ГЛАВА 8 : Достигане на Върховният

ОСМА ГЛАВА

Достигане на Върховният

ТЕКСТ 1

арджуна увача

ким тад брахма ким адхйатмам ким

карма пурушоттама адхибхутам ча ким
проктам адхидаивам ким учйате

арджунах увача—Арджуна каза; ким—какво; тат—това; брахма—Брахман; ким—какво; адхйатмам—себето; ким—какво; карма— кармични дейности ; пуруша-уттама—о, Върховна Личност; адхибхутам—материалното проявление; ча—и; ким—какво; проктам—се нарича; адхидаивам—полубоговете; ким—какво; учйате—се нарича

Арджуна пита: „О, мой Господи, о, Върховна Личност, какво е Брахман? Какво е себето? Какво са кармичните дейности? Какво е това материално проявление? Какво са полубоговете? Моля Те, обясни ми всичко това.

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава Господ Кршна отговаря на различни въпроси на Арджуна, като се започне от въпроса, какво е Брахман. Господ обяснява също какво е карма (кармични дейности), предано служене, йога принципи и предано служене в чистия му вид. Шрймад-Бхагаватам говори, че Върховната Абсолютна Истина е позната като Брахман, Параматма и Бхагаван. Освен това, живото същество(или- индивидуалната душа), също се нарича Брахман. Арджуна пита също и за атма, което се отнася до тялото, душата и джива. Според ведическия речник атма се използува за обозначаване на ума, душата, тялото, а също и на сетивата.

В този стих Арджуна се обръща към Върховния Господ, като Го нарича Пурушоттама, Върховна Личност, което означава, че поставя тези въпроси не на приятеля си, а на Върховната Личност, защото знае, че Тя е върховният авторитет и е способна да даде категорични отговори.

ТЕКСТ 2

адхийаджнах катхам ко 'тра дехе 'смин
мадхусудана прайана-кале на катхам
джнейо 'си нийататмабхих

адхийаджнах—Господа на жертвоприношението; катхам—как; ках—който; атра—тук; дехе—в тялото; асмин—това; мадхусудана—о, Мадхусудана; прайана-кале—по време на смъртта; ча—-и; катхам—как; джнейах аси—Ти можеш да бъдеш опознат; нийа-та-атмабхих—от себеконтролиращия

О, Мадхусудана, кой е Господ на жертвоприношението и как живее Той в тялото? И как могат заетите в предано служене да Те разберат по време на смъртта?

ПОЯСНЕНИЕ: „Господ на жертвоприношението" може да се отнася до Индра или до Вишну. Вишну е най-главният сред основните полубогове, сред които са също Брахма и Шива, докато Индра оглавява полубоговете, които отговарят за изпълнителната власт. Индра и Вишну са почитани чрез изпълняване на йаджна. Но тук Арджуна пита кой е истинският Господ на йаджна (жертвоприношението) и как Той присъствува в тялото на живото същество.

В този стих думата прайана-кале е много важна, защото всичко, което правим през живота си, ще бъде подложено на изпитание по време на смъртта. Арджуна силно желае да разбере какво става с личностите, които постепенно се ангажират в Кршна съзнание. Какво ще бъде тяхното положение в последния момент? По време на смъртта всички телесни функции се нарушават и умът не е в нормално състояние. Така разстроен от положението на тялото си, човек може да не е в състояние да помни Върховния Господ. Махараджа Кулашекхара, велик преданоотдаден, се моли: „Мой скъпи Господи, сега съм напълно здрав и по-добре да умра веднага, така че лебедът на моя ум да намери входа на стеблото на Твоите лотосови крака." Тази метафора е използувана тук, защото лебедът е птица, която живее във водата и се наслаждава, като си пъха човката в цветовете на лотоса; това е нейното забавление — да влиза в лотосовия цвят. Махараджа Кулашекхара казва на Господа: „Сега умът ми е спокоен и съм напълно здрав. Ако умра веднага, като мисля за лотосовите Ти крака, сигурен съм, че преданото служене, което извърших за Теб, ще стане съвършено. Но ако трябва да чакам естествената си смърт, не зная какво ще се случи, защото по това време телесните ми функции ще бъдат разстроени, гърлото ми ще бъде сковано от спазми и не знам дали ще мога да повтарям Твоето име. По-добре да умра веднага." Въпросът на Арджуна е, може човек в такъв момент да установи ума си в лотосовите крака на Кршна.

Арджуна се обръща към Господа с името Мадхусудана, защото някога Кршна е убил демона Мадху. В действителност тези въпроси, които изразяват съмнение, не би трябвало да се породят в ума на Арджуна, защото Арджуна е Кршна осъзнат преданоотдаден. Тези съмнения са като демони. Тъй като Кршна е опитен в убиването на демони, тук Арджуна Го нарича Мадхусудана, като се надява Кршна да убие демоничните съмнения, породени в ума му.

ТЕКСТ 3

шрй-бхагаван увача
акшарам брахма парамам свабхаво
 'дхйатмам учйате бхута-бхаводбхава-каро
висаргах карма-самджнитах

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; акшарам- —неунищожим; брахма—Брахман; парамам—трансценденталната; свабхавах—вечна природа; адхйатмам—себето; учйате—се нарича; бхута-бхава-удбхава-карах—създава материалните тела на живите същества; висаргах—творение; карма—кармични дейности; самджнитах—се наричат

Бог, Върховната Личност, казва: „ Неунищожимото, трансцендентално живо същество се нарича Брахман, а вечната му природа —адхйатма, или себе. Дейностите, които определят какви материални тела ще получат живите същества, се наричат карма, т.е. кармични дейности.

ПОЯСНЕНИЕ: Брахман не може да бъде унищожен; Той съществува вечно и природата му не се променя никога. Но над Брахман има Пара-брахман. Брахман се отнася до живото същество, а Пара-брахман — до Бога, Върховната Личност. Органически присъщата на живото същество позиция се различава от позицията, която то приема в материалния свят. Когато е в материално съзнание, неговата природа е да се опитва да стане господар на материята, но в духовно съзнание, Кршна съзнание, позицията му е да служи на Върховния. Когато живото същество е в материално съзнание, то е принудено да приема различни тела в материалния свят. Това се нарича карма, т.е. многообразие в творението, и се дължи на материалното съзнание.

Във ведическата литература живото същество е наричано джйватма и Брахман, но никога — Парабрахман. Живото същество (джйватма) приема различни положения — понякога потъва в тъмнината на материалната природа и се идентифицира с материята, понякога се идентифицира с по-висшето — духовната природа. Затова то се нарича междинна енергия на Върховния Господ. Според това, с коя от двете природи се идентифицира, то получава материално или духовно тяло. В материалната природа то може да получи тяло във всяка една от 8 400 000 форми на живот, но в духовната природа то има само едно тяло. В материалната природа то се появява като човек, полубог, животно, звяр, птица и т.н., в зависимост от кармата си. За да достигне райските материални планети и да се наслаждава на благоприятните условия там, понякога то изпълнява жертвоприношения (йаджна), но когато заслугите му свършат, то се връща отново на Земята във формата на човек. Този процес се нарича карма.

Чхандогйа Упанишад описва ведическия метод за жертвоприношения. На жертвения олтар се правят пет вида жертвоприношения в пет вида огън. Петте вида огън символизират съответно райските планети; облаците; земята; мъжа и жената, а петте вида жертвоприношения — вярата; този, който се наслаждава на Луната; дъжда; зърната; и семето.

В процеса на жертвоприношението живото същество извършва специфични жертвоприношения, за да достигне точно определени райски планети, и вследствие на това ги достига. Когато заслугите, получени от жертвоприношението, свършат, живото същество отново идва на Земята, под формата на дъжд. След това приема формата на зърна, зърната се изяждат от мъж и се преобразуват в семе, което оплодява жената. Така живото същество още един път получава човешко тяло, за да принася отново жертвоприношения и да повтаря същия цикъл. По този начин живото същество постоянно идва и си отива по материалния път. Една Кршна осъзната личност избягва такива жертвоприношения. Тя приема направо Кршна съзнание, чрез което се приготвя да се върне при Бога.

Имперсоналистите, коментатори на Бхагавад-гйта, неразумно смятат, че Брахман приема формата на джйва в материалния свят и за да потвърдят това, се позовават на петнадесета глава, седми стих от Гйта. Но в този стих Господ говори също за живото същество, наричайки го „вечна частица от Мен". Частицата от Бога, живото същество, може да падне в материалния свят, но Върховният Господ (Ачйута) никога не пада. Следователно предположението, че Върховният Брахман приема формата на джйва, не е вярно. Важно е да се помни, че във ведическата литература Брахман (живото същество) се различава от Пара-брахман (Върховния Господ).

ТЕКСТ 4

адхибхутам кшаро бхавах пурушаш

чадхидаиватам адхийаджно 'хам

еватра дехе деха-бхртам вара

адхи-бхутам—физическото проявление; кшарах—постоянно променяща се; бхавах—природа; пурушах—вселенската форма, включваща всички полубогове, като тези на Слънцето и Луната; ча—и; адхидаиватам—наричана адхидаива; адхийа-джнах— Свръх-душата; ахам—Аз (Кршна); ева—несъмнено; атра—в това; дехе—тяло; деха-бхртам—на въплътените; вара—о, най-добър

О, най-добър от въплътените същества, физическата природа, която постоянно се променя, се нарича адхибхута [материално проявление]. Вселенската форма на Господа, която включва всички полубогове, като тези на Слънцето и Луната, се нарича адхидаива. А Аз, Върховният Господ, представен като Свръхдуша в сърцето на всяко въплътено същество, съм наричан адхийаджйа [Господ на жертвоприношението].

ПОЯСНЕНИЕ: Физическата природа се променя постоянно. Материалните тела обикновено преминават през шест етапа: те се раждат, израстват, съществуват известно време, произвеждат някакви странични продукти, западат и накрая изчезват. Тази физическа природа се нарича адхибхута. Тя е създавана в определен момент и унищожавана в определен момент. Схващането за вселенската форма на Върховния Господ, която включва всички полубогове и различните им планети, е наричано адхидаивата. Свръхдушата, която е пълно представяне на Господ Кршна, присъствува в тялото на живото същество заедно с индивидуалната душа. Свръхдушата се нарича Параматма, или адхийаджна, и се намира в сърцето. Думата ева е особено важна в контекста на този стих, защото чрез нея Господ подчертава, че Параматма не се различава от Него. Свръхдушата, Бог, Върховната Личност, която стои до индивидуалната душа, е свидетел на дейностите на индивидуалната душа и източник на различните видове съзнание на душата. Свръхдушата наблюдава дейностите на индивидуалната душа и й дава възможност свободно да действува. Функциите на различните проявления на Върховния Господ автоматично се разкриват пред чистия Кршна осъзнат преданоотдаден, който е зает в трансцендентално служене на Господа. Гигантската вселенска форма на Господа, наречена адхидаивата, става обект на съзерцание за неофита, който не може да достигне Върховния Господ в Неговото проявление като Свръхдуша. На неофита се препоръчва да съзерцава вселенската форма вират-пуруша, чиито крака са считани за по-низшите материални планети, чиито очи са приемани за Слънцето и Луната и чиято глава е приемана за по-висшите планетарни системи.

ТЕКСТ 5

анта-кале ча мам ева смаран
муктва калеварамйах
прайати са мад-бхавам йати
настй атра самшайах

анта-кале—в края на живота; ча—също; мам—-Мен; ева—несъмнено; смаран—като помни; муктва—като напуска; калеварам— тялото; йах—всеки, който; прайати—отива; сах—той; мат-бха-вам—Моята природа; йати—достига; на—не; асти—има; атра—тук; самшайах—съмнение

Когато в края на живота някой напуска тялото си, като помни само Мен, веднага достига Моята природа. В това няма съмнение.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се подчертава значимостта на Кршна съзнанието. Този, който напуска тялото си в Кршна съзнание, веднага се пренася в трансценденталната природа на Върховния Господ.

Върховният Господ е най-чистият от чистите. Следователно човек, който винаги е в Кршна съзнание, е също най-чистият от чистите. Думата смаран („помнене") е важна. Не е възможно замърсената душа, която не е практикувала Кршна съзнание в предано служене, да помни Кршна. Затова човек трябва да практикува Кршна съзнание от самото начало на живота си. Ако някой иска да постигне успех в края на живота си, техниката за помнене на Кршна е много важна. Затова човек трябва непрекъснато да повтаря маха-мантрата — Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Господ Чаитанйа съветва, че човек трябва да бъде търпелив като дърво (тарор ива сахишнуна). Една личност, която повтаря Харе Кршна, може да срещне много препятствия. Независимо от това, тя трябва да търпи и да продължава да повтаря Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, така че в края на живота си да извлече голяма полза от Кршна съзнание.

ТЕКСТ 6

йам йам вапи смаран бхавам тйаджатй

анте калеварам там там еваити

каунтейа сада тад-бхава-бхавитах

йам йам—каквото и; ва апи—въобще; смаран—като помни; бхавам—природа; тйаджатй—оставя; анте—накрая; калеварам— това тяло; там там—подобно; ева—със сигурност; eти—получава; каунтейа—о, сине на Кунтй; сада—винаги; тат—това; бха-ва—състояние на съществуване; бхавитах—като помни

О, сине на Кунтй, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние постига.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук се обяснява процесът на промяна на човешката природа в критичния момент на смъртта. Личност, която в края на живота напуска тялото си, като мисли за Кршна, постига трансценденталната природа на Върховния Господ, но не е истина, че личност, която мисли за нещо друго, а не за Кршна, постига същото трансцендентално ниво. Трябва да обърнем особено внимание на това място. Как човек може да умре в подходящо състояние на ума? Махараджа Бхарата, въпреки че е бил велика личност, е мислел за един елен в края на живота си и затова в следващия си живот е приел тяло на елен. Въпреки че като елен е помнел миналите си дейности, трябвало е да приеме животинско тяло. Разбира се, мислите на човека се трупат през целия му живот, за да повлияят на мислите му в момента на смъртта — така този живот създава следващия. Ако в настоящия си живот човек живее в гуната на доброто и винаги мисли за Кршна, за него ще бъде възможно да помни Кршна в края на живота си. Това ще му помогне да се пренесе в трансценденталната природа на Кршна. Ако човек е трансцендентално погълнат в служене на Кршна, следващото му тяло ще бъде трансцендентално (духовно), а не материално. Следователно повтарянето на Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе е най-добрият метод за успешна смяна на състоянието на съществуване в края на живота на всеки човек.

ТЕКСТ 7

тасмат сарвешу калешу мам

анусмара йудхйа ча майй арпита-мано-буддхир

мам еваишйасй асамшайах

тасмат—следователно; сарвешу—въобще; калешу—времена; мам—Мен; анусмара—продължавай да помниш; йудхйа—сражение; ча—също; майи—на Мен; арпита—като се отдава; манах— ум; буддхих—интелект; мам—върху Мен; ева—непременно; ешйа-си—ти ще достигнеш;

Следователно, о, Арджуна, ти винаги трябва да мислиш за Мен във формата на Кршна и в същото време да изпълняваш предписания си дълг — да се сражаваш. Като посветиш дейностите си на Мен и установиш ума и разума си върху Мен, ти без съмнение ще достигнеш Мен.

ПОЯСНЕНИЕ: Тази инструкция, дадена на Арджуна, е много важна за всички, които са заети с материални дейности. Господ не казва, че човек трябва да изостави предписаните си задължения или ангажименти. Човек може да продължава да ги изпълнява и в същото време да мисли за Кршна, като повтаря Харе Кршна. Това ще го освободи от материалното замърсяване и ще ангажира ума и разума му с Кршна. Понеже повтаря имената на Кршна, той със сигурност ще се пренесе на висшата планета, Кршналока.

ТЕКСТ 8

абхйаса-йога-йуктена четаса

нанйа-гаминапарамам пурушам

дивйам йати партханучинтайан

абхйаса-йога—чрез практика; йуктена—като е ангажиран в медитация; четаса—с ум и разум; на анйа-гамина—без да бъдат отклонявани; парамам—Върховният; пурушам—Божествената Личност; дивйам—трансцендентална; йати—човек достига; партха—о, сине на Пртха; анучинтайан—като мисли постоянно за

О, Партха, всеки, който медитира върху Мен като върху Бога, Върховната Личност; чийто ум постоянно се ангажира в помнене на Мен и който не се отклонява от пътя, със сигурност ще Ме достигне.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Господ Кршна подчертава, че е много нажно да Го помним. Човек възстановява паметта си за Кршна чрез маха-мантрата Харе Кршна. Посредством тази техника на повтаряне и слушане на звуковата вибрация на Върховния Господ, човек ангажира ушите, езика и ума си. Тази мистична медитация е много лесна за практикуване и помага на човек да постигне Върховния Господ. Пурушам означава този, който се наслаждава. Въпреки че живите същества принадлежат към междинната енергия на Върховния Господ, те са материално замърсени. Те се мислят за наслаждаващи се, но не са върховният наслаждаващ се. Тук ясно се посочва, че върховният наслаждаващ се е Бог, Върховната Личност, и различните Му проявления и пълни експанзии като Нарайана, Васудева и т.н.

Преданоотдаденият може постоянно да мисли за обекта на обожание — Върховния Господ — във всяка една от Неговите форми — Нарайана, Кршна, Рама и т.н., като повтаря Харе Кршна. Тази техника ще го пречисти и в края на живота си поради постоянното повтаряне той ще бъде пренесен в царството на Бога. Йога техниката е медитация върху Свръхдушата вътре. По същия начин, когато човек повтаря Харе Кршна, винаги фиксира ума си върху Върховния Господ. Умът е неустойчив и затова трябва насила да го ангажираме в мисли за Кршна. Често се дава пример с гъсеницата, която непрестанно мисли, че иска да стане пеперуда и затова още в същия живот се превръща в пеперуда. По същия начин, ако постоянно мислим за Кршна, в края на живота си със сигурност ще получим духовно тяло, подобно на тялото на Кршна.

ТЕКСТ 9

кавим пуранам анушаситарам

анор анййамсам анусмаред йах

сарвасйа дхатарам ачинтйа-рупам

адитйа-варнам тамасах нарастат

кавим—този, който знае всичко; пуранам—най-старият; анушаситарам—контрольорът; анох—от атома; анййамсам—по-малък; анусмарет—винаги мисли за; йах—този, който; сарвасйа—на всички; дхатарам—поддръжникът; ачинтйа—невъобразим; рупам—чиято форма; адитйа-варнам—блестяща като слънцето; тамасах—спрямо мрака; нарастат—трансцендентална.

Човек трябва да медитира върху Върховната Личност като върху този, който знае всичко, който е най-старият и който е контрольорът; който е по-малък от най-малкото, който поддържа всичко, който е извън всяка материална представа; който е невъобразим и който е винаги личност. Той е блестящ като слънце, Той е трансцендентален, Той е отвъд тази материална природа.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се описва как трябва да се мисли за Върховния. Най-важното е, че Той не е безличностен или пуст. Човек не може да медитира върху нещо безличностно или пусто. Това е много трудно. Начинът на мислене за Кршна обаче е много лесен и всъщност е описан тук. Преди всичко Господ е пуруша, т.е. личност — ние мислим за личността Рама и за личността Кршна. И човек трябва да мисли за Рама или Кршна така, както е описано в този стих на Бхагавад-гйта. Господ е кави, което означава, че познава миналото, настоящето и бъдещето, следователно знае всичко. Той е предвечната личност, защото е източникът на всичко и всичко се ражда от Него. Той е също Върховният контрольор на вселената, както и поддръжникът и учителят на човечеството. Той е по- малък от най-малкото. Живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма, но Господ е толкова невъобразимо малък, че влиза в сърцето на тази частица. Затова Той е наречен по-малък от най-малкото. Като Върховен, Той може да влезе в атома и в сърцето на най-малкото и да го контролира като Свръхдуша. Въпреки че е толкова малък, Той е всепроникващ и поддържа всичко. Той поддържа всички тези планетарни системи. Често се чудим как тези огромни планети плуват в пространството. Тук се казва, че Върховният Господ посредством невъобразимата Си енергия поддържа всички планети и системи в галактиката. Във връзка с това е много важна думата ачинтйа („невъобразим"). Енергията на Бога е извън нашето разбиране, отвъд мисловната ни способност и затова се нарича невъобразима (ачинтйа). Кой може да оспори това? Господ прониква в материалния свят и въпреки това остава извън него. Ние не можем да обхванем дори този материален свят, който в сравнение с духовния е незначителен, а как бихме могли да обхванем нещо, което е отвъд. Ачинтйа означава това, което е извън този материален свят; което не може да бъде докоснато от никакъв довод, логика и философско размишление; което е невъобразимо. Следователно интелигентните личности трябва да се откажат от безполезните аргументации и спекулации, да приемат посоченото в писания като Ведите, Бхагавад-гйта и Шрймад-Бхагаватам и да следват принципите, дадени в тях. Това ще доведе човека до разбиране.

ТЕКСТ 10

прайана-кале манасачалена

бхактйа йукто йога-балена чаива бхрувор

мадхйе пранам авешйа самйак са там парам

пурушам упаити дивйам

прайана-кале—по време на смъртта; манаса—с ум; ачалена—без да бъде отклоняван; бхактйа—с пълна преданост; йуктах—ангажиран; йога-балена—със силата на мистичната йога; ча—-също; ева—несъмнено; бхрувох—двете вежди; мадхйе—между; пранам— жизнения дъх; авешйа—като установява; самйак—напълно; сах— той; там—тази; парам—трансцендентална; пурушам—Божествена Личност; упаити—достига; дивйам—в духовното царство

Този, който по време на смъртта установи жизнения си дъх между веждите и чрез силата на йога с неотклонен ум се ангажира в помнене на Върховния Господ, в пълна преданост, със сигурност ще достигне Бога, Върховната Личност.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно се посочва, че по време на смъртта умът трябва да бъде установен в преданост към Бога, Върховната

Личност. На всички, които практикуват йога, се препоръчва да издигнат жизнената си сила между веждите (до аджна-чакра). Тук се предлага практикуването на шат-чакра-йога, която включва медитация върху шестте чакри. Чистият преданоотдаден не практикува йога, но понеже винаги е ангажиран в Кршна съзнание, по време на смьртта може да помни Бога, Върховната Личност, по Неговата милост. Това е обяснено в четиринадесети стих.

Особената употреба на думата йога-балена в този стих е важна, защото без практикуване на йога, било то шат-чакра или бхакти-йога, човек не може да достигне трансцендентално състояние на съществуване по време на смъртта. Той не може да си припомни Върховния Господ неочаквано в момента на смъртта. Човек трябва да е практикувал някаква йога система, и по-специално системата бхакти-йога. Понеже по време на смъртта умът е напълно разстроен, посредством йога човек трябва да практикува трансценденталност през целия си живот.

ТЕКСТ 11

йад акшарам веда-видо ваданти

вишанти йад йатайо вйта-рагах йад

иччханто брахмачарйам чаранти тат те

падам санграхена правакшйе

йат—това, което; акшарам—сричката ом; веда-видах—личности, които познават Ведите; ваданти—казват; вишанти—влизат; йат—в които; йатайах—велики мъдреци; вйта-рагах—отрекли се от света; йат—това, което; иччхантах—желаещи; брахмачарйам—безбрачие; чаранти—практикува; тат—това; те—на теб; падам—положение; санграхена—накратко; правакшйе—Аз ще обясня
 
Личности, които знаят Ведите, произнасят омкара и са велики мъдреци, отрекли се от света, влизат в Брахман. Когато човек желае такова съвършенство, практикува безбрачие. Сега ще ти обясня накратко начина, по който човек може да постигне спасение.
 
ПОЯСНЕНИЕ: Господ Шрй Кршна препоръчва на Арджуна да практикува шат-чакра-йога, при която човек установява жизнения ги дъх между веждите. Като допуска, че Арджуна може~да~не-знае как да практикува шат-чакра-йога, Господ обяснява метода в следващите стихове. Той казва, че Брахман, въпреки че е единствен и неповторим, има различни проявления и аспекти. Най-вече за им-персоналистите- акшара, т.е. омкара — сричката ом — е идентична  с Брахман. Кршна обяснява тук безличностния Брахман, в който влизат мъдреците, отрекли се от света.
Във ведическата образователна система още от самото начало учениците се обучават да вибрират ом и учат за висшия безличностен Брахман, като живеят заедно с духовния си учител, в пълно въздържание от сексуален живот. Така те реализират два от аспектите на Брахман. Тази практика е много важна за напредването на ученика в духовния живот, но днес такъв брахмачарй живот (без брак и без сексуални отношения) не е възможен. Социалната структура на света се е променила толкова много, че човек няма възможност да практикува въздържание от сексуално общуване от началото на ученическия си живот. Навсякъде по света има много учебни заведения за различни области на знанието, но няма признат институт, в който учениците да се обучават в принципите на брахмачарй. Ако човек не практикува въздържание от сексуален живот, напредъкът му в духовния живот става много труден. Според предписанията на свещените книги за тази епоха на Кали, Господ Чаитанйа е обявил, че няма друг възможен начин за реализиране на Върховния, освен повтарянето на святите имена на Господ Кршна: Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

ТЕКСТ 12

сарва-дварани самйамйа мано хрди

нирудхйа ча мурдхнй адхайатманах

пранам астхито йога-дхаранам

 

сарва-дварани—всичките врати на тялото; самйамйа—като контролира; манах—умът; хрди—в сърцето; нирудхйа—като ограничава; ча—също; мурдхнй—на главата; адхайа—установяване; атманах—на душата; пранам—жизненият дъх; астхитах—установен в; йога-дхаранам—положението на йога

 

Състоянието на един йогй се изразява в непривързаност към всички сетивни ангажименти. Човек се установява в йога, когато затвори вратите на сетивата, съсредоточи ума в сърцето си и жизнения дъх — във върха на главата си.

 

ПОЯСНЕНИЕ: За да практикува йога, както се предлага тук, човек трябва най-напред да затвори вратите за всякакво сетивно наслаждение. Тази практика се нарича пратйахара, т.е. отдръпване на сетивата от сетивните обекти. Сетивните органи за получаване на знание — очите, ушите, носа, езика и органите за допир — трябва да бъдат напълно контролирани и да не се допуска да бъдат въвличани в самонаслаждаване. По този начин умът се концентрира върху Свръхдушата в сърцето и жизнената сила се издига до върха на главата. Подробно описание на този метод се дава в шеста глава. Но както се спомена и преди това, тази техника не може да се практикува в настоящата епоха. За тази епоха най-добрият метод е Кршна съзнание. Ако човек може постоянно да концентрира ума си върху Кршна в предано служене, на него му е много лесно да остава в необезпокояван трансцендентален транс, или самадхи.

ТЕКСТ 13

ом итй екакшарам брахма вйахаран мам

анусмаран йах прайати тйаджан дехам

са йати парамам гатим

ом—буквосъчетанието ом; ити—така; ека-акшарам—единствената сричка; брахма—абсолютната; вйахаран—като вибрира; мам— Мен (Кршна); анусмаран—като помни; йах—всеки, който; прайати—напуска; тйаджан—докато оставя; дехам—това тяло; сах— той; йати—достига; парамам—върховното; гатим—местоназначение.

След като се е установил в тази йога техника и вибрира най-висшето съчетание от букви, свещената сричка „ ом", ако при напускане на тялото си човек мисли за Бога, Върховната Личност, той със сигурност ще достигне духовните планети.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се посочва, че няма разлика между ом, Брахман и Господ Кршна. Безличностният звук на Кршна е ом, но и звукът Харе Кршна съдържа ом. Повтарянето на Харе Кршна ман-тра определено се препоръчва за тази епоха. И така, ако някой напуска тялото в края на живота си, като повтаря Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, той със сигурност достига една от духовните планети в зависимост от формата на практикуването. Преданоотдадените на Кршна влизат в планетата на Кршна — Голока Врндавана. За персоналистите има безброй други планети, известни като Ваикунтха планети в духовното небе, а........ им-персоналистите остават в брахма-джйоти.

ТЕКСТ 14

ананйа-четах сататам  смарати

тасйахам сулабхах партха

нитйа-йуктасйа йогинах

ананйа-четах—без отклонение на ума; сататам—винаги; йах— всеки, който; мам—Мен (Кршна); смарати—помни; нитйашах— редовно; тасйа—на него; ахам—Аз съм; су-лабхах—много лесен ча достигане; партха—о, сине на Пртха; нитйа—редовно; йукта-сйа—ангажиран; йогинах—за преданоотдаден

О, сине на Пртха, за човек, който винаги и неотклонно Ме помни, Аз съм лесно достижим, поради постоянната му заетост в предано служене.

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих специално описва крайното местоназначение, постигано от чистите преданоотдадени, които служат на Бога, Върховната Личност, в бхакти-йога. В предишните стихове бяха описани четирите вида преданоотдадени: нещастните, любопитните, тези които търсят материална облага и философите-спекулатори. Бяха описани и различните методи за освобождение: карма-йога, джнана-йога, хатха-йога. Принципите на тези йога системи имат като добавка и малко бхакти, но в този стих се говори за чиста бхакти-йога, без примеси от джнана, карма или хатха. Както се посочва с думата ананйа-четах, в чиста бхакти-йога преданоотдаденият не желае нищо друго, освен Кршна. Един чист преданоотдаден не желае да се издигне до райските планети, не търси сливане с брахмаджйоти или спасение и освобождение от материалното оплитане. Той не желае нищо. В Чаитанйа-чаритамрта чистият преданоотдаден е наречен нишкама, което означава, че той няма желание от собствена изгода. Съвършеният мир принадлежи единствено на него, а не на тези, които се стремят към лична облага. Докато един джнана-йогй, карма-йогй или хатха-йогй има свои собствени егоистични интереси, съвършеният преданоотдаден няма друго желание, освен това, да удовлетвори Бога, Върховната Личност. Затова Господ казва, че за всеки, който Му е безрезервно предан, Той е лесно достижим.

Чистият преданоотдаден непрестанно е зает в предано служене на Кршна в една от многобройните Му личностни форми. Кршна има различни пълни експанзии и инкарнации, като Рама и Нрсимха, и преданоотдаденият може да избере една от тези трансцендентални форми на Върховния Господ, за да установи ума си в любовно служене на нея. Такъв преданоотдаден не се сблъсква с нито един от проблемите, които измъчват практикуващите други видове йога. Бхакти-йога е много проста, чиста и лесна за изпълнение. Човек може да започне просто като повтаря Харе Кршна. Господ е милостив към всички, но както вече обяснихме, Той е особено благосклонен към тези, които Му служат винаги и неотклонно. Господ помага на такива преданоотдадени по различни начини. Както се казва във Ведите (Катха-Упанишад 1.2.23), йам еваиша врнуте тена лабхйас / тасйаиша атма виврнуте танум свам — човек, който е напълно отдаден и ангажиран в предано служене на Върховния Господ, може да разбере Върховния Господ такъв, какъвто е. И как то се казва в Бхагавад-гйта (10.10), дадами буддхи-йогам там — Господ дава на такъв преданоотдаден достатъчно разум, за да може да отиде накрая при Него в духовното Му царство.
Характерно качество на чистия преданоотдаден е, че той постоянно и неотклонно мисли за Кршна, независимо от времето и мястото. Не би трябвало да има препятствия за това. Той трябва да е способен да изпълнява служенето си навсякъде и по всяко време. Някои казват, че преданоотдадените трябва да остават на святи места като Врндавана или в някой свят град, където Господ е живял, но чистият преданоотдаден може да живее навсякъде и да създава атмосферата на Врндавана посредством преданото си служене. Шрй Адваи- та казва на Господ Чаитанйа: „О, Господи, където си Ти, там е Врндавана."

Както се посочва с думите сататам и нитйашах, които означават „винаги", „редовно", или „всеки ден", един чист преданоотдаден постоянно помни Кршна и медитира върху Него. Това са качества на чистия преданоотдаден, за когото Господ е най-лесно достижим. Бхакти-йога е системата, препоръчвана от Бхагавад-гйта пред всички други системи. Обикновено бхакти-йогйте се ангажират по пет различни начина: (1) шанта-бхакта, предано служене в неутрално отношение; (2) дасйа-бхакта, предано служене като слуга; (3) сакхйа-бхакта, ангажиране като приятел; (4) ватсалйа-бхакта, ангажиране като родител и (5) мадхурйа-бхакта, ангажиране като любима съпруга на Върховния Господ. Във всеки от тези случаи чистият преданоотдаден е постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Върховния Господ и затова за него Господ е лесно достижим. Един чист преданоотдаден не може да забрави Върховния Господ дори за миг. По същия начин и Върховният Господ не може да забрави нито за миг чистия Си преданоотдаден. В това се състои великата благословия на метода на Кршна съзнание, който се състои в повтарянето на маха-мантрата Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

ТЕКСТ 15

мам упетйа пунар джанма духкхалайам

ашашватам напнуванти махатманах

самсиддхим парамам гатах

мам—Мен; упетйа—достига; пунах—отново; джанма—раждане; духкха-алайам—място на страдания; ашашватам—временно; на— никога; апнуванти—достигат; маха-атманах—великите души; самсиддхим—съвършенство; парамам—крайно; гатах—след като постигнат

След като великите души, които са йогй в преданост, Ме достигнат, те никога повече не се връщат в този временен и пълен със страдания свят, защото са постигнали най-висшето съвършенство.

ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като временният материален свят е пълен със страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта, естествено е този, който постигне най-висшето съвършенство и достигне върховната планета Кршналока, Голока Врндавана, да не желае да се върне обратно. Най-висшата планета е описана във ведическата литература като авйакта, акшара и парама гати. С други думи, тя е непонятна за нас и отвъд материалното ни възприемане, но е най-висшата цел, мястото, към което се отправят махатмите (великите души). Махатмите получават трансцендентални послания от реализирали се преданоотдадени и по този начин постепенно усъвършенствуват преданото си служене в Кршна съзнание и стават толкова погълнати от него, че повече не се стремят нито да се издигнат до някоя от материалните планети, нито да се пренесат на някоя духовна планета. Те желаят единствено Кршна и общуват с Него. Това е най-висшето съвършенство на живота. В този стих специално се говори за персоналистите — преданоотдадените на Върховния Господ, Кршна. Тези преданоотдадени в Кршна съзнание достигат най- висшето съвършенство на живота, с други думи, те са възвишени души.

ТЕКСТ 16

а-брахма-бхуванал локах пунар авартино

 'рджуна мам упетйа ту каунтейа

пунар джанма на видйате

а-брахма-бху-ванат—до планетата Брахмалока; локах—планетарните системи; пунах—отново; авартинах—като се връща; арджуна—о, Арджуна; мам—при Мен; упетйа—пристига; ту—но; каунтейа—о, сине на Кунтй; пунах джанма—прераждане; на— никога; видйате—става

Всички планети в материалния свят, от най-висшата до най-низшата, са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но личност, която достига Моето жилище, о, сине на Кунтй, никога не се ражда отново.

ПОЯСНЕНИЕ: Всички йогй — карма, джнана, хатха и т.н. — в края на краищата трябва да стигнат до съвършената степен на преданост в бхакти-йога, т.е. Кршна съзнание, за да могат да отидат в трансценденталната обител на Кршна и никога да не се върнат. Тези, които достигат най-висшите материални планети, планетите на полубоговете, отново са подложени на повтарящо се раждане и смърт. Както хората от земята се издигат до по-висшите планети, така и хората от по-висшите планети като Брахмалока, Чандралока и Индралока идват на Земята. Извършването на жертвоприношението панчагни-видйа, препоръчвано в Чхандогйа Упанишад, дава възможност на човека да достигне Брахмалока, но ако на Брахмалока не развие Кршна съзнание, той ще трябва да се върне на Земята. Тези, които са на по-висшите материални планети и развиват Кршна съзнание, постепенно се издигат до все по-висши и по-висши планети и по време на унищожаването на вселената се пренасят във вечното духовно царство. В своя коментар върху Бхагавад-гйта, Шрй-дхара Свамй цитира този стих:

брахмана саха те сарве сампрапте

пратисанчаре парасйанте кртатманах.

правишанти парам падам

„Когато тази материална вселена е унищожавана, Брахма и неговите поклонници, които са непрекъснато ангажирани в Кршна съзнание, се пренасят в духовната вселена или до определени духовни планети, в зависимост от желанията си."

ТЕКСТ 17

сахасра-иуга-париантам ахар йад

орахмано видух ратрим йуга-сахасрантам

 те 'хо-ратра-видо джанах

сахасра—хиляда; йуга—епохи; парйантам—като включва; ахах— ден; мат—това, което; брахманах—на Брахма; видух—те знаят; ратрим—нощ; йуга—епоха; сахасра-антам—също свършва след хиляда; те—те; ахах-ратра—ден и нощ; видах—които разбират; джанах—хора

Според човешките изчисления един ден на Брахма продължава хиляда епохи, взети заедно. Такава е продължителността и на неговата нощ.
ПОЯСНЕНИЕ: Продължителността на съществуването на материалната вселена е ограничена. Тя се проявява в циклите на калпите. Една калпа е равна на един ден на Брахма, а един ден на Брахма се състои от хиляда цикъла на четирите йуги, т.е. епохи: Сатйа, Трета, Двапара и Кали. Периодът на Сатйа се характеризира с добродетелност, мъдрост и религиозност. Всъщност в тази йуга няма невежество и пороци и тя продължава 1 728 000 години. В Трета-йуга започват да се зараждат пороците. Тя продължава 1 296 000 години. В Двапара-йуга добродетелта и религията все повече западат, а пороците нарастват. Тя продължава 864 000 години. И най-накрая в Кали-йуга (йугата, в която живеем сега и която е започнала преди 5 000 години) изобилствуват конфликтите, невежеството, нерелигиозността и пороците и на практика не съществува истинска добродетел. Тази йуга продължава 432 000 години. В Кали-йуга пороците ще се увеличат до такава степен, че накрая Самият Върховен Господ ще се появи като Калки аватара, за да унищожи всички демони, да спаси преданоотдадените Си и да постави началото на друга Сатйа-йуга. По този начин цикълът се завърта отново и отново. Тези четири йуги се редуват хиляда пъти за един ден на Брахма; същият брой съставляват една нощ. Брахма живее сто такива „години" и след това умира. Тези „сто години" по земни изчисления възлизат на 311 билиона и 40 милиарда земни години. Според тези изчисления животът на Брахма изглежда фантастичен и безкраен, но от гледна точка на вечността той е кратък като блясването на светкавица. В Причинния океан има безброй Брахма, които се появяват и изчезват като мехурчетата в Атлантическия океан. Брахма и творението му са части от материалната вселена и затова постоянно се появяват и изчезват.
В материалната вселена дори Брахма не е освободен от процеса на раждане, старост, болести и смърт. Той обаче е непосредствено зает в служене на Върховния Господ и в управлението на тази вселена и затова веднага постига освобождение. Напредналите саннйасй се издигат на планетата на Брахма, Брахмалока, която е най-висшата планета в материалната вселена и надживява всички райски планети в горните слоеве на планетарната система. Но и на Брахмалока както Брахма, така и всички други обитатели са подчинени на смъртта, според закона на материалната природа.

ТЕКСТ 18

авйактад вйактайах сарвах

прабхавантй ахар-агаме ратрй-агаме

пралййанте татраивавйакта-самджнаке

а-вйактат—от непроявеното; вйактайах—живи същества; сарвах—всички; прабхавантй—се проявяват; ахах-агаме—в началото на деня; ратрй-агаме—при настъпването на нощта; пралй-йанте—се унищожават; татра—в това; ева—несъмнено; авйакта— непроявеното; самджнаке— което се нарича

В началото на деня на Брахма всички живи същества се проявяват от непроявеното си състояние и след това, когато настъпи нощта, се сливат отново с непроявеното.

ТЕКСТ 19

бхута-грамах са евайам бхутва бхутва

пралийате ратрй-агаме 'вашах партха

прабхаватй ахар-агаме

бхута-грамах—съвкупността от всички живи същества; сах—тези; ева—несъмнено; айам—това; бхутва бхутва—повтарящо се раждане; пралййате—се унищожава; ратри—на нощта; агаме—при настъпването; авашах—автоматично; партха—о, сине на Пртха; прабхаватй—се проявява; ахах—на деня; агаме—при настъпването

Всеки път, когато настъпва денят на Брахма, се появяват всички живи същества, а с идването на нощта на Брахма те, безпомощни, биват унищожавани.

ПОЯСНЕНИЕ: Нискоинтелигентните хора, които се опитват да останат в материалния свят, могат да се издигнат до по-висшите планети, но след това отново трябва да слязат на земната планета. Докато продължава денят на Брахма, те могат да извършват дейностите си на по-висшите или на по-низшите планети в този материален свят, но с настъпването на нощта на Брахма всички те са унищожавани. През деня те получават различни тела за материални дейности, но през нощта нямат тела и остават плътно събрани в тялото на Вишну. С идването на деня на Брахма те отново стават проявени. Бхутва бхутва пралййате — през деня те са проявени, а през нощта са отново унищожени. И накрая, когато животът на Брахма свърши, всички те биват унищожени и остават в непроявено състояние в течение на милиони и милиони години. Когато Брахма се роди отново в друга епоха, те отново стават проявени. По този начин остават пленници на материалния свят. Но интелигентните личности, които приемат Кршна съзнание, използуват човешкия си живот изключително за предано служене на Господа и повтарят Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Така още в този живот те се пренасят на духовната планета на Кршна и остават там вечно блажени, защото не се раждат отново.

ТЕКСТ 20

парас тасмат ту бхаво 'нйо 'вйакто

 'вйактат санатанах йах са сарвешу

бхутешу нашйатсу на винашйати

парах—трансцендентална; тасмат—към това; ту—но ; бхавах— природа; анйах—друга; авйактах—непроявеното; авйактат— към непроявеното; санатанах—вечно; йах сах—това, което; сарвешу—всички; бхутешу—проявление; нашйатсу—бъде унищожено; на—никога; винашйати—се разрушава

Но съществува и друга непроявена природа, която е вечна и трансцендентална по отношение на тази проявена и непроявена материя. Тя е висша и никога не бива унищожавана. Когато всичко в този материален свят бива унищожено, тази част си остава същата.

ПОЯСНЕНИЕ: Висшата духовна енергия на Кршна е трансцендентална и вечна. Тя е отвъд промените на материалната природа, която се проявява и унищожава през дните и нощите на Брахма. Висшата енергия на Кршна по качество е напълно противоположна на материалната природа. В седма глава се обяснява висшата и низшата природа.

ТЕКСТ 21

авйакто 'кшара итй уктас там

ахух парамам гатим йам прапйа на

нивартанте тад дхама парамам мама

авйактах—непроявено; акшарах—непогрешим; ити—така; уктах—се казва; там—това; ахух—е известно; парамам—крайното; гатим—предназначение; йам—което; прапйа—като достига; на— никога; нивартанте—се връща; тат—това; дхама—обител; парамам—върховно; мама—Мое

Това, което ведантистите описват като непроявено и непогрешимо; което е известно като върховното предназначение; това място, което след като го достигне, човек никога не се връща, това е Моята върховна обител.

ПОЯСНЕНИЕ: Върховната обител на Божествената Личност, Кршна, е описана в Брахма-самхита като чинтамани-дхама — място, където се изпълняват всички желания. Във Върховното жилище на Господ Кршна, известно като Голока Врндавана, има много дворци, направени от философски камък. Там има и дървета, които се наричат „дървета на желанията" и доставят всякакъв вид храна в зависимост от искането; има крави, познати като сурабхи, които дават неограничени количества мляко. В това жилище Господ е обслужван от стотици и хиляди богини на щастието (Лакшмй) и е наричан Говинда — предвечният Господ и причината на всички причини. Господ обича да свири на флейтата Си (венум кванантам). Трансценденталната Му форма е най-привлекателната във всички светове — очите Му са като лотосови листенца, а тялото Му има цвета на облаците. Той е толкова привлекателен, че красотата Му превъзхожда красотата на хиляди Купидони. Той носи шафранова дреха, гирлянд на врата Си и пауново перо в косата Си. В Бхагавад-гйта Господ Кршна само загатва какво представлява личната Му обител, Голока Врндавана, най-висшата планета в духовното царство. В Брахма- самхита се дава живо описание на тази обител. Във ведическата литература (Катха Упанишад 1.3.11) се казва, че няма нищо по-висше от обителта на Върховния Господ и че тя е крайното местоназначение (пурушан на парам кинчит са каштха парама гатих). Когато човек я достигне, никога не се връща в материалния свят. Няма разлика между върховната обител на Кршна и Самия Кршна, защото те са от едно и също качество. На нашата планета, на деветдесет мили югоизточно от Делхи се намира Врндавана, точно копие на висшата Голока Врндавана, която е в духовното небе. Когато Кршна е бил на Земята, Той е играл и се е забавлявал именно там, във Врндавана, която обхваща площ от около осемдесет и четири квадратни мили в областта Матхура, Индия.

ТЕКСТ 22

пурушах са парах партха бхактйа лабхйас

тв ананйайа йасйантах-стхани бхутани

йена сарвам идам татам

пурушах—Върховната Личност; сах—Той; парах—Върховният, от когото никой не е по-велик ; партха—о, сине на Пртха: бхактйа—с предано служене; лабхйах—може да бъде достигнат; ту— но; ананйайа—чист, неизменен; йасйа—на когото; антах-стхани—вътре; бхутани—цялото това материално проявление; йена— от когото; сарвам—всичко; идам—каквото можем да видим; татам—е проникнато

Единствено с чиста преданост човек може да достигне Бога, Върховната Личност, който е по-велик от всеки. Въпреки че е в жилището Си, Той е всепроникващ и всичко се намира в Него.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се посочва, че върховното местоназначение, от което няма връщане, е обителта на Кршна, Върховната Личност. В Брахма-самхита то е описано като ананда-чинмайа-раса, или място, където всичко е изпълнено с духовно блаженство. Цялото разнообразие, което е проявено там, притежава качеството духовно блаженство — там няма нищо материално. Това разнообразие се осъществява като духовна експанзия на Самият Върховен Господ, защото всичко, което се проявява там, е изцяло от духовна енергия, както беше обяснено в седма глава. Що се отнася до този материален свят, въпреки че Господ е винаги във върховното Си жилище, Той прониква навсякъде посредством материалната Си енергия. Посредством материалната и духовната Си енергия Той присъствува навсякъде, както в материалната, така и в духовната вселена. Йасйантах-стхани означава, че всичко се поддържа в Него — в Неговата духовна или материална енергия. Господ е всепроникващ посредством тези две енергии.

Човек може да влезе във върховната обител на Кршна или в безбройните Ваикунтха планети единствено чрез бхакти, преданото служене, както тук ясно сочи думата бхактйа. Никакъв друг метод не може да помогне на човек да достигне тази върховна обител. Във Ведите (Гопала-тапанй-Упанишад 3.2) също се описва върховното жилище на Бога, Върховната Личност. Еко вашй сарва-гах кршнах. В това жилище има само един Бог, Върховна Личност, чието име е Кршна. Той е върховното милостиво Божество и въпреки че е един, е дал началото на милиони и милиони пълни експанзии. Ведите сравняват Господа с дърво, което макар че е неподвижно, ражда много разнообразни плодове и цветове и сменя листата си. Пълните експанзии на Господа, които управляват Ваикунтха планетите, са с четири ръце и са познати под различни имена — Пурушоттама, Тривикрама, Кешава, Мадхава, Анируддха, Хршйкеша, Санкаршана, Прадйумна, Шрйдхара, Васудева, Дамодара, Джанардана, Нарайана, Вамана, Падманабха и др.

Брахма-самхита (5.37) също потвърждава, че макар Господ винаги да е във върховната Си обител, Голока Врндавана, Той е всепроникващ, така че всичко е устроено много добре (голока ева нива- сатй акхилатма-бхутах). Както се посочва във Ведите (Упанишад 6.8), парасйа шактир вивидхаива шруйате / сва- бхавикй джнана-бала-крийа ча — Енергиите на Върховния Господ са така всеобхватни, че те систематично и по съвършен начин ръководят всичко в космичното проявление, въпреки че Върховният Господ е много, много далеч.

ТЕКСТ 23

йатра кале тв анаврттим аврттим чаива

 йогинах прайата йанти там калам

вакшйамй бхаратаршабха

йатра—в което; кале—време; ту—и; анаврттим—няма завръщане; аврттим—връщане; ча—също; ева—несъмнено; йогинах— различни видове мистици; прайатах—след като умрат; йанти— постигат; там—това; калам—време; вакшйамй—Аз ще опиша; бхарата-ршабха—о, най-добър сред Бхаратите

О, най-добър сред Бхаратите, сега ще ти опиша времето, когато един йогй трябва да напусне този свят, за да се върне обратно или да не се върне.

ПОЯСНЕНИЕ: Чистите преданоотдадени на Върховния Господ, които са напълно отдадени души, не се интересуват кога или по какъв начин ще напуснат тялото си. Те оставят всичко в ръцете на Кршна и по този начин лесно и щастливо се връщат при Него. Но ония, които не са чисти преданоотдадени и зависят от други методи за духовна реализация, като карма-йога, джнана-йога и хатха-йога, трябва да напуснат тялото си в подходящо време и от това зависи дали те ще се върнат или не в този свят на раждане и смърт.

Ако един йогй е съвършен, той е в състояние да избере времето и мястото, в което да напусне този материален свят. Но ако не е опитен, успехът му зависи от чистата случайност, т.е. да умре в благоприятен момент. Благоприятните моменти за напускане на тялото, които гарантират, че човек няма да се върне обратно, са обяснени от Господа в следващия стих. Според Ачарйа Баладева Видйабхушана санскритската дума кала, употребена тук, се отнася до божеството, което контролира времето.

ТЕКСТ 24

агнир джйотир ахах шуклах шан-маса

уттарайанам татра прайата гаччханти

брахма брахма-видо джанах

агних—огън; джйотих—светлина; ахах—ден; шуклах-—двете седмици, през които луната расте; шат-масах—шестте месеца; утта- ра-айанам—когато слънцето преминава над северната страна; татра—там; прайатах—всички, които умират; гаччханти—отиват; брахма—при Абсолюта; брахма-видах—които познават Абсолюта; джанах—-личности

Личностите, които познават Върховния Брахман, достигат Върховния, ако напуснат този свят по времето, когато се чувствува влиянието на бога на огъня, по светло, в благоприятен момент през деня, през двете седмици, когато луната расте или през шестте месеца, когато слънцето пътува на север.

ПОЯСНЕНИЕ: Като споменаваме за огъня, светлината, деня и двете седмици на луната, трябва да имаме пред вид, че всички те са управлявани от различни божества, които насочват пътя на душата. По време на смъртта умът води човека към новия живот. Ако човек случайно или преднамерено напусне тялото си във времето, посочено горе, той може да достигне безличностното брахмаджйоти. Мистиците, които са напреднали в йога техниката, могат да изберат по кое време и на кое място да напуснат тялото си. Ако другите, които не могат да се контролират, умрат в такъв благоприятен момент, те няма да се върнат в цикъла на раждането и смъртта; но в противен случай съществуват всички възможности да се върнат. За чистия преданоотдаден в Кршна съзнание не съществува опасност от връщане, независимо от това, дали ще напусне тялото си в благоприятен или неблагоприятен момент, случайно или преднамерено.

ТЕКСТ 25

дхумо ратрис татха кршнах шан-маса

дакшинаианам татра чандрамасам

джйотир йогй прапйа нивартате

дхумах—мъгла; ратрих—нощ; татха—също; кршнах—двете седмици, през които луната намалява; шат-масах—шестте месеца; дакшина-айанам—когато слънцето преминава над южната страна; татра—там: чандра-масам—лунната планета; джйотих— светлината; йогй—мистикът; прапйа—като достига; нивартате— се връща

Мистикът, който напуска този свят в мъгливо време, през нощта, през двете седмици, когато луната намалява, или през шестте месеца, когато слънцето пътува на юг, достига лунната планета, но след това отново се връща.

ПОЯСНЕНИЕ: В Трета песен на Шрймад-Бхагаватам Капила Муни посочва, че личностите, които на Земята са опитни в кармичните дейности и в жертвоприношенията, след смъртта си отиват на Луната. Тези издигнати души живеят на Луната около десет хиляди години (по изчисленията на полубоговете) и се наслаждават на живота, като пият сома-раса(вино). Накрая те се връщат на Земята. Това означава, че на Луната има по-висши живи същества, макар те да не могат да бъдат възприети с грубите сетива.

ТЕКСТ 26

 шукла-кршне гати хй ете джагатах

шашвате мате екайа йатй анаврттим

 анйайавартате пунах

шукла—светлина; кршне—и тъмнина; гатй—пътища за напускане; хи—несъмнено; ете—тези две; джагатах—на материалния свят; шашвате—на Ведите; мате—съмнението; екайа—от човек; йати—отива; анаврттим—не се връща; анйайа—от другия; авартате—се връща; пунах—отново.

Според Ведите има два начина за напускане на този свят — единият в светлина, а другият в тъмнина. Човек, който умре по светло, не се връща обратно, но който умре по тъмно- се завръща.

ПОЯСНЕНИЕ: Същото описание на напускането и връщането е цитирано от Ачарйа Баладева Видйабхушана в Чхандогйа Упанишад (5.10.3—5). Кармичните работници и философите-спекулатори идват и си отиват от незапомнени времена. В действителност те не постигат крайно спасение, защото не се отдават на Кршна.

ТЕКСТ 27

наите срти партха джанан йоги мухйати

кашчана тасмат сарвешу калешу

йога-йукто бхаварджуна

на—никога; ете—тези два; сртй—различни пътища; партха—о, сине на Пртха; джанан—дори ако той знае; йогй—един преданоотдаден на Господа; мухйати—се обърква; кашчана—всеки; тасмат—следователно; сарвешу калешу—винаги; йога-йуктах—ангажиран; бхава—просто стани; арджуна—о, Арджуна

Въпреки че знаят и за двата пътя, Моите преданоотдадени никога не се объркват. Затова, о, Арджуна, бъди винаги установен в преданост.

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Кршна съветва Арджуна да не се притеснява от различните пътища, които душата поема, когато напуска материалното тяло. Един преданоотдаден на Върховния Господ не трябва да се безпокои дали ще умре случайно или преднамерено. Преданоотдаденият трябва да се установи твърдо в Кршна съзнание и да повтаря Харе Кршна. Той трябва да знае, че прекомерната грижа за един от двата пътя е обезпокоителна. Най-добрият начин да се потопим в Кршна съзнание е да служим на Господа, както Той желае; това ще направи пътя към духовното царство безопасен, сигурен и директен. Думата йога-йукта е особено важна в този стих. Човек, който е твърд в следването на йога, е непрекъснато ангажиран в Кршна съзнание с всичките си дейности. Шрй Рупа Госвамй съветва: анасактасйа вишайан йатхархам упайунджатах — човек трябва да се привързва не към материалните дела, а да прави всичко в Кршна съзнание. С помощта на този метод, който се нарича йукта-ваирагйа, човек постига съвършенство. Следователно един преданоотдаден не се притеснява от тези опасения, защото знае, че връщането му във върховната обител е гарантирано от преданото служене.

ТЕКСТ 28

ведешу йаджнешу тапахсу чаива

данешу йат пунйа-пхалам прадиштам

атйети тат сарвам идам видитва

йогй парам стханам упаити чадйам

ведешу—с изучаването на Ведите; йаджнешу—с извършване на йаджна, жертвоприношение; тапахсу—като се подлага на различни видове въздържания; ча—също; ева—несъмнено; данешу—при даване на милостиня; йат—това, което; пунйа-пхалам—резултати от благочестива дейност; прадиштам—насочени: атйети—превъзхожда; тат сарвам—всички тези; идам—това; видитва—като знае; йогй—преданоотдаденият; парам—върховната; стханам— обител; упаити—достига; ча—също; а-дйам—първоначалното

Личност, приела да следва пътя на преданото служене, не се лишава от резултатите, които се получават от изучаването на Ведите, от извършването на жертвоприношения чрез въздържание, от раздаването на милостиня, от философските занимания и кармич- ните дейности. Тази личност постига всичко това единствено чрез изпълнение на предано служене и накрая достига върховната вечна обител.

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих е обобщение на седма и осма глава, които са посветени специално на Кршна съзнание и преданото служене. Човек трябва да изучава Ведите под ръководството на духовен учител и да се подложи на много въздържания и покаяния, докато живее под неговата грижа. Един брахмачарй трябва да живее в дома на духовния си учител точно като слуга, да проси милостиня от врага на врата и да я носи на духовния си учител. Той приема храна единствено по заповед на учителя си и ако учителят пропусне да извика ученика си за храна, този ден ученикът гладува. Това са някои от ведическите принципи за спазване на брахмачарйа. Когато ученикът до двадесет и пет годишната си възраст изучи Ведите при учител, той става човек със съвършен характер. Изучаването на Ведите не е предназначено да развлича кабинетни мислители, а да оформя характер. След това обучение на такъв брахмачарй се разрешава да се ожени и да води семеен живот. Когато е семеен, той трябва да изпълнява много жертвоприношения, за да постигне по-нататъшно просветление. Освен това той трябва да дава милостиня, като се съобразява със страната, времето и личността, на която я дава, различавайки милостиня в добро, в страст или в невежество, както се описва в Бхагавад-гйта. След като се оттегли от семейния живот и приеме жизненото стъпало на ванапрастха, той се подлага на строги покаяния, като живее в гората, облича се с кора от дърво, не се бръсне и т.н. Когато премине последователно през жизнените стъпала на брахмачарйа, семеен живот, ванапрастха и накрая сан-нйаса, човек се издига до съвършения стадий на живота. Тогава някои достигат райските царства, а ако са по-напреднали, получават освобождение в духовното небе, в безличностното брахмаджйоти, на някоя от Ваикунтха планетите или на Кршналока. Такъв е пътят, който се описва във ведическата литература.

Красотата на Кршна съзнание е, че лесно, чрез ангажиране в предано служене, дейностите на човек могат да надхвърлят ритуалите на различните духовни стъпала в живота.
Думите идам видитва посочват, че човек трябва да разбере наставленията, които Господ Шрй Кршна дава в седма и осма глава на Бхагавад-гйта. Той трябва да се опита да разбере тези глави не посредством ерудиция или умствена спекулация, а като ги слуша при общуването си с преданоотдадени. От шеста до дванадесета глава е същността на Бхагавад-гйта. Първите шест и последните шест глави са като рамка на средните шест, които са под специалното покровителство на Господа. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гйта, особено средните шест глави, и то в обществото на преданоотдадени, животът му веднага се извисява над всички покаяния, жертвоприношения, благотворителности и философски спекулации, защото той може да постигне всичките резултати от тези дейности просто чрез Кршна съзнание.
Този, който има малко вяра в Бхагавад-гйта, трябва да чуе Гйта от преданоотдадени, защото в началото на четвърта глава ясно се казва, че тя може да бъде разбрана единствено от преданоотдадени; никой друг не може напълно да разбере целта на Бхагавад-гйта. Следователно човек трябва да научи Бхагавад-гйта от преданоотдадени на Кршна, а не от умствени спекулатори. Това е признак за вяра. Когато някой търси компанията на преданоотдадени и накрая получи възможността да общува с тях, едва тогава наистина започва да изучава и да разбира Бхагавад-гйта. Чрез напредък в общуването с преданоотдадени човек намира място в преданото служене, което прогонва всичките му съмнения по отношение на Кршна, или Бога, дейностите, формата, забавленията, името и другите качества на Кршна. Когато всички тези съмнения изчезнат, човек става устойчив в учението си. Тогава той изпитва удоволствие от изучаването на Бхагавад-гйта и се издига до нивото, на което остава винаги Кршна осъзнат. Когато напредне още повече, той се отдава напълно на любовта си към Кршна. Този най-висш и съвършен стадий на живот дава възможност на такъв преданоотдаден да се прехвърли в жилището на Кршна в духовното небе, Голока Врндавана, където става вечно щастлив.

 
 

 

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху осма глава

на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „Достигане на Върховния".