в предано служене чрез слушане, възпяване, помнене, отправяне на молитви, обожаване, служене в лотосовите крака на Господа, отдаване на други видове служене, развиване на приятелство и отдаване изцяло на Господа. Такива дейности са благоприятни и пълни с духовни енергии, които правят преданоотдадения съвършен в себереализацията. В това състояние единственото му желание е да постигне общуване с Бога, Върховната Личност. Сигурно е, че такъв преданоотдаден достига Господа без затруднение. Това се нарича йога. По милостта на Господа такъв преданоотдаден никога не се връща обратно към материалните условия на живот. Кшема е обяснено като милостиво покровителство на Господа. Господ помага на преданоотдадения да достигне Кршна съзнание посредством йога и когато той стане напълно Кршна осъзнат, Господ го предпазва от падане в мизерния обусловен живот.





ТЕКСТ 23

йе 'пй анйа-девата-бхакта
 йаджанте шраддхайанвитах те 'пи мам
ева каунтейа йаджантй авидхи-пурвакам

йе—всички, които; апи—също; анйа—на други; девата—богове; бхактах—преданоотдадени; йаджанте—почитат; шраддхайа анвитах—с вяра; те—те; апи—също; мам—Мен; ева—само; каунтейа—о, сине на Кунтй; йаджантй—те обожават; авидхи-пурвакам—по погрешен начин

О, сине на Кунтй, тези, които са поклонници на полубоговете и ги почитат с вяра, в действителност обожават само Мен, но не правят това по правилен начин.

ПОЯСНЕНИЕ: „Личностите, които се ангажират в обожаване на полубоговете, не са много интелигентни, въпреки че това почитане индиректно се предлага на Мен" — казва Кршна. Например когато човек полива листата и клоните на едно дърво, без да полива корена му, той постъпва така, защото няма достатъчно знание или не съблюдава регулиращи принципи. По същия начин, човек служи на различните части на тялото, като доставя храна на стомаха. Полубоговете, така да се каже, са различните чиновници и ръководители в правителството на Върховния Господ. Човек трябва да спазва законите, създадени от правителството, а не от чиновниците или ръководителите. По подобен начин всеки трябва да обожава единствено Върховния Господ. Това автоматично ще удовлетвори различните чиновници на Господа. Чиновниците и ръководителите са представители на правителството и да им се дава подкуп, е незаконно. Това се определя тук като авидхи-пурвакам. С други думи, Кршна не одобрява ненужното почитане на полубоговете.




ТЕКСТ 24

ахам хи сарва-йаджнанам бхокта
ча прабхур ева ча на ту мам абхиджананти
 таттвенаташ чйаванти те

ахам-— Аз; хи—със сигурност; сарва—на всички; йаджнанам— жертвоприношения; бхокта—наслаждаващият се; ча—и; пра-бхух—господарят; ева—също; ча—и; на—не; ту—но; мам—Мен; абхиджананти—те познават; таттвена—в действителност; атах—следователно; чйаванти—падат; те—те

Аз съм единственият наслаждаващ се и господарят на всички жертвоприношения. По тази причина ония, които не приемат Моята истинска трансцендентална природа, се провалят.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се посочва, че има много видове йаджна изпълнения, които се препоръчват във ведическата литература, но в действителност те са предопределени за удовлетворяване на Върховния Господ. Йаджна означава Вишну. Във втората глава на Бха- гавад-гйта са казва ясно, че човек трябва да работи единствено за удовлетворяването на Йаджна, т.е. Вишну. Съвършената форма на човешката цивилизация, известна като варнашрама-дхарма, е специално предназначена за удовлетворяване на Вишну. Затова Кршна казва в този стих: „Аз съм този, който се наслаждава на всички жертвоприношения, защото Аз съм върховният господар." Обаче нискоинтелигентните личности, без да знаят този факт, почитат полубоговете за някаква временна изгода. Затова те падат в материалното съществуване и не достигат желаната цел в живота. Ако имаме някакво материално желание, по-добре е да помолим Върховния Господ (въпреки че това не е чиста преданост) и така ще постигнем желания резултат.





ТЕКСТ 25

йанти дева-врата деван питрн
йанти питр-вратах, бхутани йанти бхутеджйа
йанти мад-йаджино 'пи мам

йанти—отиват; дева-вратах—почитателите на полубоговете; деван—при полубоговете; питрн—при прадедите; йанти—отиват; питр-вратах—почитателите на прадедите; бхутани—при призраците и духовете; йанти—отиват; бхута-иджйах—почитателите на призраците и духовете; йанти—отиват; мат—Моите; йаджинах— преданоотдадени; апи—но; мам—при Мен

Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които обожават Мен, ще живеят с Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Ако човек има желание да отиде на Луната, Слънцето или на някоя друга планета, може да постигне желаната цел, като следва определени ведически принципи, препоръчани за тази цел, такива като метода, формално наричан дарша-паурнамасй. Тези принципи са описани ясно в онази част на Ведите, която се отнася до кармичните дейности. Там се препоръчват различни начини за специфично почитане на полубоговете, намиращи се на различните райски планети. По същия начин, човек може да достигне планетите Пита, когато извършва съответната йаджна., или да отиде на някоя от планетите с призраци и да стане йакша, ракша или пишача. Почитането на пишача се нарича „черно изкуство" или „черна магия*". Има много хора, които практикуват това черно изкуство и мислят, че това е спиритуализъм, но в действителност тези дейности са напълно материални. По същия начин, един чист преданоотдаден, който обожава само Бога, Върховната Личност, достига планетите на Ваикунтха и Кршналока. От този важен стих може лесно да се разбере, че щом само с почитане на полубоговете човек може да достигне райските планети, с почитане на питите да достигне планетите Пита, или като практикува черно изкуство, да достигне планетите на призраците, не би трябвало чистият преданоотдаден да не може да достигне планетата на Кршна или Вишну. За нещастие, много хора нямат информация за тези висши планети, където живеят Кршна и Вишну, и понеже не знаят за тях, пропадат. Дори имперсоналистите падат от брахмаджйоти. Затова движението за Кршна съзнание разпространява сред цялото човечество върховната информация, че просто като повтаря Харе Кршна мантра, човек може да стане съвършен още в този живот и да се върне обратно вкъщи, обратно при Бога.

*  "магия" идва от персийската дума "маги" и гръцката  "мега". И двете идват от санскритското МАХА- "голям", "велик", прозвище за Шива, който може да ползва илюзорните шакти-майа енергии в матрицата перфектно. За това МАХА се употребява и за Шива и за Майа: Маха-Дева:Шива и Маха-Майа(Великата Илюзия):Кали, изискваща кървави жертвопринушения за прераждане на душата в матрицата -"самсара";





ТЕКСТ 26

патрам пушпам пхалам тойам
йо ме бхактйа прайаччхати тад ахам
бхактй-упахртам ашнами прайататманах

патрам—листо; пушпам—цвете; пхалам—плод; тойам—вода; йах—който и; ме—на Мен; бхактйа—с преданост; прайаччхати— предлага; maд—това; ахам—Аз; бхактй-упахртам—предложено с преданост; ашнами—приемам; прайата-атманах—от човек с чисто съзнание


Ако някой с любов и преданост Ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще приема.


ПОЯСНЕНИЕ: За интелигентната личност най-важното е да бъде в Кршна съзнание, да се ангажира в трансцендентално любовно служене на Господа, за да достигне вечната блажена обител за вечно щастие. Начинът за достигане на такъв прекрасен резултат е много прост и дори най-бедният измежду бедните, който е без никаква квалификация, може да го използува. Единственото качество, необходимо на човека, е да бъде чист преданоотдаден на Бога. Няма значение какъв е човек и къде се намира. Методът е толкова лесен, че ако с искрена любов бъдат поднесени на Върховния Господ дори листо, малко вода или плод, Той с удоволствие ще приеме. Следователно няма човек, за когото Кршна съзнание да е забранено, защото то е лесно и универсално. Кой е такъв глупак, че да не иска да стане Кршна осъзнат чрез този прост метод и по такъв начин да достигне най-висшия и съвършен живот, който е вечен, пълен с блаженство и знание? Единственото нещо, което Кршна иска, е служене с любов и нищо повече. Кршна приема дори малко цвете от Своя чист преданоотдаден. Той не желае никакъв дар от непредано-отдадения. Той не се нуждае от нищо и от никого, защото е самозадоволяващ се. И въпреки всичко, Той приема това, което Неговият преданоотдаден Му предлага в размяна на любов и нежност. Да се развие Кршна съзнание, е най-висшето съвършенство в живота. Думата бхакти се споменава два пъти в този стих, за да се наблегне по-силно, че бхакти, или преданото служене, е единственият начин да се достигне Кршна. Никакво друго условие, например това човек да стане брахмана, компетентен учен, много богат човек или велик философ, не може да накара Кршна да приеме някакъв дар. Без основния принцип на бхакти нищо не може да накара Господа да се съгласи да приеме нещо от някого. Бхакти никога не е причинно обусловена. Методът е вечен. Това е непосредствена дейност в служене на абсолютното цяло.
Тук Господ Кршна, след като заявява, че е единственият наслаждаващ се, предвечният Господ и истинската цел на всички жертвоприношения, разкрива какви видове жертвоприношения желае да се извършват. Ако някой желае да се ангажира в предано служене на Върховния, за да се пречисти и да постигне целта на живота — трансценденталното любовно служене на Бога, — трябва да разбере какво желае Господ от него. Този, който обича Кршна, ще Му даде това, което Кршна иска, и ще избягва да Му предлага неща, които не са желани от Него. Следователно не трябва да предлагаме на Кршна месо, риба и яйца. Ако Той искаше да Му предлагаме такива неща, щеше да каже. Вместо това Той ясно иска да Му се предлагат листо, плод, цвете и вода и казва за такова поднасяне: „Аз ще го приема." Ето защо трябва да разберем, че Той няма да приеме месо, риба и яйца. Зеленчуците, зърнените храни, плодовете, млякото и водата са подходяща храна за човешките същества и Самият Господ Кршна ги препоръчва. Всичко друго, което решим, че трябва да ядем, не можем да Му предлагаме, тъй като Той няма да го приеме. Ако Му поднасяме такива храни, няма да действуваме от платформата на любовното предано служене.
В трета глава, тридесети стих Кршна обяснява, че само остатъците от жертвоприношението са пречистени и подходящи за консумация от личностите, които се стремят към напредък в живота и освобождение от мрежата на материалното оплитане. В същия стих Той казва, че ония, които не Му предлагат храната си, ядат само грях. С други думи, всяка тяхна хапка ги омотава още по-дълбоко в мрежата на материалната природа. Но когато приготвя хубави и прости зеленчукови ястия и ги предлага пред снимка или мурти на Господ Кршна с поклон и молба към Него да приеме този скромен дар, човек може твърдо да напредва в живота, да пречиства тялото си и да изгражда фини мозъчни тъкани, които водят до чисто мислене. Освен това храната, която се предлага, трябва да бъде приготвена с любов. Кршна няма нужда от храна, понеже Той така или иначе притежава всичко, което съществува. Той обаче ще приеме предлаганото от човека, който иска да Го удовлетвори по този начин. Важен елемент в приготвянето, сервирането и предлагането е да се действува от любов към Кршна.
Философите-имперсоналисти, които твърдят, че Абсолютната Истина е без сетива, не могат да разберат този стих на Бхагавад- гйта. Те смятат казаното тук за метафора или за доказателство за земния характер на Кршна — автора на Бхагавад-гйта. Но в действителност Кршна, Върховният Господ, има сетива, за които се казва, че са взаимозаменяеми, с други думи, едно сетиво може да изпълнява функциите на всяко друго сетиво. Това е смисълът на твърдението, че Кршна е абсолютен. Ако Му липсваха сетива, Той едва ли би могъл да бъде считан за изпълнен с всички съвършенства. В седма глава Кршна обяснява, че Той оплодява материалната природа с живите същества, като я поглежда. И така, когато Кршна слуша изпълненото с любов предлагане на храна от преданоотдадения, това е напълно идентично с това, че Той яде и действително вкусва. На този момент трябва да се наблегне: поради абсолютното положение на Господа Неговото слушане е напълно идентично с Неговото ядене и вкусване на храната. Само един преданоотдаден, който приема Кршна такъв, както Той Сам се описва, без интерпретации, може да разбере, че Върховната Абсолютна Истина може да яде храната и да й се наслаждава.





ТЕКСТ 27

йат кароши йад ашнаси йадж джухоши
дадаси йат йат тапасйаси каунтейа
тат курушва мад-арпанам

йат—каквото и да; кароши—правиш; йат—каквото и да; ашнаси—ядеш; йат—каквото и да; джухоши—ти предлагаш; дадаси—ти отдаваш; йат—каквото и; мат—каквото и; тапасйаси— въздържанията, които извършваш; каунтейа—о, сине на Кунтй; тат—това; курушва—направи; мат—на Мен; арпанам—като предлагане

Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или отдаваш и каквито и въздържания да изпълняваш, прави това, о, сине на Кунтй, като жертвоприношение за Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Следователно дълг на всеки е да устрои живота си по такъв начин, че при никакви обстоятелства да не забравя Кршна. Всеки трябва да работи, за да поддържа тялото и душата си заедно, и Кршна препоръчва тук човек да работи за Него. Всеки трябва да яде нещо, за да живее, затова той трябва да приема остатъците от храната, която е предложена на Кршна. Всеки цивилизован човек трябва да извършва някакви религиозни ритуални церемонии. Затова Кршна съветва: „Направи го за Мен" — и това се нарича арнана. Всеки е готов да дава милостиня. Кршна казва: „Дай го на Мен" — и това означава, че всички излишно натрупани пари трябва да се използуват за подпомагане движението за Кршна съзнание. Днес хората са много склонни към медитационната техника, която не е приложима в тази епоха, но ако някой практикува медитация върху Кршна двадесет и четири часа в денонощието, като повтаря Харе Кршна мантра на броеницата си, той със сигурност е най-големият медитатор и най-великият йогй, както се потвърждава в шеста глава на Бхагавад-гйта.





ТЕКСТ 28

шубхашубха-пхалаир евам мокшйасе
карма-бандханаих саннйаса-йога-йуктатма
вимукто мам упаишйаси

шубха—от благоприятни; ашубха—и неблагоприятни; пхалаих— резултати; евам—така; мокшйасе—ти ще се освободиш; карма— на работа; бандханаих—от обвързаността; саннйаса—на отречението; йога—мога; йукта-атма—има ум, твърдо установен върху; вимуктах—освободен; мам—при Мен; упаишйаси—ти ще достигнеш

По този начин ще се освободиш от обвързаността на работата и от нейните благоприятни и неблагоприятни последици. С ум, установен върху Мен, според този принцип на отречение, ти ще се освободиш и ще дойдеш при Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който действува в Кршна съзнание под висше ръководство, се нарича йукта. Точният термин е йукта-вайра-гйа. Това по-нататък е обяснено от Рупа Госвамй, както следва:
анасактасйа вишайан йатхархам упайунджатах
нирбандхах кршна-самбандхе йуктам ваирагйам учйате
(Бхакти-расамрта-синдху 2.255)
Тук Рупа Госвамй казва, че докато сме в този материален свят, трябва да действуваме. Не можем да спрем да действуваме. Следователно ако извършваме дейностите и даваме плодовете от тях на Кршна, това се нарича йукта-вайра-гйа. Всъщност дейности, които са установени в отречение, изчистват огледалото на ума и понеже извършителят постепенно напредва по пътя на духовната реализация, той се отдава напълно на Бога, Върховната Личност. По тази причина най-накрая той се освобождава и това освобождение е също точно определено. При това освобождение той не става едно с брахмаджйоти, а нещо повечевлиза в планетата на Върховния Господ. Тук ясно се посочва: мам упаишйаси — „той идва при Мен" — обратно вкъщи, обратно при Бога. Има пет различни нива на освобождение и тук ясно се казва, че преданоотдаденият, който през целия си живот е живял под ръководството на Върховния Господ, се е издигнал до нивото, от което след напускане на това тяло може да се върне обратно при Бога и да се анжгажира в непосредствено общуване с Върховния Господ.
Този, който не се интересува от нищо друго, освен да посвети живота си в служба на Господа, е истински саннйасй. Такава личност винаги мисли за себе си като за вечен слуга, който зависи от върховната воля на Господа. И каквото и да прави, той го прави за Господа. Каквото и действие да извършва, той го извършва като служене на Бога. Той не отдава голямо внимание на кармичните дейности или на предписаните задължения, дадени във Ведите. Хората са длъжни да изпълняват предписаните задължения, посочени във Ведите, и ако понякога изглежда, че един чист преданоотдаден, който изцяло се заема да служи на Господа, действува срещу предписаните ведически задължения, това всъщност не е така.
Затова ваишнава авторитетите казват, че дори и най-интелигентната личност не може да разбере плановете и действията на един чист преданоотдаден. Точните думи са танра вакйа, крийа, мудра виджнеха на буджхайа. (Чаитанйа-чаритамрта, Мадхйа 23.39) Личност, която винаги е заета да служи на Господа по такъв начин или винаги мисли и планира как да Му служи, трябва да се приема за напълно освободена личност в момента, а връщането й вкъщи, обратно при Бога — за гарантирано. Тя стои над всякакво материално критикуване, точно както Кршна не подлежи на никакво критикуване.




ТЕКСТ 29

само 'хам сарва-бхутешу на ме двешйо
 'сти на прийах йе бхаджанти ту мам
 бхактйа майи те тешу чапй ахам

самах — еднакво разположен; ахам — Аз; сарва-бхутешу — към всички живи същества; на—никой; ме—на Мен; двешйах—омразен; асти—е; на—нито; прийах—скъп; йе—всички, които; бхаджанти— отдават трансцендентално служене; ту — но; мам—на Мен; бхактйа—в преданост; майи—са в Мен; me—такива личности; тешу—в тях; ча—също; апи—несъмнено; ахам—Аз

Аз не завиждам на никого, нито предпочитам някого, и се отнасям еднакво към всички. Но всеки, който Ми служи с преданост, е Мой приятел. Той е в Мен и Аз съм също негов приятел.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук някой може да запита: щом Кршна се отнася еднакво към всеки и никой специално не е Негов приятел, защо проявява особен интерес към преданоотдадените, които винаги са заети в трансцендентално служене на Него? Това не е дискриминация, а естествено отношение. Всеки човек в този материален свят може да е предразположен към благотворителност, но въпреки това той е заинтересуван най-вече за собствените си деца. Господ заявява, че всяко живо същество, независимо от формата му, е Негов син и затова Той снабдява всеки с изобилно количество от необходимите му за живот неща. Той е като облака, който излива дъжд навсякъде — и върху скалата, и върху земята, и върху водата. Но към Своите преданоотдадени Господ се отнася с особено внимание. За тези преданоотдадени се споменава тук: те са винаги в Кршна съзнание и затова винаги са трансцендентално установени в Кршна. Същността на израза „Кршна съзнание" предполага, че всички, които са с такова съзнание, са истински трансценденталисти, установени в Господа. Тук Господ ясно казва: майи те„Те са в Мен." Естествено, като резултат и Господ също е в тях. Това е взаимно. Това обяснява също и думите йе йатха мам прападйанте тамс татхаива бха- джами ахам — „В каквато степен човек Ми се отдава, в такава степен Аз се грижа за него." Тази трансцендентална взаимност съществува, защото Господ и преданоотдадените са осъзнати. Когато един диамант се постави на златен пръстен, той изглежда твърде изящен. Златото става по-красиво, а в същото време и диамантът става по- красив. Господ и живите същества блестят вечно и когато живото същество е готово да служи на Върховния Господ, то изглежда като злато. Господ е диамантът и затова съчетанието е толкова прекрасно. Живите същества в незамърсено състояние се наричат преданоотдадени. Върховният Господ става преданоотдаден на Своите преданоотдадени. Ако не съществуваше размяна на чувства между преданоотдадения и Господа, нямаше да има философия на персоналистите. В имперсоналната философия не се говори за взаимност на чувства между Върховния и живото същество, но във философията на персоналистите тя съществува.
апи чет су-дурачаро бхаджате мам
ананйа-бхак садхур ева са мантавйах
самйаг вйавасито хи сах
Често се използува примерът, в който Господ е сравняван с дърво на желанията — каквото и да поиска човек от това дърво, Господ му го дава. Но обяснението тук е по-пълно. Тук Господ казва, че има предпочитание към преданоотдадените Си. Това е проява на особената милост на Господа към преданоотдадените. Взаимността на Господа не трябва да се смята за подчинена на закона за кармата. Тя принадлежи на трансценденталното състояние, в което Господ и Неговите преданоотдадени действуват. Преданото служене на Господа не е дейност, която принадлежи на този материален свят; тя е част от духовния свят, където цари вечност, блаженство и знание.





ТЕКСТ 30

апи чет су-дурачаро бхаджате мам
ананйа-бхак садхур ева са мантавйах
 самйаг вйавасито хи сах

апи—дори; чет—ако; су-дурачарах—човек извършва най-отвратителни неща; бхаджате—се ангажира в предано служене; мам—на Мен; ананйа-бхак—без отклонение; садхух—за свят; ева—несъмнено; сах—той; мантавйах—трябва да се счита; самйак—напълно; вйава-ситах—установен в решителност; хи—несъмнено; сах— той

Дори човек да извършва най-отвратителната дейност, ако е зает в предано служене, той трябва да бъде считан за свят, защото неговата решителност е правилно насочена.

ПОЯСНЕНИЕ: Думата су-дурачарах, употребена в този стих, е много важна и трябва да я разберем правилно. Когато живото същество е обусловено, то извършва два вида дейности: едните са обусловени, а другите — органически присъщи на него. Както за поддържане на тялото, така и за съблюдаване на правилата, установени в обществото и държавата, трябва да се извършват различни дейности, свързани с обусловения живот, които са валидни дори и за преданоотдадените. Тези дейности се наричат обусловени. Освен тях, за живото същество, което напълно осъзнава духовната си природа и се ангажира в Кршна съзнание или в предано служене на Господа, има и дейности, които се наричат трансцендентални. Тези дейности се извършват в органически присъщото му положение и се определят като предано служене. И така, в обусловеното положение често преданото служене и обусловеното служене във връзка с тялото се извършват успоредно. Понякога обаче тези дейности отново стават противоположни. Доколкото това е възможно, преданоотдаденият много внимава да не извърши нещо, с което да разруши благоприятното си положение. Той знае, че съвършенството на дейностите му зависи от постепенната му реализация в Кршна съзнание. Понякога обаче една личност в Кршна съзнание може да извърши нещо, което от социална или политическа гледна точка се смята за много отвратително. Но такова временно падане не лишава човека от възможност. В Шрймад-Бхагаватам се казва, че ако той е паднал, но с цялата си душа се ангажира в трансцендентално служене на Върховния Господ, Господ, който се намира и в сърцето му, го пречиства и извинява за тези отвратителни постъпки. Материалното замърсяване е толкова силно, че дори един йоги, който се ангажира изцяло в служене на Господа, понякога попада в клопката. Но Кршна съзнание е много силно и това случайно падане веднага се поправя. Следователно методът на преданото служене винаги води до успех. Никой не трябва да се надсмива на преданоотдадения, който случайно се е отклонил от идеалния път, защото както се обяснява в следващия стих, такива случайни падания ще престанат с течение на времето, когато преданоотдаденият се установи напълно в Кршна съзнание.
Следователно човек, който е установен в Кршна съзнание и с решителност се е заел с метода на повтаряне на Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, остава на трансцендентална позиция, дори ако случайно падне. Думите садхур ева — „той е свят" — са много категорични. Те са предупреждение към непреданоотдадените да не се присмиват на преданоотдаден, който случайно е паднал. Те трябва да го считат за свят, въпреки че се е случило той да падне. А думата мантавйах е още по-категорична. Ако човек не следва това правило и се подиграва на някой преданоотдаден за случайното му падане, той не се подчинява на заповедите на Върховния Господ. Единственото качество, което преданоотдаденият трябва да притежава, е да се заеме непоколебимо и единствено с предано служене.
В Нрсимха Пурана е дадено следното твърдение:
бхагавати ча харав ананйа-чета
бхрша-малино 'пи вираджате манушйах
 на хи шаша-калуша-ччхабих кадачит
тимира-парабхаватам упаити чандрах
Смисълът на този стих е, че дори ако за човек, зает напълно в предано служене на Господа, се установи, че извършва отвратителни дейности, тези дейности трябва да се приемат като петната по луната, които наподобяват следи на заек. Тези петна не пречат да се разпространява лунната светлина. По същия начин случайното падане на един преданоотдаден по пътя към светия характер не го прави отвратителен.
От друга страна, човек не трябва да разбира погрешно, че преданоотдаденият, който е ангажиран в трансцендентално предано служене, може да действува по всевъзможни отвратителни начини. Този стих се отнася до случайно падане, което се дължи на голямата сила на материалните връзки. Преданото служене е в известна степен обявяване на война на илюзорната енергия. Докато човек не е достатъчно силен да се бори с илюзорната енергия, може да има случайни падания. Но когато стане достатъчно силен, той не е изложен повече на такива падания, както обяснихме по-горе. Никой не трябва да се възползува от този стих, за да върши глупости и в същото време да се мисли за преданоотдаден. Ако такава личност не усъвършенствува характера си посредством предано служене, трябва да е ясно, че тя не е напреднала.



ТЕКСТ 31

кшипрам бхавати дхарматма
шашвач-чхантим нигаччхати каунтейа
пратиджанйхи на ме бхактах пранашйати

кшипрам—много скоро; бхавати—става; дхарма-атма—благочестив; шашват-шантим—продължителен мир; нигаччхати—постига; каунтейа—о, сине на Кунтй; пратиджанйхи—заявява; на—никога; ме—Мой; бхактах—преданоотдаден; пранашйати—загива

Той бързо става благочестив и постига траен мир. О, сине на Кунтй, можеш смело да заявиш, че Мой преданоотдаден никога не загива.

ПОЯСНЕНИЕ: Това не трябва да се разбира погрешно. В седма глава Господ казва, че този, който върши злонамерени дейности, не може да стане преданоотдаден на Господа. Който не е преданоотдаден на Господа, няма никакви добри качества. Тогава възниква въпросът, как може някой, който е въвлечен в отвратителни дейности, случайно или умишлено, да е чист преданоотдаден? Този въпрос може да се постави съвсем справедливо. Както се казва в седма глава, безбожниците никога не стигат до предано служене на Господа и те, според твърденията на Шрймад-Бхагаватам, нямат добри качества. Обикновено един преданоотдаден, който се ангажира в деветте вида дейности на преданост, изпълнява метода за пречистване на сърцето от цялото замърсяване. Той помества Бога, Върховната Личност, в сърцето си и естествено се пречиства от всички греховни замърсявания. Непрекъснатото мислене за Върховния Господ го прави чист по природа. Във Ведите е точно предписано, че ако човек падне от високата си позиция, трябва да се подложи на определени ритуали, за да се пречисти. Но в дадения случай това не се следва, защото пречистващият процес вече е там, в сърцето на преданоотдадения и се дължи на постоянно помнене на Върховната Личност. Следователно преданоотдаденият трябва да продължи да повтаря Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, без да прекъсва метода. Това ще го предпази от всякакви инцидентни падания. Така той ще остава винаги освободен от всички материални замърсявания.




ТЕКСТ 32

мам хи партха вйапашритйа йе 'пи
сйух папа-йонайах стрийо ваишйас
 татха шудрас те 'пи йанти парам гатим

мам—от Мен; хм—несъмнено; партха—о, сине на Пртха; вйапашритйа—специално приемат подслон; йе—всички, които; anи— също; сйух—са; папа-йонайах—родени в нископоставено семейство; стрийах—жените; ваишйах—търговците; татха—също; игу-драх—хората от низшата класа; те апи—дори те; йанти—стигат; парам—до върховното; гатим—местоназначение

О, сине на Пртха, всички, които приемат убежище при Мен, дори да са нископоставени по рождениежени, ваишии (търговци) и шудри (работници),могат да достигнат върховното местоназначение.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Върховният Господ ясно заявава, че в преданото служене няма разлика между низшите и висшите класи хора. В материалното схващане за живота има такова разграничаване, но за личност, която е заета в трансценденталното предано служене на Господа, то не е валидно. Всеки може да достигне върховното местоназначение. В Шрймад-Бхагаватам (2.4.18) се казва, че дори най- нископоставените, които се наричат чандала (кучеядци), могат да се пречистят, когато общуват с чисти преданоотдадени. Следователно преданото служене и ръководството на чистия преданоотдаден са толкова силни, че няма разграничаване между висшите и низшите класи — всеки може да приеме. И най-обикновеният човек, който приеме убежище при чист преданоотдаден, може да се пречисти посредством правилното ръководство. В зависимост от влиянието на различните гуни на материалната природа хората се разделят на три групи: в гуната на доброто (брахманите) в гуната на страстта (кшатриите, т.е. администраторите); в смесените гуни на страст и невежество (ваишиите, т.е. търговците) и в гуната на невежеството (шудрите, т.е. работниците). Личностите, които стоят по-ниско от тях, се наричат чандала и са родени в греховни семейства. Хората, родени в по-висшите съсловия, обикновено не общуват с родените в греховните семейства. Но методът на преданото служене е толкова могъщ, че един чист преданоотдаден на Върховния Господ може да направи хората от по-низшите класи способни да достигнат най- висшето съвършенство в живота. Това е възможно само когато човек приеме убежище при Кршна. Както се посочва с думата вйапа- шритйа, човек трябва напълно да се подслони при Кршна. Тогава той може да стане по-велик от великите джнанй и йогй.



ТЕКСТ 33

ким пунар брахманах пунйа бхакта
раджаршайас татха анитйам асукхам
локам имам прапйа бхаджасва мам


ким—колко; пунах—отново; брахманах—брахмани; пунйах—благочестиви; бхактах—преданоотдадени; раджа-ршайах—святи царе; татха—също; анитйам—временно; асукхам—пълна със страдания; локам—планета; имам—тази; прапйа—като печели; бхаджасва—да бъдеш ангажиран в любовно служене; мам—на Мен.

А колко повече това важи за благочестивите брахмани, преданоотдадените и свитите царе. Следователно щом си дошъл в този временен, пълен със страдания свят, ангажирай се в любовно служене на Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: В материалния свят има различни категории хора, но независимо от това, той не е щастливо място за никого. Тук ясно се казва: анитйам асукхам локамтози свят е временен, пълен със страдания и не е подходящ за един здравомислещ джентълмен. Бог, Върховната Личност, казва за този свят, че е временен и пълен със страдания. Някои философи, по-специално майавадй философите, твърдят, че този свят НЕ е истински, но ние можем да разберем от Бхагавад-гйта, че светът не е неистински; A той е временен! Има разлика между временен и неистински. Този свят е временен, но има друг, който е вечен. Този свят е пълен с нещастия, а другият е вечен и блажен.
Арджуна е роден в свято царско семейство. На него Господ също казва: „Заеми се с предано служене на Мен и се върни скоро при Бога, обратно вкъщи." Никой не трябва да остава в този временен свят, пълен със страдания. Всеки трябва да се привърже към Бога, Върховната Личност, за да бъде вечно щастлив. Преданото служене на Върховния Господ е единственият начин, по който могат да бъдат разрешени всички проблеми на всички класи хора. Ето защо всеки трябва да приеме Кршна съзнание и да направи живота си съвършен.





ТЕКСТ 34

ман-мана бхава мад-бхакто мад-йаджи
 мам намаскуру мам еваишйаси йуктваивам
 атманам мат-парайанах

мат-манах—винаги мисли за Мен; бхава—стани; мат—Мой; бхактах—преданоотдаден; мат—Мой; йаджй—обожател; мам—на Мен; намаскуру—отдавай почитания; мам—на Мен; ева—напълно; ешйаси—ти ще дойдеш; йуктва—като си погълнат в; евам— така; атманам—твоята душа; мат-парайанах.—посветена на Мен.

Винаги ангажирай ума си в мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, отдавай Ми почит и Ме обожавай. Така напълно потопен в Мен, ти със сигурност ще дойдеш при Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно се посочва, че Кршна съзнание е единственият начин за освобождение от оковите на този замърсен материален свят. Понякога безскрупулни коментатори изопачават значението на това, което е ясно казано тук: цялото предано служене трябва да се отдава на Бога, Върховната Личност, Кршна. За нещастие, безсъвестните коментатори отклоняват ума на читателя към абсолютно неправдоподобни неща. Те не знаят, че няма разлика между ума на Кршна и Кршна.(има разлика между умът на живото същество и самото то-душата му) Кршна не е обикновено човешко същество. Той е Абсолютната Истина. Неговото тяло, ум и Той Самият са едно и също и са абсолютни. Бхактисиддханта Сарасватй Госвамй в своите Анубхашйа коментари върху Чаитанйа-чаритамрта (пета глава, Ади-лйла, стихове 41-48) цитира от Курма Пурана: деха-дехи-вибхедо 'йам нешваре видйате квачит. Това означава, че при Кршна, Върховния Господ, няма разлика между Неговото Себе и тялото Му. Но понеже коментаторите не познават тази наука за Кршна, те скриват Кршна и отделят личността Му от Неговия ум или от Неговото Тяло. Въпреки че това е пълно непознаване на науката за Кршна, някои хора печелят, като заблуждават другите.
Има и демони, които също мислят за Кршна, но със завист, както вуйчото на Кршна- цар Камса. Той също винаги е мислел за Кршна, но е мислел за Него като за свой враг. Той винаги се е безпокоял и е очаквал Кршна да дойде и да го убие. Такъв начин на мислене не ще ни помогне. Трябва да мислим за Кршна с любов и преданост. Това е бхакти. Трябва непрекъснато да развиваме знанието си за Кршна. Какво означава благоприятно образование? Това означава, че трябва да учим от авторитетен учител. Кршна е Бог, Върховната Личност, а ние няколко пъти обяснихме, че Неговото тяло не е материално, че е вечно, блажено знание. Такива разговори за Кршна ще помогнат на всеки да стане преданоотдаден. Да се разбере Кршна по друг начин, т.е. от неверен източник, ще бъде безполезно.
Следователно човек трябва да ангажира ума си с вечната първоначална форма на Кршна. Убеден в сърцето си, че Кршна е Върховният, той трябва да се заеме с обожанието Му. В Индия има стотици и хиляди храмове за обожаване на Кршна и в тях се практикува предано служене. Когато следваме тази техника, трябва да отдаваме почитанията си на Кршна, трябва да свеждаме глава пред Божествата, да ангажираме ума, тялото, дейностите си — всичко. Така напълно и без отклонение ще се потопим в Кршна и това ще ни помогне да се пренесем на Кршналока. Не трябва да бъдем отклонявани от безскрупулни коментатори. Трябва да се ангажираме в деветте различни дейности на преданото служене, като започнем със слушането за Кршна и възпяването на Кршна. Чистото предано служене е най- високото постижение в човешкото общество.
В седма и осма глава на Бхагавад-гйта беше обяснено чистото предано служене на Господа, което е освободено от спекулативно знание, мистична йога и кармични дейности. Личностите, които не са пречистени напълно, могат да бъдат привлечени от различните аспекти на Господа, като безличностното брахмаджйоти и локализираната Параматма, но един чист преданоотдаден приема да служи непосредствено на Върховния Господ.
Има една прекрасна поема за Кршна, в която ясно се казва, че всеки, който почита полубоговете, е в най-висша степен неинтелигентен и няма да постигне никога върховната награда на Кршна. В началото може да се случва преданоотдаденият понякога да снижава стандарта, но въпреки това той трябва да бъде считан за по-високостоящ от всички други философи и йогй. Човек, който се ангажира винаги в Кршна съзнание, трябва да бъде считан за напълно свята личност. Случайно извършените, извън преданото служене, дейности ще намаляват и той скоро ще постигне пълно съвършенство. В действителност не е възможно един чист преданоотдаден да падне, защото върховният Господ лично се грижи за чистите Си пре- даноотдадени. Затова интелигентната Личност трябва да се заеме с метода на Кршна съзнание и да живее щастливо в този материален свят. Накрая тя ще получи върховната награда на Кршна.





Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху девета глава
на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Най-поверителното знание".